РЕШЕНИЕ

№ 1253

гр. София, 02.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20211100108514 по описа за 2021 година Предмет напроизводството са предявени от „Н.Ф.“ ООД против В. Т. М. и Д. Т. М. обективно съединени искове по реда на чл.422 ГПК за парични вземания в условията на солидарност за сумата 63 009.17лв.-главница по договор за заем № 431- СФ/16.05.2019г.; 22 332.68лв.-възнаградителна лихва за периода 16.01.2020г.- 23.11.2020г.; наказателна лихва за забава от 22 998.35лв. за периода 16.02.2020г.- 23.11.2020г.; лихва за забава върху главницата от 647.59лв. за периода 23.11.2020г. - 30.12.2020г.; за сумата 7 987.08лв.-главница по договор за заем № 428-СФ/15.05.2019г.; 2 830.89лв.-възнаградителна лихва за периода 16.01.2020г.-23.11.2020г.; наказателна лихва за забава от 2915.28лв. за периода 16.02.2020г.-23.11.2020г.; лихва за забава върху главницата от 82.09лв. за периода 23.11.2020г.-30.12.2020г., както и законната лихва върху главниците по двата договора от 30.12.2020г. до изплащането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№ 65430/2020г. по описа на СРС, 34 състав.

Твърденията на ищеца са за сключени два договора за заем с първия ответник В. М. на 16.05.2019г. за сумата 71 000лв. и на 15.05.2019г. за сумата 9000лв. с поето задължение за връщане с възнаградителна лихва при условията и в сроковете предвидени в договорите. Вторият ответник Д. М. приел да отговаря солидарно по чл.121 ЗЗД със заемополучателя за възникналите задължения. Според уговореното в първия договор връщането на заема следвало да се осъществява на месечни вноски с падеж 16-то число, всяка в размер на 2083.94лв., включваща главница и възнаградителна лихва от 25%. В случай на забава се дължи наказателна лихва от 5% за всеки ден просрочие върху заемната сума. Твърди, че плащания по заема са били осъществявани до м.01.2020г. с погасавяне на част от главницата и начислената възнаградителна лихва, като считано от 16.01.2020г. ответниците са в неизпълнение. Според уговореното във втория договор връщането на заема следвало да се осъщестява на месечни вноски с падеж 16-то число, всяка в размер на 264.16лв., включваща главница и възнаградителна лихва. При забава е предвидена наказателна лихва от 5% за всеки просрочен ден върху заемната сума. По този договор плащания били правени до м.01.2020г., след което ответниците са в неизпълнение. Поради неизпълнението ищецът заявил прекратяване на договорите и обявил предсрочна изискуемост, считано от 23.11.2020г. С оглед издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и подадената искова молба по реда на чл.422 ГПК претендира парични вземания за неплатената част от главниците, възнаградителни лихви и лихви за забава.

В срока по чл.131 ГПК ответниците не са подали писмен отговор и не изразяват становище по исковете.

В съдебно заседание ответниците не оспорват получаването на заемите по двата договора. Сочат, че поради пандемичната обстановка в страната останали без работа и поради липса на финансови средства преустановили плащанията, а ответникът Д. М. имал здравословни проблеми.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Между страните е сключен договор за заем № 431-СФ/16.05.2019г., с който ищецът се задължил да предостави сумата от 71 000лв. на заемополучателя В. Т. М., а Д. Т. М. се съгласил да отговаря с него солидарно за произтичащите задължения по чл.121 ЗЗД.

Не е спорно и от представеното платежно нареждане от 16.05.2019г. се доказва превод на паричната сума по сметка на първия ответник.

В т.2.2, б.“ж“ от договора е уговорено заплащането на възнаградителна лихва от 25% на годишна база, която се разпределя и начислява ежемесечно до 16-то число на месеца, считано от 16.06.2019г.

Като заемополучател и солидарен длъжник ответниците поели задължение да погасяват заема на месечни вноски по 2 083.94лв. с падеж-16-то число на месеца по погасителен план, начиная от 16.06.2019г., включващи главница и възнаградителна лихва /т.2.2, б.“и“/ за срок от 60 месеца с крайна падежна дата 16.05.2024г.

Съгласно т.2.6 от договора при забава в погасяването на дължима вноска дори с един просрочен ден, или при частично погасяване на дължима вноска в размер не по- малко от определената в погасителния план, заемодателят начислява наказателен лихвен процент /наказателна лихва/ в размер на 5 % месечно върху остатъчната заемна сума. При забава в погасяването на дължима вноска с повече от 30 дни, след изтичане сроковете за плащане определени в т.2.2, б.“ж“ цялото вземане става предсрочно изискуемо и заемодателят, освен правата по т.2.6, има право да прекрати договора като иска предсрочно погасяване на остатъка от заемната сума, ведно с неустойка от 60% от пълния размер на заемната сума /т.2.7 от договора/. Според предвиденото в т.2.8, при предсрочно прекратяване на договора поради забава в погасяването на дължима вноска, съгласно т.2.7, заемополучателят дъжи и наказателна лихва от 5% месечно върху стойността на заемната сума /главница/ към датата на прекратяване на договора, като тази наказателна лихва се дължи до пълното погасяване на главницата и всички други лихви, дължими по силата на договора за заем.

Между страните е сключен и договор за заем № 428-СФ/15.05.2019г. за сумата 9000лв., по който В. Т. М. отново е заемополучател, а Д. Т. М. солидарен длъжник.

Не е спорно и от представената разписка от 15.05.2019г. се установява получаване на сумата от заемополучателя.

По този договор също е уговорено заплащането на възнаградителна лихва от 25% на годишна база, начислявана ежемесечно до 16-то число на месеца, считано от 16.06.2019г. /т.2.2, б.“ж“/. Ответниците поели задължението да погасяват заема на месечни вноски по 264.16лв. с падеж-16-то число по погасителен план, начиная от 16.06.2019г., включващи главница и възнаградителна лихва за срок от 60 месеца с крайна падежна дата 16.05.2024г. /т.2.2, б.“и“/. Клаузите на договора са напълно идентични с тези по първия, включително предвидените в т.2.6-2.8 условия за прекратяване с предрочна изискуемост и наказателна лихва от 5% при забава в плащането на вноски.

В обезпечение на всички вземания по двата договора за заем с НА № 90, том II, рег.№ •••••••, дело № 273/16.05.2019г. в полза на кредитора е учредена договорна ипотека върху съсобствен на ответниците недвижим имот-апартамент в гр.София, ул.••••••• с площ 136 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.705.745.1.3.

По делото не се спори да са правени плащания по двата договора обхващащи вноските за периода м.06.2019г.-м.01.2020г., с които е била погасена част от главницата в размер на 7 990.83лв. по договор № 431-СФ/16.05.2019г. с остатък от 63 009.17лв., съответно част от главницата в размер на 1012.92лв. по договор № 428- СФ/15.05.2019г. с остатък 7 987.08лв.

Ответниците не оспорват, че след м.01.2020г. преустановили плащанията и са в неизпълнение на вноските, считано от м.02.2020г. С оглед периода на просрочие повече от 30 дни и с позоваване на клаузите по т.2.7 ищецът едностранно прекратил договорите и обявил предсрочна изискуемост на задълженията по тях. Писменото изявление е връчено лично на В. М. на 23.11.2020г., видно от представените разписки.

По делото е изслушано и прието заключение на вещо лице по ССч.Е, според което задължението за възнаградителна лихва по договор № 431-СФ/16.05.2019г. за периода 16.01.2020г.-23.11.2020г. /датата на предсрочна изискуемост/ възлиза на сумата 22 332.69лв., задължението за наказателна лихва за забава по т.2.8 вр. т.2.6 върху остатъчния размер на главницата 63 009.17лв. за периода 16.02.2020г.- 23.11.2020г. възлиза на 22 998.35лв., съответно задължението за възнаградителна лихва по договор № 428-СФ/15.05.2019г. за периода 16.01.2020г.-23.11.2020г. /датата на предсрочна изискуемост/ възлиза на 2830.89лв., а задължението за наказателна лихва за забава по т.2.8 вр. т.2.6 върху остатъчния размер на главницата 7987.08лв. за периода 16.02.2020г.-23.11.2020г. възлиза на 2915.28лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът обоснова следните правни изводи:

Облигационните правоотношения по двата договора за заем по чл.240 ЗЗД са произвели правно действие с предаване от кредитора на паричната сума по всеки един и възникнало за ответниците-заемополучател и солидарен длъжник по чл.121 ЗЗД задължение за връщане, заедно с възнаградителна лихва /чл.240, ал.2 ЗЗД/ при уговорените условия и срок.

Ответниците не са изпълнили задължението за плащане на вноски от м.02.2020г., т.е. за повече от 30 дни, поради което и съобразно предвиденото в клаузите на т.2.7 кредиторът прекратил договорите и обявил предсрочна изискуемост. Както е разяснено в т.2 от ТР № 3/2017г. и т.18 от ТР № 4/2013г., двете на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост е по правната си същност преобразуващо право на кредитора за едностранно изменение на договора, което се отнася до срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума. При упражняването му с достигане изявлението до длъжника от срочен договорът се превръща в безсрочен с отпадане занапред действието на погасителния план, ако е било връщане на вноски. В този случай, поради изгубване преимуществото на срока /чл.71 ЗЗД/, длъжникът дължи изпълнение на всички задължения по договора.

В случая предсрочната изискуемост е била съобщена на 23.11.2020г. и считано от тази дата е отпаднало действието на погасителния план, предпоставящо дължимост на останалата непогасена главница от 63 009.17лв. по договора от 16.05.2019г. и от 7 987.08лв. по договора от 15.05.2019г., както и начислените възнаградителни лихви за периода 16.01.2020г.-23.11.2020г. съответно в размер на 22 332.69лв. и 2830.89лв.

Посочените от ответниците причини за неизпълнението-здравословни проблеми и липса на финансови средства не съставляват основание за освобождаване от отговорност по смисъла на чл.81, ал.1 ЗЗД. Касае се за парично задължение, изпълнението на което е винаги възможно и съгласно чл.81, ал.2 ЗЗД обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства не го освобождава от отговорност. При наличието на затруднения от лично и финансово естество са могли да поискат предоговаряне на условията с кредитора, каквато възможност предвижда чл.46, ал.4 ЗКНИП.

Предвид това исковете с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД за главници и по чл.240, ал.2 ЗЗД за договорни лихви са основателни и следва да се уважат в пълния предявен размер.

По исковете за наказателни лихви съдът намира следното:

Договорите са сключени при действието на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители /ДВ бр.59/2016г./, който съдържа правна уредба относно правата и задълженията между страните по сключен договор за заем или кредит обезпечен с ипотека върху недвижим имот и в чл.40 препраща към разпоредбите на чл.143-чл.148а ЗЗП. Ищецът е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП, а ответниците потребители съгласно §13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията им са приложими правилата относно потребитеска защита. Те са императивни и съдът дължи служебна преценка за наличието на неравноправни клаузи, независимо от липсата на наведени възражения.

Вземанията са основани на клаузите на т.2.6 и т.2.8, според които при забава в погасяването на вноска дори и с един ден или частично погасяване на вноска, заемополучателят дължи заплащането на наказателен лихвен процент /наказателна лихва/ от 5% месечно върху остатъчната заемна сума, а в случай на предсрочна изискуемост с прекратяване на договора по т.2.7 дължи такава в същия размер месечно върху стойността на главницата към датата на прекратяване на договора до пълното погасяване на главницата и всички други лихви по договора.

Така уговореното има характер на неустойка по чл.92 ЗЗД, предназначена да покрие вредите на кредитора от забавено изпълнение, които по начало законът съизмерява със законната лихва по чл.86 ЗЗД.

Клаузите са нищожни, защото са в пряко противоречие с разпоредбите на чл.43, ал.1 и ал.2 ЗКНИП постановяващи, че при забава на потребителя кредиторът има право на обезщетение за забава само върху размера на просрочената сума за времето на забавата и то не може да надвишава законната лихва, а наред с това неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, тъй като задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Предвиденият размер от 5% месечно е значително по-висок от определения в ПМС № 426/18.12.2014г. за размера на законната лихва по просрочени парични задължения /чл.86, ал.2 ЗЗД/ и се начислява не върху размера на просрочената сума, а върху цялата остатъчна заемна сума. По този начин обезщетението обхваща и вреди от задължение за плащане, чиято изискуемост не е настъпила, което като резултат води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя и в този смисъл значително неравновесие между правата и задълженията им в хипотезата на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП.

Правните последици на нищожните клаузи не могат да бъдат зачетени, обуславящо извода, че ответниците не дължат заплащането на претендираните неустойки под формата на наказателна лихва по двата договора и предявените в тази част исковата подлежат на отхвърляне.

Акцесорните искове за лихви за забава по чл.86 ЗЗД са основателни.

Претендират се върху остатъчните размери на непогасените главници от прекратяване на договорите-23.11.2020г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпъленение 30.12.2020г. За този период е безспорно, че ответниците са в забава, поради което дължат съответно сумата 647.59лв. и сумата 82.09лв., както и законната лихва от подаване на заявлението /30.12.2020г./ до изплащането.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца разноски в настоящото производство от 17 570.71лв., както и разноски в заповедното производство от 5124.50лв. съобразно уважената част от исковете.

На ответниците не се присъждат разноски с оглед отхвърлената част при липса на искане и направенитетакива по делото.

Водим от горното