Решение № 62 от 27.7.2026 г. на Районен съд - Царево по дело № 93/2026 г.

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Производството е образувано по жалба на И. Н. Н. с ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес ••••••••••••••••••чрез адв. П. Г. срещу НП № 4635а- 13/27.03.2026 г. на Началник на РУ Приморско при ОД на МВР Бургас. В с. з. жалбоподателят редовно призован се явява лично. Представлява се от адв. П. Г. при АК-Г. редовно упълномощен, който поддържа жалбата и моли съдът да отмени НП. Претендира разноски. АНО, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител. Представя становище по жалбата. Прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение. След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното: На 14 срещу 15 февруари 2026 г. голям брой лица били събрани в Станцията на БДЖ, находяща в град Приморско, на улица „Сирена“ 3, за да празнуват празниците „Трифон Зарезан“ и „Свети Валентин“, като всички празнували и употребявали алкохол. На 15.02.2026г. около 07:36ч. от телефон с абонатен номер ••••••••••••• било проведено обаждане до Единният европейски номер (ЕЕН) 112. Под въздействието на употребения алкохол и понижения самоконтрол неустановено в хода на съдебното производство лице съобщило на оператора от телефон 112, че има пожар в сградата на БДЖ находящо се в гр. Приморско, ул. „Сирена“ № 3. Във връзка с подадения сигнал към мястото били насочени екипи на ПБЗН-Приморско, екип на ФСМП-Приморско и служители на РУ - Приморско. Непосредствено след подаване на сигнала от телефона на И. Н. на телефон 112, същият осъзнал, че бил подаден неверен сигнал и казал за това на Г. Д.. От своя страна Г. Д. на 15.02.2026г. в 07:38ч. от телефон с абонатен номер •••••••••••••••се обадил на телефон 112, като провел разговор с оператора и заявил, че подаденият преди това сигнал не отговаря на истината и няма пожар в базата на БДЖ в гр. Приморско и да не бъдат изпращани служители на ПБЗН - Приморско. Д. от своя страна указал на присъстващите лица в помещението да го напуснат и да си тръгнат, като всички напуснали помещението. След като прокурор се запознал с материалите по образуваната преписка с вх. № 3669/2026 г. на Районна прокуратура - Бургас, вх. № 4635р- 1329/2023 г. по описа на РУ Приморско при ОД МВР-Бургас, същият приел, че не са налице предвидените в чл. 207, ал. 1 от НПК основания за образуване на предварително производство и преписката следва да бъде прекратена на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Прокурор от Районна прокуратура-Бургас издал постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 06.03.2026 г., поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. Изразено било мнение за извършени нарушения от И. Н. Н. по Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, поради което копие от материалите по преписката били изпратени на началника на РУ Приморско при ОД МВР - Бургас с оглед ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Постановлението за отказа за образуване на досъдебно производство от 06.03.2026 г. не било връчено на жалбоподателя И. Н.. Въз основа на постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство от 06.03.2026 г. на Районна прокуратура-Бургас впоследствие началникът на РУ Приморско при ОД МВР- Бургас възприел същата фактическа обстановка, като издал обжалваното наказателно постановление срещу И. Н. Н. и на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 му наложил наказание „Глоба“ в размер на 5 112.92 евро/10 000 лева. При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи: Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗНССПЕЕН 112 и съгласно Заповед № 251з-4368/26.10.2018 г. на Директор ОД МВР - Бургас, въпреки това настоящият състав счита, че при издаването на НП е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Настоящата инстанция приема, че по отношение на жалбоподателя Н. не се е развило валидно административнонаказателно производство, въз основа на което да е възможно нарушителят да бъде санкциониран за извършеното от него нарушение. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора, или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В настоящия случай административно наказателното производство е образувано след отказ да бъде образувано наказателно производство от Районна прокуратура-Бургас. Според настоящия състав в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН наказващият орган, преди да пристъпи към издаване на наказателно постановление следва да запознае лицето чиято административно – наказателна отговорност ще се ангажира, с акта с който преписката е изпратена за реализиране на отговорността, ако това не е направено по-рано. По делото безспорно се установи, че постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 06.03.2026 г. по образуваната преписка с вх. № 3669/2026 г. на Районна прокуратура - Бургас, вх. № 4635р- 1329/2023 г. по описа на РУ Приморско при ОД МВР-Бургас не е било връчено на жалбоподателя нито от РП-Бургас, нито от началника РУ Приморско. В конкретния случай прокурорският акт изпълнява функцията на АУАН – привлеченият към административнонаказателна отговорност да узнае вмененото му нарушение, да се запознае с фактите и доказателствата и да организира защитата си в пълен обем с подаване на възражение в законоустановения срок и представяне на доказателства. При прекратяване на наказателното производство, по което нарушителят е бил привлечен като обвиняем той получава препис от постановлението – чл. 243, ал. 4 от НПК. С получаване на постановлението лицето се запознава с трансформацията на наказателното преследване в административнонаказателно. Не така стои въпросът, когато е постановен отказ да бъде образувано наказателно производство. Тогава лицето не получава препис от постановлението и следователно е лишено от възможността да организира правото си на защита. В този случай при постановен отказ за образуване на досъдебно производство, който не е бил връчен и в последствие е било издадено наказателно постановление лицето е било изцяло лишено да участва в извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство и това представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Само за пълнота на решението следва да се отбележи, че в хода на производството не се установи и съпричастността на И. Н. към деянието. От показанията на свидетеля Д. и обясненията на Н. се установи, че сигналът е бил подаден от трето неизвестно лице, което е имало достъп до телефона на жалбоподателя, когато той е бил извън помещението и без негово знание. Доказателства в подкрепа тезата на обвинението, че Н. е извършител на нарушението не се събраха, поради което админстративнонаказващият орган не можа да изпълни вмененото му от закона задължение да докаже обвинението. Предвид всичко гореизложено оспореното наказателно постановление № 4635а-13/27.03.2026 г. на Началник на РУ - Приморско при ОД на МВР Бургас се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. По претенцията за разноските: Съгласно чл. 63д ал. 1 от ЗАНН в производството пред първата инстанция страните имат право на присъждане на разноски. По делото жалбоподателят е направил такова искане. Представено е пълномощно и договор за правна помощ, с което жалбоподателят е упълномощил адв. П. Г. от Адвокатска колегия-Г. да го представлява в настоящото производство. С т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС е въведено задължителното тълкуване в практиката, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. От представения по делото договор за правна помощ се установява, че адвокатското възнаграждение е заплатено в брой. По делото е депозирано възражение от АНО против размера на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 67д, ал. 2 от ЗАНН /в редакцията му от 13 Февруари 2026г./ ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. С обжалваното НП № 4635а-13/27.03.2026 г. на Началник на РУ Приморско при ОД на МВР Бургас на жалбоподателя е наложено едно административно наказание „глоба“ в размер на 5 112.92 евро/10 000 лева, следователно претенцията му за присъждане на разноски попада в обхвата на нормата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата. Предвид размера на наложеното наказание, правната и фактическа сложност на делото, обстоятелството, че делото протече в две открити съдебни заседания, както и своевременно направеното възражението за прекомерност от страна на АНО, което съдът намира за основателно, то сторените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение следва да се редуцират до размер от 750.00 евро /1466.87 лева/. Поради това, следва да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя, но в размер на 750.00 евро /1466.87 лева/, а не на претендираните 1200.00 евро/2347.00 лева. Мотивиран от горното, съдът