Решение № 109 от 21.7.2026 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 232/2026 г.

Производството е по реда на чл. 436 ГПК, вр. чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК. Производството по делото е образувано по подадена жалба от Е. С. Я., в качеството й на длъжник по изпълнително дело № 20267620400124 по описа на ЧСИ Д.Д. с рег. № 762 и район на действие ОС – Разград, срещу Разпореждане от 25.05.2026 г. на ПЧСИ, с което било предприето принудително изпълнение върху постъпила по банкова сметка на длъжника сума в размер на 303,71 евро, представляваща възстановен данък върху доходите на физическите лица на лице с трайна намалена трудоспособност, което жалбоподателя намира за несеквестируем доход. Жалбоподателката твърди, че по нейна банкова сметка е постъпила сума в размер на 303,71 евро, представляваща възстановен надвнесен данък на основание чл. 18 от ЗДДФЛ. Сумата била наредена от ТД НАП – Варна, офис Разград. Жалбоподателката намира за незаконосъобразни действията на помощник съдебния изпълнител по насочване на изпълнението върху постъпилата по банковата сметка сума от възстановен данък на лице с намалена трудоспособност, тъй като същата представлява доход от трудова дейност, който е несеквестируем съгласно чл. 446 от ГПК. Твърди, че не получава други доходи, поради което намира, че целият размер на възстановената сума от данък върху доходите попада в хипотезата на „несеквестируем месечен доход“, доколкото през месец май 2026 г. не е получавала доход над минималната работна заплата. В допълнение сочи, че в нейна полза е издадена обезпечителна заповед по г.д. № 727/2026 г. по описа на РС - Разград за спиране на изпълнението по и.д. № 20267620400124 по описа на ЧСИ Д. Д., която е представена на съдебния изпълнител. Моли за отмяна на разпореждането на ПЧСИ, с което е насочено принудително изпълнение върху сумата от 303,71 евро, представляваща възстановен надвнесен данък за 2025 година на основание чл. 18 от ЗДДФЛ. Моли за присъждане на сторените разноски. В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя „Йеттел България“ ЕАД, чрез пълномощник, с което същият оспорва жалбата. Счита, че получената от длъжника сума в размер на 303,71 евро, представляваща възстановен надвнесен данък, вследствие на ползвано данъчно облекчение не са изрично посочени в чл. 446а от ГПК несеквестируеми имущества и вземания. Изтъква, че хипотезите в посочената разпоредба са изчерпателни и не предвиждат несеквестируемост по отношение на суми от възстановен данък или такива получени в резултат на данъчно облекчение. Получената от длъжника сума не представлява социално подпомагане, пенсия за инвалидност, месечна социална помощ или друго плащане със специална законова защита. Изтъква се още, че към момента на налагане на запора длъжникът е имал имуществено право да получи определена парична сума от НАП, което право е част от имуществото на длъжника и по правило подлежи на принудително изпълнение. Счита, че издадената в полза на длъжника обезпечителна заповед за спиране на изпълнението по изпълнителното дело е без правно значение, доколкото действията на съдебния изпълнител предхождат издаването на обезпечителната заповед. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане да бъде потвърдено. Частният съдебен изпълнител е депозирал писмено становище, в което излага съображения за неоснователност на жалбата. Счита, че получените суми в резултат на данъчно облекчение по чл.18 от ЗДДФЛ не представлява доход по чл. 446 от ГПК, нито помощ, която да е приета за несеквестируема с друг нормативен акт. Изтъква, че в закона липсва разпоредба, която да забранява принудителното изпълнение върху данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ по примера на чл. 22г, ал. 9 и чл. 22в, ал. 10 от ЗДДФЛ. Предвид изложеното, моли жалбата да бъде оставена без уважение. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебен изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което се явява допустима. По същество жалбата е неоснователна. Изпълнително дело № 20267620400124 на ЧСИ Д.Д., рег. № 762 и район на действие ОС - Разград е образувано по молба на „Йеттел България“ ЕАД, подадена чрез адв. З. Ц. от АК-София, въз основа на изпълнителен лист от 21.10.2016 г., издаден от Окръжен съд - Разград, съгласно който жалбоподателят Е. С. Я., ЕГН ••••••••••, е осъдена да заплати на взискателя сумата от 2874,81 лева, представляваща неизплатени далекосъобщителни услуги и неизпълнени задължения за извършване на лизингови вноски, ведно със законната лихва, считано от 15.08.2016 година до окончателно изплащане на задължението, както и сумата в размер на 454,24 лева, представляваща деловодни разноски в заповедното производство. След образуване на изпълнителното производство, съдебният изпълнител е извършил необходимите справки. На основание чл. 191 от ДОПК от страна на НАП е представено Удостоверение с изх. № 170372601027989/19.02.2026 г., съгласно което длъжникът няма публични задължения. Извършена е справка за разкритите банкови сметки на длъжника. По искане на взискателя е наложен запор на банковите сметки на длъжника, разкрити в „Юробанк България“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Първа Инвестиционна Банка“ АД, „Алианц Банк България“ АД, „Тексим Банк“ АД и „Изипей“ АД. Наложен е запор на моторно превозно средство, собственост на длъжника. Н а 05.03.2026 г. длъжникът Е. Я. е получила изпратената й от ЧСИ Д. Д. покана за доброволно изпълнение. В срока за доброволно изпълнение не е извършено плащане от длъжника. На 17.04.2026 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от Е. Я., с искане за спиране на изпълнителното производство, поради предявен от нея иск по чл. 438 от ГПК. Съдебният изпълнител отказал да спре изпълнението по изпълнителното дело. На 19.05.2026 година е постъпило уведомително писмо от „Интернешънъл Асет Банк“ АД, с което уведомяват съдебния изпълнител, че по сметка на длъжника са постъпили средства, представляващи облекчение поради 50% трайно намалена работоспособност, възстановени на основание чл. 18 от ЗДДФЛ. На 21.05.2026 г. е постъпило възражение от длъжника Е. Я., с което моли постъпилата сума от данъчното облекчение по чл. 18 ЗДДФЛ да бъде освободено, тъй като представлява доход от несеквестируемия минимум. С Разпореждане от 25.05.2026 г. на ПЧСИ, е указано на „Интернешънъл Асет Банк“ АД да извърши удръжка по наложения запор на сумата, постъпила на 18.05.2025 г. от НАП по банковата сметка на длъжника Е. Я., в размер на 303,71 евро. На 05.06.2026 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от Е. Я. за спиране на изпълнението по делото, поради издадена в нейна полза Обезпечителна заповед № 9/02.06.2026 г по гр.д. № 727/2026 г. по описа на РС – Разград, с която е наложена обезпечителна мярка спиране на изпълнението по и.д. № 20267620400124 по описа на ЧСИ Д. Д.. С Разпореждане от 08.06.2026 г. на ПЧСИ изпълнителното производство по и.д. № 20267620400124 по описа на ЧСИ Д. Д. е спряно. При така приетата фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Със законопроекта за изменение и допълнение на ГПК, обнародван в ДВ, бр. 86 от 2017 г., е приета разпоредбата на чл. 446а ГПК, с която законодателят възприема тълкуването на ВКС по отношение на несеквестируемостта на доходите, получени по сметка в банка. В нея е предвидено, че несеквестируемостта на доходите по чл. 446 ГПК, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по – рано от един месец преди налагане на запора. Систематичното тълкуване на законовите разпоредби във връзка с разясненията, дадени в ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, води до извод, че забраната за принудително изпълнение върху определени вземания и забраната за насочване на изпълнението върху несеквестируеми имущества се отнасят само по отношение на такива вземания, които са постъпили по банковата сметка на длъжника не по – рано от един месец преди налагане на запора. Всички останали суми по сметката, макар и поначало същите да са възникнали от несеквестируеми вземания или върху тях да не се допуска принудително изпълнение, придобиват характера на спестявания и върху тях принудително изпълнение може да се насочва и то в пълен размер. Същият извод следва и когато сумите са постъпили в рамките на един месец преди налагането на запора върху вземането, но длъжникът не се е разпоредил с тях в продължение на повече от един месец след налагането на запора. Те отново придобиват характер на спестявания. В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че въз основа на Акт за прихващане или възстановяване № ПО-03001726067548-004-001/15.05.2026 г. на ТД на НАП – Варна, по сметка на длъжника Е. Я. е възстановена сума в размер на 303,71 евро, представляваща надвнесен данък върху доходите на физическите лица за 2025 година, поради наличието на основанията за данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ – за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност. Ползването на данъчно облекчение е субективно право на данъчно задълженото лице, което чак когато се упражни чрез подаването на годишна данъчна декларация, се трансформира във вземане в размер на надплатените през годината данъци, какъвто е настоящият случай. Не такъв е случаят, когато облекчението се ползва чрез въведената законова възможност за авансово ползване на данъчното облекчение. В този случай, след подаване на необходимите документи при работодателя, към дохода от трудово възнаграждение ще бъде добавено данъчното облекчение, т.е. ще бъде намалена данъчната основа, като данъкът ще бъде авансово платен в по – ниския размер и следователно няма да има надплащане към държавния бюджет. При това положение настоящият съдебен състав намира, че получената по банкова сметка сума в размер на 303,71 евро, представляваща еднократно възстановен данък, в резултат на ползвано данъчно облекчение на основание чл. 18 от ЗДДФЛ, след подаване на годишна данъчна декларация по своя характер представлява спестяване и същото подлежи на принудително изпълнение. Противното би означавало да се приеме, че длъжниците, които ползват облекчението чрез подаване на годишна данъчна декларация, т.е. надплатеният данък за цялата година им се възстановява еднократно ще бъдат в по-благоприятно положение от длъжниците, които ползват облекчението авансово през работодателя всеки месец, тъй като за първата група длъжници ще следва да се приеме, че сумата е несеквестируема, тъй като никога не може да надвиши размера на МРЗ за страната, а за втората група длъжници следва да се приеме, че сумата, с която им се увеличава нетно разполагаемия месечен доход пропорционално на размера на данъчното облекчение ще са секвестируеми. Отделно от това следва да се приеме, че длъжницата Е. Я. сама е преценила, че ще се възползва от възможността да получи сумата представляваща данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ еднократно с подаване на годишна данъчна декларация, вместо да се ползва от предоставената от закона възможност да получи авансово тази сума всеки месец чрез своя работодател, което означава, че същите месечни суми не са й били необходими за удовлетворяване на ежедневните й нужди, като по този начин те се трансформират в спестявания, съответно и в годен обект на принудително изпълнение – по естеството си представляват секвестируемо имущество. В допълнение следва да се посочи, че възстановените суми при ползване на данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ не се защитават от законодателя със забрана за предприемане на принудителни действия спрямо тях, каквато забрана съществува по отношение на възстановените суми за данъчно облекчение по чл. 22г, ал. 9 и чл. 22в, ал. 10 от ЗДДФЛ. Законодателят е преценил, че със специална закрила по отношение на възстановените като данъчно облекчение суми ще се ползват друга група лица, различна от лицата имащи право на данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ. С оглед на изложеното, съдът намира, че обжалваното разпореждане, с което е насочено принудително изпълнение срещу секвестируемо имущество на длъжника е законосъобразно, а подадената жалба се явява неоснователна, поради което и следва да бъде оставена без уважение Предвид горното, съдът