Решение № 15582 от 5.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 12186/2026 г.

дело № 20261110112186 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК. Делото е образувано по подадена от Л. Й. К. чрез адв. Е. Е. молба, с която на основание чл. 97, ал. 1 ЗЗД от Софийски районен съд се иска да определи подходящо място, където молителят да депозира за пазене следната движима вещ, а именно лек автомобил „Нисан Микра“, шаси № ., връщането на който дължи на собственика на вещта „Люник ауто“ ООД, тъй като сключеният между страните договор за покупкопродажба е бил развален. С молбата си молителят сочи, че многократно е отправяла покани до собственика на автомобила да получи същия в периода от 2019 г. насетне. Твърди отношенията на страните във връзка с разваления договор за покупко-продажба на автомобила да са уредени, като тя е получила обратно заплатената продажна цена, но дружеството (продавач по разваления договор) собственик на движимата вещ, подлежаща на връщане неоснователно не оказвал съдействие по приемането й. Твърди продавачът да е в забава, с оглед което и по реда на чл. 97, ал. 1 ЗЗД иска от съда да определи подходящо място, където молителят да предаде автомобила, кат предаването за пазене да бъде удостоверено. Моли съда да съобрази, че разноските за пазене на вещта, направени поради забава на кредитора следвало да са в тежест на „Люник Ауто“ ООД. С молбата са представени относими доказателства относно забавата на кредитора да приеме вещта. С разпореждане № 75374/21.06.2026 г. на молителя и на третото неучастващо лице „Люник Ауто“ ООД е предоставена възможност да посочат подходящо място за съхранение на вещта, чието предаване молителят иска да осъществи. Със становище, вх. № 214363/03.07.2026 г. молителят Л. К. е посочила такова място – гр. Костинброд, обл. София, ул. „Ю. където автомобилът да се съхранява на обособено паркомясто и откъдето да бъде предаден на оторизирано от дружеството собственик лице. В отговор на предоставената му от съда възможност третото неучастващо лице „Люник Ауто“ ООД не е посочил място, където автомобилът да бъде предаден за съхранение. По делото по несъмнен начин се установяват посредством представените писмени доказателства твърденията на молителя, че е налице забава на кредитора, който неоснователно не приема вещта, негова собственост след развалянето на сключения между страните договор от 15.02.2019 г. за покупко-продажба на МПС. Още с нотариална покана, връчена надлежно на представител на „Люник Ауто“ ООД на 28.03.2019 г., последното е поканено да получи вещта с недостатъци, както и да върне на купувача заплатената продажна цена. Видно е от съставения констативен протокол от 08.04.2019 г. на помощник нотариус при нотариус Стела Даскалова на посочената дата не се е явил представител на дружеството, с оглед което и се установява, че кредиторът неоснователно не приема предложеното му изпълнение и не оказва съдействие на длъжника по предаването на вещта. Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД кредиторовата забава освобождава длъжника от последиците на неговата забава. За да се освободи и от задължението си обаче, длъжникът следва да реализира някоя от възможностите, уредени в чл. 97-98 ЗЗД в зависимост от вида на това задължение. Тъй като липсва необходимото за точното изпълнение съдействие на кредитора, законът допуска известна трансформация на задължението за предаване. Съгл. чл. 97. ал. 1 изр. 1 ЗЗД за определяне на мястото, където следва да вложи дължимото, е необходимо одобрението на районния съд. Материалната предпоставка за уважаване на молбата по чл. 97, ал.1 ЗЗД е забавата на кредитора, която следва да бъде доказана от молителя. Съгласно чл. 95 ЗЗД кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Длъжникът по изпълнението може да се освободи от отговорност само тогава, когато забавата на кредитора по естеството си е такава, че без неговото съдействие длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Във всеки друг случай длъжникът може да постъпи така, както предвижда правилото на чл. 97 от ЗЗД и тогава да се освободи от задължението си, без да е необходимо каквото и да било съдействие от страна на кредитора. В конкретния случай се установява, че е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД. Ето защо и искането се явява основателно - налице е условието на чл. 97, ал.1, изр. 1 ЗЗД, с оглед което и молбата следва да бъде уважена. Следва да бъде зачетена волята на молителя, като посоченото в писменото становище място се явява подходящо за пазенето на вещта. По отношение на разноските, свързани с пазенето на вещта поради забавата на кредитора, по арг. от разпоредбите на чл. 96, ал. 2 ЗЗД и чл. 97, ал. 1 ЗЗД, следва да се посочи, че същите не са предмет на производството по чл. 97, ал. 1 ЗЗД. В случай че молителят е извършил и извърши за в бъдеще такива разноски, същите може да претендира от кредитора с оглед неговата забава по исков ред чрез предявяването на осъдителен иск. В случай че същите се окажат в значителен размер или създават на длъжника прекомерни неудобства, за него е налице възможност след като предизвести кредитора, да поиска от районния съд да разреши продажба на вещта, а получената сума да внесе в банка на името на кредитора (чл. 97, ал. 2 ЗЗД). По разноските: Съгласно чл. 541 ГПК разноските по охранителните производства, каквото е настоящото, са за сметка на молителя. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 537 ГПК вр. чл. 97, ал. 1 ЗЗД, съдът