Решение № 6385 от 24.10.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 6188/2023 г.

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК. С решение № 3391 от 05.03.2023 г. СРС, 59 с-в, по гр.д.№ 15714/2022 г. е отхвърлил предявеният от А. М. А. против ЗК „Лев инс“ АД иск с правно основание чл.432 КЗ за сумата в размер на 1 669, 47 лв., като погасен чрез плащане в хода на процеса с преводно нареждане от 05.04.2022 г.; прекратил е производството по делото по предявения от А. М. А. против ЗК „Лев инс“ АД иск с правно основание чл.432 КЗ за сумата в размер на 3 330, 53 лв. на основание чл.232 КЗ поради оттегляне на иска; осъдил е ЗК „Лев инс“ АД да заплати на А. М. А. сумата в размер на 452, 16 лв., представляваща мораторна лихва за периода 25.03.2019 г.-23.11.2021 г., сумата в размер на 5, 10 лв., представляваща законната лихва върху заплатената сума в размер на 1 669, 47 лв. за периода от датата на завеждане на исковата молба-25.03.2022 г. до деня, предхождащ датата на плащането-04.04.2022 г., както и сумата в размер на 307 лв.-разноски; отхвърлил е предявеният от А. М. А. против ЗК „Лев инс“ АД иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 253, 21 лв., представляваща мораторна лихва за периода 25.09.2017 г.-24.03.2019 г., като неоснователен и недоказан. Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника ЗК „Лев инс“ АД в частта, с която е уважен предявения срещу него иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 452, 16 лв. с оплаквания, че в посочената част решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е преценил събраните по делото доказателства и е достигнал до погрешни изводи.Излага оплаквания, че съдът не е обсъдил възражението му относно недължимостта на мораторната лихва.Твърди, че изисканите от ищеца документи за прекратяване на регистрацията на автомобила поради тотална щета са представени едва на 07.03.2022 г., като на 05.04.2022 г. е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1 669, 47 лв.-в срока по чл.108, ал.1 КЗ.Моли съда да отмени решението в обжалваната от него част и да отхвърли иска по чл.86, ал.1 ЗЗД.Претендира разноски. Ответникът по въззивната жалба- А. М. А. оспорва същата.Твърди, че по преписката са представени документите, легитимиращи го като собственик на увредения автомобил, както и констативен протокол, от който се установява виновният участник в произшествието, поради което съгласно чл.108, ал.3 вр. чл.496 КЗ застрахователят е бил длъжен в 3-месечен срок да изплати обезщетение или да откаже плащане с мотивирано становище.Излага твърдения, че условие за сваляне на МПС от отчет от органите на МВР е наличие на информация за взето решение на лицензиран застраховател за плащане на обезщетение при обявена тотална щета и че застрахователят е сторил това едва на 07.01.2020 г. и не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.Претендира разноски. Постъпила е и насрещна жалба от ищеца срещу решението на СРС в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 452, 16 лв. до 705, 37 лв. върху главницата от 1 669, 47 лв. за периода от 25.09.2017 г. /датата на претенцията/ до 23.11.2021 г. /датата, на която застрахователят е обявил тотална щета и е изискал прекратяване на регистрацията поради тотална щета/.Излага доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че мораторна лихва може да се претендира само за период от три години назад, считано от датата на подаване на исковата молба и затова е приел за начало на периода 25.09.2019 г., а не 2017 г., без да е направено възражение за погасителна давност.Поддържа, че кредиторът има право на лихва от момента на забавата и началният й момент не може да се изменя служебно от съда.Моли съда да отмени решението в посочената част и да уважи иска.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът по насрещната въззивна жалба оспорва същата по съображенията, изложени във въззивната му жалба срещу първоинстанционното решение и твърди, че с отговора на исковата молба е направил възражение за погасителна давност на претенцията за мораторна лихва, поради което съдът правилно е приел, че всички вземания за обезщетение за забава преди 25.03.2019 г. са погасени поради изтичане на на специалната 3-годишна погасителна давност.Моли съда да отмени решението в обжалваната от ищеца част.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- А. М. А. твърди, че на 25.03.2017 г. около 22, 00 ч. в гр.София, на кръстовището на бул. „Тодор Александров“ с ул. „Одрин“ при управление на л.а. „Мерцедес Е 500“ с рег.№ •••• по бул. „Т.Александров“ с посока на движение от ул. „Константин Величков“ към ул. „Опълченска“ водачът А. И.П. при управление със скорост повече от два пъти превишаваща разрешената в населени места, е причинил ПТП с л.а. „Смарт МЦ 01“ с рег.№ ••••, управляван от ищеца, движещ се по бул. „Тодор Александров“ с посока на движение от ул. „Опълченска“ и извършващ маневра „ляв завой“ на кръстовището на бул. „Т.Алексанров“ с ул. „Одрин“ към бул. „Ал.Стамболийски“.За произшествието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-176/25.03.2018 г.С влязло в сила решение № 490003/18.09.2018 г. на СРС, 129 с-в по нохд № 12745/2018 г. А. И.П. е признат за виновен в това, че при описаното по-горе ПТП е нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в чл.21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил на А. М. А. черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка и две големи разкъсно-контузни рани в тилната област на главата вдясно, осъществяващи медико-биологична характеристика разстройство на здравето временно опасно за живота-средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК, което впоследствие се е усложнило и е довело до травматична енцефалопатия, осъществяваща медико-биологичните признаци на постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота-средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК-престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК.При удара между превозните средства са нанесени тежки повреди на собствения му л.а. „Смарт МЦ 01“ с рег.№ ••••.Твърди, че към момента на ПТП л.а. „Мерцедес Е 500“ с рег.№ •••• е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника по полица № BG/22/116003016536/25.11.2016 г.Твърди, че е депозирал претенция пред ответното дружество за изплащане на обезщетение за имуществени вреди в качеството му на собственик на процесния автомобил, за което е образувана преписка по щета № 0003-5000-17-305687.С писмо изх.№ 150/07.01.2020 г. застрахователят е обявил тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ и е указал на лицето да представи удостоверение за регистрация от КАТ и перфорирано свидетелство за регистрация на автомобила-част първа.На 12.10.2021 г. автомобилът е свален от регистрация, но от КАТ са отказали да издадат удостоверение.На 12.11.2021 г. и двете части в оригинал- перфорирани, са представени на застрахователя с писмо с вх.№ 12711.Ответникът отново е отказал да изплати обезщетение, като е изискал от ищеца представяне на удостоверение от КАТ за дерегистрация, в което изрично да е отбелязано, че автомобилът е свален от отчет „поради тотална щета“.Ищецът е представил исканото удостоверение, но плащане на обезщетение по преписката не е извършено.Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 5 000 лв.-обезщетение за имуществени вреди от увреждането на собствения му л.а. „Смарт МЦ 01“ с рег.№ ••••; сумата от 520 лв., съставляваща мораторна лихва върху главницата от 5 000 лв. за периода от 25.11.2017 г.-изтичането на 3-месечния срок от завеждане на претенцията до датата на завеждане на иска със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете с твърдения, че изискуемите документи са били представени на 07.03.2022 г., като на 05.04.2022 г. е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1 669, 47 лв., който размер напълно покрива действителния размер на вредите, които са в причинна връзка с процесното ПТП.Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между него и виновния водач. Видно от представения двустранен констативен протокол № 176 от 25.03.2017 г. на посочената дата около 22, 00 ч. в гр.София в района на бул. „Тодор Александров“ на кръстовището с ул. „Одрин“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „Смарт МЦ 01“ с рег.№ •••• с водач А. М. А. и л.а. „Мерцедес Е 500“ с рег.№ ••••, управляван от А. И.П..Посочено е, че ПТП е настъпило, като л.а. л.а. „Смарт МЦ 01“ с рег.№ •••• се е движел по бул. „Тодор Александров“ с посока на движение от ул. „Опълченска“ към ул. „Иван Иванов“ и в района на кръстовището с ул. „Одрин“ е извършил маневра „ляв завой“ и е реализирал ПТП с движещия се направо по бул. „Т.Алексанров“ бул. „Тодор Александров“ л.а. „Мерцедес Е 500“ с рег.№ ••••. С решение № 490003/18.09.2018 г. СРС, 129 с-в по нохд № 12745/2018 г., влязло в сила на 01.07.2019 г., А. И.П. е признат за виновен в това, че на 25.03.2017 г. около 22, 00 ч. в гр.София, на кръстовището на бул. „Тодор Александров“ с ул. „Одрин“ при управление на МПС-л.а. „Мерцедес Е 500“ с рег.№ •••• по бул. „Тодор Александров“ с посока на движение от ул. „Константин Величков“ към ул. „Опълченска“ е нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в чл.21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил на А. М. А. черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка и две големи разкъсно-контузни рани в тилната област на главата вдясно, осъществяващи медико-биологична характеристика разстройство на здравето временно опасно за живота-средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК, което впоследствие е причинило на пострадалия посттравматична енцефалопатия, осъществяваща медико-биологичната характеристика на постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота-средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК-престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК и на основание чл.78а, ал.1 НК вр. чл.378, ал.4, т.1 НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 3 000 лв. и го е лишил от правото да управлява МПС за срок от една година. Видно от образуваната при ответника преписка по щета № 0003-5000- 17-30567, заведена на 25.09.2017 г., с писмо изх.№ 150/07.01.2020 г. ответното дружество е изискало от ищеца представяне на удостоверение от МВР за дерегистрация и перфорирано свидетелство за регистрация-част първа. С писмо вх.№ 12711/12.11.2021 г. ищецът е представил на ЗК „Лев инс“ АД свидетелство за регистрация-част първа и втора на увредения автомобил. С писма изх.№ 10529/23.11.2021 г. и изх.№ 260/13.01.2022 г. ответникът е изискал от ищеца представяне на удостоверение за прекратяване на регистрацията в което е отбелязано, че прекратяването е поради настъпила тотална щета съгласно чл.390, ал.1 КЗ. Между страните не се спори, че исканото удостоверение е представено на застрахователя на 07.03.2022 г., както и че на 05.04.2022 г. ответникът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 669, 47 лв. С молба от 26.01.2023 г. ищецът е оттеглил иска за главница за сумата от 5 000 лв. и иска за законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане доколкото е извършено плащане и е поискал изменение на иска за мораторна лихва върху главницата от 1 669, 47 лв. за периода от 25.09.2020 г. до 23.11.2021 г. и за периода от 07.03.2022 г. до датата на плащане-05.04.2022 г., като го е увеличил със сумата от 185, 37 лв. до 705, 37 лв. С определение от 03.02.2023 г. първоинстанционният съд е допуснал изменение само на размера на иска за мораторна лихва, като същият се счита предявен за 705, 37 лв. Съдът не обсъжда представеното решение № 4577/28.07.2020 г. на СГС, 28 с-в, по гр.д.№ 14490/2019 г., тъй като липсва отбелязване да е влязло в сила, а и същото не установява относими към предмета на спора обстоятелства. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Първоинстанционният съд е прекратил производството по иска по чл.432 КЗ за главница за сумата от 3 330, 53 лв. на основание чл.232 ГПК; отхвърлил е иска за главница за сумата от 1 669, 47 лв., като погасен чрез плащане в хода на процеса с преводно нареждане от 05.04.2022 г., уважил е иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 452, 16 лв. за периода 25.03.2019 г.- 23.11.2021 г., за сумата от 5, 10 лв.-законна лихва върху главницата от 1 669, 47 лв. за периода от датата на завеждане на исковата молба-25.03.2022 г. до деня, предхождащ датата на плащането-04.04.2022 г. и е отхвърлил иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 253, 21 лв. за периода 25.09.2017 г.-24.03.2019 г., като неоснователен и недоказан. Предмет на въззивното производство е първоинстанционното решение в частта, с която е уважен иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 452, 16 лв., представляваща мораторна лихва за периода 25.03.2019 г.-23.11.2021 г., както и в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 253, 21 лв., представляваща мораторна лихва за периода 25.09.2017 г.-24.03.2019 г.В останалата част решението е влязло в сила поради необжалването му. По въпроса за началния момент на дължимата лихва за забава в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице срещу застрахователя е налице практика на ВКС / решение № 128 от 04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, решение № 72 от 29.06.2022 г. по т.д. № 1191/2021 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и решение № 50110 от 12.03.2024 г. по т.д. 1108/2022 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО/, която се споделя от настоящия съдебен състав.Според цитираната практика при хипотеза на предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят, покривайки отговорността на застрахования, е задължен и за лихвите за забавата на делинквента, които се включват в застрахователното обезщетение, съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. ал. 3 КЗ, но не от датата на увреждането, а в съответствие с възприетото от законодателя с разпоредбата на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ разрешение – от по-ранната от двете възможни дати - уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие или предявяването на претенцията на увреденото лице пред застрахователя. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава.Поради изложеното и с оглед датата на уведомяване на застрахователя-25.09.2017 г. съдът намира, че от посочения момент до 26.12.2017 г. застрахователят дължи лихва като част от застрахователното обезщетение, а след тази дата-поради собствената си забава. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за неотносими към въпроса за началния период на дължимост на лихва за забава върху обезщетението по чл.432, ал.1 КЗ на въпроса на коя дата е представено удостоверение за прекратяване на регистрацията на автомобила поради тотална щета.Като допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че съгласно чл.18а, ал.7 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /ДВ, бр. 47 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г./ при прекратяването на регистрацията по чл.18, т.1 на основание взето решение за изплащане на тотална щета уведомление от лицензиран застраховател се получава по служебен път от информационните системи на Гаранционния фонд. С отговора на исковата молба ответникът не е направил възражение за погасителна давност, а съгласно чл.120, ал.1 ЗЗД давността не се прилага служебно.Поради изложеното първоинстанционният съд недопустимо се е произнесъл по възражение, което не е своевременно въведено от страната и е приел, че лихва за забава се дължи само за период от 3 години преди датата на предявяване на иска. При съобразяване на предмета на въззивното производство първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 224, 92 лв. за периода 25.11.2017 г.-24.03.2019 г., като вместо това се постанови решение, с което искът в посочената част се уважи.В частта, с която е отхвърлен иска за мораторна лихва за периода 25.09.2017 г.-24.11.2017 г. решението следва да се обезсили като недопустимо като произнесено свръхпетитум, а в частта, с която е уважен иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 452, 16 лв. за периода 25.03.2019 г.-23.11.2021 г. и в частта, с която е отхвърлен иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 224, 92 лв. до 253, 21 лв. за периода 25.11.2019 г.-24.03.2019 г. решението следва да се потвърди. Други мотивирани оплаквания във въззивните жалби не са въведени, а съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в тях. При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК въззивникът- ответник следва да бъде осъдена да заплати на въззивника-ищец направените съдебни разноски пред първата инстанция в размер на още 45, 42 лв. На основание чл.78, ал.6 ГПК въззивникът-ответник следва да бъде осъден да заплати на СГС държавна такса в размер на 25 лв., а на СРС-50 лв.На основание чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа-сумата от 383, 96 лв. Водим от горното съдът