Решение № 935 от 16.7.2025 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 2845/2024 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н. К. Д., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: ••••; М. Н. Д., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: ••••, и П. Н. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••, чрез общия им процесуален представител – адвокат Л. Б., със съдебен адрес: ••••, с която са предявени иск с правно основание чл. 38, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 8 и т.9 от ЗКНИП, съединен при условията на евентуалност с искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 146, вр. с чл. 143 от ЗЗП против „ФИНСТАРТ“ ЕООД, с ЕИК 205011337, седалище и адрес на управление: гр. ••••, п. к. 1784, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5. Изложени са в исковата молба обстоятелства, че на •••• г. между Н. Д., като заемател и ипотекарен длъжник, М. Д. и П. Д. – двамата като ипотекарни длъжници, и „ФИНСТАРТ“ ЕООД, като заемодател, е сключен Договор за паричен заем № ••••, по силата на който ответникът е предоставил сумата от 7 500 лева за срок от 60 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент от 50, 00 %, годишен процент на разходите от 63, 04 % и месечна погасителна вноска от 444 лева. Общата дължима сума, която следва да се върне, включваща: главница, лихва, такса за разглеждане на искането за сключване на договора за заем и неустойка за непредставяне на обезпечение, възлиза на 26 827, 50 лв. Твърди се, че сключеният договор за заем е нищожен, че същият съдържа нищожни неравноправни клаузи. Уговорената в договора възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, която към 18.06.2024г. е била 13, 78 % /съотв. трикратният размер е бил 41, 34%/. По този начин накърнява добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по см. на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Освен това, в случая следва да се съобрази, че заемът е обезпечен и с ипотека, която, като учредена за едно лихвоносно задължение, обезпечава и вземането за лихвите, при което, с оглед на добрите нрави, като неморална следва да се приеме възнаградителна лихва, надвишаваща двукратния размер на законната такава. Договорената годишната лихва от 50 % в процесния договор е прекомерна, поради което тази уговорка се явява недействителна. На следващо място се посочва, че годишният процент на разходите, според договора, е 63, 04 %, но същият е увеличен по скрит начин, доколкото в него не е включена дължимата допълнителна такса, което е още едно основание за нищожност на договора. Посочват се като нищожни и клаузите в договора по чл. 5, ал. 1 и чл. 11, ал. 3. Твърди се, че процесният договор за заем, който има характеристиките на договор за кредит за недвижим имот, е нищожен, поради нарушение на разпоредбите на чл.24, ал.1, т.8 и т.9 от ЗКНИП. Заявява се, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Съгласно договора, ГПР е 63, 04 %, а ГЛП е 50 %, но определените стойности не отговарят на реално прилаганите. Така посоченият фиксиран лихвен процент не отговаря на действително приложения, тъй като уговорената неустойка по своята същност представлява добавък към договорната лихва. Счита се, че тази неустойка представлява скрита печалба, с която кредиторът допълнително се обогатява, като с нея се заобикаля законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума. Ето защо, поради невключване на неустойката в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора такъв по кредитното правоотношение. В договора е посочен лихвен процент по кредита- 50%, който е фиксиран, но освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други действия, индивидуализирани по вид и с посочен размер на дължимите такси за извършването им, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 63, 04 %. В погасителния план по Договора е посочена и предвидената в раздел II, чл. 5, т. 5. 1 от същия такса за разглеждане на документи в размер на 2, 5 % от главницата или 187, 50 лв., която, обаче не е взета предвид при изчисляване на ГПР по договора, в който е включена единствено възнаградителната лихва. Ищците считат, че клаузата за заплащане на такса за разглеждане на документите противоречи на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗКНИП, поради което е нищожна съгласно чл. 37, ал. 1 ЗКНИП. Отделно, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Целта на таксите и комисионните, по смисъла на разпоредбата на чл. 27, ал. 1, е да се покрият административните разходи при предоставяне на допълнителни услуги, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита. С оглед на това се твърди, че таксата за разглеждане на документите е неравноправна по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие с императивни норми на закона - чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Наред с горното се посочва, че при изчисляването на ГПР не е включена таксата за оценка на имот, което е в противоречие с разпоредбата на § 1, т. 17 от ДР на ЗКНИП, постановяваща, че общият разход по кредита за потребителя включва и разходите за извършване на оценка на недвижим имот, когато такава оценка е необходима за получаване на кредита. Твърди се, че допълнителната услуга- „разглеждане на заявката за паричен заем“ и дължима за нея „такса за разглеждане на документи“ по съществото си не представлява реално предоставена допълнителна възможност или преференциално условие, от което кредитополучателят да може да се възползва и което да носи допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването за възнаграждение. Същото е дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се дължи допълнително възнаграждение и не може да се изисква заплащане на такси и комисионни за това. Доколкото в случая начислената такса от 187, 50 лв. е свързана с процедурата по усвояване на кредита, то договорната клауза, предвиждаща нейната дължимост, е в противоречие с повелителни норми на закона и като такава е нищожна. По отношение на клаузата на чл. 11, ал. 3 от Договор за паричен заем № ••••/•••• г., предвиждаща заплащане на сума от 4 854, 80 лв., която трябва да се заплати като неустойка за непредставено обезпечение в срок от 20 дни, се твърди, че същата е нищожна, поради противоречие с добрите нрави по см. на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Уговорената в случая неустойка няма за цел да обезпечи изпълнението на договорно задължение, нито да санкционира длъжника. Същата увеличава дълга по кредита и води до затрудняване доброволното му погасяване, както и до увеличаване на разноските при евентуално принудително събиране, като, според ищците, целта на неустойката е единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Твърди се, че неустойката няма и обезщетителна функция за кредитора, тъй като непредоставянето на предвиденото с нея допълнително обезпечение не води до претърпяване на вреди от него, доколкото договорът е обезпечен с ипотека, чиято пазарна стойност значително надвишава предоставената в заем сума и подлежащата на връщане такава, ведно с възнаградителната лихва и уговорените такси. С оглед на това, ищците считат, тя служи единствено като неоправдано средство за оскъпяване на заема и увеличаване на заемната тежест на длъжника. Твърди се още, че неустойката представлява и допълнително възнаграждение, което не е включено нито в посочения в договора лихвен процент по кредита, нито в упоменатия в него ГПР. Така, кумулирането на таксата за разглеждане на документи и неустойката за непредоставяне на обезпечение към погасителните вноски води до „скрито“ оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 63, 04 % нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора, като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. С оглед изложените факти и обстоятелства, се иска от съда да постанови решение, с което обяви нищожността на Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ № ••••, сключен между страните на •••• г., а при условията на евентуалност- да прогласи нищожността на клаузите от договора, които предвиждат заплащане на такса за разглеждане на документи - чл. 5, ал. 1 и неустойка за непредоставяне на обезщетение - чл. 11, ал. 3. Претендират се разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т. 2 от ЗАдв. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от дружеството – ответник, чрез юрисконсулт М. С. Б., с който е изразено становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ от •••• г., по силата на който „Финстарт“ ЕООД се е задължило да предостави на заемателя Н. Д. главница по договор за кредит в размер на 7 500лв. Счита за безспорен и факта, че заемателят не е предоставил договореното обезпечение по чл. 11 от договора. Сочи още като безспорна и таксата за разглеждане на искането за сключване на договора за заем в размер на 2, 5 % от заемната сума, описана в раздел II, чл. 5, т. 5.1 от договора, която се дължи от заемателя еднократно преди отпускане на заема. По отношение на описаната неустойка, която се начислява при непредоставяне на трето физическо лице - солидарен длъжник от страна на заемателя по договора в срок до 20 дни след усвояване на сумата, ответникът твърди, че същата изпълнява своята обезпечителна функция и е начислена под отлагателно условие- в случай че заемателят не предостави уговореното обезпечение. Посочва, че вземането за неустойка е определено по размер, респективно е определяемо по начина, посочен в договор за паричен заем от •••• г. и нотариален акт № 54 том II, peг. № 3423, дело № 248 от 2024 г. по описа на нотариус И.М., вписан в СВ с вх. peг. № 19386 от 18.06.2024 г., акт № 118, том X, дело 11450/2024 г. Излага твърдения, че договорената неустойка не е прекомерна и не излиза извън пределите на присъщите й обезщетителна и обезпечителна функции, защото във всеки случай на предоставяне на потребителски кредит, финансовата институция следва да държи сметка за носения риск във връзка с отпускането на кредита. С цел недопускане на неравновесие между правата и задълженията на заемодателя и потребителя страните са се съгласили, че в случай на неизпълнение на същественото задължение за предоставяне на обезпечение, вредите от неизпълнението ще бъдат ликвидирани чрез единствения възможен и нормативно допустим способ за това - включване на клауза с неустойка в посочения размер. Предоставянето на обезпечение - трето физическо лице солидарен длъжник, зависи изцяло от волята и действията на потребителя. По този начин, съобразно изискванията на чл. 92 ЗЗД, страните са договорили неустойка, която да обезпечи изпълнението на поетото задължение за предоставяне на обезпечение в една от двете форми. С оглед на това, ответникът счита за неоснователни твърденията на ищците за нищожност на клаузата за неустойка. Заявява, че дори да се приеме, че договорената неустойка е прекомерна, то това не обуславя извод за нищожност на целия договор за кредит, а води до нищожност единствено на тази клауза - по аргумент от чл. 29, ал. 10 ЗКНИП. Нищожността на отделни части от договора не влече нищожност на целия договор, ако сделката би била сключена и без недействителните й части. По отношение на предвидената такса, в размер на 2, 5% от заемната сума, в раздел II, чл.5, т.5.1 от договора е изложено в отговора, че същата се дължи от заемателя еднократно и преди сключване на процесния договор. Едва след нейното заплащане започвала процедурата по водене на преговори, чрез която да се постигне съгласие между страните за уговорките, при които ще се сключи процесният договор. Ищцата е могла да влияе на съдържанието на договора за заем, като същата е предпочела дължимата такса да бъде удържана от кредитора, вместо да я заплаща предварително. Наред с горното, ответникът заявява, че е предоставил всичко необходимо на заемателя, за да може да вземе информирано решение за сключване на договора, включително обща информация за предлагания продукт, информация под формата на Европейски стандартизиран формуляр, съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗКНИП, със съдържание, съгласно Приложение № 2 към ЗКНИП, както и разяснения по предлагания продукт, проект на Договора, съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗКНИП, и всички условия по въпросния индивидуален договор. По изложените съображения, се иска да се отхвърлят предявените искове. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното: Не е спорно по делото и се установява, че на •••г. между ищците Н. Д., в качеството на заемател и ипотекарен длъжник, М. Д. и П. Д., като ипотекарни длъжници, и ответното дружество, като заемодател, е сключен договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт”, с нотариална заверка на подписите рег.№ 3420/2024г. на нотариус И.М., съгласно чл.1 от който, заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя заемна сума в размер и при условията, посочени в договора, а заемателят се задължава да изплати получения заем, да плати лихвите и таксите по него и да изпълни всички условия по договора. Заемът се предоставя след учредяване на договореното обезпечение, заплащане на съответните такси и комисионни и изпълнение на всички предвидени условия. Видно от съдържанието на договора, ответникът е предоставил на Н. Д. сумата от 7 500 лв. /чл.4.1/, при договорна лихва в размер на 14 285, 20 лв. /чл.4.2/. Общата дължима сума /чл.4.3/, която е следвало да се върне, включваща: главница и лихва, е 21 785, 20 лв. В договора е уговорен срок на изпълнение от 60 месеца, като първите 20 погасителни вноски са в размер на 312, 50 лв. всяка, а следващите 40 вноски- по 388, 38 лв. Според чл.4.8, фиксираният за целия срок на договора годишен лихвен процент е 50 %, а съгласно чл.4.9, годишният процент на разходите по кредита е 63, 04 %. В чл.5 е предвидено, че заемателят заплаща на заемодателя такса за разглеждане на искането за сключване на договор за заем в размер на 2, 5 % от заемната сума или 187, 50 лв. еднократно преди отпускане на заема, която сума се удържа от заемната сума /чл.6.1/. Уговорено е в чл.10, че всички плащания, получени от заемателя, погасяват задълженията към заемодателя в следната поредност: неустойки за неизпълнение на договорно задължение по чл.11, ал.3 и/или чл.17, ал.3 и/или чл.17, ал.5, ако са начислени такива; разходи за събиране на просрочени задължения, посочени в Тарифа за таксите, събирани от ответника; законна лихва за забава, ако е начислена такава; договорна лихва и заемна сума /главница/. Според чл.11, ал.1, заемателят се задължава в срок до 20 дни, считано от датата на усвояване на заемната сума, да предостави на заемодателя обезпечение- трето физическо лице- поръчител, което трябва да отговаря на посочените изисквания в разпоредбата, като при неизпълнение на това задължение същият дължи неустойка в размер на 4 854, 80 лв., а в случай че такава бъде начислена, тя се добавя към всяка от погасителните вноски, като към погасителните вноски от №1 до №20 се прибавя сума в размер на 131, 50 лв., а към всяка от погасителните вноски от №21 до №60- се прибавя сума от 55, 62 лв. В чл. 12 от договора е уговорено, че за обезпечаване задължението за връщане на заема, заедно с всички, произтичащи от заема, лихви, неустойки за неизпълнение на договорно задължение и др., заемателят се задължава да учреди първа по ред договорна ипотека в полза на заемодателя върху описания недвижим имот- УПИ ХIII-1154 от кв. 106 по плана на ••••, целият с площ от 466 кв.м. При сключването на договора е подписан погасителен план- Приложение №1 към него, като размерът за задълженията по този погасителен план е изчислен спрямо общия разход на заема към датата на отпускането му /чл.4.12/. Видно е от същия, че общият размер на главницата е 7 500 лв., лихвата е 14 285, 20 лв., неустойката- 4 854, 80 лв. или задължението е общо в размер на 26 640 лв. Установява се, че на •••• г. между страните е сключен с нотариален акт №54, том II, рег. №3423, дело №248 от 2024г., вписан в Службата по вписванията- гр. •••• с вх. рег. №19386/••••г., акт. № 118, том 10, дело № 1145/••••г., договор за учредяване на ипотека, с който за обезпечаване на вземанията на заемодателя, възникнали по силата на договора за паричен заем от ••••г., тримата ищци са учредили в полза на ответника договорна ипотека върху описания недвижим имот: УПИ ХIII-1154 от кв.106 по плана на ••••, целият с площ от 466 кв.м, при граници и съседи: УПИ ХI- 1153 и УПИ ХII- 1154 от същия квартал, ведно с всички подобрения и приращения в имота. По делото е допусната съдебно- счетоводна експертиза, с вещо лице В. Ш., чието заключение съдът кредитира като обективно, професионално изготвено и неоспорено от страните. Според заключението, при изчисляване на годишния процент на разходите по процесния договор за кредит от ответното дружество са включени само разходи за възнаградителна лихва. В случай че към лихвата от 14 285, 20 лв. се добавят разходите за такса за разглеждане на документи и неустойка за неизпълнение на задължението за обезпечаване на заема- 4 854, 80 лв., то ГПР би възлизал на 89, 55%. Посочено е от вещото лице, че размерът на годишния лихвен процент по договора е 50 %, както и че основният лихвен процент на БНБ за м. юни 2024г. е 3, 78 %, а към 18.06.2024г. законната лихва е 13, 79 %. Видно от заключението, платената сума по договора за заем е в общ размер на 961, 50 лв., като от нея са погасени следните вземания на ответника: неустойка- 131, 50 лв., възнаградителна лихва- 118, 50 лв. и такси- 711, 50 лв. При така събраните по делото доказателства и установени обстоятелства, от правна страна съдът намира следното: По отношение предявения иск по чл.38 ЗКНИП във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 8 и 9 от ЗКНИП: По делото се установи, че ищците и ответното дружество са сключили на ••••г. договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт”, чието съдържание е обективирано и в нотариален акт №54, том II, рег. №3423, дело №248 от 2024г., с който е сключен договор за учредяване на ипотека, като с последния вземанията на дружеството- заемодател са обезпечени с ипотека върху собствения на ищците недвижим имот в село Старосел. С оглед съдържанието на процесния договор за заем и предвид това, че кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, който има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, а заемополучателят е физическо лице, което при сключване на договора е действало като такова и се явява потребител по см. на § 1, т.20 от ДР на ЗКНИП, следва да се приеме, че договорът по своята правна характеристика представлява такъв за потребителски кредит. Освен това, вземанията, произтичащи от този договор, са обезпечени с ипотека върху собствения на ищците недвижим имот, при което се налага извод, че породилите се между страните облигационни отношения се регулират от разпоредбите на ЗКНИП. Съгласно чл.38 ЗКНИП, когато не са спазени изискванията на чл.23, ал.1, чл.24, т.5-9 и 11 и чл.25, ал.3 от закона, договорът за кредит е нищожен. Ищците са въвели твърдения, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл.24, ал.1, т.8 и т.9 от ЗКНИП, поради което е нищожен. Поддържат още доводи за нищожност на самостоятелно основание на клаузите по чл. 5, ал. 1 и чл. 11, ал. 3. Доколкото ищците се позовават на нарушения на разпоредбите на ЗКНИП, който представлява специален закон, то следва първо да се разгледат изложените възражения в тази насока. Съдът намира за основателни твърденията в исковата молба за наличие на нарушение на чл.24, ал.1, т.9 от ЗКНИП. Според посочената разпоредба, договорът за кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишен процент на разходите по кредита заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя. Съгласно чл.29, ал.1 от ЗКНИП, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент, изчислен на годишна база от общия размер на предоставения кредит. Съгласно нормата на § 1, т.17 от ДР на ЗКНИП, „общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за кредит за недвижим имот, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии, в случаите, когато сключването на договора за допълнителна услуга е задължително условие за получаване на кредита или за получаване на кредита при предлаганите условия. Общият разход по кредита за потребителя включва и разходите за извършване на оценка на недвижим имот, когато такава оценка е необходима за получаване на кредита. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси, както и таксите за вписване при прехвърлянето на собствеността на недвижим имот и разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит. В процесния случай, в договора за заем е отразен годишен процент на разходите 63, 04 %. Съгласно посоченото в чл.4.9, същият представлява общите разходи по заема за потребителя, изразени като годишен процент, и се изчислява на база отпусната главница, годишния лихвен процент и срока на заема, като държавните и нотариални такси, необходими за вписване на ипотеката и снабдяване с необходимите за целта документи, таксата за оценка на имот, както и цената на застраховката не са известни на заемодателя- те са нормативно заложени или според съответните тарифи на оценителите и застрахователите, и са за сметка на заемателя, не се включват в изчислението на ГПР. Последният е изчислен при допускането, че договорът ще остане в сила за срока, за който е сключен, при изпълнение на уговореното в него от всяка от страните. От заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебно счетоводна експертиза се установи, че годишният процент на разходите по договора за заем от 63, 04 % е формиран на база само дължими разходи за възнаградителна лихва, а разходите за таксата за разглеждане на документите и за неустойката за неизпълнение на задължението за обезпечаване на заема по чл.11, ал.3 не са взети предвид при изчисляване на ГПР по кредита. Ако към лихвата се добавят разходите за таксата по чл.5.1 и за неустойката по чл.11, ал.3, то тогава стойността на ГПР е 89, 55 %. Пак от заключението е видно /таблица 1/, че от платените по договора за заем суми са погасени вземания на ответника за неустойка, възнаградителна лихва и такси. Предвид така установеното, основателно се явява поддържаното от ищците, че сумата, уговорена в чл. 11, ал. 3 като неустойка, представлява ежемесечна добавка към договорената възнаградителна лихва в полза на заемодателя, т.е. касае се за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва и представлява допълнителна печалба на кредитора. Видно е съдържанието на договора и подписания погасителен план, че неустойката по чл.11, ал.3 е включена във вноските на този план още при сключването на договора. С оглед характера й на добавената сума, същата от датата на сключването на договора представлява доход за кредитора и разход за заемателя, който разход е част от общия такъв по кредита за потребителя по смисъла на § 1, т.17 от ДР на ЗКНИП, тъй като представлява друг вид разход, пряко свързан с договора за кредит, който е известен на кредитора и който потребителят трябва да заплати. При това положение, доколкото коментираният разход за неустойка не е отчетен при изчисляване на ГПР, то е налице противоречие с императивната разпоредба на чл.24, ал.1, т.9 от ЗКНИП. Невключването му в ГПР води до извод, че отразеният такъв в договора не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Отделно от това, следва да се приеме, че договорената такса за разглеждане на искането за сключване на договор за заем в размер на 187, 50 лв. също представлява разход по кредита за заемополучателя по см. на § 1, т.17 от ДР на ЗКНИП. Според чл.5, т.5.1, таксата в размер на 2, 5 % от заемната сума се дължи от заемателя еднократно и преди сключване на договора. Услугата по разглеждането на документите е пряко свързана с договора за паричен заем, известна е на кредитора към момента на сключването му, тъй като е уговорена в договора. Следователно, дължимото за нея възнаграждение представлява разход по кредита, който потребителят задължително трябва да заплати, плащането е изрично уговорено в договора като дължимо, а не преди сключването му. Доколкото се касае за възнаграждение по усвояването на кредита, то с таксата за тази услуга реално се покриват разходи, които следва да бъдат включени в годишния процент на разходите. С въпросната такса се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Това реално води до оскъпяване на кредита чрез въвеждане на допълнителни разходи, чиято стойност не е включена в определения в договора ГПР. Наред с горното, следва да се отбележи, че съгласно посочения в чл.4, т.4.9 начин на формиране на ГПР, при определянето му не е включена и таксата на оценка на имот. Съобразно § 1, т.17 от ДР на ЗКНИП, общият разход по кредита за потребителя включва и разходите за извършване на оценка на недвижим имот, когато такава оценка е необходима за получаване на кредита, но в случая ответникът не твърди, нито установява възнаграждение за оценител като разход за извършване на оценка на ипотекирания недвижим имот да не е платено от потребителя. Предвид характера на обезпечението, несъмнено е, че такава оценка е била необходима и е извършена преди сключването на договора за кредит. Таксата за оценката обаче, както и коментираната по- горе такса за разглеждане на искането за сключване на договор за заем не са включени при изчислението на ГПР по договора, с което се нарушава нормата на чл.24, ал.1, т.9 от ЗКНИП. Изискването на чл.24, ал.1, т.9 ЗКНИП е изпълнено, когато не само е посочен ГПР, но и когато този процент е действителен и съответства на поетите от потребителя задължения за заплащане на разходи по договора за кредит. Целта на цитираната норма е на потребителя да бъде предоставена пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да прецени доколко договорът съответства на неговите потребности и финансово състояние, и въздействието, което може да окаже върху него, съотв. да направи осведомен и икономически обоснован избор дали да го сключи, като в този смисъл е и изискването на чл.10, параграф 1, б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО: да се посочат всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Поради това, в договора трябва изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Следва да се отбележи и че отразяването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР /предвид невключването на коментираните такси и разходи за неустойка/ представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и по- специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6 § 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. В процесния случай липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му, предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск, сам по себе си, е достатъчен, за да се приеме, че договорът е нищожен в неговата цялост, на основание чл.38 от ЗКНИП, вр. с чл. 24, ал.1, т.9 от ЗКНИП вр. с чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. С оглед изложеното, предявеният иск за обявяване нищожността на сключения договор за заем от ••••г. се явява основателен и следва да се уважи. Поради уважаване на предявения главен иск, не следва да се разглеждат предявените, при условията на евентуалност, искове за нищожност на уговорените в договора клаузи по чл. 5, ал. 1 и чл. 11, ал. 3. Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените по делото разноски. Според представения списък по чл.80 ГПК и данните по делото, сторените от ищците разноски възлизат общо на 1 373, 10 лв./1 073, 10 лв.- заплатена държавна такса и 300 лв.- депозит за ССЕ/ и същите следва да се възложат в тежест на ответника. На основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Л. Б. адвокатско възнаграждение за предоставяне безплатно на правна защита и съдействие на ищците при условията на чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. /съгл. договори за правна защита и съдействие от 19.09.2024г./. Съобразявайки вида на спора, действителната фактическа фактическата и правна сложност на делото, която не е висока, събрания доказателствен материал, който не е в голям обем, както и извършените процесуални действия от пълномощника на ищците- подаване на искова молба и молба – становище, без явяване в съдебно заседание, съдът намира, че на адвокат Б. следва да се определи възнаграждение в размер на 2 000 лв., който възмездява и съответства на положения от адвоката труд по процесуалното представителство и защита на ищците в настоящото производство. По изложените съображения, съдът