Решение № 508 от 23.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 14310/2023 г.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Ищцата Н. А. Е. твърди в исковата молба, че на 10.11.2023 г. около 14,00 ч. заедно с приятелката й Л.Ф. тръгвали по работа. Сочи, че пътят им минавал по площад „Света Неделя“ в гр. Витоша, в началото на бул. „Витоша“, точно до пресечката с ул. „Позитано“, ищцата стъпила в дупка на тротоара, появила се вследствие на липсващи парчета от тротоарните плочки и паднала. При удара ищцата сочи, че е изпитала остра и силна болка в дясната си ръка и крак. Поддържа, че в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, след обстоен преглед и снимки, се е установило, че има съчетано открито счупване на долните краища на дясната лакътна и лъчева кост. Извършено е открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. Ищцата сочи, че многократно е споменала, че има болки в таза, но не е предприето нищо. Едва на контролния преглед на 24.11.2023 г. е установено, че има фрактура на пубисната част, в дясно. В исковата молба се поддържа, че в периода от 10.11.2023 г. до 12.11.2023 г. е проведено болнично лечение, като е била в отпуск поради временна нетрудоспособност за 35 дни. Ищцата сочи, че е била зависима изцяло от грижите на възрастната си майка за битовите нужди, като къпане, хранене, пазаруване. Нещо повече – дори за елементарни нужди, като посещение на тоалетна е била зависима от чужда помощ. Предвид възрастта й, характера на фрактурата и трайното обездвижване, довели до загуба на мускулна маса, ищцата не можела да ходи на работа, което значително я ограничавало в бита. Изпитвала психически дискомфорт, че не може да се грижи за себе си и дома си, като всяка домакинска работа била съпътствана с множество физически болки. Спяла трудно поради болките, като освен предписаните й лекарства, се налагало да пие болкоуспокояващи и сънотворни. В исковата молба се поддържа, че мястото, на което е станала злополуката е тротоар, поддържането на който е възложено на Столична община, която е собственик на улицата, на основание чл. 3, ал.1, т. 2 ЗОД, във вр. с § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, следователно следва да понесе отговорността за търпените вреди. Ето защо, Н. Е. моли съда, да осъди Столична община да й заплати на основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, да й заплати сума в размер на 47 430,81 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, неудобства и затруднения, както и сумата от 2569,19 лв., обезщетение за имуществени вреди, под формата на разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта - 10.11.2023 г. до окончателното изплащане. Ответникът Столична община оспорва изцяло по основание и размер исковата молба в депозирания отговор по реда на чл. 131 ГПК. Поддържа, че не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, обуславящи отговорността му за вреди. Поддържа, че мястото, където е станал инцидента, представлява прилежаща зона на електроразпределителна шахта, чиято поддръжка е задължение на “Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД. Поддържа също така, че процесната шахта се намира на вход-изход на обект, за който се извършват строителни дейности, с предназначение „Сграда за образование“, частна собственост. Оспорва размера на претенцията, търпените вреди, както и механизма на настъпване на инцидента. Третото лице помагач “Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД в депозирания отговор, сочи че не стопанисва твърдяното място на инцидента. Счита, че размерът на претенцията е завишен. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното: Отговорността по чл. 49 от ЗЗД, е чужди действия, с които е причинено пряко деликтно увреждане, при следните предпоставки: възлагане на работа от ответника; деяние на изпълнителя; вреда; причинна връзка между деянието и вредата; деянието е за изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението на същата; вина на извършителя /която се предполага/. Възложителят на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и служещи при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно из между тях е причинил тези вреди. Свидетелят Л.М.Ф., сочи се на 10.11.2023 г. са решили да се видят с ищцата на метростанцията. Н. се занимава с почистване. Било е през деня, в ранния следобед около 14 часа, няма спомен да е валяло сняг или дъжд. Срещнали са се в метрото, излезли са навън и на ул. “Позитано“ след като са минали покрай църквата „Св. Неделя“, на самия ъгъл при стъпване на тротоара, ищцата е стъпила в някаква дупка изведнъж е хлътнала напред, паднала е и се е ударила. Имало е голяма дупка на самия тротоар и плочка, която се е клатела. Когато й е помогнала да стане, ищцата е казала, че много я боли ръката и че не може да мърда. Спрели са такси и са отишли до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД. Ищцата е била хоспитализирана в болницата и е останала там пет дни. След това са говорили, и ищцата е казала в следващите 35 дни няма да е на работа. Впоследствие е разбрала, че са открили и друга травма, защото я е боляло ниско долу, отпред. Неравност на улицата на процесният участък се установява и от представените по делото фотоснимки от ищцата. На общината е възложено управлението на общинската пътна мрежа – чл. 19 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата. Съобразно разпоредбата на § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА общината е собственик на общинските пътища, улиците и булевардите. Нормата на чл. 11 от ЗОС задължава общината да управлява вещите, общинска собственост, с грижата на добър стопанин. Освен това и съгласно разпоредбите на чл. 3 ал. 1 и чл. 167 от ЗДвП ответникът е бил длъжен да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в найкратък срок. Същото задължение произтича и от чл. 28, ал.1, вр. чл. 31 от Наредба за управление на общинските пътища на територията на Столична община, според текста на който общинската администрация планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и улици. Недоказани са възраженията на ответника, че става въпрос за шахта и не следва да носи отговорност. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че общината не е изпълнила задължението си да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в най-кратък срок. Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.49 ЗЗД, вр. 45 ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Съгласно заключението на изслушаната и приета в настоящето производство съдебно медицинска експертиза, изготвена след преглед, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, в деня на възникналия инцидент при Н. Е. е установено открито счупване в долните краища на лакътната и лъчева кости на дясна предраменница с разместване на счупени фрагменти. Травмата води непосредствено след причиняване до силни болки, кървене от раната над счупването и тежки функционални нарушения на десния горен крайник. Сама по себе си такава травма представлява трайно затруднение на движенията на десния горен крайник по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК (средна телесна повреда). Настоящия състав съобрази, че съобразно заключението, като се отчете вида на увреждането и проведеното лечение, след такава травма при благоприятно протичане на оздравителния процес, функционалното възстановяване настъпва за около 4-6 месеца след инцидента. Болките от травмата могат да продължат и по-продължително време, с години, като те се засилват при натоварване и промени във времето. След зарастване на счупените кости е възможно да се наложи екстракция на остеосинтензните импланти. При преглед на 24.11.2023 г. Н. Е. е съобщила и за болки в дясна ТБС. Назначени са рентгенография на дясна тазобедрена става и е предложено болнично лечение, което е отказано. От разчитане на рентгеново изследване от 25.11.2023 г. на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД е установено „прекъсване в компактата по горната повърхностна пубисна кост – вдясно – суспектно за фрактура“. Според вещото лице, наличните данни не позволяват еднозначно да се приеме, че счупването в областта на горното рамо на лонната кост на таза в дясно е от процесния инцидент. Това е така и поради обстоятелството, че в медицинската документация по делото няма данни ищцата да се е оплаквала по време на престоя й от 4 дни в травматологична клиника от болки в тазовата област. Лечението на такава изолирана травма, без нарушаване целостта на тазовия пръстен, изисква строг постелен режим от 2-3 седмици. Възстановяването настъпва около 2 месеца след инцидента. в експертизата се сочи, че за увреждането липса проследяване, освен приложено разчитане на образно изследване от 12.12.2023 г. Вещото лице сочи, че към момента, след преглед е установил, че при ищцата е налице вследствие на провежданото лечение функционално възстановяване. Въпреки лечението, включително и физиотерапия, обаче и към момента са налични леко ограничение на активните движения в дясна киткова става, с болезнени в крайна фаза пасивни движения на свиване напред и разгъване назад на дланта на китковата става, както и данни за леко намалена сила на захват с лявата ръка. При провеждане на ЛФК и рехабилитация е възможно да се постигне подобрение на движенията на дясната ръка. Като съобрази вида на увреждането – счупване в долните краища на лакътната и лъчева кости на дясна предраменница с разместване на счупени фрагменти, търпените интезивните болки, дългия период на възстановяване – около четири месеца, съдът намира, че сумата от 15 000 лв., ведно със законна лихва от датата на деликта - 10.11.2023 г., представлява справедливо обезщетение. Съдът приема, че не се установи по категоричен начин, че полученото травматично увреждане в областта на срамните кости, е в резултат на падането на 10.11.2023 г., като в тази връзка, съдът съобрази и поясненията на вещото лице д-р Ц. Г. в съдебно заседание. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. До пълният предявен размер от 47 430,81 лв., искът следва да бъде отхвърлен. Относно претенцията за имуществени вреди Видно от представените фактури и касови бонове към тях, ищцата е сторила разходи за лечение, както следва: 2460 лв. по фактура от 14.11.2023 г. за заключваща титаниева плака с винтова; 15 лв. по фактура от 21.11.2023 г. за запис на медицинско изследване; 23,20 лв. по фактура от 14.11.2023г. за потребителска такса; 15 лв. по фактура от 28.11.2023 г. за запис на медицинско изследване; 55,99 лв. за лекарствен продукт. Разходите за лечение са били необходими, съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза. Следователно предявеният иск за имуществени вреди в общ размер на 2569,19 лв. е изцяло основателен, ведно със законна лихва от датата на деликта – 10.11.2023 г. до окончателното плащане. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 360,54 евро, представляваща държавна такса. В полза на ищцата, следва да бъде присъдена сумата от 54,08 евро, за разноски за експертиза. Относно разноските На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника Столична община, следва да бъде присъдена сумата от 66,20 евро - разноски за експертиза и сумата от 127,82 евро, представляваща възнаграждение за юрисконсулт. Мотивиран от горното, Софийски градски съд