РЕШЕНИЕ

№ 52

гр. Ловеч, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20244310200995 по описа за 2024 година С наказателно постановление №11- 2400143/22.10.2024 г. на Д.Н.К. - Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Ловеч е наложена на основание чл. 79, ал. 4 във връзка с чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност на „У.Б." ••••, ЕИК: •••••••••, С адрес по седалище: обл. Ловеч, общ. Ловеч, гр. Ловеч п. к. 5500, ул. „В.Л." № •••, представлявано от С. П. М., ЕГН •••••••••• - управител, в качеството му на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ, имуществена санкция в размер на 2000 лв. (две хиляди лева) при следните мотиви за определяне на размера на имуществената санкция: „У.Б.“ •••• е осъществило нарушение на чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, като на 10.07.2024 г., е приело Е.Т., с дата на раждане •• •• •••• г., паспорт РЕ•••••••, гражданин на трета страна К.Р. (К.), да предоставя работна сила по сключения с него трудов договор № 060/09.05.2024 г. за „Сервитьор" в експлоатирания от работодателя обект - ресторант „К.Р.", в гр. Ловеч, п. к. 5500, пл. „Т.К." № • без съответното разрешение или регистрация в Агенция по заетостта.

Посочено е, че на 27.09.2024 г. в Д ИТ Ловеч, с вх. № с вх. № ВХ24117356 от 27.09.2024 г. е получено възражение срещу АУАН № •1-2400142 от 20.09.2024 г., в което се изразява несъгласие с така съставения АУАН, твърди се, че не е извършено описаното в него нарушение. Твърди се конкретно, че лицето Е.Т. има регистрация под номер СЗ-01330 от 23.05.2024 г. в Агенция по заетостта въз основа на подадена от дружеството декларация и се твърди, че разликата в длъжностите представлява разширително тълкуване, което било недопустимо в административно наказателното право. Предвид всичко изброено се моли да се упражнят правомощията по чл.54, ал.1 от ЗАНН и да се прекрати административно наказателното производство. Посочено е, че възражението е неоснователно, тъй като при анализ на съвкупността от писмени доказателства към преписката по гореописаните АУАН се установява, че са налице достатъчно доказателства за наличието на основания за ангажиране на административно наказателната отговорност на дружеството. Посочено е, че изложените във възражението твърдения относно липса на осъществен състав на нарушението по чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, са неоснователни предвид факта, че издаденото разрешение от AЗ за лицето Е.Т. с № СЗ-01330 от 23.05.2024 г. е за длъжност „Работник, кухня", а не за длъжност „Барман" и че съгласно императивната норма на чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ: „Работниците - граждани на трета държава, с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово правоотношение или като командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България - само за местния работодател или местното лице, приело на работа командировани или изпратени работници или служители, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа". Посочено е, че с оглед на това лицето е прието на работа без да има издадено разрешение или регистрация за длъжността, за която е сключен трудовият договор с него. Доколкото в специалния закон не е предвидено разрешението да се ползва при други условия и за друга длъжност от същия работодател, възражението се явява неоснователно.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление е посочено, че на 19.07.2024 г. е извършена проверка на представената в Дирекция "Инспекция по труда" - Ловеч документация по спазване на изискванията на трудовото законодателство и за законосъобразно наемане на работа на чужденци на „У.Б." •••• ЕИК •••••••••, гр. Ловеч, относно стопанисвания от дружеството обект - ресторант „К.Р.", в гр. Ловеч, п. к. 5500, пл. „Т.К." № •. Документацията е представена от С. М. - управител.

За Е.Т./Е. Т. с ЛНЧ •••••••• е представен трудов договор Л/Р 060/09.05.2024 г. за изпълнение на длъжността „Сервитьор", в който е документирано, че лицето е започнало работа на 10.07.2024 г. За трудовият договор е подадено уведомление за регистрация в териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Лицето Е.Т. е подписало длъжностна характеристика за длъжността сервитьор и на 10.07.2024 г. му е проведен начален инструктаж като сервитьор.

При проверката също е представен трудов договор от 08.05.2024 г. с лицето Е.Т./Е. Т., с дата на раждане •• •• •••• г., паспорт РЕ•••••••, гражданин на К.Р. (К.) за изпълнение на длъжност „работник кухня", като за договора няма регистрирано в ТД на НАП уведомление по чл. 62, ал. Кодекса на труда.

На 06.08.2024 г. при извършена проверка по работни места в обект - ресторант „К.Р.", в гр. Ловеч, п. к. 5500, пл. „Т.К." № •, Е.Т./Е. Т. собственоръчно попълни декларация, в която посочи, че работи за сервитьор.

На 08.08.2024 г. при извършена проверка по работни места Е.Т. представи трудов договор № 060/09.05.2024 г. за изпълнение на длъжността „Сервитьор", от който предостави копие.

На 22.08.2024 г. в Дирекция "Инспекция по труда" - Ловеч при извършена проверка на документация са представени ведомост за заплати и форма за отчитане явяването/неявяването на работа за месец юли 2024 г., от които е видно, че Е.Т. е работил като сервитьор. При проверката са дадени писмени пояснения от С. П. М. - управител, в които се пояснява, че действащ е трудовият договор от 09.05.2024 г., реално е сключен на 09.07.2024 г., но поради техническа грешка е изписано 09.05.2024 г. и че лицето е на позиция сервитьор.

При проверката е установено, че лицето има издадена виза за краткосрочно пребиваване по чл. 24л от Закона за чужденците в Република България за извършване на сезонна работа за срок до 90 дни без прекъсване, валидна от 25.06.2024 г. до 08.10.2024 г. В хода на проверката не е представено издадено разрешение от Агенция по заетостта (AЗ) или регистрация на заетост в AЗ за работата на лицето по трудов договор № 060/09.05.2024 г. за длъжност „Сервитьор", започнало работа на 10.07.2024 г. Във връзка с установяване издадено ли е разрешение за работа, извършена ли е регистрация или декларирана ли е заетост от работодателя „У.Б." •••• ЕИК •••••••••, гр. Ловеч за Е.Т./Е. Т., с дата на раждане •• •• •••• г., паспорт РЕ•••••••, гражданин на К.Р. (К.) е направено запитване до Агенция по заетостта - гр. София. В отговор на запитването е получена информация, че за Е.Т. е извършена регистрация с peг. № СЗ-01330/23.05.2024 г. въз основа на подадена от дружеството декларация на основание чл. 24, ал. 2 от ЗТМТМ. Предоставени са копия от AЗ на декларацията и трудовия договор на лицето, който е представен от „У.Б." •••• за извършване на регистрацията. От тях е видно, че трудовият договор е сключен на 08.05.2024 г. за длъжност „работник кухня" и регистрацията извършена от AЗ с peг. № СЗ-01330/23.05.2024 г. е за длъжност „Работник кухня". Не са представени данни да е издавано разрешение за работа в Република България, както и документи за регистрация или декларирана заетост от „У.Б." •••• за лицето Е.Т./Е. Т. за работата, която извършва като "Сервитьор" по трудов договор № 060/09.05.2024 г. По направено запитване от ДИТ Ловеч към ОД на МВР е получен отговор, че лицето Е.Т./Е. Т. има издадена виза на основание чл. 24л (сезонен работник) от Закона за чужденците в Република България, валидна от 25.06.2024 г. до 08.10.2024 г. От събраните в хода на производството доказателства е установено, че към момента на приемане на работа на 10.07.2024 г. от работодателя „У.Б." •••• ЕИК •••••••••, гр. Ловеч, лицето Е.Т./Е. Т. - гражданин на трета държава К.Р. (К.), пребивава законно на територията на Република България е прието да предоставя работна сила като „Сервитьор" без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.

С оглед на гореизложеното е установено, че „У.Б." •••• ЕИК •••••••••, гр. Ловеч, в качеството си на местен работодател по смисъла на §1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, е извършило нарушение на изискванията на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, като на 10.07.2024 г., е приело Е.Т./Е. Т., с дата на раждане •• •• •••• г., паспорт РЕ•••••••, гражданин на трета страна К.Р. (К.), да предоставя работна сила по сключения с него трудов договор № 060/09.05.2024 г. за „Сервитьор" в експлоатирания от работодателя обект - ресторант „К.Р.", в гр. Ловеч, п. к. 5500, пл. „Т.К." № • без съответното разрешение или регистрация в Агенция по заетостта, с което е нарушен чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Към преписката са приложени: Уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК от 08.07.2024 г., Призовка № ИЗХ24066166/08.07.2024 г., протокол за оглед от 19.07.2024 г., трудов договор от 08.05.2024 г. и длъжностна характеристика към него, трудов договор № 060/09.05.2024 г. и длъжностна характеристика към него за сервитьор, справка от НАП вх. № •1388243010554/09.07.2024 г., книга за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, служебна бележка за начален инструктаж №60/10.07.2024 г., Декларация от Е.Т. и превод на същата, протокол за оглед от 08.08.2024 г., трудов договор № 060 от 09.05.2024 г., Паспорт РЕ•••••••, Виза ••••, призовка ПР2426359/08.08.2024 г., протокол за оглед от 22.08.2024 г., писмени пояснения от 22.08.2024 г. от С. М., фиш за заплата за месец юли 2024 г., форма за отчитане явяването/неявяването на работа за месец юли 2024 г., писмо до Агенция по заетостта с изх. № ИЗХ24077958/14.08.2024 г., отговор от Агенция по заетостта № ВХ24107101/26.08.2024 г. с приложение Декларация и трудов договор от 08.05.2024 г., Писмо до ОД на МВР №ИЗХ24080034/23.08.2024 г. и отговор № ВХ24109094/30.08.2024 г., покана за съставяне на АУАН с изх. №ИЗХ24082313/03.09.2024 г., разписка получаване от 17.09.2024 г., справка от Търговски регистър за актуално възражение с вх. № ВХ24117356 от 27.09.2024 г. Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „У.Б." ••••, ЕИК:

•••••••••, представлявано от С. П. М., който го обжалва в законоустановения срок като моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излага НП е издадено във връзка с АУАН № •12100143 / 20 09.2024 г., съставен от П. Н. Н. - гл. инсп. при Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Ловеч (АУАН) за това, че представляваното от него дружество, в качеството си на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ е приело на 10.07.2024 г Е.Т. с дата на раждане •• •• •••• г., паспорт РЕ•••••, гражданин на трета страна К. да предоставя работна сила по трудов договор № 060/09.05.2024 г. за „Сервитьор" без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, с което според наказващия орган Дружеството е нарушило чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ. Счита, че НП е незаконосъобразно, защото, тъй като: Не е извършено посоченото административно нарушение, за което се предвижда посочената в НП административна санкция; Нито в АУАН, нито в НП са посочени релевантните правни разпоредби, които са от решаващо значение дали наложената санкция е законосъобразна; В цялото административно- наказателно производство не са изследвани и не са посочени юридически факти, които са преюдициални за осъществяване на състава на чл. 75а от ЗТТМ (само непосочването им в АУАН е самостоятелно основание за отмяна на НП). С оглед на гореизложеното моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно като излага, че подробни аргументи ще изложи в съдебно заседание.

В съдебно заседание наказаното дружество жалбоподател, редовно призовано се представлява от адв. С., който моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени обжалваното като незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че не е налице нарушение на чл. 75а от Закона за трудовата миграция и мобилност и правния въпрос който стои е дали разликата в декларираната длъжност пред Агенцията по заетостта помощник кухня и в последствие нает като сервитьор е приравнено и че означава липса на регистрация. Твърди, че има разлика между двете хипотези и че е на лице регистрация и разликата в длъжността не означава липса на регистрация. Сочи, че единствено компетентен е изпълнителния директор да отнеме разрешението и изобщо достъпа до пазара на труда в Р България, като въпросната хипотеза на декларирана една длъжност, а е нает на друга длъжност е предвидена като хипотеза. Сочи, в чл. 12, ал.1, т.3 от Закона за трудовата миграция и мобилност е регламентирано, че изпълнителния директор преди да отнеме достъпа до пазара на труда следва да вземе под внимание интересите на работника, от която разпоредба следвало, че разликата в длъжностите след като е направена регистрация, а е нает на друга длъжност не е приравнена на липса на регистрация и означава, че не е налице нарушението за което се ангажира отговорността на неговия доверител. Сочи, че подобно тълкуване каквото е направено от административния орган е разрешително, което е недопустимо в наказателното и административно право тъй като се засягат в значителна степен правата на субектите, които търпят санкция. Представя писмени в които е изложил подробни аргументи. Претендира и моли съда да им присъди сторените съдебни разноски, които сочи, че своевременно са доказали със списък в хода на съдебното следствие и които са реално понесени от неговия доверител. Сочи и че цитираната разпоредба в НП касае единствено разрешителния режим за който се изисква разрешение, а настоящия казус е свързан с деклариране на обстоятелството регистрация. Сочи, че точно това е разширителното тълкуване, и че на база на тази разпоредба се опитват да приравнят регистрацията когато има така но за различна длъжност на липса на всякаква регистрация. Сочи, че по отношение на регистрацията има отделна разпоредба при която трябвало да бъде взет интереса на работника. Сочи, че това касае сезонната работа до 90 дни и пазара трябвало да бъде много по - гъвкав. По отношение на прекомерността на адвокатското възнаграждение, прави уточнение, че същия е договорен в минималния предвиден в закона размер.

Административно наказващия орган – Директора на Д “ИТ” гр. Ловеч се представлява в съдебно заседание от юриск. Д., който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и потвърди НП като правилно и законосъобразно. Излага, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати никакви съществени процесуални нарушения, като правилно е приложен материалния закон. Сочи, че от цялата съвкупност от писмени и гласни доказателства извършеното нарушение се доказвало по безспорен начин. Сочи, че в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност не е предвидено работодателя да излиза извън рамките на предоставеното му от Агенция по заетостта разрешение и че в императивна правна норма е определено от законодателя, че лицето има право да работи само за местния работодател за посочено в разрешението място, длъжност и срок. Сочи, че в случая работодателя е допуснал разширително тълкуване на закона позволявайки си да назначи лицето на работа на друга длъжност, различна от тази за която е придобил разрешение от Агенция по заетостта и не е регистрирал тази заетост, която е започнала на 10.07.2024 год. Твърди, че АНО е допуснал разришително тълкуване на закона, а в случая жалбоподателя си е позволил едно недопустимо разширетелно тълкуване на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, позволявайки си да преназначи лицето на съвсем различна длъжност и по този начин е излязъл извън обхвата на издаденото му разрешение. Сочи, че в специалния закон такава възможност за местния работодател не е предвидена. Сочи, че АНО е изложил подробно мотиви във връзка с определяне на наказанието за извършено нарушение на чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Моли съда да им присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв., в случай, че обжалваното НП бъде потвърдено. При отменително решение възразява за прекомерност на представеното адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде намалено, съобразно защитавания материален интерес.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите П. Н. Н. и Б. Р. П., от становищата на процесуалните представители на дружеството жалбоподател и на АНО и представените писмени бележки от страна на процесуалният представител на наказаното дружество, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 20.09.2024 год. бил съставен Акт № •1-2400143 за установяване на административно нарушение от св. П. Н. Н. в присъствието на св. Б. Р. П. против „У.Б." ••••, ЕИК: •••••••••, С адрес по седалище: обл. Ловеч, общ. Ловеч, гр. Ловеч п. к. 5500, ул. „В.Л." № •••, представлявано от С. П. М., ЕГН •••••••••• - управител, в качеството му на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ, за това, че на 19.07.2024 г. е извършена проверка на представената в Дирекция - Ловеч документация по спазване на изискванията трудовото законодателство и за законосъобразно наемане на работа на чужденци на „У.Б." •••• ЕИК •••••••••, гр. Ловеч, относно стопанисвания от дружеството обект - ресторант „К.Р.", в гр. Ловеч, п. к. 5S00, пл. „Т.К." № •. Документацията е представена от С. М. - управител.

За Е.Т./Е. Т. с ЛНЧ •••••••• е представен трудов договор № 060/09.05.2024 г. за изпълнение на длъжността „Сервитьор“, в който е документирано, че лицето е започнало работа на 10.07.2024 г. За трудовият договор е подадено уведомление за регистрация в териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Лицето Е.Т. е подписало длъжностна характеристика за длъжността сервитьор и на 10.07.2024 г. му е проведен начален инструктаж като сервитьор.

При проверката също е представен трудов договор от 08.05.2024 г. с лицето Е.Т./Е. Т., с дата на раждане •• •• •••• г., паспорт РЕ•••••••, гражданин на К.Р. (К.) за изпълнение на длъжност „работник кухня", като за договора няма регистрирано в ТД на НАП уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.

На 06.08.2024 г. при извършена проверка по работни места в обект - ресторант „К.Р.", в гр. Ловеч, п. к. 5500, пл. „Т.К." № •, Е.Т./Е. Т. собственоръчно попълни декларация, в която посочи, че работи за сервитьор.

На 08.08.2024 г. при извършена проверка по работни места Е.Т. представи трудов договор № 060/09.05.2024 г. за изпълнение на длъжността „Сервитьор", от който предостави копие.

На 22.08.2024 г. в Дирекция "Инспекция по труда" - Ловеч при извършена проверка на документация са представени ведомост за заплати и форма за отчитане явяването/неявяването на работа за месец юли 2024 г., от които е видно, че Е.Т. е работил като сервитьор. При проверката са дадени писмени пояснения от С. П. М. - управител, в които се пояснява, че действащ е трудовият договор от 09.05.2024 г., реално е сключен на 09.07.2024 г., но поради техническа грешка е изписано 09.05.2024 г. и че лицето е на позиция сервитьор.

При проверката е установено, че лицето има издадена виза за краткосрочно пребиваване по чл. 24л от Закона за чужденците в Република България за извършване на сезонна работа за срок до 90 дни без прекъсване, валидна от 25.06.2024 г. до 08.10.2024 г. В хода на проверката не е представено издадено разрешение от Агенция по заетостта (AЗ) или регистрация на заетост в AЗ за работата на лицето по трудов договор № 060/09.05.2024 г. за длъжност „Сервитьор", започнало работа на 10.07.2024 г. Във връзка с установяване издадено ли е разрешение за работа, извършена ли е регистрация или декларирана ли е заетост от работодателя „У.Б." •••• ЕИК •••••••••, гр. Ловеч за Е.Т./Е. Т., с дата на раждане •• •• •••• г., паспорт РЕ•••••••, гражданин на К.Р. (К.) е направено запитване до Агенция по заетостта - гр. София. В отговор на запитването е получена информация, че за Е.Т. е извършена регистрация с peг. № СЗ-01330/23.05.2024 г. въз основа на подадена от дружеството декларация на основание чл.24, ал. 2 от ЗТМТМ. Предоставени са копия от AЗ на декларацията и трудовия договор на лицето, който е представен от „У.Б." •••• за извършване на регистрацията. От тях е видно, че трудовият договор е сключен на 08.05.2024 г. за длъжност „работник кухня" и регистрацията извършена от AЗ с peг. № СЗ-01330/23.05.2024 г. за длъжност „Работник кухня". Не са представени данни да е издавано разрешение за работа в Република България, както и документи за регистрация или декларирана заетост от „У.Б. •••• за лицето Е.Т./Е. Т. за работата, която извършва като "Сервитьор" по трудов договор № 060/09.05.2024 г. По направено запитване от ДИТ Ловеч към ОД на МВР е получен отговор, че лицето Е.Т./Е. Т. има издадена виза на основание чл. 24л (сезонен работник) от Закона за чужденците в Република България, валидна от 25.06.2024 г. до 08.10.2024 г. От събраните в хода на производството доказателства е установено, че към момента на приемане на работа на 10.07.2024 г. от работодателя „У.Б." •••• ЕИК •••••••••, гр. Ловеч, лицето Е.Т./Е. Т. - гражданин на трета държава К.Р. (К.), пребивава законно на територията на Република България е прието да предоставя работна сила като „Сервитьор" без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.

С оглед на гореизложеното е установено, че „У.Б." •••• ЕИК •••••••••, гр. Ловеч, в качеството си на местен работодател по смисъла на §1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, е извършило нарушение на изискванията на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, като на 10.07.2024 г., е приело Е.Т./Е. Т., с дата на раждане •• •• •••• г., паспорт РЕ•••••••, гражданин на трета страна К.Р. (К.), да предоставя работна сила по сключения с него трудов договор № 060/09.05.2024 г. за „Сервитьор“ в експлоатирания от работодателя обект - ресторант „К.Р.", в гр. Ловеч. 5500, пл. „Т.К." № • без съответното разрешение или регистрация в Агенция по заетостта, като е посочено, че с това е нарушил: чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност В АУАН е направен следния опис на писмените материали: Уведомление по чл. 26, ал, 1 от АПК от 08.07.2024 г., Призовка № ИЗХ24066166/08.07.2024 г., протокол за оглед от 19.07.2024 г„ трудов договор от 08.05.2024 г. и длъжностна характеристика към него, трудов договор №060/09.05.2024 г. и длъжностна характеристика към него за сервитьор, справка от НАП вх. № •1388243010554/09.07.2024 г., книга за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, служебна бележка за начален инструктаж № 60/10.07.2024 г., Декларация от Е.Т. и превод на същата, протокол за оглед от 08.08.2024 г., трудов догоров № 060 от 09.05.2024 г., Паспорт РЕ•••••••, Виза ••••, призовка № ПР2426359/08.08.2024 г., протокол за оглед от 22.08.2024 г., писмени пояснения от 22.08, 2024 г. от С. М., фиш за заплата за месец юли 2024 г., форма за отчитане явяването/неявяването на работа за месец юли 2024 г., писмо до Агенция по заетостта с изх. № ИЗХ24077958/14.08.2024 г., отговор от Агенция по заетостта № ВХ24107101/26.08.2024 г. с приложение Декларация и трудов договор от 08.05.2024 г., Писмо до ОД на МВР № ИЗХ24080034/23.08.2024 г. и отговор № ВХ24109094/30.08.2024 г., покана за съставяне на АУАН с изх. №ИЗХ24082313/03.09.2024 г., разписка за получаване от 17.09.2024 г., справка от Търговски регистър за актуално състояние.

В акта не е вписано възражение. Такова е депозирано в законоустановения срок. Акта е съставен и е връчен в присъствието на представляващия дружеството на 20.09.2024 год. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, се преценява като основателна.

Съгласно нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗТМТМ нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, като чл. 67, ал. 1 от ЗТМТМ възлага на министъра на труда и социалната политика да упражнява цялостен контрол по спазването на закона, а ал. 2 предвижда специализираната контролна дейност да се осъществява от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". С Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", приет с ПМС № 313/05.10.2022 г. (Правилника), се уреждат устройството, дейността, съставът, структурата, функциите и организацията на работа на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Правилника, при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, в Закона за насърчаване на заетостта, в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, в Закона за държавния служител и в други нормативни актове, които възлагат контрол на Агенцията, а съгласно ал. 2 - правомощия на инспектор имат ръководителите на административни звена в специализираната администрация, служителите, назначени на длъжност инспектор, юрисконсултите, както и други служители на Агенцията, назначени на експертни длъжности, които са изрично упълномощени от изпълнителния директор. Съгласно нормата на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Правилника при установяване на нарушение на законодателството контролният орган съставя актове за установяване на административни нарушения и образува административнонаказателно производство. В конкретния случай, св. П. Н. към датата на съставяне на акта е изпълнявала длъжността главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" – Ловеч, поради което същата е разполагала с правомощия по силата на чл. 21 от Правилника, а така също с нужната компетентност за съставяне на АУАН. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Правилника, изпълнителният директор ръководи агенцията, а по ал. 3 може да предоставя на служители на агенцията отделни свои правомощия в съответствие с нормативните актове. Така, със Заповед № 3-0085/24.01.2023 г. Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" – гр. София е оправомощил директорите на Дирекции "Инспекция по труда" с правомощията на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ, във връзка с издаване и подписване на наказателни постановления по актове за установяване на административни нарушения по ЗТМТМ от служители от ръководената от тях Дирекция "Инспекция по труда", поради което съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган – директора на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Ловеч.

Съгласно разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, наказанието по ал. 1 се налага и на работодател – физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2 000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

Между страните няма спор, а и от приложения трудов договор №060/09.05.2024 г. се установява, че дружеството-жалбоподател „У.Б." ••••, ЕИК: •••••••••, представлявано от С. П. М., ЕГН •••••••••• – управител има качеството на "работодател" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда на лицето Е.Т. с ЛНЧ ••••••••, роден на •• •• •••• г., паспорт РЕ•••••••, гражданин на К.Р., както и "местен работодател" по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ, тъй като осъществява дейност на територията на Република България и е регистриран по българското законодателство.

От показанията на разпитаните по делото свидетели П. Н. и Б. П. и приложените по делото писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред, се установява, че в хода на извършена проверка на представена от наказаното дружество документация по спазване на изискванията на трудовото законодателство и законосъобразното наемане на чужденци на работа, в процесния обект, стопанисван от дружеството, за лицето Е.Т. с ЛНЧ ••••••••, роден на •• •• •••• г., паспорт РЕ•••••••, гражданин на К.Р. е бил представен трудов договор №060/09.05.2024 г. за изпълнение на длъжността „сервитьор“, в който било документирано, че лицето е започнало работа на 10.07.2024 г., както за лицето била представена и длъжностна характеристика за длъжността сервитьор, както и доказателства, че на 10.07.2024 г. му е проведен начален инструктаж като сервитьор. Прието е, че в представения трудов договор е допусната техническа грешка и че същия е от 09.07.2024 г., в която връзка също не е налице спор между страните. За лицето Е.Т. били представени и доказателства от които се установявало, че същото има регистрация в Агенцията по заетостта под номер СЗ-01330 от 23.05.2024 г. за длъжност „работник кухня". С оглед така събраните доказателства, актосъставителя намерил, а в последствие и АНО приел, че е допуснато от страна на наказаното дружество нарушение, тъй като с лицето Е.Т. е бил сключен представеният им трудов договор с който лицето било назначено на длъжността сервитьор, без съответното разрешение или регистрация в Агенция по заетостта.

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗТМТМ „Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава разрешение за работа по искане на местен работодател или на местното лице, приемащо на работа командирован или изпратен работник или служител от трета държава, въз основа на което се издава от Министерството на вътрешните работи разрешение за продължително пребиваване съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България.“ Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗТМТМ „Достъп до пазара на труда с разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник, за заетост със срок от 90 дни до 9 месеца в рамките на всеки период от 12 месеца се разрешава от Министерството на вътрешните работи след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, без да се прилага условието на чл. 7, ал. 1, т. 1.“.

Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗТМТМ „Сезонна работа до 90 дни без прекъсване в рамките на всеки период от 12 месеца се регистрира от Агенцията по заетостта въз основа на подадена от работодателя декларация и при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.“.

Видно от изложените от АНО мотиви в санкционната част на обжалваното НП, същия е отхвърлил като неоснователно депозираното от страна на наказаното дружество жалбоподател възражение срещу съставеният АУАН позовавайки се и аргументирайки се с текста на разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗТМТМ.

Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗТМТМ „Работниците – граждани на трета държава, с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово правоотношение или като командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България – само за местния работодател или местното лице, приело на работа командировани или изпратени работници или служители, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа.“.

Съдът анализирайки цитираните по – горе разпоредби споделя възражението на жалбоподателят, че Разрешение за работа, което се материализира с издаването на нарочен административен акт от Агенцията по заетостта е необходимо за лицата, които пребивават продължително /дългосрочно на територията на една страна, докато за лицата с краткосрочно пребиваване до 90 дни е необходима само регистрация, за която законодателя предвижда единствено подаване на декларация от страна на работодателя.

Съдът споделя и възражението на жалбоподателят, че законодателят отчитайки разликата в правоотношенията, които двата режима регулират и вземайки предвид, че продължителното пребиваване би засегнало пазара на труда в значително по-голяма степен, за разлика от краткосрочното пребиваване, касаещо сезонна работа и изискващо много по- голяма гъвкавост, в нормата на чл.7, ал.2 от ЗТМТМ е обхванал само лицата за които е предвиден разрешителен режим.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 12, ал.1, т. 3 от ЗТМТМ, съгласно която „Правото на достъп до пазара на труда на работник - гражданин на трета държава, може да бъде отнето, когато има разлика в длъжността". Съдът намира, че по отношение на режима на регистрация, законодателят е съобразил, че се касае за сезонна работа за срок до 90 дни и е преценил, че разликата в посочените длъжност, място на работа, работодател, не означава липса на регистрация, тъй като за достъп до пазара на труда уведомителният режим изисква само и единствено посочване на длъжността, място на работа и не е необходимо изрично разрешение. Ето защо съдът споделя извода на процесуалният представител на жалбоподателя, че разликата в длъжността не съставлява липса на регистрация, а е необходимо да има допълнителна преценка от изпълнителния директор на АЗ, за да се приеме, че е налице нарушение. Функцията на регистрацията и разрешението е възникването на правото на достъп до пазара на труда в България от граждани на трети държави. След като законодателят е посочил, че отнемането на правото на достъп при разлика в длъжностите е само правна възможност то до произнасянето на Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта лицето има право на достъп, респ. валидна регистрация. Единственият орган, който е компетентен да се произнесе дали има валидна регистрация е Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, което ясно личи от чл. 8, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗТМТМ, който гласи, че „в 15-дневен срок от констатирането на някой от случаите по чл. 12, ал. 1 ЗТМТМ изпълнителният директор на Агенцията по заетостта взема решение за отнемане правото на достъп до пазара на труда на работник - гражданин на трета държава, като взема предвид конкретните обстоятелства, включително интересите на работника", а в случая не бяха ангажирани доказателства от които да се установява, че е налице произнасяне от страна на изпълнителния директор на АЗ, както и че е бил уведомяван за констатациите на органите на ДИТ, напротив по делото са ангажирани доказателства от които се установява, че за лицето Е.Т. е налице регистрация, което му е дало право на достъп до пазара на труда.

Съдът намира, че при съставяне на процесния АУАН и при издаването на НП са допуснати и съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на наказаното дружество и по този начин са самостоятелно основание за отмяна на НП. Съгласно чл.42, ал.1, т.1, т.5 и чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН в АУАН и НП задължително се посочват нарушените правни норми. Стриктното тълкуване на тези норми означава, че в АУАН и НП следва освен санкционната норма, която установява предвиденото от законодателя административно наказание за това нарушение, да се посочи и нарушената материална норма, съдържаща описание, респ. съставомерните признаци на нарушението. Безспорно съществуват случаи, когато двете се припокриват, но настоящият не е такъв. Посочената за нарушена в акта и НП норма на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, регламентираща че наказанието по ал. 1 се налага и на работодател – физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, не съдържаща описание, респ. съставомерните признаци на нарушението за което е ангажирана административно наказателната отговорност на наказаното дружество, с оглед направеното словесно описание на същото. Така установения порок се явява съществен, тъй като е довел до нарушаване правото на защита на дееца, а освен това възпрепятства възможността за извършване на контрол за законосъобразност на НП от съдебната инстанция.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, като наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът н а чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 600 лв., но от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, за защита по дела при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.; В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 600 лв., като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което на жалбоподателят е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000.00 лв., като реално оказаната от пълномощника правна помощ се изразява в изготвяне на жалбата и процесуално представителство в едно съдебно заседание по делото. Заплатения от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва да бъде намален до предвидения в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, а именно до размера от 500.00 лв., като в останалата част се остави без уважение като неоснователен.

При този изход на процеса следва да се остави без уважение направеното от процесуалният представител на АНО искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН.