Решение № 1083 от 14.9.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 383/2026 г.

Производството е образувано по жалба от Г. П. К., чрез адв. И. З. от САК, със служебен адрес гр. В., ул. „В. №1 против НП № ПЕК – 195/22.12.2025 г. на Директора на РЗИ – В., с което на осн. чл. 229, ал.1 от Закона за здравето му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на чл.9, ал.1, т.5 от б. "а" от Наредба № 2/10.01.2005 год. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции и 300 лева за нарушение на чл.9, ал.1, т.6 от същата Наредба, издадена от Министъра на здравеопазването. В жалбата си въззивникът твърди, че НП е издадено при допуснато съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че не е налице обективната и субективната страна на административното нарушение, както и че не било подкрепено от достатъчно доказателства. Моли НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, както и за присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. З. от САК, който поддържа жалбата изцяло. По същество пледира за липса на съставомерност на посоченото в НП нарушение. Излага аргументи за липсваща последваща проверка, съобразно посочен в констативен протокол срок за отстраняване на нарушенията. Моли за отмяна на НП, а в условие на евентуалност приложение на чл. 28 от ЗАНН. Въззиваемата страна Директор на РЗИ- В., редовно призован, не се явява, представлява се от ю.к. И.Н.в. Счита жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: На 25.09.2025 год. в гр. В., ул. „Ц.А.“ №48 била извършена планова проверка от служители на РЗИ В. в обект самостоятелна медикотехническа лаборатория-СМТЛ „К.-Д.“ ЕООД. В хода на проверката било установено, че възз. К., в качеството му на управител на дружеството не бил създал необходимите условия и организация за извършване на качествено обеззаразяване на повърхности, материали и ръце на персонала. Проверените дезинфекционни средства били с изтекъл срок на годност за дезинфекция на под и повърхности „ Н М 1 UNI S“ до 11.2024 г., за бърза дезинфекция на повърхности, „Desident CaviCide“ до 04.2022 г., за дезинфекция на ръце „НМ1 Scrub А1“ срокът не се четял и не бил осигурен дезинфектант за зъбни отпечатъци. Било установено също, че въззивникът не бил предприел мерки за подобряване на материалната база на лечебното заведение. Било констатирано, че стените в работните помещения били захабени и замърсени, работните повърхности силно запрашени и непочистени, с масово наличие на лични вещи (дрехи и хавлии по столовете, обувки на земята); част от работното помещение на втория етаж (работно помещение за метало-керамика и работа с гипс) било обособено като битовка с наличие на микровълнова печка, хладилник, перална машина, парти-грил, диван и столове с текстилно покритие, което не позволявало качествената им текуща хигиена и дезинфекция. Проверката била извършена от св. Д. З. и в присъствието на С. Е. и П.Н., инспектори в отдел „Противоепидимичен контрол“, дирекция „Надзор на заразните болести“ към РЗИ-В.. Констатациите от същата били обективирани в протокол от извършена проверка съставен на място в обекта. На 10.10.2025 год. бил съставен срещу въззивникът АУАН, в който съобразно описаните по-горе факти установени при проверката, било посочено, че същия е нарушил разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 5, б. ‚а" и чл. 9, ак.1, т.6 от Наредба № 2/2005 год. за организацията на профилактиката и контрола на ВБИ. Актът бил надлежно предявен, като са отбелязани лица, свидетелстващи за отказ на нарушителя да го разпише. В срока по чл. 44 от ЗАНН няма данни за постъпило писмено възражение срещу акта. АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта приел, че въззивното дружество е нарушило разпоредбите на на чл. 9, ал. 1, т. 5, б. „а“ и т.6 от Наредба № 2/2005год. за организацията на профилактиката и контрола на ВБИ и на основание чл. 229, ал. 1 от ЗЗ му наложило адм. Наказание „глоба“ по два пункта от 500лева и от 300лева или в общ размер на 800 лв. В съдебно заседание като свидетел е разпитана Д. З. – актосъставител, която в показанията си възпроизвежда обстоятелствата при които е била извършена проверката и констатациите от същата с нужната конкретика. Като писмени доказателства към АНП са приложени протокол от извършена проверка, снимков материал, известие за доставяне на НП и доказателства за датата на депозиране на въззивната жалба. Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание направи следните изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради което и е процес. допустима и е приета от съда за разглеждане. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна. При извършена служебна проверка на представените по делото акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съставено въз основа на него съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ЗЗ Нарушенията по чл. 229 се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори или от длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция или от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор", а наказателните постановления се издават от директора на регионалната здравна инспекция или от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор". В случая АУАН срещу въззивникът е бил съставен от инспектор, а НП е издадено от Директора на РЗИ В.. Съдът констатира, че в хода на адм. наказателното производство действително не са били допуснати съществени нарушения на процес. правила. С АУАН е повдигнато обвинение за нарушаване нормата на чл. 9, ал. 1, т. 5, б. „а“ и чл.9, ал.1, т.6 от Наредба № 2/2005 год., като по същество в обстоятелствената част са били описани нарушения в общо два пункта, като както в АУАН, а впоследствие и в издаденото въз основа на него НП е посочено кое нарушение към коя от визираните санкционни норми е било отнесено от страна на наказващия орган, което по никакъв начин не е рефлектирало върху възможността на наказаното лице да разбере конкретно възведеното си обвинение. Съгласно посочената норма на чл. 9, ал.1, т.5, б.“а“ ръководителят на лечебното заведение създава необходимите условия и организация за извършване на качествено обеззаразяване на всички подлежащи инструменти, материали, повърхности, бельо, посуда и др. Видно от АУАН и от НП подробно е изложено и аргументирано в какво се изразява нарушението на посочената правна норма, с което по безспорен начин и без никакво съмнение за въззивникът става пределно ясно кои действия или в конкретния случай бездействия са довели до извършеното от него нарушение. Допуснал използването на дезинфекционни средства с изтекъл срок на годност, както и такива с неясен срок, което съответства на посоченото от АНО нарушение, за което на въззивникът му е въздигнато като административно нарушение съгласно Закона за здравето във вр. с Наредба № 2/2005 год . По отношение на нарушението на чл.9, ал.1, т.6 от Наредба № 2/2005 год. Ръководителят на лечебното заведение отговаря за организацията на профилактиката и контрола на ВБИ, като предприема мерки за подобряване материалната база на лечебното заведение с цел недопускане на условия за възникване и разпространение на епидемични взривове от ВБИ и организира изпълнението на предписанията на РИОКОЗ. Настоящия състав намира, че АНО изчерпателно е изброил в какво се изразява провинението на въззивникът, описвайки подробно състоянието на медико-техническата лаборатория (стените в работните помещения са захабени и замърсени, работните повърхности силно запрашени и непочистени и др). Съдът намира, че ясно, точно и конкретно е описано в обстоятелствената част на АУАН и в НП , в съответствие по пунктове в какво точно се изразяват и какви са допуснатите нарушения от страна на възз. К., като е индивидуализирал нарушенията и съобразил санкцията за тях. Наказаното лице не е лишено от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено, съответно за какво точно нарушение е наказано и при какви установени факти, поради което не е било лишено от възможността да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение. Настоящия състав намира, че изложеното в АУАН и в НП е в унисон с представевният по делото снимков материали и кореспондира напълно с дадените в съдебно заседание показания на актосъставителя. Съгласно чл. 229, ал.1 от Закона за здравето, който наруши разпоредбите на последния или нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл. 209 - 228в, се наказва с глоба от 100 до 600 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - от 500 до 3000 лв. АНО правилно е определил наложените административни наказания- глоби, тъй като настоящият случай касае съществено неизпълнение на законово задължение, която пряко засяга общественото здраве и наказанието е съответно на нарушението, съобразно приложимите разпоредби на ЗАНН, в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. С оглед на горното, съдът намери, че процесното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид, поради което и не са налице условия за квалифициране на нарушението като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно, издадено в унисон със закона, същото не страда от пороци, които да го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено. С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл. 63д, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи да бъде присъдено възнаграждение в размер на 66,47 евро за осъществената защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност. Водим от горното, съдът