Решение № 433 от 13.4.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 2975/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № НП-3/15.04.2022 г. на Министъра на културата при Министерство на културата на Република България, с което на „Пловдив Билд 2016” ЕООД с ЕИК 204254368, със седалище гр. Пловдив, с адрес на управление гр. Пловдив бул. „Княгиня Мария Луиза” № 12, ет. 6, ап. 39, представлявано от К. А. З. с ЕГН ••••••••••, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 12000 /дванадесет хиляди лева/ лв. /с равностойност в евро – 6135.50 /шест хиляди сто тридесет и пет евро и ретдесет евроцента/ евро/ за нарушение по чл.161 ал.1 от Закона за културното наследство /ЗКН/ на основание чл.221а ал.1 от ЗКН. Жалбоподателят „Пловдив Билд 2016” ЕООД чрез депозираната жалба и писмени бележки към нея, а в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. С. А. от АК Пловдив прави искане до съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Оспорва се осъществяването от страна на санкционираното дружество на състав на административно нарушение по чл.161 ал.1 ЗКН, като макар и да се признава, че действително дружеството жалбоподател не е извършил спасителни теренни археологически проучвания на 50 кв. м. от процесния обект, се твърди, че той не би сторил това ако не е съществувала опасност от срутване на съседна сграда. Твърди се неправилно приложение на материалния закон при подвеждане на приети за установени факти, както и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – противоречие между описаното в обстоятелствената част на НП и диспозитива на същото. Излагат се и доводи за изтекла погасителна абсолютна давност, както и неприложимост в случая на хипотезата на чл.36 ал.2 от ЗАНН. Претендират се и сторените до момента разноски за пред всички съдебни инстанции. Въззиваемата страна Министърът на културата при Министерство на културата на Република България в съдебно заседание не се явява, не изпраща и процесуален представител. Чрез участие на упълномощен процесуален представител – юрк. Ц. Ш., при предишно разглеждане на делото пред други съдебни състави, се прави искане до съда да потвърди процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски – за юрисконсултско възнаграждение по процесуалното представителство по делото. Съдът като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Търговското дружество „Пловдив Билд 2016” ЕООД с ЕИК 204254368, със седалище гр. Пловдив, с адрес на управление гр. Пловдив бул. „Княгиня Мария Луиза” № 12, ет. 6, ап. 39, представлявано от управителя К. А. З., се занимавало с ремонтни и строителни услуги и като такова било инвеститор и изпълнител по различни проекти. Съгласно Нотариален акт № 185, том VII/19.08.1957 г. Решение № 2854/31.10.1978 г. на Върховен съд, Решение № 167/05.04.1981 г. на ПРС, Удостоверение за наследници № 140019015/30.03.2015 г., № 140018970/29.03.2016 г. и 140018971/29.03.2016 г., издадени от Район Централен при Община Пловдив, Д. Г. К ,Т.Д.К, Н. А. К. и ... Г. К били собственици на УПИ XIII - 523.139, по плана на Трета градска част на гр. Пловдив с административен адрес ул. „Осъм“ № 11. За този имот на 21.03.2016 г. наследниците Д.Г.К., Т.Д.К, Н.А.К. и Д Г. К в качеството им на възложители и К. А. З. в качеството му на изпълнител, който представлявал и дружество „Пловдив Билд 2016” ЕООД, бил сключен предварителен договор за строителство на недвижим имот, с който К. А. З. като управител на строителната фирма „Пловдив Билд 2016” ЕООД се задължил да построи на ул. „Осъм“ № 11 в централната градска част нова жилищна сграда, като изпълнителят трябвало да построи сградата за своя сметка и да обезщети възложителите с уговорените размери жилищна площ. За целта собствениците Д.Г.К., Т.Д.К, Н.А.К. и ... Г. К се сдобили с одобрен технически инвестиционен проект от 20.01.2017 г. и Разрешение за строеж № 18/20.01.2017 г. като въз основа на тях Община Пловдив им разрешила строителството на обект „Жилищна сграда“ в УПИ XIII — 523.139, кв. 462, по плана на Трета градска част на гр. Пловдив, с административен адрес ул. „Осъм“ № 11, който трябвало да се изпълни на калкан с вече съществуваща 4-етажна сграда, с инвеститор на строежа дружеството-жалбоподател „Пловдив Билд 2016“ ЕООД гр. Пловдив. Този имот обаче на ул. „Осъм“ № 11 с УПИ XIII - 523.139, район Централен, по плана на Трета градска част на гр. Пловдив, бил разположен в равнинната централна площ на града, югоизточно от „Трихълмието“, на разстояние около 300 метра южно от „Малката базилика“ и поради това му разположение попадал в охранителната зона на „Групова културна ценност“ „Историческа зона „Филипопол-Тримонциум-Пловдив“, археологическа и архитектурно-строителна ГНКЦ, на урбанизма и културния пейзаж, съгласно Наредба № 5 на МК (ДВ, бр. 60/1998 г.), с граници и режими съгласно Протокол № 5/22.05.2000 г. на НСОПК. За това дружеството изпълнител на проекта „Пловдив Билд 2016“ ЕООД сключило на основание чл.160 ал.2, чл.161, чл.151 ал.1 т.5 и чл.148 ал.5 от ЗКН и чл.20 ал.4 от Наредба № Н-00- 01/2012 г. (изм. 2016 г.) за ТАП договор с Регионален археологически музей /РАМ/ - Пловдив за извършване на археологическото наблюдение на обекта с научен ръководител Е.Б. – договор с № 02/20.03.2017 г. за извършването на спасителни археологически разкопки на археологически паметници, застрашени при изкопни дейности, във връзка със строеж на жилищна сграда на ул. „Осъм“ № 11, гр. Пловдив, УПИ ХШ-523.139, район Централен, за който обект било издадено и Разрешение за спасително археологическо проучване № 65/23.03.2017 г. След като започнали изкопните дейности на така посочения имот и земните пластове били свалени до дълбочината на 1,20 - 2 м. било установено наличието на археологически пластове и работата със земекопна техника било наложено да бъде преустановена. На 28.04.2017 г. Експертна комисия на Министерството на културата в състав С. И. – регионален инспектор при Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” (ГД „ИОКН“) в Министерство на културата (МК) и членовете архитект С. С. - peгионален инспектор в ГД „ИОКН“ и главен асистент ... ... при РАМ – Пловдив, приела, че предвид регистрираните археологически структури и материали от античността и средновековието, открити в строителния изкоп на ул. „Осъм“ № 11, гр. Пловдив, УПИ ХШ-523.139 на същия, следва да се извърши спасително археологическо проучване с оглед опазване и съхранение на така откритите артефакти. Средствата за спасителното проучване съгласно чл.148 ал.5 от ЗКН следвало да се предоставят от възложителят, във връзка с чиято инвестиционна инициатива се извършва проучването, като още тогава на този първи оглед на 28.04.2017 г. в присъствието на управителя на „Пловдив Билд 2016“ ЕООД експертната комисия указала, че преди и по време на проучването трябва да се извърши под наблюдението на археолога - проучвател укрепването на строителния изкоп в опасните за него участъци, като тези си решения комисията заявила устно на самия управителя на дружеството възложител по договора „Пловдив Билд 2016“ ЕООД К. З.. Същите тези констатации и предписания експертната комисия отразила и в приложения по делото Протокол № 10-00-107/12.05.2017 г. За тази цел между „Пловдив Билд 2016“ ЕООД и PAM-Пловдив бил подписан договор с № 16/15.05.2017 г., с който договор за период от 40 работни дни с екип от 7 археолога и 24 работника РАМ - Пловдив с научен ръководител Е.Б. се ангажирал да проучи културните пластове на обекта, дебелината на които било предположено да е 2 м. Съгласно така сключения договор възложителят „Пловдив Билд 2016“ ЕООД гр. Пловдив следвало да осигури достъпът и условия за извършването на археологическото вече назначено наблюдение, за своя сметка да осигури необходимия брой работници, финансови средства за археологическия екип, инструменти, материали, охрана, финансови средства за комисиите на Министерство на културата. При необходимост можело да се удължи срокът на договора с подписването на двустранен протокол. В периода 20.05.-19.07.2017 г. с Разрешение за спасително археологическо проучване № 300/18.05.2017 г. били реализирани археологическите разкопки като установено било, че културният пласт е с дебелина не 2 метра, а около 3 - 3,50 м. След изтичането срока на договора на 09.08.2017 г. Експертна комисия на МК в състав С. И., С. С. и Ж.Д. и в присъствието лично на Е.Б. и инвеститорът К. З. взела решение, предвид непроучените по-ранни нива от римската епоха, в разкопаната до момента площ до кота 157,50 м, археологическото проучване, до изчерпване на културните напластявания (където е възможно), както и демонтирането на археологически структури до котата на фундиране на бъдещата сграда, да бъде извършено в рамките на допълнителни 6 работни дни, съгласно чл.27г ал.2 т.3 от Наредбата за извършване на археологически проучвания. Регистрирани били и по-ранни нива на обитаване от римския период, които били непроучени. В площ от 25 кв.м в централната южна част на парцела достигнатото ниво на проучване било до кота 158,90 м. (пластове от средновековието), т. е. около 2,50 м. над регистрирания стерилен пласт. Непроучен изцяло бил останал и терен с площ от около 50 кв.м. в югозападната част на парцела, който терен с оглед непосредствената му близост до съседна 4-етажна сграда и опасността за нейните по-къси основи комисията решила да бъде проучен чрез поетапно укрепване на строителния изкоп и по ред, съгласуван с проектанта по част конструкции на обекта, така че строителният изкоп да се укрепва и да не застрашава съседната сграда и така по този начин археологическото проучване в централната южна и югозападна част на парцела да бъде осъществено без наличието на опасност за живущите там в тази съседна сграда жители. За тези си решения комисията от експерти уведомила устно К. З. присъстващ лично и в качеството си на управител на дружеството възложител като за тях бил съставен и Протокол № 10-00- 272/16.08.2017 г., който протокол бил изпратен с уведомително писмо с изх. № 45-00-458/22.08.2017 г. на К. З. по пощата без обратна разписка. След приключването на разкопките в същия този протокол било заложено нуждата за провеждането на още една комисия на МК, която комисия отново да прецени наличие на основание за освобождаване на терена или необходимост от допълнителни археологически дейности. Към този момент обаче двустранен протокол за продължаването на строителните дейности не бил съставен. Тъй като обаче основите на съседната сграда били плитки, а на процесния обект доста по-дълбоки, като същевременно поетапно укрепване на изкопа при осъществяване на археологическото изследване не се извършвало, до К. З. и до общината започнали да пишат жалби живущите в съседната кооперация за това, че основата на сградата им е компрометирана като по нареждане на З., управителят на „К. строй“ ООД гр. Пловдив свидетелят К. К. изпратил свои служители да довършат изкопа като се преминало към незабавно бетониране на /на целия терен/ основата. Така всички неизследвани части от терена били безвъзвратно унищожени. На 11.09.2017 г. Е.Б. посетила обекта и установила, че археологическите структури и непроучените пластове били изгребани и теренът бил бетониран. За установеното, същата подала сигнал с изх. № 308/13.09.2017 г. в МК. Въз основа на подадения сигнал през 2017 г. била образувана на 26.04.2021 г. прокурорска преписка с № 16347/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, по която първоначално била възложена проверка, а впоследствие било образувано и досъдебно производство № 426/2018 г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР - Пловдив, по което разследването било водено за престъпление по чл.277а ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че за времето от 09.08.2017 г. до 11.09.2017 г. в гр. Пловдив не по законоустановения ред на Глава VII, чл. 146-153 от ЗКН и Наредба № Н-00- 0001/14.02.2011 г. на Министъра на културата за извършване на теренни археологически проучвания, са били извършвани изкопни работи на територията на недвижима културна ценност, съставен елемент от историческа зона „Филипопол - Тримонциум - Пловдив“, без съответно разрешение. След приключване на разследването с постановление на ОП гр. Пловдив от 26.04.2021 г., потвърдено с Постановление на Апелативна прокуратура гр. Пловдив, наказателното производство било прекратено с мотив, че „Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените“. Постановлението от 14.10.2021 г. по пр. пр. № 1386/2018 г. на АП-гр. Пловдив било получено от Министерството на културата на 18.10.2021 г. , като въз основа на него и съгласно чл.36 ал.2 от ЗАНН било съставено процесното Наказателно постановление № НП-3/15.04.2022 г., с което административнонаказващият орган /АНО/ въз основа на събрания доказателствен материал приел, че с провеждането на изкопни и строителни работи от страна на З. и „Пловдив Билд 2016“ ЕООД без извършването на пълно предварително спасително теренно археологическо проучване и освобождаване на терена в съответствие с разпоредбите на Наредба № Н-00-0001 от 14 февруари 2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания (обн. ДВ бр. 18 от 1 март 2011 г.) е било нарушено изискването на чл.161 ал.1 от ЗКН и осъществен съставът на административното нарушение по чл.221а ал.1 от ЗКН. Нарушението било прието за извършено в периода между 09.08.2017 г. /когато е проведена експертната комисия по чл.158а от ЗКН на адрес гр. Пловдив ул. „Осъм“ № 11 във връзка с приемането на резултатите от археологическото проучване в същия имот/ и 03.07.2018 г. /когато съгласно приложеното по пр. пр. № 16347/2017 г. на ОП-Пловдив писмо от ... са описани последните по време извършени строителни работи в имота до етап трета надземна железобетонна плоча. Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите С. Х. С., О. Д. Т., С. Г. И. и К. Д. К., от приложените множество писмени доказателства - Констативен протокол с изх. № 45-00-549/28.11.2017 г. на МК; Доклад от 09.08.2017 г. от Е.Б.; Уведомително писмо с вх. № 363/18.10.2016 г. на Регионален археологически музей (РАМ) - Пловдив; Договор № 02/20.03.2017 г. на РАМ - Пловдив; Разрешение за спасително археологическо проучване № 65/23.03.2017 г. на НАИМ към БАН; Заповед № РД 09-304/25.05.2017 г. на заместник-министъра па културата; Протокол с вх.№ 10-00-107/12.05.2017 г. на МК; Протокол с вх.№ 10-00-272/16.08.2017 г. на МК; Договор № 16/15.05.2017 г. на РАМ - Пловдив; Разрешение № 300/18.05.2017 г. на НАИМ към БАН; Заповед № РД 09-680/21.08.2017 г. на заместник-министъра на културата с приложен Протокол вх. № 10-00-272/16.08.2017 г. на МК; Писмо с изх. № 308/13.09.2017 г. на РАМ – Пловдив; Разрешение за строеж № 18/20.01.2017 г. на главния архитект на Община Пловдив; Скица на поземлен имот № 15-158865-04.04.2016 г.; Нотариален акт - № 161, том 8 по дело № 3241/1976 г.; Нотариален акт - № 185 том 7 по дело № 2425/1952 г. Уведомително писмо от живущите на ул. •••, гр. Пловдив; Два броя предварителни договора за строителство на недвижим имот от 21.03.2016 г. Съдът кредитира показанията на свидетелите С. и И. – регионални инспектори в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство (ГД „ИОКН“), като последователни и логични, допълващи се, обективни, доколкото са дадени от лица, незаинтересовани от изхода на делото. Тези свидетели пряко и лично са участвали като част от комисии за археологическо наблюдение на обект „Жилищна сграда“ в УПИ XIII — 523.139, кв. 462, по плана на Трета градска част на гр. Пловдив като от разпитите им се установява, че след като на конкретния обект са били открити археологически артефакти със заповед на Министерството на културата строителните дейности са били преустановени, като изпълнителят не е имал право да ги възобновява без изричното разрешение от министъра. Понеже теренът бил богат на артефакти, експертите преценили, че след приключване на разрешените първоначални теренни проучвания, поради изтичане срока на договора, е било необходимо археологическото изследване да продължи, тъй като значителна част от терена останала непроучена, а именно непроучен изцяло останал терен с площ от около 50 кв.м. в югозападната част на парцела, като и за 25 кв.м. в централната южна част на парцела достигнатото ниво на проучване било до кота 158,90 м. (пластове от средновековието), т. е. около 2,50 м над регистрирания стерилен пласт. За продължаването на тези дейности комисията устно и на място уведомила управителя на „Пловдив Билд 2016“ ЕООД К. З., че по-нататъшната дейност по неизследваните части следва да се извършва поетапно като се укрепват основите на съседната сграда, след което да се даде възможност на археолозите да работят. Това обаче не било сторено, като впоследствие органите получили информация, че археологията в имота е изрината от машини и имало излят бетон дори и в непроучената част без разрешение на компетентните органи. От значение за изясняването на релевантни с оглед на вменените с обжалваното НП факти е казаното и от свидетелите К. – управител на „К. Строй“ ООД и строител на обекта, и Т. – проектант конструктор на кооперацията, като свидетелят Т. споделя, че на процесния обект са били извършвани проучвания без да са били прибирани откритите вече артефакти и без да са били изпълнявани разпорежданията му във връзка с укрепителните дейности в изкопа, въпреки че такива са били възможни, както и че той изрично е посочил да не се извършва никакво строителство преди да приключат археологическите дейности, а св. К. признава, че поради плитки основи на съседната сграда действително по нареждане на управителя на „Пловдив Билд 2016“ ЕООД са били предприети действия по засипване на изкопа, като една част от терена е останала непроучена от археолозите. При така възприетата и изложена от към фактическа страна обстановка настоящата инстанция прие, че съставът на административното по см. на чл.161 ал.1 от ЗКН нарушение е бил осъществен от страна на дружествотоизпълнител „Пловдив Билд 2016” ЕООД, тъй като същото в защитена територия за опазване на културното наследство, а именно в УПИ XIII - 523.139, по плана на Трета градска част на гр. Пловдив с административен адрес ул. „Осъм“ № 11, е предприело строителни работи без да са били завършени археологическите разкопки на този терен и същият да е бил освободен за започването на строителните дейности, което е довело до унищожаване на археологически обекти. Така нарушената нормата сочи, че осъществяването на инвестиционни проекти на физически и юридически лица в територии, за които има данни за наличие на археологически обекти, задължително се предхожда преди началото на строителните работи от спасителни теренни археологически проучвания, с които се установява дали няма да бъдат засегнати или нарушени археологически обекти, а в случая от „Пловдив Билд 2016” ЕООД е било наредено изгребване с механизация на разкритите археологически структури заедно с непроучените пластове в югозападната част на терена, в границите на строителното петно на обекта и са били предприети строителни работи: изпълнение на фундаментната плоча и кофражът на бетоновите стени на подземния етаж, както и последващи строителни дейности до етапът трета надземна железобетонна плоча преди процедурата по спасителните теренни археологически проучвания да е била приключила със съответната от министъра на културата заповед за освобождаването на терена, като непроучен е останал изцяло терен с площ от около 50 кв.м в югозападната част на парцела, а за 25 кв.м в централната южна част проучването достигнало до кота 158,90 м. (пластове от средновековието), т. е. около 2,50 м. над регистрирания стерилен пласт, поради което според решаващия делото състав от страна на „Пловдив Билд 2016“ ЕООД не е било спазено изискването на чл.161 ал.1 от ЗКН, а именно не е било извършено предварително спасително теренно археологическо проучване на тези така посочени части от парцела. Това нарушение според съда е безспорно доказано от събраните по делото гласни и писмени доказателства и не буди съмнение за наличието му. Така от разпита на св. И. и Протокол с вх.№ 10-00- 272/16.08.2017 г. на МК се установи, че на 09.08.2017 г. на управителя на дружеството „Пловдив Билд 2016“ ЕООД лично и устно е било обяснено по време на заседанието на комисията, че археологическите изследвания не са приключили, че значителни части от терена - по-специално южната централна и югозападната му част са останали непроучени, и в тях не са били извършвани дейности, както и че за тяхното проучване е следвало той да осигури поетапно укрепване на основите на съседната сграда, тъй като съгласно договорът с РАМ именно жалбоподателят е имал задължението да осигурява всички средства при извършването на археологическото проучване, след което да се даде възможност на археолозите да работят в неизследваната част, което обаче той не сторил и независимо, че не е имало заповед за освобождаване на терена „Пловдив Билд 2016“ ЕООД е наредил изгребването с механизация на разкритите археологически структури и е залял целият терен с бетон, включително и непроучената част, като в тази насока са и показанията на свидетелите С., К. и Т.. Доказателствата по делото за административното нарушение са категорични и в достатъчен обем за изграждане на извод у съда за наличието му, което и нарушение по съществото си – а именно, че „Пловдив Билд 2016” ЕООД не се е съобразил с дадените указания на комисията по чл.158а от същия закон, и е предприел описаните изкопни и строителни работи в същия имот без да бъде довършено проучването, не се и оспорва с подадената жалба против атакуваното НП, тъй като и в самата нея и в писмената защита към същата ясно се признава, че непроучени са останали 50 кв.м. площ от РЗП, които обаче както вече се установи, са могли да бъдат също проучени, ако са били спазени предписанията на комисията и на инженер – конструктора и е било извършено поетапно укрепване и заздравяване на проучените части и освобождаването им с оглед проучването на последващите такива. В насока на същите констатации е и Постановление на Окръжна прокуратура (ОП)-Пловдив от 26.04.2021 г. по прокурорска преписка № 16347/2017 г. по описа на същата прокуратура за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 426/2018 г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, в което самият прокурор е посочил, че К. З. дори и да не е получил протокола е знаел много добре, че разкопките е трябвало да продължат и в неизследваната част, тъй като не се е искало кой знае какви знания, за да се види, че археологическата работа не е приключила, щом на мястото е имало още обекти. В случая няма разминаване в НП в неговата обстоятелствена част и тази на приетото от страна на наблюдаващия прокурор при ОП Пловдив в неговия прокурорски акт за прекратяване на наказателното производство, доколкото изложението в описателната част на НП е пълно и съответно на приложимата материалноправна норма, необходимо за преценката за правната съставомерност на нарушението. Що се отнася до възражението за опорочаване на процедурата за провеждане на административното наказателно производство доводите на защитата в тази насока не се споделя от настоящия съдебен състав. В атакуваното НП е посочено, че същото е издадено в хипотезата на чл.36 ал.2 от ЗАНН. Посочената разпоредба от ЗАНН въвежда изключение от императивното изискване преписката да се образува със съставянето на АУАН, единствено когато производството е прекратено от съда или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В случая приложена е втората хипотеза на чл.36 ал.2 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства се установява, че по случая е било образувано наказателно производство, но лице не е привлечено в качеството на обвиняем. Настоящият състав не споделя и изложеното становище за допуснато съществено процесуално нарушение с факта, че жалбоподателят не е бил уведомен за постановлението на прокурора, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, доколкото липсва задължение на административно-наказващия орган за връчване на постановлението за прекратяване. Независимо от извършването на административното нарушение и неговата безспорна доказаност откъм всички елементи от състава му, настоящият съдебен състав прие, че е налице основание за отмяната на това процесно наказателно постановление изцяло като незаконосъобразно – поради изтекла погасителна давност, изключваща реализацията на административната отговорност. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ОСНК при ВКС и Втора колегия на ВАС разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН /“По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.“/ препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК /чл. чл. 80 – 82/ и именно приложението на института на погасителната давност, включително и на абсолютната такава, при наказателно преследване за административни нарушения би изключило по-неблагоприятното третиране на извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява административното нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквато е престъплението. Прилагането на института на давността в производството по установяване административни нарушения и налагане на административни наказания няма да допусне съществуването на възможност административните нарушения да се установяват и санкционират след изтичането на неопределен период от време, като така няма да се допусне и трайна несигурност в правния мир. С оглед на цитираното ТП № 1 от 27.02.2015 г. и съобразно чл.11 и чл.84 от ЗАНН институтите на давността, уредена в чл. чл.80-82 от Общата част на НК, и в двете й разновидности – 1. давност за преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния държавен орган да реализира правомощията си по административно-наказателното правоотношение, и 2. давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция; намират приложение и в административнонаказателното производство по ЗАНН. Давността за преследване, която бива пък обикновена и абсолютна, започва в общия случай от деня, в който е довършено престъплението/нарушението /съобразно чл.80 ал.3 от НК/ и тече до реализиране на наказателната/административно-наказателната отговорност спрямо дееца с влязъл в сила акт. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност /чл.81 ал.2 от НК/. Абсолютната давност пък изключва наказателното/административно-наказателното преследване, независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност /чл.81 ал.3 от НК/. Следователно за процесното административно нарушение давността следва да се съобразява с разпоредбите на чл.80 ал.1 т.5 от НК, според която обаче давностният срок е три години - с оглед вида на наказанието и съобразно редакцията относима към датата на деянието /изм. ДВ бр. 26 от 06.04.2010 г./. Абсолютният давностен срок за нарушението в случая пък е четири години и шест месеца според редакцията на чл.80 и чл.81 от НК, действащи към момента на извършване на същото, който според решаващият делото състав е започнал да тече от 04.10.2017 г., доколкото именно към 04.10.2017 г. артефактите са били изгребани и унищожени с първото по констатация действие, като ирелевантно е кога са били извършени последните СМР включващи до етап на трета надземна железобетонна плоча. Съгласно чл.81 ал.3 от НК, за да се изключи наказателното преследване по давност, независимо от спирането или прекъсването на давността, каза се, следва да е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80 ал.1 т.5 от НК - три години плюс една втора /година и половина/ или четири години и шест месеца. Съгласно чл.80 ал.3 от НК този срок пък започва от довършването на престъплението. Доколкото каза се в случая нарушението е извършено на 04.10.2017 г., то абсолютната давност е изтекла на 04.04.2022 г. Т. е. административно-наказателната отговорност на сочения като нарушител субект е погасена по давност и не може да му се наложи административно наказание, което е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като в този смисъл е и Решение № 1958 на Административен съд - Пловдив по КАНД 1991/2023 г. С оглед на изложеното настоящата инстанция прие да отмени обжалваното наказателно постановление. Във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ съдът следва да съобрази предвиденото в разпоредбата на чл.11 ал.2 от същия закон, съгласно която в съответствие с чл.6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл.12 и съответно за закръгляване по чл.13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл.52 ал.1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената с разглежданото НП глоба в размер на 12000 лева, следва да бъде с равностойност евро – 6135.50 (шест хиляди сто тридесет и пет евро и петдесет евроцента), което само по себе си не представлява изменение на санкцията. На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски в производствата пред районния и административен съд, както и в касационното производство по реда на АПК. Относно направеното в жалбата и в съдебно заседание в хода на съдебното производство искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в полза на санкционираното дружество „Пловдив Билд 2016” ЕООД на направените от него разноски по делото, с оглед така очерталия се изход на производството – при отмяна на атакуваното наказателно постановление, същото искане се явява според съда основателно и следва да бъде уважено. Жалбоподателят е бил представляван от процесуалния си представител адв. С. А. от АК Пловдив по настоящото дело - АНД № 2975/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIII н.с., както и преди това по АНД №5601/2022 г. по описа на ПРС XIV н.с., по КАНД № 81/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив XXIV, по АНД № 1720/2024 г. по описа на ПРС VIII н. с. и по КАНД № 809/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив XXIII н. с. - свързани с предмета на настоящото дело. За процесуалното представителство по АНД № 5601/2022 г. по описа на ПРС XIV н. с., съгласно приложен на л.53 от съдебното производство договор за правна помощ от 11.01.2023 г. е било договорено възнаграждение в размер на 511.29 евро /по договор тогава – 1000 лева/, по КАНД № 81/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, XXIV с., съгласно приложен на л.16 от съдебното производство договор за правна помощ от 21.02.2024 г.1 е било договорено възнаграждение в размер на 357.90 евро /по договор тогава 700 лв./, по АНД № 1720/2024 г. по описа на ПРС VIII н. с., съгласно приложен на л.28 от съдебното производство договор за правна помощ от 24.08.2024 г. е било договорено възнаграждение в размер на 1022.58 евро /тогава по договор 2000 лв./ и по КАНД № 809/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив XXIII н. с. съгласно приложен на л.22 от съдебното производство договор за правна помощ от 14.05.2025 г. е било договорено възнаграждение в размер на 409.03 евро /800 лв./, всички в полза на адв. С. А. от АК Пловдив за осъществената от нея защита на дружеството-жалбоподател „Пловдив Билд 2016” ЕООД. Така цитираните исканията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение са направени своевременно от процесуалния представител, отбелязано е и че сумите по договорите са платени при подписването и в които изрично е посочено, че в тази си част служат като разписка, удостоверяваща документ за заплатената от доверителя и получена от адвоката сума. Въззиваемата страна не е направила възражение за прекомерност, поради което така претендираните суми за адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени в пълния им размер общо в размер на 2300,80 /две хиляди и триста евро и осемдесет евроцента/ евро /511,29 + 357,90 +1022,58 +409,03 евро/. Доколкото в представения от процесуалния представител на жалбоподателя списък на разноски не е формулирана претенция за такива сторени по АНД № 2975/2025 г. и с оглед липсата на изрично искане в тази посока от страна на лицето-жалбоподател, както и доказателства в подкрепа на тяхното извършване и размер, то съдът не следва да се произнася по този въпрос. Предвид отмяната на обжалваното № НП-3/15.04.2022 г. на Министъра на културата и налични доказателства за направени по делото разноски от страна на жалбоподателя „Пловдив Билд 2016” ЕООД за адвокатско възнаграждение по процесуално представителство по така посочените производства, съдът следва да възложи тези разноски в тежест на Министерството на културата на Република България, доколкото е и самостоятелно юридическо лице, в структурата на което е административно-наказващият орган – в съответствие с чл.63д от ЗАНН вр. чл.143 ал.1 от АПК вр. §.1 т.6 от ДР на АПК. Все с оглед отмяната на НП не следва да се присъждат разноски в полза на въззиваемата страна за процесуалното й представителство по делото. Мотивиран от горното Районен съд Пловдив ХХІІІ н. с.