Решение № 1337 от 14.8.2026 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 388/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Н. Д. А., гражданин на Узбекистан, роден на [дата]., притежаващ Единно разрешение за пребиваване и работа № RA0999725 от 28.08.2025 г., чрез адв. С. А. от САК, с адрес на кантората: [населено място], [улица], вх. Б, ет. 3, срещу Решение № 37 от 28.05.2026 г., постановено по АНД № 330 по описа за 2025 година на Районен съд /РС/ – Тетевен, с което първи състав е потвърдил Наказателно постановление № 31-0000506/02.10.2025 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ /ООАА/, с което на Nemattjon Abdullayev /Н. Д. А./, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/, за нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 5, пр. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000,00 лева /1 022,58/ евро, като законосъобразно. В касационната жалба се твърди, че решението на РС Тетевен е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Развиват се доводи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като липсват доказателства за съдържанието на проведените разговори между касатора, който не владее български език и трето, неучастващо в процеса лице, платило глобата, и актосъставителя. Излага съображения за това, доколко и дали въобще касаторът е разбрал за какво нарушение е санкциониран, както и за това, че третото неучастващо в процеса лице – търговец е имало интерес превозът да бъде своевременно завършен. Според касатора, въззивната инстанция е допуснала съществено нарушение на правилата по ЗАНН, тъй като не е обърнала внимание на факта, че АУАН е бил съставен и НП е било издадено в един и същи ден, като едновременно са връчени на наказаното лице. В касационната жалба се сочи още, че районният съд не е изложил мотиви по основни оплаквания, наведени пред него, а именно: 1. за несъставомерността на деянието „не представяне на копие от сертификат за водач-гражданин на държава, която не е член на Европейския съюз в момента на проверката“; 2. АУАН е съставен като електронен документ в нарушение на чл. 43, ал. 9 и 10 от ЗАНН; 3. в нарушение на чл. 41, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН в АУАН и НП не е посочена законовата разпоредба, която е нарушена; 4. в нарушение на ЗАНН АУАН и НП са издадени в електронна форма, подписани са с [жк], но на наказаното лице Н. А. е даден за подписване електронният образ на документите на хартиен носител и това е сторено едва след издаване на наказателното постановление без да е дадена възможност за възражения. В заключение в касационната жалба се иска отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на направените от касатора разноски. В съдебно заседание касаторът - редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът – началник Областен отдел „Автомобилна администрация“, в съдебно заседание се явява лично и оспорва касационната жалба, като моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Окръжна прокуратура - Ловеч – редовно уведомена, не изпраща представител и не ангажира становище. Административен съд - Ловеч, в настоящия касационен състав, като съобрази наведените в жалбата доводи и служебно провери обжалваното решение в съответствие с разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в законовия срок по чл. 211 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Административнонаказателната отговорност на касатора е била ангажирана със съставяне на 02.10.2025г. АУАН за това, че на 02.10.2025 г., по път I-3, км 57+100, [населено място] - Стрелките в посока [населено място] управлява МПС „Мерцедес Актрос“, с рег. № [рег. номер] от кат. N 3, собственост на „СТРОЙКОМПЛЕКТ ЛОГ“ ООД с прикачено към него ремарке „Шмитц СЦБ С35“, с рег. № [рег. номер] от кат. О4, като извършва международен превоз на товари с лиценз и заверено копие № 119150073, валидно до 31.12.2026 г. по маршрут Румъния - България видно от CMR 19238250/01.10.2025 г., като водачът в момента на проверката не представя копие на сертификат за водач – гражданин на държава, която не е член на ЕС, с което е нарушил чл. 19, ал. 1, т. 5, пр. 1 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС. Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ е издадено на 02.10.2025г. и обжалваното пред РС Тетевен наказателно постановление /НП/. Изложената фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства на свидетелите А. А. Д. и И. Ц. М., както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. За да потвърди НП, решаващият състав е приел, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна, както и че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законово установените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити и че НП е издадено от компетентен орган. РС приел, че жалбоподателят е разговарял с управителя на дружеството, което работи, като последният по телефона му е разяснил за какво му се съставя АУАН и НП, предвид което същият е заплатил глобата в същия ден, видно от представения платежен документ. Според решаващия състав, изпълнителното деяние наказуемо по посочения санкционен състав се изразява в това, че водачът – гражданин на Узбекистан, към момента на проверката не представя копие на сертификат за водач за гражданин на държава, която не е членка на ЕС. Съдът констатирал, че наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционна разпоредба на чл. 19, ал. 1, т. 5, пр. 1 от Наредба №11/2002 г. на МТС, като по отношение на наказанието приел, че същото следва да бъде наложено по реда на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, предвиждащ санкция за нарушение на този закон и на подзаконови нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание. Решението на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно, постановено е при съществено нарушение на процесуалните правила, поради липса на мотиви - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 2 от НПК. Районният съд не е извършил дължимата служебна проверка на законосъобразността на обжалваното НП и не е изложил мотиви по възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения в проведеното административно наказателно производство, поради издаването на акта и наказателното постановление в един и същи ден /като едновременно са връчени на наказаното лице/, за съставомерността на описаното деяние, за нарушение на чл.41, ал.1, т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като не е посочена законовата разпоредба, която е нарушена, вкл. за неправилното изписване на ангажираната от АНО Наредба, за съставянето на акта като електронен документ в нарушение на чл.43, ал.9 и 10 от ЗАНН, вкл. на НП и предявяването им за подпис на наказаното лице на електронния образ на документите на хартиен носител, при липса на дадено съгласие по реда на чл.26а, ал.5 от Закона за електронното управление, защото е чужденец и не разбира български език. Съгласно чл. 13 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, съдът е длъжен да разкрие обективната истина. Районният съд е бил длъжен служебно да извърши проверка допуснати ли са съществени нарушения в образуваното наказателноадминистративно производство, спазени ли са от административно-наказващият орган разпоредбите на чл. 42 и 57 от ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на НП, съдържат ли изискуемите се реквизити, спазени ли са процесуалните правила при издаване на НП, допуснато ли е нарушение на чл. 43, ал. 9 и ал. 10 от ЗАНН, вкл. предвид, че се касае за чужденец, който твърди, че не разбира български език и т.н. След изясняване на тези процесуално правни въпроси е следвало да разгледа спора по същество, да обсъди събраните по делото доказателствата и да изложи правни изводи. Според разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления са приложими нормите на НПК. Съобразно нормата на чл. 21 от НПК, лицата, които не владеят български език могат да се ползват от родния си или от друг, разбираем за тях език, за което се назначава преводач. Задължението за осигуряване на условия и възможности за ефективното упражняване правото на защита е регламентирано и с чл. 15 от НПК. Необходимостта от назначаване на преводач от български на чужд език в административно наказателното производство произтича и от задължението на актосъставителя по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН да осигури възможност на нарушителя да се запознае със съдържанието на съставения акт към момента на предявяването му. Касае се за процесуално задължение, поради което не следва да се счита, че ползването на преводач е предпоставено единствено и само от проявена от самия нарушител инициатива. Невъзможността нарушителят да се запознае със съдържанието на акта на разбираем за него език към момента на съставянето му се квалифицира в съдебната практика като съществено процесуално нарушение с оглед произтичащите от съставянето на АУАН права и задължения и функциите на АУАН в административно наказателното производство, а именно значението му на правен акт, с който се повдига и предявява обвинение в извършване на административно нарушение. Освен по отношение съставянето и предявяването на АУАН, задължението за осигуряване на преводач е относимо и за производството по Раздел IV от ЗАНН за налагане на административните наказания. Нарушаването на това изискване представлява съществено процесуално нарушение, тъй като пряко засяга правото на защита. В случаят Абдуллайев е узбекистански гражданин, не владее български език и при липсата на осигурен в хода на административнонаказателното производство преводач, без изрично деклариран отказ от такъв, не е установено по категоричен начин дали действително е разбрал за какво ще бъде санкциониран и съответно последиците на чл. 79б, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, засягащо съществено правото на защита на нарушителя, което следва да бъде гарантирано във всички стадии на производството. С назначаването на преводач на лицата, невладеещи български език се гарантира възможността да разберат какво е вмененото им нарушение и респективно възможността да организират адекватно и защитата си още от самото начало на административнонаказателното производство. Волята на лицето за назначаване на преводач е без всякакво правно значение, щом като това лице не владее български език. По-нататък, недопустимо е установеното задължение за административния орган - на лицата, невладеещи български език да бъде осигурена възможност да се ползват от родния си или от друг разбираем за тях език чрез назначаване на преводач, да се заобикаля чрез провеждане на телефонен разговор със случайно лице, било то и управител на фирмата, в която работи жалбоподателят /както се твърди от АНО/, който да му превежда и чиято компетентност за това по никакъв начин не е проверена. Законовата норма е ясна и категорична и смисълът, който влага законодателят под „назначаване на преводач“ е заклет такъв, т.е. да е упълномощено от дадена институция да извършва писмени и устни преводи на официални документи, които след това се заверяват от същата институция. В процесния случай няма данни соченото лице за превод да изпълнява такива функции. Следва да се посочи също така, че освен АУАН, с превод следва задължително да бъде придружено и самото НП, тъй като именно с него се ангажира административнонаказателната отговорност на конкретно лице. Неспазването на задължението по чл. 21, ал. 2 от НПК представлява съществено процесуално нарушение, тъй като лицето не може с категоричност да разбере в какво се състои административното обвинение, за да организира адекватно своята защита. Ето защо настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва да се изложат мотиви по законосъобразността на НП на процесуално основание, след което по същество, да се обсъдят съвкупно събраните по делото доказателства с пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, вкл. с оглед възраженията на жалбоподателят. Въззивният съд следва да се произнесе и по направеното искане за присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч. и пред касационната инстанция, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Съгласно чл.220 от АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. При липса на мотиви, настоящият състав е поставен в невъзможност да осъществи предвиденият контрол. Предвид горното, настоящият касационен състав счита, че постановеното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане, при съобразяване указанията в настоящото решение в предвид разпоредбата на чл.224 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН. Мотивиран така и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.222 ал.2 т.1 от АПК, във връзка с чл.221 ал.2 предложение второ от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав