Решение № 741 от 27.2.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 2005/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба на И. А. К. с адрес: [населено място], област Б, [улица], срещу Решение № 2153-01-65/25.08.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Благоевград, с което е потвърдено Разпореждане № 7104270000/2140-01-393/16.07.2025 г., издадено от ръководител ПО при ТП на НОИ - Благоевград, с което на И. А. К. е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Твърди се, че оспореното решение е незаконосъобразно поради издаването му в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Иска се отмяната му и присъждане на сторените в производството разноски. Оспорващият, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата доводи. Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Благоевград, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Административен съд – Благоевград, след като анализира събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна: Със Заявление вх. № 2112-01-1075/21.06.2024 г. /на л. 83 – л. 84 от делото/, оспорващият е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като е представил документи за положен стаж в Полша /на л. 154 – л. 207 от делото/ и трудова книжка. С Експертно решение № 2584 от заседание № 117/10.07.2017 г. на Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ – Благоевград /на л. 130 от делото/, на И. К. е определена 50 % трайно намалена работоспособност поради общо заболяване, с дата на инвалидизиране – 02.03.2017 г. и срок на инвалидността – 01.07.2018 г. С Експертно решение № 90587 от заседание № 84/29.04.2024 г. на Първа ТЕЛК към МБАЛ – Благоевград /на л. 81 – л. 82 от делото/, на оспорващия е определена 82 % трайно намалена работоспособност поради общо заболяване, с дата на инвалидизиране 02.03.2017 г. и срок на инвалидността – 01.04.2025 г. С Експертно решение № 90165 от заседание № 9/30.01.2025 г. на ТЕЛК към „Център за психично здраве – София“ ЕООД /на л. 78 – л. 79 от делото/, на оспорващия е определена 50 % трайно намалена работоспособност поради общо заболяване, с дата на инвалидизиране 02.03.2017 г. и срок на инвалидността – 01.01.2028 г. Към датата на инвалидизиране – 02.03.2017 г. жалбоподателят е имал навършена възраст 45 години, 10 месеца и 05 дни. До същата дата осигурителният му стаж е бил 04 години, 04 месеца и 28 дни, а след датата на инвалидизиране – 02 години, 02 месеца и 00 дни. С Разпореждане № 7104270000/2140-01-393/16.07.2025 г., издадено от ръководител ПО при ТП на НОИ – Благоевград /на л. 18 от делото/, на И. К. е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В мотивите на разпореждането е посочено, че не следва да се отпусне исканата пенсия за инвалидност, тъй като не са изпълнени условията по чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, съгласно която разпоредба, осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж в размер на 5 години, придобит до датата на инвалидизирането, а в конкретния случай оспорващият има осигурителен стаж до 02.03.2017 г. в размер на 04 години, 04 месеца и 28 дни, т.е. не отговаря на посоченото условие. На основание и в срока по чл. 117, ал. 2 от КСО, К. е обжалвал цитираното разпореждане пред Директора на ТП на НОИ – Благоевград /жалба на л. 14 – л. 15 от делото/, който се е произнесъл по жалбата с оспореното в настоящото производство Решение № 2153-01-65/25.08.2025 г. /на л. 9 – л. 10 от делото/, с което е потвърдил Разпореждане № 7104270000/2140-01-393/16.07.2025 г., издадено от ръководител ПО при ТП на НОИ - Благоевград, с което на И. А. К. е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В мотивите на решението си ответникът е приел, че К. не отговаря на едно от двете условия по чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, като покрива общото изискване за инвалидност от поне 50 %, определена от органите на експертизата за трайната неработоспособност, но не покрива изискването за придобит осигурителен стаж към датата на инвалидизирането в определения от закона размер – 05 години, а стажът му към посочената дата е в размер на 04 години, 04 месеца и 28 дни. Оспореното решение е връчено на жалбоподателя на 28.08.2025 г. /известие за доставяне на л. 138 от делото/, а жалбата срещу акта е подадена на 11.09.2025 г. /пощенски плик на л. 7 от делото/. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, обаче, жалбата е неоснователна, по следните съображения. Предмет на оспорване е решение на директора на ТП на НОИ – Благоевград, постановено по реда и при условията на чл. 117 от КСО. Същото е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Решението е постановено при спазване на изискуемата форма и е мотивирано – съдържа фактически и правни основания за издаването си. Не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. От своя страна, процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, развило се на основание чл. 74 от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1 от КСО административен акт от компетентен орган – длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ. Разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО задължава ръководителят на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнася по жалби по ал. 1, т. 2, б. „а“ с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Изчерпването на административния ред за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО, на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на Териториалното поделение на НОИ по чл. 117, ал. 3 от КСО. В случая законоустановеният ред на оспорване е спазен. Предмет на съдебния контрол е решение, което е издадено от Директора на ТП на НОИ - Благоевград, т.е. в случая оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, предвид което настоящият съдебен състав не установява да са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146, ал. 1 от АПК. Оспореният акт е издаден в предписаната от закона форма, като нито един от неговите съществени елементи, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК и съставляващ съвкупността от изисквания за външното оформяне, не е нарушен по начин, който да води до липса на волеизявление. Същият е мотивиран, като в него са посочени, както правните, така и фактическите основания за издаването му. Въз основа на изложеното, съдът счита, че не е налице хипотезата на чл. 146, т. 2 от АПК. При издаване на оспорения административен акт, са изцяло спазени и административно-производствените правила, поради което не е налице и основание за отмяна на основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Спор по фактическите констатации на органите на ТП на НОИ няма между страните. Спорът по делото е единствено от правен характер, като противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до правилното приложение на материалния закон, като спорът се концентрира във въпросите: От коя дата се счита началото на инвалидизацията, за да може да се зачете трудовият стаж, който оспорващият е придобил преди датата на инвалидизацията? и Дали е налице нова инвалидизация с решенията на ТЕЛК от 2024 г. и 2025 г. или е налице продължаване на инвалидизацията, която е настъпила през 2017 г.? Съдът намира, че обжалваното решение е издадено и в съответствие с материалния закон. Аргументи: Настоящият съдебен състав споделя изводите на органа, обективирани в процесното решение, с което е потвърдено разпореждането на длъжностното лице, като счита същите за съобразени с правилното тълкуване и прилагане на закона, а аргументите за това са следните: Пенсиите за инвалидност са уредени в Раздел II на Глава шеста от КСО. Съгласно чл. 71 от същия кодекс, лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време. Според чл. 72 от КСО, пенсията за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. В нормата на чл. 73 от КСО са уредени началната дата и срока на пенсията. Според ал. 1 на тази норма, правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – от датата на заявлението по чл. 94, като ал. 2 предвижда, че пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността. В нормата на чл. 74 от КСО е регламентирано правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Според чл. 74, ал. 1 от КСО, осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизиране. Според чл. 74, ал. 3 от КСО, лицата с вродени и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа, придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година действителен осигурителен стаж. При така цитираната нормативна уредба е видно, че законодателят е разграничил няколко хипотези, при които се придобива право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от КСО, в своето първо предложение има предвид лицата, инвалидизирани след постъпване на работа, когато вече са придобили качеството „осигурени“, а изискуемият осигурителен стаж за същите вече е в зависимост от възрастта им, т.е. лицата, които са инвалидизирани след постъпване на работа и са до 25-годишна възраст, трябва да имат осигурителен стаж една година, за да придобият качеството „осигурени“, изискващо се съгласно изречение първо на чл.74, ал. 1 от КСО. Въз основа на така очертаната нормативна рамка, се достига до извод, че за да възникне правото на пенсия за инвалидност за общо заболяване по смисъла на чл. 74, ал. 1 от КСО, са необходими следните предпоставки: на първо място лицето трябва да е загубило работоспособността си, като тук законодателят не е поставил ограничение до степента на загуба на работоспособността и на второ място лицето трябва да притежава определен осигурителен стаж, който зависи от възрастта, на която последното е било към датата на инвалидизирането му. Съгласно относимата в случая разпоредба на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането - над 30-годишна възраст - 5 години. От представените по делото писмени доказателства, се установява, че оспорващият е инвалидизиран с начална дата 02.03.2017 г, съобразно отразеното в цитираните по-горе три експертни решения, а от друга страна се констатира, че към датата на инвалидизирането К. е имал 04 години, 04 месеца и 28 дни осигурителен стаж. Предвид изложеното, се налага единственият правилен и законосъобразен правен извод, а именно, че в конкретният случай лицето не отговаря на второто, поставено от законодателя изискване, а именно да има осигурителен стаж до датата на подаване на заявлението по чл. 94 от КСО в размер на пет години и поради това не следва да му бъде отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Що се отнася до наведените в жалбата и в хода по същество доводи относно датата на инвалидизацията – че същата не може да се счита 02.03.2017 г., доколкото с решенията на ТЕЛК от 2024 г. и 2025 г. се определя нова инвалидизация с оглед разширения обем заболявания и определения различен процент намалена работоспособност, съдът не споделя тези доводи, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, експертизата на трайно намалената работоспособност, на вида и степента на увреждане на лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, се осъществява от ТЕЛК и НЕЛК. Т.е. трайно намалената работоспособност може да бъде установена само и единствено с експертно решение от компетентните органи на ТЕЛК/НЕЛК. В конкретната хипотеза и с трите експертни решения /от 2017 г., от 2024 г. и 2025 г./ е посочена дата на инвалидизацията 02.03.2017 г. Тези ЕР не са оспорени по съответния ред и са влезли в законна сила. Т.е. административният орган е следвало да се произнесе по заявлението на К., като счете, че датата на инвалидизацията е именно 02.03.2017 г., тъй като органът няма правомощия да определя друга дата на инвалидизиране, доколкото, както бе посочено по-горе, това е единствено в правомощията на ТЕЛК и НЕЛК. Приемайки именно тази дата за релевантна в конкретния казус, пенсионният орган правилно е приел, че по отношение на оспорващия не са налице предпоставките по чл. 74, ал. 1 т. 4, от КСО и правилно е отказал отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Действително, съгласно чл. 71, т. 1 от Наредбата за медицинската екпертиза /НМЕ/, нова дата на инвалидизиране се определя на работещите лица с трайно намалена работоспособност/степен на увреждане, на които при следващото преосвидетелстване е определен по-висок процент трайно намалена работоспособност поради влошаване на здравословното им състояние, което не им позволява да продължат да работят при същите условия на труд, към които са се приспособили. Но това определяне следва да се извърши единствено от компетентния за това според НМЕ орган – ТЕЛК/НЕЛК и не може да се извърши от друг орган. Това е така съгласно чл. 2 от НМЕ, видно от която разпоредба, медицинската експертиза включва експертиза на временната неработоспособност, експертиза на трайно намалената работоспособност на лица в трудоспособна възраст, както и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, които упражняват трудова дейност и не са им определени вида и степента на увреждане, вида и степента на увреждане на деца до 16-годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, и потвърждаване или отхвърляне на професионалния характер на заболяванията. Тук следва да се посочи, че жалбоподателят е бил страна в проведеното административно производство по издаване на ЕР от 2024 г. /преосвидетелстване/, имал е възможност да оспори същото по съдебен ред, вкл. и относно датата на инвалидизация, но не го е сторил, поради което последното е влязло в сила. Предвид гореизложеното, конкретните доводи на оспорващия, че неправилно пенсионният орган, респ. ответникът са приели за дата на инвалидизирането му 02.03.2017 г., са неоснователни. При издаване на оспореното решение не са нарушени материално-правните разпоредби на закона, като решаващият орган правилно е обосновал приложението на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО при отчитане на установената с Експертно решение № 2584 от заседание № 117/10.07.2017 г. на Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ – Благоевград, дата на инвалидизиране, на осн. чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето, съгласно която разпоредба, решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната /в случая няма спор между страните, че процесните три решения на ТЕЛК са влезли в законна сила/. Предвид гореизложеното, съдът счита, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, са законосъобразни, поради което подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Относно разноските: С оглед изхода на спора, искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъдят разноски в минимален размер - 102.26 евро /200.00 лева/. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно и чл. 143, ал. 3 от АПК, Административен съд – Благоевград