Решение № 1357 от 13.5.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 290/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба от П. В. Р. от гр.Русе чрез адв. Г. М. Г. от АК-Русе, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-3393-000096/31.03.2026г. издадена от началник Второ РУ към ОДМВР-Русе, с която на основание чл.171 т.1 буква з) гг) от ЗДвП за нарушение на чл.140 от ЗДвП на Рац е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Претендира се отмяна на заповедта като незаконосъобразна - постановена при неспазване на установената от закона форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при противоречие с относимите материалноправни разпоредби, както и в противоречие с целта на закона. Претендират се разноски. Ответникът - началник на Второ РУ при ОД на МВР - Русе, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Т. Й., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване, в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените съображения същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. В обжалваната заповед административният орган е описал фактическата обстановка, а именно на 30.03.2026 г., около 14:44 часа, в гр. Русе, на бул. „Липник“ до № 131, жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Лиана“ с рег. № Р 5502 ВХ, като се установява, че Рац е извършил следното нарушение: управлява МПС което не е регистрирано по надлежния ред на територията на Република България. Посоченото МПС е със служебно прекратена регистрация от 03.02.2026г. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при уведомление от гаранционния фонд за липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, което е нарушение по смисъла на чл. 140, ал. 1, изречение първо от ЗДвП. Като доказателство е посочен съставен АУАН бл. № GA/3737764, обяснения от водача, справка за нарушител и справка от автоматизираната информационна система на МВР, от която се установява, че на 03.02.2026 г., в 08:28 ч. е отразено служебно прекратяване на регистрация на МПС-то – без ГО по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при уведомление от ГФ за това № 38731/09.01.2026г., както и е отразено служебно възстановяване на регистрацията на автомобила поради наличие на валидна застраховка на 30.03.2026 г. в 15:13 часа (л. 6 от преписката). По преписката е налична и застраховка, валидна от 15:29 часа на 30.03.2026 г. до 23:59 на 29.03.2027 г. При така установената фактическа обстановка началникът на Второ РУ при ОД на МВР - Русе е издал ЗППАМ № 26-3393-000096 от 31.03.2026г., с която на основание чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП е наложена на Рац ПАМ временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Заповедта е връчена на 31.03.2026 г., видно от направеното отбелязване върху самата нея. По делото е изискана служебно от съда и представена информация от Гаранционен фонд, че на 09.01.2026г. е изпратено уведомление по чл.574 ал.10 от КЗ до П. Р. № 038731/04.01.2026г., както и изпратен файл от ГФ към МВР-Русе от 02.02.2026г. за дерегистриране на л.а. рег.№Р5520 ВХ, както и за автоматично възстановяване от 30.03.2026г. в 15:13 ч. Доказателства за изпращането не са представени по аргумент, че ГО няма задължение за изпращане на Уведомленията като препоръчана пощенска пратка по см.на чл.34 ал.4 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ), а изпращаните уведомления до собствениците са кореспондентски пратки, както и че процедурата по чл.574 ал.11 изр.второ от КЗ не е обвързана с получаване на уведомителното писмо. Съгласно чл. 172, ал. 1, изречение първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед рег. № 366з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР - Русе са делегирани правомощия на посочени длъжностни лица да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по ЗДвП. С т. 3 от тази заповед с тези права са оправомощени и началниците на районните управления при ОД на МВР - Русе, какъвто е и издателят на оспорената ЗППАМ в настоящия случай. Поради това съдът приема, че процесната заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност. Оспореният индивидуален административен акт е постановен в предвидената в чл. 172, ал. 1, изр. 1 ЗДвП писмена форма, но не съдържа съображения за релевантни обстоятелства, и по-конкретно - в заповедта не е посочено по кой от предвидените в чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП административнонаказателни състави е правната квалификация на установеното с АУАН и описано в заповедта деяние. В АУАН и в оспорената ЗППАМ като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, но не е посочен нито един от съставите на административно нарушение, визирани в чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП, а самата ПАМ и срока е обвързан с решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП, процесната ПАМ се прилага спрямо водач, който при управление на МПС е извършил нарушение на ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от същия закон. Изчерпателното изброяване на административни нарушения в чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП, чрез посочване на приложимите за тях административнонаказателни норми, изисква административният орган да извърши и посочи в заповедта за прилагане на ПАМ правната квалификация на деянието, за което е съставен АУАН и относимата за него наказателна разпоредба. Това е необходимо, за да се провери дали деянието е наказуемо с кумулативно наказание лишаване от право на управление на МПС, представлява ли то административно нарушение, наказуемо въз основа на изброените чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП разпоредби, а от там - налице ли са материалните условия за прилагане на ПАМ от вида на процесната. За разлика от съставите на същата по вид принудителна мярка, установени в чл. 171, т. 1 букви „а“ до „ж“ от ЗДвП включително, които са конкретни – съдържат описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, новите основания по буква „з“, въведени с изменението на ЗДвП с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г., съдържат препращане към административнонаказателни разпоредби на ЗДвП. При тази законодателна техника, органът следва да опише не само фактите, които са установени с АУАН, но и да прецени кой състав на административно нарушение е осъществен чрез деянието, съответно коя е приложимата административнонаказателна разпоредба за него и дали последната е сред предвидените изрично в чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП, което в случая не е сторено. Съдът не може да извърши тази дейност вместо административния орган, респ. да „попълни“ липсващите мотиви на органа в оспорената заповед. В административнонаказателната разпоредба на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лева водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В процесната заповед е прието от фактическа страна, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство със служебно прекратена регистрация, като деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. първо от ЗДвП. По аргумент от тази разпоредба, управлението на моторно превозно средство със служебно прекратена регистрация се приравнява на управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, поради което по принцип е налице фактическата хипотеза на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която попада в приложното поле на чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП. От съдържащите се в приобщената по делото административна преписка писмени доказателства обаче безспорно се установява, че след като нарушението е установено на 30.03.2026 г., около 14:44 часа, то още на същият ден в 15:13ч. в информационната система на МВР е отразено служебно възстановяване на регистрацията на автомобила поради наличие на валидна застраховка, сключена същият ден в посочения часови диапазон с валидност от 15:29 ч. Обжалваната заповед е издадена на следващия ден - на 31.03.2026 г., т.е. след отпадането на материалноправните предпоставки за прилагане на мярката, а именно наличие на служебно прекратена регистрация на автомобила поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед на това, предвид времевата последователност на релевантните факти, съдът намира, че към момента на издаване на оспорената заповед не е съществувало противоправно състояние, което да обоснове необходимостта от прилагане на административна принуда. Наред с това, обстоятелството, че причината, послужила като основание за прилагане на процесната принудителна административна мярка, е била отстранена незабавно след установяването й, е от съществено значение за преценката дали при конкретните факти прилагането на мярката е било необходимо и дали същата съответства на целта на закона. Принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП имат превантивен и преустановителен характер. Те не представляват санкция за вече извършено административно нарушение, а средство за предотвратяване или преустановяване на нарушение и за гарантиране на безопасността на движението по пътищата. Именно поради това тяхното прилагане следва да бъде съобразено с конкретната фактическа обстановка и с необходимостта от защита на обществения интерес, който законът цели да охранява. В случая установеното нарушение е било преодоляно в рамките на по-малко от 30 минути. При тези обстоятелства продължаващото действие на мярката „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ не допринася за постигане на целите на закона, тъй като противоправното състояние вече не съществува и липсва опасност от неговото продължаване. Следва да се отчете и че законодателят е предвидил различни правни последици за подобно поведение. При липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ са уредени специални принудителни административни мерки – по чл. 171, т. 1, буква „е“ от ЗДвП спрямо водача и по чл. 171, т. 2, буква „в“ от ЗДвП спрямо самото пътно превозно средство – до отстраняване на нарушението. Отделно от това, при управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, законът предвижда и административнонаказателна отговорност по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, а в определени хипотези подобно поведение може да осъществява и състав на престъпление по чл. 345, ал. 2 от Наказателния кодекс. Наличието на тази многостепенна правна уредба налага принудителните административни мерки да се прилагат с оглед конкретните факти и тяхната превантивна цел, а не механично. Когато противоправното състояние е вече преодоляно и липсва опасност от неговото продължаване, прилагането на мярката по чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) ЗДвП губи своята превантивна и преустановителна функция и на практика се превръща в допълнителна санкция за вече извършеното нарушение, което е несъвместимо с правната природа на принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП, най- малкото защото целта на ПАМ не е обезпечаване изпълнението на бъдещо евентуално наложено наказание, още повече, че с мотивирана резолюция от 31.03.2026г. административнонаказателното производство по съставения АУАН е прекратено на основание чл.33 ал.2 от ЗАНН. При тази фактическа обстановка следва да бъде съобразен и принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК, съгласно който административните актове следва да ограничават правата и законните интереси на гражданите само доколкото това е необходимо за постигане на целта, за която са издадени. В конкретния случай противоправното състояние е било преустановено незабавно, поради което продължаващото действие на мярката води до ограничаване на правата на жалбоподателя, без да е налице реална необходимост от административна принуда. С оглед на това, от момента в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически основано и от този момент нататък, прилагането на принуда, ще е в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най - необходимото за целта, за която актът се издава. Възражението относно това дали на собственика на управляваното от жалбоподателя МПС е било съобщено за служебното прекратяване на регистрацията намира нормативна опора в разпоредбата на чл. 143, ал. 10, изр. първо, предл. последно от ЗДвП, в редакцията й, предхождаща изменението с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., като в последната редакция на нормата е отпаднал текстът за уведомяване на собственика на пътното превозно средство за служебно прекратяване на регистрацията въз основа на получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, макар че в същото време, съобразно действащата разпоредба на чл. 18б ал.2 вр. ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за служебно прекратена регистрацията на ПС по чл. 143 ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд, се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. Независимо от това съгласно мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд „уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП“. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. В посоченото задължително за съдилищата Тълкувателно постановление е коментирано и задължението съгласно и сега действащата разпоредба на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8, да се уведомява собственикът на превозното средство. Безспорно тези обстоятелства са от значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност по чл.175 ал.3 от ЗДвП. От значение са също дали е изпълнена процедурата за служебно прекратената регистрация и уведомяването, тъй като съгласно чл.140 ал.2 от ЗдвП условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната, а именно по реда на коментираната вече Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. Така отпадането на задължението за уведомяване в текста на чл.143 ал.10 от ЗДвП, не дерогира съществуващото такова по приложимия ред на чл.18б ал.2 от Наредбата, и който няма да бъде прилаган само в случаите по чл.15 ал.3 от ЗНА. В случая МПС е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ от дата 03.02.2026 г. Действително с оглед изисканата от съда информация от Гаранционния фонд, се установява изпратен файл към МВР на 02.02.2026г. по реда на чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г., което е извършено на база уведомление 38731/09.01.2026г./уведом.на 04.01.2026г., видно от записа в информационната система на сектор ПП. Съгласно разпоредбата на чл. 574 ал. 10 от Кодекса за застраховането (КЗ), обаче Информационният център към Гаранционния фонд уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка като това задължение е въведено още с обнародването на КЗ и е в сила от 01.01.2016г. и не е отпаднало. Според разпоредбата на чл. 574 ал. 11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в Р България орган, да прекрати регистрацията на превозното средство. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извод, че установеното задължение за уведомяване по чл. 574 ал. 10 от КЗ, е съществено процесуално изискване за законосъобразност на прилаганите правни последици, с които законът свързва липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, вкл. на налаганите административни санкции и прилаганите ПАМ, тъй като именно с това нормативно установено изискване се обезпечава спазването на основните принципи по чл. 4 и чл. 6 от АПК – за законност и съразмерност. Задължението за уведомяване от ГФ осигурява възможност на собственика на автомобила в 14 дневен срок от изпращането му да представи доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, едва след което Гаранционният фонд следва да уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства орган да прекрати регистрацията на превозното средство. В тази връзка, следва да се отбележи, че доказателства за надлежно уведомяване по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ на собственика не са представени, вкл. от изисканата служебно от съда информация, поради което не може да се приеме, че е изпълнен фактическият състав на чл. 574, ал. 10 от КЗ, за да се пристъпи към изпълнение на изискването по чл. 574, ал. 11 от КЗ, съответно да се прекрати служебно регистрацията на автомобила в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, което да обоснове прилагането на процесната ПАМ за управление на МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. В случай, че собственикът не е бил надлежно уведомен от Гаранционния фонд за липсата на валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или че сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, то той не би могъл да узнае и че впоследствие регистрацията на автомобила му е била служебно прекратена поради тази причина, пряко свързана с уведомлението по чл.574 ал.11 КЗ, което пък е свързано с изтичане на 14 дневен срок. От съдържанието на писмото от Гаранционния фонд по повод на запитването на съда, се твърди само изпращане на кореспонденска пратка уведомление №03837/04.01.2026г. с поставена дата на изпращане на самото уведомление 09.01.2026г., без доказателства за действителното му изпращане, за да започне да тече самия срок. Как и дали действително е изпратено уведомлението, което съдържа като реквизит на приложената бланка и дата на изпращане, ГФ не предоставя информация, като именно тези реквизити на уведомлението са намерили отражение в информационната система на сектор ПП при ОДМВР-Русе. Все пак уведомяването на собственика е задължение на ГФ, както и самото изпращане на такова. Няма указан ред как следва да се осъществи изпращането на уведомлението по чл.574 ал.10 от КЗ, поради което е приложим общия ред по АПК, вкл. и реда по ЗПУ и следва да бъде доказано, най-малкото с данни за изпращане на кореспондентска пощенска пратка по чл.34 от ЗПУ. Странно е отчитането на срока по ал.10 отнесен към датата на уведомлението по ал.11. Ако се приеме тезата на ГФ, че брои срока от изпращане на уведомлението, като твърди, че срока по закон не е обвързан с получаването му, то този срок би изтекъл на 23.01.2026г., а уведомлението е изпратено на 02.02.с.г. Следва да се отбележи, че доколкото в тежест на правоприлагащия орган е да устави и да докаже съществуването към датата на издаване на оспорения акт на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславящи наличието на възприетата материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ, доказателства за изискуемото се уведомяване на собственика на автомобила по чл. 574, ал. 10 от КЗ, следва да са били събрани още към момента на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, съответно към датата на постановяването на акта за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП. В случая очевидно доказателства за изпълнение на процедурата за уведомяване към датата на издаване на обжалваната заповед не са били събрани/налични. Това, освен че сочи на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при постановяването на оспорения акт от гледна точка на изискването по чл. 35 от АПК за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславя и недоказаност на субективния елемент на административното нарушение, извършването на което е възприето като материалноправно основание за прилагането на процесната ПАМ. В този смисъл допуснатото процесуално нарушение е довело до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган извод за наличие на основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП по отношение на жалбоподателя. От изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна. По разноските При този изход на делото, е основателна претенцията на жалбоподателя за разноски, каквито му се следват за внесената държавна такса в размер на 5, 11 евро за образуване на делото и платения хонорар за един адвокат в размер на 300 евро, съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Деловодните разноски следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице, в чиято структура се намира издателят на акта, а именно Областна дирекция на МВР – Русе, по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК и чл. 37, ал. 2 от ЗМВР. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе