РЕШЕНИЕ

№ 53

гр. Оряхово, 02.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И.В.К при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от И.В.К Гражданско дело № 20211460100563 по описа за 2021 година От М. М. Д., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес с. Сираково, ул.“Петко Р.Славейков“ № 19, чрез адв. Ц. К.-АК Враца, против Община Мизия, представлявана от Кмета Валя Берчева е предявен установителен иск за признаване правото на собственост наследниците на И.С.М.-б.ж. на гр. Мизия на недвижим имот – на поземлен имот с площ от 3.354 кв.м., /три дка и триста петдесет и четири кв.м., четвърта категория, местност ЗАД УШИТЕ, с начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, с идентификатор № 48043.503.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-99/12.02.2019 г. на ИД на АГКК по плана за гр.Мизия, с номер по предходен план 503007, с административен адрес по плана на гр. Мизия – ул. „Любен Каравелов“ № 101.

Претендират се и направените по делото разноски. В исковата молба се твърди, че ищцата заедно с лицата - М.И.М., ЕГН ••••••••••, от с.Софрониево, общ.Мизия, обл.Враца, ул.”Роза Д.” 7, Ц.И. М., ЕГН ••••••••••, от с.Крушовица, общ.Мизия, обл.Враца, ул."Морава”, 5 С.М.Г., ЕГН ••••••••••, от гр.Мизия, обл Враца, ул."Любен Каравелов" 93, В.Д.Й. ЕГН ••••••••••, от гр.София, ж.к."Хаджи Димитър" 110, вх.Д, ет.6, ап.141 и М.М.Й. ЕГН ••••••••••, от гр.Долни Дъбник, обл. Плевен, ул. "Тунджа” 5, са наследници на И.С.М. - б.ж. на гр.Мизия, обл. Враца. Сочи се, че по наследство от него са придобили наследствена къща и дворно място в гр. Мизия, обл.Враца, ул.”Л.Каравелов” 101. Къщата е построена от нейните баба и дядо - И.С.М. и Ц.В.Й – бивши жители на гр.Мизия в периода 1950-55 г. в собственото им дворно място. Имотът бил деклариран на името на наследодателя И.С.М., който до смъртта си през 1986г. е живял, заедно с децата и внуците си.

Ищцата сочи, че от построяването на къщата през 1950-55 г. до настоящия момент, собственика на имота И.С.М. и неговата съпруга и децата им и техните внуци, в.ч и ищцата са живели в процесния имот. Последните обитатели на имота били именно ищцата и нейния брат И.М.Й., б.ж на гр. Мизия. През 2014 г. при наводнението на гр. Мизия, къщата в имота се разрушила и от тогава същият е необитаем.

Ищцата сочи, че имотът е деклариран на името на дядо й И.С.М.-б.ж. на гр. Мизия, който починал през 1986 г. Сочи също, че през годините наследниците му редовно са плащали дължимите местни данъци и такси на ответника - Община Мизия.

Ищцата сочи също, че през 2019 г. решила да се снабди с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, но установила, че имотът е изключен от регулацията на гр. Мизия и е включен в земеделски земи по смисъла на чл.19 от ЗСПЗЗ.

Направили справка в ОСЗ Оряхово и установили, че процесният имот с кад.№ 1501.1611 попада в земеделски земи в землището на гр. Мизия ЕКАТТЕ 48043 на земи по чл.19 ЗСПЗЗ.

Твърди се също, че имотът не е одържавяван и не е включван в ТКЗС или други подобри организации, а винаги е бил в собственост и владение на семейството на ищеца, като неправомерно Община Мизия е извадила от регулационния план на града собственото им дворно място и построената в него жилищна сграда, като е включен в земеделски земи, както и отказва да им издаде необходимите документи, с които да се снабдят с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка.

С ИМ са представени писмени доказателства: Удостоверение за наследници на И.С.М. № АО/У-403/07.09.2021 г. на Община Мизия, скица на поземлен имот № 15-505268- 14.05.2021 г. на СГКК Враца, скица № 177/14.10.2019 г. на Община Мизия.

Ответника Община Мизия е депозиран писмен отговор, в който се сочи, че ИМ е недопустима, и неоснователна. Прави искане съдът да отхвърли ИМ като неоснователна и недоказана и признае правото на собственост на Община Мизия върху имот с кад. № 501.1611, представляващ земеделска земя с № 503007 п КВС в м.“Зад ушите“, с площ от 3 353 дка, придобит по силата на чл.19 ЗСПЗЗ.

Оспорват твърдението на ищцата, че в дворното място на ул.“Любен Каравелов“ № 101 е построена къща от дядо й И.С.М.. В отговора се сочи, че процесният имот е изваден извън регулация с приемането на регулационен план от 1967 г. съгласно заповед № 48/12.01.1967 г. на ИК на ОНС Враца, като до приемането на план за земеразделяне от 1998 г., собствениците на имоти, са имали възможността да заявят правото си на собственост. Общинска поземлена комисия на осн.чл.25 ал.1 от ППЗСПЗЗ е съобщила, че е изготвен проект на План за земеразделяне на землището на гр. Мизия, който е бил изложен в сградата на ПК. Същото обстоятелство е било обнародвано в ДВ бр.30/08.04.1994 г. – Неофициален раздел. На осн.чл.25 ал.2 от ППЗСПЗЗ, в 14 дневен срок от обнародването в ДВ, заинтересованите са могли да направят писмени възражения пред ОПК по проекта на Плана за земеразделяне на гр. Мизия, като собствениците на имоти, са имали правната възможност да заявят правото си на собственост, като на осн.чл.32 ал1 и чл.33 от ППЗСПЗЗ, ПК Мизия е съобщила на заявителите или упълномощени от тях лица за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в землището на гр. Мизия, че в срок от 04.05.1998 г., до 30.09.1998 г., ще се извършва въвод във владение съгласно влезли в сила План за земеразделяне от 1998 г., като график по дати и местности са били изложени в общината. Ищецът не е заявил правото си на собственост и на осн.чл.32 ал.5 от ППЗСПЗЗ, земите на неявилите се заявители са били предоставени за стопанисване от общината. Сочи се още, че съгласно протоколно решение от 26.03.2012 г. на проведено заседание на комисия по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ на директора на ОД „Земеделие“ Враца и Заповед № 109/27.03.2012 г., с влизането в сила на плана за земеразделяне на землището на гр. Мизия от 1998 г. и одобрената КВС и възстановими реални граници съгласно чл. 19 ОТ ЗСПЗЗ, останалата земеделска земя след възстановяването правата на собствениците, е станала собственост на Община Мизия.В отговора е посочено, че Община Мизия е собственик на имот с кад. № 501.1611 след влизане в сила на Плана за земеразделяне от 1998 г., като същия имот представлява земеделска земя с № 503007 по КВС в м. „Зад ушите“, с площ от 3.353 дка, придобит по силата на чл.19 ЗСПЗЗ.

На последно място в отговора се сочи, че ищеца с пасивното си поведение по отношение на предприетата процедура по чл. 19 ЗСПЗЗ не е владял имота, не е упражнявал права върху същия и не е изпълнил изискванията на чл.79 ЗС, които са непрекъснатост и явност на владението.

Към отговора са представени писмени доказателства: протоколно решение от 26.03.2012 г. на ОСЗ Оряхово за определяне имотите по чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ по землища, ведно с приложенията към него, Заповед № 109/27.03.2012 г. на ОД „Земеделие“ Враца, Протокол № 11/28.06.2012 г. на Общински съвет Мизия, Акт № 1578 за частна общинска собственост от 18.05.2015 г., извадка от ДВ неофициален размер брой 30/1994 г. и друга такава от брой 48/1998 г. Претендират се и направените по делото разноски. В съдебно заседание ищцата чрез пълномощника си, поддържа иска и молят същия да бъде уважен.

За ответника се явява адв. С. – АК Враца, редовно упълномощен по делото, който оспорва иска, като неоснователен.

По делото са изслушани свидетелите доведени от ищеца в съдебно заседание. Назначена и изготвена е Съдебно техническа експертиза със задача на вещото лице, след като извърши оглед на място и направи необходимите проучвания да отговори на следните въпроси:

1. Кога имотът, находящ се в гр. Мизия, на ул. „Любен Каравелов“ № 101 е включен в регулацията на гр. Мизия и кога е изключен от регулация? С какви нормативни актове това е постановено? 2. Да установи дали този имот е отнеман по време на колективизацията и дали е попадал във физическите блокове на бившите организации ТКЗС, ДЗС и други такива, съществували на територията на гр. Мизия.

3. Да установи до имота има ли улична мрежа, има ли ВиК и ел. захранване към имота. 4. Да установи има ли трайни граници, кога и как са изградени.Ако има сгради, кога са построени и от кого и съществуват ли строителни книжа за тези сгради.

5.Отчуждаван ли е имота, ако е отчуждаван, собствениците обезщетявани ли са. 6. Да се съпостави имота по граници с действащия към момента план на гр. Мизия, и картата на възстановената собственост на землището на гр. Мизия, дали двата имота съвпадат.

Съдът, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства ценени в съвкупност и съобразно приложимите нормативни разпоредби, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение за наследници изх. № АО/У-403 на И.С.М., б. ж. на гр. Мизия, починал на 04.12.1986г. се установява, че негови законни наследници са ищцата М. М. Д., както и лицата М.И.М., Ц.И. М., С.М.Г., В.Д.Й. и М.М.Й.

От скица № 177814.10.2019 г. на Община Мизия е видно, че имот № 501.1611 по Кадастралната карта на гр. Мизия, одобрен със Заповед № 629/24.06.1985 г. на ОНС Враца и Регулационен план, одобрен със Заповед № 629/24.06.1985 г. на Окръжен народен съвет, имот с площ от 3.372 кв.м. е записан на името на Иван Славов Милков, с административен адрес гр.Мизия, ул.“Любен Каравелов“ № 101.

Видно от Протоколно решение от 26.03.2012 г. на ОСЗ Оряхово, комисия по чл.19 ал.2 ЗСПЗЗ е определила имотите по чл. 19 ал.1 ЗСПЗЗ по землища, като в землището на Община Мизия попада имот № 503007, с площ от 3.352 дка, с начин на трайно ползване-Нива. Същият имот попада и в приложение към същото решение.

Със Заповед № 109/27.03.2012 г. на ОД „Земеделие“ гр. Враца, на осн.чл.45 ал.7 от ППЗСПЗЗ, е одобрено решение от проведеното заседание на комисията по чл.19 ал.2, включващи списъци на имотите по чл. 19 ал.1 от ЗСПЗЗ от КВС за землищата в Община Мизия.

От протокол № 11/28.06.2012 г. на Общински съвет гр. Мизия, е взето решение община Мизия да придобие право на собственост върху земеделските имоти /бивши земи по чл. 19 ал.1 от ЗСПЗЗ/ в землищата на гр. Мизия, с. Крушовица, с. Софрониево, с.Липница, с.Войводово и с. Сараево, описани в протоколно решение от 26.03.2012 г. на комисията по чл. 19 ал.2 от ЗСПЗЗ.

С Акт № 1478/18.05.2015 г., Община Мизия придобива правото на собственост върху имот № 503007, НТП „Др.селищна тер.“ С площ от 3.353 кв.м., четвърта категория, м. „Зад ушите“ в землището на гр. Мизия, с данъчна оценка на имота – 497.40 лв.

От заключението на допуснатата пред РС съдебно-техническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните по делото се установява, че описаният в ИМ имот № 501.1611 с постановление на МС е бил в регулация по плана на с. Буккьовци1909г. и е изключен от регулация с одобряването на регулационния план на с. Букьовци от 1967г. макар че околонего има застроени дворни места, всяко обособено в отделен кадастрален номер.По регулационенния план от 1967г. процесният имот е бил с кадастрален номер 1611, като до северната му граница е нанесена паянтова жилищна сграда.В разписният лист имотът е записан на името на И.С.М., без да е отбелязан документ за собственост. Вещото лице сочи, че по плана от 1985 г., имотът също е извън регулация. При огледа се установило, че имотът е в края на ул. „Любен Каравелов“, като в него има остатъци от оградна мрежа, в терена има остатъци от сграда – разхвърляни камъни от основи и тухли, по което личи, че е съществувала сграда в имота. Има остатъци от външна чешма. Улицата не е с трайна настилка, в момента на огледа няма запазени ел. и ВиК инсталации. Вещото лице сочи също, че имотът не може да бъде включен в ТКЗС и ДЗС, тъй като поради местоположението и околния терен, който на юг е с голям наклон, а на запад е в непосредствена близост с течението на р. Скът, около него има други имоти, в които има сгради тип „Жилищни“.

Вещото лице сочи също, че терена на имот № 501.1611, попада в границите на имот 48043.503.7 в м.“Зад ушите“ по последната кадастрална карта, с площ от 3.354 кв.м. и е идентичен с разлика около 20 кв.м. с кадастрален имот 501.1611 по регулационния план на гр. Мизия, одобрен 1985 г. по граници. Към момента имотът е частна общинска собственост, като преди това е имот – земи по чл. 19 ЗСПЗЗ – т.е. непотърсени от старите собственици. Същите след 10 годишен срок са предадени на общините и в конкретния случай с имот 503.7 с протокол от 26.03.2012 г. Вещото лице заключава, че имот № 501.1611 е изключен извън регулацията на гр.

Мизия – с.Букьовци преди 1967 г. В регулационен и кадастрален план от 1967 г. вече е само с кадастрален номер имот, няма УПИ, или номер на квартал. Към момента по одобрената кадастрална карта на землището на гр. Мизия, име идентичност на границите на този имот 48043.503.7 /с разлика от около 20 кв.м./ и на имот с кадастрален номер 501.1611 по плана от 1967 г. и по регулационния и кадастрален план от 1985 г. От показанията на разпитаните пред РС свидетели на ищцовата страна – Иван Тодоров Лесурашки и Димитър Велчев Златанов, и двамата от гр. Мизия, които съдът кредитира като обективни и безпристрастни се установява, че двамата свидетели като деца са били съседи на имота на дядото на ищцата И.С.М. находящ се на ул. „Любен Каравелов“ в гр. Мизия. В процесния имот живеели дядото на ищцата -Иван Савов със съпругата си и двамата си сина Мато и Марин. След смъртта на собственика Савов в къщата живяло семейството на синът му Марин. Свидетелите сочат, че в процесният имот от повече от 50 години са живели само и единствено семейството на собственика на имота И.С.М.. Никога имотът не е бил земеделска земя. В имота имало къща, която се разрушила по време на наводнението през 2014 г.. след смъртта на чичо си – внукът на Савов от коляното на синът му Мато - Иванчо Матов, обработвал двора на процесния имот и живеел в къщата. В имота имало едноетажна къща. Наследниците на Иван Савов са споделяли на свидетелите, че редовно плащат данъци за процесния имот всяка година. Свидетелят Златанов в показанията си сочи, че неговият имот, в който живял преди време, бил през 3-4 къщи от имота на ищеца на същата улица. Сочи, че общината не е владяла имота, не са извеждани собствениците от дворното място.

По така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Предмет на положителния установителен иск е установяване правото на собственост на наследниците на И.С.М.-б.ж. на гр. Мизия, по отношение на поземлен имот с площ от 3.354 кв.м., /три дка и триста петдесет и четири кв.м., четвърта категория, местност ЗАД УШИТЕ, с начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, с идентификатор № 48043.503.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-99/12.02.2019 г. на ИД на АГКК по плана за гр.Мизия, с номер по предходен план 503007, с административен адрес по плана на гр. Мизия – ул. „Любен Каравелов“ № 101 на посоченото в исковата молба придобивно основание – давностно владение от наследодателя на ищцата И.С.М., б.ж на гр. Мизия и наследствено правоприемство от неговите законни наследници.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че в периода от 1967 г. до 1986г., наследодателят на ищцата - И.С.М. e владял и обработвал процесният имот, находящ се в землището на гр.Мизия, обл. Враца с площ 3.372 кв. м., с кад. № 501.1611 по стар кадастрален план на гр. Мизия, идентичен с поземлен имот с площ от 3.354 кв.м., /три дка и триста петдесет и четири кв.м., четвърта категория, местност ЗАД УШИТЕ, с начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, с идентификатор № 48043.503.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-99/12.02.2019 г. на ИД на АГКК по плана за гр.Мизия, с административен адрес по плана на гр. Мизия – ул. „Любен Каравелов“ № 101. След смъртта на собственика И.С.М. имотът е владян от неговите законни наследници до наводнението в гр. Мизия през 2014г.

Съдът намира, че освен факта на владение, предпоставка за придобиване на имота по давност е и липсата на законова забрана, поради което е необходимо да бъде изследвано и обстоятелството, дали в периода на упражняване на владението са били налице пречки за придобиване на собствеността върху имота. Действително от събраните по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил изключен от регулацията на селото през 1967 г., но посоченото обстоятелство не може да обоснове извод, че имотът е отнет, тъй като съобразно ПМС №216/08.11.1961г. и ПУТКЗС, местата които са изключени от регулацията по реда на постановлението или по реда на ЗПИНМ, могат да бъдат включени в блок на ТКЗС само при наличие на изрично определените в чл.4 от същото предпоставки. По делото не са събрани доказателства, от които да се установява наличието на някоя от предвидените предпоставки, нито, че някой от собствениците на имота или неговите наследници са били членове на ТКЗС, поради което за същия не следва да се прилагат разпоредбите на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ и чл.19 от ЗСПЗЗ /в този смисъл е и решение №298/29.03.2010г. по г.д.№4306/2008г. на ВКС, І г.о./. От друга страна съдът намира, че не са налице пречки за придобиване по давност на процесния имот и по реда на ЗСГ /чл.29/, тъй като гр.Мизия е сред населените места, за които не се прилага редът за прехвърляне и придобиване на недвижими имоти от граждани по реда на глава ІІ от ЗСГ, утвърден с ПМС № 24/02.06.1973г. Забраната за притежаване на такива имоти отпада с отмяната на глави първа и втора на закона през 1990 г. /ДВ, бр. 21 от 13.03.1990 г./, а с това става възможно и придобиването им по давност. Нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСНОИ, въвеждаща ограничение за приложението на посочения оригинерен придобивен способ, е неприложима по причина, че имотът не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ.

Ответникът противопоставя на ищеца правото си на собственост върху имота, придобито по силата на чл.19 от ЗСПЗЗ. За да стане собственик на процесният имот, Община Мизия следва обаче да установи предвидените в нормата законови предпоставки за това, а именно: влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, определяне на Имота от предвидената в чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ комисия и по реда предвиден в ППЗЗСПЗЗ /чл.45в/ – протоколно решение на комисията по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ, одобряването на същото със Заповед на Директора на ОД «Земеделие и гори», съобщаването на заповедта по реда на АПК, влизане в сила на заповедта, служебно отразяване от ОСЗГ в регистрите на КВС и съставяне на Акт за общинска собственост.

В конкретния случай, безспорно е установено, че процесният имот не е Актуван като публична държавна или общинска собственост, поради което Община Мизия, не може да противопостави права по чл. 19 от ЗСПЗЗ.

При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищците придобивно основание, носи по правилата на чл.154 от ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищеца не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищеца не носи доказателствената тежест да установи обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице предпоставките за издаване на акт за общинска собственост. Общината-ответник следва да установи чрез пълно и пряко доказване, че процесният имот попада в приложното поле чл.19 от ЗСПЗЗ, т.е. подлежал е на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не е бил своевременно заявен за възстановяване и като такъв е станал общинска собственост. Съгласно установената съдебна практика причисляването на един недвижим имот към фонда на селскостопанските /земеделските/ земи няма за задължителна правна последица невъзможността той да бъде придобит по давност. Давността остава допустим придобивен способ по отношение на тези земеделски земи, които не са били реално отнети от собствениците им. Такива земи не са и заявявани за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, защото този реституционен закон е приложим само за имотите, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. Спрямо земите, които са изключени от приложното поле на ЗСПЗЗ, не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, според която изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от влизането на разпоредбата в сила - 22.11.1997 г. Такива имоти не влизат и във фонд «Резултативен» по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, не стават общинска собственост и няма пречка да бъдат придобити по давност от трето лице в периода след изменението на чл. 86 ЗС съгласно публикацията в ДВ, бр. 31 от 17.04.1990г. С оглед на тази фактическа обстановка и трайната съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК приема, че разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими по отношение на дворно място, изключено от регулационния план на населеното място, за което липсват данни да е включено в ТКЗС или фактически да е отнето, след надлежно обезщетяване на собственика, искът по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ е надлежно правно средство за защита на собствеността, а давността - допустим способ за придобиване на правото на собственост.

Предвид изложеното съдът намира, че не са налице законови пречки за придобиване на процесния имот по давност, поради което и доколкото по делото се установи по безспорен начин наличието на определения в чл.79, ал.1 от ЗС фактическия състав, наследодателят на ищцата И.С.М. б.ж на гр.Мизия е придобил правото на собственост върху него въз основа на владение осъществявано в периода от 1967г. до 1986г., респ. неговите наследници в т.ч ищцата се легитимират като негови собственици на основание наследствено правоприемство. Предявения иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото на осн. чл.78 ал.3 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени деловодни разноски за внесена д.т. в размер на 50.00 лв., внесен депозит за вещо лице в размер на 350.00 лв.

Водим от гореизложеното съдът