Решение № 3368 от 9.9.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 1018/2025 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление /НП/ № Р-10- 292/17.12.2024 г., издадено от и.ф. заместник-председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на жалбоподателя •••••••, на основание чл. 83, чл. 53, чл. 27 и чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, чл. 16, ал. 1, т. 19 от Закона за комисията за финансов надзор /ЗКФН/, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховане /КЗ/, вр. пар. 1, т. 52 от ДР на КЗ и чл. 648, ал. 1 от КЗ, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 106, ал. 5, пр. 3 от КЗ и административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 108, ал. 1, пр. 3 от КЗ. В жалбата срещу НП се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което жалбоподателят моли то да бъде отменено. Оспорва се извършването на нарушението по чл. 108, ал. 1 КЗ като ••••• настоява, че се е произнесло в 15-дневния срок след представяне на всички релевантни доказателства. Жалбоподателят посочва, че неправилно административнонаказващият орган е приел за осъществено нарушението по чл. 106, ал. 5 КЗ, тъй като изискването да се представи на застрахователя увреденият детайл не попада сред недопустимите доказателства съгласно чл. 106, ал. 5 КЗ. Изложени са доводи, че лицето може да не подмени детайла или да продаде увредения детайл в последствие, като освен това потребителят не е възразил и е представил увредения фар. Излага се и че в случая липсва специалната цел, посочена в чл. 106, ал. 5 КЗ, доколкото потребителят се е съгласил с това искане и се е очаквало бързо да го изпълни. Застрахователят намира, че тъй като липсва нарушение на чл. 106, ал. 5 КЗ, следователно липсва и нарушение по чл. 108, ал. 1 КЗ. Алтернативно, жалбоподателят моли съдът да приложи чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на нарушенията. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща закон представител, като за него се явява юрисконсулт П., която поддържа жалбата. В пледоарията си акцентира, че не се доказва специалната цел по чл. 106, ал. 5 КЗ за забавяне на процедурата от страна на дружеството. А при липсва на нарушение по чл. 105, ал. 6 КЗ би отпаднала и отговорността на дружеството за второто му вменено нарушение по чл. 108, ал. 1 КЗ. Алтернативно, моли съдът да прецени дали са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на жалбоподателя. Въззиваемата страна - заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, редовно призована, се представлява от юрисконсулт П., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено изцяло. Изтъква, че при издаване на АУАН и НП са спазени правилата на ЗАНН, като се установява, че застрахователят е изисквал представянето на доказателство по щетата, което не е имало съществено значение за определяне на размера и основанието й. а поради това е допуснато и нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ, доколкото дружеството е платило обезщетението едва след представяне на това ненужно доказателство, а не в срока по чл. 108, ал. 1 КЗ. Подробните съображения за законосъобразност на издаденото НП са развити в представена писмена защита. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. СЪДЪТ след като прецени изложените твърдения и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното: След настъпило застрахователно събитие – увреждане на предния ляв фар на моторно превозно средство – лек автомобил марка "•••", модел „••••••“ с рег. № ••••••, собственост на Г. М., същият подал уведомление на 16.05.2024 г. до •••••, където имал сключена имуществена застраховка „•••“ за автомобила – застрахователна полица № 93002310049843. Поради това на 16.05.2024 г. в ••••• е заведена щета с № 0000-1301-24- 001895, като потребителят поискал обезщетението да се определи по експертна оценка. Към подаденото уведомление от Г. М. били приложени всички изискуеми документи /включително и информацията за банкова сметка/ и бил извършен оглед на автомобила. На същата дата бил изготвен и опис на констатираните увреждания, в който било отбелязано, че левият фар е за подмяна. Още на 16.05.2024 г. застрахователят е изискал увреденият ляв фар да бъде върнат на •••••, като потребителят не възразил срещу това искане и подписал описа. След тази дата застрахователят не е изисквал допълнителни документи. На 11.06.2024 г. Г. М. предал на застрахователя увредения ляв фар. По така заявената щета застрахователното дружество е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 632.45 лева по банкова сметка на М. на 02.07.2024 г. В КФН, управление „Застрахователен надзор”, е постъпила жалба с вх. № 91-02- 585/10.07.2024 г. от Г. М.. Жалбата касае оплаквания от ниското застрахователно обезщетение по заведени претенции от него в рамките на годишното покритие по полицата „•••“. Във връзка с извършена проверка на документацията по случая, от КФН с писма изх. № 91-02-585 от 12.07.2024 г. и 01.08.2024 г. са изискани от застрахователя писмени обяснения и заверено копие на цялата документация по преписките. Отговорът на застрахователя, ведно с изисканите доказателства, постъпил в КФН с писма вх. № 91-02- 585/26.07.2024 г. и 08.08.2024 г. Въз основа на така констатираните обстоятелства, св. В. Ш. приел, че застрахователното дружество неправомерно е изискало представянето на увредения фар и е изплатило обезщетението едва след това, поради което е извършило нарушение на чл. 106, ал. 5 КЗ и по чл. 108, ал. 1 КЗ, поради което съставил АУАН за тези нарушения. АУАН № Р-06-370/20.09.2024 г., е съставен от св. В. Ш. – „••••” в отдел „Правоприлагане“ в дирекция „Застрахователен надзор”, в присъствието на двама свидетели по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН и на представител на нарушителя, което се потвърждава от техните подписи. В АУАН е установено, че процесната застрахователна претенция е заведена при застрахователя на 16.05.2024 г., като на същата дата са представени и всички изискуеми документи и е направен и оглед на автомобила. Актосъставителят е заключил, че представянето на увредения фар не е от съществено значение за определяне на основанието и размера на претенцията, тъй като е бил направен оглед на автомобила и потребителят е поискал обезщетението да бъде определено по експертна оценка, а не по представени фактури. Въз основа на това актосъставителят е приел, че от ••••• е допуснато нарушение на чл. 106, ал. 5 ЗК на датата на която е изискано представянето на това доказателство – 16.05.2024 г. Поради неоснователността на искането за представяне на увредения ляв фар на автомобила, в АУАН е прието, че застрахователят е трябвало да се произнесе по процесната щета по имуществена застраховка „•••”, в срок от 15 работни дни от представяне на всички необходими доказателства по чл. 106 от КЗ, като срокът за произнасяне по щетата е изтекъл на 07.06.2024 г. – петък работен ден. Според актосъставителя следователно нарушението е извършено на 08.06.2024 г. в •••••, където е седалището на •••. Прието е също така, че застрахователят се е произнесъл извън законоустановения срок с плащане на обезщетението на 02.07.2024 г. Препис от АУАН е връчен на представител на жалбоподателя на датата на съставянето му, без в него да са изложени възражения. Такова възражение е постъпило в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в което се обосновава необходимостта от изискване на увредената част, за да не се обогати неоснователно застрахования като не го подмени или като го продаде. Въз основа на АУАН № Р-06-370/20.09.2024 г., и при пълна идентичност на описаните нарушения и тяхната правна квалификация, на 17.12.2024 г. заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, издал НП № Р-10-292, с което на основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховане /КЗ/, вр. пар. 1, т. 52 от ДР на КЗ и чл. 648, ал. 1 от КЗ, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 106, ал. 5, пр. 3 от КЗ и административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 108, ал. 1, пр. 3 от КЗ. Застрахователното дружество е наказано по чл. 106, ал. 5 КЗ за това, че на 16.05.2024 г. е изискало от застрахованото лице представянето на доказателство, за което може да бъде направена разумна преценка, че няма съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и цели необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. Освен това, дружеството е наказано и затова, че не е изпълнило задължението си по чл. 108, ал. 1 от КЗ, в срок от 15 работни дни от представяне на всички необходими и относими доказателства по чл. 106 от КЗ, да се произнесе по застрахователната претенция по един от посочените начини, като определи и изплати размер на обезщетение или застрахователна сума, или мотивирано откаже плащане. Това свое задължение жалбоподателят е следвало да изпълни в срок до 08.06.2024 г. включително, а е изпълнил едва на 02.07.2024 г. като е платил обезщетението по претенцията. В НП е акцентирано върху обстоятелството, че нарушението по чл. 108, ал. 1 КЗ е извършено повторно (в едногодишен срок от влизането в сила на НП Р-10-200/09.10.2023 г., влязло в сила на 09.02.2024 г.), поради което и наложеното наказание е определено по чл. 644, ал. 2 от КЗ. НП е връчено на дружеството - жалбоподател на 27.12.2024 г., което се доказва от приложеното известие за доставяне, като дружеството е депозирало в КФН жалба срещу него на 09.01.2025 г. Изложените фактически обстоятелства се установяват от приложените по делото доказателствeни материали: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания по делото свидетел – В. Ш., както и събраните по надлежния процесуален ред и приложени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля Ш. за датата на завеждане на щетата и на произнасяне на застрахователя, които несъмнено се установяват и от събраните писмени доказателства. Съдът намира, че приетата фактическа обстановка несъмнено се установява от представената от дружеството документация, от която се установяват датата на завеждане на щетата и направения оглед на автомобила, както и датата на извършеното плащане по претенцията, които обстоятелства не се явяват и спорни между страните. Безспорно установена е и датата, на която е изискано от застрахователя да се представи увредения фар. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в предвидения в ЗАНН 14-дневен срок срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване на материалния и процесуалния закон. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и които да обосновават отмяната на последното само на това основание. АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормите на чл. 16, ал. 1, т. 18 и т. 23 от ЗКФН във вр. с чл. 647, ал. 1 от КЗ. На основание т. 1.2.2. от представената Заповед на Зам.-председателя на КФН № З-197/22.08.2024 г., В. Ш. – „••••” в дирекция „Застрахователен надзор” е разполагал с компетентност да издаде АУАН. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от надлежно упълномощен представител на нарушителя, като в 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. То също е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, оправомощен съобразно чл. 16, ал. 1, т. 19 и чл. 10, ал. 3 от ЗКФН и чл. 647, ал. 2 от КЗ и Решение № 572/19.08.2024 г. за определяне на Д. Й. за и.ф. на зам.-председател на КФН, ръководещ направление „Застрахователен надзор“. Всяко от нарушенията е описано достатъчно подробно в АУАН и НП, като обосновано са изложени изводите на актосъставителя за датата, на която е заведена щетата и са представени всички документи по чл. 106, ал. 3 от КЗ, съответно и за крайния срок за законосъобразно произнасяне по нея. Подробно са изложени и доводи за неоснователността на изискването на представянето на увредената част, както и доводи по възраженията на жалбоподателя. Относно нарушението по чл. 106, ал. 5 КЗ: Съгласно чл. 106, ал. 5 от КЗ не се допуска изискване на доказателства от страна на застрахователя, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. В настоящия случай в НП е прието, че е нарушена третата предвидена хипотеза, а именно, че изискването застрахованият да представи увредената част е такова, което не е от съществено значение за установяване на размера и основанието на претенцията. Съдът се солидаризира с изложените в НП доводи, че представянето на увредената част не е имало съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията, с оглед посоченото в документите искане от потребителя, обезщетението да се изчисли на база експертна оценка, каквато е била изготвена, а не на база фактура за покупка на нова част за смяна. В тази връзка съдът отчете, че застрахователят е извършил оглед на автомобила и е преценил, че увредения фар не подлежи на поправка, а следва да бъде подменен. Поради това съдът намира за неоснователни доводите, че частта следва да бъде предадена, за да се осуети възможността за нейната препродажба, след като самото дружество е приело, че тази част не е годна и не може да бъде поправена. А доводът за избягване на неоснователното обогатяване на застрахования се явява ирелевантен, доколкото не е установено дружеството да покрива пълната стойност на фара, в каквато насока са и възраженията на потребителя. По тези причини, съдът приема, че представянето на увредения ляв фар на застрахования автомобил е било без значение за установяването на основанието и размера на обезщетението в случая. В подобен смисъл е и Решение № 6401 от 5.11.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 6813/2021 г., с което окончателно е потвърдено издадено НП за същото по вид нарушение. Във връзка с възраженията за липсата на специалната цел за забавяне на производството по уреждане на претенцията, съдът взе предвид, че обективно неоснователното изискването на ненужно доказателство е довело до забавяне на произнасянето по претенцията с близо един месец. Подобно изискване не е предвидено и в подписания между страните застрахователен договор. Искането да се представи увредената част при плащане на обезщетение, определено на базата на експертна оценка, означава и принуждаване на потребителя бързо да извърши ремонта за своя сметка, за да може да предаде повредената вещ, след което да очаква превода на обезщетението. Като в противен случай при предаване на увредения фар, без неговата смяна, той не може да използва своя автомобил. Поради това, съдът приема, че служителите на ••••• са осъзнавали, че с изискването да се представи увредената вещ, ще се удължи процедурата по уреждане на претенцията. С оглед изложеното, съдът намира, че дружеството е извършило от обективна и субективна страна /с оглед разпоредбата на чл. 83 ЗАНН/ нарушение на разпоредбата на чл. 106, ал. 5 КЗ.