Решение № 235 от 26.6.2026 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 345/2026 г.

гражданско дело № 20261700500345 по описа за 2026 година Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков спор. С решение номер 254 от дата 02.12.2025г., постановено по гражданско дело № 301 по опис за 2025г., състав на районния съд в Радомир е осъдил основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“, с.Калище, с ЕИК: 000378847 да заплати на М. И. С., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: •••, на основание чл. 222, ал. 3 КТ неизплатената част от следващото ú се обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовия договор поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 6 брутни заплати в размер на 8160.00 лева (осем хиляди сто и шестдесет лева), мораторна лихва върху неплатената главница от 8160.00 лева за периода от 01.10.2022 г. до 25.03.2025 г. в размер на 2621.10 лева (две хиляди шестстотин двадесет и един лева и десет стотинки), мораторна лихва върху главницата от 3942 лева за периода от 01.10.2022 г. до 24.02.2025 г. в размер на 1222.94 лева (хиляда двеста двадесет и два лева и деветдесет и четири стотинки), ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на предявяване на исковата молба – 27.03.2025г. до окончателното ú изплащане, като е ОТХВЪРЛИЛ исковете за главница до пълния предявен размер от 18 635.72 лева (осемнадесет хиляди шестстотин тридесет и пет лева и седемдесет и две стотинки), за мораторна лихва за периода от 30.09.2022 г. до 25.03.2025 г. до пълния предявен размер от 6005.11 лева (шест хиляди и пет лева и единадесет стотинки) и за мораторна лихва за периода от 30.09.2022 г. до 24.02.2025 г. до пълния предявен размер от 1224,04 лева (хиляда двеста двадесет и четири лева и четири стотинки), като неоснователни и недоказани. Разпределени са разноските по делото, като е осъден ответника да заплати на адв. Г. И. П. - С. от САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗА разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1253.08 лева (хиляда двеста петдесет и три лева и осем стотинки) , както и държавни такси и разноски – по бюджета на съда, а ищеца е осъден да заплати на Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ сумата от 1446.91 лева (хиляда четиристотин четиридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки), представляваща направени разноски по делото. И двете страни са подали въззивни жалби срещу решението. І. Ищецът го обжалва в отхвърлителната му част като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържа, че РС Радомир е направил неправилна оценка на събрания по делото доказателствен материал, в резултат на което е направил и грешен правен извод за липса на качество „педагогически специалист“ на ищцата в последните 10 години от трудовия й стаж; намира, че РС Радомир неправилно приложил материалния закон – нормата на чл.222 ал.3 от КТ, като изследвал дали ищцата е заемала длъжност на „педагогически специалист“ през последните 10, вместо през последните 20 години от трудовия й стаж. Изложени са доводи и за необоснованост на решението , тъй като съдът не посочил в мотивите си коя част (период, длъжност, работодател) от трудовия стаж на ищцата приема че не е на „педагогически специалист“, както и коя част от трудовия й стаж (от 8 години и 29 дни) приема да е такава. Съдът не се произнесъл, твърди се, и по редица доводи и съображения на ищцата, свързани с членството й в браншовата синдикална организация при СБУ към КНСБ и предвидения в съответния КТД размер на обезщетението при пенсиониране от 11 брутни работни заплати; неправилно е приел, че макар че ищцата да е била „педагогически специалист“, не била заемала през последните 10 години от трудовия си стаж педагогическа длъжност. Обратно, изложени са доводи , че ищецата е заемала в ••• длъжност на •••, поради което обезщетението й се дължи в пълния претендиран размер. Оспорва се и извода на първоинстанционния съд, че сумата за СБКО не следвало да се включва при формирането на размера на брутното трудово възнаграждение за последния отработен месец преди прекратяване на трудовия договор на ищцата. Изложени са и доводи, че ответникът по делото, въпреки задължението му по реда на чл.190 от ГПК и предупреждаването му от съда за последиците от неизпълнение на това задължение, не е представил личното трудово досие на ищцата, нито решението на ОС на работниците и служителите за разпределяне на средствата за социално-битовото и културно обслужване, с което свое поведение е създал пречки за събиране на допустимо и относимо доказателство, с оглед на което съдът следва да приеме за доказан на основание чл.161 от ГПК фактът, че ищцата е получавала ежемесечно посочената в последния пълен отработен месец сума от 35. 52 лв на месец за социално – битово и културно обслужване ( СБКО) , както и че същата е имала постоянен характер като част от брутното й трудово възнаграждение. От съда се иска решението на РС Радомир в отхвърлителната му част да бъде отменено, като вместо това се уважи иска в пълен размер и се присъдят направените разноски. Ответното училище оспорва жалбата като неоснователна, приема решението в тази му част правилно и моли то да бъде потвърдено. Претендират се и разноските по делото. ІІ. Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“, с. Калище на свой ред е подало въззивна жалба срещу решението в частта му , с която иска е уважен. Отрича се факта на положен от ищеца като „•••“ труд за период от повече от 10 години в сферата на образованието, а оттам –и наличие на основание по чл. 222 от КТ за изплащане на шест заплати като обезщетение. Моли се въззивния съд да постанови решение, с което да отхвърли исковете и да присъди на Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий", с.Калище, с ЕИК 000378847 направените разноски в пълен размер за двете съдебни инстанции. Ищецът е оспорил жалбата, поддържа да е правилно решението в обжалваната от ответника част, и моли да се потвърди с присъждане на разноските. ІІІ. Постъпила е от М. И. С. и частна жалба против определение на районния съд в Радомир по същото дело, с регистрационен номер на определението № 92/ 06.02.2026г., с което съдът е изменил решението си в частта му за разноските , като е осъдил допълнително ответника да заплати на адв. С. допълнително 4.56 евро хонорар на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, и е отказал да измени същото в частта, с която е отказано на ищеца да се намали присъдение в полза на ответника хонорар на адвокат. Поддържа се, че съдът не е отчел броя и вида на исковете, като е определил на адвоката на ищеца общо възнаграждание по чл. 38 от ЗА за всички искове, което е под минималния размер съобразно наредбата по чл. 36 от Закона за адвокатурата; иска се то да бъде завишено до този размер. По отношение на отказа да се измени решението се поддържа, че вече редуцирания от 3180 лева на 1446.91 лева (хиляда четиристотин четиридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки), хонорар на адвоката на ответното училище е прекомерен и се иска да бъде намален до сума от 435.74 евро. И тази жалба е подадена в срок, от надлежно легитимиран представител и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.Насрещната страна не се ангажира с нарочно становище по нея. Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани процесуални представители и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, при внесена такса, там където е имало такова задължение. Те са допустими. За да се произнесе , Окръжен съд гр. Перник съобрази : Пред районния съд в Радомир са били предявени искове с правно основание в чл. 59 от КТ във връзка с чл. 222 ал. 3 от Кодекса на труда и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. Ищецът М. И. С., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: •••, е поддържала пред съда , че за последните 20 години е заемала различни педагогически длъжности в системата на началното образование и е придобила поне 10 години стаж като •••, както следва : В СОУ "Св. Св. Кирил и Методий" гр. Земен ( ответното училище ) , като ••• в периода от 01.07.2005г до 03.09.2007г. В СОУ "Св. Св. Кирил и Методий" гр. Земен - учител „•••“ от 03.09.2007г. до 14.9.2009г. Пак там - „•••“ от 15.09.2009 до 29.07.2010г., „•••“ от 08.09.2010 до 15.09.2011г, „•••“ ат 15.09.2011г. до 31.12.2013г. НДЕК Ковачевци „•••“ от 01.01.2014г. до 15.9.2015г- 1 година, 8 месеца и 14 дни; Отново СОУ "Св. Св. Кирил и Методий" гр. Земен, „ •••“ от 1.1.2014 до 31.12.2014г. ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" с. Калище ••• начален етап 18.9.2015 до 1.9.2022г. В трудовата книжка има и нанесен запис, според който С. е работила от 10.09.2002. до 03.09.2007. в системата на образованието, общо 4г. 11 месеца и 23 дни , и запис , че времето от 13.02.2014 г. до 31.12.2014 г. не се зачита за трудов стаж на длъжността „ •••“ към СОУ „Кирил и Методий“, тъй като на С. е бил разрешен неплатен отпуск. На дата 06.12.2019г. жалбоподателят С. придобила право на пенсия, което упражнила, а на дата 01.09.2022г., трудовото и правоотношение с ответника било прекратено едностранно от работодателя, поради придобитото право на пенсия. Едва на 25.03.2025г. й било изплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правотоношение в размер на две брутни работни заплати – 3942 лева. Изложени са обаче доводи, че по силата на чл. 31 ал. 1 т. 3 от Колективния трудов договор в системата на образованието, тя има право на гратификационно обезщетение при прекратяването в размер на 11 (единадесет ) брутни работни заплати, общо 22577.72 лева. Затова е искано от РС Радомир да постанови решение, с което да осъди неизплатената част от следващото ú се обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовия договор поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати в размер на 18 635.72 лева ( след приспадане на вече платеното ); мораторна лихва върху неплатената главница от 18 635.72 лева за периода от 30.09.2022 г. до 25.03.2025 г. в размер на 6005.11 лева; мораторна лихва върху главницата от 3942 лева за периода от 30.09.2022 г. до 24.02.2025 г. в размер на 1224.04 лева, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на предявяване на исковата молба – 27.03.2025 г. до окончателното ú изплащане. Исковете са били оспорени. Ответното училище е поддържало , че С. няма право на обезщетение, тъй като не са налични хипотези по чл. 31 от КТД в сферата на образованието, чл. 219 ал. 5 от ЗПУО или чл. 223 ал. 3 от Кодекса на труда; не било налице основание да се включи в размер на брутното трудово възнаграждание на допълнителните такива за изпълнявани функции на •••, както и ежемесечни суми за соцално – битово и културно обслужване. Оспорва се ищеца да е имал качеството на педагогически специалист за периода, в който е заемал длъжност в НДЕК Ковачевци „•••“ от 01.01.2014г. до 15.9.2015г- 1 година, 8 месеца и 14 дни; Районния съд , след като изслушал експертиза за продължителността на трудовия стаж на ищеца и събрал за същата цел писмени доказателства, преценил, че не са налице предпоставките на чл. 32 от КТД в сферата на образованието за 2020г. ищеца да получи 11 брутни заплати, но е осъществена хипотезата на чл. 2222 ал. 3 от КТ, при което уважил частично исковете по чл. 59 от КТ до размер от шест заплати, след приспадане на вече платените две, а останалите искове уважил изцяло . І. По фактите: Фактите по делото , така, както са установени от районния съд, са безспорни. Затова и настоящия състав възприема за доказано , че ищцата е работила в системата на училищното образование в периода от 10.09.2002г. до 2022г., като през цялото време - с изключение на периода от 01.01.2014г. до 15.09.2015г. - е заемала длъжности на •••, при последна брутна работна заплата от 2052.52 лева, от които – 1460 лв. основна работна заплата, 511 лева доплащане за прослужено време, 46 лева допълнително трудово възнаграждение за ••• и 35.52 лева за социално – битово и културно обслужване. Между страните не е формиран спор по това, какви длъжности е заемала С. в този период, а и съдът цени като годно доказателство заключението на експертизата, проведена в първата инстанция. Затова приема за доказан относимия факт, че в последните 20г. ищецът е заемал различни преподавателски длъжности в системата на образованието , като е била „педогически специалист по дефиницията на чл. 211 от ЗПУО, с изключение на периода от от 02.01.2014г. до 15.9.2015г. Трябва да се отбележи , че записите в трудовата книжка на ищеца са за периода 10.09.2002г до 01.09.2022г., тоест, сама по себе си трудовата книжка не удостоверана пълни 20 години трудов стаж. В личното трудоводосие на ищеца обаче, приложено по делото , са налични документи - трудови договори и допълнителни споразумение към тях , от които се прави извод, че още през 1989 г. С. е заемала длъжност „•••“ на ЕСПУ „Кирил и Методий“ гр. Земен, като няма данни този трудов договор да е бил прекратен. От заключението по назначената и изслушана съдебно - счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Я.А., се установява, че общият трудов стаж на ищцата за периода от 01.10.1985 г. до 16.01.2012 г. е 26 години, 6 месеца и 11 дни, а в периода от 01.07.2005 г. до 01.09.2022 г. общият трудов стаж на ищцата е 19 години, 11 месеца и 21 дни. В ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, с. Калище на М. И. С. е начислено и изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от два месеца в общ размер на 3942 лева. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение, определено съгласно чл. 17 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, за срок от 11 месеца е в размер на 21 681,00 лева или разликата между така изчисленото обезщетение и изплатеното на ищцата се равнява на 17 739,00 лева. Лихвата за забава върху сумата от 3942,00 лева за периода от 30.09.2022 г. до 24.02.2025 г. е в размер на 1224,04 лева. Лихвата за забава върху сумата от 17 739,00 лева за периода от 30.09.2022 г. до 25.03.2025 г. е в размер на 5702,95 лева. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното трудово ъзнаграждение за срок от 11 месеца, с включени в него суми за СБКО и възнаграждение за час на •••, е в размер на 22 577,72 лева или разликата между така изчислената сума и изплатеното на ищцата обезщетение се равнява на 18 635,72 лева. Лихвата за забава върху сумата от 3942,00 лева за периода от 30.09.2022 г. до 24.02.2025 г. е в размер на 1224,04 лева. Лихвата за забава върху сумата от 18 635,72 лева за периода от 30.09.2022 г. до 25.03.2025 г. е в размер на 5991,24 лева. От заключението по назначената и изслушана повторна съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице В. В., се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата с постоянен характер е в размер на 1971,00 лева за последен отработен месец май 2022 г. и е формирано от основно трудово възнаграждение за отработеното време в размер на 1460,00 лева и 511,00 лева – допълнителни трудови възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит. Според вещото лице начислените на М. И. С. през м. май 2022 г. суми в общ размер на 81,52 лева, от които 46,00 лева – възнаграждение на ••• и 35,52 лева – за социално – битово и културно обслужване, имат временен характер. При тези факти, иска по чл. 59 от КТ е частично основателен. Нормата на чл. 31 ал.1 т. 3 от КТД в системата на образованието ( 2020г.) гласи, че на основание чл. 222 ал. 3 от КТ , на педагогическите специалисти, които през последните 10 ( десет ) години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на училищното или предучилищното образувание, се изплаща обезщетение, което от 01.01.2021г., е в размер на 11 брутни работни заплати. Стилистичното и езиковото й тълкуване позволява две интерпретации. Според едната, достатъчно е ищеца да е заемал длъжност на педагогически специалист за част от този десетгодишен период, а според другото – длъжността трябва да е такава по чл. 211 от ЗПУО през целия период. Настоящия състав възприема второто тълкуване , което по –добре отговаря на смисъла на договора и закона, в частност на нормата на чл. 219 ал. 6 от ЗПУО и чл. 223 ал. 3 от КТ. С изключение на времето 02.01.2014г. до 15.9.2015г., или 1 година 8 месеца и 14 дни, целия трудов стаж на ищеца в периода от 01.09.2002г до 01.09.2022г. е на длъжности, попадащи под дефинициите на „••• „ по смисъла на чл. 211 от ЗПУО. Затова основен въпрос е по делото дали заеманата в този период , и то в последните десет години от него, длъжност на „•••“ в Учебен център към министерството на образованието и науката , е такава на „педагогически специалист „ по същата дефиниция. „Педагогически специалисти“ са , според чл. 211 ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование ( обн., ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г., последно доп., бр. 64 от 5.08.2025 г., в сила от 15.09.2025 г.) учителите, директорите, както и заместник-директорите, които изпълняват норма преподавателска работа, ръководителите на направление "Информационни и комуникационни технологии", възпитателите, психолозите, педагогическите съветници, логопедите, рехабилитаторите на слуха и говора, корепетиторите, хореографите и треньорите по вид спорт, както и лица, които изпълняват функции, свързани с обучението, възпитанието и със социализацията, както и с подкрепата за личностно развитие на децата и учениците в детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие, или по управлението на институциите по т. 1. По делото е налична длъжностната характеристика за заемане на длъжността „•••“ в Учебен център към МОН, според която длъжността е с код по Националната класификация на професиите и дейностите 2422 6041 – „административни специалисти „ , и в описанието на служебните й задължения не се включват преподавателска дейност или функции, свързани с обучението, възпитанието и със социализацията, както и с подкрепата за личностно развитие на децата и учениците; задълженията са чисто админинистративно – стопански. Тя не е директор на тази структура, за да се ползва само на това основание от нормата на чл. 211 от ЗПУО. Затова по силата на тази длъжност тя не е педагогически специалист и само на това основание, нормата на чл. 31 ал. 1 т. 2 от КТД не е приложима спрямо нея, тоест тя няма право на обезщетение в размер на 11 брутни заплати; възражението в противен смисъл във въззивната жалбана ищеца не може да бъде споделено. Неприложими са и останалите предвидени в чл. 31 от КТЗ хипотези. В тази връзка, времето от 13.02.2014 г. до 31.12.2014 г. не се зачита за трудов стаж на длъжността „ •••“ към СОУ „Кирил и Методий“, тъй като на С. е бил разрешен неплатен отпуск за цялата календарна 2014г. По делото отсъстват обаче данни, дали на С. е бил разрешен неплатен отпуск за периода от от 01.01.2015 до 15.09. 2015г., когато трудовото й правоотношение с учебния център е било прекратено по взаимно съгласие, при което и за този период тя няма качеството на педогогически специалист . На свой ред, чл. 223 ал. 3 от Кодекса на труда , норма , обща на доовореното в КТД, не изисква за разлика от чл. 31 от КТД и чл. 219 от ЗПУО качеството на педагогически специалист, за да признае на С. право на шест брутни работни заплати при прекратяване на трудовото й правотношение. За да е налице хипотезата на чл. 222, ал. 3 изр. 2 КТ е необходимо кумулативното наличие на следните три предпоставки: 1. трудовото правоотношение на работника или служителя да е прекратено, като е без значение от кого, на какво основание и по какъв начин, 2. работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да е необходимо именно на това основание да е прекратено трудовото му правоотношение и 3. Да е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години, което е налице . Нормата е била в сила към датата на прекратяването и следва да бъде приложена , както и правилно е приел първоинстанционния съд ( вж. и разрешението в същия смисъл, дадено в решение № 60324 от 31.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 763/2021 г., IV г. о., ГК) Действалата към датата на подписването на КТД редакция на чл. 222 ал. 3 от КТ гласи следното: „При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.“ С колективния трудов договор е договорен по – висок размер на това гратификационно плащане, като същевременно е стеснена категорията на правоимащите лица, като от нормата на чл. 31 ал. 1 т . 3 са изключени непедагогическите специалисти. В Държавен вестник, бр. 107 от 18 декември 2020 г. се обнародва Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, и по силата на § 19 от него , в чл. 222, ал. 3 думите „работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж“ се заменят с „придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години“.Законът е всила от 22.12. същата година, тоест след датата на подписването на КТД – 27.08.2020г. Това изменение обаче не увеличава размера на дължимото плащане, а само облекчава условията , при които то може да бъде получено, и в този смисъл , не е налице по – благоприятен за работника закон, който по аргумент от чл. 50 ал. 2 от КТ да бъде приложен спрямо размера на обезщетението. Изменението на закона не влече след себе си автоматично и изменение на КТД, дори тогава, когато новия закон е по – неблагоприятен за работника; в такава хипотеза, страните разполагат с правата по чл. 56 ал. 1 и чл. 60 от КТ да изменят договора или да поискат обявяване на неговата нищожност. Съдът не може по правилата на тълкуването да смеси двете норми, като приеме по – благоприятния размер на чл. 31 от КТД и го съчетае с условията за отпускането в чл. 222 ал. 3 от КТ. Затова и М. С. е придобила право на шест заплати като гратификационно плащане по смисъла на чл. 222 ал. 3 от КТ. Касателно размера им, съдът споделя и виждането на РС Радомир, че средствата за социално- битово и културно обслужване на работниците не са елемент от брутното трудово възнаграждение. Съгласно чл. 292 от Кодекса на труда, социално-битовото и културно обслужване (СБКО) на работниците и служителите се финансира със средства на работодателя, а начинът на използване на средствата се определя с решение на Общото събрание на работниците и служителите, като средствата могат да се използват и за обслужване на категории лица извън работещите – членовете на техните семейства и/или бивши работници на същия работодател. Касае се за допълнителни облаги, предлагани от работодателя, директно или чрез трети лица, целящи да подобрят жизнения стандарт на работниците и служителите през времето, когато те не са заети непосредствено в трудовия процес.Тоест, това плащане не е еквивалент на положен труд и не следва да взема участие във формирането на последното БТВ; не се споделя противното виждане на ищеца във въззивната му жалба. На слeдващо място, първоинстанционния съд е приел, че допълнителното трудово възнагражданието за ••• също следва да участва във формирането на брутното трудово възнаграждение за последния месец преди прекратяването; това възнаграждение е договорено в колективния трудав договор, дължимо е ежемесечно, получавано е поне два месеца преди датата на прекратяването на трудовото правоотношение, и след като е било включено в последното брутно трудово възнаграждение, постоянния му характер не може да бъде отречен. Обезщетенията по глава 10, раздел ІІІ от Кодекса на труда , каквото е това по чл. 222 ал. 3, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплаща не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. ( чл. 229 ал. 3 от КТ), и ответното училище е в забава да плати от 01.10.2022г. Доколкото е налице изискуемо вземане за обезщетение по трудовото правоотношение и длъжникът по него е в забава , исковете по чл. 86 от ЗЗД са също основателни; съдът повтори и сподели изчисленията на първата инстанция по размера им . С оглед казаното решението на първоинстанционния РС Радомир е и правилно, включително по изложените там мотиви, към които съдът настоящия състав препраща на основание чл. 272 от ГПК. Определението, с което съдът е отказал да измение решението си в частта му за разноските е също правилно . С решението е осъден ответника да заплати на адв. Г. И. П. - С. от САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗА разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1253.08 лева (хиляда двеста петдесет и три лева и осем стотинки), както и държавни такси и разноски – по бюджета на съда, а ищеца е осъден да заплати на Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ сумата от 1446.91 лева (хиляда четиристотин четиридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки), представляваща направени разноски по делото.С обжалваното определение, размера на хонорар е завишен с още 4.56 евро, като първоинстанционния съде съобразил фактическата и правна сложност на делото, акцесорния характер на защитата по исковете по чл. 86 от ЗЗД и критериите по решението по дело С – 57/15 на съда на СЕС. В останалата част- с която са присъдени пропорционални разноски в полза на ответника - решението не е изменено. Настоящия състав намира , според критериите в чл. 36 ал. 3 от Закона за адвокатурата, не намира за занижен хонорар на адвокат от 2700 лева , като се има предвид , че няма данни за необичайни условия, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, или за особени квалификация, опит и специализация на адвоката. Аналогични са доводите по отношение на хонорара на адвокат на ответника, като двата хонорар са изравнени по размера си. Няма основание да се измени решението в частта, с която ищеца е осъден да заплати пропоционалната част от него на работодателя си . И това определение следва да бъде потвърдено. При този изход на спора, разноските във въззивното производство остават така, както са направени, тъй като и трите жалби са неоснователни. Затова Пернишкият окръжен съд, на основание чл. 272 от ГПК,