Решение № 4953 от 28.4.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 485/2026 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). Образувано е по касационна жалба, предявена от Председателя на комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) против Решение № 1518/29.12.2025г. на Районен съд - Пловдив, постановено по АНД № 4388/2025г., с което е отменено Наказателно постановление № НП-90 от 02.07.2025г., издадено от председателя на КЕВР, с което на „Електроразпределение Юг" ЕАД, с [ЕИК], е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на § 70, ал. 4 от ЗИД на ЗЕВИ (ДВ, бр.86/2023г. в сила от 13.10.2025г.) на основание чл. 68, ал. 1 от ЗЕВИ. Касационният жалбоподател посочва, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, като неправилно е приел, че в наказателното постановление липсва пълно описание на нарушението. Твърди, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че продължаването на процедура по присъединяване, прекратена по силата на закона поради невнасяне на гаранция, не представлява административно нарушение по Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което НП № НП-90 от 02.07.2025г. да бъде изцяло потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание се поддържат възраженията, изложени в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба – „Електроразпределение Юг" ЕАД, чрез процесуалния си представител юрк. А. Г. - Н., намира касационните оплаквания за неоснователни. Иска се отхвърляне на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се поддържа представения писмен отговор по касационната жалба. Окръжна прокуратура [населено място], редовно призована, не встъпва в процеса. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА. Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна. Съгласно чл. 63в ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл. 218 АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно. Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: По отношение на „Старс 94“ ООД е налице започнала процедура по присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с мощност 39,6 kW към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг" ЕАД, предвиден за изграждане в УПИ XVI – 2811, бивш Масив 77, [улица]ти километър, местност „Тъмното“, [населено място], общ. Бургас. Съдът установил, че към 13.10.2023г. „Старс 94“ ООД е нямало сключен предварителен договор или окончателен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа на ответника. На 19.01.2024г. „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД изпратило до производителя електронно подписан окончателен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа. На 02.02.2024г. окончателният договор е подписан от упълномощено от „Старс 94“ ООД лице. При извършена служебна проверка от служители на КЕВР било констатирано, че ответникът по настоящото дело, с подписването на горепосочения договор продължило процедурата по присъединяване, вместо след 15.10.2024г. същата да бъде прекратена поради неспазването на разпоредбата на § 70, ал. 2 от ЗИД на ЗЕВИ във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗЕВИ. Районният съд извел фактическата обстановка от събраните по делото устни и писмени доказателства - показания на разпитания по делото в качеството на свидетел актосъставител Е. К., Заповед № З-Е-291 от 11.10.2024г., работна програма за осъществяване на планова проверка, Заповед № З-Е-378 от 19.12.2024г., Заповед № З-Е-1218 от 28.10.2022г., Заповед № З-Е-45 от 23.02.2024г., констативен протокол № Е-36 от 20.12.2024 г., писмо изх.№ Е-13-262-192 от 14.10.2024 г., писмо вх.№ Е - 11И-00-28 от 08.11.2024 г., заявление за проучване, договор за присъединяване на обект и др. За да отмени НП № НП–90 от 02.07.2025г., първоинстанционният съд приел от правна страна, че процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените по закон давностни срокове по чл. 34 ЗАНН. При съставянето им, обаче, съдът приел, че били допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Приел, че не са изпълнени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като както в АУАН, така и в НП не се съдържат всички съставомерни елементи на твърдяното за извършено административно нарушение. Районният съд посочил, че никъде в АУАН или НП не е посочено, че енергийният обект на „Старс 94“ ООД е получил становище за присъединяване, което се явява в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН. Обосновал се, че единствено е констатирано, че към датата на влизане в сила на изменението на ЗЕВИ по процедурата на „Старс 94“ ООД не са сключени предварителен договор или договор за присъединяване, но не било установено в АУАН и НП дали е налице издадено положително становище за присъединяване, както и дали то е издадено преди влизане в сила на измененията на ЗЕВИ, което съставлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като евентуална липса на такова становище към датата на влизане в сила на закона не би била изискуема гаранцията по чл. 29 от ЗЕВИ. Съдът приел, че в описателната част на АУАН и НП не е посочено дали и кога становището за условията и начина за присъединяване към електроразпределителната мрежа е изпратено на „Старс 94“ ООД – фактически обстоятелства, елемент от състава на § 70, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ вр. чл. 29 ЗЕВИ. В мотивите си районният съд приел, че посочването на датата на изпращане на становището е критерий за приложимостта на § 70, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ. Според първоинстанционния съд посочената за нарушена ал. 4 на § 70 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ урежда единствено последиците от невнасянето на гаранцията, които са, че процедурата за присъединяване на обекта се счита за прекратена по силата на закона, но същата разпоредба не въвежда задължение за електроразпределителното дружество, нарушението на което да осъществява състава на административно нарушение, което да се санкционира по чл. 68, ал. 1 ЗЕВИ. При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че въззивната инстанция правилно е приложила материалния закон, съобразно приетата за установена фактическа обстановка, като настоящата инстанция не констатира допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението от районния съд. На 22.08.2023г. „Старс 94“ ООД подало към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг" ЕАД заявление за проучване на условията и начина за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с мощност 39,6 kW към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг" ЕАД, предвиден за изграждане в УПИ XVI – 2811, бивш Масив 77, [улица]ти километър, местност „Тъмното“, [населено място], общ. Бургас, отговаряща на изискванията на чл. 25 ЗЕВИ (стр. 3 от заявлението). Впоследствие, в издаденото от електроразпределителната мрежа становище за условията и начина за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа № 4588126/31.08.2023г. е заявено, че е стартирана процедура по чл. 25 ЗЕВИ (отм.). Впоследствие на 19.01.2024г. от електроразпределителното дружество е изпратен до „Старс 94“ ООД електронно подписан на същата дата договор за присъединяване, а същият е бил подписан на 02.02.2024г. от упълномощен представител на дружеството. По отношение на тези факти, между страните не се спори. В постановеното от него решение, Районен съд – Пловдив е изложил подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспореното наказателно постановление. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне. За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща АУАН и НП са посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН, а именно - описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановеният от административнонаказващия орган резултат. В конкретния случай правилно въззивният съд е приел, че като не са установени както в АУАН, така и в НП всички релевантни фактически обстоятелства, съставляващи елемент от фактическия състав на твърдяната за нарушена разпоредба на § 70, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ (обн. ДВ, бр. 86 от 2023г., в сила от 13.10.2023г.), са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила по съставяне на АУАН и издаване на НП, визирани в императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. § 70, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ гласи, че гаранцията по чл. 29, ал. 1 ЗЕВИ се предоставя за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, за които са издадени становища за присъединяване, но към датата на влизане в сила на този закон не са сключени предварителни договори или договори за присъединяване. Следователно, издаването на положително становище за присъединяване е именно елемент от фактическия състав на § 70, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ, като неустановяването на елемент от фактическия състав на твърдяното за извършено административно нарушение представлява винаги съществено процесуално нарушение (така Решение № 6548/14.05.2013г. по адм. д. № 2070/2013г. по описа на ВАС, Решение № 10588/16.08.2018г. по адм. д. № 8381/2017г. по описа на ВАС). Изискването за обосноваване на АУАН и НП е една от гаранциите за законосъобразността им, които законът е установил с цел наказаните и санкционираните лице да могат да осъществят надлежно и в пълнота своята процесуална защита. Настоящата инстанция следва да посочи, че в настоящия случай приложение намира правната норма, визирана в разпоредбата на § 69 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ (обн., ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.). Съгласно § 69 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ „Започналите до влизането в сила на този закон процедури по отменените чл. 23, 24 и 25 се довършват по досегашния ред.“ Редът за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към електрическите мрежи се урежда от ЗЕВИ. Детайлна уредба относно тази процедура се съдържа и в Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм.) и Наредба № 6 от 28.03.2024г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи, в сила от 02.04.2024г. Процедурата, стартирана по отношение на „Старс 94“ ООД от „Електроразпределение Юг" ЕАД, е тази по реда на чл. 25 ЗЕВИ (отм.). Правилно първата инстанция е установила, че процедурата, проведена по отношение на дружеството, е стартирала със заявлението за проучване на условията и начина за присъединяване на обект за производство или съхранение на ел. енергия. В конкретния случай е установено правилно, че това се е случило на дата 22.08.2023г. За така установената фактическа обстановка, следва да бъде приложена разпоредбата на § 69 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ. Тъй като процедурата по присъединяване започва с подаването на заявление за проучване на условията и начина на присъединяване пред съответния оператор на електрическа мрежа, следва да се приеме, че в конкретния случай процедурата спрямо „Старс 94“ ООД, е стартирана на 22.08.2023г., при действието на старата редакция на ЗЕВИ и при действието на Наредба № 6 от 24.02.2014г., и преди влизане в сила на новата редакция на чл. 29 ЗЕВИ (в сила от 13.10.2023г.), с която е въведено изискването в тримесечен срок от получаване на становището за условията и начина за присъединяване по подадени искания по чл. 26, ал. 1 производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници да предоставя в полза на оператора на съответната електрическа мрежа гаранция под формата на депозит или банкова гаранция в размер на 50 000 лв. за всеки мегават /MW/ присъединена мощност на бъдещия енергиен обект. По отношение на процедурата, стартирана по реда на чл. 25 ЗЕВИ (отм.) и във връзка с § 69 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ, същата следва да бъде продължена по реда, действащ към момента на подаване на заявлението за проучване на условията и начина за присъединяване. Това е именно редът, визиран в отменените чл. 23, 24 и 25 ЗЕВИ (стария ред). Гаранцията, предвидена след изменението на ЗЕВИ, следва да се внася единствено по отношение на новите процедури по подадени заявления по реда на чл. 26 от ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 86 от 2023г., в сила от 13.10.2023г.) и по реда на новата Наредба № 6 от 02.04.2024г., а не по процедурите, започнали по отменените разпоредби на чл. 23, чл. 24 и чл. 25 от ЗЕВИ, в които процедури няма такова изискване за внасяне на депозити или банкови гаранции. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че приложение следва да намира разпоредбата на § 70, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.). Същата не е приложима по отношение на започналите до влизането в сила на ЗИД на ЗЕВИ процедури по отменените чл. 23, 24 и 25 от същия закон. Като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валидно и допустимо съдебно решение, което по същество е правилно, като същото не страда от пороците, визирани в чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. То ще следва да бъде оставено в сила. С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касационната жалба – „Електроразпределение Юг“ ЕАД е основателно и следва да бъде уважено. На основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП) вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП) вр. чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН и превалутирано на основание § 5, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона, съдът определя същото в размер на 66,47 евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІ състав