Решение № 114 от 28.5.2021 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 343/2020 г.

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 260005/26.08.2020 год., постановено по т. д. № 204/2019 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, е осъден на основание чл. 274, ал. 2 от КЗ С. С. Ф., ЕГН ••••••••••, от гр. Плевен, ••••••••••• да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, гр. София сумата от 31 500 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение по щета № 43072951400280 по описа на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД на основание застрахователна полица № 06114001280860/07.05.2014 г. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, за причинени неимуществени вреди на Ф. Б. К., ЕГН ••••••••••, вследствие причинено ПТП от 24.05.2014 г. по вина на С. С. Ф., ЕГН •••••••••• и при управление на МПС без свидетелство за управление, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска - 02.09.2019 г. до окончателното изплащане. Със същото решение е осъден на основание чл. 274, ал. 2 от КЗ С. С. Ф., ЕГН ••••••••••, от гр. Плевен, ••••••••••• да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, гр. София сумата от 1 386 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение по щета № 43072951400280 по описа на ищцовото дружество на основание застрахователна полица № 06114001280860/07.05.2014 г. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, за причинени имуществени вреди на пострадалия Ф. Б. К., вследствие причинено ПТП на 24.05.2014 г. по вина на С. С. Ф., ЕГН •••••••••• и при управление на МПС без свидетелство за управление, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска - 02.09.2019 г. до окончателното изплащане. С решението и осъден С. С. Ф., ЕГН •••••••••• да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, гр. София направените деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 4 352.45 лв. В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. И.Н. от АК – Плевен, в качеството му на особен представител на С. С. Ф., ЕГН •••••••••• от гр. Плевен, ••••••••• против Решение № 260005/26.08.2020 год., постановено по т. д. № 204/2019 г. по описа на Плевенски окръжен съд. В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Излага се, че извършената от първоинстанционният съд преценка на доказателствата била неправилна. Не се установявало ответникът да е управлявал МПС без свидетелство за управление. Не се установявало заплатената от ищеца сума да е по повод застраховка „Гражданска отговорност“ на лекия автомобил, с което било причинено процесното ПТП и дали тази сума изобщо е изплатена. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт изцяло и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения иск. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано заедно от К. Ч. – гл. изп. директор и Б. П. – изп. директор, чрез адв. П.А. от АК – Плевен, в който се излага че същата е неоснователна, а решението правилно и законосъобразно. Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 204/2019 година по описа на Окръжен съд – Плевен е образувано въз основа на предявен от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД против С. С. Ф. от гр. Плевен иск с посочено в молбата правно основание чл. 274, ал. 2 от Кодекса за застраховане за сумата от 32 886 лв. В исковата молба се излага следното: Ищцовото дружество твърди, че на 07.05.2014 г. е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със С. С. Ф. от гр. Плевен, по силата на която е покрита отговорността на л. а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ЕН 55••••, собственост на същото лице, за което е издадена застрахователна полица № 06114001280860/07.05.2014 г., с валидност от 11.05.2014 г. до 11.05.2015 г. Излага се, че на 24.05.2014 г., около 10.05 ч., на път II-13 на 69+790 км., посока от гр. Бяла Слатина към гр. Кнежа, на около 1 км. от гр. Кнежа, ответникът, управлявайки горепосочения лек автомобил, без да притежава свидетелство за правоуправление на МПС (отнето му по административен ред), нарушавайки правила за движение по пътищата, причинил ПТП, като от същото са причинени неимуществени и имуществени вреди на пътника в автомобила - Ф. Б. К. от гр. Плевен. За настъпилото ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с материални щети № 3, рег. № 4459/24.05.2014 г. на РУ - гр. Кнежа. Твърди се, че срещу ответника било образувано досъдебно производство № ЗМ-178/24.05.2014 г. по описа на РУП - Кнежа и прокурорска преписка Вх. № 666/2014 г. по описа на Районна прокуратура – Кнежа. С Постановление № 666/25.08.2014 г. Районна прокуратура – Кнежа прекратила частично наказателното производство за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 2 от НК, като производството е продължило за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК срещу ответника. Образувано било НОХД № 202/2014 г. по описа на Районен съд - Кнежа, по което съдът одобрил Споразумение между ответника и Районна прокуратура - Кнежа, с което С. С. Ф., ЕГН •••••••••• от гр. Плевен се е признал за виновен в извършено престъпление по чл. 343в, ал. 1 от НК - в едногодишен срок от наказването му по административен ред с влязло в сила НП № 14-0938-000417/07.04.2014 г. за управление на МПС в срока на лишаване от това право по съдебен или административен ред, на 24.05.2014 г. е управлявал МПС, без да притежава свидетелство за управление. Определението, с което е одобрено споразумението било влязло в сила на 10.09.2014 г. Ищецът твърди, че за настъпилото събитие на основание застрахователна претенция от Ф. К. била образувана щета № 43072951400280 по описа на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД. Твърди се, че по образуваната щета застрахователна медицинска комисия при ЦУ на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, констатирала телесни увреждания на пострадалия, както следва: гръдна травма - фрактура на пет ребра вдясно, хемопневмоторакс вдясно, фрактура на две ребра вляво, хемопневмоторакс, фрактура на лява бедрена кост, торакоцентеза вдясно и вляво, кръвна репозиция, метална остеосинтеза на лява бедрена кост. С решение по Протокол № 188/10.12.2014 г. комисията определила на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди в размер на 31 500 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 386 лв., като е отчела 30 % съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който бил пътувал в автомобила без поставен обезопасителен колан. Ищцовото дружество излага, че е подписано Споразумение с пострадалия на 12.12.2014 г., като на 29.12.2014 г. застрахователят е изплатил на пострадалото лице Ф. К. сумата от 31 500 лв. като обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП на 24.05.2014 г., както и сумата от 1 386 лв. - обезщетение за причинените имуществени вреди на пострадалия. Ищецът твърди, че съгласно чл. 267, ал. 1, т. 1 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ покрива отговорността на застрахования за причинени на трети лица вреди, вследствие на притежаването или използването на МПС, вкл. за имуществените и неимуществените вреди, вследствие на телесно увреждане. Твърди също, че съгласно чл. 274, ал. 2 от КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление. Прави се искане съдът да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата 32 886 лв., представляваща изплатени застрахователни обезщетения за настъпилото пътно - транспортно произшествие на 24.05.2014 г. на увредения Ф. К., от които 31 500 лв. – за причинени неимуществени вреди и 1 386 лв. – за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират разноски. В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от адв. И.Н. от АК – Плевен, в качеството му на особен представител на С. С. Ф., ЕГН •••••••••• от гр. Плевен, •••••••••. В същия се излага, че исковете са допустими, но неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност на предявените искове съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЗД - исковата молба е подадена на 02.09.2019 г., а процесното ПТП е станало на 24.05.2014 г., като погасени са и вземанията за лихви за забава. На следващо място твърди, че не се установява ответникът да е управлявал МПС без свидетелство за управление. Липсвали и доказателства за отправяне до ответника на регресна покана от страна на застрахователя. Липсвали и доказателства на какво основание е изплатена исковата сума на пострадалото лице. В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, в която се излагат доводи по направените с писмения отговор възражения от страна на ответника. По отношение на възражението за изтекла погасителна давност за предявяване на исковете, ищецът посочва, че тази давност тече от датата на плащане на застрахователното обезщетение на пострадалото лице. Твърди, че е неоснователно е и възражението за липса на доказателства, че ответникът е управлявал МПС без свидетелство за правоуправление към датата на настъпване на процесното ПТП. Заявява, че отправянето на регресна покана не е предпоставка за реализиране на регресното право на застрахователя, а има значение единствено за поставяне на ответника в забава при предявена претенция за мораторна лихва. Неоснователно било и възражението за липса на доказателства, че платената сума на увреденото лице е по сключената с ответника застраховка. В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба. В същия се поддържат възраженията направени в отговора на исковата молба. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: На 24.05.2014 г., около 10.05 ч., на път II-13 на 69+790 км., посока от гр. Бяла Слатина към гр. Кнежа, на около 1 км. от гр. Кнежа, ответникът С. С. Ф., управлявайки л. а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ЕН 55••••, без да притежава свидетелство за правоуправление на МПС (отнето му по административен ред) и нарушавайки правила за движение по пътищата, причинил ПТП, като от същото са причинени неимуществени и имуществени вреди на пътника в автомобила - Ф. Б. К. от гр. Плевен. Със Споразумение от 10.09.2014 г. по НОХД № 202/2014 г. по описа на Районен съд – Кнежа, С. С. Ф., ЕГН •••••••••• от гр. Плевен е признат за виновен в това че, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с влязло в сила Наказателно постановление № 14-0938-000417/07.04.2014 г. на Началник Сектор „ПП“ – БОДМВР – Плевен за управление на МПС в срока на лишаване от това право по съдебен или административен ред, на 24.05.2014 г. по пътя гр. Кнежа – гр. Бяла Слатина, в местността „Локвичката“ управлявал МПС – лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ЕН 55••••, без да притежава свидетелство за управление на МПС - престъпление по чл. 343в, ал. 1 от НК. Не е спорно по делото, че автомобилът на ответника бил застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ № 06114001280860/07.05.2014 г. със срок на действие от 11.05.2014 г. до 11.05.2015 г. в „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД. На 08.12.2014 г. при ищцовото дружество била образувана щета № 43072951400280 по заявление (Претенция Вх. № 94-Г-196/08.12.2014 г.) от пострадалия Ф. К. за причинените му имуществени и неимуществени вреди. Видно от Протокол № 188/10.12.2014 г. по образуваната щета № 43072951400280, застрахователна медицинска комисия при ЦУ на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е разгледала претенцията на Ф. К. и приложените към нея документи, като е констатирала телесни увреждания на пострадалия, както следва: гръдна травма - фрактура на пет ребра вдясно, хемопневмоторакс вдясно, фрактура на две ребра вляво, хемопневмоторакс вляво, фрактура на лява бедрена кост, хоспитализиран по спешност и опериран: торакоцентеза вдясно и вляво, кръвна репозиция, метална остеосинтеза на лява бедрена кост. Пострадалият е изписан от болнично заведение на 11.06.2014 г. без усложнения. Горните увреждания, получените при процесното ПТП се установяват и от Епикриза от 11.06.2014 г. на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, гр. Плевен, Клиника по хирургия - Отделение по гръдна хирургия. От възстановителния период е представен Амбулаторен лист от 10.11.2014 г. с обективно състояние: стар оперативен цикатрикс на ляво бедро, болка и силно затруднени движения, пострадалият се придвижва с две помощни средства. В Становище от 09.12.2014 г. на д-р Стоян Русев Стоянов - доверен лекар към „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД са описани получените травми от Ф. К. в резултат на настъпило ПТП на 24.05.2014 г., като е направено и предложение за обсъждане на сума за обезщетение на неимуществени вреди според основните критерии на ЗМК в размер общо на 45 000 лв. - 51 000 лв. По отношение на обезщетението за имуществени вреди комисията е приела, че претенцията е доказана в пълен размер от надлежни разходо-оправдателни документи (Фактура № 7000002255/28.05.2014 г. за сумата в размер на 1 980 лв. с ДДС - за заплащане на имплант), като след отчитане на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия с 30 %, обезщетението е намалено на 1 386 лв. С решение по Протокол № 188/10.12.2014 г. комисията определила на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди в размер на 31 500 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 386 лв., като е отчела 30 % съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който пътувал в автомобила без поставен обезопасителен колан. Застрахователят и пострадалият постигнали споразумение на 12.12.2014 г., като на 29.12.2014 г. застрахователят е изплатил на пострадалото лице Ф. К. сумата от 31 500 лв. като обезщетение за причинените му неимуществени вреди (л. 52 от д.) и сумата от 1 386 лв. - обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП на 24.05.2014 г. (л. 51 от д.). От заключението на допуснатата и изслушана пред въззивната инстанция съдебно- автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието, като доказателство по делото се установява механизма на възникване и осъществяване на ПТП, а именно че на 24.05.2014 г., в светлата част на денонощието (м. май, около 10.00 ч.), л. а. „Фолксваген Пасат” с рег. № ЕН 55••••, управляван от водача си С. С. Ф., се движи по път II-13, от гр. Бяла Слатина към гр. Кнежа, по прав пътен участък и в полагащата му се за движение пътна лента, в посока от запад към изток и по траекторията на права. Времето е било ясно, слънчево и топло, видимостта - неограничена. Платното за движение е било с обща широчина от 7.10 м. и е било предназначено за двупосочно движение, с две пътни ленти за движение на ППС в двете посоки, разделени с прекъсната разделителна линия М-З и с надлъжен наклон на спускане в посока към гр. Кнежа от 3.5 %. Вещото лице пояснява, че в района на ПТП не е имало пътни знаци, които да ограничават скоростта на движение на ППС в двете посоки, в съответствие с което максимално разрешената скорост за л. а. в пътния участък е 90 км./ч. Платното за движение е било с ново асфалтово покритие, сухо, без недостатъци. От двете страни на платното за движение е имало банкети с широчина от 1.30 м., ограничени от него с бели непрекъснати линии, обработени със сипаница. От дясната страна на платното за движение по посока гр. Кнежа и на разстояние 1.50 м. от платното за движение е имало бетонирана канавка с размери 1, 40 x 0, 40 x 0, 40 м. Над канавката е имало изграден преход към отбивката за тютюневата сушилня. След левия банкет по посока гр. Кнежа е имало клонови храсти от джанки и скат на снижение. Няма данни за натоварен пътен трафик в района и към момента на настъпване на ПТП. Не е имало усложняващи пътната обстановка фактори. В определен момент от време, на около 1 000 м. преди гр. Кнежа, и на разстояние от порядъка на 70 м. западно от западния край на бетонния пояс, който ограничава прехода за сушилнята (ОР), водачът на л. а. губи контрол над управлявания от него автомобил, напуска платното за движение, навлиза върху южния банкет и започва движение с десните си колела по наклонената северна стена на бетоновата канавка. Извършвайки постъпателно движение напред л. а. се насочва с десните си колела към западния край на бетонния пояс. Реализирана е възможност за удар между предно дясно колело на л. а. и западния край на бетонния пояс - пред водача на л. а. възниква опасност. Водачът на л. а. реагира на възникналата опасност чрез неконтролирано завъртане на волана на ляво, променя траекторията си на движение на ляво и след като оставя описаните в протокола за оглед следи от протриване върху платното за движение навлиза в северния банкет и крайпътния терен северно от платното за движение, където продължава движението си и след окончателно изразходване на кинетичната му енергия е установен в неподвижно състояние на описаното в протокола за оглед място. Процесното ПТП е реализирано. Вещото лице дава заключение, че скоростта на л. а. „Фолксваген Пасат“ при настъпвани на процесното ПТП е била от порядъка на 113 km/h (31.4 м./сек.). Дава заключение, че водачът на л. а „Фолксваген Пасат“ е имал възможност да предотврати ПТП: управлявайки автомобила със съобразена скорост, ненадвишаваща максимално допустимата за пътния участък, която да му осигури безопасно движение по желаната траектория; непрекъснато наблюдение на пътната обстановка и пътния участък в полезрението му по посока на движение на управлявания от него л. а.; извършвайки адекватни и контролирани действия с кормилната уредба на управлявания от него л. а. Вещото лице е заключило, че причините за настъпване на процесното ПТП от експлоатационно-техническа гледна точка са: скоростта на движение на л. а. „Фолксваген Пасат“, превишаваща максимално допустимата за пътния участък в района на ПТП; несвоевременно възприятие на пътната обстановка от страна на водача на л. а. „Фолксваген Пасат“ (нарушено внимание), което е довело до загуба на контрол над кормилното управление и последващо напускане платното за движение от л. а. в дясно по посоката му на движение; неадекватната реакция на водача на л. а. „Фолксваген Пасат“ на създалата се пътна ситуация и възникналата опасност от удар между предно дясно колело на л. а. и западния край на бетонния пояс (неконтролируемо рязко завъртане на волана в ляво). От заключението на допуснатата и изслушана пред въззивната инстанция съдебно- медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието, като доказателство по делото се установява, че от претърпения пътен инцидент на 24.05.2014 г. пострадалият като пътник в л.а. Ф. Б. К. е получил следните травматични увреждания: А) Гръдна травма: - Закрито счупване на ребрата в лявата гръдна половина - второ и трето по мишничната линия; - Закрито счупване на ребрата в дясната гръдна половина - от четвърто до девето по задна мишнична линия с разместване на фрагментите; - Двустранен хемопневмоторакс. Наличие на излив на кръв в лявата гръдна половина от 350 мл. наличие на излив на кръв в дясната гръдна половина от 550 мл. Извършена двустранна торакоцентеза на 24.05.2014 г.; Б) Закрито счупване на лявата бедрена кост (субтрохантерно). Извършена оперативна интервенция на 06.06.2014 г. открито наместване под рентгенов контрол – въведен реконструктивен интрамедуларен пирон. Дистално заключване в статичен вариант. Вещото лице дава заключение, че причинените травматични увреждания получени от пострадалият Ф. Б. К. при настъпилото ПТП на 24.05.2014 г. отговарят да са получени от и при травма вътре в л.а. като пътник в него, от и при внезапно придаден инерционен момент на тялото му с притискане (натискане) затискане от детайли вътре в купето му, довели и причинили настъпилите наранявания, което са наложили неговата хоспитализация и последващо лечение. Това изключва друго време, място и начин на тяхното получаване от пострадалия. Дава заключение, че установените травматични наранявания, получени от пострадалия Ф. Б. К. са довели до промяна в неговото клинично здраве, които травми определят медико- биологичните критерий на причинените телесни увреждания в порядък: А) Закритата гръдна травма - счупването на ребрата в двете гръдни половини с двустранния хемопневмоторакс са довели до трайно затрудняване движението на снагата с разстройство на здравето, временно опасно за живота му, като обща гръдна травма, определяща критериите на средна телесна повреда по НК на Р. България; Б) Закрито счупване – субтрохантерно (под шийката на бедрената кост) на лявата бедрена кост, е довело до трайно затрудняване на опорно двигателната активност на долният ляв крайник да извършва активна дейност, определяща критериите на средна телесна повреда по НК на Р. България. Вещото лице дава заключение, че възстановително оздравителния процес на причинените травми, получени от пострадалия Ф. Б. К. е рамките на обичайните срокове, посочени от добрите практики като процеси: А) По отношение на закритата гръдна травма, срокът на неговото клинично оздравяване и възстановяване е в рамките на около 4 (четири) месеца, при правилно протичащи процеси, съпроводени с болка и страдания; Б) По отношение на закрита травма на лявата бедрена кост, срокът на неговото клинично оздравяване и възстановяване е в рамките на около 8 (осем) -10 (десет) месеца, при правилно протичащ процес, съпроводен с болка и страдания. Дава заключение, че на 06.06.2014 г. е извършено открито наместване на субтрохантерното счупване на лявата бедрена кост с поставен реконструктивен интрамедуларен пирон с дистално заключване в статичен вариант, който е бил необходим, закупен в посочената фактура №7000002255/28.05.2014 г. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 260005/26.08.2020 год., постановено по т. д. № 204/2019 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът счита, че са предявени искове с правно основание чл. 274, ал. 2 от Кодекса за застраховането . Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2 от КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление. Възникването на спорното материално право, предмет на регресната претенция по чл. 274, ал. 2 от КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, предполага установяване, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1) наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, по силата на което ищецът е обезпечил гражданската (деликтната) отговорност на ответника в качеството му на водач на определено МПС; 2) реализиране на застрахователно събитие - ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие, за което вина носи ответникът (на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага оборимо); 3) настъпване на вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; 4) причинно-следствена връзка между ПТП и вредата; 5) при реализиране на произшествието делинквентът да е управлявал автомобила без свидетелство за управление; 6) заплащане на застрахователно обезщетение от ищцовото дружество в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” в полза на лицето, претърпяло вреди от ПТП; 7) ответникът да не е изплатил на ищеца това обезщетение. Съгласно чл. 257, ал. 1 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като по силата на императивната правна норма, уредена в чл. 257, ал. 2 от КЗ , застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. А съобразно дефинитивната разпоредба, уредена в § 1, т. 35 от ДР на КЗ , „автомобилист“ е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на МПС, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица. Правото на застрахователя да иска от застрахованото при него лице, причинило вредата в хипотезата на чл. 274 от КЗ, след плащането на застрахователното обезщетение, е регресно право. Това право е предвидено само за един вид имуществена застраховка – „Гражданска отговорност“ на водачи на МПС. Това право е специално предвидено в закона. При тези хипотези застрахователят е освободен от задължение да покрие вреди, претърпени от застрахован, но той е длъжен да изплати на пострадалия обезщетение за вредите, претърпени в следствие на поведението на застрахования. От момента, в който застрахователят е удовлетворил третото увредено лице, в полза на застрахователя възниква регресното му право срещу деликвента да му възстанови платеното застрахователно обезщетение. (В т. см. Решение № 279/29.05.2007 г., постановено по т. д. № 1037/2006 г. по описа на ВКС на РБ, ТК). Не е спорно по делото, че към 24.05.2014 г. ищецът е покривал отговорността по застраховка „Гражданска отговорност“ на водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ЕН 55••••, като на тази дата ответникът нарушавайки правила за движение по пътищата, причинил ПТП, като от същото са причинени имуществени и неимуществени вреди на пътника в автомобила - Ф. Б. К. от гр. Плевен. В настоящия случай с оглед приложението на разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлото в сила на 10.09.2014 г. Споразумение от 10.09.2014 г. по НОХД № 202/2014 г. по описа на Районен съд – Кнежа, С. С. Ф., ЕГН •••••••••• от гр. Плевен е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343в, ал. 1 от НК - в едногодишен срок от наказването му по административен ред с влязло в сила Наказателно постановление № 14-0938- 000417/07.04.2014 г. за управление на МПС в срока на лишаване от това право по съдебен или административен ред, на 24.05.2014 г. управлявал МПС, без да притежава свидетелство за управление – деликтът, последиците от който са предмет на настоящия иск, обвързва съда, разглеждащ гражданските последици от деянието – относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. От горното следва, че настоящият съд е обвързан с констатациите в решението на наказателния, че ответникът управлявал МПС, без да притежава свидетелство за управление. Установява се също, че на 29.12.2014 г. ищецът е погасил чрез плащане задълженията си към пострадалия при ПТП - Ф. Б. К. от гр. Плевен. Налице са всички предпоставки за уважаването на този иск.