Решение № 1041 от 11.3.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 824/2025 г.

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.112 от Закона за здравето/ЗЗдр./ и чл.226 от АПК.

Образувано е след като с Решение № 9360/07.10.2025г. на Върховен административен съд по а.д. № 4828/2025г. е отменено Решение № 880/18.03.2025г. на АСВТ, постановено по АД № 818/2024г., с което е отхвърлена жалбата на Р. Н. А. от [населено място] срещу ЕР № 92122, зас. № 177 от 11.10.2024 г. на Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК, с което е потвърдено по всички поводи ЕР № 91887 от зас. № 109 от 07.06.2024 г. на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Ч.” АД – гр. В. Търново. Делото е върнато на настоящия съд за разглеждане от друг състав, съобразно указанията, дадени от ВАС в мотивите на решението.

В първоначалната жалба до съда Р. Н. А., чрез процесуалния си представител адв. М. И., оспорва ЕР на НЕЛК като незаконосъобразно поради издаването му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага подробни доводи, че заболяването ѝ атриовентрикуларен блок е определено по неправилно подведена точка, като двете комисии не са описали и не са взели предвид, че то е от трета степен, което обуславя влизането на заболяването в т. 4, раздел V „Ритъмни и проводни нарушения“, Част четвърта „Заболявания на сърдечно-съдовата система“ от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, за което е предвиден по-висок процент ТНР, а именно 80 %. Твърди също така, че в решението на НЕЛК липсват задължителни реквизити и същото е постановено от некомпетентен орган по смисъла на чл. 103, ал. 4 от ЗЗ във връзка с чл. 3 от НМЕ, тъй като в комисията е имало само един кардиолог. По тези съображения, доразвити в писмена защита, моли жалбата да бъде уважена, като се отмени обжалваното решение на НЕЛК. Претендира направените разноски.

В съдебно заседание по настоящото дело, жалбоподателката не се явява, представлява се от адв. Б., която поддържа жалбата по изложените в същите съображения, като се позовава и на приетото по делото заключение на медицинската експертиза. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.

Ответникът по жалбата – Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, редовно уведомен по реда на чл.138, ал.2 от АПК, не се явява и не се представлява в о.с.з. Не ангажира становище по спора.

Конституираните заинтересовани страни, а именно: ТЕЛК към МОБАЛ – Велико Търново; Агенция за хората с увреждания [населено място]; ТП на НОИ – В. Търново; Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. В. Търново; СУ „Г. [населено място]“ [населено място] не се представляват в о.с.з. и не ангажират становище по жалбата.

АСВТ намира, че жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. ЕР е връчено чрез лицензиран пощенски оператор на 16.10.2024г. /вж. известие за доставяне на л. 11 от делото/, а жалбата срещу него пред АСВТ е подадена на 28.10.2024 г., съгласно дадения входящ номер в деловодството на съда. От външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Насочена е против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Оспорването е осъществено пред родово и местно компетентния съд, съгласно чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗдр. Предвид посоченото, оспорването е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Доказателствената тежест е разпределена при предходното разглеждане на делото с Разпореждане от 15.11.2024г., постановено по адм.д. № 818/2024г. на АСВТ. На оспорващия е указано, че следва да докаже твърденията си в жалбата за сочените положителни факти. На ответника е указано, че следва да докаже фактическите основания, посочени в оспореното ЕР, както и спазване на процедурата по издаването му и определяне на ТНР на лицето, съобразно предпоставките по приложимата НМЕ.

В изпълнение на указанията на ВАС в отменителното Решение № 9360/07.10.2025г. по адм.д. № 4828/2025г. по описа на ВАС, при новото разглеждане на делото с Определение от 15.10.2025г. са дадени отново указания по разпределение на доказателствената тежест. На оспорващия е указано, че следва да докаже твърденията си в жалбата, като използва специалните знания на ВЛ и подготви въпроси за СМЕ, в срок първото о.с.з. На ответника е указано, че следва да докаже наличието на фактическите основания, посочени в оспореното ЕР, както и изпълнението на законовите изисквания при постановяването му.

В изпълнение на тези указания, процесуалния представител на жалбоподателя представи писмена молба с въпроси за съдебна експертиза. Във връзка с тази молба и с оглед указанията на Върховния административен съд, по делото беше допуснато изготвяне на съдебно-медицинска експертиза от вещо лице – специалист по кардиология, което да отговори на въпросите, формулирани от адв. Б. в представената в съдебно заседание на 13.11.2025г. писмена молба, с изключение на въпрос №5, вместо който да даде отговор на поставени служебно от съда в същото о.с.з. въпроси.

В експертното си заключение вещото лице посочва, че според представените амбулаторни листи и епикризи, пациентката Р. А. страда от кардиологични заболявания. Сочи, че същата е с вроден дефект в проводната система, който е наложил имплантация на устройство за постоянна кардиостимулация ПЕКС, впоследствие с подмяна на батерията поради давност, за което са налице епикризи от 2005г., от 2015г. и от 2021г., представени както на ТЕЛК на МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД – [населено място], така и на НЕЛК. Пояснява, че вроденият пълен атриовентрикуларен (AV) блок е рядко състояние, при което електрическите сигнали от предсърдията на сърцето не достигат до камерите, което води до много нисък пулс. Лечението е само едно и се изразява в поставяне на постоянен кардиостимулатор (пейсмейкър), чрез който се предотвратява сърдечна недостатъчност и внезапна смърт. Изтъква, че пациентите с подобен вид малформация са зависими от импулсния генератор, като заради него могат да продължат живота си и да водят нормален начин на живот. Като чуждо тяло изисква своето внимание. Всяка инфекция в организма може да допринесе до появата на инфекциозен ендокардит и възпаление на електрода, като подобни състояния са често животозастрашаващи и много често биват дори оперирани. Изтъква, че без подобен вид устройство животът на пациентите е немислим. С оглед на това счита, че подобни състояния, включително и това на жалбоподателката, следва да се квалифицират към Раздел V „Ритъмни и проводни нарушения“, 4. Значителни хемодинамични нарушения от II - III ФК при атрио-вентрикуларен (A-V) блок от II и III степен, Моргани-Адамс-Стокс (МАС) и негови еквиваленти при ритъмни и проводни нарушения, екстрасистоли с лоша прогноза и т. н., като се има предвид степенната изразеност на основното заболяване, за което се следва 80 % ТНР. Посочва също, че А. е диагностицирана и с лека трикуспидална регургитация, поради електрода в дясна камера и лек митрален пролапс - вродено състояние, както и нарушен въглехидратен толеранс, но уточнява, че клапните пороци не попадат в методиката на оценяване поради нискостепенния им характер, както и нарушения въглехидратен толеранс. Намира, че в случая предвид вродения характер на заболяването и указанията на наредбата, пациентката би трябвало да е със 100% намалена трудоспособност, но поради факта на липсващо освидетелстване в миналото следва да се вземат предвид сегашните обстоятелства. С оглед на това заключва, че пациентката е с 80% трайно намалена работоспособност.

При новото разглеждане на делото ВТАС приобщи доказателствения материал, събран по предвидения процесуален ред при първоначалното разглеждане.

След съвкупната преценка на приетите доказателства, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

1. На 07.06.2024г. е извършено първично освидетелстване на Р. А.. ТЕЛК при МОБАЛ „Стефан Черкезов“ АД – [населено място] издава ЕР № 91887 от заседание № 109 от 07.06.2024г. Определена е 30% ТНР със срок 01.06.2027г., с начална дата на инвалидизиране 07.06.2024г. Водещата диагноза е „•••

1.1. В ЕР на ТЕЛК са изложени мотиви, че за пълен AV блок – •••

2. Посоченото ЕР № 91887/07.06.2024г. на ТЕЛК е обжалвано от Р. А.. Съображенията са, че не са описани придружващите заболявания, като не е отчетено и, че се касае за III-та степен на AV блок, за която се следва 80 % ТНР.

3. По обжалването е постановено ЕР №92122 от заседание №177 от 11.10.2024г. на НЕЛК - специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания. С това Решение НЕЛК потвърждава по всички поводи ЕР на ТЕЛК.

3.1. НЕЛК извършва освидетелстването по документи. Мотивите за потвърждаване на ЕР на ТЕЛК са, че в МЕД са приложени документи за установен A-В блок-пълен, наложил имплантация на пейсмейкър – за първи път, извършена през 2005 г. През 2015 г. – при поредна хоспитализация, извършена •••. През 2021 г., извършена поредна планова •••

4. ЕР №92122/11.10.2024г. на НЕЛК е обжалвано от Р. А. пред АСВТ. Образувано е АД № 818/2024 г. Постановено е Решение № 880/18.03.2025г., с което жалбата на А. е отхвърлена като неоснователна.

4.1. АСВТ приел, че ЕР на НЕЛК е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, с посочване на фактическите и правни основания за издаването му, като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Позовавайки се на заключението на приетата по делото съдебно медицинска експертиза, съдът е приел, че заболяването на А. правилно е класифицирано от НЕЛК като Сърдечни вмешателства без хемодинамични нарушения и без усложнения след интервенцията, за която се следва оценка по Част четвърта, раздел II, т. 1 от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредба за медицинската експертиза – 30 % степен на увреждане. Посочил е, че жалбоподателката страда и от друго сърдечно-съдово заболяване, което макар да е споменато в обжалваното решение на НЕЛК, не е съобразено при определяне процента на ТНР на жалбоподателката. За същото според вещото лице се следват 10 %, а като краен процент на трайно намалена работоспособност – 31 %. Съдебният състав обаче не е възприел това число, а при съблюдаване на изискването на т. III, изр. първо от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти /Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ, изм., бр. 10 от 2023 г., в сила от 31.01.2023 г./ е изчислил краен процент на ТНР – 32 %. Изтъкнал е, че доколкото разликата е незначителна спрямо определените от ТЕЛК и НЕЛК проценти и резултатът от заключението на вещото лице не се отразява на статуса и правата на лицето, защото не предполага отпускането на пенсия за инвалидност или други плащания от социалното осигуряване и подпомагане или други права по Закона за хората с увреждания, то не следва да се отменя процесното експертно решение на НЕЛК, като в този смисъл се е позовал на постановеното по аналогичен казус Решение № 14048 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5369/2011 г., VI о.

5. С Решение № 9360/07.10.2025г. на Върховен административен съд по а.д. № 4828/2025г. е отменено Решение № 880/18.03.2025г. на АСВТ, постановено по АД № 818/2024г. и делото е върнато на настоящия съд за разглеждане от друг състав, съобразно указанията, дадени от ВАС в мотивите на решението. Мотивите на ВАС, за да достигне до този правен резултат са, че съдът е разгледал по същество жалбата на А., която приел за неоснователна. Възприел заключение на съдебно медицинска експертиза със задачи от жалбоподателката. Отговорът на експерта е повторил заключението НЕЛК и ТЕЛК, като същевременно няма поставени задачи и отговор по съществените въпроси на предмета на спора, въведен с жалбата още пред ТЕЛК. Изтъкнал е, че мотивите в решенията на ТЕЛК и НЕЛК са лаконични и кратки и не дават възможност за проверка на спорните въпроси. Тези спорни въпроси са: налице е медицинска документация в пълнота, която да дава възможност за установяване на заболяването, основно и съпътстващи такива, ако има, налице ли е вписване в медицинската документация, която е приложена по административната преписка и делото, което да съответства на описанието в претендираната отправна точка 4 от Раздел V, Част четвърта от Приложение № 1 към чл. 63 от НМЕ. Няма отговор на въпроса отговорил ли е НЕЛК на въпросите, поставени в жалбата против решението на ТЕЛК, поради което е прието, че са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с установяване на съществените факти по делото, доказателствата и приложението на материалния закон. Няма отговор на въпроса взета ли е предвид от ТЕЛК и НЕЛК цялата налична и приложена медицинска документация и съдът не е приложил служебното начало по отношение упражняване на процесуалните права на страните по чл. 170 и чл. 171 от АПК.

6. Във връзка с отменителното решение на ВАС е образувано настоящото производство.

При така установените факти съдът направи следните изводи от правна страна:

Приложим процесуален закон при издаване и обжалване на акта е АПК/обн. ДВ бр.30 от 2006г./, а материален такъв са Законът за здравето/обн. ДВ бр.70 от 2004г./, Наредба за медицинската експертиза/обн. ДВ бр.51 от 2017г./, както и Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи/ПУОРОМЕРКМЕ или за краткост Правилника за МЕ/, обнародван ДВ бр.34 от 2010г. Всички те са съобразени от съда в съответната редакция, действаща към момента на осъществяване на правнозначимите факти.

По силата на чл. 112, ал. 1, т. 4 от специалният ЗЗдр., приложими в настоящото производство са разпоредбите на АПК, уреждащи оспорването пред съд на индивидуални административни актове. В тази връзка ЕР на НЕЛК е годен предмет на съдебен контрол. Съдът дължи цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1, във връзка с чл. 146 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган, в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е с целта, която преследва закона. Съгласно ал. 2 на чл. 168 от АПК, съдът обявява нищожността на акта, дори и да липсва искане за това. Провеждайки такава проверка съдът установи следното:

Oспореното Решение на НЕЛК е постановено от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето във връзка с чл. 3 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ орган. Решението е взето от специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, определен съобразно водещата диагноза, в изпълнение на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРРКМЕ/. В тази връзка следва да се посочи, че възражението на жалбоподателката за нищожност на решението понеже в комисията има двама други специалисти и само един кардиолог, се явява неоснователно, доколкото законоустановеното изискване е да има специалист от водещата диагноза, която в случая е „Атриовентрикуларен блок, пълен“, т.е. задължително е наличието на специалист по сърдечно-съдови заболявания, което в случая е спазено. По делото са налице достатъчно доказателства, че в състава, постановил оспореното ЕР е включен специалист – кардиолог, а именно д-р В. А.. По отношение на същата, а така също и по отношение на останалите специалисти, членове на Специализиран състав по Психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК, са представени доказателства, че са с призната специалност и с не по-малко от 5 години трудов стаж по медицина, в съответствие с разпоредбата на чл. 106, ал. 1 от ЗЗ. Не е нарушено и изискването в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател (чл. 18, ал. 3 от правилника). Поради тези съображения съдът прие, че не е налице отменително основание по чл.146, т.1 от АПК, а оспореното Решение на НЕЛК е валиден административен акт, издаден от компетентен по материя, време и степен колективен АО, осъществяващ медицинска експертиза.

Решението на НЕЛК е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочена е дата на инвалидността, определен е процент на ТНР, както и срока на действие на ЕР. В ЕР са посочени и медицинските факти, обосновали приетото от административния орган решение. С оглед на това съдът прие, че не са налице нарушения на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Дали посочените фактически основания обуславят направените от НЕЛК правни изводи е въпрос по същество, който ще бъде обсъден по-долу в настоящото. Съдът намери, че съгласно чл.49, ал.1 от Правилника за МЕ е постановено мотивирано ЕР на НЕЛК и не е налице основание на отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 2 от АПК, поради нарушения на формата на акта.

Не се установява при издаване на оспореното ЕР да са допуснати съществени нарушения на административнопризводствените правила. Решението е взето по документи на основание чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, за което жалбоподателката е била уведомена с уведомление №027667/23.07.2024г. /л. 17/, получено на 29.07.2024 г. /л. 18/. Предвид датата на издаване на ЕР на НЕЛК и датата на постъпване на жалбата на Р. А. в НЕЛК – София, съдът намира, че оспореният акт е постановен след изтичане на срока по чл. 47, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Това нарушение обаче не е съществено и не е основание да бъде отменено ЕР на НЕЛК. Срокът за произнасяне на АО е инструктивен и органът не губи правомощието си да се произнесе след срока. Всъщност ответникът е длъжен да се произнесе и след това с мотивиран акт, т. е. непроизнасянето му не формира мълчалив отказ. Поради това не е налице отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Няма спор в съдебната практика, че експертните решения на НЕЛК, имат двояк характер - от една страна те са експертно заключение за здравословното състояние, респ. за работоспособността на освидетелстваното лице, а от друга страна са индивидуални административни актове, въз основа на които за това лице възникват определени права (например за отпуск за временна неработоспособност, трудоустрояване, съответните обезщетения, пенсиониране и т. н.). Въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т. н., несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания.

Определящо за материалната законосъобразност на ЕР на НЕЛК, в частта относно оценката на работоспособността, доколкото то има характер на медицинско заключение, е постановяването му при вярно отразяване здравословното състояние на освидетелстваното лице към момента на освидетелстването и при правилно приложение на критериите за определяне на степента на трайно намалена работоспособност съгласно Наредбата за медицинската експертиза. В случая между страните не се спори относно обективираното в експертното решение здравословно състояние на освидетелстваното лице, което се потвърждава и от приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза. Спорът е концентриран единствено върху въпроса дали определеният с решението процент трайно намалена работоспособност съответства на това здравословно състояние, като жалбоподателката поддържа, че същият е неправилно определен и занижен.

Съгласно чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза, видът и степента на увреждането/степента на ТНР се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Правилността на експертното решение е обусловено от законосъобразното приложение на разпоредбите на Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ, по реда на което се извършва преценка на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и причиненият от същото функционален дефицит, както и съобразяването на процента ТНР със степента на установения функционален дефицит. При наличие на множество увреждания, посочени като отправни точки в Приложение № 1 процентът на трайно намалена работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методика за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти, съгласно Приложение № 2.

В случая от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза се установява, че определеният процент ТНР с ЕР № 91887 от заседание № 109 от 07.06.2024 г. на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – [населено място], потвърдено с ЕР № 92122, заседание № 177 от 11.10.2024 г. на специализирания състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК, не съответства на здравословното състояние на Р. Н. А.. Вещото лице – кардиолог, посочва, че жалбоподателката е със сърдечно-съдово заболяване – вроден атрио-вентрукуларен блок, пълен, което е наложило имплантирането през 2005г. на пейсмейкър, реимплантиран през 2015г. и 2021г. Разяснява, че това представлява рядко състояние, при което електрическите сигнали от предсърдията не достигат до камерите на сърцето, което води до силно забавен сърдечен ритъм. Единственият възможен терапевтичен подход е имплантирането на постоянен кардиостимулатор (пейсмейкър), чрез който се осигурява нормална сърдечна дейност и се предотвратяват тежки усложнения като сърдечна недостатъчност или внезапна сърдечна смърт. Експертът изрично подчертава, че пациентите с подобен вид малформации са напълно зависими от импулсния генератор, като благодарение на него могат да продължат живота си и да водят относително нормален начин на живот. Изтъква също, че устройството представлява чуждо тяло за организма и изисква постоянно медицинско наблюдение, като всяка инфекция може да доведе до потенциално животозастрашаващи усложнения, включително развитие на инфекциозен ендокардит или инфектиране на електродите на кардиостимулатора, изискващи оперативна намеса. Вещото лице посочва също, че без пейсмейкъра животът на пациентите с такова заболяване е практически невъзможен. В тази връзка лекарят – кардиолог изрично подчертава, че предвид характера на заболяването, пълната зависимост на жалбоподателката от имплантирания кардиостимулатор и реалния функционален дефицит, приложимата отправна точка за определяне на степента на трайно намалената работоспособност следва да бъде т. 4 от Раздел V „Ритъмни и проводни нарушения“ на Част четвърта „Заболявания на сърдечно-съдови системи“ от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ, а не т. 1 от Раздел II, както е прието от ТЕЛК и НЕЛК. Заключва, че поради вродения характер на заболяването би трябвало жалбоподателката да е със 100% намалена трудоспособност, но поради липсата на освидетелстване в миналото, то съгласно приложимата за въпросното заболяване отправна точка от Приложение №1 към чл.63, ал.1 от НМЕ й се следват 80% ТНР.

Съдът кредитира изводите на СМЕ, доколкото същите са направени от специалист със съответните професионални познания и дългогодишен опит в областта на сърдечно – съдовите заболявания, като се основават на цялостен преглед на представената по делото медицинска документация и на професионална медицинска преценка относно характера на установеното заболяване и произтичащия от него функционален дефицит. Заключението е ясно, последователно и вътрешно непротиворечиво, като съдържа подробни медицински разяснения както относно естеството на самото заболяване, така и относно предприеманите медицински мерки за преодоляване на последиците от него, включително необходимостта от постоянна кардиостимулация и степента на зависимост на пациента от имплантирания кардиостимулатор. Наред с това заключението не беше оспорено от страните и не се установяват основания съдът да се съмнява в неговата обективност и компетентност.

Предвид изложените мотиви АСВТ в настоящия състав намира, че при постановяване на оспореното ЕР е допуснато нарушение на материалния закон. ТЕЛК и НЕЛК са приложили неотносима отправна точка от Приложение №1 към чл.63, ал.1 от НМЕ, вследствие на неправилна квалификация на заболяването на жалбоподателката, като същото е било отнесено към т.1 от Раздел II на Част четвърта, вместо към приложимата т.4 от Раздел V на същата част. Горното е довело до неправилно определяне на процента ТНР на жалбоподателката.

По изложените съображения оспореното ЕР на НЕЛК следва да бъде отменено, а преписката следва да бъде върната на НЕЛК за ново произнасяне по въпроса относно ТНР на лицето със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, отразени в настоящия акт на съда, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 103, ал. 4 от ЗЗдр.

Съгласно чл. 174 АПК, съдът следва да определи срок за това произнасяне, като настоящият състав счита, че това следва да стане в месечен срок от получаване на преписката след влизане в сила на съдебното решение.

При този изход на делото основателни са претенциите на жалбоподателката за присъждане на разноски, поради което на основание чл.143, ал.1 от АПК, във връзка с чл.226, ал.3 от АПК съдът й присъжда поисканите такива, които са и доказани, и възлизат в общ размер на 1 452,07 евро, или 2 840,00 лева, от които 10,00 лева платена ДТ; 400,00 лева – депозит за съдебно-медицинска експертиза по адм.д. №818/2024г. на АСВТ; 600,00 лв. – заплатено в брой съгласно Договор за правна защита и съдействие от 28.10.2024г. АВ по адм.д. №818/2024г. на АСВТ; 30,00 лева - платена ДТ производството пред ВАС; 600,00 лв. – поисканата част от заплатено в брой съгласно Договор за правна защита и съдействие от 19.09.2025г. АВ по адм.д. №4828/2025г. на ВАС, 600,00 лева – депозит за съдебно-медицинска експертиза по настоящото дело и 600,00 лв. – заплатено в брой съгласно Договор за правна защита и съдействие от 17.12.2025г. АВ по настоящото дело. Възнагражденията не се явяват прекомерни, а отговарят на критериите да са справедливи и обосновани, по смисъла на чл.36, ал.2 от ЗАдв. Както с оглед функциите на адвокатите в съдебните процеси, така и с оглед действителната процесуална активност по конкретните дела.

Воден от посочените мотиви, на основание чл. 172, ал.2, предложение 2-ро, вр. с чл.173, ал.2 от АПК и чл.143, ал.1 от АПК, настоящият състав на Адм.съд Велико Търново