Решение № 498 от 3.11.2025 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 874/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Производството по делото е образувано въз основа на подадена от К. Г. Т. въззивна жалба против Решение № 936/29.07.2025 г. по гр.д. № 671/2025 г. на Районен съд – Горна Оряховица. С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от К. Г. Т. иск против Административен съд – Враца и Административен съд – Ловеч, за осъждане на ответниците солидарно да му заплатят сумата в размер на 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, които били последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на адм.д. № 243/2024 г. на Административен съд – Велико Търново, водено като адм. дело № 288/2024 г. на Административен съд – Ловеч и преобразувано в адм. дело № 25/2025 г. на Административен съд – Враца, в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Жалбоподателят навежда оплаквания за недопустимост и неправилност на съдебното решение поради неправилно прилагане на материалния закон и необсъждане на всички доводи и доказателства от съда. Посочва, че не е изпълнено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като в производството не е участвал представител на прокуратурата, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което не може да бъде поправено във въззивното производство. Счита, че решението е недопустимо и защото са нарушени императивните правила за подсъдност и не е повдигната препирня за подсъдност по реда на чл. 122 ГПК. Излага доводи, че неправилно първоинстанционният съд е разпределил тежестта на доказване в доклада по чл. 146 ГПК, не е посочил правнорелевантните факти по делото и не е дал правна квалификация на всички претендирани от страните права и възражения. Посочва, че е ищец по гр.д. № 103/2025 г. по описа на Окръжен съд – Враца, а ответник е орган на съдебната власт, в който разпределения по делото докладчик престира своя труд, поради което счита, че е било налице основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК и решението е неправилно на това основание. Моли решението да бъде обезсилено, евентуално отхвърлено и делото върнато за разглеждане от друг състав. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответната страна Административен съд – Ловеч е депозирала отговор, в който заема становище за нередовност на жалбата поради липса на доказателства за платена държавна такса, евентуално – неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като всички процесуални действия от ответните страни са извършвани в кратък срок и без забавяне, поради което и правилно предявеният иск е отхвърлен. Посочва, че съдът се е произнесъл съобразно всички въведени от ищеца доводи, като е спазено и изискването на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ. Излага подробни съображения за неоснователност на възраженията за допуснато нарушение на правилата за подсъдност по чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, като счита възражението за преклудирано. Посочва, че първоинстанционният съд е изготвил доклад, съдържащ всички реквизити, предвидени в чл. 146 ГПК, като ищецът не е изложил възражения срещу същия в хода на първоинстанционното производство. Счита за неоснователни възраженията на ищеца, че съдията-докладчик е следвало да се отведе от разглеждане на делото, тъй като не е налице абсолютно основание за отвод и такъв не е искан от страна на ищеца. Заема становище за неоснователност на направените доказателствени искания. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – потвърдено. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответната страна Административен съд – Враца е подала отговор, в който заема становище за неоснователност на жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Посочва, че претендираните неимуществени вреди са недоказани както по основание, така и по размер и не е налице нито една от предпоставките за ангажиране отговорността на Административен съд – Враца. Твърди, че производството пред Административен съд – Враца е с обща продължителност от два месеца и шест дни, като всички съдопроизводствени действия са извършвани в разумен срок и без забавяне. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка, съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. В тази връзка, съдът намира за неоснователни възраженията на въззивника, че обжалваното решение е недопустимо поради нарушение на чл. 122 ГПК и чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ. На първо място, според настоящия съдебен състав не е налице твърдяното нарушение на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ поради неизчерпване на всички родово компетентни съдилища от съдебния район на ответниците. От данните по делото се установява, че ищецът е предявил настоящият иск в Административен съд – Враца, като на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ производството е било прекратено и изпратено на най-близкия родово компетентен административен съд /Административен съд - Монтана/. С Определение № 173/17.02.2025 г. по адм.д. № 27/2025 г. по описа на Административен съд – Монтана, производството е било прекратено и исковата молба, подадена от К. Т. против Административен съд – Враца и Административен съд – Ловеч е изпратена на Районен съд – Елена по компетентност. Поради отвод на всички съдии в Районен съд – Елена, с Определение № 364/11.03.2025 г. по в.ч.гр.д. № 189/2025 г. на Окръжен съд – Велико Търново на основание чл. 23, ал. 3 ГПК делото е изпратено за разглеждане от Районен съд – Горна Оряховица. С оглед изложеното, в случая не е допуснато нарушение на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, тъй като съдът разгледал по същество исковата молба не е страна в производството. Делото първоначално е изпратено на Районен съд – Елена, който се явява най-близкия родово компетентен съд по смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, но поради отвод на всички съдии в съда, на основание чл. 23, ал. 3 ГПК делото е изпратено на Районен съд – Горна Оряховица. На следващо място, съдът споделя доводите, изложени от Административен съд – Ловеч, че така направеното възражение не е релевирано пред първоинстанционния съд, поради което и се явява преклудирано към настоящия момент. При проверка за правилността на съдебното решение по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от К. Г. Т. субективно съединени искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ против Административен съд – Враца и Административен съд – Ловеч. Ищецът сочи, че с подаване на искова молба до Административен съд – Велико Търново на 25.03.2024 г. е било образувано адм. дело № 243/2024 г., което след това е образувано като адм. дело № 288/2024 г. пред Административен съд – Ловеч, а към датата на подаване на исковата молба се разглежда от Административен съд – Враца като адм. дело № 25/2025 г. Ищецът сочи, че не била спазена гаранцията на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане на делото в разумен срок. В резултат на това твърди, че е претърпял и продължавал да търпи душевни болки и страдания – загубил доверие в правосъдието, редом с житейския дискомфорт, който изпитвал, от погазване на основаните му права. Ищецът сочи, че относно неимуществените вреди е налице съдебна практика за съществуване на необорима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива, поради което не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типичните неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието в държавността, поради забавяне на делото. Посочва, че болките и страданията са строго индивидуални и зависят от субективното отношение на всяко лице към определено противоправно поведение. Ищецът смята, че причиняването на усещане за тревога от нарушената сигурност в държавността е достатъчно, за да се ангажира отговорността на ответниците. Твърди се, че ответниците като компетентни органи не са могли своевременно да защитят накърнените права на ищеца да получи желания съдебен акт в срок, вследствие на което била засегнат неимуществената му сфера. Претендира се, че в резултат на това ищецът е с накърнено чувство за справедливост, изпитва гняв и безсилие от противоправното поведение на държавните органи, обида от незачитане правото му на пострадало лице да бъде извършено бързо и адекватно решаване на делото. Посочва, че в резултат на продължително изпитваните негативни емоции е с нарушен сън, изпитва продължително време тревожност, изпадал е в депресивно състояния, раздразнителност, потиснато настроение, хронично главоболие, настъпило разстройство на адаптацията. Твърди, че тези състояния не са отшумели и до момента. Моли да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата в размер на 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, които били последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на адм.д. № 243/2024г. на Административен съд – Велико Търново, което след това е образувано пред Административен съд – Ловеч по адм. дело № 288/ 2024 г., а към датата на подаване на исковата молба се разглежда от Административен съд гр. Враца – адм. дело № 25/ 2025 г. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Административен съд – Ловеч. Ответникът намира исковата молба за нередовна и счита, че не са спазени изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. На първо място се възразява срещу компетентността на административния съд да разгледа спора – същият бил в тази на районните съдилища, конкретно на Районен съд – Елена. Счита, че не са изложени обстоятелства, въз основа на които се основава претенцията на ищеца – не е ясно в какво се изразява неразумния срок на разглеждане на посоченото производство пред Административен съд – Ловеч. Посочва, че ищецът не е уточнил и посочил какви са претърпените от него неимуществени вреди и какво е искането му до съда. По същество намира предявеният иск за неоснователен. Сочи, че с Определение № 6863/05.06.2024 г. на Трето отделение на ВАС по адм. дело № 5035/2024 г. в Административен съд – Ловеч е изпратено дело по иск на К. Г. Т. срещу ОД МВР Велико Търново с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Исковата молба е постъпила на 10.06.2024 г. в 13: 27 часа, като в 16: 23 часа е образувано адм. дело № 288/2024 г. и е разпределено на съдия-докладчик Даниела Радева. С Разпореждане от 17.06.2024 г. съдията-докладчик е преценил, че исковата молба е нередовна и е дал конкретни указания и срок за тяхното отстраняване. На 27.06.2024 г. ищецът Т. е подал заявление за достъп до ЕПЕП, което е било разрешено още на същия ден. На 16.07.2024 г., след проверка в деловодната система на съда, съдия Радева констатирала, че ищецът К. Т. е завел три искови молби срещу Административен съд – Ловеч по ЗОДОВ. Мотивирана от това, съдия Радева е постановила самоотвод на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. На 17.07.2024 г. делото е било преразпределено на съдия Йонита Цанкова, която също съобразявайки трите заведени дела срещу Административен съд – Ловеч, се е отвела от разглеждане на делото на 18.07.2024 г. На 23.07.2024 г. делото е преразпределено на съдия Мирослав Вълков, който на 24.07.2024 г. също се е отвел от разглеждане на делото. На 12.08.2024 г. делото е разпределено на съдия Димитрина Павлова, която с определение от същата дата се е отвела от разглеждане на делото. На 14.08.2024 г. делото е разпределено на съдия Георги Христов, който с определение от 09.09.2024 г., след ползван платен годишен отпуск, се е отвел от разглеждане на делото. Производството е прекратено, като с писмо от 10.09.2024 г. е изпратено на ВАС за определяне на компетентен съд. С Определение на ВАС е посочено делото да се разгледа от Административен съд – Плевен. Ответникът претендира, че с така постановените отводи е избегнато съмнението за предубеденост или заинтересованост на съдебния състав. Ответникът претендира, че не е нарушено правото на разглеждане на делото в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията за зашита на правата на човека и основните свободи и моли искът да бъде отхвърлен. В срока по чл. 131 ГПК ответникът Административен съд – Враца, представя писмен отговор. Страната сочи, че с Определение № 229/ 10.01.2025 г. по адм. дело № 11905/ 2024 г. на ВАС, Административен съд – Враца е определен да разгледа исковата молба на К. Т. против ОД МВР Велико Търново. Производството е заведено в съда на 14.01.2025 г., като на същата дата е разпределено и е образувано адм. дело № 25/ 2025 г. С Разпореждане № 105/16.01.2025 г. исковата молба е оставена без движение и са дадени указания. Още на същата дата е изготвено и изпратено съобщение до ищеца, като до 13.02.2025 г. не било върнато за прилагане по делото. Ответната страна намира предявения иск за неоснователен и оспорва описаната в исковата молба фактическа обстановка. Сочи, че образуването на делото пред Административен съд – Велико Търново, изпращането му до ВАС и образуването на адм. дело № 288/2024 г. на Административен съд – Ловеч. В отговора е посочено, че след отвод на всички съдии в последния съд, делото по определение на ВАС е изпратено на Административен съд – Плевен. След отводи на всички съдии в този съд, делото е изпратено на Административен съд – Враца, където е образувано адм. дело № 25/2025 г. Ответникът твърди, че всички претендирани вреди са напълно недоказани както по основание, така и по размер и моли искът да бъде отхвърлен. При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК. При собствения анализ на събраните по делото доказателства, с оглед направените от страните възражения и доводи, съдът намира следното: На първо място, неоснователно е направеното от въззивника възражение, че решението е неправилно поради допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с наличие на данни за отвод на съдебен състав по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Макар в жалбата да се съдържа подробно изложение във връзка с посоченото основание за неправилност на съдебното решение, жалбоподателят не посочва конкретни факти и обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в безпристрастността на първоинстанционния съдия, разгледал делото по същество. Настоящият съдебен намира, че в случая не са налице обективни данни, които поставят под съмнение безпристрастността на съдията-докладчик по делото. Фактът, че ищецът води други производства срещу Районен съд – Горна Оряховица, към който се числи съдията-докладчик, както и обстоятелството, че съдията престира своя труд в орган на съдебната власт, не пораждат съмнения в неговата безпристрастност, тъй като той не е страна в лично качество по тези дела, нито разглежда по същество същите. В случая съмненията на жалбоподателя в безпристрастността на съдията са по-скоро хипотетични, а искането за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК предполага наличието на конкретни фактически обстоятелства, които обективно са от естество да породят основателно съмнение, каквито в случая не са били изложени нито пред първоинстанционния, нито пред въззивния съд. Обстоятелството, че съдията- докладчик престира труда си в орган на съдебната власт при положение, че ответните страни в случая са органи на съдебната власт, също не съставлява обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в неговата обективност и безпристрастност, защото това само по себе си не обосновава някаква лична заинтересованост от постановяване на решение в полза или във вреда на някоя от страните, нито е налице определена зависимост между самия предмет на делата, която да изключи възможността релевантните за спора факти да бъдат преценени от първоинстанционния съд по вътрешно убеждение и с оглед събраните по делото доказателства. Предвид изложеното, съдът намира, че по делото липсват доказателства да е било налице основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК спрямо съдията-докладчик, постановил първоинстанционното решение, поради което и решението не е неправилно на това основание. Не се споделят и възраженията на въззивника, че е допуснато нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като видно от материалите по делото, в него е участвал представител на Районна прокуратура - Велико Търново, ТО – Горна Оряховица и са спазени законовите изисквания в тази насока. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че по същество предявеният иск е неоснователен по следните съображения: Искът по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ предвижда възможност за защита на гражданите и юридическите лица, претърпели вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС. Отговорността за репарирането на тези вреди е на държавата, която се реализира по реда на специалния закон, а не на общо основание /арг. от чл. 8 ал. 1 ЗОДОВ/. Предявеният в случая иск е с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на заместващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неразумната продължителност на адм.д. № 243/2024 г. на Административен съд – Велико Търново, водено като адм. дело № 288/2024 г. на Административен съд – Ловеч и преобразувано в адм. дело № 25/2025 г. на Административен съд – Враца, при разглеждане на предявен от К. Г. Т. срещу ОД МВР Велико Търново иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Същият е процесуално допустим, като предявен от страна в тези административни производства и преди адм. дело № 25/2025 г. на Административен съд – Враца да е било приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което не е било необходимо да се изчерпа административния ред по чл. 60а и сл. ЗСВ, чието провеждане е предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск единствено и само при свършили с влязъл в сила краен акт дела. Противно на възраженията на жалбоподателя, районният съд правилно е подвел фактическите му твърдения и отправеното искане за защита под нормата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. Именно в тази разпоредба е уреден фактическия състав на специалния деликт за отговорността на държава да репарира претърпените от гражданите и юридическите лица вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 § 1 ЕКЗПЧОС. В тази връзка, не се споделят и възраженията на въззиввника относно съставения от първоинстанционния съд доклад по делото. Настоящият съдебен състав намира, че съставеният проект на доклад, който в последствие е приет за окончателен, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в чл. 146 ГПК. Съдът е посочил правната квалификация на предявения иск, правилно е разпределил тежестта на доказване, като е посочил конкретните факти, които подлежат на доказване от страните и фактите, за които между страните не е налице спор. Съдът е обявил проекта за доклад за окончателен, като страните не са възразили срещу неговото приемане. В мотивната част на обжалваното решение съдът е изложил съображения относно установените факти, доказателства въз основа на които е сторил това и правните изводи, които следват от тях. Предвид изложеното, съдът намира, че не е налице нарушение във връзка със съставянето и приемането на доклад по делото, нито във връзка с обсъждане на доказателствата и доводите, наведени от страните. За да се ангажира отговорността на държавата по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, е необходимо да се установи по делото, че ищецът е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди, както и че тяхното настъпване е в причинна връзка с поведението на ответните страни, действащи като процесуален субституент на държавата, изразяващо се в нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6 § 1 от Конвенцията. Отговорността по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е обективна и не е обусловена от това дали лицата от състава на ответния съдебен орган са действали, респ. бездействали, виновно. От значение е дали тяхното поведение или това на другите участници в процеса обективно е довело до забавяне в разглеждане на делото, без разбира се да се вземат предвид забавянията, дължащи се на поведението на претендиращата обезщетение страна. По иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата се представлява от един или от повече съдебни органи, в които делото е разглеждано, като е без значение, в кой от тях се сочи да е осъществено забавянето. Исковете по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ се разглеждат по реда на ГПК, вкл. и когато са насочени срещу административни съдилища за репариране на вреди от неразумна продължителност на административно дело, какъвто е и настоящият случай. При преценка основателността на иска, съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Видно от материалите по делото, с подаване на искова молба по предявен от К. Г. Т. срещу ОД МВР Велико Търново иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, на 25.03.2024 г. в Административен съд – Велико Търново е било образувано адм. дело № 243/2024 г. Предявеният иск е за осъждане на ответника да заплати на К. Г. Т. сумата в размер на 1300 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на забраната, уредена в разпоредбите на чл. 33 ЗА, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до изплащането й. След отвод на всички съдии от съда, с Определение № 6863/05.06.2024 г. по адм. дело № 5035/2024 г. на ВАС, III отделение, делото е изпратено по компетентност на Административен съд – Ловеч. Исковата молба е постъпила в Административен съд – Ловеч на 10.06.2024 г. в 13: 27 часа, като в 16: 23 часа е образувано адм. дело № 288/2024 г. и е разпределено на съдия-докладчик Даниела Радева. С Разпореждане от 17.06.2024 г., съдията-докладчик е преценил, че исковата молба е нередовна и е дал конкретни указания и срок за тяхното отстраняване. На 16.07.2024 г., след проверка в деловодната система на съда, съдията-докладчик е констатирал, че ищецът К. Т. е завел три искови молби срещу Административен съд – Ловеч по ЗОДОВ. Мотивирана от това, съдия Радева е постановила самоотвод на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Последвали са действия по разпределение на делото на други съдии, които също са се отвели от разглеждане на делото, както следва: На 17.07.2024 г. делото е било преразпределено на съдия Йонита Цанкова, която се е отвела от разглеждане на делото на 18.07.2024 г. На 23.07.2024 г. делото е преразпределено на съдия Мирослав Вълков, който на 24.07.2024 г. се е отвел от разглеждане на делото. На 12.08.2024 г. делото е разпределено на съдия Димитрина Павлова, която с определение от същата дата се е отвела от разглеждане на делото. На 14.08.2024 г. делото е разпределено на съдия Георги Христов, който с определение от 09.09.2024 г., след ползван платен годишен отпуск, се е отвел от разглеждане на делото. Общата продължителност на производството пред Административен съд – Ловеч е три месеца – от 10.06.2024 г. до 10.09.2024 г. Производството е прекратено, като с писмо от 10.09.2024 г. е изпратено на ВАС за определяне на компетентен съд. С Определение на ВАС е посочено делото да се разгледа от Административен съд – Плевен. След отвод на всички съдии в Административен съд – Плевен, с Определение № 229/10.01.2025 г. по адм. дело № 11905/2024г. на ВАС, Административен съд – Враца е определен да разгледа исковата молба на К. Т. против ОД МВР – Велико Търново. Производството е заведено в съда на 14.01.2025 г., като на същата дата е образувано адм. дело № 25/2025 г. и делото е разпределено на съдия-докладчик. С Разпореждане № 105/16.01.2025 г. исковата молба е оставена без движение и са дадени указания за отстраняване на съответните нередовности. С Определение № 547/21.03.2025 г. по адм. дело № 25/2025 г. съдията-докладчик е приел, че не са изпълнени дадените с Разпореждане № 105/16.01.2025 г. указания и е прекратил производството. Общата продължителност на производството пред Административен съд – Враца е два месеца и една седмица или 66 дни. От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че не се установява поведение на ответните страни, водещо до фактическа забава при разглеждане на двете производства, която да обоснове нарушаването на разумния срок по чл. 6 § 1 ЕКЗПЧОС. Както правилно е подчертал районният съд, пред Административен съд – Ловеч делото е било висящо три месеца – от 10.06.2024 г. до 10.09.2024 г., като голяма част от периода обхваща съдебната ваканция, който срок изключва каквото и да е забавяне при разглеждането му. Отводите на отделните съдии от състава на ответния съд, с оглед своевременното им произнасяне, не са довели до продължаване на производството неразумно дълго, в нарушение на изискването на чл. 6 § 1 ЕКЗПЧОС. Незабавното отстраняване на съдиите от спора, след определянето им за докладчици, при наличие на основание за отвод, е обезпечило разумния ход на делото. В кратък срок след това и при проведена процедура по определяне на компетентен съд, разглеждането е продължило в Административен съд – Враца, където делото е било висящо два месеца и една седмица или 66 дни, като два дни след образуване на делото исковата молба е оставена без движение и са дадени конкретни указания на ищеца. След изтичане на срока и поради неизпълнение на дадените от съда указания, исковата молба е била върната и делото прекратено с определение, постановено на 21.03.2025 г. Съдът е извършил всички действия по образуване и администриране на делото, като своевременно са предприети необходимите действия по отстраняване на констатирани нередовности в исковата молба, даден е срок на ищеца да ги отстрани и липсват каквито и да било забавяния в действията на съда. Посоченият извод не се променя и с оглед хронологията на производството, което първоначално е образувано на 25.03.2024 г. като адм.д. № 243/2024 г. на Административен съд – Велико Търново, водено като адм. дело № 288/2024 г. на Административен съд – Ловеч и преобразувано в адм. дело № 25/2025 г. на Административен съд – Враца. Продължителността на производството е обусловена от висящността на делото пред множество съдилища, след определянето им в производство по реда на чл. 135, ал. 6 АПК, както и направените самоотводи от съдиите по щат в Административен съд – Велико Търново, Административен съд – Плевен и Административне съд - Ловеч, като настоящият съдебен състав намира, че всички действия по определяне на компетентен съд, както и последователното отвеждане на съдиите са постановени своевременно и ритмично, без забава, която да накърни правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Продължителността на висящото производство, образувано първоначално като адм.д. № 243/2024 г. на Административен съд – Велико Търново, водено като адм. дело № 288/2024 г. на Административен съд – Ловеч и преобразувано в адм. дело № 25/2025 г. на Административен съд – Враца, не надхвърля разумният срок за разглеждане и решаване на делото, доколкото пред всички съдилища, пред които е било висящо твърдяното „забавено дело“ същото е разглеждано и администрирано своевременно и без допусната абсолютно никаква забава, следователно не е налице и не е допуснато нарушение на правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС, поради което не е налице основната предпоставка по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ и предявеният против ответниците при условията на тяхна пасивна солидарност осъдителен иск се явява неоснователен. Това обстоятелство изключва възможността да бъде ангажирана отговорността им като процесуален субституент на държавата, макар същата да може да отговаря чрез който и да е от съдебните органи, пред който делото е било висящо, стига обаче разглеждането му от различните съдилища да е довело до неразумната му продължителност. В случая ответните административни съдилища не са допринесли за забавяне на делото, а и такова изобщо не е било налице с оглед общата продължителност на производството, своевременното администриране на делото и ритмичността при извършване на процесуални действия по същото. По тези съображения, настоящият състав на въззивния съд намира, че правото на ищеца за разглеждане на адм.д. № 243/2024 г. на Административен съд – Велико Търново, водено като адм. дело № 288/2024 г. на Административен съд – Ловеч и преобразувано в адм. дело № 25/2025 г. на Административен съд – Враца в разумен срок по чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧ не е било накърнено, респ. в негова полза не е възникнало правото да получи обезщетение по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. При тези изводи, въззивната инстанция приема, че не е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ - продължителност на процесното производство, надхвърляща рамките на обичайно необходимото време за разглеждане и решаването му и представляващо нарушение на правилото на чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС, поради което не е необходимо да бъдат изследвани останалите елементи от фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. За пълнота на изложението, следва да се посочи, че по делото не е доказано и наличието на претърпени неимуществени вреди, а още по-малко те да са в пряка причинна връзка с твърдения неразумен срок за разглеждане и решаване на делото. В тази връзка предявената искова претенция следва да бъде отхвърлена и като е достигнал до същите изводи и краен резултат, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че следва да отхвърли подадената срещу решението на Районен съд – Горна Оряховица въззивна жалба, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд,