Решение № 370 от 29.4.2026 г. на Районен съд - Хасково по дело № 1780/2024 г.

Предявен е от В. К. Д. ЕГН:•••••••••• и Е. Г. М. с ЕГН:••••••••••, двете с адрес гр.Нови Искър, общ.Столична, обл.София, ул.”•••••, със съдебен адрес гр.Хасково, бул.„•••, адв.А.Т., против А. П. Д. с ЕГН:•••••••••• и М. А. Д. с ЕГН:••••••••••, двамата с адрес гр.Хасково, ул. „••••••, ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС. В настоящото производство са конституирани на основание чл.219 от ГПК в качеството на трети лица – помагачи на стрА.та на ответниците П. П. А., Л. Х. К., Д. Д. Х. и А. Д. К.. Производството по делото е образувано по искова молба, с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 77195.730.156 по КККР на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г., с адрес на поземления имот: гр. Хасково, п.к. 6300, ж.р. „Изгрев“ с площ от 2000 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирА., начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м); предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 397, при съседи: № 77195.730.655, 77195.730.186, 77195.730.157, 77195.730.153; ведно с построените в имота две сгради: СГРАДА с идентификатор № 77195.730.156.1 по КККР на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г., с адрес на сградата: гр. Хасково, п.к. 6300, ж.р. „Изгрев“, със застроена площ от 19 кв.м., с предназначение - Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи: 1 /един/; и СГРАДА, която не е заснета и нанесена в Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, със застроена площ от 50 кв. м., с адрес на сградата: гр. Хасково, п.к. 6300, ж.р. „Изгрев“, с граници на сградата: от север - имотна граница с ПИ 77195.730.157; от изток - свободно дворно място на ПИ 77195.730.156; от юг - Сграда с идентификатор 77195.730.156.1; от запад - имотна граница с ПИ 77195.730.153; която сграда е разположена в северозападната част на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 77195.730.156 по КККР на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД-18- 63/05.10.2006г с адрес на поземления имот: гр. Хасково, п.к. 6300, ж.р. „Изгрев“ с площ от 2000 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирА., начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м); предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 397, при съседи: № 77195.730.655, 77195.730.186. 77195.730.157. 77195.730.153; както и да бъдат осъдени А. П. Д. и М. А. Д. да предадат на В. К. Д. и Е. Г. М. владението върху гореописания поземлен имот, ведно с посочените две сгради в него. В исковата молба се твърди, че като наследници на Г.П.Я. и З.М.Я., ищците са собственици по реституция и наследство при равни наследствени квоти от ½ ид.ч. на ПИ с идентификатор № 77195.730.156 по КККР на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г., с адрес на поземления имот: гр. Хасково, п.к. 6300, ж.р. „Изгрев“ с площ от 2000 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирА., начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м); предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 397, при съседи: № 77195.730.655, 77195.730.186, 77195.730.157, 77195.730.153. Посочват, че правото им на собственост произтича от следното: Съгласно Нотариаленъ актъ за собственостъ на недвижимъ имотъ купенъ на публична проданъ от 05.06.1942г., № 175, т. I, peг. 1169/ дело № 238/1942г. на нотариусъ при Хасковския Областен съд (Нот.акт № 175/1942г.) - Г.П.Я. закупил на публична продан, проведена на 29.04.1942г. недвижим имот, представляващ Нива от 15,4 дка в м. „Помак чешме“, Хасковско землище, при граници: В.Д., дере и К.Р., принадлежаща на П.П.П. С Присъда от 14.02.1947г. Хасковският областен съд признал, че Г.П.Я. увеличил имотното си състояние за времето от 01.01.1935г. до 12.09.1946г., поради което на основание чл. 1, 2 и 4, ал. 1 от ЗКИ, било конфискувано имуществото му, от което под т. 1 от присъдата и посочената Нива от 15,4 дка, находяща се в землището на гр. Хасково, в м. „Помак чешме“, при граници: В.Д. дере и К.Р., описан в Нотариален акт № 175 от 05.06.1942г. Въз основа на подадено Заявление с вх. № 50147/ 1991г. до ПК-Хасково за възстановяване собствеността върху земеделски земи, било постановено Решение № 36-51/01.04.1998г. на ПК Хасково, с което се признавало и възстановявало правото на собственост на наследниците на Г. и З.Я. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния имот - Нива от 15,4 дка, находяща се в терен по параграф 4 на гр. Хасково, в местността „Помак чешме“, без описани граници и съседи, описан с пореден № 1 от заявлението и установен с Нотариален акт 175. В решението на ПК-Хасково било посочено, че възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ. Със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 на областния управител на област Хасково (обнародвА. в ДВ бр.51/28.06.2019г.), на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1 от ЗА, бил одобрен План на новообразуваните имоти /ПНИ/ за ж.р. „Изгрев“, землище гр. Хасково, който засягал процесния имот с идентификатор № 77195.730.156 по КК на гр. Хасково и със същия идентификатор като новообразуван имот по ПНИ на ж.р. „Изгрев“ на гр. Хасково. В регистъра към ПНИ, в графа „Име на правоимащия стар собственик или на собственика към датата на приемане на помощния план – ПП“ били записани дублиращи права на собственост, като освен Г. и З.Я. била вписА. и С.Н. К., на която ответниците твърдяли че са правоприемници по силата на сключени нотариални сделки. Въз основа на този ПНИ, на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр с § 46, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, била издадена и Заповед № 494/25.03.2021 г. на Кмета на Община Хасково, с която било наредено да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на Г. и З.Я. върху новообразуван имот в строителните граници на града (определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000г. на ОС-Хасково) с идентификатор № 77195.730.156, ж.р. „Изгрев“, землище гр. Хасково, с площ от 2000 кв.м., при граници и съседи: № 77195.730.157, 77195.730.186, 77195.730.655, 77195.730.153, чиито наследници се явявали ищците. Твърди се, че по жалба на ответниците срещу заповедта на областния управител на Област Хасково за одобряване на ПНИ в частта касателно процесния имот, било образувано ГД 1909/2021г. по описа на РС-Хасково, по което жалбата била оставена без уважение. Твърди се от ищците също, че ответниците претендирали права на собственост върху процесния имот, несъвместими с техните права на собственост. Към момента имотът се владеел от ответниците, без наличието на правно основание за това, доколкото правото на собственост върху имота им било възстановено, след като преди това било отнето от наследодателите им. От друга стрА., ответниците не били ползватели, трансформирали правото си на ползване по смисъла на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Същите не можели да се позоват и на придобивна давност по отношение на процесния имот, тъй като до приключване на реституционното производство такава не течала. Излага се от ищците също, че в гореописания процесен имот били изградени и две сгради, посочени по-горе, а именно – сграда с идентификатор 77195.730.156.1 по КККР на гр. Хасково, на 1 етаж, Жилищна сграда - еднофамилна с площ от 19 кв.м., както и сграда в северозападната част на имота, която не е нанесена в КККР на гр. Хасково. Същите поддържат, че като собственици на поземления имот, по силата на приращението ищците са собственици и на построените в него две сгради. Според тях, правото на собственост на ответниците не може да им бъде противопоставено, тъй като ищците имали качеството на възстановени собственици. Предвид възникналата колизия на права между ищците и ответниците върху процесните имоти, за ищците бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за разрешаване на материалноправния спор за собственост по гражданскоправен ред, както и за предаване владението върху процесните имоти на ищците. Правят искане за присъждане на направените по делото разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват иска като недопустим, а по същество и като неоснователен. На първо място излагат твърдения, че административната процедура по възстановяване на процесния имот все още не е приключила, поради което настоящият иск се явява преждевременно предявен. Излагат съображения и за нередовност на исковата молба и правят искане за оставянето й без движение. По същество оспорват изцяло иска като неоснователен. На първо място излагат доводи за липса на материалноправна легитимация на ищците като собственици на процесния имот, поради неприключила административна процедура за възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ. Твърдят, че процесният имот не попада в обхвата на §4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ, поради което в нарушение на закона е бил включен в одобрения план за новообразуваните имоти. Излагат, че са придобили имота по силата на сключен договор за покупко-продажба от праводателите Д. П. К. и П. П. А., последните легитимиращи се като собственици в качеството им на наследници на С.Н. К., която от своя стрА. била вписА. в регистъра на НИ като собственик, заедно с Г. и З.Я.. Сочат, че С.Н. К. придобила собствеността върху имота по силата на сключен договор за покупко-продажбата му с Н.И.Б., който се легитимирал като собственик с НА № 17 от 22.11.1957г., том ІІІ, дело № 625/1957 на ХРС, констатиращ правото му на собственост върху недвижимия имот по замянка с негова нива, блокирА. от ТКЗС-Хасково, на основание протоколно решение на ТПС комисия-Хасково от 13.11.1957г. Излагат съображения, че доколкото след извършената замяна била налице извършена разпоредителна сделка с процесния имот, то предвид разпоредбата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, процесния имот оставал извън обхвата на чл.10 , ал.13 ЗСПЗЗ и не подлежал на възстановяване. Предвид подробно изложените в отговора съображения се поддържа от ответниците, че те са собственици на процесния имот и същият незаконосъобразно е бил включен в ПНИ. Сочат, че след придобиване на собствеността, същите непрекъснато и необезпокоявано владеели имота и сграда 77195.730.156.1 в него, както и че редовно са заплащали дължимите за тях местни данъци и такси. На следващо място, в отговора си ответниците оспорват валидността и законосъобразността на всички административни актове на всички административни органи, с които е било признато и възстановено правото на собственост върху процесния имот на ищците като наследници на Г. и З.Я., доколкото тези актове били издадени при допуснати съществени нарушения на закона и при липсата на предпоставките за това, за което се излагат подробни съображения. Правят искане на основание чл.17, ал.2 ГПК съдът да се произнесе относно валидността и законосъобразността на Решение № 36-51 от 01.04.1998г. на ПК-Хасково, както и на Заповед № 494/25.03.2021г. на Кмет на община Хасково. Във връзка с оспорване решението на ПК-Хасково, правят оспорване и на идентичността на ПИ 77195.730.156 с посочената в решението нива от 15.400 дка. Ответниците оспорват иска и в частта на претенцията за собственост върху сграда с идентификатор 77195.730.156.1. Сочат, че тази сграда не е била предмет на възстановителната административна процедура, поради което ищците не могат да се легитимират като нейни собственици на основание възстановяване на право на собственост с ПНИ. Неоснователно считат твърдението, че ищците са придобили правото на собственост върху сградата на основание приращение, тъй като се касаело за законно построен самостоятелен обект на правото на собственост през 1975г., въз основа на одобрени строителни книжа, за който ответниците надлежно се легитимирали като собственици с НА № 705 от 16.06.2006г., том IV, peг. № 4075, дело № 566/2006г. По претенцията относно втората посочена в исковата молба сграда в процесния недвижим имот, незаснета и ненанесена в КККР на гр.Хасково, в отговора се релевира насрещно твърдение, че такава сграда като самостоятелен обект на право на собственост не съществува в имота на ответниците, поради което искът в тази му част бил лишен от предмет. Въз основа на всички изложени в отговора съображения се иска съдът да приеме, че ответниците са собственици на процесните имоти на сочените от тях основания, а предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. При условията на евентуалност, заявяват право на собственост и въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност върху процесния имот и построените в него сгради, изтекла в полза на праводателите на ответниците след 1957г., и в полза на ответниците след 2006г. Правят искане за присъждане на направените по делото разноски. В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от третите лица – помагачи на стрА.та на ответни ците - П. П. А., Л. Х. К., Д. Д. Х. и А. Д. К.. В съдебно заседание чрез процесуалният си представител адв. Б.С. оспорват предявения иск и считат, че следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа стрА. следното : По силата на нотариален акт от 05.06.1942г. за собственост на недвижим имот, купен на публична продан, Г.П.Я. закупил нива от 15,4дка, находяща се в м.“Помак чешме“, Хасковско землище, за сумата от 102100лв. С присъда, постановена на 14.02.1947г. по наказателно конфискационно дело №1043/1946г. по описа на Хасковски областен съд, се признава, че Г.П.Я. е увеличил имотното си състояние за времето от 01.01.1935г. до 12.09.1946г. със сумата 4,092,000лв., поради което на основание чл.1, 2 и 4, ал.1 от ЗКИ се конфискуват изброените в 26 пункта негови имущества, като в т.1 е описА. нива от 15,4дка, находяща се в землището на гр.Хасково, в местността „Помак чешме“, при граници : В.Д. дере и К.Р., описА. в нотариален акт №175 от 05.06.1942г. С решение №36-51/01.04.1998г., издадено от ОСЗГ-Хасково по преписка вх. №50147 от 11.09.1991г., се признава и възстановява правото на собственост на наследниците на Г. и З.Я. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 15,400дка, находяща се в терен по §4 на гр.Хасково в местността „Помак чешме“, заявена с пореден №1 от заявлението и установена с нотариален акт №175. В решението е отразено, че възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по §4 ПЗРЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ. Видно от Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково същата е издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от ЗА и въз основа на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед №РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед №РД-02-14- 454/22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С тази заповед на Областния управител се одобрява плА. на новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищен район /ж.р./ „Орфей“, ж.р.“Изгрев“, ж.р.“Куба-1“ и местност „Халилово-юг“ в землището на гр.Хасково, Община Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. В Държавен вестник бр.51 от 28.06.2019г. е обнародвА. заповед №ДС- 28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, като е оповестено, че жалби срещу одобрения план на новообразуваните имоти могат да се подават от заинтересованите лица чрез областния управител пред административния съд в 14-дневен срок от обнародването на заповедта в ДВ, съгласно §4к, ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.28б, ал.8 от ППЗСПЗЗ. Със Заповед №494/25.03.2021г. на Кмета на Община Хасково на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р.“Изгрев“, землище на гр.Хасково, одобрен със заповед №ДС- 28-1/11.06.2019г. на Областния управител на Област Хасково, решение по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ №36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление №50147 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица №4308/10.03.2021г. е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследници на Г.П.Я. и З.М.Я. върху недвижим имот, представляващ новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение №67/29.02.2020г. на ОбС-Хасково с идентификатор 77195.730.156, ж.р.“Изгрев“, землище на гр.Хасково, с площ 2000кв.м., при граници и съседи : 77195.730.157-жил.територия; 77195.730.186-улица; 77195.730.655-жил.територия; 77195.730.153- жил.територия. В заповедта е посочено, че няма ограничения на собствеността, както и че в имота има една сграда № с идентификатор 77195.730.156.1 – един етаж, жилищна сграда – еднофамилна, 19кв.м. Приложена е скица №4308/10.03.2021г., цитирана в заповедта на кмета на общината. В регистъра на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ за местност „Изгрев“, гр.Хасково, като имена на правоимащия стар собственик или на собственика към датата на приемане на помощния план за новообразуван имот №730.156 с площ от 2000кв.м. са отразени С.Н. К. и Г. и З.Я. въз основа на НА 76/23.12.1957г. С протокол №25/13.11.1957г. на ТПС комисия е взето решение, че Н.И.Б. отстъпва нива от 10дка, 2-ра категория, на стойност 2000лв., в местността „Кър-карач“, а получава нива от 10дка, 2-ра категория, на стойност 2000лв., в местността „Бузлука“, при граници : Г. В. и И.П.П.. В протокола е отразено, че се разглежда подаденото заявление от Н.И.Б., на който през 1950г. е включена нива от 10дка, срещу която му е посочена друга нива в местността „Бузлука“, която обработва от същата година, но от извършената проверка се установява, че неговата замяна не е протоколирА. от ТПС комисия. На 22.11.1957г. е издаден нотариален акт за собственост върху недвижим имот по замянка, по силата на който въз основа на протоколно решение №25/13.11.1957г. на ТПС комисия – Хасково и съгласно Министерско постановление от 26.08.1954г. за земеустрояването на ТКЗС, ДЗС и други стопанства, Н.И.Б. е признат за собственик по замяна върху нива от 10дка в местността „Бузлука“, Хасковско землище, присъседи : дере, Г. В. и И.П., оценена на сума 2000лв. По силата на нотариален акт №76 от 23.12.1957г. Н.И.Б. продава на С.Н. К. нива от 2дка в местността „Бузлука“, Хасковско землище, при съседи : И.Н., дере, Г. К. и И.К., представляваща част от цялата нива от 10дка, при съседи : дере, Г. В. и И.П., за сумата 900лв., заплатена изцяло от купувача на продавача. На 17.03.2021г. Община Хасково издава удостоверение за наследници на С.Н. К., от което се установява, че е починала на 16.03.2005г. и оставила като свои наследници дъщеря си П. П. А. и сина си Д. П. К., починал на 17.07.2016г. и оставил като свои наследници съпругата си Л. Х. К. и двете си дъщери Д. Д. К. и А. Д. К.. Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по реда на ЗУЖВГМЖСВ №705 от 16.06.2006г. Д. П. К. и П. П. А. продават на А. П. Д. следния съсобствен наследствен недвижим имот, а именно : поземлен имот с площ по скица №389/25.05.2006г. – 1942кв.м., а по нотариален акт №76, том трети, дело 716/1957г. на ХРС – 2000кв.м., с пл.№397, заснет по кадастралния план на м.“Изгрев“, Хасковско землище, одобрен със заповед №969/1988г., ведно с построената в имота жилищна сграда, при граници на имота : път и имоти №396, 399 и 398, за сумата 11905лв., получена от продавачите напълно и в брой преди подписването на нотариалния акт. От представеното с отговора на исковата молба удостоверение за граждански брак се установява, че ответнците А. П. Д. и М. А. Д. са сключили граждански брак на •••••г. От представените с исковата молба удостоверения за наследници на Г.П.Я. и З.М.Я. се установява, че първият е починал на ••••г., а втората, която е негова съпруга е починала на ••••г. и като свои законни наследници са оставили двете ищци В. К. Д. и Е. Г. М.. Първата ищца В. К. Д. е съпруга на Г. Й.М. починал на •••••г., който е внук на общите наследодатели Г. и З.Я.. Втората ищца Е. Г. М. е съответно дъщеря на Г. Й.М., като двете с нейната майка съставляват пълният кръг от наследници на наследодателя си починал на •••••г. С влязло в сила решение №728/11.10.2023г., постановено по адм.дело №844/2021г. по описа на АС-Хасково, по жалба на А. П. Д. и М. А. Д. е отменено изменение в КРНИ, обективирано в уведомление изх. №24- 19785/19.07.2021г., за имот с идентификатор 77195.730.156 относно данните за собственост. С влязло в сила решение №451/15.07.2022г., постановено по адм.дело №1909/2021г. по описа на РС-Хасково, е отхвърлена като неоснователна подадената жалба от А. П. Д. с ЕГН:•••••••••• и М. А. Д. с ЕГН:••••••••••, двамата от гр.Хасково, ул.„••••••, против Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗРЗСПЗЗ, в частта на възстановеното право на собственост на наследници на Г.П.Я. и З.М.Я. върху новообразуван поземлен имот с идентификатор 77195.730.156 с площ 2000кв.м., находящ се в местността „Изгрев“, гр.Хасково, ЕКАТТЕ 77195, със стар номер 397 по кадастралния план, одобрен със заповед №969/1988г. От показанията на свидетелите М. Г.К. и Й.Г.Д. се установява, че са съседи на процесния поземлен имот, който ответниците закупили през 2006г. и оттогава живеели постоянно там. За бивши собственици на процесния имот свидетелите сочат С. и П.. За изясняване на делото от фактическа стрА. по искане на страните съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че освен едноетажната вилна сграда със застроена площ 19 кв.м, отразена в кадастралната карта с идентификатор 77195.730.156.1, в имота има още : 1) една едноетажна вилна сграда, представляваща пристройка от изток, включваща преустроената в антре тераса, дневна стая и санитарно помещение с обща площ 41 кв.м; 2) навес без оградни стени от север и изток с площ 30 кв.м и 3) навес без оградни стени от юг на новопостроената пристройка с площ 17 кв.м., като тези три сгради не са нанесени в кадастралната карта или друг план. Експертизата констатира, че за ненанесените в КККР сгради не са издавани строителни документи. В експертното заключение е изчислена и отразена пазарната оценка на трите сгради (части от сгради) в поземлен имот с идентификатор 77 195.730. 156, ненанесени в действащата кадастрална карта, представляващи : 1) пристройка към едноетажна жилищна/вилна сграда, с площ 41 кв.м; 2) навес без оградни стени - северно от сграда с идентификатор 77195.730.156.1, с площ 30 кв.м; 3) навес без оградни стени - южно от сграда с идентификатор 77195.730.156.1, с площ 17 кв.м. поотделно в табличен вид. Определянето на териториите по чл. 18г от ППЗСПЗЗ е извършено около 1997 - 1998 г., когато са извършвани дейностите по изготвяне на плА. за земеразделяне на гр. Хасково. За териториите, в които не всички имоти са предоставени за ползване, каквато е местност „Изгрев", от Община Хасково не са предоставени данни кои имоти попадат под разпоредбите на §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според вещото лице, това е причината в картата по чл.18г да е отразена цялата местност, за която има кадастрален план от 1988 г., а не само имотите или групите имоти, попадащи под разпоредбите на §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ. Вещото лице сочи, че не е виждало решение за утвърждаване на границите на отделните видове територии. Процесният имот попада в местност „Изrрев" (ж.р. „Изгрев" след 2000 г.), територия, в която има имоти, предоставени за ползване по силата на актовете, визирани в §4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Помощният план, по смисъла на §4к, ал.1 от ЗСПЗЗ, представлява спомагателен графичен документ, който служи за визуализация на правата на собственост към два различи момента - от една стрА. са правоимащите ползватели, придобили собствеността върху предоставените им имоти, а от друга стрА. са имотите, съществували преди образуването на ТКЗС, ДЗС или други организации, визирани в § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваиите имоти по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ следв а да включва единствено и само имоти, предоставени за ползване по силата на актове, визирани в §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според те хническото задание за изработване на плА. на новообразуваните имоти, изготвено от Община Хасково, е прогласено, че планът, обявен в ДВ бр.76/15.09.2000 г., представлява „помощен план" по смисъла на §4к, ал.1 от ЗСПЗЗ и данните от него следва да бъдат основа за изработване на плА. на новообразуваните имоти. Експертизата уточнява, че този план не е одобряван и съответно не може да се говори за „влязъл в сила". Това е документ, който е преработван, променян, актуализиран през цялото време от създаването му до възлагането на ПНИ. Освен факта, че корекциите в плА. на старата собственост и в списъка на имотите преди образуване на ТКЗС и ДЗС не са обявявани на заинтересованите лица, не е отчетено и обстоятелството, че в този план не са отразени границите на предоставените за ползване имоти, в съответствие с чл.28, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Според експертизата, не е спазено базовото изискване - помощният план по §4 да разработва само имоти, предоставени за ползване по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавен съвет и Министерски съвет, визирани в §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Вещото лице констатира, че към настоящият момент, както и към момента на обявяване на плА. на новообразуваните имоти, в техническа служба на Община Хасково липсва оригиналът на графичната част на плА. от 2000 г. Според т.1.2.4. от техническото задание, ж.р. „Изгрев" е с площ 721 дка, при площ на имотите, закупени от ползватели - 85 дка, а площ на имотите на бивши собственици - 236 дка. Не се коментира има ли имоти, които са предоставени за ползване по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавен съвет и Министерски съвет, визирани в §4, ал.1 от П3Р на ЗСПЗЗ, но не са закупени от ползвателите и кои са те. Не се коментира каква част от имотите на бивши собственици са имоти, заменени с протоколи от ТПС комисия, което предвид чл.10 от ЗСПЗЗ е с първостепенна важност - възстановява се собствеността преди образуване на ТКЗС, а не върху заменени имоти (с изключение на визираните в чл.18з, ал.З, изречение второ от ППЗСПЗЗ случаи) чл.18з, ал.3 от ПП3СП33 - Когато е извършена замяна по реда на отменения Закон за трудовата поземлена собственост, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната. При застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, замяната остава в сила. В този случай при възстановяване на правото на собственост се счита, че е осъществена замяна на земи между двама собственици. Не е ясно и защо се възлага за изработване на ПНИ на остА.лата част до 721 дка. В изпълнение на чл.28, ал.10 от ППЗСПЗЗ, би следвало в техническото задание, изготвено от Общината, за изработване на плА. на новообразуваните имоти, да се определят конкретните изисквания относно границите/обхвата на плА.. Явното разминаване в площите е сигурна индикация, че планът засяга имоти, които не са предоставени за ползване по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавен съвет и Министерски съвет, визирани в §4, ал.1 от ПЗР на 3СП33, без да е посочено законово основание за това. В те хническото задание е следвало да се коментират издадените от Община Хасково удостоверения и скици по чл.1З, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ и издадените на тяхна база решения на Общинска служба по земеделие. В техинческото задание е следвало да се коментира одобреният с Решение № 703/04.02.2011 г. на Общински съвет — Хасково и приложен за голям брой имоти план за улична регулация на ж.р. „Изгрев". Няма изрични указания и за многобройните законно построени, на базата на разрешения за строеж, сгради и инфраструктура, които (указания) по някакъв начин да обяснят възстановяването на застроени имоти и присъствието им в регистъра към ПНИ, в пълно противоречие с §1в от ДР на ППЗСПЗЗ. В съответствие с чл.28, ал.10, т.4 от ППЗСПЗЗ, техническото задание, трябва да съдържа Списък на собствениците и копия на влезли в сила решения на общинската служба по земеделие по чл.18ж, ал.3. От ОСЗ не е предоставен такъв списък и копия от решения. Предоставени са „Справки за признати и непризнати имоти, попадащи под разпоредбите на §4 ", които не заместват решения по чл.18ж, ал.3 от ПП3СПЗ3. В съответствие с чл.28, ал.10, т.5 от ППЗСПЗЗ, техническото задание, трябва да съдържа Списък на ползвателите с признато право на придобиване на собствеността и копия на протокола и заповедта по §62, ал.2 и З от ПРЗ. Вместо това е представен „ Списък на имотите, предоставени за ползване и на имотите не внесени в ТКЗС и Д3С /настоящ кадастър/". Този списък не съдържа информация кои имоти са предоставени за ползване по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавен съвет и Министерски съвет, визирани в §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което предопределя проектиране/създаване на новообразувани имоти в терени, които нямат нищо общо с §4 и не следва да са част от тоз и план. От А.лиза на регист ъра към ПНИ се установява, че около една трета от предоставените за ползване имоти, за които има издадени заповеди по §62, ал.3 (40 броя), не попадат в границите на имоти от „старата собственост" (преди образуване на ТКЗС и ДЗС) и обратно - имотите „стара собственост" включват имоти, за които са вписани нотариални актове, издадени преди 1963 г., когато е пyбликувано първото ПМС № 21/1963 г., с което са предоставяни имоти, визирани в §4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ : § 63 от ППЗСПЗЗ - Права по §4а и §4б от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ имат гражданите, на които е предоставено право на ползване по силата на Указ № 596 на Президиума на Народното събрание от 1967 г., Указ № 922 на Държавния съвет от 1989 г., постановления на Министерския съвет № 21 и 23 от 1963 г., № 12 от 1971 г., № 76 от 1977 г., № 1 от 1981 г., № 11 от 1982 г., № 30 от 1985 г., № 26, 58 и 67 от 1987 г. и № 34 от 1989 г., както и заменени от ТПС комисии имоти, попадащи под разпоредбите на чл.18з, ал.3, изречение второ от ППЗСПЗ З . Тези факти не са провокирали правоспособните лица, изработили плА. на новообразуваните имоти, да потърсят допълнително информация и/или да поискат уточняващи указания. По време на приемателните комисии не е обсъдено, че липсата на основни данни за създаването на ПНИ, както и изменянето на формата и съдържанието на таблицата за изчисляване на дължимото обезщетение, не постигат целта, която плА. следва да изпълни. Вместо това приемателната комисия констатира, че ПНИ отговаря на изискванията на чл.28, ал.4 - 10 от ПП3СПЗЗ, както и на техническите изисквания, определени в съвместната 3аповед № РД- 46-494/22.08.2003 г. на МЗГ и Заповед № РД-02-14-454/22.08.2003 г. на МРРБ, което е в пълно противоречие с изложените факти. В протоколите по приемане на плановете са записани забележки, свързани с графичното оформяне, и никъде не се среща проверка на съдържанието. Постьпилото 1 брой възражение при обявяването на ПНИ, при стотици засегнати собственици, е сигуреи признак за това, че разгласяването на плА. не е постигнало резултата, който законовата норма предвижда. Частта от „заинтересованите лица", чиито имоти не са предоставени за ползване по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавен съвет и Министерски съвет, визирани в §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не са били сензитивни към информация относно план, който не би следвало да ги касае. Поземлен имот с идентификатор 77195.730.156 е включен в т.нар. „Помощен план" и съответно в плА. на новообразуваните имоти, въпреки че в Община Хасково е наличиа цялата информация за това, че имотът не е предоставен за ползване по реда на §4 от ПЗР на 3СП3З и не би следвало да е част от този план. В този смисъл и предвид всичко описано, техническите изисквания към плановете по § 4к, ал. 1 от ЗСПЗЗ, изискванията на чл.28 от ППЗСПЗЗ и техническите изисквания, определени в съвместната Заповед № РД-46- 494/22.08.2003 г. на МЗГ и Заповед № РД-02-14-454 22.08.2003 г. на МРРБ не са спазени. Експертизата констатира, че процесният имот с идентификатор 77195.730.156 е идентичен с имот пл. №397 по плА. на местност „Изгрев", одобрен със заповед № 969/05.10.1988 г. В разписния списък към този кадастрален план имот пл. № 397 е записан на името на С.Н. К., с документ за собственост н.а. № 76/23.12.1957 г. Според неодобрения кадастрален план от 2000 г., който е кадастрална основа на т.нар. „помощен план", имот пл. № 397 е с площ по графични данни 1942 кв.м. В разписния списък към този план имотът е записан на името на С.Н. К., с документ за собственост н.а. № 76/23.12.1957 г. При създаването на кадастралната карта през 2006 г., имот пл. № 397 получава идентификатор 77195.730.156. Според кадастралния регис тър на недвижимите имоти, към 2006 г. поземлен имот с идентификатор 77195.730.156, с площ 1928 кв.м. е собственост на С.Н. К., с вписан документ за собственост н.а. № 76/23.12.1957 г. Със Заповед № 18-7537-21.09.2016 г., издадена от Началника на СГКК - Хасково, е изменена кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Хасково, като поземлен имот с идентификатор 77195.730.156 е с площ 2000 кв.м, собственост на А. П. Д., с вписан нотариален акт № 70/16.06.2006 г. Данните за собствеността са регистрирани в кадастрaлния регистър на 01.08.2016 г. В одобрения план на новообразуваните имоти, процесният имот е със същия идентификатор, площ, граници и конфигурация. В регистъра към ПНИ, в колона 8 „Име на правоимащия стар собственик или на собственика към датата на приемане на помощния план - ПП" са вписани С.Н. К., Г. и З.Я.. Имената на местностите, посочени в заявленията за възстановяване на собствеността върху имоти по реда на ЗСПЗЗ, са изписаните в старите документи за собственост (преди образуването на ТКЗС), в емлячните регистри на Общината, в опис декларациите, попълвани при влизане в ТКЗС и в други документи, издавани през един дълъг период от време. Проучванията сочат, че съседни имоти са описани в местности с различни имена. Местностите не са олределени с точни контури и граници - както на терен, така и в картите и плановете, изработени в процеса на реституция. Така имотите, попадащи в жилищен район „Изгрев" (местност „Изгрев" преди 29.02.2000 г.) са описани в местности с много и различни имена. В картата, ползвА. за анкетиране на бившите собственици или техни наследници, за определяне на местоположението на признатите за възстановяване с план за земеразделяне земи, някои от местностите (напр. „Чешме дере" и „Бозлука“) са припокриващи се територии, части от които навлизат в ж.р. „Изгрев", а остА.лите им части са извън днешните строителни граници на гр. Хасково - северно от ж.р. „Изгрев". В конкретния случай, предвид наличието на кадастрален план, изработен по време на създаването на ТКЗС Хасково, може да се твърди, че местностга „Помак чешме", описА. в нотариален акт № 175/05.06.1942 г., е част от по-голямата меотност „Бузлука", която от своя стрА. е част от ж.р. „Изгрев". Към 1957 г. процесният имот (с идентификатор 77195.730.156) е извън строителните граници на гр. Хасково и попада в територия, за която е изработен кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед № 853/1957 г. C цел установяване на съответствията вещото лице извършва трансформиране на плА. от 1957 г., плА. от 1988 г. и помощния план в координатна система 2005 г. и ги съвместява с действащата кадастрална карта. Нивата от 15.4 дка, описА. в нотариален акт 175/05.06.1942 г. (лист 8), принадлежала на П.П.П., придобита на публичен тьрг от Г.П.Я., е индивидуализирА. с граници: В. Д., дере и К.Р.. Нивата от 10 дка, описА. в нотариален акт № 17/22.11.1957 г. (лист 78), предоставена на Н.И.Б. в замяна на негова нива от 10 дка в местностга „Кър карач", която е притежавА. преди образуването на ТКЗС е с граници: дере, Г. В. и И.П.П.. Процесният поземлен имот с идентификатор 77195.730.156, идентичен с имот пл.№ 397 по плановете от 1988 и от 2000 г., е част от имот пл. № 1525 по плА. от 1957 г., собственост на П.П.П. (последствие Г. и З.Я.), и бивш имот № 21-50147 по помощния план от 2000 г. Поземлен имот с идентификатор 77195.730.156 в ж.р. „Изгрев", гр. Хасково, с площ от 2000 кв.м., е част от нива от 15.400 дка, възстановената на наследниците на Г. и З.Я. с Решение № 36-51/01.04.1998 г. на Общинска служба „Земеделие и гори" гр. Хасково. Процесният имот пл.№ 397 по плА. от 1988 г. е собственост на С. Н. К., закупен от баща й Н.И.Б. с нотариален акт № 76/23.12.1957 г. (лист 76), при съседи И.Н., дере, Г. К. и И.К., представлява част от нива, цялата от 10 декара при съседи: дере, Г. В. и И.П., описА. в нотариален акт № 17/22.11.1957 г. Части от същата нива са и: 1) поземлен имот с идентификатор 77195.730.158, идентичен с имота, продаден от Н.И.Б. на И. Б. Д. с нотариален акт № 71/23.12.1957 г.; 2) поземлен имот с идентификатор 77195.730.157, идентичен с имота, продаден от Н.И.Б. на И. Н. Б. с нотариален акт № 72/23.12.1957 г.; 3) поземлен имот с идентификатор 77195.730.154, идентичен с имота, продаден от Н.И.Б. на А.М. К.с нотариален акт № 73/23.12.1957 г.; 4) поземлен имот с идентификатор 77195.730.153, идентичен с имота, продаден от Н.И.Б. на Г. К. Д. с нотариален акт № 74/23.12.1957 г.; 5) поземлен имот с идентификатор 77195.730.155, идентичен с имота, продаден от Н.И.Б. на И.К. И. с нотариален акт № 75/23.12.1957 г. Тези данни дават основание на експертизата да твърди, че процесният имот с идентификатор 77195.730.156 по КККР на гр. Хасково, идентичен с имот пл. № 397 по плА. от 1988 г., е част от нивата от 15.4 дка, описА. в нотариален акт 175/05.06.1942 г., придобита на публичен тьрг от Г.П.Я.. Според §4к, ал.3 от ЗСПЗЗ „ 3а установяване на границите на имотите преди образуване на ТКЗС и ДЗС могат да се ползват всички информационни източници — дерофотоснимки, фотосхеми, фотопланове, кадастрални планове, комасационни планове и други графични материали и данни. При липса на информация за границите на имотите в тези източници данните се набират с анкети при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона ". Въпреки, че за част от местност „Изгрев" има к адастрален план от 1957 г., е проведена анкета на собствениците или техните наследници. Протоколът от анкетата представлява таблица на имотите, попадащи в местности, които са част от териториите по §4, подредени по възходящ ред на входящите номера на преписките от Поземлена комисия. Първоначалното анкетиране е извършено, след обявление по чл.18д, ал.4 от ППЗСПЗЗ в ДВ бр. 49/ 28.05.1999 г., от 14.06.1999 г. до 20.06.1999 г. Предвид недостатъчния брой собственици, явили се на основното анкетиране (по-малко от необходимите 50%, чл.186, ал.2 ПП3СПЗЗ), е извършено допълнително анкетиране от 18.08.1999 г. до 31.08.1999 г.. Според протокола от допълнителното аинетиране (лист 200), Е. Г. Запрянова, наследник на З.М.Я. и Г.П.Я., е посочила, че нивата от 15.400 дка в местност „Помак чешме", заявена с пореден номер 1 в заявление вх.№ 50147/11.09.1991 г. на Поземлена комисия Хасково, включва осем поземлени имота по плА. на местност „Изгрев" от 1988 г. — пл.№№ 393, 394, 395, 396, 397 (процесния имот), 398, 399 и 400, за което се е подписала. Това „посочване" определя местоположението и границите на т.нар. „ бивш имот " (имот преди образуване на ТКЗС и ДЗС) в слоя „имоти стара собственост" на помощния план. Контурът на бившия имот с номер 21-50147 е формиран на базата на посочените при анкетирането имоти (към 2000 г.). Така според помощния план, имот пл. № 397 от кадастралния план одобрен със Заповед № 969/1988 год. и от неодобрения план от 2000 г., идентичен с поземлен имот с идентификатор 77195.730.156 по КККР, е част от имот № 21-50147. Процесният имот с идентификатор 77195.730.156 по действащата кадастрална карта и по одобрения план на новообразуваните имоти на ж.р. „Изrрев", гр. Хасково, описан в нотариален акт № 70/16.06.2006 г., е един от имотите, възстановени с Peшение по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ № 36- 51/01.04.1998 г. по заявление вх.№ 50147/11.09.1991 г. на ОСЗГ Хасково, включен в контура на бивш имот № 21-50147 от ниво „старата собственост" на помощния план от 2000 г., формиран на базата на анкетиране на Е. Г. З., наследник на З.М. Я. и Г.П.Я.. Към 11.06.2019 г., когато със Заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково е одобрен плА. на новообразуваните имоти на ж.р./местност „Изгрев", според действащата тогава кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Хасково, поземлен имот с идентификатор 77195.730.156 е собственост на А. П. Д., с вписан нотариален акт № 70/16.06.2006 г., като данните са регистрирани в кадастралния регистър на 01.08.2016 г. Към датата на издаване на Заповед № 494/25.03.2021 г. на Кмета на Община Хасково, данните в KPHИ са същите. В регистьра към ПНИ (лист 169), в колона 8 „Име на правоимащия стар собственик или на собственика към датата на приемане на помощния план — ПП са вписани С. Н. К., Г. и З.Я.. Т.е. данните са снети от двете нива/слоя на Помощния план — настоящ кадастър и стара собственост, и не е отчетено обстоятелството, че праводателите на двете страни са били собственици на имота преди или по време на създаване на ТКЗС в Хасково. С Решение № 67 от протокол № 6 от заседание на Общински съвет — Хасково, проведено на 29.02.2000 г., на основание чл.105, ал.3 от ППЗТСУ е одобрен околовръстният полигон на земите по §4, ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като местност „Изгрев" е включена в строителните граници на гр. Хасково. Към 1998 — 2000 г., когато е изработен т.нар. „помощен план", процесният поземлен имот с идентификатор 77195.730.156, представлява земеделска земя, част от крайградските зони за отдих, извън строителните граници на гр. Хасково. Към 2019 г., когато е изработен ПНИ, процесният поземлен имот с идентификатор 77195.730.156 е част от урбанизирА.та територия на гр. Хасково, с начин на трайно ползване „за ниско жилищно застрояване". Процесният поземлен имот с идентификатор 77195.730.156, идентичен с имот пл.№ 397 по плА. одобрен със заповед № 969/05.10.1988 г., е застроен преди 1991 г., т.е. върху имота са извършени строителни дейности, които не позволяват възстановяване на собственосгга по смисъла на § 1 в, ал.1 от ДР на ППЗСПЗЗ. Приложените по делото копие от одобрен инвестиционен проект по част „архитектура" (лист 90) и предоставено от ответниците Разрешение за строеж № 465/19.08.1975 г., допълнително валидирано на 16.09.1982 г., (Приложение 6), са строителни книжа на сграда с идентификатор 77195.730.156.1, идентична със сградата, отразена в плА. от 1988 г. Към настоящият момент тази сграда е пристроявА. и за новата част няма строителни документи. Със заявление вх. № 1942/20.02.1992 г. (последствие преписката получава номер 51086), наследницата на Н.И.Б. — С. Н. К. предявява претенции за реституция на имотите на наследодателя й, ниви и ливади в местността „Кър карач" (част от днешна местност „Балакли"), общо 46 дка (лист 157). Представено е удостоверение изх.№ 264/14.02.1992 г. от Община Хасково, в което е записано, че според декларациите от 1949 г. Н.И.Б. е собственик на заявените за възстановяване имоти (лист 159). С Решение № 36101/08.11.1999 г. на Поземлена комисия Хасково (сега Общинска служба по земеделие), на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост на наследниците на Н.И.Б., върху имот — нива с площ 46 дка, в местност „Балакли", с план за земеразделяне. Т.е. наследниците на Н.И.Б. са реституирали всички имоти, които са притежавали преди създаването на ТКЗС, включително и нивата от 10 дка в местността „Кър карач", която е била заменена с нива от 10 дка в местностга „Бузлука". При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи относно основателността на предявения ревандикационен иск : Съгласно чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. С ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС невладеещият собственик, въз основа на правото си на собственост, иска от владелеца на своята вещ предаването на владението. Искът може да се предяви само от собственика на вещта, който не я владее. За уважаването му е необходимо да са налице три предпоставки : Да се установи, че ищецът е собственик на процесния имот, т.е. че е придобил собствеността по реда на твърдения от него способ към момента на предявяване на иска; Да се установи, че вещта се владее или държи от ответника, т.е. че ответникът упражнява фактическа власт върху вещта; Да се установи, че упражняването на фактическата власт от ответника върху вещта е без правно основание. Като под основание в случая се разбира юридическия факт, от който за едно лице възниква субективно право да владее или държи вещта или самото субективно право. Същото може да има вещноправен или облигационен характер като с оглед конкретиката на настоящия казус и предвид заявеното при условията на евентуалност възражение на ответниците за изтекла в тяхна полза, респ. в полза на техния праводател придобивна давност, следва да се установи наличието или липсата и на фактическите предпоставки на чл. 79, ал.1 и ал.2 ЗС. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между ищците и ответниците е налице спор за материално право, тъй като и двете страни претендират, че са собственици на процесния недвижим имот с идентификатор 77195.730.156 с площ от 2000кв.м., находящ се в ж.р.“Изгрев“ в землището на гр.Хасково. Ищците се позовават на приключилата административна процедура, в резултат на която този имот им е възстановен със заповед на кмета на Община Хасково като новообразуван имот в строителните граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение №67/29.02.2000г. на Общински съвет Хасково. По несъмнен начин се установява, че двете ищци съставляват пълния кръг от законни наследници на Г.П.Я. и З.М.Я., поради което се легитимират като правоимащи. Установи се също така, че наследодателят на ищците Г.П.Я. е закупил нивата от 15,4дка в местността „Помак чешме“, Хасковско землище, въз основа на публична продан /нотариален акт №175/05.06.1942г./. В своето заключение съдебнотехническата експертиза по категоричен начин констатира идентичността на процесния поземлен имот като част от тази нива, описА. в горецитирания нотариален акт. Същата тази нива заедно с редица други ниви, движими вещи, облигации, дялове и вземания на Г.П.Я. са конфискувани с присъда от 14.02.1947г. и впоследствие тази нива е призната и възстановена на наследниците на Г. и З.Я. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници с решение на ОСЗГ-Хасково от 01.04.1998г. по подадено заявление вх. № 50147 от 11.09.1991г. В същото време ответниците се легитимират като собственици на процесния недвижим имот въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №705 от 16.06.2006г., от който се установява, че са закупили имота от Д. П. К. и П. П. А., които са наследници на С.Н. К., респ. на Н.И.Б.. От своя стрА. последният е придобил процесния имот чрез замяна с друга негова нива, което се установява от приложения протокол №25/13.11.1957г. на ТПС комисия. Въз основа на този протокол е издаден и нотариален акт №17/22.11.1957г. за правото му на собственост върху нивата от 10дка. Впоследствие 2дка от нивата Н.И.Б. продава на С.Н. К. с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №76/23.12.1957г. и съответно пък нейните наследници продават имота на ответника А. Д. по време на брака му с ответницата М. Д.. Неоснователни се явяват възраженията на ответниците за липса на идентичност на отнетия от наследодателя на ищците недвижим имот и този, който им е възстановен, доколкото се установява по категоричен начин от експертното заключение, депозирано по делото, че описания в представените писмени доказателства от ищците и тези представени от ответниците е идентичен. При преценка на тези доказателства в тяхната съвкупност и взаимната им връзка с депозираното експертно заключение несъмнено следва извод, че наследодателят на ищците Г.П.Я. е загубил собствеността върху процесния имот, който е част от конфискувА.та му нива от 15,4дка с присъда от 14.02.1947г. В тази връзка следва да се има предвид, че възстановяването на собствеността върху конфискувани имоти се извършва по реда на специалния закон, а именно Закон за амнистия и връщане на отнети имущества /ЗАВОИ/. Съгласно чл.5, ал.1 от ЗАВОИ, конфискуваните недвижими имоти на амнистирани лица се връщат на лицата, от които са конфискувани, или на техните наследници по закон, ако до влизане на този закон в сила се намират в собственост на държавата или на държавна или на общинска фирма, в която държавата има най-малко 51 на сто участие. В същото време чл.5, ал.2 от закона предвижда, че когато не са налице условията по предходната алинея или имотите са унищожени, разрушени или преустроени, осъдените лица се обезщетяват с друг равностоен недвижим имот или с пари по ред и начин, определен от Министерския съвет. В настоящото производство липсват данни да са предприети действия от ищците по реда на специалния закон, като няма и твърдения в тази насока, дори изрично пълномощникът на ищците заяви, че доколкото му е известно, не е проведена такава процедура. На следващо мес т о следва да се разгледа предвидената процедура за възстановяване на имоти по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4, се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, който съгласно ал.6 се одобрява от областния управител. §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ предвижда, че възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на ГПК. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота. Съгласно чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ „С плА. на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработва в мащаба и въз основа на помощния план по ал. 1 и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плА. на новообразуваните имоти. Планът на новообразуваните имоти се изработва в графичен и в цифров вид. Следователно, за да бъдат възстановени в полза на бивш собственик на земеделски земи, какъвто в случая ищците претендират, че са техните наследодатели Г. и З.Я., следва с одобрения план на новообразуваните имоти по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да е определен имот със съответните граници, който да бъде възстановен на наследниците по реда на §4к, ал.7, като в регистъра на плА., който е неразделна част от него следва да се съдържат данни, че тези лица са собственици или техните наследници са собственици на тези имоти. Т.е с издаване на заповедта за възстановяване по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от Кмета на Община - Хасково, по същество завършва реституционната процедура и се възстановява правото на собственост. За пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ решението на ОСЗ, придружено със скица, има силата на констативен нотариален акт за собственост. Влязлото в сила решение на ОСЗ, придружено от скица, е легитимиращ за правото на собственост документ в едно съдебно производство по спор за собственост. Това касае обаче случаите, при които реституцията /възстановяването/ става в стари реални граници или с план за земеразделяне – чл.14, ал.1, т.2 ЗСПЗЗ, но не и по отношение на имотите, разположени в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Административната процедура по възстановяването на тези земи завършва с издаване на заповед за възстановяване по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от Кмета на съответната община, въз основа на влезлия в сила ПНИ и този административен акт притежава конститутивен и легитимиращ ефект за правото на собственост. Производството по възстановяване на собствеността в терените по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ след изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 68/1999 г., е уредено като двуфазно - постановяване на решение, с което се признава правото на собственост при условията на § 4-4л, като се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи и издаване на заповед на кмета на съответната община по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която имотът се възстановява на бившите собственици или правото на собственост се придобива от ползвателя поради изкупуване на имота при наличие на предпоставки по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадена въз основа на влязъл в сила план по чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ на новообразуваните имоти, е актът, с който ще се възстанови, съответно ще се придобие правото на собственост в такива случаи. Ответниците обаче са оспорили валидността и законосъобразността на административните актове, с които ищците се легитимират като собственици на процесния имот с идентификатор 77195.730.156. Според настоящия съдебен състав, в случая са налице основанията да бъде упражнен косвен съдебен контрол върху валидността и законосъобразността на оспорените административни актове /решението на ОСЗГ-Хасково от 01.04.1998г. и заповедта на кмета от 25.03.2021г./. В подкрепа на тези изводи е и цитираното от ищцовата стрА. Тълкувателно решение №9/07.11.2012г. по тълк. дело №9/2012г. на ОСГК на ВКС, доколкото в настоящия случай се касае именно до претендирани от ответниците права, придобити от наследодателя на техните праводатели чрез замяна на земеделски земи. Несъмнено, в случая са налице основанията да бъде упражнен косвен съдебен контрол върху валидността и законосъобразността на посочените административни актове, доколкото оспорващите не са били участници в административното производство по издаването и обжалването им, а и липсват данни да е бил упражнен пряк съдебен контрол по отношение на тях, в пределите, посочени в чл. 17, ал. 2 ГПК - за валидност и материална законосъобразност. Това е така, тъй като съгласно чл.17 ГПК, при разрешаване на гражданско правен спор съдът е длъжен да вземе становище по всички въпроси, които имат значение за разрешаването на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление. Съдът е длъжен да се произнесе инцидентно и по валидността на административен акт, когато този въпрос е с преюдициално значение за гражданскоправния спор, независимо от това дали актът подлежи на съдебен контрол или не. Относно законосъобразността на административния акт съдът може да се произнесе инцидентно само, когато той се противопоставя на стрА. по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му, какъвто именно е настоящият случай. Принципът е, че косвен съдебен контрол е изключен, когато е проведен пряк съдебен контрол, предвид правната уредба в АПК и ГПК. Съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК, решенията по административен спор, с които се изменя, или отменя административен акт имат действие за всички. Те са задължителни и за гражданския съд, съгласно чл. 302 о т ГПК. В настоящото производство няма данни да са били обжалвани оспорените от ответниците решение на ОСЗГ-Хасково от 01.04.1998г., с което се признава и възстановяване правото на собственост върху нивата от 15,4дка на наследниците на Г. и З.Я., нито заповедта на кмета на Община Хасково от 25.03.2021г., с която на същите се възстановява собствеността върху новообразуван имот с идентификатор 77195.730.156, нито има твърдения в този смисъл. Ответниците не са участвали в административното производство по постановяването и обжалването на тези административни актове, а нормата на чл. 17, ал. 2 от ГПК задължава съда в тези случай да извърши косвен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, който има значение за гражданските права. Съгласно чл. 17, ал. 2 о т ГПК, гражданският съд се произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол. Произнасянето е само в мотивите на решението, доколкото е във връзка с основния гражданско правен спор. Гражданският съд няма правомощието да прогласява с диспозитива на решението си нищожността на административния акт. Такова правомощие има само административният съд, в процедура по обжалване на административния акт, при спазване на правилата на АПК. В тази насока е и практиката на ВКС /Решение № 230 от 31.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2252/2013 г., I г. о., ГК, Решение № 131 от 11.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7755/2013 г., I г. о., ГК; Решение № 67 от 10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5615/2013 г., I г. о., ГК/. В случая, въпреки наличието на представената заповед на Кмета на Община Хасково, с която се възстановява правото на собственост на наследниците на Г. и З.Я. върху процесния ПИ с идентификатор № 77195.730.156, от събраните по делото писмени доказателства и от кредитираното заключение на назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че този не е следвало да се включва нито в помощния план, нито в план А. новообразуваните имоти, тъй като не попада в обхвата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Както в заповедта на кмета от 25.03.2021г., с която се възстановява правото на собственост на наследниците на Г. и З.Я. върху новообразуван имот в строителните граници, така и в решението на ОСЗГ-Хасково №36- 51/01.04.1998г., с което се признава и възстановява правото на собственост на същите правоимащи на нива от 15,4дка в съществуващи /възстановими/ стари реални граници изрично е визирано, че възстановяването на правото на собственост върху имоти, разположени в територии по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ. В същото време чл.28, ал.1 от ППЗСПЗЗ касае съдържанието на помощния план по §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Цялото административно производство, което се е развило и в което е изработен помощния план и след него плА. на новообразуваните имоти се отнася само и единствено по такива имоти, които попадат в територии по §4 от ПЗРЗСПЗЗ. Процесният недвижим имот не попада в тази категория, поради което изобщо не е следвало да бъде включван в помощния план или плА. на новообразуваните имоти по §4 от ПЗРЗСПЗЗ. При провеждане на административното производство е следвало да бъде констатиран този факт и да не се включва същият, още по-малко пък да се възстановява на старите му собственици след като няма данни да е бил предоставян за ползване или да е включен в ТКЗС, ДЗС или други подобни. При тези данни по делото следва извода, че ищците не се легитимират като собственици на имота, докато ответниците от своя стрА. установяват при условията на пълно и главно доказване своето право на собственост върху имота, придобит от тях чрез покупко-продажба през 2006г. и владян в продължение на повече от 10 години явно и необозпокоявано. По отношение владението на процесния имот съдът взема предвид и последователните и непротиворечиви показания на свидетелите К. и Д. Тъй като в настоящия случай не се касае до имот, който е предоставен за ползване по реда на горецитираните нормативни документи, следва извода, че не е налице и забрА.та за придобиване на същия по давност, доколкото нито ответниците, нито техните праводатели се явяват ползватели на този имот и доколкото същият изобщо не е предоставян за ползване по този ред и не подлежи на възстановане при условията на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тъй като в конкретния случай не се установява наличието на първата предпоставка от фактическия състав на чл.108 от ЗС, доколкото ищците не установиха при условията на пълно и главно доказване претендираните собственически права върху процесния имот, то следва извод за неоснователност на предявения ревандикационен иск. За пълнота следва да се отбележи, че втората предпоставка е налице, тъй като няма спор между страните, че именно ответниците владеят процесния имот. Липсва обаче и третата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск, тъй като от събраните и обсъдени по-горе писмени и гласни доказателства, както и от депозираното експертно заключение по назначената съдебно-техническа експертиза се установява по безспорен начин, че владението на ответниците е при наличие на правно основание за същото, доколкото са придобили валидно правото на собственост върху имота. Предвид гореизложените съображения следва да се отхвърли предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС като неоснователен и недоказан. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК в полза на ответниците следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1797,46евро, съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК. С оглед Закона за въвеждане на еврото в Република България, обн. ДВ, бр.70 от 20.08.2024г., в сила от 01.01.2026г., всички присъдени суми, в това число разноски, следва да бъдат превалутирани в евро, предвид смяната на националната валута /лев/ с евро, считано от 01.01.2026г., като бъдат преизчислени по официалния фиксиран курс /1 евро е равно на 1.95583 лева/. Мотивиран така, съдът