Решение № 12194 от 19.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 43626/2025 г.

Предявени са искове с правно основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ вр.т.48 ОУ по ЗП вр.чл.86 ЗЗД. Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ вх.№ 275650/15.08.2025г. от ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве АД (ищец), ЕИК 200299615, срещу РИ-СОФ ООД (ответник), ЕИК 130459512, с която са предявени искове и се моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 511,29 евро /или 1000,00 лева/лв./, частично от общо 21443,00лв., представляваща регресно вземане за платено обезщетение в полза на МВнР по обективиран в ЗП№ BG •••••••••, с осигурено застрахователно покритие за възстановяване на авансово плащане по сключен между МВнР и ответник Договор за обществена поръчка/ДОП/ № ••••••••/25.11.2020г. и платено от застрахователя по застраховка „Гаранции“, клауза 02 – Гаранция за възстановяване на авансово плащане с основание т.48 от Общите условия/ОУ/по ЗП№ ••••••••• и по влязло в сила съдебно Решение постановено по ГД№ 21118/2022г. по опис на СРС, ГО, 172с., ведно със законната лихва от дата на подаване на ИМ в съда на 14.08.2025г./чрез пощенска пратка/ до окончателното плащане на задължението. В исковата молба/ИМ/ са наведени твърдения, че РИ-СОФ ООД(ответник) е сключил Договор за изпълнение на обществена поръчка № ••••••••/25.11.2020г. с Министерство на външните работи/МВнР/, по силата на който последният му възложил изпълнението на обществена поръчка с предмет „Инженеринг (проектиране, изпълнение на СМР и авторски надзор) за обект, находящ се в гр.С, кв.Б, улВ 16 – Дом № *. Във връзка обществената поръчка изпълнителят РИ-СОФ ООД сключил на 16.12.2020г. и 28.05.2021г. с ищеца 2бр. застрахователни договори/ЗД/, обективирани в Застрахователна полица/ЗП/ № BG •••••••• и ЗП№ •••••••••, по застраховка „Гаранции“, клауза „02 – Гаранция за възстановяване на авансово плащане.“ При подписване на ДОП изпълнителят-ответник е предоставил на възложителя-МВнР гаранция за обезпечаване на изпълнението в размер на 5 % от общата цена на ДОП без ДДС или 20342 лв. под формата на банкова гаранция. Сочи се, че изпълнителят-ответник е предоставил гаранция за авансово плащане под формата на ЗП, обезпечаваща 100 % от размера на авансово предоставените средства по ДОП с включен ДДС. Поради неизпълнение от страна на изпълнителя-ответник да извърши ремонта на обявената от него цена ДОП бил прекратен едностранно от възложителя-МВнР. Поддържа се в ИМ, че изпълнителят-ответник е следвало да възстанови на възложителя-МВнР авансово платените суми, като останала невърната сума в размер на 21441,38лв. За възстановяване на невърнатата сума от 21441,38лв. МВнР е завело срещу застрахователя-ищец, като предпочитан ответник, иск за заплащане на 21441,38лв., като ищеца бил осъден да плати авансово платената сума 21441,38лв. и обезщетение за забава в размер на 1393,67лв. по съдебно решение. Ищецът-застраховател, по съдебното решение постановено по ГД№ 21118/2022г. по опис на СРС, платил сума в общ размер 29134,74лв. на 08.04.2024г., с оглед което за ищец възникнало регресното право на основание т.48 от приложимите ОУ към ЗП да търси от застрахования по ЗП застрахователното обезщетение. Сочи се, че до ответника била изпратена покана, като същият отказал възстановяване на платените суми по съдебното решение. Затова ищецът моли съда да уважи исковите претенции, с присъждане на сторените по делото съдебни разноски. ОТВЕТНИКЪТ е подал до съда ОИМ вх. №350666/27.10.2025г.с приложения и втори ОИМ вх.№ 364303/6.11.2025г. със същото съдържание, без приложения, като приложенията не са надлежно заверени за вярност. Прави възражение за наличие на арбитражна клауза съгласно чл.57 от ОУ приложими към процесните ЗП. По същество оспорва иска като неоснователен. Прави възражение за погасителна давност, без да посочи считано от кой момент е настъпил падеж, за да се твърди, че е изтекла такава. Поддържа, че с писмо с изх.№ 5578/02.11.2021г. ищецът-застраховател е отказал да заплати застрахователно обезщетение на МВнР със становище, че не било установено виновно неизпълнение на възложените на РИ-СОФ ООД работи и дейности по ДОП. Следователно оспорва процесния ДОП да е бил прекратен на основание чл.118, ал.1 ЗОП поради неизпълнение от страна на изпълнителя-ответник да извърши ремонта на обявената от него цена. В ОИМ се поддържа, че процесният ДОП е бил прекратен от възложителя-МВнР на основание чл.45, ал.2, т.3 от ДОП, а именно – поради погрешно заложени видове работи в стойностната сметка за изпълнение на СМР по окрупнени показатели от самия възложител с много по-нисък лимит отколкото тяхната действителна стойност. Поради изложеното се иска отхвърляне на исковата претенция с присъждане на сторените по делото съдебни разноски. С допълнителна молба-уточняваща вх.№ 371835/12.11.2025г. ответникът прилага списък по чл.80 ГПК с приложен адвокатски договор. В открито съдебно заседание /о.с.з./ ищецът, редовно призован, чрез процесуален представител юр.к. по пълномощно, заявява че поддържа ИМ и оспорва ОИМ, както и сторените в него възражения и представените доказателства. В о.с.з. ответникът, редовно призован, чрез представляващ адвокат по пълномощно, поддържа ОИМ и възраженията наведени с него, и моли съда да отхвърли претенциите. Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, както и предвид нормите, уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа страна следното: По делото са приети като доказателства следните писмени документи, представени от страните – пълномощно за процесуален представител на ищеца/л.8/; платежно за ДТ по сметка на СРС – 50лв./л.9/; Договор за Обществена поръчка/ДОП/ № ••••••••/ 25.11.2020г. с предмет: Инженеринг (проектиране, изпълнение на СМР и авторски надзор) за обект: „Изпълнение на ремонтни дейности в сградата, предоставена за управление на МВнР с адрес: гр.С, кв.Б, улВ № 16 – Дом № 8 с Приложение №1/л.10-34/; Застрахователна полица/ЗП/ № •••••••••/16.12.2020г., клауза 02 - Гаранция за възстановяване на авансово плащане със срок на валидност от 00:00 ч. на 17.12.2020г. до 24:00 на 31.05.2021г. с удължен срок на валидност, съгласно ЗП № •••••••••••/28.05.2021г. до 30.11.2021г. ведно с платежно за платени премии/л.34-36/; Общи условия/ОУ/ по ЗП Гаранции/л.37-41/; Бюджетно платежно нареждане от 21.12.2020г. за плащане по •••••••• за сума 426648,00лв./л.41/; Обобщена (генерална) Количествено-стойностна сметка по ДОП с възложител МВнР и изпълнител-ответник РИ-СОФ ООД/л.42-60/; ИМ от МВнР срещу ищеца /л.61-66/; ОИМ по ГД№ 21118/2022г. по опис на СРС/л.67-70/; Заключение по ССЕ по ГД№ 21118/2022г. по опис на СРС/л.71-74/; Решение по ГД№ 21118/2022г. по опис на СРС, 172с./л.75-79/; Платежен документ за платена сума по решение по ГД№ 21118/2022г. по опис на СРС от 08.04.2024г./л.80/; Покана за доброволно възстановяване на платена сума по съдебно решение до ответник/л.81-82/; Отговор по покана за доброволно плащане до ищеца с разписка за връчване/л.83-85/; пълномощно за процесуален представител на ответник приложено към ОИМ/л.101/. С приета по делото УМ вх.№ 371835/12.11.2025г. ответникът е представил и списък на разноски по чл.80 ГПК и доказателства за плащане към списъка/л.103-109/. С приета УМ вх.№ 2709/07.01.2026г./л.123/ са приложения към нея, следните документи - Писмо от МВнР с изх.№21-00-48/30.04.2021г./л.126-132/; Писмена кореспонденция между МВнР, ищеца и ответника/л.133-147/. По делото са приети 2бр.УМ на ответник вх.№ 147723/11.05.2026г. и вх.№ 147493/11.05.2026г./като молбите са с едно и също съдържание/ с приложени към тях копия на писмени документи, с които се е снабдил от МВнР след издадени съдебни удостоверения по настоящото дело /л.185-211/ във връзка с провеждането на процедурата по ЗОП с участник ответника. С постановеното по реда на чл.140 и чл.146 ГПК Определение № 50951/12.12.2025г. за безспорно между страните са приети следните права и обстоятелства: 1/ РИ-СОФ ООД(ответник) е сключил ДОП № ••••••••/25.11.2020г. с МВнР, по силата на който последният му възложил изпълнението на обществена поръчка/ОП/ с предмет „Инженеринг (проектиране, изпълнение на СМР и авторски надзор) за обект: гр.С, кв.Б, улВ 16 – Дом № 8; 2/ По ОП изпълнителят-отв. РИ-СОФ ООД сключил на 16.12.2020г. и на 28.5.2021г. с ищеца 2 бр. ЗД обективирани в ЗП№ BG •••••••• и ЗП№ •••••••••, по з-ка „Гаранции“, клауза „02 – Гаранция за възстановяване на авансово плащане“; 3/ С влязло в сила съдебно Решение № 5348/26.3.2024г. постановено по ГД№ 21118/2022г. по описа на СРС, 172с., ищецът е бил осъдено да заплати на МВнР сумата 21441,38лв., представляваща застрахователно обезщетение за невъзстановената част от авансово платената цена по прекратен ДОП№ 105- ОП/25.11.2020г.; 4/ На 08.04.2024г. ищецът платил по съд.решение на МВнР цялата сума. Други допустими и относими към предмета на спора доказателства страните не са представили. При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Между страните са били сключени два валидни ЗД обективирани в ЗП№ BG •••••••• и ЗП№ BG •••••••••, по силата на които е била покрита като застрахователен риск отговорността на ответника РИ-СОФ ООД към МВнР, възложител по договора по ЗОП – ДОП№••••••••/25.11.2020г. ДОП е бил прекратен едностранно от МВнР-възложител поради неизпълнение - невъзможност за изпълнение на ДОП при посочената от изпълнителя-ответник цена, обективирана в инвестиционен проект - фаза „Технически проект,“ в това число и в обобщените количествено-стойностни сметки. Настоящото съдебно дело е образувано, след като с влязло в сила съдебно Решение по ГД№ 21118/2022г. по описа на СРС, ГО, 172с., с което ищецът е осъден да заплати на МВнР сумата от 21441,38лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по сключен в полза на МВнР ЗД по З-ка „Гаранции,“ обективиран в ЗП№ ••••••••• във връзка с осигуреното застрахователно покритие за възстановяване на авансово плащане по сключен ДОП между МВнР и ответник РИ-СОФ ООД ДОП№ ••••••••/25.11.2020г., ведно със законната лихва за забава от датата на ИМ – 19.04.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и мораторно обезщетение, начислено върху стойността на главницата, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, в размер 1107лв. за период 08.10.2021г.-19.04.2022г. Тази фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената съвкупност, доколкото доказателствата са еднопосочни и безпротиворечиви. Събраните доказателства не са оспорени. Настоящият съдебен състав намира, че исковите претенции намират правното си основание в чл.410, ал.1, т.1 КЗ вр.т.48 ОУ вр.чл.86 ЗЗД, доколкото става въпрос за регресно вземане на застраховател. По направеното възражение в ОИМ за наличие на арбитражна клауза и неподсъдност на спора с искане за прекратяване, съдът се е произнесъл в о.с.з., но с настоящия акт следва само да се добави, че такава клауза е неприложима за арбитраж, доколкото тя касае спорове по предмета на ДОП, а настоящото производство е такова, насочено към ангажиране на отговорността на ответника при спазване на правилата на КЗ по отношение на суброгацията в правата на удовлетворен кредитор (бенефициер по застрахователен договор), за което са приложими правила на ГПК, т.е. допустимостта на исковете и произнасянето по същество на спора е от компетентност на съда(настоящия спор). Спорът в настоящото производство се свежда до следните спорни моменти: 1/ налице ли е виновно неизпълнение на договора от страна на ответника, сключен между "РИ-СОФ" ООД и МВнР по реда на ЗОП; 2/ суброгирал ли се е застрахователя – ищец в настоящото производство в правата на бенефициера по договора между "РИ-СОФ" ООД и МВнР, 3/ основателно ли е възражението за изтекла давност, релевирано в ОИМ. Съдът с оглед събраните доказателства достига до извод, че причината за неизпълнението по сключения между ответника и МВнР ДОП се изразява в много повисоките цени на изпълнението от тези, предвидени в ДОП и в инвестиционния проект, изготвен от самото ответно дружество – изпълнител по ДОП по ЗОП. С оглед на това обстоятелство и на основание чл.45, ал.2, т.3 от ДОП и чл.118, ал.1, т.1 ЗОП възложителят-МВнр е прекратил ДОП поради неизпълнение на изпълнителя-ответник, доколкото на основание чл.116 и чл.112 ЗОП не е било допустимо същественото изменение на поръчката, изразяващо се в промяна на посочената от изпълнителя цена за изпълнение на възложената работа с повече от 50% от определената по договора. Следователно виновното неизпълнение на ответното дружество по ДОП се изразява в неизпълнението на заложените дейности на цената, заложена в инвестиционния проект, като изменение на стойността на проекта не е било направено поради несъвместимостта му с правилата на ЗОП досежно правилата за изменение на ДОП (чл.116, ал.1 ЗОП), както и предвиденото ограничение на евентуалното изменение (чл.116, ал.2 ЗОП), доколкото претендираното увеличение е с повече от 50 на сто от стойността на основния договор. Предмет на ЗД за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари /чл.399 Кодексът за застраховането/КЗ/. Имуществените вреди, съгласно легалната дефиниция в §1, т.5 ДР на КЗ, представляват неблагоприятна промяна чрез засягане, накърняване или унищожаване на имуществено благо, т.е. намаляването на актива или увеличаването на пасива на едно имущество. (виж Решение № 309 от 05.11.2025 г. по т. д. № 1493/2024 г. на Върховен касационен съд, 1-во ТО). За да се суброгира застрахователят в правата на удовлетворения кредитор, нужно е да е налице: 1) валидно сключен застрахователен договор, по който 2) да се е осъществил някой от рисковете, застраховани по въпросния договор, от което 3) да са настъпили вреди, които 4) да са били обезщетени от застрахователя чрез изплащане на застрахователна премия. Настоящият съдебен състав намира, че тези предпоставки са на лице по настоящия спор. На първо място, има валидно сключени 2бр.ЗД, обективирани в ЗП№ BG •••••••• и ЗП№ BG •••••••••, по силата на които е била покрита като застрахователен риск отговорността на ответника РИ-СОФ ООД към МВнР-възложител по ДОП по ЗОП. Този риск се е сбъднал, доколкото ответникът не е изпълнил задължението си по ДОП, а застрахователното дружество-ищец е изплатило застрахователната премия, видно от доказателствата по делото във връзка с постановено съдебно решение. В този смисъл и на основание чл.48 ОУ към ЗД /л.39 по настоящото дело/ ищецът се е суброгирал в правата на възложителя-МВнР по ДОП, за обезпечаването на който са сключени самите ЗД „Гаранция.“ Неоснователно се явява направеното от ответника възражение за изтекла давност, доколкото предвидената в ДОП кратка тригодишна давност не обхваща правото на суброгация на застрахователя ищец в настоящото производство, възникнало към момента на заплащането на застрахователната премия на бенефициера по ДОП и погасяващо се с общата петгодишна давност. Този извод на съда се подкрепя от т.14 от Постановление №7/1977г. от 04.10.1978г. на Пленум на ВС, според която за регресните искове на суброгиралия се застраховател се прилага общата давност по чл.110 и сл. от ЗЗД, която започва да тече от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица, тъй като основанието на тези искове не е застрахователното правоотношение, а възниква по силата на даденото от закона право на регрес с факта на изплащането на сумата от застрахователя. В този смисъл е и постоянната съдебна практика на ВКС, обективирана в следните Решение №22/01.04.2009г. по т.д.№328/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и Решение №113/01.10.2009г. по т.д. №227/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., и Решение №147/06.10.2009г. по т.д.№85/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и Решение №161/13.10.2009г. по т.д. №198/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други. Следователно съдът достига до извод, че възражението е напълно неоснователно и не може да промени изхода от спора. С оглед на фактическите констатации и правните изводи настоящият съдебен състав намира исковата претенция за основателна и следва да я уважи в цялост доколкото има и предходно влязло в сила съдебно решение по ГД№ 21118/2022г. по опис на СРС. По акцесорната искова претенция за законна лихва по чл.86 ЗЗД: При уважаване на главната претенция съдът намира за основателно и акцесорното искане на ищеца за присъждане на законна лихва. Същата следва да се присъди върху главницата в размер на 1000лв. считано от датата на подаване на ИМ в съда до окончателното плащане. ПО РАЗНОСКИТЕ: При този изход на спора съгласно чл.78, ал.1 СЪДЪТ следва да се произнесе по отговорността за разноски. Право на разноски има само ищец с оглед изцяло уважената по размер искова претенция. Видно от представените и приетите по делото писмени доказателства, ищецът е направил следните разноски - 225,56 евро, от които - 200 евро юрисконсултско възнаграждение и 25,56 евро /50 лева/ за платена държавна такса. Списъци са представени и приети по делото от двете страни по чл.80 ГПК/л.181-от ищец, и л.105-от ответник/. Възражения по списъците страните не са направили по чл.78, ал.5 ГПК. Воден от всичко изложено СЪДЪТ