Решение № 111 от 24.3.2026 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 71/2026 г.

№ 20265400500071 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 90/25.11.2025г., постановено по гр.д.№ 102/2024г. по описа на Районен съд-Ч. е признато за установено на основание чл.54 ал.2 от ЗКИР по отношение на Община Ч. с Булстат ••••••• с адрес гр.Ч., ул."Б." № *, представлявана от кмета Б. С. Х., че А. И. Ц., ЕГН •••••••••• и В. С. Ц., ЕГН ••••••••••, и двамата с адрес гр.Ч., ул. „Л.“ № *, са собственици на ½ (една втора) идеална част от правото на собственост върху реална част от поземлен имот с идентификатор № ••••••• целия с площ от 1036 кв.м., вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: за второстепенна улица, собственост на Община Ч., по данни от КККР на гр.Ч., одобрена със Заповед № РД 18-57/28.08.2006г. на ИД на АГКК гр.С., която част е с площ от 58 кв.м. и при граници на частта: поземлен имот с идентификатор № •••••••, поземлен имот с идентификатор № ••••••• и поземлен имот с идентификатор № •••••••, по КККР на гр.Ч., одобрени със Заповед № РД - 1857/28.08.2006г. на ИД на АГКК гр.С. /тонирана в жълт цвят на комбинираната скица на вещото лице към СТЕ/, която част е заключена между западната граница на поземлен имот с идентификатор № ••••••• /по действащата КК на гр.Ч. и западната граница на парцел II - ••••, кв.32 по плана на гр.Ч. от 1978 год., действал към 1998 год., и която част погрешно е заснета в кадастралната карта на гр.Ч. като част от поземлен имот с идентификатор № •••••••, вместо като част от собствения им поземлен имот с идентификатор № •••••••. Неразделна част от решението е комбинирана скица към писменото заключение на вещото лице инж. М. Т. по приетата съдебно техническата експертиза /на л.231/, която е приподписана от съдията докладчик. Осъдена е Община Ч. с Булстат ••••••• с адрес гр.Ч.,ул. "Б." № *, представлявана от кмета Б. С. Х., да заплати на А. И. Ц., ЕГН •••••••••• и В. С. Ц., ЕГН ••••••••••, и двамата с адрес гр.Ч., ул. „Л.“ № *, сумата 2685,00 лева разноски по водене на делото. Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 4625/29.12.2025г. от Община Ч., представлявана от кмета Б. С. Х., чрез пълномощника му адв.Н. С., с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материал закон. Твърди се, че първоинстанционният съд не е взел под внимание, че към момента на одобряване на ПУП за промяна на регулацията със Заповед № 427/ 03.11.2010г. на Кмета на Община Ч. имотът на ищците не е засегнат от промяната, за да е било необходимо провеждане на отчуждителна процедура спрямо техния имот. С посочената заповед е променена уличната регулация на ул. „Л.”, но имот с кратък № •••• за ул. „Л.” е бил в този си вид преди промяната на самата улична регулация, която промяна, в обхвата в съседство на имот № ••••, собственост на ищците, касае само съвместяване на регулационната линия с имотната граница, което е видно и от представена от ищците пред Община Ч. скица № 2244/24.09.2007 г. за започване на производство по разрешаване на фотоволтаична система за енергия върху покрива на сграда, както и издаденото от гл. архитект разрешение за строеж № 63/13.12.2012г. ищците са запознати с границите на имота си и ползват същия по този начин. Приетият ПУП за промяна на регулация не е засегнал по никакъв начин конфигурацията на западната граница на имота, по кадастралната карта двата имота са заснети именно в същата конфигурация без да се променя западната граница на имота на ищците. С плана за промяна на улична регулация не се навлиза в имота на ищците, за да е било необходимо провеждане на процедура на отчуждаване. Ищците са запознати с проведените мероприятия по реконструкцията както на улица Л., така и с направата на бетонни стени и с облагородяването на процесния подход и към момента на извършване на дейностите от страна на Община Ч. не са възразили, че техни вещни права са засегнати или имат някакви претенции по отношение на спорната в настоящото производство част от 58 кв.м от имот с идентификатор ••••••• по КККР на гр. Ч. с НТП: за второстепенна улица. Безспорно се установява и то от доведения от ищците св. М., че процесния подход е бил част от улицата и единствен достъп, както до техния, така и до съседния имот още преди ищците да започнат строителството върху държавния тогава парцел. Този свидетел сочи, че от триъгълника към имота на С. е имало каменна стена, висока 1,80 м – 2.00 м,като С. е преминавал през подхода, а не през стената. През 2010 г., когато е направен проекта - пътя на ул. „Л.”,тази стена е разрушена от Община Ч. и на нейно място е изградена нова бетонна подпорна стена. От този подход директно влиза в имота в края на който има гараж. Както е подпорната стена, гараж, входна врата и след това започва гаража на ищците, като цял живот са влизали и излизали от там. Имотът на ищците е бил ливада и винаги е имало този подход. За обстоятелството, че процесния подход с площ от 58 кв.м. е част от улица се установява и от всички разпитани свидетели, като и вещото лице потвърждава, че подхода е част от реализирания проект. Цялата реконструкция на ул.“Л.“ е въведена в експлоатация. Община Ч. не може да влага средства и труд в облагородяването на инфраструктура, която да остане частна собственост.Безспорно се установява, че процесния подход не се ползва само от ищците, а и от съседите К., което обстоятелство се потвърждава от всички доказателства по делото, в това число от приетите заключения на вещото лице и разпитаните свидетели. Твърди се, че производство е опит от страна на ищците да придобият общинска собственост именно с цел да ограничат преминаването на съседите си през подхода част от улица Л. и да ограничат единственият им достъп до имота им. В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че ищците претендират да са собственици на разликата в площта на УПИ измерен от вещото лице в размер на 894 кв.м., в частност на просения подход от 58 кв.м и тази от 730 кв. м., за която притежават документи за собственост като придобита по силата на регулационни отреждания и поради вещно-правното действие на планове. Отреждането на терени, необходими за осъществяване на обществените мероприятия не е предмет на дворищнорегулационен план, а на застроителния и регулационния план за обществените мероприятия- чл. 21 и чл. 22 от ЗТСУ. Планът от 1978г. за обществени мероприятия по чл. 22 ЗТСУ (отм.), както и планът от 2010г., одобрен при действието на ЗУТ, нямат непосредствен вещноправен ефект, т.е. държавата/общината не губят собствеността си, нито пък ищците могат да я придобият. Вещото лице сочи, че към 1998г. УПИ-то е с площ от 894кв.м., по кадастрална карта имот с кратък № •••• е с площ от 848 кв.м., поради което няма как на ищците да се полагат още 58 кв.м ( представляващи процесния подход), като при аритметична сметка остават 48 кв. м. разлика в площта от УПИ-то към 1998г., която твърдят да са закупували. Това води до извода, че към този момент права в обем надхвърлящ 1/2 идеална част от 730 кв. м. не са преминали в собственост на ищците. Правото на строеж на ищците е отстъпено през 1980г. върху парцел с площ от 730 кв.м., а по силата на заповед № 2467/12.12.1997г. на Областен управител на Пловдивска област ищците са определени за купувачи на ½ ид.част от 730 кв.м. Посочването на площта в абсолютна стойност е определяща за действителните права на ищците в случая на 365 кв.м.Разликата до пълния размер на площта на парцела по плана от 1978 г. (измерен от вещото лице в размер на 894кв.м.), както и по следващите такива-кадастралната карта от 2006 г. - в размер на 848кв.м и устройствения план от 2010 г. е общинска собственост. Според Решение № 375/05.07.2010 г. по гр.д.№ 1480/2009 г. на I г.о. на ВКС, за да се определи дали даден имот е общинска собственост, следва да се изхожда и от целта и разума на законодателната уредба, която в поредица от норми утвърждава общинската собственост като самостоятелна форма на собственост и отграничаването й от собствеността на държавата, на другите юридически лица и на гражданите.Проследени по хронологичен ред основанията за придобиване на собственост от общината/при безспорните данни, че до този момент имотът е бил държавна собственост/ са уредени в § 7 от ПЗР ЗМСМА, чл. 6, ал. 2 ЗС- редакция ДВ бр. 77/91 г., чл. 2, ал. 1 от ЗОС във всичките му редакции, § 10, ал. 1 от ПЗР ЗОС - в двете редакции- ДВ бр. 44/96 г. и ДВ бр. 93/98 г. и § 42 от ПЗР ЗИД ЗОС - ДВ бр. 96/99 г. При съобразяване, че обслужващия като подход терен не е придобит по силата на договор за продажба на държавен имот, а части от парцела са включени в улични мероприятия и не са предоставени за стопанисване на държавно предприятие, водят до извод, че още по първия приложим закон § 7 ПЗР ЗМСМА, разликата между площта на придобития терен 730 кв.м. и площта на целия парцел/УПИ, представлява общинска собственост, придобита по силата на закона.Горното води до извод, че ищците на са доказали принадлежността на правото на собственост в пълен обем върху недвижимия имот, като възникнало на твърдените основания, поради което претенцията им е неоснователна, а постановеното решени- неправилно. Първоинстанционния съд не се е съобразил с ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че ищецът по иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР има правен интерес да установи правото си на собственост върху грешно заснетата в кадастралната карта част от имота към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество. Само по изключение ищецът по иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР има правен интерес да установява собствеността си към минал момент- момента на одобряване на кадастралната карта на населеното място. В случая ищците не са обосновали правен интерес от установяване на собствеността към минал момент. С влизане в сила на регулацията по Заповед № 427/03.11.2010. на Кмета на Община Ч. и влизане в сила на КККР на гр. Ч. през 2006г. по силата на плана по чл. 16 ЗУТ спорната реална част става собственост на Община Ч..Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлен предявения иск. Претендира за разноски за двете съдебни инстанции. В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 417/29.01.2025г. от А. И. Ц. и В. С. Ц., чрез пълномощника им адв.Т. Д., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че жалбоподателят превратно тълкува закона, както и установените по делото факти, в подкрепа на тезата си. Правилно първоинстанционният съд е приел, че ищците са придобили собствеността върху процесната част от ПИ с идентификатор № •••••••, поради което имат правния интерес да претендират установяването на кадастрална грешка в КККР на гр.Ч.. С Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на ППЗДС № •• том:Х1Х стр.195 Вх.рег.№ 40/1998г. по описа на СВп при ЧРС, ищците са придобили чрез покупко-продажба правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от Парцел II - ••••, кв.32 по плана на гр.Ч. е обща площ от 730 кв.м. с граници на парцела: парцел I - зелена площ, парцел III - ••••, 1155 и улица. Според приетата СТЕ част от парцел II -••••, кв.32 по плана от 1978г. попада в ПИ с идентификатор ••••••• по КККР на гр. Ч. от 2006 г. с площ на частта 58 кв.м., тонирана в жълт цвят на приложената към заключението скица. Вещото лице е посочило ,че липсват данни за извършена процедура по отчуждаване на процесната част при проверката в Община Ч..При изслушването му в съдебно заседание на 30.01.2025г. вещото лице е заявило, че в момента част от тонираното в жълто част/процесната част/ представлява асфалт, част представлява бетонова настилка, а друга част попада в подпорна стена и място над подпорната стена. Със Заповед № 427/03.11.2010. на Кмета на Община Ч. е одобрен ПУП - План за промяна на уличната регулация на ул."Л." от о.т.206 до о.т.231 между кв.32 и кв.ЗЗ по плана на гр.Ч.. Във връзка с тази промяна на ПУП явно от страна на Община Ч., са извършвани фактически действия по благоустрояване на улица "Л.". От Акт № •••/16.12.1984г. за държавна собственост се удостоверява, че именно Държавата е била собственик на Парцел II - ••••, кв.32 по плана на гр.Ч.. Въз основа на този АДС, Държавата е продала на ищците собствеността върху парцела, част от който е процесната част. От разпита на свидетелите се установява, че именно ищците са ползвали процесната част, след закупуване на парцела през 1998г, като са позволили и на съседите си да преминават през нея. В т.4 от ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че ищецът по иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР има правен интерес да установи правото си на собственост върху грешно заснетата в кадастралната карта част от имота към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество. Само по изключение ищецът по иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР има правен интерес да установява собствеността си към минал момент- момента на одобряване на кадастралната карта на населеното място.В случая съдът е съблюдавал задължителната за него съдебна практика, като в диспозитива на съдебния акт се е произнесъл относно принадлежността на правото на собственост, върху процесната част, към настоящия момент, а не към минал момент, както невярно се сочи жалбоподателя. Съдът е установил, че ищците са закупили 1/2 ид.ч. от Парцел II - ••••, кв.32 по плана на гр.Ч. от 1978г., както и, че част от този Парцел с площ от 58 кв.м., попада в Поземлен имот с идентификатор № •••••••, за който имот Община Ч. е посочена като собственик в КККР на гр.Ч.. Частта от парцела, попадаща в Поземлен имот с идентификатор № ••••••• не е била отчуждавана от Община Ч..При така установеното, правилно съдът е приел, че ищците са собственици на процесната част и е установил наличието на грешка в КК на гр.Ч..Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че не било необходимо отчуждаване, за да придобие Община Ч. собствеността върху процесната част, тъй като със Заповед № 427/03.11.2010г., с която се разпорежда изменение на действащия ПУП, не се навлизало в имота на ищците, респективно не се засягали техни права. В тази връзка, правото на собственост, което са придобили ищците с Договор за продажба на държавен недвижим имот, през 1998г. не е върху поземлен имот, като кадастрална единица, а върху Парцел II - ••••, който е имал различни граници от кадастралната единица. Следователно този парцел е следвало да се нанесе като поземлен имот, собственост на ищците, в кадастралната карта, което поради грешка не е направено. Със Заповед № 427/03.11.2010г. на Кмета на Община Ч., се предвижда регулационно изменение, което видно от Комбинираната скица към СТЕ, предвижда процесната част да стане част от улицата. Това предвиждане обаче не е реализирано, защото не е започната процедура по отчуждаване и не е заплатено обезщетение за процесната част на собствениците – ищците по делото. Както е посочил и съда в мотивите към решението си, съгласно чл.205 и чл.206 ЗУТ въз основа на влезлите в сила ПУП, недвижими имоти, собственост на физически и юридически лица, могат да бъдат отчуждавани, по реда на ЗДС и ЗОС, но подробните устройствени планове, респективно предвижданията им, нямат пряко отчуждително действие.В практиката на ВКС последователно и непротиворечиво се приема, че одобрението на кадастралната карта няма вещно-прехвърлително действие, нито може да погаси или измени правото на собственост върху имотите. Несъответствията между действителното правно положение и отразеното в картата няма правопораждащо или правопрекратяващо действие. В този смисъл възраженията на ответника, че процесната част, като част от поземлен имот е идентификатор •••••••, с оглед записванията в КК, била собственост на Общината са неоснователни.Извършените от Община Ч. подобрения, по изпълнение на проект за реконструкция на улица "Л.", също не променят извода за принадлежността на правото на собственост върху процесната част. Извършването на подобрения върху част от чужд имот, не пораждат право на собственост, в полза на Община Ч. върху тази част.Обстоятелството, че ищците са позволили на св.К. да преминава през процесната част, каквото преминаване той е осъществявал, още докато тази част е била държавна собственост, също не променя извода за принадлежността на правото на собственост. Преминаването на съседите в случая следва да се квалифицира, като "търпими действия", позволени именно поради добрите междусъседски взаимоотношения. Неоснователно се твърди от жалбоподателят, че разликата между площта на Парцел II - ••••, закупен от ищците, която е 730 кв.м., и по-голямата реална площ на парцела, над тази площ, била държавна собственост, а след това станала общинска собственост.Във връзка с това възражение, в т.2 от Допълнителната СТЕ се установява, че "площта на УПИ II - •••• в кв.32 изчислена графично по плана на гр.Ч. от 1978г. е 894 кв.м.". Или СТЕ установява, че действителната площ на Парцел II - ••••, закупен от ищците от през 1998г., не е 730 кв.м., а е 894 кв.м., следователно площта в документа за собственост е погрешно изчислена. Правото на собственост на ищците, съгласно представения от тях документ за собственост, се определя от границите на закупения от Парцел II - ••••, в кв.32 по плана на гр.Ч. от 1978г. /действал към 1998г./, а не от площта описана в документите. Защото значение за разрешаване на настоящото дело, има единствено обстоятелството, дали при графично съвмествяане на границите на Парцел II - •••• и съседните парцели/улица, процесната част попада в границите на Парцел II - •••• или не попада. В случая, процесната част от 58 кв.м., изцяло попада в границите на Парцел II - ••••, което определя, че ищците са нейни собственици. Според трайната практика на ВКС площта, макар да е сред основните кадастрални данни, не е решаващ индивидуализиращ белег на вещните права, а е функция на границите, които се определят от придобивното основание и осъществяването на юридически факти, водещи до тяхната промяна, какъвто юридически факт например се явява приложена дворищна регулация, одобрена до влизане в сила на ЗУТ или в срока по § 6, ап. 3 ПР на ЗУТ. Посоченото следва и от легалното определение на термина "площ" в § 1, т. 5 ДР на ЗКИР. Следователно при спор за собственост на реална част от недвижим имот, включително и по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, основателността на иска е предпоставена единствено от установяване принадлежността на правото на собственост на ищеца в съответните граници и доколко те съвпадат с претендираните в исковата молба, а не въз основа на претендираната с нея площ. След като с посочения договор Държавата е продала на ищците Парцел II - ••••, кв.32 по плана на гр.Ч. от 1978г., то ищците са придобили цялата площ заключена в границите на този парцел, и погрешното й измерване не променя този факт. Следователно, доколкото Държавата се е разпоредила със собствеността си, ответника - Община Ч., по силата на правоприемство не го е придобил. Неоснователно е и възражението, че Община Ч. е придобила собствеността върху процесната част, на основание чл.16 ЗУТ. Това възражение се въведжда за пръв път, пред въззивната инстанция, с въззивната жалба, като до момента ответникът не е твърдял, че е станал собственик на основание чл.16 ЗУТ, поради което е недопустимо това възражение да се разглежда, изобщо.По същество същото е и неоснователно, защото е разпоредбата на чл.16 ЗУТ, се разпорежда определянето на площта за зелена система и техническа инфраструктура, в случаите, когато се разработва ПУП за територии е неурегулирани поземлени имоти, както и за територии е неприложена първа регулация по предходен устройствен план. В тези случаи се коментират площи, които собствениците прехвърлят в собственост на съответната Община. Очевидна е неотносимостта на коментираната разпоредба към настоящия казус, защото одобреното изменение на ПУП със Заповед № 427/03.11.2010. на Кмета на Община Ч. не се отнася за такива територии. Макар че случаят не е такъв, съгласно чл.16 ЗУТ, за да бъде придобита собствеността от Община Ч., е необходимо, изрично прехвърляне на собствеността, от страна на собствениците на засегнатия имот - ищците, в полза на Общината, каквото в случая не е налице. Молят да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно. Претендират за разноски за въззивната инстанция. В съдебно заседание жалбоподателят Община Ч. чрез пълномощника си адв.Н. С. в представено писмено становище поддържа въззивната си жалба. Въззиваемите А. И. Ц. и В. С. Ц.,чрез пълномощника си адв.Т. Д. оспорва въззивната жалба и поддържат отговора. Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269от ГПК е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: Районният съд е бил сезиран от с предявен от ищците А. И. Ц. и В. С. Ц. чрез пълномощника им адв.Т. Д. срещу Община Ч. иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във вр. с чл.54,ал.2 от ЗКИР да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на ½ ид.част от реална част с площ от 58 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № ••••••• целия с площ от 1036 кв.м., вид територия: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за второстепенна улица, собственост на Община Ч., при граници на частта: поземлен имот с идентификатор № •••••••, поземлен имот с идентификато𠹕•••••• и поземлен имот с идентификатор № •••••••, по КККР на гр.Ч., одобрени със Заповед № РД - 18-57/28.08.2006г. на ИД на АГКК гр.С. (повдигната в цвят на Скица-приложение към исковата молба), която част, заключена между западната граница на поземлен имот с идентификатор № ••••••• по действащата КК на гр.Ч. и западната граница на парцел II - ••••, кв.32 по плана на гр.Ч. от 1978г., действал към 1998г., е погрешно заснета в кадастралната карта на гр.Ч. като част от поземлен имот с идентификатор № •••••••, вместо като част от собствения на ищците поземлен имот с идентификатор № •••••••. В отговора на исковата молба ответникът Община Ч. е оспорил иска като неоснователен с твърдението, че не е налице грешка в одобрената КККР на гр.Ч. и че претендираната от ищците част от поземлен имот с идентификатор № ••••••• е публична общинска собственост. По делото от фактическа страна се установява следното: Не е спорно между страните, на ищеца В. С. Ц. с договор от 17.07.1980 год. е отстъпено право на строеж върху държавна земя, съставляваща ½ ид.ч. от парцел II – •••• в кв.32 по плана на гр.Ч. с площ на парцела 730 кв.м. Въз основа на отстъпеното право на строеж от ищците е построена жилищната сграда по одобрен архитектурен проект. На основание §1 от ПЗР на ПМС № 235/1996г. по молба на ищеца със Заповед № 2467/12.12.1997г. на Областния управител ищците са определени за купувачи на ½ ид.част от парцел II – •••• в кв.32 по плана на гр.Ч. с площ на парцела 730 кв.м. на стойност 122 157 лева. На основание издадената заповед с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на ППЗДС от 06.02.1998 год. ищците В. и А. Ц.и са станали собственици на 1/2 ид.ч. от описания погоре парцел, като договорът е надлежно вписан в СВ-Ч. вх.рег.№ 40, Акт №*/06.02.1998г., том ХІХ, стр.195. Със Заповед №1131/23.04.1998г. на Областния управител е заповядано да се отпише от актовите книги за недвижими имоти държавна собственост и се предаде на В. С. Ц. и А. И. Ц. ½ ид.част от недвижим имот, съставляващ парцел II – •••• в кв.32 по плана на гр.Ч. с обща площ на парцела 730 кв.м. С договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на ППЗДС от 06.02.1998г., вписан в СВ- Ч. вх.рег.№41, Акт № */06.02.1998г., том ХІХ, стр.196, С. В. Ц. и М. Д. Ц. са закупили другата ½ ид. ч. от описания по-горе парцел II – •••• в кв.32 по плана на гр.Ч.. От Удостоверение за идентичност изх.№94-А-118(1)/29.06.2011г. издадено от Община Ч. се установява, че част от поземлен имот с идентификатор ••••••• по одобрените КККР на гр.Ч. е идентична с част от УПИ II-••••,кв.32 по плана на гр.Ч.. Със Заповед №427/03.11.2010 год. на Кмета на Община Ч. е одобрен ПУП – План за промяна на уличната регулация на улица „Л.“ от о.т. 206 до о.т.231 между кв.32 и кв.33 по плана на гр.Ч., показано с кафяв цвят на графична част към заповедта, като видно от същата е разширена улицата в частта й граничеща с поземлен имот с идентификатор •••••••. Заповедта е съобщена на заинтересованите лица със съобщение №31/05.11.2010 год., което е изпратено за връчване на ищците на В. и А. Ц.и с известие за доставяне с R №•••• и бар код с инициали „ИД PS 4850 000МС3 Z” и е получена на 08.11.2010г. Тъй като ищецът е оспорил, че заповедта му е съобщена, по делото е назначена и изслушана съдебно-почеркова експертиза, вещото лице по която дава заключение, че подписът за получател в известие за доставяне R №•••• и бар код с инициали „ИД PS 4850 000МС3 Z” е на ищеца В. С. Ц.. Еспертизата не е оспорена от страните и е приета като доказателство по делото. Заповедта не е обжалвана и е влязла в законна сила на 23.11.2010г. , видно от извършеното отбелязване. От ищцата А. Ц. е подадено Заявление с вх.№ 01-688462/11.12.2023г. до СГКК-Смолян, с което е поискала изменение на КККР на гр.Ч., състоящо се в изменение на границата между поземлени имоти с идентификатори: •••••••, •••••••, съгласно представен, изготвен от правоспособно лице, проект за изменение на КККР като бъде променена западната регулационна линия на парцел II – •••• в кв.32 по регулационния план на гр.Ч. от 1978 год. на основание чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР , поради допусната грешка в одобрените през 2006 год. КККР на гр.Ч.. При съобщаване на поисканото изменение на КК на заинтересованите лица в срок е постъпило възражение от Община Ч., като собственик на ПИ с идентификатор •••••••, с вх. рег.№ 02- 1523/28.12.2023 год. срещу представеният проект за изменение на кадастралната карта, с твърдения че се нарушава правото й на собственост. Във възражението е посочено, че с представеният проект се засяга ПИ с идентификатор •••••••-публична общинска собственост, тъй като с исканото изменение имотът на ищците попада в прокаран път отбелязан на действащата кадастрална карта одобрена през 2006 год., като част от улична регулация, съгласно ПУП – План за промяна на уличната регулация ул. „Л.“ от о.т.206 до о.т.231 между кв.32 и 33 по плана на гр.Ч. одобрен със Заповед №427/03.11.2010 год. на кмета на Община Ч.. Твърди се, че в случая не се касае за кадастрална грешка, тъй като заснетото в кадастралната карта на място отговаря на материализираните граници. Във връзка с направеното възражение от Община Ч. от Началника на СГКК Смолян е постановен Отказ за изменение на КККР на недвижимите имоти № 17-25/17.01.2024г. поради спор за материално право по чл.54,ал.2 от ЗКИР, като установената грешка следва да се отстрани след решаване по съдебен ред на спора за материално право. По делото са приети първоначално и допълнително заключения по назначената СТЕ, като към първото заключение от вещото лице инж.М. Т. е приложена комбинирана скица, в която са съвместени действащата кадастрална карта в обхвата на процесните имоти с идентификатори ••••••• и ••••••• и плана на гр.Ч. от 1978г., преди изменението му през 2010г.(т.е. по действащия план към момента на закупуване на имота от ищците на 06.02.1998г.), в обхват на парцел II-••••, кв.32, и уличната регулация между о.т. 208, о.т.211 и о.т. 227,. От посочената комбинарана скица е видно, че част от парцел II-••••, кв.32 по плана от 1978 год. попада в поземлен имот с идентификатор ••••••• по КККР на гр.Ч.. Тази част е тонирана от вещото лице на скицата с жълт цвят и е с площ 58 кв.м. Според експерта, по данните от проекта за изменение на кадастралната карта, внесен от ищцата, засегнатата площ от имот ••••••• е 63 кв.м., като разлика вещото лице обяснява, че се дължи на точността между графичните и цифровите съвместявания на плановете. Вещото лице сочи, че към 1998г. източната регулационна линия на парцел II-•••• кв.32 по плана от 1978г., която е и края на регулацията на гр.Ч., посочена с червен цвят, съвпада, в рамките на допустимите стойности ( чл.18 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016 год. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри) с източната граница на поземлен имот с идентификатор ••••••• по КККР на гр.Ч.. Вещото лице установява, че към настоящия момент улицата в участъка на процесните имоти е реализирана с ширина 3,66 м до 5.30 м, като е оформено асфалтирано пътно платно и тротоар и са изградени подпорни стени. Към 1998г. за гр.Ч. е действал регулационния и кадастрален план, одобрен със Заповед №17/07.03.1978г. По този план е предвидена улична регулация с ширина 6,00m , а в кадастрално отношение пътя е бил на ниво – черен път без оформено пътно платно и тротоари. Вещото лице установява още, че изменението на ПУП-План за промяна на уличната регулация на ул.“Л.“ от о.т. 206 до о.т.231 между кв.32 и кв.33 със Заповед №427/03.11.2010г. на Кмета на Община Ч. е извършена служебно от главния архитект на Община Ч.. При извършената от вещото лице проверка в Община Ч. не са открити данни за извършени процедури по отчуждаване на процесната част от поземлен имот с ••••••• с площ от 58 кв.м., която попада в имот идентификатор ••••••• по КККР на гр.Ч.. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в изготвената комбинирана скица условно е обозначил с „А“ частта от поземлен имот •••••••, която е с асфалт и с „Б“ частта от същия имот, която е с бетонова настилка, като в тонираната в жълто част има черни разделителни точки, от които в посока юг е бетонова настилка, а в посока север е асфалт. На комбинираната скица вещото лице е посочило намиращата се в тонираната в жълто част от имота подпорна стена, като от т.1 до т.5 – е бетонна стена, която е новоизградена, а от т.5-до т.8 е стара каменна стена. От т.15 до т.19 е изградена стоманобетонна стена, която видимо е нова. Между т.15, т.17, т.10 и т.7 има наклон – на юг се изкачва към имот №••••. В тонирана в жълто част с условни стрелки са показани входовете към имот №•••• (между т.8 и т.9) и имот №•••• (между т.10 и т.11), които на плана не са отразени. Сочи, че между т.9 и т.10 е стената на постройка №5. Вещото лице уточнява, че стените т.1-т.5 и от т.15-т.19 са високи и не могат да се преодолеят с автомобил, а между т.15 и т.4 няма стена и оттам нагоре може да се премине с кола. На извадката на плана от 1978г. няма отразени стени,има отразени брегове от изкуствен и от естествен произход. От допълнителното заключение на вещото лице по СТЕ се установява, че към 1998г. за УПИ II-•••• в кв.32 не е имало одобрени регулационни изменения, като към този момент е действал регулационен и кадастрален план одобрен със заповед №17/07.03.1978г. По този план площта му изчислена по графични данни е 894 кв.м. Съгласно проекта за обект „Реконструкция на пешеходна алея „Л.“, подобект: „Подпорни стени от км 0+0.009 до 0+0.227“ са предвидени за изграждане 9 броя стени /с приложена ситуация – прил.№1/. В участъка на процесния имот са предвидени две стени – стена №4 и стена №6, като за стена №4 е издадено разрешение за строеж №21/31.05.2010 год., а за стена №6 е издадено разрешение за строеж №4/25.01.2010 год. на Община Ч.. Посочената в комбинираната скица към първоначалното заключение каменна стена между т. 5, т.7, т.6 и т.8 е с дължина 7,52 m и височина от 0,52 м до 2,0 м и широчина 0,25 м, за която проектни данни от общината не са представени.Първоначалното и допълнителното заключение на вещото лице не са оспорени от страните и са приети като доказателство по делото. От показанията на ангажирания от ищците свидетел В. Б. М. се установява, че през 80- те години ищците придобили имота и преди да започнат да строят къщата, тъй като имота бил с денивелация и за да не пропадне, изградили подпорна стена от суха зидария, а след това започнали да изграждат основите на сградата. В момента в имота има построена триетажна къща, която се намира на ул. „Л.“. През 2010 год. за тази улица имало проект за асфалтиране и по време на извършване на ремонтните дейности изградената от ищците подпорна стена била разрушена и възстановена от Общината по проекта. В момента тази стена донякъде е бетонна, а след това е каменната, както е била изградена от ищците. За спорната част от имота, свидетелят сочи, че ищците винаги са минавали оттам към имота си. Преди да се асфалтира пътя тази част е била като черен път, като десет години преди проекта ищците се опитвали да го бетонират ,за да могат да си влизат с колата към гаража си, който е до къщата, тъй като самото място е стръмно. По време на изпълнение на проекта за улицата тази част била разкопана, защото бил подменен водопровода за обратни води, а след това от общината го възстановили като го бетонирали и в момента пак служи за подход. Твърди, че именно ищците инициирали възстановяването на „подхода“ с много жалби и молби до общината. През този подход освен сем.Ц.и преминават и сем.К., към техния имот, които е съседен на този на ищците. През 2016-2017 год. ищците направили шапка на подпорната стена и оградата за да не се руши самата стена. Св. М. твърди, че в момента в имота живеят ищците и техния внук, като имат и други деца, но те са в чужбина. Доведената от ищците свидетелка Св.Н. И. А. сочи, че когато ищците построили къщата и понеже е на високо направили „едно пътче“- подход, за да се стига до стълбите за тяхната къща. Преди да започнат строежа на къщата, ищците направили подпорни стени.Свидетелката сочи, че за да се стигне до имота на ищците се преминава през това пътче, в дъното на което ищците имат гараж, а от ляво има стълби, по които се влиза към двора пред къщата им. Под къщата на ищците има изградена каменна стена, а самото пътче също е подпряно с друга каменна стенна. Това пътче преди било черен път, като с кола се стигало до гаража на Ц.и. В момента този подход е направен с нещо като макадамова настилка. Преди петнадесет години, когато общината правила ремонта на улицата, част от каменните подпорни стени паднали, след което били възстановени от общината, като били изградени с бетон. Откакто Ц.и построили къщата този подход се поддържа от тях, но не е заграден, само има подпорна стена за да не падне. Свидетелката сочи още, че К. са съседи на ищците и в момента са в лоши отношения именно заради този подход. Според показанията на свидетелката цялата къща е на А. и В. Ц.и, като не знае дали синът им има дял в нея. От ответника са ангажирани свидетелите Т. С. П. и С. С. К.. Св.П. твърди, че е запознат с извършената реконструкция на ул.„Л.“ през 2010 год., тъй като тогава е работил като директор на Дирекция „ТСУ“ при Община Ч.. Проектът включвал изграждане на подпорни стени и асфалтиране на улицата и изграждане на връзка с ул.„П.“ и ул.“А.“.Твърди, че тогава ул.„Л.“ е съществувала и е била общинска собственост. По отношение на подпорната стена под къщата на ищците, св.П. сочи, че в първоначалните ситуации проектанта на обекта преценил, че съществуващата каменна стена може да бъде запазена, но впоследствие била проектирана бетонна стена, която била изградена от общината. Не си спомня дали този подход е бил част от проекта да бъде асфалтиран, но бил част от пътя. В ситуацията това пътче го имало и затова било предвидено да се изгради стената. На място имало стари каменни стени, преди общината да изгради новите. Стените били проектирани, за да укрепят цялото продължение на улицата под и над пътя, където било необходимо. Сочи, че пътчето е подход към имота на ищците. Всички от улицата били запознати с проекта и са контактували и с ищците по време на реализацията му. След извършване на предвидените строителни дейности, улицата била реализирана и въведена в експлоатация. Според свидетеля не са извършвани отчуждителни процедури за това пътче. Св.К., който е съсед на ищците от юг сочи, че въпросното пътче винаги е служило за подход към имота му и винаги са преминавали през него от както се помни, тъй като няма друг подход. От долната страна на имота му имало каменен зид около два метра висок, но преди десет години подпорната стена я направили бетонна.Тази подпорна стена и стената под имота на Ц.и били изградени от Общината. Тогава от фирмата изпълнител оставили бетон, който заедно с В. Ц. го налели на подхода. Твърди, че от този подход има врата, през която се влиза в неговия имот и гараж. Никога не са имали спорове с ищците за този подход, като същият винаги е бил поддържан от него и ищецът В. Ц., но отпреди 4 години отношенията им се влошили. Не се е интересувал чия собственост е подхода, защото никога не са имали проблеми да преминават през него. Не знае и дали този подход е част от улицата. Той не е заграден. Не се е интересувал чия собственост е. При така установеното от фактическа страна правилно районният съд е квалифицирал предявения иск по чл.124,ал.1 във вр. с чл.54,ал.2 от ЗКИР и правилно приел същия за основателен и доказан. Съгласно т.4 от ТР№ 8/23.02.2016г. по тълк.д.№ 8/2014г. на ОСГК на ВКС иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралната карта като част от съседен имот е допустим. Правилно районният съд е разпределил доказателствената тежест като е приел, че в тежест на ищците е да докажат, че процесната част от имота е тяхна собственост и неправилно е заснета в действащата кадастрална карта като част от имота на ответника, а ответникът следва да докаже възраженията в отговора си, че спорната част от имота има характер на публична общинска собственост. Правилно също, съгласно съдебната практика на ВКС (Решение №73/06.10.2020г. по гр.д. №3789/2019г., Iг.о.,) районният съд е приел, че при предявяването на установителен иск за собственост за признаване на права върху идеална част от недвижим имот с твърдения за наличие на грешка или непълнота в кадастралната карта, респективно предявяването на установителен иск,съединен с иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР само от един или от няколко от съсобствениците на недвижим имот, е допустимо, като правото на собственост на предявилите иска съсобственици следва да бъде признато само в установения по делото негов обем. Ако съдът установи, че при нанасянето на имота в кадастралната карта е допусната грешка по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР, следва да постанови диспозитив за отстраняване на грешката по отношение на целия имот, а не само по отношение на идеална част от него, доколкото последното е и правно невъзможно. Искът по чл.54, ал.2 ЗКИР може да бъде предявен само от част от съсобствениците на имота, като постановеното решение ползва и останалите по начина, по който същите биха се ползвали и от акта по чл.54 ал.1 ЗКИР при липса на спор за материално право, като другарството в случая не е задължително. С оглед изложеното и в съответствие със съдебната практика правилно е прието, че предявеният от ищците като съсобственици на ½ ид.част от имота иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество, като наведеното в този смисъл възражение на ответника е неоснователно. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на ищците с договор от 17.07.1980 год. е отстъпено право на строеж върху държавна земя, съставляваща ½ ид.ч. от парцел II – •••• в кв.32 по плана на гр.Ч. от 1978г. с площ на парцела 730 кв.м. Въз основа на отстъпеното право на строеж ищците са построили жилищна сграда. Със Заповед № 2467/12.12.1997г. на Областния управител ищците са определени за купувачи на ½ ид.част от парцел II–•••• в кв.32 по плана на гр.Ч. по реда на ПМС № 235/1996г. На основание сключен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на ППЗДС 06.02.1998г с Областния управител ищците са станали собственици на 1/2 ид.ч. от парцел II – •••• в кв.32 по плана на гр.Ч.. Договорът е надлежно вписан в СВ-Ч. вх.рег.№ 40, Акт №*/06.02.1998г., том ХІХ, стр.195.Със Заповед №1131/23.04.1998г. на Областния управител закупения от ищците имот е отписан от актовите книги за недвижими имоти държавна собственост и е разпоредено да им бъде предаден. Следователно ищците при условията на пълно и главно доказване установяват, че са собственици на ½ ид.част от парцел II–•••• в кв.32 по плана на гр.Ч. от 1978 г., който е и действащ план към момента на придобиването му на 06.02.1998г. От представеното Удостоверение за идентичност изх.№94-А-118(1)/29.06.2011г. издадено от Община Ч. се установява, че част от поземлен имот с идентификатор ••••••• по одобрените КККР на гр.Ч. е идентична с част от УПИ II-••••,кв.32 по плана на гр.Ч. от 1978г. Установява се, че другата ½ ид.част от парцел парцел II– •••• в кв.32 по плана на гр.Ч. е закупена на 06.02.1998г. от С. и М. Ц.и с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на ППЗДС. От приетата и неоспорена от страните СТЕ безспорно се установява, че спорната част с площ от 58 кв.м. ,оцветена в жълто на комбинираната скица към заключението на вещото лице е част от УПИ II-•••• в кв.32 по плана на град Ч. от 1978 г., който е и действащ към 1998 год., когато имота е закупен от ищците. Със заповед №427/03.11.2010г.на Кмета на Община Ч. е одобрен ПУП – План за промяна на уличната регулация на улица „Л.“ от о.т. 206 до о.т.231 между кв.32 и кв.33 по плана на гр.Ч., показано с кафяв цвят на графична част към заповедта, от която графична част е видно, че е разширена улицата в частта й граничеща с поземлен имот с идентификатор •••••••. Въз основа на посоченото изменение на уличната регулация през същата година в участъка на процесния имот е изпълнен проект: „Реконструкция на пешеходна алея „Л.“, както и изграждането на две бетонни подпорни стени. Вещото лице сочи, че в община Ч. не са открити документи за извършване на отчуждителни процедури и заплащане на обезщетение на собствениците. От показанията на св. Т. С. П., работил като директор на Дирекция „ТСУ“ при Община Ч. към момента на реализиране на реконструкцията на улица „Л.“ също се установява, че отчуждителни процедури не са извършвани. Свидетелите В. Б. М. и Н. И. А. установяват в показанията си, че тъй като имотът е с голяма денивелация и за да не пропадне жилищната сграда, ищците преди да започнат да строят къщата, изградили подпорни стени от суха зидария, а след това започнали да изграждат основите на сградата. За да се стигне до сградата направили едно „пътче“, през което преминавали, в дъното на което построили гараж. Едната подпорна стена минавала под това „пътче“, а другата подпорна стена била изградена под къщата.Същите свидетели, както и св. К. твърдят, че през това „пътче“ освен ищците, преминават към имота си и семейство К., които са съседи от юг на ищците. Имотът на К. на запад граничи с улица „Л.“, но поради голямата денивелация има изградена подпорна стена, затова подходът към техния имот е по така нареченото „пътче“, което се установява и от СТЕ. При изслушване в съдебно заседание от 04.04.2025г. вещото лице посочва, че двете стени, предвидени за участъка на процесния имот – са с голяма височина-стена № 4 е с височина до 4 м, а стена № 6 е с височина до 2 м. Свидетелитите сочат още, че при реконструкцията на улицата изградените от ищците подпорни стени паднали, след което били възстановени от общината и изградени от бетон, като частично била запазена едната каменна стена. Следователно безспорно се установява, че спорната част от 58 кв.м.,тонирана в жълт цвят на комбинираната скица към СТЕ е част от закупения от ищците парцел ІІ-•••• в кв.32 по плана на гр.Ч., като неправилно тази част е заснета по КККР на гр.Ч. към ПИ с идентификатор •••••••, вместо към поземлен имот с идентификатор •••••••. Вероятно при изготвянето на кадастралната карта на гр.Ч. западната граница на процесния имот е заснета по съществуващата подпорна стена под жилищната сграда, а не под подпорната стена на улица „Л.“(под „пътчето“), каквато е изградена от ищците при закупуването на имота, което е видно и от приложената по делото скица № 159/24.05.1997г., издадена от Община Ч. на парцел ІІ-•••• по плана на гр.Ч., одобрен със Заповед № 17/07.03.1978г., на която западната граница на парцела е улица. С иска по чл.54 ал.2 от ЗКИР се цели да се установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост, с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. С този иск се разрешава спор за собственост на имот, който поради непълнота или грешка в кадастрална карта неправилно е отразен като част от съседен имот,т.е към имота на ответника, а не като част от имота на ищеца. В настоящия случай спорът между страните е именно дали е налице грешка в кадастралната карта, както твърдят ищците, че неправилно част от имота им е заснета към имота на ответника или не е налице такава както твърди ответникът, според който площта на закупения парцел ІІ-•••• е 730 кв.м., а площта на поземлен имот с идентификатор ••••••• е 848 кв.м. и ако се прибавят и спорните 58 кв.м. площта става 906 кв.м., което значително надхвърля площта по документа за собственост на ищците.Постоянна е практиката на ВКС, че площта не е решаващ индивидуализиращ белег на един имот, определящи за индивидуализацията са неговите граници, като видно от описаните в договора за покупко-продажба граници едната граница е улица и от приложената скица № 159/27.05.1997г., издадена от Община Ч., също се установява,че западната граница е улица, като на тази скица липсват изградени подпорни стени и подход, както са заснети по КККР, одобрена със Заповед №РД-18-57/28.08.2006г. От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че площта на парцел ІІ-•••• в кв.32 по плана на гр.Ч. от 1978г., който е действащ и през 1998г. е 894 кв.м., измерени графично, а не 730 както е посочено в договора за покупкопродажба от 06.02.1998г. При така установеното се налага извода, че процесната част с площ от 58 кв.м., на ½ ид.ч. от която са собственици ищците, неправилно е заснета към поземлен имот с идентификатор •••••••, вместо към имота на ищците с идентификатор •••••••. Заснемането на имотите в кадастралната карта не според границите на правото на собственост няма за последица промени в правото на собственост. Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че процесната част от 58 кв.м. е публична общинска собственост като част от ул.“Л.“, поради което не е налице допусната кадастрална грешка. Както бе посочено по-горе след влизане в сила на 23.11.2010г. на Заповед №427/03.11.2010 год. на Кмета на Община Ч., с която е одобрен ПУП – План за промяна на уличната регулация на улица „Л.“ от о.т. 206 до о.т.231 между кв.32 и кв.33 по плана на гр.Ч., показано с кафяв цвят на графична част към заповедта, касаещо разширение на улицата в частта й граничеща с поземлен имот с идентификатор •••••••, не е извършена процедура по отчуждаване на тази част. Съгласно чл.205,ал.1,т.1 от ЗУТ (в редакцията действала към 2010г. ДВ бр.41/2007г.) въз основа на влезли в сила подробни устройствени планове недвижими имоти - собственост на юридически и физически лица, могат да бъдат отчуждавани по реда на ЗДС и на ЗОС за обекти - публична собственост на държавата и общините за изграждане и реконструкция на транспортната техническа инфраструктура, преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения - пътища, улици, площади, надземни и подземни трасета на железопътни и трамвайни линии и съоръжения към тях.Според чл.206,ал.1от ЗУТ за изграждане на обектите по чл. 205 се отчуждават недвижими имоти или части от тях, които се засягат непосредствено от предвиденото строителство или стават негодни за застрояване или ползване съобразно устройствените, санитарно-хигиенните и противопожарните правила и нормативи, както и съобразно изискванията за сигурност и безопасност. В ЗОС глава Глава трета-Принудително отчуждаване на имоти - частна собственост за общински нужди е предвидена процедурата по отчуждаване, оценка и обезщетяване на собствениците, като съгласно чл.29,ал.3,т.1 от ЗОС имотът се смята за отчужден, от датата, на която паричното обезщетение, определено във влязлата в сила заповед по чл. 25, ал. 2 или в решението на съда, бъде преведено от общината в бА. по сметка на правоимащите лица. След като в случая не е проведена отчуждителна процедура за процесните 58 кв.м. , то те не са станали публична общинска собственост, каквито неоснователни твърдения се поддържат от жалбоподателя. Неоснователни са и твърденията в жалбата, че тъй като спорната част от 58 кв.м. не е била придобита от ищците с договора за покупко-продажба, а части от парцела са включени в уличната регулация, то след като имотът е бил държавен по силата на §7 от ПЗР на ЗМСМА е преминала в собственост на Община Ч.. Невярно е твърдението, че спорната част не е била предмет на покупкопродажбата с договора от 06.02.1998г. и това изрично се установява както от СТЕ, така и от свидетелските показания, според които процесната спорна част, е изградена от ищците като подход към жилищната им сграда поради голямата денивелация. Несъстоятелно е и твърдението в жалбата, че с влизането в сила на Заповед № 427/03.11.2010г. на кмета на община Ч. и влизане в сила на КККР през 2006г. по силата на плана по чл.16 от ЗУТ спорната реална част е станала общинска собственост. Според приетото в т.4 с ТР № 8/23.02.2016г. по тълк.д.№ 8/2014г. на ОСГК на ВКС одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл.2,ал.5 от ЗКИР оборима презумция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или прекратяване на правото. Невярното отразяване в одобрената през 2006г. КККР на спорната част от 58 кв.м. към ПИ •••••••, а не към ПИ ••••••• не обосновава собственост на Община Ч. върху нея. Със Заповед № 427/03.11.2010г. е извършена промяна на уличната регулация, но впоследствие не е извършена процедура по отчуждаване с влязла в сила заповед, поради което и процесната част не е станала общинска собственост. Предвижданията на ПУП по отношение на уличната регулация нямат пряко отчуждително действие , като отчуждаването настъпва с изплащане на дължимото обезщетение. Правилно районният съд е приел за неоснователно и възражението на ответника, че целта на ищците е да придобият общинска собственост, за да ограничат преминаването на съседите си през подхода част от улица „Л.“ и да ограничат единствения им достъп до техния имот. Признаването на правото на собственост в полза на ищците и поправянето на грешката в кадастралната карта относно процесната част не може да се приеме като ограничаване достъпа до съседния имот, а като привеждане на кадастралната карта в съответствие с правото на собственост на ищците. За да спази законовите изисквания на ЗУТ, общината ще следва да проведе надлежно съответната процедура по отчуждаване и заплащане обезщетение на ищците за тяхната идеална част, ако иска тази част да бъде част от ул.“Л.“, обслужваща и съседния имот или да осигури по друг начин достъп до съседния имот. С оглед изложеното като е уважил предявения иск и е признал за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на ½ ид.ч. от процесните 58 кв.м., повдигнати в жълт цвят на комбинираната скица към заключението на вещото лице, и по действащата КККР е допусната кадастрална грешка, като процесната част от 58 кв.м. неправилно е заснета към ПИ с идентификатор •••••••, вместо към ПИ с идентификатор •••••••, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. На основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК ще следва да бъде осъден жалбоподателя за заплати на въззиваемите направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на 500 евро за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд