Решение от 24.9.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 3189/2016 г.

Производството е по реда на чл. 735 от Търговския закон. В изпълнение указанията на Съда, на 23.09.2026 г. синдикът на „Р.л.” ЕООД – в несъстоятелност, е представил по делото платежно нареждане от 16.09.2026 г., с което е наредено сумата от 2077.31 евро да бъде преведена от особената сметка на длъжника по депозитната сметка на Софийски градски съд. Тази молба е докладвана с делото, без деловодителят да извърши указаното с разпореждането от 01.09.2026 г. удостоверяване, но при извършена от съдията-докладчик справка в счетоводството на Софийски градски съд, се установи, че наредената сума от 2077.31 евро е постъпила по депозитната сметка на Софийски градски съд. Към предходна молба на синдика от 10.08.2028 г. са приложени отчет за дейността на синдика в хода на производството, както и доклад за извършените разпределения на сумите, събрани при осребряването на имуществото от масата на несъстоятелността на търговеца, и за останалите неплатени вземания. В доклада синдикът посочва, че всички задължения към кредиторите на длъжника са изплатени, като масата на несъстоятелността на длъжника не е изчерпана и има останали налични парични средства по особената сметка на длъжника, които следва да му бъдат върнати. Посочено е, че има заделена сума по оспорени неприети публични вземания за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 2023 г. – 2025 г. в общ размер от 2077.31 евро, които са предмет на положителен установителен иск по чл. 694 от ТЗ, във връзка с който е образувано т. д. № 1525/2025 г. на СГС, ТО, 15 състав, което не е приключило към момента с влязъл в сила краен акт. Заделената сума за вземанията – предмет на това дело, към момента е внесена по депозитната сметка на Софийски градски съд. Предвид така заявените от синдика и установени от Съда обстоятелства, Съдът не дължи свикването на заключително събрание на кредиторите, тъй като при изплатени задължения на длъжника към кредиторите не е нужно да бъдат разглеждани въпросите по чл. 734, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ, а разпоредбата на чл. 732 от ТЗ постановява, че след пълното плащане на задълженията остатъкът от масата на несъстоятелността се предоставя на длъжника. Съдът, след като съобрази представените от синдика на 10.08.2026 г. отчет и доклад; молбата с вх. № 270607/23.09.2026 г., както и наличните по делото доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 735, ал. 1, т. 1 от ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност, доколкото неговата цел /удовлетворяване на кредиторите/ е постигната. Предвид наличието на останало имущество на длъжника, след прекратяване на производството не следва да се постановява заличаване на длъжника от регистъра – арг. от чл. 735, ал. 3 от ТЗ. Съгласно определение № 607/04.08.2014 г. на ВКС, ІІІ ГО, по ч гр. д. № 3745/2014 г., с решението по чл. 735, ал. 1 от ТЗ Съдът по несъстоятелността не е длъжен да постановява прекратяване на действието на наложената обща възбрана, което прекратяване настъпва по силата на закона, съгласно чл. 738, ал. 1 от ТЗ. Доколкото прекратяването на действието на общата възбрана настъпва по силата на закона, дали съдът по несъстоятелността ще го посочи или не в решението си като последица от прекратяване на производството по несъстоятелност е без правно значение за настъпването на тази последица. Служебното заличаване означава, че съдията по вписванията следва да извърши техническото му оформяне, без да се налага изричен акт по чл. 31, ал. 2 от Правилника за вписванията, след влизане на решението за прекратяване в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 735, ал. 1, т. 1 от ТЗ, Съдът