Решение № 239 от 28.4.2026 г. на Районен съд - Разград по дело № 1926/2025 г.

Производството е по иск с правна квалификация чл. 439, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 110 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от П. П. П., с която са предявени обективно съединени искове срещу „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „България“ № 81 В, ап. 3, за установяване, че вземането по Изпълнителен лист № 2405 от 28.02.2011 г. - 886,51 лв., представляваща неплатени вноски по договор за целево финансиране, сключен на 28.02.2009 г., ведно със законна лихва за периода от 08.07.2010 г. до изплащане на вземането, както и 51,10 лв. обезщетение за забава за периода от 15.09.2009 г. до 18.05.2010 г. и 125 лв. разноски по делото и по Изпълнителен лист от 11.07.2011 г. - 75 лв. за направените по делото разноски и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, което към настоящият момент възлиза на 3 382,13 лв., от които 886,51 лв. главница, 1 456,77 лв. законна лихва за периода 08.07.2010 г. -06.11.2025 г., 51,10 лв. неолихвяеми вземания, 300 лв. присъдени разноски, 150 лв. разноски по изпълнителното дело и 537,75 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 06.11.2025 г., на ищцата П. П. П. е погасено по давност. Сочи, че е сключила Договор за целево финансиране на 28.02.2009 г. с „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, с ЕИК 121554961 /правоприемник на дружеството е „ПейНовус“ АД/, цедирано от „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД на „АПС Бета България“ ЕООД.

За принудително събиране на сумите било образувано изпълнително дело № 20128770401721/2012, преобразувано в изпълнително дело № 20189310407333. Изпълнителното дело е образувано въз основа на Изпълнителен лист № 2405, издаден на 28.02.2011 г. по ч.гр.д. № 1357/2010г. от Районен съд — Разград и Изпълнителен лист, издаден на 11.07.2011 г. по гр.д. № 1830/2010г. По Изпълнителен лист № 2405 от 28.02.2011 г. дължала сумата от 886,51 лв., представляваща неплатени вноски по договор за целево финансиране, сключен на 28.02.2009 г., ведно със законна лихва за периода от 08.07.2010 г. до изплащане на вземането, както и 51,10 лв. обезщетение за забава за периода от 15.09.2009г. до 18.05.2010 г. и 125 лв. разноски по делото. По Изпълнителен лист от 11.07.2011 г. дължала сумата от 75 лв. за направените по делото разноски и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Към настоящият момент задължението възлизало на 3 382,13 лв., от които 886,51 лв. главница, 1 456,77 лв. законна лихва за периода 08.07.2010г. 06.11.2025 г., 51,10 лв. неолихвяеми вземания, 300 лв. присъдени разноски, 150 лв. разноски по изпълнителното дело и 537,75 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 06.11.2025 г. На дата 25.09.2025 г. изп. дело № 20189310407333 било прекратено, тъй като последното изпълнително действие по него е било на 24.08.2018 г. Като след прекратяване на изпълнителното дело е образувано ново такова с номер 20257620400685. Ищецът твърди, че вземанията нямат характер на периодични плащания, тъй като съставляват частични плащания по едно единно задължение, а не няколко на брой задължения с повтарящо се изпълнение, поради което спрямо тях, се прилага общата давност по чл. 110 от ЗЗД. Твърди, че между датите 24.08.2018 г. и 25.09.2025 г. не са извършвани изпълнителни действия и съответно петгодишната погасителна давност е изтекла. Въпреки, че впоследствие е образувано ново изпълнително дело, същото било образувано слез изтичане на петгодишната погасителна давност.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор - счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че взискателят по изп. Дела е бил активен и многократно е предприемал действия за събиране на вземането си. Сочи, че до 26.06.2015г. давност по изп.дела не тече. След тази дата давността се прекъсва с всяко изпълнително действие. Сочи, че перемпцията не заличава предприетите действия по принудително изпълнение. Прави възражение за прекомерност на адв. хонорар, иска ищецът да бъде задължен да представи банкова сметка.

Приобщени са преписи от следните изпълнителни дела:

• № 20128770401721, по описа на ЧСИ Асен Тонев, рег. № 877, образувано на 27.09.2012г. /лист 167 – 210/, който е загубил правоспособност на осн. чл.31, ал.1, т.4 от ЗЧСИ, във връзка с Присъда №27/13.11.2018г. по НДОХ №202/2018г. по описа на ОС – Шумен, както и на основание чл. 31, ал. 1, т. 7 от ЗЧСИ. На основание заповед на Министъра на правосъдието №CД-04- 49/08.06.2017 г. служебният архив е прехвърлен на ЧСИ Р. Р., рег. № 931, район на действие ОС – Шумен, където е администрирано под № 20189310407333 /лист 211-370/, прекратено с Постановление от 24.09.2025г. - № 20257620400685, по описа на ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762, образувано на 22.10.2025г. /лист 55 – 158/

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на делото е установителен иск, с предявяването на който ищецът цели да установи, че вземането на ответника, за което са издадени изпълнителен лист от 28.02.2011г. по ч.г.д. №1357/2010г. и изпълнителен лист от 11.07.2011г. по г.д. №1830/2010г. по описа на Районен съд — Разград, не подлежи на принудително изпълнение, тъй като същото е погасено, поради изтичането на приложимия давностен срок, който факт настъпил след приключване на производството, в което е издадено

изпълнителното основание, респ. с правна квалификация чл. 439 ГПК. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 от ГПК) в тежест на ищеца е да докаже, че срещу него е издаден изпълнителен лист за посочената сума, че ответникът е легитимиран кредитор за процесните вземания спрямо него и е образувал посоченото изпълнително дело, както и да докаже твърдените положителни факти, в т. ч. правопогасителното си възражение – че е изтекъл предвиденият в закона срок за извършване на изпълнителни действия. В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона срок.

Не е спорно между страните, че са издадени изпълнителни листи в полза на ответника срещу ищците във връзка с дължими суми, по ч.г.д. №1357/2010г. и по г.д. №1830/2010г. по описа на Районен съд — Разград, както и че ответникът е легитимиран кредитор – придобил вземането по силата на договор за цесия от 23.02.2015г., сключен между „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, с ЕИК 121554961 /правоприемник на дружеството е „ПейНовус“ АД/ и „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133.

Правният спор между страните в настоящото производство се концентрира във въпроса настъпила ли е погасителна давност по отношение на вземанията на ответното дружество, за които е налице изпълнително основание, или не е.

Безспорни между страните са фактическите обстоятелства относно образуването в хронологичен ред на изпълнителни дела № 20128770401721, № 20189310407333 и № 20257620400685.

Общоизвестен е факта, доколкото същият е официално оповестен на сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители, че служебният архив на ЧСИ Асен Тонев е приет от ЧСИ Р. Р., което обосновава липсата на изричен акт за прекратяване на изп. дело 1721/2012 г. и образуване на 7333/2018 г. – налице е единно изпълнително производство.

За послужване в настоящото производство са приобщени в препис Изпълнително дело № 20189310407333 /ведно със съдържащото се в кориците му изп. дело № 20128770401721/ и изп. дело № 20257620400685. Изпълнителното дело № 20128770401721 е образувано на 27.09.2012г. по молба на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, ЕИК 121554961, за принудително събиране на вземане по изпълнителен лист от 28.02.2011г. по ч.г.д. №1357/2010г. по описа на РС – Разград, по което с молбата за образуването му е признато извършено частично плащане и се претендира сумата от 767,61 лв., както и присъдениите с изпълнителен лист от 11.07.2011г. по г.д. №1830/2010г. по описа на Районен съд — Разград разноски.

Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ с изх. №11937/28.09.2012г., адресирана до П. П. П. е връчена лично на 02.10.2012г., което обстоятелство е удостоверено с приложена обратна разписка. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че връчването на покана за доброволно изпълнение не прекъсва погасителната давност.

По отношение на материално правните последици от образуването на изпълнително производство са постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС като съгласно тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителните дела, образувани до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед даденото разрешение в цитираното решение и доколкото изпълнително дело дело № 20128770401721 по описа на ЧСИ рег. №877 Асен Тонев, е образувано на 27.09.2012г., съдът не смята за необходимо да се обсъждат изпълнителните действия, съдържащи се по изпълнителното дело, извършвани до 26.06.2015 г. Доколкото погасителната давност се свързва с изтичане на срок, водещ до преклудиране на възможността за принудително удовлетворяване на кредитора, представляващ санкция за бездействието му, следва да се проследят предприетите действия и да се констатира дали е налице изтекъл в полза на ищеца давностен срок. В рамките на изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

При съобразяване на цитираното решение, следва да се посочи, че давността за процесните вземания, е прекъсвана със следните изпълнителни действия, извършвани след 26.06.2015г., в хронологичен ред по изпълнително дело № 20189310407333:

29.06.2018г. - депозирана молба от взискателя за налагане на запор на трудово възнаграждение, наложен със запорно съобщение изх. № 3973/02.07.2018г., получено от трето задължено лице на 13.07.2018г.

21.08.2018г. - депозирана молба от взискателя за налагане на запор на банкови сметки, наложени със запорно съобщение изх. № 5532/22.08.2018г., получено от Банка Пиреос България АД на 24.08.2018г. и запорно съобщение изх. № 5533/22.08.2018г., получено от Юробанк България АД на 24.08.2018г.; 08.10.2018г. - депозирана молба от взискателя за налагане на запор на трудово възнаграждение;

05.04.2019г. - депозирана молба от взискателя за налагане на запор на банкови сметки;

08.06.2019г. - депозирана молба от взискателя за извършване опис на движими вещи в дома на длъжника;

За периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. давностните срокове са спрени и не текат, с оглед разпоредбите на ЗМДВИП и ЗИДЗЗ от 13.05.2020г. 11.11.2022г. - депозирана молба от взискателя за налагане на запор на трудово възнаграждение и на МПС;

26.10.2023г. - депозирана молба от взискателя за налагане на запор на трудово възнаграждение и банкови сметки;

С Постановление от 24.09.2025г. на ЧСИ № 931 Р. Р. изпълнително дело 20189310407333 е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК, по молба на взискателя с вх. № 19825/23.09.2025г.

Н а 22.10.2025г. по молба на взискателя „АПС Бета България“ ЕООД е образувано ИД № 20257620400685, по описа на ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762. С молбата за образуване взискателят е поискал налагане запор върху вземанията на длъжника по трудов договор, пенсия и банкови сметки. Следващото /и последно/ действие, прекъсващо давността е на 07.11.2025г. - наложен запор на банковите сметки в Уникредит Булбанк АД, Изипей АД и на трудово възнаграждение, наложена възбрана на ид.ч. от недвижими имоти. Относно твърденията на ищеца, че вземането му е погасено по давност в рамките на образувания срещу него изпълнителен процес следва да се съобразят задължителните указания, дадени с цитираното по – горе ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По задължителен начин се уреди правилото, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да "действа" (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да "не действа" (да не иска нови изпълнителни способи). Относно прекъсването на давността се прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За разлика от изпълнителното дело, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ. От значение е кредиторовата пасивност, респективно активност. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с прекратяване на производството и с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ. Точно такъв е и процесният случай. Предвид изложеното, настоящия съдебен състав приема за установено, че в хода на изпълнителното производство са извършвани действия по изпълнението, всяко едно от които подновява срока на давността. От последното валидно изпълнително действие на 07.11.2025г. до настоящия момент не е изтекъл период от пет години, като такъв период не е изтекъл и между отделните изпълнителни действия, изследвани в хронологичен ред. Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора, разноските, претендирани с отговора на исковата молба, се следват на ответника в хипотезата на чл.78, ал.3, вр. с ал.8 ГПК, вр. с чл. 37 Закона за правната помощ. и чл. 25, ал.2, вр. с ал. 1 Наредба за заплащане на правната помощ, определени от съда в размер на 200 евро. Воден от гореизложеното, Съдът РЕШИ: