Решение № 94 от 11.5.2026 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 620/2025 г.

гражданско дело № 20254300500620 по описа за 2025 година

и за да се произнесе, съобрази :

Постъпила е молба вх. № 376/15.01.2026 г. по чл.250 от ГПК за допълване на решение №250/15.12.2025г. по в.гр.д.620/2025г. на ЛОС от ЕТ„Търговия на едро-Р. Н.", ЕИК ••••••••• със седалище и адрес на управление: ••••, представлявано от Р. Т. Н.. Сочи, че по гр. д. №620/2025г. на ЛОС е образувано на основание жалба на ЕТ „Търговия на едро- Р. Н." срещу отказа на ЧСИ В. П. рег.№879, район на действие Ловешки окръжен съд, обективиран в разпореждане от 30.06.2025г. да прекрати изп.д.№388/2013г. от неговия архив на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Изтъква ,че в мотивите на решение №250/15.12.2025г. по гр.д. №620/2025г. на ЛОС съдебният състав не е обсъдил всички, относими към спора факти и доказателства, както и не се е произнесъл по всички искания, възражения и доводи, и другите документи по делото, посочени в жалбата срещу отказа на ЧСИ В. П. да прекрати изп.д. №388/2013г. от неговия архив. Сочи,че срокът за молбата по чл.250 от ГПК е едномесечен от постановяване на решението или от получаването му. Същото е постановено на 15.12.2025г. Счита, че молбата за допълване на решение №250/15.12.2025г. по гр.д. №620/225г. на ЛОС, е допустима, тъй като е подадена в едномесечния срок, определен в чл.250 от ГПК.

Изтъква, че в практика на ВКС по чл. 236, ал. 2 ГПК се приема, че въззивният съд е длъжен да изведе фактическите си и правни изводи след всестранно и задълбочено обсъждане на всички събрани по делото допустими и относими към предмета на спора доказателства в тяхната съвкупност и ако не го е сторил страната може да иска от съда допълване на постановеното решение на основание чл. 250 от ГПК. Сочи и съдебна практика на ВКС - Решение на ВКС №248/07.01.2020 г. по гр.д.№4193/2018г.:,Решение на ВКС №167/23.10.2019 г., гр.д.№4249/2018 г.,реш. №411/27.10.11 по г.д.№.1857/10, IV ГО, реш.М.65/30.07.14 по т.д.№.1656/1, II ТО, реш.№.10/1.12.12 по г.д.130/11, I ГО, реш №В41/11.11.11 по г.д. №.992/10, I ГО.

Моли настоящата инстанция на основание чл. 236, ал. 2 и чл.250 от ГПК, по така постановеното решение №250/15.12.2025г. по гр.д.№620/225г. на ЛОС съдебния състав, който го е постановил, да излезе с допълнително решение, като обсъди и се произнесе по неговите възражения , посочени във възивната жалба, за които счита, че не се е произнесъл, както следва :

1.В постановеното решение №250/15.12.2025г. по гр.д.№620/225г. на ЛОС, съдебният състав на ЛОС в своите мотиви и диспозитива не се е произнесъл и не е обсъдил твърденията му , че молбата от ,Пиреос банк" до ДСИ, №670 от ПБ №22307 от 12.12.2012 г./ за присъединяване на Л.Г.С. /във връзка с изпълнителен лист от 18.11.2010 г. и заповед за изпълнение от същата дата, издадени по гражданско дело 49071/2010 г. на СРС, 63 състав, срещу Л.Г.С. във връзка с договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта VISA Gold от 13.06.2008 г/ към изпълнително дело №102/ 2012 г. (388/2013г.), което е срещу „АГРОМАШ-КО - СЛАВКОВ", е недопустима и присъединяването е нищожно и същата не прекъсва срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Счита, че тази молба е недопустима, тъй като съгласно ГПК, по изпълнително дело срещу „Агромаш-Ко Славков" ЕООД може да се присъединяват само кредитори на „Агромаш-Ко Славков" ЕООД, а в случая Л.Г.С. не е кредитор на „АГРОМАШ-КО -Славков" ЕООД. Изтъква, че ЕТ „Търговия на едро-Р. Н." няма отношение към този дълг на Л.Г.С., тъй като не е била поръчител и не е ипотекирала свое имущество като обезпечение по този кредит и не може с нейно ипотекирано имущество да се заплаща чужд дълг.

2. Съдебният състав не се е произнесъл и не е обсъдил твърденията му, че молбите за възлагане на възбрани на недвижимо имущество, което не е собственост на длъжника „АГРОМАШ-КО-Славков" EOОД не прекъсват срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Съдебният състав на ЛОС, не се е произнесъл дали молба от ,Пиреос банк" до ДСИ №260 от 18.05.2013 г., №6935 прекъсват срока по чл.433, фл.1, т.8 от ГПК и дали молбата се явява недопустима. В тази връзка изтъква, че молба от „Пиреос банк" до ДСИ №260 от 18.05.2013 г. е да бъдат наложени възбрани върху следните недвижими имоти:

-сграда с площ 59 кв.м., поземлен имот №219, ••••, която не е собственост на кредитополучателя „Агромаш-Ко-Славков"ЕООД, съгласно извлечение от Агенцията по вписване, същият имот е собственост на М.Х.Х., закупен с нотариален акт от 03.02.2004 п, нот.акт.№69, том1, №1851, дело №67 от 2004г.

-апартамент, ••••, не е собственост на кредитополучателя „АГРОМАШ- КО-Славков", продаден на 09.03.2000 г.,

Съгласно писмо №6847/02.11.2012 г. /11-2/31.10.2012 г. от Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ -търговски обект •••• не е собственост на „Агромаш-Ко-Славков"ЕООД, съгласно писмо вх. №3550/15.06.2013г. и съгласно удостверение, издадено от 28.07 2015г. от ЧСИ В. П.. Сочи, че възбраната върху несъществуващ имот е правно нищо и не може да послужи за обезпечение и принудително изпълнение, тъй като няма къде да се впише и не може да се продаде чужда имущество. Възбраната върху определен имот, за да бъде реално приложена, трябва да съществува обект на възбраната, т.е. имот в патрониума на длъжника, но в настоящия случай липсва посочен такъв имот от взискателя.

При горните съображения счита, че посочената по-горе молба не прекъсва срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като описаните в писмото погоре имоти не са собственост на длъжника „АГРОМАШ -КО-Славков", поради което молбата се явява и недопустима.

3. Съдебният състав не е обсъдил и не се е произнесъл по твърденията, че молбата на банка „Пиреос" за вписване на възбрана на краварник за 200 бр.крави в ••••, който краварник не е собственост на длъжника„АГРОМАШ- КО -Славков" ЕООД е недопустима и същата не може да прекъсва срока по по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК., по съображенията изложени по-горе. Изтъква ,че исканите имоти за възбрана в •••• на краварник за 200 крави не са собственост на „АГРОМАШ-КО-Славков"ЕООД са собственост на лицето С.В.С., придобити от него на 15.02.2012г. с постановление на ЧСИ А.В..

• молбата не е по избрания изпълнителен способ от взискателя, който е продажба на недвижимо имущество в ••••, предмет на ипотека.

• искането е недопустимо, тъй като тези имоти не са собственост на „Агромаш-Ко-Славков"ЕООД и тази молба не прекъсва срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и чл. 116 от ЗЗД.

4.Съдът не се е произнесъл и не е обсъдил твърденията му - че преобразуването на изпълнителното дело не е изпълнително действие съгласно т.14 от TP №2/26.06.2015г. по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, и преобразуването не прекъсва срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК; - че е необходим изричен акт за преобразуване на самото изпълнително дело и че няма от взискателя — „Банка Переос" възлагане по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ В. П..

Излага, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в" ЗЗД. Счита, че изпълнително дело №20138790400388 от архива на ЧСИ В.П. е образувано незаконосъобразно, тъй като няма акт на съдебния изпълнител за неговото образуване. Изтъква, че уведомлението за преобразуване няма качествата на постановление или протокол по чл.434 от ГПК. Счита, че това е нарушение на чл. 434, ал. 1 ГПК и би обусловило недопустимост на изпълнителното производство. Излага, че тъй като делото е образувано през 2013 г., а тази разпоредба е нова, то може да възникне съмнение, че преди нея такова задължение за съдебния изпълнител не е съществувало. Приема, че такъв извод би бил погрешен. Сочи, че поради факта, че това е действие на съдебния изпълнител, то на общо основание (стария чл. 434 ГПК, а понастоящем чл. 434, ал. 2 ГПК), е следвало наймалкото да бъде протоколирано от него. Новата ал. 1 на същия член определя с какъв акт се произнася съдебният изпълнител, но никога не е съществувало съмнение, че е необходим изричен акт за преобразуване на самото изпълнително дело. Счита, че незаконосъобразното образуване на изп.дело №20138790400388 от архива на ЧСИ В.П. е равнозначно на липсата на изпълнително производство.

Чл. 434. (1) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) По образуването, движението и приключването на {^рьлнителното производство съдебният изпълнител се произнася с разпореждане, освен когато законът не привижда да се произнася с постановление.

|2) (Предишен текст на чл. 434 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) За всяко предприето и извършено от него действие съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня и мястото на извършването му, " - наставените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението.

С оглед на посочените по-горе текстове на закона счита, че няма от взискателя „Банка Переос" възлагане по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ и преобразуването не е изпълнително действие и не прекъсва срока.

5. Съдебния състав не се е произнесъл и тонсно това ,че от намиращите се молби на кредитора банка „Пиреос " може да се направи обоснованото заключение, че първото поискано изпълнително действие е поискано на 14.06.2013 г. /Искане от ДСИ за вписване на възбрана №3435 от 14.06.2013 г. на имотите, ипотекирани в гр.••••./, а следващото поискано изпълнително действие е от 10.08.2015г./молба от „Пиреос банк" от 10.08.2015г. за насрочване на публична продан на сградите в гр.••••/ и, че изп.д. №388/2013г. е прекратено по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 на "е 15.06.2015г.

6.Съдебният състав не се е произнесъл и не е обсъдил моите, че от намиращите ce молби на кредитора „Банка Пиреос" в изп.д.388/2013г. може да се направи обоснованото заключение, че от 19.10.2016 г. до Уведомление от ЧСИ изх.№13908 за опис от 08.11.2018 г. няма други молби за изпълнителни действия, както следва:.

1. Молба от банка „Пиреос" от 25.05.2016 г. за участие в публична продан за периода от 25.04.2016 г. до 25.05.2016 г.

2. Постановление на ЧСИ за разпределение на суми от 30.06.2016 г. 3. Молба от 19.10.2016 г. на „Банка Пиреос", да бъдат изготвени опис и оценка на МПС, за които са наложени запори още на 29.10.2012 г., съгласно писмо вх.№7118/08.11.2012 г. на Столична дирекция на вътрешните работи, отдел „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ", до ДСИ при PC Луковит. Изтъква, че това искане не е по избрания от взискателя способ, който е продажба на недвижими имоти, ипотекирани в полза на „Агромаш-Ко-Славков"ЕООД и находящи се в ф••••. 4. Молба от „Банка Пиреос " вх.№17818 от 28.06.2017 г. /за въвод във владение.

5. Молба от „Банка Пиреос" от 27.11.2017 п, вх.№32207 за приемане на платежно нареждане.

6.. Уведомление, от ЧСИ изх.№ 00932 от 15.01.2018 г. до ЕТ „Търговия на едро-Р. Н." за въвод във владение.

7. Молба от „Банка Пиреос" вх.№00723 от 07.01.2019г. за проучване на имуществото , на длъжниците и налагане възбрани и запори, като последващите изпълнителни действия: опис, оценка и продажба ще бъдат поискани с нарочна молба.

8. Молба от „Банка Пиреос" до ЧСИ вх.№32 638 от 16.10.2018 г. за връщане на сумите от отменената публична продан с решение №134 от 25.06.2018 г.. 9. Уведомление от ЧСИ изх.№13908 за опис от 08.11.2018г.

Изтъква, че от намиращите се молби на кредитора „Банка Пиреос" в изп.д.388/2013г. може да се направи обоснованото заключение, че от 19.10.2016г. до Уведомление от ЧСИ изх.№13908 за опис от 08.11.2018 г. няма други молби за изпълнителни действия. С оглед на това счита ,че изп.д. №388/2013г. е прекратено по силата на закона наоснование чл. 433, ал.1, т.8 на 20.10.2018г.

7. Съдебния състав не се е произнесъл относно твърденията му , че молбата на „Банка Пиреос" от №31798/09.09.2019г. за нова продан не прекъсва срока по 433, ал.1, т.8 от ГПК с оглед решение № 37/ 24.02.2021 г. на ВКС, четвърто ГО по гр.д. № 1747 / 2020 г. /Производство по чл. 290 ГПК/, в което „ върховните съдии са приели, че ако взискателя след подадената молба за " ''«^изпълнително действие не е внесъл такси, разноски, не е оказал на необходимото съдействие и така е осуетявал тяхното прилагане, давността не се прекъсва:"Давността по отношение на длъжника не е прекъсната, тъй като той не е осъществен поради невнасянето на дължимата авансова такса от взискателя."

8. Съдебният състав в мотивите си и в диспозитива не се е произнесъл, че

молбата от „Юробанк" Пощенска банка, вх.№00408 от 06.01.2021 г. до ЧСИ В.П. за нова продан не може да се приеме като молба за извършване на изпълнително действие, и давността по 433, ал.1, т.8 не се прекъсва от нея, тъй като цесията няма действие по отношение на длъжника „АГРОМАШ -КО- Славков"ЕООД и другите страни по делото, когато няма представени по делото документи по чл. чл.99, ал.4 от ЗЗД за уведомяване му. В тази връзка сочи Решение № 40/13.05.2010 г. на ВКС, ТК първо търговско отд. по т.д. №566/2009 година, /Производството е по чл.290 ГПК/. Излага ,че за извършената цесия кредитополучателя „АГРОМАШ-КО СЛАВКОВ" ЕООД не е уведомен на основание чл.99 от ЗЗД, от цедента и цесионера, по изпълнителното дело липсват документи за такова уведомление.

Изтъква, че към молбата до ЧСИ няма приложени документи, - доказващи, че Пощенска банка е изкупила „Пиреос банк" и има вливане съгласно чл.262 от ТЗ/ на „Пиреос банк" в „Пощенска банка"; -доказващ че „Пощенска Банка" е заплатила на „Пиреос банк" сумите за вливането си; -доказващ, че всички сметки на длъжниците на „Пиреос банк" вече са преобразувани като сметки на „Пощенска банка" с нови номера. Счита, че поради непредставяне на посочените документи, няма определение от ЧСИ, с което „Пощенска банка" да бъде конструирана като универсален

правоприемник на „Пиреос банк".

9. Съдебният състав не се е произнесъл , че по изпълнително дело №388 молбите от „С.Г.ГРУП" ЕАД, от 21.12.2021 г. и от 03.11.2022 г. за конструиране по изп.дело №388/2013 г. като кредитор и да бъде насрочена продан на ипотекирания имот в гр. ••••, не прекъсват срока по чл.433, ал.1,т.8 от ГПК на основание Решение № 50094/16.11.2023г. по т.д. №770 / 2022г. ВКС, Търговска колегия /производство по чл.290 от ГПК/, тъй кат: конструирането на колекторската фирма като нов взискател на мястото на банката не е изпълнително действие, което заключение се вижда от мотивите на върховните съдии , където съдебният състав на ВКС се е произнесъл по въпроса за конституирането на колекторска фирма по изпълнително дело.

С оглед на това счита ,че не може да се приеме тезата на въззивния съд, че с конституирането на частния правоприемник като взискател е прекъсната погасителната давност на основание чл.116, б."в" ЗЗД."

Излага ,че с изтичането на този срок по силата на самата правна норма изпълнителното производство спрямо длъжника следва да се смята за прекратено , с произтичащите от това правни последици , като ЧСИ е следвало да го прекрати. Вместо това той е направил изричен отказ на 30.06.2025 г., който е незаконосъобразен, тъй като не почива на фактическите и правни действия реализирани в изпълнителния процес и следва да бъде отменен в рамките на съдебния контрол.

Излага съображения относно предприетото частно правоприемство по отношение на изпълняемото право, с което „Пощенска банка" е разполагала и е прехвърлила на дружеството СГ ГРУП и регулиращата това приемство в изпълнителния процес норма на чл. 429, ал. 1 ГПК показва, същото категорично не е обвързало длъжника АГРОМАШ-КО ЕООД, защото в кориците на делото няма никакви данни цедента „Пощенска банка", нито самостоятелно, нито чрез пълномощника си СГ ГРУП да е предприело уведомяване по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД на длъжника по прехвъряленото вземане АГРОМАШ-КО до 30.06.2025г. Счита, че факта ,че ЧСИ е конституирал посочения субект като взискател в рамките на воденето пред него изпълнително производство не означава, че порочността е санирана, като съдът следва да се съобрази с този порок, като не взема под внимание действията на незаконосъобразно конституираната в процеса страна. С оглед на това счита ,че на нито едно от изявленията на „СГ ГРУП", предприето в рамките на изпълнителния процес не следва да бъде отдавано процесуално значение, респективно да се зачитат каквито и да е било негови правни последици, настъпили в правната сфера на длъжника „АГРОМАШ-КО", поради което следва да се приема, че те не водят до прекъсване на давността по смисъла на чл. 433,ал.1, т. 8 ГПК. Сочи, че ЧСИ не може да извършва исканото изпълнително действие от колекторската фирма, тъй като действията има цесия по отношение на длъжника и останалите лица в изпълнителното производство от момента, в който са уведоми. Излага, като е посочил по –горе, че до 30.05.2025г. длъжника „АГРОМАШ-КО СЛАВКОВ" ЕООД не е

уведомен за цесията.

10. Съдебният състав не се е произнесъл относно направените твърдение, че към датата на отказа 30.06.2025г. за прекратяване на изп.д.№388/2013 от ЧСИ В. П. е изминал срок много по-голям от две години от последната молба за изпълнително действие и делото е прекратено по силата на закона.

По изложените съображения моли настоящата инстанция да излезе с допълнително решение към решение №250/15.12.2025 г. по гр.д.№620/ 2025п, с което да обсъди и да се произнесе по посочените по-горе, необсъдени от от него възражения и други документи по делото, посочени в жалбата срещу отказа на ЧСИ В. П. да прекрати изп.д.№388/2013г. от неговия архив.

В едноседмичен срок от изпращане на молбата взискателя по делото не е изразил становище.

Съдът като съобрази изложеното в искането и материалите по делото приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 248 ал. 1 от ГПК – в срока за обжалване, ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му , съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноски.

В конкретния казус съдът с Решение рег. № 250/15.12.2025 г. постановено по в.гр.д № 620/2025 г. е оставил без уважение възивна жлба от ЕТ „Търговия на едно – Р. Н.“ , ЕИК ••••••••• със седалище и адрес на управление: ••••, представлявано от Р. Т. Н. чрез адв.К. Й. Б. от САК №1500201210 срещу действията на ЧСИ В. П., рег. № 879 с район на действие Окръжен съд – гр. Ловеч обективирани в в разпореждане от 30.06.2025., с което е отказано да се прекрати изпълнителното производство.

Съобразявайки мотивите на постановеното Решение и молбата на ЕТ „Търговия на едно – Р. Н.“ , ЕИК ••••••••• със седалище и адрес на управление: ••••, представлявано от Р. Т. Н. за допълване на същото, съдът приема, че е неоснователна. При непълното решение по смисъла на чл. 250 от ГПК непълнотата се отстранява без да се променя постановеното такова. То си остава същото, като към него се добавя новото, допълващо решение. В производството по допълване на решението не може да се иска пререшаване на спора по същество.

В конкретния казус, съдът при постановяване на своя съдебен акт, е взел под внимание и е съобразил твърденията на жалбоподателя в молбата му срещу действия на ЧСИ В. П., рег. № 879 с район на действие Окръжен съд – гр. Ловеч обективирани в разпореждане от 30.06.2025., с което е отказал да се прекрати изпълнителното производство по изп. дело № 388/2013 г. макар и изрично да не се е позовал на тях и достигнал до направения извод, който не би могъл да се промени в това производство.

При горните съображения съдът приема, че следва да остави без уважение молба вх. № 376/15.01.2026 г. по чл.250 от ГПК за допълване на решение №250/15.12.2025г. по в.гр.д.620/2025г. на ЛОС от ЕТ„Търговия на едро-Р. Н.", ЕИК ••••••••• със седалище и адрес на управление: ••••, представлявано от Р. Т. Н., като неоснователна.

Водим от гореизложеното съдът