Решение № 2122 от 16.9.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 6901/2025 г.

№ 20252120106901 по описа за 2025 година Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗПУПС и чл.86, ал.1 от ЗЗД, от страна на Д. Г. В., ЕГН: ••••••••••, с адрес гр. Б., ул. •••, съдебен адрес гр. Б., ул. ••• – чрез адв. Я., за осъждане на ответника “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК: 831919536, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н “Възраждане” , пл. “Света Неделя” № 7, да му заплати сумата от 10034.11 лв., представляваща сбор от стойността на 23 бр. неразрешени платежни операции извършени на 15.07.2025г., чрез дебитна платежна карта, от които 12 бр. теглене на суми от банкомат в гр. Б., 9 бр. тегления на суми от банкомат в гр. В. и 2 бр. вноски на банкомат в гр. В., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.10.2025г. до окончателното изплащане, 355, 16 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 17.07.2025г. до датата на подаване на исковата молба. В исковата молба ищецът твърди, че е клиент на банката – ответник от 25.05.2011г., от който момент има открита разплащателна сметка с IBAN ••• и във връзка с която има издадена дебитна карта. За издаването й също бил сключен договор за дебитна карта. На нея получавал пенсията си и други парични преводи от близките си. Твърди, че на 15.07.2025г. за времето от 12:30ч. – 13.00ч. чул звънеца на входната врата, при което отишъл и отворил. Там видял две млади момичета, едно от които го избутало и съществременно го попитало къде е тоалетната. Ищецът я упътил като й показал с ръка вратата за санитарния възел. През това време другото момиче влязло и седнало на дивана във всекидневната. Малко след това и първото момиче излязло от тоалетната и 2 дошло при тях. Двете момичета попитали ищеца, дали иска да му оставят пари, като той отговорил, че не са налага, след което напуснали апартамента, а ищецът легнал да си почине. Около 17:55ч. ищецът установил липсата на дебитната си карта, която била оставена на масата в същата стая, в която били влезли момичетата. Ищецът я потърсил на земята, но не успял да я открие. След това проверил в чекмедже към обзавеждането на същата стая, в което съхранявал листа с ПИН кода предоставен от банката, но не намерил и него. Притеснил се и веднага се обадил на близките си. Около 18:20ч. при него дошла внучката му И. П., която след като претърсила стаята се уверила, че и картата и ПИН кодът липсват. Тогава подала сигнал на националния номер на банката, откъдето й отговорили, че е достигнат дневния лимит от 6000 лв. и картата е блокирана. При ищеца дошла и дъщеря му А. П., която го придружила до Първо РУ при ОДМВР – Бургас, където подал сигнал за случилото се. На следващия ден, ищецът подал и писмена жалба (формуляр за рекламация) с вх. № 0401-72-001825/16.07.2025г. до “Уникредит Булбанк” АД, като съобщил официално за извършеното посегателство. След посещението му в полицията, било образувано ДП № 413/2025г. по описа на Първо РУ при ОДМВР – Бургас (Вх. № 4712/2025г. на Окръжна прокуратура - Бургас), което към настоящия момент не било приключило. Ищецът подал искане за извлечение от сметка, за да провери движението на парични средства, в резултат на което му било издадено банково удостоверение изх. № 0401-64- 006538/22.07.2025г., от което се установило, че на 15.07.2025г. били извършени 12 бр. тегления от банкомат в гр. Б. и 11 бр. тегления от банкомат в гр. В., за които транзакции банката начислила и такси в общ размер на 34, 11 лв. Общата сума с която бил ощетен ищецът възлизала на сумата от 10 034, 11 лв. На 22.07.2025г. ищецът получил писмо, с което ответникът отказал да му възстанови изтеглените парични средства. Ищецът твърди, че на никого не бил предоставял лични данни, пароли, ПИН код и номера на банкови сметки и карти. Твърди, че не е извършвал тези преводи и в момента, в който узнал за извършването им сигнализирал банката и помолил банковата карта да бъде блокирана. Твърди, че по никакъв начин не е нарушил постигнатите с банката уговорки по договора и общите условия. Излага подробни доводи в подкрепа основателността на иска си, като твърди, че в разглеждания случай не е налице неизпълнение от негова страна по смисъла на чл.75, т.3 от ЗПУПС, тъй като не е доказано да е била налице неосигурена защита на персонализираните средства за сигурност, както и проява на груба небрежност относно съхранение на ПИН кода. Предвид изложеното моли да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, депозиран чрез неговия пълномощник адв. К. И., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът признава, че ищецът е негов дългогодишен клиент още от 25.05.2011г. по силата на сключен между него и банката договор за дебитна карта за физически лица и открита разплащателна сметка с посочения в исковата молба IBAN. Твърди се, че по тази сметка на ищеца е издадена дебитна карта VISА, посредством която на ищеца е предоставена възможност да тегли средства в брой чрез банкомат, посредством персонален идентификационен номер (ПИН). Твърди се, че на 16.07.2025г. ищецът подал до банката писмена жалба (формуляр за рекламация с вх. № 0401-72-991825/16.07.2025г.), посредством която официално уведомил банката за извършеното посегателство. По повод това ответникът извършил проверка и установил, че не е налице основание за възстановяване на сумите, с оглед условията на договорните отношения между банката и клиента. Ответникът твърди, че обслужващия вътрешен филиал на банката е изготвил вътрешно становище, в което е посочено, че са идентифицирани 19 успешно осчетоводени трансакции на обща стойност 10 000 лв. извършени на 15.07.2025г. Според наличните технически данни, тези операции са били осъществени чрез оригиналната карта посредством 3 чип и с коректно въведен ПИН код, като не е отчетена грешка или отказ от страна на устройството. В същото време в исковата молба се твърдяло за наличие на 23 трансакции, които включват както тегления, така и вноски по сметката на ищеца, поради което е налице разминаване между изнесените твърдения от ищеца и констатациите направени от банката. С оглед на това ответникът оспорва представените с исковата молба доказателства и тяхната достоверност, като счита, че не са годни да докажат нито броя, нито съдържанието на посочените действия, нито претендирания механизъм на извършване и настъпилия вредоносен резултат. Твърди се, че персонализираните средства за сигурност, които са използвани за плажните операции са дебитната карта и нейния таен ПИН код и с оглед приложимия закон, същите следва да се считат за разрешени, тъй като са извършени с използването на тези защитни средства. Твърдението за наличие на кражба водило до извода, че и двете защитни средства са компрометирани. В тази връзка ответникът излага доводи, че ищецът сам е предоставил ПИН код на трето лице или е проявил небрежност при неговото съхранение и опазване. Самият факт, че ищецът е съхранявал ПИН кода към картата у дома си представлявало нарушение на правилата за ползване на дебитната карта, а в същото време съгласно чл.75 ЗПУПС ползвателят на платежни услуги бил длъжен да използва платежния инструмент съобразно условията за използването му и да предприеме мерки за опазване на персонализираните средства за сигурност, свързани с инструмента. В случая, доверчивото допускане на непознати в дома, начина на съхранение на картата и кода не представляват нарушение от страна на доставчика на плажни услуги, а риск произтичащ от организацията на клиента и грижата му за защита на средствата за сигурност. Ищецът е бил задължен при сключване на договора и получаване на картата незабавно да промени предоставения му първоначален ПИН код и да унищожи плика, в който този ПИН е получен. Освен това поел задължение да не го съобщава на никого, да не го записва върху самата карта, нито върху каквито и да било предмети, съхранявани заедно с нея. Застъпва се становище, че записването му и съхраняването на ПИН кода на място, достъпно за трети лица, представлявало грубо нарушение на всякакви разумни мерки за опазване на персонализираните защитни средства. По изложените съображения ответникът намира иска за неоснователен, като твърди, че не може да носи отговорност за събитие, което произтича от неблагоразумно, неразумно и противодоговорно поведение от страна на ползвателя на услугата, поради което и не дължи възстановяване на сумите от неразрешените операции. Дори да се приемело, че операциите са формално неразрешени от ищеца, то е нарушение на задълженията му по чл.75 ЗПУПС и то в степен на груба небрежност, поради което отговорността на банката била изключена съгласно чл.80, ал.3 ЗПУПС. Ищецът се позовавал на разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗПУПС, но пропускал факта, че именно съгласно нея, банката не дължала възстановяване, когато са налице основателни съмнения за измама или когато платецът не е изпълнил изискванията за съхранение и уведомяване. Моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Претендира разноски. След преценка на събраните по доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, настоящия съдебен състав намира следното: Страните не спорят, че въз основа на отправено искане на ищеца от 17.05.2011г., на 25.05.2011г. между страните е подписан договор за издаване на дебитна карта за физически лица, по силата на който на ищеца е предоставена дебитна карта и му е открита картова сметка с IBAN •••. Ответникът е банка по смисъла на ЗКИ и като такъв е доставчик на платежни услуги по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 ЗПУПС. Представена е извадка от Тарифа на банката, валидна към 15.07.2025г., от която се установява, че към процесната дата лимитът за теглене в брой от банкомат и ПОС терминал в България за 24-часов период е в размер на 6000 лв., а лимитът за теглене в брой от банкомат и POS терминал в чужбина е 4000 лв. Не се спори, че на 15.07.2025г. са извършени в гр.Бургас и гр. В. визираните 19 броя картови транзакции като от картовата сметка е изтеглена сума в общ размер от 10 000 лв. от терминални устройства АТМ. Съгласно Раздел IV, т.1.8 от Общите условия на банката, след получаване на картата, оправомощения ползвател следва да промени своя първоначален ПИН, получен на хартиен носител на банковат, с логото на БОРИКА АД, като не трябва да съобщава ПИН-а на никого, не трябва да го записва върху Картата или върху предмети, които се съхраняват заедно с Картата, както и да предотвратява възможността за узнаването му от трети лица, в това число и при въвеждането му на клавиатурата на банкомат или ПОС терминално устройство. Съгласно Раздел V, т.1.1.3 от Общите условия на банката, след получаване на картата, оправомощения ползвател следва да полага изискуемата от закона грижа и добросъвестност за опазване целостта и съхраняване на основната и допълнителната карта Съгласно Раздел V, т.1.1.4 от Общите условия на банката, оправомощения ползвател следва да предприема всички необходими мерки срещу загубата, унищожаването или повреждането на картата и противозаконното й отнемане. Съгласно Раздел V, т.1.1.5 от Общите условия на банката, оправомощения ползвател следва да пази картата от механични повреди, както и от магнитни и електромагнитни въздействия и да не създава предпоставки и да не допуска неоторизиран достъп до нея. Не е спорно между страните по делото и се установява от събраните по делото свидетелски показания, че дебитната карта е била предмет на противозаконно отнемане от трето лице, по повод на което е било образувано ДП № 431-ЗМ-413/2025г. по описа на Първо РУ – Бургас, пр.пр. вх. № 4712/2025г. по описа на БОП, за извършено престъпление по чл.249, ал.1 от НК, за това, че на 15.07.2025г. в гр. Бургас, използвал платежен инструмент – дебитна карта на “Уникредит Булбанк” АД, без съгласието на титуляра – Д. Г. В., ЕГН •••••••••• от гр. Б., вследствие на което са направени три неправомерни транзакции /плащания/, като деянието не съставлява по-тежко престъпление Изготвена е съдебно-техническа експертиза от вещото лице Щ. П., заключениято по която не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно. Вещото лице е формирало извод, че няма записани данни за грешки, откази или възникнали технически повреди при осъществяване на оспорените транзакции на 15.07.2025г. Констатирало е, че са били отказани други 3 бр. транзакции, като причината за това е “Надвишен 24-часов лимит за теглене или разплащане”. Експертът е посочил, че начина на автентификация на всяка от транзакциите е чрез прочитане чипа на картата, като валидирането е станало чрез вкарване на верен ПИН код. Посочило е, че физическата карта е използвана при всяка транзакция, като няма записана информация за нерегламентирана намеса в процеса на авторизация, като коректния ПИН код е бил въвеждан от първия път. Не е установило да има налична информация за компрометиране на защитните протоколи, по които се удостоверява самоличността на ползвателя на картата. По делото е разпитана свидетелката П. – дъщеря на ищеца, която разказва, че на 15.07.2025г. около 17:55ч. баща й се обадил на майка й, за да я уведоми, че му липсва дебитната карта. Разказал е, че на същата дата между 12:30 – 13.00ч., две жени са звъннали на входната врата, при което той е отворил и те са го избутали. Едната е казала, че иска да отиде до тоалетната, а другата влязла във всекидневната. След това тази жена, която е била в тоалетната е излязла и е влязла във всекидневната при другата жена. Питали баща й, дали има нужда от нещо да му купят, на което той отговорил, че няма нужда и те си тръгнали. След това ищецът си легнал да си почине. Когато се събудил установил, че липсва дебитната карта, която стояла на масата, заедно с личната му карта и сумата от 200 лева. След като бившата му съпруга била уведомена за случилото се, около 18:10ч. тя се обадила на свидетелката, която изпратила дъщеря си при ищеца , за да провери, дали картата не е паднала някъде или той не я прибрал на друго място. Около 18:20ч., когато внучката на ищеца пристигнала у дома му и установила, че действително картата липсва, се обадила на националния телефон на банката, за да може картата да бъде блокирана. Тогава я уведомили, че картата е блокирана, тъй като дневния лимит по нея бил надхвърлен, тъй като вече били изтеглена сумата от 10 000 лв. При така установената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция формира следните правни изводи: По силата на чл.78 ал.1 ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. В случая ищецът в качеството си на платец /респ. ползвател на платежна услуга/ твърди изрично, че не е разрешавал извършване на процесните платежни операции, а тежестта на доказване, че те са разрешени и точно извършени е върху ответника. В чл.78 ал.3 ЗПУПС е посочено какво означава установяване на автентичността – процедура, която позволява на доставчика на платежна услуга да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност. В чл.78 ал.4 ЗПУПС е предвидено, че когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги /включително от доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо/ използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75. Тълкуването на чл.78 ал.1 и ал.4 ЗПУПС недвусмислено сочи, че рискът от изпълнение на неразрешена от платеца платежна операция, макар и наредена чрез договорения платежен инструмент, е възложен в тежест на доставчика на платежната услуга. Неблагоприятните последици от изпълнението на неразрешената платежна операция, която е наредена чрез приетия от страните платежен инструмент, ще останат в правната сфера на платеца само при доказване от страна на ответника, че е налице измама или при умишлено или при груба небрежност от страна на платеца неизпълнение на съществените задължения, вменени му във връзка с използване на платежния инструмент. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС, която предвижда платецът да понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 умишлено или поради груба небрежност. Според БРС от цитираните правни норми следва , че за да бъде ангажирана отговорността на доставчика на платежни услуги за изпълнението на неразрешена платежна операция по сключен между него и ползвателя на услугите договор, е достатъчно от ползвателя на платежните услуги само да се направи твърдение, че платежната операция не е разрешена, каквото в случая е направено от ищеца. В този случай законът възлага изцяло в тежест на доставчика на платежни услуги да установи при условията на пълно и главно доказване конкретни факти, при които тази отговорност не възниква или нейното ангажиране се изключва и съответно предявеният иск по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС се отхвърля, които факти са следните: 1) че платежната операция е автентична, че е точно изпълнена и не страда от техническа повреда или друг недостатък, като съгласно изричното предписание в закона това не се доказва при установяване единствено на факта, че от доставчика на услуги е регистрирано, че конкретната платежна операция е наредена или извършена чрез използване на платежен инструмент; 2) че при иницииране на платежната операция, извършена чрез използване на платежен инструмент, платецът е действал чрез измама или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС. Между страните не е спорно, а и от заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесните платежни операции, осъществени чрез използвания от ищцата платежен инструмент, представляващ дебитна карта, са автентични и разрешени от платеца. При липса на неразрешени платежни операции по смисъла на чл.70, ал.1, изр.2 ЗПУПС, то липсва основание за ангажиране отговорността на банката по чл.79, ал.1 ЗПУПС като субект, имащ качеството на доставки на платежни услуги. Налице е основание за освобождаване от отговорност на ответника като доставчик на платежни услуги, тъй като са налице данни за проявена груба небрежност на ищеца. В случая е релевирано от ответника правоизключващо възражение с правна квалификация чл. 7 80, ал. 3 ЗПУПС поради неизпълнение от ищеца на задълженията му по чл. 75, т. 3 ЗПУПС. Съгласно чл.75 т.3 ЗПУПС ползвателят на платежни услуги, който има право да използва определен платежен инструмент, има задължението след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент. Доказването на фактите по чл.75 т.3 ЗПУПС съгласно чл. 78, ал. 4 ЗПУПС също е поставено в тежест на доставчика на платежни услуги, като заключение за това, че платецът умишлено или при груба небрежност не е изпълнил задълженията си, не може да се направи само от факта на използване на платежния инструмент, което е регистрирано от банката, а трябва да бъдат установени конкретни факти относно начина на действие на платеца и неговото субективно отношение при изпълнение на задълженията му. Задължението за опазване на данните и персонализираните средства за сигурност на платежния инструмент изисква предприемане на всички разумни действия за запазването им в тайна. Разумните действия при платежен инструмент, представляващ платежна карта, обичайно се свеждат до физическото й съхраняване по начин, че да не бъде изгубена или открадната и изписаните върху нея данни да не станат достояние на трети лица, както и запазване в тайна на ПИН кода, включително той да не се записва върху картата и да не се съхранява заедно с нея Според БРС, макар в случая да не са събрани доказателства, ищецът доброволно и целенасочено да е предоставил дебитната карта и ПИН кода на трето лице, респ. да не е налице умишлено неизпълнение на задължението по чл.75, т.3 от ЗПУПС, от поведението му на процесната дата се налага извода, че същият е съхранявал своя платежен инструмент в нарушение на основните правила за безопасност, заложени в закона и договора с банката. На първо място се установява, че ищецът противно на инструкциите на издателя на картата е запазил лист съдържащ ПИН кода към дебитната карта и го е съхранявал на място, лесно достъпно за трети лица – шкаф във всекидневната. Същият, съзнателно допускайки в дома си непознати лица не е предприел разумни действия по опазване на дебитната си карта, която в същото това време се е намирала на маса във всекидневната, заедно с личната му карта и сумата от 200 лв. Налице е проява на груба небрежност като неполагане на грижа, която би положил и най-небрежния човек при подобни условия. В конкретната ситуация, ищецът с поведението си е създал благоприятни условия за третите непознати лица да отнемат противозаконна фактическото владение върху дебитната карта и ПИН кода към нея и да извършат процесните транзакции. В заключение съдът намира, че е налице основанието за изключване отговорността на издателя на платежната услуга по чл.80, ал.3 от ЗПУПС, с оглед на което ищецът като платец следва да понесе всички загуби, свързани с процесните платежни операции, тъй като не е изпълнил задълженията си по чл. 75 ЗПУПС поради груба небрежност. В тези случаи ищецът, в качеството си на платец следва да понесе вредите независимо от размера им. В настоящия случай, не намира приложение разпоредбата на чл.80, ал.5 от ЗПУПС, която регламентира, че ищецът не следва да понесе никакви имуществени вреди, произтичащи от незаконно присвоения платежен инструмент, предвид обстоятелството, че видно от представения по делото формуляр за рекламация и свидетелските показания на св. П., банката е била уведомена надлежно за случилото се едва в момента, в който всички платежни операции вече са били осъществени и сумата от 10 000 лв. вече е била изтеглена от сметката. Неоснователността на главния иск влече като закономерна последица и неоснователност на акцесорния иск за мораторна лихва, поради което и двата обективно кумулативно съединени иска следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. По разноските При този изход на делото, съдебно-деловодни разноски следва да бъдат присъдени на ответника по реда на чл.78, ал.3 ГПК. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, същият претендира такива в общ размер на 874 евро, от които заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 720 евро и депозит за експертиза в размер на 154 евро. Ищецът е релевирал възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Видно от представения към исковата молба договор за правна помощ и съдействие, сключен между ищецът и неговия процесуален представител, уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 1700 лв., т.е. в размер надвишаващ претендираното от ответника. Ето защо, съдът намира за безпредметно да обсъжда, дали заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение се явява прекомерно съобразно критериите по чл.36, ал.3 от ЗА и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл.36, ал.4 от същият закон, тъй като това обстоятелство не би рефлектирало върху дължимия размер. Мотивиран от горното, съдът