Решение № 4848 от 10.8.2020 г. на Софийски градски съд по дело № 14050/2019 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 154744 от 01.07.2019 г., постановено по гр. д. № 58905/2019 г., по описа на СРС, 79 състав, са отхвърлени предявените от „С.в.“ АД срещу К.Й.Г. по реда на чл. 422 от ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона за водите И чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 3 270, 57 лв., представляваща неплатена цена за потребена вода за периода от 04.09.2014 г. до 05.10.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.12.2017 г. до окончателното плащане, както и сумата от 373, 51 лв., представляваща лихва за забава за периода от 05.10.2014 г. до 05.10.2017 г., за които суми по ч. гр. дело № 87314/2017 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца „С.в.“ АД, чрез пълномощника си – юрисконсулт П.И.с надлежно учредена представителна власт по делото. Въвеждат се оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Въззивникът оспорва извода на СРС, че дружеството не е доказало действителна доставка на ВиК услуги в ответния имот през процесния период на претендираната стойност, поддържайки, че първоинстанционният съд не се е съобразил със събраните в хода на делото доказателства и по-конкретно с приетата съдебно-счетоводна експертиза. Твърди, че предявеният иск е изцяло доказан по основание, като единствено по отношение на предявения размер не са представени доказателства, но въз основа на експертното заключение, което е неоспорено и прието от страните е доказан и претендирания размер. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове уважени. Претендира разноски. Въззиваемият К.Й.Г. не взема становище по въззивната жалба. Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна: Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е правилно като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите на въззивната жалба е необходимо да се добави следното: Безспорно е по делото, че ответникът К.Г. е собственик на апартамент № 34, находящ се в гр. София, ж.к. „••••••••и е потребител на вода, с клиентски номер 2800021357, видно от неговото признание, съгласно депозирания в срок отговор на исковата молба. Следователно същият има качеството "потребител" на ВиК услуги и между него и въззивника са налице валидни облигационни отношения във връзка с получаване на услугите при публично известни общи условия за процесния период. Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон. Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ /обн., ДВ, от 25.02.2005 г., изм. и доп., бр. 58 от 31.07.2015 г. /, В и К услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения. В § 1, т. 2 от ДР на закона е предвидено, че "потребители" по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост и предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответната обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейна вода. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги е указано, че потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдените имоти / в този смисъл и чл. 2, ал. 1 от ОУ на ищеца, в сила от 01.09.2006 г., които са общодостъпни на интернет страницата на дружеството. Фактът, че Общите условия за предоставяне на В и К услуги, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с решение № ОУ-064/17.07.2006 г. са публикувани във в-к "Стандарт" на 30.07.2006 г. и във в-к "Куриер" на 28.07.2006 г., е общоизвестен и служебно известен на съда, като последният удостоверява влизането им в сила съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от същите. В този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от последващите Общи условия, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г., които са приложими за част от процесния период. По отношение на имоти в етажна собственост, какъвто е и настоящия случай, разпоредбата на § 1, т. 2, б. "б" от ДР на ЗРВКУ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с водоснабдителния оператор, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - на собственост или вещно право на ползване. Видно е от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство с ъдебно-счетоводната експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК въззивният съд счита, че следва да бъде кредитирано. От него е видно, че сумата за определено от оператора изразходваното количество вода за процесния период, изчислено на база четирима живущи в имота, съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 и възлиза на 3 270.57 лв. Приложимата цена е утвърдената от ДКЕВР. За просрочените парични задължения за периода „С.в.“ АД е начислило по партидата на ответника законна лихва ва размер на 373.51 лв., определена по реда на Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г. Вещото лице е изградило заключението си изцяло въз основа на представени от въззивника-ищец счетоводни документи, установяващи размер на начислените от дружеството суми, но не установява доставка за услуги, чиято стойност възлиза на претендираната сума. Спорният въпрос по делото е липсата на доказателство за реалн о доставеното количество доставка на питейна вода в процесния имот за претендирания период. Въззиваемата страна – ответник е направил възражение в отговора на исковата молба, че въззъвникът не извършва реално отчитане на ползваната от него вода. Представени са писмени доказателства, че в имота има монтирани водомери, които са регистрирани и пломбирани по съответния ред от представители на дружеството - въззвник. В тази връзка въззиваемата страна е правила извънсъдебни възражения, които поддържа и пред първоинстанционния съд, срещу начина на отчитане на потребената вода на база на четирима живущи, а не чрез използване показанията на монтираните водомери. Освен това е установено по делото, че в жилището живеят само двама души- ответникът и съпругата му. Неоснователно според него въззивникът „Софийска вода“ ЕАД не ги признавал, след като нямало и доказателства, че същите са неизправни. По тази причина и вместо да отчита консумираната вода според водомерите въззвникът-ищец я начислява на база живущи в имота. С ъгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи/Наредбата/, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл.6, ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ВиК услуги и потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. До настоящия момент в сила са били Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, одобрени с решение № ОУ-049/26.06.2006г. водоснабдителните и канализационни системи. Според чл.11, ал.4 от Наредбата, доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери се осигуряват от потребителите. В конкретният случай потребителят добросъвестно е изпълнил това свое задължение. По делото не са ангажирани доказателства от страна на въззивника защо не ги признава, а продължава да начислява дължимата сума за потребена вода на база брой живущи лица в имота. По делото не са ангажирани доказателства от страна на въззивника защо е извършено „служебно“ начисляване на потребени В и К през целия процесен период за четирима човека. Нормативната уредба дава възможност на оператора на ВиК услуги да се възролзва от прилагането на тази законова фикция, само ако е несъмнено установено, че потребителят, който не е оказал нужното съдействие на оператора да му осигури достъп до уредите, с които се отчита потребеното количество вода. Доказателствената тежест за наличие на тоза предпоставка - отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, е на въззивника. В този с лучай съгласно чл. 35, ал. 5 от Наредбата следва да е съставен протокол от длъжностно лице с удостоверяване на отказа на потребителя да осигури достъп, който протокол трябва да бъде подписан от длъжностното лице и поне от един свидетел, на когото са посочени трите имена, единен граждански номер и адрес. В настоящото дело не се сочат доказателства от страна на въззивника – ищец да е изпълнена такава процедура, поради което начислената служебно сума не може да бъде приета за дължима от ответника. В тази връзка не са представени никакви доказателства, които да удостоверяват правилното и законосъобразно извършване на тази процедура. Предвид изложеното н астоящата инстанция намира за основателно възражението на ответника за неоснователност на исковата претенция от страна на въззвника – ищец. По делото не са представени карнети за отчетено количество вода за процесния период на индивидуалния водомер в имота, нито са ангажирани други писмени доказателства, нито е ангажирана СТЕ от ищеца в тази връзка, в съответствие с изрично указаната му доказателствена тежест с доклада. Поради изложеното, въззивният съд намира, че в случая нормата на чл. 162 ГПК е неприложима, тъй като искът не е доказан по основание. Ето защо при липса на ангажирани на други доказателства от въззивника, следва да се приложат неблагоприятните последици от разпределението на доказателствена тежест в процеса. При така изложеното, съдът намира, че въззивникът- ищец, който е оператор на В и К услуги, не е доказало в хода на производството при условията на главно и пълно доказване, съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския процес, на количество то доставена питейна вода в имота за претендирания период, поради което и ответникът не дължи процесната сума. Предвид изложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено като правилно. При този изход на спора въззивника – ищец няма право на разноски. По разноските за въззивната инстанция на страна на въззиваемата страна – ответник К.Й.Г. настоящият съдебен състав намира, че не се следват разноски, доколкото във въззивното производство не е подаван отговор на въззивната жалба и не е осъществено процесуално представителство На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване. Предвид изложените съображения, съдът