Решение № 685 от 13.7.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2065/2026 г.

наказателно дело № 20262120202065 по описа за 2026 година Производството е образувано по повод жалба на Д. В. Г., ЕГН ••••••••••, с посочен адрес ••••••, против Наказателно постановление № 868482-F831902/23.12.2025 г., издадено от Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл. 179 ЗД Д С на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.125, ал. 5 ЗДДС. Със жалбата са релевирани защитни съображения в насока, че фирмата на жалбоподателя е заличена в търговския регистър на 21.01.2025 г. , което е основание за задължителна дерегистрация съгласно чл.107,ал.3 ЗДДС, като в случая не са приложими хипотезите на чл.107,ал.3,б. а) и б. б) ЗДДС, както и предвид приложимост на чл.28 ЗАНН. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. За Административно - наказващият орган, се явява юрисконсулт Д, който настоява за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно и присъждане на разноски. Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 20.05.2026 г., а жалбата е депозирана на 29.05.2026 г. по реда на чл.60, ал.1 ЗАНН). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: На 30.06.2026 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че задълженото лице е регистрирано по ЗДДС на 03.02.2009 г. и е дерегистрирано на 10.04.2025 г. и съгласно чл.125, ал.1 ЗДДС има задължение да подава справка-декларация за всеки данъчен период. Посочено е, че като регистрирано лице, което е длъжно да подава справка-декларация, не е подало такава в предвидените срокове, установени в чл.125,ал.5 ЗДДС –справка декларация по ЗДДС за данъчен период месец март 2025 г. Справката –декларацията по ЗДДС следва да се подаде до 14 число на месеца,следващ данъчния период, за който се отнася- срока за подаване на тази справка декларация е до 14.04.2025 г. Към датата на съставяне на АУАН, СД по ЗДДС за м.март 2025 г. е подадена по интернет и подписана с КЕП след законоустановения срок на 09.05.2025 г. с вх.№02004394827. Описано е още, че до лицето била изпратена покана от 28.04. 2025г. за явяване в ТД на НАП Бургас, за съставяне на АУАН за несвоевременно подаване на справката-декларация. В указания срок жалбоподателят Г. не се явила и актът бил съставен в нейно отсъствие по реда на чл.40,ал.2 ЗАНН, като впоследствие й бил връчен на 18.11.2025 г. Нарушението съгл. правните изводи в АУАН е квалифицирано по чл.125,ал.5 ЗДДС. Въз основа на съставения акт на 23.12.2025 г., административнонаказващият орган, сезиран с преписката е счел фактическите констатации в акта за безспорно доказани и несъмнено установени и издал обжалваното НП, в което в документално-словесен вид била пресъздадена идентична фактическата обстановка с материализираната в АУАН и била дефинирана еднородна правна квалификация на нарушението по чл.125, ал.5 ЗДДС. Предвид идентично възприетите и възпроизведени фактически и правни изводи досежно авторството, вида, и съставомерността на нарушението административнонаказващият орган на основание чл.179,ал.1 ЗДДС наложил на нарушителя глоба в размер на 500 лева. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници, като подлагайки ги на аналитично и синтезно изследване, съдът прие същите за достоверна и надеждна доказателствена основа. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Обжалваното постановление, е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото на л. 21-22 – Заповед № ЗЦУ 30- 875/23.06.2025 г.т.1.2), а АУАН е съставен от материално и териториално компетентно длъжностно лице съобр.т.2.1 от Заповедта. При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Според нормата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В конкретния случай това изискване е спазено. Независимо от спиране на административнонаказателното производство на основание чл. 43, ал. 6 ЗАНН, НП е издадено на 23.12.2025 г., т. е. в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН от съставяне на АУАН № F831902/30.06.2025 г., който е изтекъл на 30.12.2025 г. Според съда е спазен и лимитираният от законодателя минимален съдържателен стандарт, за ясно, пълно и непротиворечиво фактическо описание на белезите на нарушението в унисон с разпоредбите на чл. 57,ал.1, от ЗАНН и чл.42,ал.1 ЗАНН. Посочено е, за кой данъчен период е следвало да се подаде справка-декларация по ЗДДС, за /м.март 2025 г./, както и крайният срок за това – до 14.04.2025 г./присъствен ден, понеделник/. Отразено е обстоятелството, че такава декларация не е била подадена в законоустановения срок – т. е. посочени са всички съставомерни признаци на състава по 179,ал.1 ЗДДС, за който е ангажирана отговорността на жалбоподателя.Ето защо, според съда е изпълнен задължителният минимален стандарт, съгласно разпоредбите на чл. 42,ал.1, и чл. 57,ал.1 от ЗАНН. Предвид изложеното съдът приема,че липсват компрометиращи по своя ефект съществени процесуални нарушения или отклонения от административнопроизводствените правила, които да накърняват на формално основание законосъобразността на ревизираното НП. По приложението на материалния закон: Разпоредбата на чл.125,ал.1 ЗДДС в приложимата редакция /ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г.) гласи,че: „За всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124.“ Тази разпоредба е претърпяла законодателна редакция, невлияеща върху материално-правната съставомерност в настоящия казус с изключване хипотезата на регистрирано по чл.97 ЗДДС лице поради отмяна разпоредбата на чл.97 ЗДДС ДВ, бр. 115 от 2025 г. , в сила от 1.01.2026 г.).- задължение за регистрация при доставки на стоки с монтаж и инсталиране. Разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС вменява задължение на данъчните субекти, регистрирани по ЗДДС да подадат справка-декларация до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. По делото не се спори относно обстоятелството, че жалбоподателят е бил регистрирана по ЗДДС в периода 03.02.2009 г.- 10.04.2025 г. НП е издадено против физическото лице Д. Г., т.к. към началната дата на осъществяване на нарушението 15.04.2025 г. представлявания от нея едноличен търговец е бил заличен с посочена дата на заличаване 21.01.2025г. По определение на закона - чл. 56 ТЗ, едноличният търговец е физическо лице. Регистрацията му по реда на ТЗ е необходима с оглед участието му като страна по търговски правоотношения с произтичащите от това права и задължения, но тя няма за правна последица възникването на нов правен субект. / Решение № 80 от 26.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 287/2011 г., I т. о., ТК, Решение № 642 от 7.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1780/2003 г., ТК, II/. В устойчивата и неизменчива практика на ВКС, в т.ч. Решение № 80 от 26.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 287/2011 г., I т. о., ТК, Решение № 642 от 7.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1780/2003 г., ТК, II е постулирано еднозначното разяснение, според което признаването на търговско качество на едно физическо лице разширява неговата правоспособност, разкривайки пред него възможността то да бъде страна и по правоотношения в областта на търговското право, но без да е налице нов правен субект, т. е. единствено в пределите на собствения му персоналитет. За поетите задължения във връзка с търговската си дейност, в т.ч. за публично-правни задължения и като данъчнооблагателен субект едноличният търговец отговаря с цялото си имущество, включено в търговското предприятие, с личното си имущество и с половината от имуществото - съпружеска имуществена общност, което не е включено в търговското предприятие.В този смисъл е и приетото с ТР № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, за всеки данъчен период регистрираното лице е задължено да подава справка – декларация, като бездействието на такова лице изпълнява състава на административно нарушение (и подлежи на санкция от компетентните органи). Видно от съдържанието на тази разпоредба, за да възникне задължението за подаване на справка-декларация: 1.) следва данъчния субект да е регистрирано по ЗДДС лице и 2.) информацията в тази справка – декларация трябва да обхваща период от време, който съставлява "данъчен период" по смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно чл. 106, ал. 2 от ЗДДС регистрацията се прекратява по инициатива на регистрираното лице, когато е налице основание за дерегистрация - задължителна или по избор, или по инициатива на органа по приходите, когато е установил основание за задължителна дерегистрация или е налице обстоятелство по чл. 176. Чл. 107 от ЗДДС съдържа основанията за задължителна дерегистрация. Според чл. 110, ал. 1,т.1 от ЗДДС регистрацията се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато е налице основание по чл. 107, т. 1, 2, 6 и 7 за задължителна дерегистрация, 6 и 7, при прекратяване на юридическото лице без ликвидация и при заличаване на юридическото лице, избрало да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 109,ал.1 от ЗДДС предвижда задължение на регистрираното лице, в случаите по чл. 107, т. 3 и 4 от ЗДДС, да подаде заявление за дерегистрация в съответната териториална дирекция на НАП в 14-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство по чл. 107 от ЗДДС. Съгласно чл.107,ал.1,т.3 ЗДДС: „Основание за задължителна дерегистрация е заличаването на едноличния търговец от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, освен ако: а) подлежи на задължителна регистрация по реда на чл. 96 за облагаемия оборот за извършените от него доставки, представляващи независима икономическа дейност, или ако са налице основанията по чл. 108, ал. 2;; ( съгласно приложимата редакция на тази норма Доп. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.) б) не са налице условията по буква "а" и лицето в 7-дневен срок от вписване на заличаването в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел подаде в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация, в което заявява продължаване на регистрацията при условията на чл. 100, ал. 1; Съгласно разпоредбата на чл. 107, т.3 от ЗДДС, заличаването на едноличния търговец от търговския регистър е основание за задължителна дерегистрация, освен ако лицето подлежи на задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал.1 за облагаемия оборот от извършените от него доставки, представляващи независима икономическа дейност, или ако са налице основанията по чл. 108, ал.2 от ЗДДС или подаде заявление, с което заявява продължаване регистрацията при условията на чл.100,ал.1. Извън посочените изключения съгласно разпоредбата на чл. 109, ал.1 от ЗДДС, лицето следва да подаде заявление за дерегистрация в компетентната териториална дирекция на НАП, в 14 – дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство по чл. 107 от ЗДДС. Наказаното лице не е изпълнило това свое задължение, но неправилно органите по приходите са приели, че в този случай регистрацията следва да бъде прехвърлена по ЕГН на лицето. Разпоредбата на чл. 107, т.3 от ЗДДС е императивна и въвежда задължително основание за дерегистрация, освен ако физическото лице не извършва самостоятелно независима икономическа дейност и са налице основанията за регистрация по чл. 96 от ЗДДС или се касае за регистрация по избор по чл. 100 от ЗДДС (чл. 108, ал.2 от ЗДДС). Хипотезата на чл. 108, ал.2 от ЗДДС в случая е неотносима, а от страна на органите по приходите не е обосновано наличието на основание за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС по отношение на физическото лице. Тезата на органите по приходите за това, че регистрацията се прехвърля на ЕГН на физическото лице е в логическо несъответствие и правно несъвместима с разпоредбата на чл. 109, ал.6 от ЗДДС, според която в случаите на чл. 109, ал.1 от ЗДДС, за дата на дерегистрацията се смята датата на възникване на съответното обстоятелство по чл. 107 от ЗДДС. С разпоредбата на чл.109,ал.6 ЗДДС е регламентирана правна фикция, според която при липсата на основания по чл. 96 от ЗДДС /чл.107,т.3,б.а ЗДДС/,също при липса на хипотеза на подадено заявление за регистрация по избор по чл.100 ЗДДС /чл.107,ал.1,т.3,б.б ЗДДС/, регистрацията по ЗДДС на лицето се смята прекратена, считано от заличаването на търговеца, поради което към м.03.2025 г. наказаният не е имал качеството на данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 125 от ЗДДС. Неподаването на заявление по чл. 109, ал.1 от ЗДДС би било основание за ангажиране на отговорността за нарушение по чл. 178 от ЗДДС, но не може да се тълкува в смисъл, че лицето продължава да действа като данъчнозадължено лице по смисъла на ЗДДС. Решение № 3232 от 17.12.2013 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 3948/2013 г. Решение № 985 от 17.05.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 660/2019 г. Още повече,че и при бездействие на регистрираното физическо лице в срока по чл.109,ал.1 ЗДДС след заличаване на ЕТ от ТР за подаване на заявление за дерегистрация, инициативата за издаване на акт за дерегистриация отново попада върху органа по приходите по арг. на чл.110,ал,ал.1,т.2 ЗДДС. В т.см. разпоредбата на чл.110,ал.1,т.2 ЗДДС гласи,че: „Регистрацията се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато: 2. установи, че лицето не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за дерегистрация по чл. 109, ал. 1; Единствено в принципен план, настоящият съд следва да формулира отговор на поставения въпрос за приложимост на чл.28 ЗАНН поради липсата на настъпила щета за фиска, с оглед защитните съждения,че жалбоподателят не е извършвала облагаема икономическа дейност в данъчния период м.март 2025 г. и декларацията е с нулев резултат. Приложимостта на маловажния случай по см. на чл.28 ЗАНН е обща и във всеки отделен случай следва да бъдат обсъдени предвидените от закона предпоставки за формиране на съответен правен извод. Възприето е в устойчивата практика на касационната инстанция,че сами по себе си обстоятелствата за липса на реално осъществяване на независима икономическа дейност и в тази насока липса на вреди,настъпили за фиска, поредността на нарушението като първо, макар да не изключват автоматично прилагането на разглежданата норма, следва да се вземат предвид при обсъждането на приложимостта и във всеки конкретен случай, но като такива, стоящи извън тези, обосноваващи извод за маловажност. В практиката на касационната инстанция виж Решение № 1750 от 16.10.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1488/2018 е възприето,че с разпоредбата на чл. 28 ЗАНН законодателят въвежда изключение от общото правило за наказуемост по административен ред на административните нарушения и предпоставка за прилагането на законовото изключение, е наличието на обстоятелства, които са изключителни за отделния случай, а не за отделната категория нарушения. За да се ограничат възможностите за субективизъм и произволност, респ.за селективен подбор на факти и едностранчивото им адаптиране към казуси с предмет, идентични нарушения – в случая по чл.179,ал.1 ЗДДС, е възприет подход, според който нарушения на просто извършване, които се осъществяват чрез бездействие, т.е. тяхната съставомерност е налице без необходимостта да са възникнали посочени в закона общественоопасни последици, включително вреда за фиска, следва да са били извършени при наличието на други допълнителни смекчаващи обстоятелства, които да подпомогнат извод за изключителност на случая, водеща към квалифицирането му като маловажен. В принципен план правно ирелевантно е, дали жалбоподателят е извършвал през месец март 2025 г. облагаеми сделки и дали е бил дължим ДДС и това е така, защото нарушената норма е насочена към спазване на финансова дисциплина, вкл. и укрепване механизмите за превенция на фискалните интереси при изпълнение на публичноправни задължения, поради което установеното неизпълнение не може да бъде заобикаляно посредством института на маловажния случай. Решение № 1864 от 26.02.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2201/2024 г. и Решение № 3651 от 17.04.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 267/2025 г. Изцяло в този смисъл е и актуалната практика на касационната инстанция, опредметена в Решение № 10442 от 18.12.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2030/2024 г. по напълно аналогичен от фактическа страна казус: “Обстоятелството, че нарушението е формално и не се отразява на фикса по никакъв начин не намалява придадената му от законодателя степен на обществена опасност. Процесния случай не разкрива признаците на маловажност на административното нарушение и поради това, че подадената справкадекларация е нулева, тъй като разпоредбата на чл. 125, ал. 4 от ЗДДС предвижда, че задължението за подаване на справка декларация и информация от отчетните регистри не отпада и когато не следва да се внася или възстановява данък както и в случаите когато регистрираното лице не е извършвало дейност, но не е поискало да бъде дерегистрирано по ЗДДС“ Настоящата редакция на чл.125,ал.4 ЗДДС е аналогична и обосновава споделимост на горния правен извод: „Справка-декларация по ал. 1 се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период.“ Предвид всичко гореизложено, обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно,следва да се отмени.