Решение № 4706 от 17.7.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 8767/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК. С решение от 29.05.2024г., постановено по гр.д. № 10131/2019г. по описа на СРС, ГО, 161 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу К. А. К. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 159 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на следните вземания: за сумата от 415, 04 лева - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „•••••••••, абонатен номер •••••••••, за периода от м.05.2015г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва от 11.06.2018г. до изплащане на вземането и сумата от 54, 21 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 16.09.2015г. до 31.01.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 38189/2018г. по описа на СРС, ГО, 161 състав. Със същото решение са отхвърлени предявени искове за установяване съществуването на вземане в размер на 42, 12 лева – главница за дялово разпределение за периода от м.05.2014г. до м.04.2017г.; за вземане в размер на 9, 43 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.09.2015г. до 31.05.2018г.; за сумата над 415, 04 лева до пълния предявен размер от 947, 76 лева - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия и за периода от м.05.2014г. до м.04.2015г. и за сумата над 54, 21 лева до пълния предявен размер от 201, 10 лева – мораторна лихва върху главницата за Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника К. А. К., в която са изложени оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че първоинстанционният съд не е установил правилно релевантните по делото факти и формирал необоснован извод относно твърдението, че ответникът е потребител на топлинна енергия. Счита, че ищцовото дружество не е провело пълно и главно доказване на юридическия факт, поставен в основанието на предявената претенция. Оспорва се и количеството на доставената в имота топлинна енергия по доводи за недоказаност. По изложените съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят изцяло. Въззиваемата страна “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателство и в правилно приложение на относимите материално- правни норми. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение. Третото лице-помагач не изразява становище. Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното: Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, в която са отхвърлени предявените искове. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По релевираните във въззивната жалба оплаквания за неправилност на същото намира следното: Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането. Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че процесният имот е бил топлофициран; че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа и че ответникът К. А. К. е собственик на процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. „•••••••••, абонатен номер •••••••••, за исковия период. Договоръ т за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни действия. Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от закона/. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през исковия период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/. Ищцовото дружество претендира ангажиране на имуществената отговорност на ответника при заявени фактически твърдения за съществуването на презюмиран договор за продажба на топлинна енергия, обоснован с установеното по делото титулярство в правото на собственост върху топлоснабдения имот. За установяване на основанието на предявения иск е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 31.07.1997г. От приложената и неоспорена от ответника справка по лица от Служба по вписванията - София за периода 01.01.1998г. – 06.03.2020г. относно вписванията, отбелязванията и заличаванията по персонална партида № 323449, се установява, че на 20.05.2019г. К. К. се е разпоредил с правото на собственост върху процесния имот въз основа на сключен договор за покупко- продажба с трето за спора лице – Д.Ц.К.. Следователно между страните по делото са възникнали облигационни правоотношения по презюмиран договор за продажба на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Така придобитото качество на битов клиент на топлинна енергия законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от фактическото ползване на топлоснабдения имот. Изгубването на качеството потребител на топлинна енергия настъпва при посочените по-горе законоустановени факти, прекратяващи облигационните отношения между страните, каквито в процесната хипотеза са установени, но за период, следващ процесния. В аспекта на изложеното се налага извод за неоснователност на релевираното от въззивника възражение, че няма качеството потребител на топлинна енергия за исковия период. Предвидената в нормата на чл. 149, ал. 1 от ЗЕ писмена форма на договора за продажба на топлинна енергия не е форма за действителност, а форма за доказване. С оглед изложеното се налага извод, че е установено принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от презюмиран договор за продажба на топлинна енергия, по който “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е доставял топлинна енергия, а ответникът К. К. дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който жалбоподателят, като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. По отношение размера на вземането за главница: Безспорно е на етапа на въззивното производство, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Установено е въз основа на неоспореното от ответника заключение по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза, което преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира изцяло като обективно и компетентно, ч е технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция са били отчислявани за сметка на топлопреносното предприятие. Количеството топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал на периодични метрологични проверки за техническа годност и е бил годно средство за търговско измерване /спазени са изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за проверка на средствата за измерване, предвиждащи задължителна метрологична проверка, която за класа уреди общи топломери трябва да се извършва през две години/. В заключението е посочено още, че начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба № 16-334/06.04.2007г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна енергия. Сумите за потребена топлинна енергия в имота на ответника била начислявана на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имота и една изравнителна сметка. Посочено е още, че начислените суми за топлинна енергия за отопление на имота, за битово горещо водоснабдяване и за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба № 16-334/06.04.2007г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна енергия. При липсата на заявено в срока и по реда на чл. 200, ал. 3 от ГПК оспорване на заключението на съдебно-техническата експертиза от страна на ответника и с оглед липсата на други доказателства, които да опровергават заключението на вещото лице, се налага извод, че същото следва да се кредитира. В този смисъл съдът счита за неоснователни наведените от ответника възражения, че дяловото разпределение е било извършвано неправилно и че не е било изчислявано реалното потребление на топлинна енергия. С оглед изложеното наведените във въззивната жалба молба възражения относно липсата на доказателства за количеството и стойността на доставената в имота топлинна енергия са неоснователни. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, който според отговаря на метрологичните изисквания и е годно средство за търговско измерване. От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно нормативните изисквания, като начислените на ответника суми съответстват на действително дължимите, като този извод е направен не само на база едностранно съставени от ищеца частни документи, но и въз основа на документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение, свидетелства за проверка на средство за търговско измерване и индивидуални справки за отопление и топла вода, които не са били оспорени от ответника. Доколкото няма доказателства да е заплатена претендираната за исковия период главница, то следва да се приеме, че за процесния период ответникът се явява задължено лице за стойността на потребената топлинна енергия в размер на 415, 04 лева, определен от първоинстанционния съд съобразно приетото за частично основателно възражение за погасяване на вземането по давност. Основателна е и претенцията за акцесорното вземане за мораторна лихва в установения размер от заключението на съдебно-счетоводната експертиза – 54, 21 лева, дължима върху непогасената по давност част от главното парично задължение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия са възникнали като срочни – предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 от Общите условия започва да тече след изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т. е. започва да тече от 31 юли на съответната година. Следователно потребителят е в забава считано от 15.09. на съответната година, в частност – в случая забавата е от 15.09.2015г. до 31.05.2018г. Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. По отношение на разноските: Въззивникът е представляван от особен представител по чл. 47 от ГПК, поради което в негова тежест следва да се възложат разноските за държавна такса за въззивната жалба, които възлизат на сумата от 25 лева. Тази сума следва да бъде присъдена по реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС. В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски, които възлизат на сумата от общо 300 лева, от която 100 лева за юрисконсултско възнаграждение и 200 лева за възнаграждение за особения представител на въззивниците. С оглед цената на предявените искове и предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Така мотивиран, Софийски градски съд