Решение № 935 от 8.7.2026 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 654/2026 г.

Обективно кумулативно съединени искове с правно основане чл.176, вр. с чл. 177,ал.2 от ЗМВР, чл.234, ал.1 и ал.8 от ЗМВР, чл. 86 от ЗЗД Ищецът П. И. И. твърди, че е работил като «•••» в •••, Областна служба „•••» гр.••• и е имал статут на държавен служител. Излага, че е освободен от служба, считано от 16.02.2025 г. поради навършване на 60 години. Посочва, че трудовото му възнаграждение е било 2493,40 лева. Твърди, че с изменение обн.ДВ бр. 25 о т 25.03.2025 г., в сила от 1.01.2025 г. основното месечно трудово възнаграждение за най-ниската длъжност е определено на 2296 лева. Заявява, че със заповед от 15.05.2025 г. на министъра на правосъдието е утвърдена основна заплата за най-ниската младша изпълнителска длъжност - 2296 лева, а за най-ниска изпълнителска длъжност- 2755 лева. Твърди, че след прекратяване на служебното му правоотношение определените и изплатените му обезщетения са били с база старите заплати за 2024 г. Счита, че следва да му се доплати разликата, която му е отказана, въпреки нарочната му молба. Сочи, че издадената заповед № •••г . на министъра на правосъдието е нищожна по изложени съображения и моли съда да извърши инцидентен съдебен контрол за законосъобразност на заповедта, в частност на §2, ако ответникът се позове на нея. Моли съда да осъди ответника да му заплати на основание чл. 176 от ЗМВР сумата от 654,97 евро, представляваща разликите между изплатените трудови възнаграждения за м. януари и м. февруари 2025 г. и това, на което има право съгласно действащата към 01. 01. 2025 г. разпоредба на чл. 177, aл. 2 от ЗМВР, ведно със сумата от 77,40 евро / първоначално предявена за 51,13 евро/ - мораторна лихва за забава, считано от 01. 03. 2025 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху сумата, считано oт датата на завеждане на иска до окончателното изплащане; сумата 8732, 87 евро на основание чл. 234, aл. 1 от ЗМВР, представляваща разликата между изплатеното му обезщетение по чл.234,ал. 1 от ЗМВР след прекратяване на служебното правоотношение и това, на което има право съгласно действащата разпоредба на чл. 177, aл. 2 от ЗМВР , ведно със сумата от 807,86 евро /първоначално предявена за 51,13 евро/ - мораторна лихва за забава, считано от 01. 06. 2025 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане; сумата от 105,21 евро / първоначално предявена за 100,31 евро/ на основание чл. 234, aл. 8 от ЗМВР, представляваща разликата между изплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и това, на което има право съгласно действащата разпоредба на чл. 177, aл.2 от ЗМВР, ведно със сумата от 9,73 евро / първоначално предявена за 51,13 евро /- мораторна лихва за забава, считано от 01. 06.2025 г. до дaтaтa на завеждане на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска в съда до окончателното изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител. С писмено становище на пълномощника си адв. П. от АК ••• поддържа исковите претенции. Ответникът Главна дирекция «•••» гр.••• е депозирал отговор на исковата молба, с който се прави възражение за неподсъдност на спора. По същество излага съображения за неоснователност на исковите претенции. Претендира разноски. В съдебно заседание се представлява от юк О., който поддържа изложеното становище и моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани. След като се запозна със становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намира за установена следната фактическа обстановка: Със Заповед № ••• г. служебното правоотношение на ищеца- ••• – ••• в ••• към •••, втора категория при •••, е прекратено поради навършване на пределна възраст за служба- 60 години, считано от деня, следващ датата на навършване на пределна възраст- 16.02.2025 г. В заповедта са отразени обезщетения- по чл.234,ал.1 от ЗМВР -20 брутни месечни възнаграждения в размер на 49868 лева за прослужени 23 години; на основание чл. 234,ал.5 от ЗМВР- обезщетение за енократно допълнително вещево имущество- 600 лева; на основание чл.234,ал.8 от ЗМВР- 600,82 лева обезщетение за 5 дни неизползван платен годишен отпуск. Със Заповед № •••г. на министъра на правосъдието са утвърдени Вътрешни правила за работната заплата на служителите в ГД „•••“ и таблица към тях, които са приложени и приети като доказателства по делото. Приета е справка за изплащане на обезщетения по чл.234,ал.1 от ЗМВР, по чл. 234,ал.5 от ЗМВР и по чл.234,ал.8 от ЗМВР относно ищеца. Ищецът е поискал изплащане на допълнителни суми във връзка с увеличени размери на основните месечни възнаграждения, но е получил отрицателен отговор от ГД „•••“, видно от приетото писмо изх.№ ••• г. Приобщени като доказателства са още Заповед № ••• г. на министъра на правосъдието, с която се утвърждават Вътрешни правила за работната заплата на служителите в Главна дирекция „•••“ и териториалните и служби, както и таблица Приложение 1 към чл.6. По делото е изготвена и съдебноикономическа експертиза. Според заключението на вещото лице за ••• длъжност, заемана от ищеца преди прекратяване на служебното правоотношение , основното възнаграждение за м. януари 2025 г. съобразно разпоредбата на чл.177,ал.2 от ЗМВР, в сила от 1.01.2025 г. е 3347,40 лева- 1711,50 евро; за м. февруари 2025 г.- 1673,70 лева- 855,75 евро. Разликата между изплатените трудови възнаграждения за м. януари и февруари 2025 г. и полагаемите възнаграждения съобразно чл.177,ал.2 от ЗМВР, в сила от 1.01.2025 г. е 1281 лева- 654,96 евро. Мораторната лихва за забава за периода 1.03.2025 г.- 4.03.2026 г. е 151,38 лева- 77,40 евро. Базата на обезщетението по чл.234,ал.1 от ЗМВР за месеца, в който е прекратено служебното правоотношение, като се има предвид размера на полагаемото му се основно трудово възнаграждение от 1.01.2025 г. съобразно разпоредбата на чл.177,ал.2 от ЗМВР, в сила от 1.01.2025 г. е БТВ за м. януари 2025 г.- 3347,40 лева, от които 2296,00 лева основно трудово възнаграждение, 918,40 лева прослужено време 40% и 133 лева допълнително възнаграждение за допълнителни специфични дейности. Размерът на разликата между изплатеното обезщетение по чл.234,ал.1 от ЗМВР след прекратяване на служебното правоотношение и това, което се полага съобразно действащата разпоредба на чл.177,ал.2 от ЗМВР, в сила от 1.01.2025 г. е 17080 лева, или 8732,87 евро. Мораторната лихва за забава за периода 1.06.2025 г.- 4.03.2026 г. е 1580,03 лева- 807,86 евро. Разликата между изплатеното обезщетение по чл.234,ал.8 от ЗМВР за неизползвани 5 дни платен редовен годишен отпуск и това, което се полага съобразно чл.177,ал.2 от ЗМВР, в сила от 1.01.2025 г. е 205,78 лева- 105,21 евро. Мораторната лихва за периода от 1.06.2025 г. до 4.03.2026 г. е 19,04 лева- 9,73 евро. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: По делото не се спори съществувалото служебно правоотношение между страните, което е прекратено, считано от 16.02.2025 г. поради навършване на пределна възраст за служба от ищеца- 60 години. Не се спори още, че заповедта, с която служебното правоотношение е прекратено не е обжалвана от ищеца и е влязла в законна сила, както и факта, че начислените му в заповедта обезщетения са изплатени. Не е спорно още, че длъжността на ищеца е категоризирана като „•••“. Спорното обстоятелство е дали на ищеца се полага увеличен размер на възнагражденията и обезщетенията съобразно чл.177,ал.2 от ЗМВР, в сила от 1.01.2025 г.. Според тази разпоредба, базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност е средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година съобразно данни на Националния статистически институт, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва: за най-ниската изпълнителска длъжност – не по-малко от 1,2; за най-ниската ••• длъжност – не по-малко от 1,0. Ищецът твърди, че следва да получи разликите между начислените и изплатените му възнаграждения и обезщетения и тези, които му се дължат съобразно минималния размер, който е не по-малък от 2296 лева за •••длъжност / считано от 1.01.2025 г./, а ответникът отрича това му право, като посочва, че Вътрешните правила за работната заплата на служителите в Главна дирекция „•••“ и териториалните и служби, както и таблица Приложение 1 към чл.6, утвърдени със заповедта на министъра на правосъдието № ••• г. касаят само служители, които към датата на издаване на заповедта и след това са в служебно/трудово правоотношение с ГД „•••“- §2 от ДР на цитираните правила. Ответникът счита, че след като ищецът не е обжалвал заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, в която са обективирани и обезщетенията, които му се дължат, същата е влязла в сила и размерът на тези обезщетения не подлежи на преразглеждане, още повече, пред граждански съд. Настоящият съдебен състав не споделя релевираните от ответната страна възражения. Относно подсъдността, гражданският съд е компетентен, доколкото не се оспорва законосъобразността на заповедта досежно прекратяването на служебното правоотношение, а размерът на трудовите възнаграждения и обезщетения, които се дължат на ищеца след това прекратяване. Приложимите към служебното правоотношение на ищеца, респективно към правния спор нормативни разпоредби са в Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/и Закон за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ съгласно чл.19,ал.2 от ЗИНЗС. Според тази норма спрямо държавните служители, които пряко осъществяват дейност по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение „задържане под стража“, какъвто е бил ищецът, се прилагат разпоредбите на част трета, глави седма – дванадесета от ЗМВР, доколкото в този закон не е предвидено друго. Видовете възнаграждения и начинът на формиране на техния размер на служителите в МВР са разписани в Част трета, Раздел шест, Глава седма от ЗМВР, приложими и към служебното правоотношение на ищеца. Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗМВР държавните служители получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност. Конкретният размер на основните месечни възнаграждения на държавните служители се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, според чл.177,ал.4 от ЗМВР. По делото не се спори, че за служителите от Главна дирекция „•••“ към Министерство на правосъдието не е приета нарочна наредба. Техните възнаграждения са определени от Вътрешни правила за работната заплата, утвърждавани от министъра на правосъдието със заповед. Към датата на прекратяване на служебното правоотношение с ищеца – 16.02.2025 г., дължимите му обезщетения са изчислени по реда на чл.239,ал.1 от ЗМВР на база основно трудово възнаграждение- 1686 лева, прослужено време 40%-674,40 лева, допълнително възнаграждение за специфични служебни дейности 70%-133 лева, или общо БТВ за м. декември 2024 г.- 2493,40 лева. В ДВ, бр.26 от 27.03.2025 г. е обнародван Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 година, в сила от 1.01.2025 г. В него са предвидени разходи за увеличени основните заплати на служителите в МВР, респективно съгласно чл.19,ал.2 от ЗИНЗС и на служителите на ГД „•••“ към МП. В Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за изменение на Наредба № 8121з-919 от 13.07.2017 г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и размера на началните и на максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение /изм. ДВ бр. 25/2025 г., обн. 25.03.2025 г./ са посочени размерите на основните трудови възнаграждения за всички видове длъжности в МВР. В § 5 от ПЗР към наредбата е разписано, че базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на основание чл. 177, ал. 2 и чл. 180, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи за 2025 г. е 2 296 лева. В §10 от ПЗР на наредбата се предвижда влизане в сила на параграфи от 1 до 6 от 1.01.2025 г. Тоест, придадено е обратно действие на изменението в цитираните по-горе разпоредби от нормативните актове, което обратно действие по изключение е допустимо, доколкото е предвидено в изрична разпоредба и създава по-благоприятни последици за адресатите си / чл.14 от ЗНА/. С издадената на основание чл. 10,ал.1 и ал.2,т.5 и т.9, чл.19,ал.2 и 4 от ЗИНЗС , във връзка с чл.176 и чл.177,ал.4 от ЗМВР Заповед № ••• г. на министъра на правосъдието, която влиза в сила на 1.01.2025 г. се отменя Заповед № •••г. на министъра на правосъдието /изменена с последващи заповеди/ и се утвърждават нови Вътрешни правила за работната заплата на служителите в Главна дирекция „•••“ и териториалните и служби. В §2,т.1 от ДР на правилата е разписано, че когато със заповед на министъра на правосъдието, която влиза в сила със задна дата, са определени нови размери на основните месечни възнаграждения/заплати в Таблица-приложение 1 към чл.6 и Таблица-приложение 2 към чл. 8,ал.6 от правилата, новите размери на основните месечни възнаграждения/заплати се определят за служители, които са в служебно/трудово правоотношение с ГД „•••“ към и след датата на издаване на заповедта. В Таблица Приложение 1 към чл.6 за длъжността, заемана от ищеца- •••, •••, е предвидено основно месечно възнаграждение – 2296 лева. Доколкото ответникът се позовава на цитирания §2,т.1 от заповедта, спорният въпрос по делото е, дали спрямо ищеца, чието служебно правоотношение е прекратено преди издаването на заповедта и преди обнародването на измененията в приложимите нормативни актове, но при предвиденото за тях обратно действие, са приложими тези изменения. Настоящият състав на съда намира, че отговорът на този въпрос е положителен. Ищецът е полагал труд в периода 01.01.2025 г. -15.02.2025 г. , в който съгласно придаденото ретроактивно действие на закона базата за изчисляване на дължимите му обезщетения следва да се формира, като се вземе размер на трудово възнаграждение от 2296 лева. Приемайки обратното, ответникът поставя в по-неблагоприятно положение спрямо другите служители, служителите като ищеца, чиито служебни правоотношения са прекратени след 1.01.2025 г. , но преди издаването на Заповед № •••г. на министъра на правосъдието, при равни други условия. Отделно от това съдът намира, че с издадената заповед, която е индивидуален административен акт, ненормативен, вътрешноведомствен, не може да се дерогират законови разпоредби, включително тези, на които е придадено обратно действие, още повече и когато самият ИАА е издаден въз основа на тези законови разпоредби- чл.177,ал.4 от ЗМВР, препращащ към Наредба за изменение на Наредба № 8121з-919 от 2017 г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и размера на началните и на максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение /изм. ДВ бр. 25/2025 г., обн. 25.03.2025 г. /. Издадената заповед в §2,т.1 от ДР стеснява кръга от лица, имащи право да получат увеличен размер на възнаграждението, респективно на дължимите им обезщетения в разрез с предвиденото в закона, което излиза извън рамките на делегираните правомощия на министъра на правосъдието. Придаденото обратно действие на закона досежно предвидените в Закон за държавния бюджет на РБ за 2025 година бюджетни средства за увеличен размер на възнагражденията очевидно е съобразено и разчетено спрямо числения състав на засегнатите ведомства към 1.01.2025 г., доколкото и законът влиза в сила на 1.01.2025 г. Изложеното по- горе, както и липсата на изрични изключения за определени категории субекти, предвидено в закон, или подзаконов нормативен акт , а не вътрешноведомствен акт , какъвто е цитираната по-горе заповед на министъра на правосъдието води до единствено възможния извод, че ищецът, като лице, чието служебно правоотношение е прекратено след 1.01.2025 г. има право да получи увеличен размер на дължимите му се възнаграждения и обезщетения, съобразно предвиденото в Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., ЗМВР и Наредба за изменение на Наредба № 8121з-919 от 2017 г. /изм. ДВ бр. 25/2025 г., обн. 25.03.2025 г. /. Тези обезщетения следва да се формират на база трудовото възнаграждение съгласно Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата. Видно от заключението на допуснатата по делото съдебноикономическа експертиза, разликата между изплатените трудови възнаграждения на ищеца за м. януари и февруари 2025 г. и полагаемите възнаграждения съобразно чл.177,ал.2 от ЗМВР, в сила от 1.01.2025 г., е 1281 лева- 654,96 евро, а мораторната лихва за забава за периода 1.03.2025 г.- 4.03.2026 г. е 151,38 лева- 77,40 евро. Разликата между изплатеното обезщетение по чл.234,ал.1 от ЗМВР след прекратяване на служебното правоотношение и това, което се полага съобразно действащата разпоредба на чл.177,ал.2 от ЗМВР, в сила от 1.01.2025 г., е 17080 лева, или 8732,87 евро. Мораторната лихва за забава за периода 1.06.2025 г.- 4.03.2026 г. е 1580,03 лева- 807,86 евро. Разликата между изплатеното обезщетение по чл.234,ал.8 от ЗМВР за неизползвани 5 дни редовен платен годишен отпуск и това, което се полага съобразно чл.177,ал.2 от ЗМВР, в сила от 1.01.2025 г., е 205,78 лева- 105,21 евро. Мораторната лихва за периода от 1.06.2025 г. до 4.03.2026 г. е 19,04 лева- 9,73 евро. По горните съображения и кредитирайки заключението на вещото лице по СИЕ, като компетентно и обосновано, съдът намира, че исковете са основателни и доказани и следва да бъдат уважени в размерите, в които се предявяват / след допуснатото изменение/. Следва да се присъди и законна лихва върху главниците от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че искането съдът да се произнесе по реда на чл. 17, ал.2 от ГПК относно нищожността на заповед № ••• г. , както е заявено в исковата молба не следва да се разглежда, доколкото същата е отменена и е неотносима към предмета на спора. По разноските: Ищецът претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 1300 евро, доколкото съдът намира направеното възражение за прекомерност на възнаграждението- 1700 евро, за основателно. Съдът определи възнаграждението, ползвайки за ориентир Наредба № 1 /2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и като взе предвид осъществената правна защита, цената на исковете, но също и фактическата и правна сложност на делото, която не е голяма и фактът, че производството е приключило в едно съдебно заседание. На основание чл. 78,ал.6 от ГПК, вр. с чл.1 от ТДТГПК ответникът следва да заплати държавна такса върху уважените искове в размер на 485,15 евро в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС , както и 200 евро разноски за заплатеното от бюджета възнаграждение на вещото лице, ведно с 2,56 евро такса при служебно издаване на изпълнителен лист. Водим от горното съдът