Решение № 12662 от 25.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 12389/2025 г.

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК вр. чл. 42, ал. 1 ЗУЕС. Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 247802/15.11.2022г. на СРС, с последващи уточнителни молби, подадена от Т. Т. Ц. срещу съсобствениците от етажната собственост на сградата, находяща се в град С., ж.к. „••••••••“, бл. 436. Първоначално по исковата молба е образувано гр.д. № 61837/2022г. на СРС, 165 състав, по което е постановено Решение № 11873/06.07.2023г. Подложено на инстанционен контрол, същото е изцяло обезсилено с Решение № 920/14.02.2025г. по в.гр.д. № 10775/2023г. на СГС, ГО, ІV-Г възз.с-в, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с указания за произнасяне и решаване на делото само досежно заявените от ищцата доводи за незаконосъобразност на оспорените решения на ОС на ЕС, свързани с нарушаването на материално-правни норми на ЗУЕС. При връщането си за ново разглеждане делото е образувано като гр.д. № 12389/2025г. на СРС и разпределено за разглеждане на 142 състав. Въз основа на Заповед № РД-11-156/20.04.2026г. на Председателя на СРС делото е преразпределено на 173 състав на І ГО. Ищцата Т. Т. Ц. чрез адв. М. Т. – АК-С., е предявила срещу ответниците - съсобствениците от етажната собственост на сградата, находяща се в град С., ж.к. „••••••••“, бл. 436, иск с правно основание по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията на Общото събрание на Етажната собственост по т. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 6 от дневния ред на заседанието, проведено на 17.10.2022г. Ищцата твърди, че е съсобственик на самостоятелен обект в етажната собственост – ап. 65. По отношение на решението по т. 1 от заседанието изтъква, че липсват придружаващи първични документи и не е осигурена възможност на собствениците да се запознаят предварително със съдържанието на приетия отчет, посредством което се стигало до съществено нарушение на принципите на прозрачност и отчетност при управлението на етажната собственост и се лишавали собствениците от възможността да упражняват ефективен контрол. По т. 2 отчетът се основавал на нередовни счетоводни документи и се отнасял до спорни и недоказани разходи, което опорочавало решението в неговата цялост, тъй като не позволявало индивидуална оценка на отделните разходни пера. По т.4 решението за събиране на по 100,00 лева на апартамент за ремонт на асансьор било незаконосъобразно, тъй като според ЗУЕС този разход се разпределял не на обект, а на прилежащи идеални части от общите части на сградата. Решението по т. 5 за спиране достъпа чрез чипове на т.нар. „нередовни платци“ към етажната собственост представлявало грубо нарушение на закона и на правото на собственост, а подобна мярка не била предвидена в ЗУЕС. Решението по т. 6 за увеличаване на таксите за портиер с по 2 лева на апартамент било незаконосъобразно, тъй като тези разноски следвало да се плащат съобразно притежаваните идеални части от общите части на сградата. В насрочените по делото открити съдебни заседания ищцата се явява лично или не се явява, като или не изпраща представител или се представлява от адв. Т.. Предявените искове се поддържат. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците - съсобствениците от етажната собственост на сградата, находяща се в град С., ж.к. „••••••••“, бл. 436, чрез управителя Е. А. са депозирали Отговор на исковата молба, вх. № 4029/06.01.2023г. на СРС, с който оспорват предявения иск като неоснователен. Твърдят, че решенията не са обжалвани в определения от закона срок. По време на общото събрание присъствала адв. Т. – представител на ищцата, която не заявила никакви възражения и забележки. Нямало засягане на имуществената сфера на ищцата, което да надхвърля законните ограничения на правото на собственост. Искът се основавал на неистини и твърдения без доказателства, като следвало да се отхвърли. В насрочените по делото открити съдебни заседания ответниците се представляват от адв. Д. И. или не изпращат представител, като се изразява становище в писмен вид. Предявеният иск се оспорва. Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск и становището и възраженията на ответниците, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното: Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството: Правото на собственика на самостоятелен обект в етажната собственост да оспорва решенията на ОС на ЕС пред съда не е обусловено и предпоставено от изразяване на несъгласие с взетите решения по време на заседанието на ОС на ЕС. Видно от Нотариален акт № •••/06.10.2004г., т. ІІ, рег. № 2660, дело № •••/2004г. на Нотариус № ••• – А.Л., Т. Т. Хр. е съсобственица на недвижим имот – апартамент в град С., ж.к. „••••••••“, бл. 436, ет. 9, ап. 54, находящ се в процесната етажна собственост. Искът е предявен в срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Заседанието на общото събрание е проведено на 17.10.2022г., а исковата молба е подадена на 15.11.2022г. Поради това следва да се приеме, че искът е подаден своевременно в съда. Искът обаче в частта му за отмяна на решението по т. 1 от протокола по повод отчета на управителя на етажната собственост, е недопустим. Това е така, тъй като на контрол по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС подлежат само положителни решения на ОС на ЕС, но не и такива, с които дадено предложение е отхвърлено или вземането му е отложено. Видно от представения по делото протокол, по тази точка решение въобще не е приемано. Решението по т. 2 е въпрос на целесъобразност, по който съдът няма правомощие да упражнява контрол. В подкрепа на изложеното е и съдебната практика – р.39/19.02.2013г.-гр.д.657/2012г.- ВКС,Iг.о., опр.400/10.11.2014г.-гр.д.4646/2014г.-ВКС,IIг.о. В тази си част исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено. Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е и за двете страни. Ищцата следва пълно и главно да докаже, че решенията, чиято отмяна се иска, са били взети, както и че е собственик на самостоятелен обект в сградата-етажна собственост. В тежест на ответника е да установи законосъобразността на приетите решения. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. Видно от представения по делото протокол, по т. 4 е взето решение да бъдат събрани допълнително средства за закупуване на нов двигател на големия асансьор на сградата в размер на по 100,00 лева на апартамент, като трябва да бъдат събрани поне три оферти за ремонта. Съгласно чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС средствата за фонд „Ремонт и обновяване“, включително за оборудване – арг. чл. 50, ал. 4, т. 1 ЗУЕС, се набират от вноски от етажните собственици съобразно притежаваните от всеки от тях идеални части от общите части на сградата, а не на обект. Законът не предвижда възможност за различно разпределяне на тези разходи. Решението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. По т. 5 от дневния ред ОС на ЕС е взело решение за спиране на чиповете за достъп на нередовните платци. Задълженията на етажни съсобственици към етажната собственост се събират/изпълняват по реда на чл. 38 ЗУЕС, като не е предвидена възможност за налагане на санкции от страна на ОС на ЕС на етажния собственик чрез ограничаване на ползването на общи части на сградата, включително чрез спиране на осигурения чрез чипове достъп до каквито и да било общи части и съоръжения. Решението е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. По т. 6 в оспорената ú част ОС на ЕС е взело решение за увеличаване на таксите за портиери и ремонт с по 2 лева на апартамент. Вноски за ремонт, както вече бе посочено, не могат да се разпределят с оглед нормата на чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС по обекти, а само по притежавани идеални части от общите части на сградата. Разноските за управление, каквито съставляват заплащаните за портиер суми – чл. 51, ал. 1 и ал. 4 ЗУЕС в редакцията им към ДВ, бр. 26 от 2016г., се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. Нормата на чл. 51, ал. 9 ЗУЕС, даваща възможност тези суми да се разпределят по решение на общото събрание и на самостоятелен обект, е в сила от 29.09.2023г., т.е. към 17.10.2022г., когато е взето процесното решение, такава възможност не е била установена. Решението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Останалите доводи, заявени от страните, не разколебават направените изводи, поради което е безпредметно да бъдат обсъждани. Представените от ищцата с молба, вх. № 179782/05.06.2026г. на СРС, съдебни решения са по дела с различен предмет и нямат пряка връзка с предмета на настоящия спор. По разноските: Съгласно чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ГПК право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. И двете страни са заявили претенция за разноски, като с оглед изхода от спора право на такива имат и двете страни. Следва да се разпределят и разноските във връзка с делата по упражнен въззивен контрол. Ищцата е доказала разноски по делото в размер на 1700,00 лева, равностойни на 869,20 евро. От тях и съобразно изхода от спора в нейна полза следва да се присъдят 521,52 евро. На основание чл. 42, ал. 2, изр. 2 ГПК разноските за връчване на книжа чрез частен съдебен изпълнител следва да останат за направилата ги страна. Ответниците са доказали разноски по делото в общ размер от 519,03 евро, от които съобразно изхода от спора в тяхна полза следва да се присъдят 207,65 евро. Водим от горното и на основание чл. 42, ал. 2 ЗУЕС, съдът