Решение № 13137 от 1.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 32787/2025 г.

Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г. Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 198867/06.06.2025г. на СРС, подадена от „Платинум Брандс“ ЕООД, ЕИК ••••••••••••, срещу ЧСИ № ••• – В. А. Л.. С определение от 09.06.2026г. съдът е конституирал „Платинум Брандс“ ЕООД, ЕИК ••••••••••, с предходно наименование „Полтурист“ ЕООД, като ищец по делото във връзка с вливане на първоначалния ищец в конституирания на негово място такъв. Ищецът „Платинум Брандс“ ЕООД чрез адв. Е. Д. – АК-Видин, е предявил срещу ответницата ЧСИ № ••• – В. А. Л. иск с правно основание по чл. 441, ал. 1 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за осъждането на ответницата да заплати на ищеца сумата от 12314,76 евро /24085,58 лева/, събрана от нея по изп.д. № 2024•••0400617 без основание, евентуално на неосъществено, евентуално на отпаднало основание, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /06.06.2025г./ до окончателното ú изплащане. Ищецът твърди, че бил длъжник по посоченото изпълнително дело, водено при ответницата с взискател „Парнас М“ ООД за вземане по Изпълнителен лист № 33825/28.10.2024г., издаден от СРС въз основа на Заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 58834/2024г. на СРС, 74 състав, за сумата от 23560,39 лева, представляваща вземане по Споразумение за уреждане на дълг от 16.08.2024г., законна лихва от 04.10.2024г. до изплащане на вземането, 471,21 лева за държавни такси и 1500,00 лева за адвокатско възнаграждение. Задълженията по изпълнителното дело, съобразно покана за доброволно изпълнение от 01.11.2024г., възлизали на: 23560,39 лева главница, 374,65 лева лихва, 1971,21 лева присъдени разноски, 1600,00 лева за разноски по изпълнителното дело и 2376,46 лева за такси по ТЗЧСИ, т.е. общо 29882,71 лева. На същата дата били изпратени и запорни съобщения, сред които и такова до „Банка ДСК“ АД. В тази връзка на 11.11.2024г. „Банка ДСК“ АД превело на съдебния изпълнител 29882,71 лева. Съдебният изпълнител следвало още тогава да приключи и прекрати изпълнителното производство, което тя сторила едва на 02.12.2024г. Въпреки това на 05.12.2024г. изпратила уточнение до „Банка ДСК“ АД, че актуалният размер на задължението възлиза на 24085,58 лева, която сума била преведена от банката на съдебния изпълнител на 06.12.2024г. Това уточнение било свързано с изпратено друго запорно съобщение от 26.11.2024г., че задълженията на дружеството са 893815,89 лева, в които се включвали 841815,89 лева публични задължения към държавата. За тази сума държавата не била взискател по делото и на длъжника не била връчвана покана за доброволно изпълнение. Тя била предмет на друго производство по реда на ДОПК – изп.д. № 221159250/2022г. на НАП, като била изплатена на 29.11.2024г. За погасяване на публичните задължения ответницата била уведомена с писма от 02.12.2024г. и 04.12.2024г. Обосновава се, че сумата от 24085,58 лева, която съставлявала такси по ТТРЗСЧИ, при това положение нямало основание да бъде начислявана и събирана от съдебния изпълнител, съответно основанието за това е неосъществено, съответно отпаднало, още повече, че това станало след прекратяване на изпълнителното дело на 02.12.2024г. В насрочените по делото открити съдебни заседания ищецът не изпраща представител или се представлява от адв. Д.. Предявеният иск се поддържа, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения се излагат в Писмена защита, вх. № 194974/17.06.2026г. на СРС. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата ЧСИ № ••• – В. А. Л. чрез адв. В. – АК- София, е подала Отговор, вх. № 279015/20.08.2025г. на СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Изтъква, че неколкократно в кантората на ЧСИ са провеждани срещи с управителя на дружеството-ищец по повод изпълнителни дела, като той бил напълно наясно с размера на задълженията по делото. Държавата чрез НАП се считала за присъединен взискател с оглед императивната норма на чл. 458 ГПК, като за вземането в размер на 841815,89 лева съдебният изпълнител по дело № 617/2024г. бил уведомен с писмо на 25.11.2024г., във връзка с което било изпратено и ново запорно съобщение. Длъжникът изплатил публичните си задължения направо на НАП, за което съдебният изпълнител бил уведомен на 02.12.2024г., съответно на 05.12.2024г. Оттук с писмо от 05.12.2024г. до „Банка ДСК“ АД бил уточнен актуалният размер на вземането вече 24085,58 лева, които били преведени от банката на 06.12.2024г. На 09.12.2024г. били вдигнати запорите, а изпълнителното производство било приключено с Разпореждане от 12.12.2024г. По отношение на датата му била допусната фактическа грешка /вписано „02“ вместо „12“/, която била поправена със съответно разпореждане. Събраната такса от 24085,58 лева се дължала, тъй като, въпреки че вземането било платено директно на кредитора, то е било направено в хода на производството по изпълнителното дело. Обосновава се, че действията на съдебния изпълнител са законосъобразни, поради което не се дължи връщане на процесната сума. В насрочените по делото открити съдебни заседания ответницата не се явява, като се представлява от адв. Ив. / адв. Сл.. Предявеният иск се оспорва, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения се излагат в Писмени бележки, вх. № 191221/15.06.2026г. на СРС. Третото лице – помагач „ЗД „Бул Инс““ АД чрез юрк./адв. Ц.Д. е депозирало становище, вх. № 311483/25.09.2025г. на СРС, в което поддържа позиция за неоснователност на предявения иск. В насрочените по делото открити съдебни заседания не изпраща представител или се представлява от адв. Д., която оспорва предявения иск, включително в хода на устните състезания. Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск и становището на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното: Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска. Съдът намира, че правилната правна квалификация на иска е по чл. 441 ГПК вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, доколкото обективно в исковата молба се обосновава незаконосъобразно събиране и задържане на парична сума от съдебния изпълнител, т.е. вреди от незаконосъобразно изпълнение. Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ е за ищеца. Същият следва да докаже извършено от ответника незаконосъобразно действие/бездействие, в конкретния случай – налагане на и събиране посредством него на такса в посочения в исковата молба размер, която не е следвало да бъде плащана от длъжника, понесените от ищеца вреди и техния размер, както и причинната връзка между вредите и незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител. В тежест на ответницата е да установи, че е заплатила претендираните спрямо нея суми, както обстоятелствата, които я освобождават от отговорност. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. По делото са представени заверени копия от изп.д. № 2024•••0400617 на ЧСИ № ••• – В. Л.. Същото е образувано по Молба, вх. № 3633/01.11.2024г. на ЧСИ № •••, подадена от „Парнас М“ ЕООД, с която на съдебния изпълнител е възложено събирането на вземанията по Изпълнителен лист № 25510/28.10.2024г., издаден по ч.гр.д. № 58834/2024г. на СРС, 74 състав, срещу „Платинум Брандс“ ЕООД: 23560,39 лева за вземане по споразумение за доброволно уреждане на дълг от 16.08.2024г., ведно със законна лихва от 04.10.2024г. до окончателното изплащане, както и 471,21 лева и 1500,00 лева за разноски по делото. С изх. № 4310/01.11.2024г. на ЧСИ № ••• е изпратено уведомление до НАП на основание чл. 191, ал. 2 ДОПК. На 01.11.2024г. до длъжника е пратена покана за доброволно изпълнение, както и запорни съобщения за задължение в размер на 29882,71 лева /главница, лихви, съдебни разноски и разноски по изпълнителното дело/ до „Юробанк България“ АД, Българската народна банка, „Банка ДСК“ ЕАД и „Айкарт“ АД. С писмо, вх. № 3735/12.11.2024г. на ЧСИ № •••, съдебният изпълнител е уведомен от „Банка ДСК“ АД, че върху сметките е наложен запор, а на 11.11.2024г. по сметка на съдебния изпълнител е преведена сумата от 29882,71 лева. С вх. № 3853/25.11.2024г. съдебният изпълнител е уведомен от НАП – ТД СДО, че задълженията на „Платинум Брандс“ ЕООД към държавата възлизат на 841815,89 лева, от които 829•••,34 лева /главница и лихви/ са предмет на събиране по изпълнително дело № 22115920/2022г. на публичния изпълнител при НАП, а останалите 12035,55 лева са други натрупани публични задължения за данъци и лихви върху тях. Със Запорно съобщение, изх. № 4521/26.11.2024г., връчено на 27.11.2024г., съдебният изпълнител е наложил запор по сметките в „Банка ДСК“ ЕАД за общо 893487,84 лева, от които присъединени публични задължения в размер на 841815,89 лева и такси в размер на 24067,58 лева по ТТРЗЧСИ. Видно от представеното копие, с Разпореждане от 02.12.2024г. на публичния изпълнител при НАП изп.д. № 221159250/2022г. на НАП е прекратено, тъй като задълженията са погасени. На л. 172-172 са налице две платежни нареждания за заплатени на 29.11.2024г. 400000,00 лева и 445274,7 лева. За това съдебният изпълнител е уведомен по мейл на 02.12.2024г. и официално с писмо, вх. № 3981/05.12.2024г., като в полученото писмо е отбелязано, че дружеството няма задължения към 04.12.2024г., за което са издадени съответни удостоверения, налични по делото. С уточнения с изх. № 4563/05.12.2024г., получено на 06.12.2026г., съдебният изпълнител е уведомил „Банка ДСК“ АД, че актуалният размер на задължението възлиза на 24085,58 лева, като на 06.12.2024г. тази сума е преведена по сметка на съдебния изпълнител. На 09.12.2024г. до „Банка ДСК“ АД е изпратено съобщение за вдигане на наложения запор поради пълно изплащане на дълга и прекратяване на изпълнителното дело. Представено е Разпореждане с поставена върху него дата 02.12.2024г. на ЧСИ № ••• – В. Л., с което същата е приключила изпълнителното производство по изп.д. № 617/2024г. поради пълно изплащане на задължението по делото. На гърба му е обективирано ръкописно разпореждане на съдебния изпълнител без дата, с което се отстранява очевидна фактическа грешка в разпореждането за прекратяване, като датата му следва да се чете 12.12.2024г., а не 02.02.2024г. Това отбелязване не е налице върху копията, предоставени по делото от адв. Д. – процесуален представител на ищеца. Налице е писмо от НАП, вх. № 302602/16.09.2025г. на СРС, с данни относно изпълнителното дело за събиране на публичните задължения на дружеството-длъжник, но данните в него не кореспондират с тези, предоставени по изпълнителното дело и установени от вещото лице. По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно, ясно и обосновано дадени отговори на поставените въпроси и без индикации за очевидна неправилност. От заключението се установява, че дължимите такси по изпълнителното дело възлизат на общо 26475,03 лева с ДДС, от които 24067,58 лева с ДДС е таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ за публичните вземания към НАП. По делото са постъпили два превода от запорирани сметки в „Банка ДСК“ АД – 29882,71 лева на 11.11.2024г. и 24085,58 лева на 06.12.2024г., като са разпределени с основание „Погасяване на дълг“. От Таблица № 1 /л.301/ от заключението на вещото лице може да се направи извод, че всички начислени като дължими суми по изпълнително дело № 617/2024г. са платени /налице са отбелязани като неплатени 3 стотинки, която сума е несъществена/. По делото не може да се установи със сигурност дали разпореждането за прекратяване на изпълнителното дело е с посочена вярна дата. Ясна дата не следва от представените от ответника разпечатки от деловодната му система. Факт е, че на л. 174 от делото е представено съобщение за вдигане на запор с изх. № 4580/09.12.2024г. на ЧСИ № •••, в което е посочено, че запорът се вдига поради изплащане на дълга и прекратяване на изпълнителното дело, като датата 09.12.2025г. предхожда сочената като правилна дата на разпореждането 15.12.2024г. От друга страна и датата 02.12.2025г. също е некореспондираща, тъй като за прекратяване на изпълнителното дело на НАП и за липса на задължения, след изпращане по електронна поща на разпорежданията за прекратяване на изп.дело на НАП на 02.12.2024г., е уведомена официално едва на 05.12.2024г. /л.153/, а удостоверение е издадено също на 05.12.2025г. Затова и по-вероятно е датата да не е 02.12.2024г., но категоричен извод в подкрепа или не на този извод съобразно доказателствата по делото не може да се направи. От материалите по делото /л. 141/, заключението на вещото лице и изявленията на страните по делото може да се направи извод, че процесната сума от 24085,58 лева съставлява такса по т.26 ТТРЗЧСИ върху вземането на държавата за публични задължения в размер на 841815,89 лева. Дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е в размер на 24067,58 лева, както е посочено в запорното съобщение от 26.11.2024г. до „Банка ДСК“ АД и както е изчислена от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза /л.301/. Защо в уточнението си от 05.12.2024г. съдебният изпълнител е посочил сумата като 24085,58 лева, която в крайна сметка му е преведена на 06.12.2024г., остава неустановено. Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител, тъй като съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 ТТРЗЧСИ по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Такова е и възприетото в съдебната практика виждане – р.640/04.10.2010г.-гр.д.920/2009г.-ВКС,ІVг.о., р.266/19.12.2013г.-гр.д.1427/2012-ВКС,ІVг.о. При решаване на делото обаче следва да се отчитат спецификите на настоящото дело, по което таксата е начислена във връзка с платено публично задължение към държавата, за което има и образувано изпълнително дело при публичния изпълнител. Българската държава по силата на закона /чл. 458 ГПК и чл. 191 ДОПК/ има качеството на присъединен взискател за дължимите ú от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител. Именно затова последният е длъжен да изпрати съобщение до НАП за всяко започнато изпълнение, като не може да го приключи преди да бъде установено наличието или не на публични задължения на длъжника. Пропорционалната такса за заплатените публични вземания се събира от съдебния изпълнител по съответното изпълнително дело съобразно чл. 26 ТТРЗЧСИ, а по останалите дела срещу същия длъжник за това вземане се удостоверява липсата на такива задължения поради погасяването им. Таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ е такса за успешното събиране на дълга или на част от него, като събирането ú предпоставя резултат от ефективно реализирано принудително изпълнение. Фактическият състав по т. 26 ТТР към ЗЧСИ не е осъществен, ако по изпълнителното дело не са постъпили средства от осребрено имущество на длъжника или средства от плащане, извършено от длъжник на длъжника или от търговско дружество, в което длъжникът притежава дялове, респективно акции. Именно затова заб. 3 към т. 26 ТТРЗЧСИ определя, че такава такса относно вземане на присъединен взискател се събира само от съдебния изпълнител, който е събрал вземането. В този смисъл: р.152/06.03.2026г.- гр.д.4702/2025г.-ВКС,ІVг.о., опр.570/09.05.2011г.-гр.д.60/2011г.-ВКС,ІІІг.о., р.39/27.02.2026г.- в.гр.д.90/2026г.-ОС-Ловеч. В настоящия случай от доказателствата по делото не се установява ЧСИ № •••-В. Л. да е събрала публични и други задължения на „Платинум Брандс“ ЕООД към държавата в посочения размер от 841815,89 лева посредством изпълнителните действия по изп.д. № 617/2024г. по описа на същата. Действително върху сметките в „Банка ДСК“ АД е наложен запор, но същевременно за събиране на по-голямата част от вземанията е налице и изпълнително производство пред публичния изпълнител към НАП, като същите са заплатени директно именно на НАП, събираща вземанията по образуваното пред нея изпълнително дело. Няма каквито и да било доказателства плащането на сумата към НАП да е последица от наложения по изпълнителното дело № 617/2024г. запор на сметки. Затова и с оглед т. 26, заб. 3 ТТРЗЧСИ за ЧСИ № •••-В. Л. не е било налице основание да събере такса върху изплатените на НАП публични вземания, съответно платената такава съставлява вреда от незаконосъобразно изпълнение, която подлежи на овъзмездяване чрез връщане на недължимо събраната сума. Предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен. Останалите доводи на страните не променят този извод, поради което е безпредметно да бъдат обсъждани. По разноските: Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски има само ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е представен и списък по чл. 80 ГПК. Ищецът е доказал и в негова полза следва да се присъдят разноски по делото в размер на 2284,51 евро /4468,12 лева/. Поради неясни причини, вероятно грешка, ищецът е внесъл с почти 1000,00 лева повече държавна такса по делото /л.56/, но съдът присъжда само дължимата такава в размер на 963,42 лева плюс 4,70 лева за такса за възпроизвеждане на хартия на електронен документ. Вземайки предвид фактическата и правна сложност на спора, защитавания по делото материален интерес и процесуалния му ход, както и съответстващата им степен на необходима професионална активност и квалификация, съдът приема, че заплатеният на адв. Д. адвокатски хонорар от 3100,00 лева не може да се окачестви като прекомерен. В тази връзка следва да се има предвид, че и представляващата ответницата адв. Ив. приема и за себе си като съответно възнаграждение в подобен размер – л. 307 от делото. Водим от горното, съдът