Решение № 2461 от 25.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 11530/2021 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение №20101059/21.04.2021г., постановено по гр.д. №59340/2019г. на СРС, 55 състав, е осъдено на основание чл.405, ал.1 от КЗ „ЗК Л.И.“ АД да заплати на В. С. С., С. В. С. и М. В. С. сумата от 792, 40 лева – застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“ за лек автомобил „Субару Форестър“ с рег. №СВ •••• МА за вреди от ПТП, настъпило на 25.01.2019г. в гр. София, които вреди са покрит риск по договора за застраховка с ответника по полица №93001810018856/08.03.2018г., ведно със законната лихва от 15.10.2019г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за горницата над присъдения до пълния предявен размер от 12896, 40 лева, като неоснователен. Осъдено е на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ЗК Л.И.“ АД да заплати на В. С. С., С. В. С. и М. В. С. сумата от 111, 49 лева – разноски по делото. Осъдени са В. С. С., С. В. С. и М. В. С. да заплатят на ЗК „Л.И.“ АД сумата от 234, 65 лева – разноски по делото. Решението е постановено при участието на привлечено от ответника трето лице – помагач „Л.К.С.“ ЕООД. Постъпила е въззивна жалба от ищците В. С. С., М. В. С. и С. В. С., чрез адв. В. Ц., срещу решението в частта, с която е отхвърлена претенцията им за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 12 000 лева. В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно първоинстанционният съд приел, че не е налице основание за квалифициране на исковата претенция като такава по чл.49 от ЗЗД, а вместо това приел, че правното основание на иска е по чл.405, ал.2 от КЗ, като по този начин допуснал съществено процесуално нарушение. По делото били събрани доказателства, от които се установявало, че ответникът като застраховател е възложил на доверения си сервиз „Л.К.С.“ ЕООД извършването на ремонта на процесното МПС, поради което следвало да бъде ангажирана отговорността на същия по чл.49 от ЗЗД за необоснованото забавяне на предаването на ремонтирания автомобил в разумен срок. Това довело до невъзможност да се ползват благата от вещта, вследствие на което била налице пропусната полза поради неправомерното поведение на застрахователя, респ. на лицето, на което бил възложен ремонтът на автомобила. Били събрани доказателства и относно размера на обезщетението. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „ЗК Л.И.“АД, чрез пълномощника юрисконсулт К.М., с който жалбата се оспорва изцяло и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Излага доводи, че правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл.405, ал.2 от КЗ застрахователят по договор за имуществено застраховане не дължи обезщетение за пропуснати ползи, освен ако е уговорено друго в застрахователния договор, какъвто не бил настоящият случай. Не било установено, че автомобилът се ползвал ежедневно за нужди на застрахования, който така да е бил лишен от едно имуществено благо. Не били представени документи, удостоверяващи извършен от ищеца разход за наемането на заместващ автомобил. Ответникът не се явявал работодател на третото лице – помагач и не организирал неговата работа. Освен това общите условия на дружеството предвиждали възможност за предоставяне на заместващ автомобил на ползвателя на застрахователна услуга, но в конкретния случай дружеството не било уведомено своевременно за необходимостта от предоставяне на заместващ автомобил и било в обективна невъзможност да осигури и предостави такъв. Счита, че с оглед клаузите на общите условия, обезщетение за заместващ автомобил не се дължи за срок над 20 календарни дни, доколкото за този период разходите за заместващ автомобил следва да се поемат от ищеца. счита, че съгласно сключения между страните договор застрахователното обезщетение не следва да надвишава сума в размер на 8000 лева, представляваща 80% от застрахователната стойност на процесния автомобил. Счита, че посочената от вещото лице наемна цена за автомобил, произведен през 2019г., следва да се редуцира съгласно годината на производство на процесния автомобил. Поради изложеното моли решението да бъде потвърдено. Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна: Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ и чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 от ЗЗД. Ищецът поддържа в исковата молба, че е собственик на лек автомобил "Субару Форестър“ с рег. №СВ •••• МА, за който бил сключен с ответника договор за имуществена застраховка „Каско“, застрахователна полица №21589001/93001810018856/08.03.2018г. В срока на действие на застрахователния договор автомобилът бил увреден при ПТП, настъпило на 25.01.2019г., за което застрахователят бил уведомен своевременно и след извършения оглед ремонтът на автомобила бил възложен на доверен сервиз на застрахователя. Застрахователят отказал да заплати ремонта на част от претърпените при ПТП вреди. Освен това отстраняването на щетите следвало да стане в разумен срок, а именно не повече от 30 календарни дни, но ремонтът продължил до 20.09.2019г. На посочената дата автомобилът бил предаден на ищеца, който заплатил допълнително сумата от 896, 40 лева за дейности, които застрахователят не признал. Поради изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 896, 40 лева, платена за извършените ремонтни дейности за отстраняване на щети по автомобила, вследствие на процесното ПТП, както и обезщетение за претърпените пропуснати ползи от невъзможността да използва автомобила за неразумно дългия срок на ремонта, а именно сумата от 12000 лева за задържане на автомобила в сервиза за срок от 240 дни. Първоинстанционното решение се обжалва от страна на ищците в частта, с която е отхвърлена претенцията им за обезщетяване на пропуснати ползи в размер на 12000 лева за задържане на автомобила в сервиза над разумния срок за извършване на ремонта. Въззивната инстанция намира, че неправилно първоинстанционният съд е квалифицирал претенцията за присъждане на посочената сума като такава по чл. 405, ал.1 от КЗ. Това обаче не се е отразило върху допустимостта на обжалвания съдебен акт относно тази искова претенция, тъй като решаващият съд не е разгледал фактически обстоятелства, на които ищецът не се е позовал. Ето защо въззивният съд следва да даде вярната правна квалификация и да се произнесе по съществото на спора. Правното основание на така предявената претенция е по чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 от ЗЗД, доколкото в случая не се претендира обезщетение за пропуснати ползи като договорено застрахователно обезщетение за срока, докато е траел ремонтът на автомобила в доверения сервиз по поръчка на ответника и собственикът е бил лишен от ползването му, а като обезщетение на общо основание за претърпени загуби, вследствие на неизпълнение на поето задължение от ответника да отстрани вредите в натура в разумен срок. Нормата на чл. 406 от КЗ предвижда, че застрахователят със съгласието на застрахования може да възстанови претърпените вреди в натура, вместо да изплати застрахователно обезщетение, като изрично препраща към приложение на разпоредбата на чл. 108 от КЗ. Съгласно чл. 108, ал. 7 от КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е дал съгласието си вредите да бъдат отстранени от външен изпълнител, застрахователят е длъжен в срока по ал. 1 или 5 писмено да възложи на външен изпълнител възстановяването на вредите. В случаите по изречение първо възстановяването на вредите се извършва в разумен за изпълнението срок, освен ако е договорен конкретен срок между застрахователя и ползвателя. Не се спори между страните, а и от приложената по делото застрахователна полица е видно, че страните са договорили начин за ликвидация на щетите – доверен сервиз на застрахователя. Ето защо след настъпване на застрахователното събитие - ПТП, автомобилът е възложен за ремонт на доверен сервиз на ответника „Л.К.С.“ ЕООД с възлагателно писмо №000505737 от 29.01.2019г. Застрахователят е поел задължението вместо да изплати парично обезщетение на застрахования, който да отстрани щетите в избран от него сервиз, сам да отстрани щетите, като е поел отговорност за действията на трето за правоотношението между страните лице – в случая избрания от него доверен сервиз. Не е спорно също така и се установява от представения приемо- предавателен протокол, че автомобилът е предаден от сервиза на собственика му на 20.09.2019г. С оглед обстоятелството, че автомобилът е бил задържан в сервиза за срок от почти осем месеца, въззивната инстанция приема, че възстановяването на вредите не е извършено в разумен за изпълнението срок. Съгласно чл. 82 от ЗЗД обезщетението при неизпълнение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Въззивната инстанция намира, че фактическият състав на чл. 82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на договорно задължение, е доказан по своето основание. Това е така, тъй като при поемане от страна на застраховател на ангажимент при настъпило застрахователно събитие не да заплати застрахователно обезщетение, с което застрахованият сам да може да отстрани вредите по автомобила, като направи избор на сервиз за извършване на ремонта, а да ги поправи в натура чрез избран от него сервиз, е могъл да предвиди вредите, които ще настъпят, ако изборът за сервиз се окаже неправилен и щетите не бъдат възстановени в рамките на разумния за това срок, а застрахованият бъде лишен от ползване на автомобила. Съобразно установената съдебна практика невъзможността увреденият лек автомобил да бъде ползван по предназначение представлява пропусната полза за увреденото лице, стойността на която е съизмерима със средния пазарен наем на вещта за периода, в който същата не е могла да бъде ползвана по предназначение от него. Поради изложеното въззивната инстанция приема, че претенцията по чл.82 от ЗЗД е основателна и доказана до размер на сумата от 400 лева, представляваща средния пазарен наем за автомобил за период от един месец, съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза. Ищецът е имал възможност за предотврати превишаващите посочения размер вреди при съобразяване на чл. 83, ал. 2 ЗЗД, според който длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижата на добър стопанин. Както е прието в решение №15/08.09.2010г., постановено по т.д. №395/2009г. на ВКС, ІІ т. о., за да се реализира отговорността на длъжника, кредиторът следва да установи изпълнението на това законоустановено задължение. Не може да се приеме, че във всички случаи и без оглед на останалите обстоятелства по делото, вредите винаги ще се равняват на печалбата (а в случая на загубата) за целия исков период, тъй като това би означавало да се поощри поведение на кредитор, който, вместо да вземе надлежни мерки за защита на интереса си (а така и за ограничаване на вредите), бездейства в продължителен период и се надява да получи житейски неоправдано обезщетение. По делото не се установява активно поведение на застрахования да уведоми застрахователя за забавения ремонт на автомобила, нито да изиска предаването му от сервиза, за да отстрани сам щетите. Поради изложеното претенцията се явява основателна и доказана до размер на сумата от 400 лева, и решението, с което е отхвърлена до посочения размер следва да бъде отменено, като бъде постановено решение, с което същата да бъде уважена. При този изход на спора на въззивниците - ищци следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно с уважената част от въззивната жалба, както следва: за въззивната инстанция в размер на 37, 20 лева, и за първоинстанционното производство в размер на още 51, 94 лева. В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно с отхвърлената част от жалбата в размер на 97 лева. По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Е въззивен състав