Решение № 355 от 3.11.2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 481/2023 г.

Производството е образувано по въззивни жалби на Прокуратурата на Република България и на Х. И. К., чрез адв.С. П. от АК – Стара Загора, против Решение № 197/14.03.2023г., постановено по гр.д. № 2824/2022г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се осъжда Прокуратурата на Република България, гр.София, да заплати на Х. И. К. обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болка, страдания, чувство на безсилие, злепоставяне пред обществото, близки и приятели, стрес, притеснение, тревожност, загуба на самочувствие, изгубване на доверие в институциите, отражение върху емоционално и психическо и здравословно състояние, безсъние, загуба на часове от живота му по задължението му за участие в наказателното производство, за периода от 10.05.2014г. до 28.06.2017г., претърпени вследствие на водено срещу него разследване, повдигане и поддържане на обвинение за извършено престъпление по чл.253, ал.5, във връзка с ал.4, във връзка с ал.2, предл.3, във връзка с ал.1 НК, наказателното производство за което е било прекратено, в размер на 6000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.06.2017г. до окончателното й изплащане, като претенцията в останалата част до 25000 лв. е отхвърлена като недоказана; осъдена е Прокуратурата на Република България, гр.София, да заплати на Х. И. К. направените от него разноски за производството за платената от него държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещи лица, съобразно уважената част от иска, общо в размер на 722 лв.; осъдена е Прокуратурата на Република България, гр.София да заплати по сметка на РС- Стара Загора държавна такса в размер на 240лв., съобразно уважената част от иска. Въззивникът Х. И. К., чрез адв.С. П. от АК – Стара Загора не е съгласен с размера на признатата неимуществена вреда, като излага подробни съображения. Твърди, че безспорно било доказано, че било образувано наказателно производство срещу него и че от това производство, видно от кредитираните свидетелски показания на Е.М.Ц. било предизвикано влошаване на заболяването му, в резултат на стресовата ситуация. Съдът изцяло кредитирал с доверие тези показания, кредитирал и комплексната съдебно-медицинска експертиза, като приел, че претърпял значителни неимуществени вреди. Приел също, че в резултат на наказателното производство се отключило посттравматично-стресово разстройство. Всички тези обстоятелства не било редно да водят до размер 6000 лв. неимуществени вреди. Мотивите на съда контрастирали с извода за оправдан размер 6000 лв. неимуществени вреди. Моли съда да измени атакуваното решение, като уважи изцяло претенциите му, посочени в исковата молба, свързани с неимуществените вреди и да му бъдат признати направените по делото разноски изцяло такива, каквито са. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна Прокуратурата на Република България. Въззивникът Прокуратурата на Република България обжалва първоинстанционното решение като неправилно. Намира, че в настоящия случай районният съд не обсъдил всички обстоятелства, които били релевантни за размера на обезщетението за неимуществени вреди, а по отношение на обстоятелствата, които отчел, не преценил в достатъчна степен тяхната тежест и значение при определяне на обезщетението. Счита, че присъденото обезщетение било завишено. Сочи, че за доказване твърденията на въззиваемия за претърпени вреди били събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, които свидетелствали за преживяванията и състоянието на въззиваемия за периода, в който срещу него било водено наказателното производство. Счита, че съдът кредитирал с доверие свидетелските показания на свидетелката Е.М.Ц., тъй като според съдебния състав тя имала най-преки впечатления от състоянието на въззиваемия за периода на наказателното производство. Сочи, че в случая, както в свидетелските показания, така и в заключението на експертизата се коментирали вреди от „задържане под стража“ и „домашен арест“. Твърди, че по настоящото досъдебно производство въззиваемият не е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, нито е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“. Такива мерки за неотклонение въззиваемият имал наложени във връзка с друго обвинение, което не било предмет на настоящото производство. Намира, че в този смисъл свидетелските показания били противоречиви и необективни. Счита, че не се доказало и твърдяното в исковата молба, че воденото наказателно производство влошило заболяването на въззиваемия. Не били събрани и убедителни доказателства, които да обосноват наличие на други установени заболявания на въззиваемия и пряка причинно-следствена връзка между тях и воденето производство. Счита, че ищецът не доказал твърдените от него негативни последици върху емоционалната му и социална сфери, а съдът неправилно кредитирал показанията на свидетелите за претърпените от него неимуществени вреди без да отчете тяхната заинтересованост. Съдът не взел предвид релевантните обстоятелства, които сочили на по-нисък размер на претендираното обезщетение. Счита, че присъденият такъв бил завишен и не съобразен с чл.52 от ЗЗД. Въззивникът поддържа, че е налице хипотезата на чл.5 ЗОДОВ, тъй като въззиваемият допринесъл за настъпване на вредите със собственото си недобросъвестно поведение, което довело до образуване на наказателното производство, по което бил привлечен в качеството на обвиняем. Счита, че съдът следвало да приложи чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, доказателства за което се съдържали в досъдебното производство. Моли съда да постанови решение, с което да отмени постановеното решение, като отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан по основание и размер, или да измени първоинстанционното решение като намали значително размера на присъденото обезщетение, както за претърпени неимуществени, така и за претърпени имуществени вреди, тъй като същото е несправедливо присъдено. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна Х. И. К.. Постъпила е и частна жалба от Х. И. К., чрез адв.С. П. от АК – Стара Загора, против Определение № 1106/28.04.2023г., постановено по гр.д. № 2824/2022г. по описа на Районен съд – Стара Загора. Жалбоподателят обжалва постановеното определение като неправилно. Изразява несъгласие с разноските по делото и техният размер, който бил общо 722 лева, както посочил съда, съобразно уважената част на определението. Счита, че държавната такса, която била платена при образуване на производството, следвало да се уважи от съда в пълен размер, толкова колкото била внесена. По отношение на адвокатското възнаграждение няма претенции да бъде съобразно уважената част на иска, но по отношение на възнаграждението на вещите лица и внесената държавна такса, моли да му бъдат признати изцяло като разноски. Моли съдът да отмени изцяло атакуваното определение, като уважи изцяло претенциите му свързани с разноските по делото. В срока за отговор на частната жалба не е постъпил отговор от другата страна Прокуратурата на Република България. Старозагорският окръжен съд, като обсъди направените в жалбите оплаквания, становищата на другата страна и като разгледа събраните по делото през първата инстанция доказателства, намира за установено следното: Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Ищецът Х. И. К. твърди, че на 11.03.2014г. ОП-Стара Загора образувала досъдебно производство №611/2015г. по описа на РУ - Полиция, гр.К.. На 12.05.2014г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.253, ал.5, във връзка с ал.4, във връзка с ал.2, във връзка с ал.1 от НК. Взета му била мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5000лв. С Определение №49/26.01.2016г. по ЧНД №21/2016г. по описа на ОС-Стара Загора на основание чл.72 ал.1 от НПК и чл.398 от ГПК било допуснато обезпечение на наказанието „глоба“ и наложена обезпечителна мярка върху банкови сметки в „Обединена българска банка“ и „Първа инвестиционна банка“ на ищеца и запор върху лекия му автомобил марка „Ауди А 4“ с ДКН В ••• НА. С определение по ЧНД №22/2016г. по описа на ОС-Стара Загора била наложена възбрана върху недвижим имот в с.Е., •••, собственост на ищеца. С определение по ЧНД №159/2016г. по описа на ОС-Стара Загора бил наложен запор върху „паричната гаранция“ в размер на 5000лв. С протокол по доброволно предаване Е.М.Ц., която живеела на съпружески начала с ищеца предала по досъдебното производство сумата от 85850 евро. На 28.11.2016г. бил внесен обвинителен акт срещу ищеца и образувано НОХД №583/2016г. по описа на Окръжен съд Стара Загора. С разпореждане от 27.01.2017г. по НОХД №583/2016г. съдебното производство било прекратено и делото върнато на Окръжна прокуратура - Стара Загора. Разпореждането било отменено от Апелативен съд - гр.Пловдив. След връщането на НОХД №583/2016г. било образувано ново НОХД №115/2017г. по описа на Окръжен съд - гр.Стара Загора. Било постановено разпореждане прокуратурата да отстрани съществено нарушение на процесуалните правила. Внесен бил нов обвинителен акт и било образувано НОХД №296/2017г., по което с определение от 28.06.2017г. наказателното производство против ищеца било прекратено. Разпоредено било да се върнат веществените доказателства /пари/ на ищеца и на Е.М.Ц.. Определението влязло в сила. За времето, през което срещу него било водено горепосоченото производство ищецът претърпял болки и страдания, изразяващи се в емоционално, психическо и физическо страдание. Не бил работоспособен и не могъл да реализира трудови доходи, за да се издържа и да помага на семейството си. Фактът, че имало образувано наказателно производство станал известен в населено място, където живеел ищецът и по този начин се уронил престижа, достойнството му и неговата чест и на семейството му. Много трудно му било да възстанови доверието в хората. Въпреки неговите обяснения, че делото било прекратено и станала грешка, то голяма част от хората не му повярвали, а близките му и до сега се отнасяли подозрително към него. Повдигнатото тежко обвинение, лишаването му от парични средства за препитание и надвисналата опасност за налагане на тежко наказание се отразили изключително зле и върху здравословното му състояние. През 2011г. било диагностицирано заболяване: ИБС. САП - II ФК. Несигнификантна коронарна атеросклероза. АХ -II ст. ХОББ. Хиперурикемия, междинна дискова херния, двустранна пулмофиброза, болест на перикарда. След образуване на досъдебното производство здравословното му състояние се влошило и се стигнало до комплексна дегенеративна болест на гръбначния стълб от спондилозен, спондилоартрозен и остеохондрозен тип. Дегенеративна стеноза на спиналния канал. Болки и скованост в шийната област, изтръпване на двете ръце и замайване, увреждане на междупрешлените дискове на шийния отдел с радикулопатия. Всичко това налагало оперативно лечение на гръбначния стълб. Всички тези обстоятелства породили правен интерес за ищеца от предявяване на настоящия иск. Моли съда да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за причинените му нематериални вреди, представляващи болка, страдания, чувство на безсилие, злепоставяне пред обществото, близки и приятели, стрес, притеснение, тревожност, загуба на самочувствие, изгубване на доверие в институциите, отражение върху емоционално и психическо и здравословно състояние, безсъние, загуба на часове от живота му по задължението му за участие в наказателното производство в размер на 25000лв. и законната лихва от датата на прекратяване на наказателното производство 28.06.2017г. до окончателно изплащане на присъденото обезщетение, както и направените разноски. Ответникът оспорва иска като неоснователен, оспорва и размера на претендираните вреди. Сочи, че твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди не били подкрепени с доказателства. Не били представени доказателства за пряка причинна връзка между твърдените вреди и наказателното производство. Продължителността на наказателното производство - три години и един месец обуславяло извода, че същото приключило в разумен срок и спрямо ищеца не били прилагани мерки за процесуална принуда, несъобразени с тежестта на обвинението. Ищецът бил станал причина за образуване на наказателното производство, поради което следвало да понесе вредите от него. Твърди, че претенцията за неимуществени вреди в размер на 25000 лв. е силно завишена и в разрез с трайната съдебна практика. Оспорва и претенцията за мораторна лихва, тъй като датата, от която следвало да се изчислява мораторната лихва била от влизане на определението в сила. Счита, че следва да бъде освободен от отговорност на основание чл.5, ал.1 ЗОДОВ. За да постанови решението си Старозагорския районен съд е приел за установено от фактическа страна следното: От приложеното НОХД №296/2017г. по описа на Окръжен съд Стара Загора се установява, че първоначално е образувано ДП 609/2010г. по описа на ОД на МВР гр.Стара Загора, по което ищецът е привлечен в качеството на обвиняем на 18.11.2010г. за престъпление по чл.321, ал.3, т.2, във връзка с ал.2 НК. По това обвинение в разпита си на 18.11.2010г. ищецът се е признал за виновен. Именно във връзка с това обвинение на 26.11.2010г. Е.М.Ц., която е живеела на семейни начала с ищеца, е предала доброволно сумата от 85850 евро и собствения си лек автомобил. На 11.03.2014г. с постановление на прокурор от ОП - гр.Стара Загора са отделени материали от образуваното досъдебно производство, с които е образувано ДП 3/2014г. по описа на ДАНС-Н21-Стара Загора. По това ново досъдебно производство на 10.05.2014г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.253, ал.5, във връзка с ал.4, във връзка с ал.2, във връзка с ал.1 от НК. Бил е задържан за 72 часа и му е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5000, 00лв. Поради промяна в компетентността на органите за разследване ДП 3/2014г. по описа на ДАНС-Н21-Стара Загора е преобразувано в ДП 284 ЗМ 611/2015г. по описа на РУ - гр.К.. По това досъдебно производство обвинението е конкретизирано и извършвано ново привличане на ищеца в качеството на обвиняем на 28.06.2016г. и на 21.10.2016г. Окръжна прокуратура гр.Стара Загора е изготвила обвинителен акт от 25.11.2016г. срещу ищеца, по който е образувано НОХД №583/2016г. по описа на ОС гр.Стара Загора. С Разпореждане №160/27.01.2017г. съдът е прекратил съдебното производство и върнал досъдебното производство на прокуратурата. Това разпореждане е протестирано и с Определение №142/10.03.2017г. по ВЧНД №105/2017г. по описа на Апелативен съд гр.Пловдив е отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Образувано е ново НОХД 115/2017г. по описа на ОС гр.Стара Загора, по което е постановено Разпореждане №686/19.04.2017г. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на съответната прокуратура за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Окръжна прокуратура гр.Стара Загора е изготвила нов обвинителен акт от 31.05.2017г., по който е образувано НОХД №296/2017г. по описа на ОС гр.Стара Загора. С Определение №484/28.06.2017г. по същото дело наказателното производството е прекратено, като определението е влязло в сила на 28.06.2017г. На практика ищецът е бил обвиняем за престъпление по чл.253, ал.5, във връзка с ал.4, във връзка с ал.2, предл.3, във връзка с ал.1 НК за периода от 10.05.2014г. до 28.06.2017г., когато наказателното производство е прекратено. За тези период ищецът по това досъдебно производство е бил с мярка за неотклонение „Гаранция в пари“, която е отменена на 13.11.2015г. От приложените ЧНД 21/2016г., ЧНД 22/2016г. и ЧНД 159/2016г. по описа на Окръжен съд Стара Загора съдът е установил, че за обезпечаване на наказанието „глоба“, както и на разноските по наказателното производство е наложена обезпечителна мярка на ищеца върху банкови сметки в „Обединена българска банка“ и „Първа инвестиционна банка“ и запор върху лекия му автомобил марка „Ауди А 4“ с ДКН В ••• НА, наложена е възбрана върху недвижим имот в с.Е., •••, собственост на ищеца, и е наложен запор върху „паричната гаранция“ в размер на 5000лв. След прекратяване на наказателното производство на 28.06.2017г. по искане на ищеца са отменени обезпечителните мерки и са му върнати паричните средства, които са били веществени доказателства. От показанията на свидетеля Р.В.Б. се установява, че ищецът е работил в чужбина и в един момент се е чуло, че е арестуван. Това му е причинило здравословни проблеми - физически и психически. До тогава бил здрав, ходил на фитнес, има едно дете. След арестуването се е разделил със съпругата си, разболял се е. Налагало се свидетелят да му помага за храна, докато ищецът е бил под домашен арест. Психическата травма от обвинението довела до проблеми с кръвното налягане, заболяване на гръбнака. Това се е случило около 2015-2016г. Финансово е бил зле. Сега вече се е оправял, събрали са се със съпругата му, имат второ дете. Видимо изглежда по-здрав. Когато ищецът се е върнал от чужбина, е заживял във В., поне от 8-9 години. Един път в месеца се връща в К. да види родителите си и тогава свидетелят го вижда. Видими са били здравословните му проблеми – ходил е изкривен, прегърбен, трудно му е било да вземе чаша с едната си ръка. Ищецът е споделял, че ходи по болници, изследвания, че вдига кръвно, не може да спи. От показанията на свидетеля Е.М.Ц. съжител на ищеца от 10 години, се установява, че семейството има две деца. Когато са се прибрали от чужбина - 2008-2009г. са заживели в гр.В. - св.К. и Е.. Ищецът се е грижел и е издържал семейството си. Една сутрин в дома им е дошла полиция и е арестувала ищеца. След това той е бил под „домашен арест“. Имало е проверки много често в дома им, дали ищецът спазва мярката си за неотклонение. Много трудно им е било финансово, тъй като свидетелката е трябвало да гледа детето си и не е работела, а ищецът е бил под „домашен арест“. Финансово е можел да им помага само бащата на свидетелката. Налагало се е приятели и съседи да им помагат. Започнали са здравословните проблеми на ищеца – имало е дни, в които не е можел да стане от леглото, не е можел да вдигне детето, тъй като цялата му лява част е била неподвижна. Намерили са лечение, но поради финансовите затруднения не са успели да го осъществят. И до сега живеят на квартира, трудно се справят. Преди наказателното производство, ищецът е пътувал за по няколко месеца в чужбина и така е осигурявал издръжката на семейството. Решили са да живеят във В., тъй като там има по-големи възможности за реализация. Оплакванията на ищеца са започнали докато е бил под „домашен арест“. За всяко посещение на лекар е трябвало да се иска разрешение, ставало е много бавно. Поради честите посещения на полицията, съседите са започнали да странят от тях. Към настоящия момент здравословните проблеми на ищеца не са отшумели - има оплаквания със сърцето, главоболие, световъртеж, на моменти не може да си движи лявата ръка. Ходил е на физиотерапии, които не му помагат. Трябвало е да му се направи операция, но финансово не са могли да си я позволят. Ищецът е опитал да започне бизнес в България, но -неуспешно. Не е работил на трудов договор. Когато са се установили в България, ищецът не е имал здравословни проблеми. Сега не може да работи, защото не може да извършва физически труд. Имали са намерение да се установят отново в чужбина. Заболяването му е на шийните прешлени, там има някакво притискане. Това заболяване е от стрес. Ищецът е бил задържан под стража няколко месеца, а под „домашен арест“ - повече от година. За установяване на здравословното състояние на ищеца, съдът е назначил комплексна съдебно-медицинска експертиза. От заключението на вещите лица, съдът е установил, че след задържането на ищеца в следствен арест, а след това под домашен арест, същият е отключил посттравматично стресово разстройство. През посочения период същият е живял при стресогенни обстоятелства, което е довело до това разстройство. Не е било провеждано лечение, поради което са налице трайни последици за здравето му. Към настоящия момент, се установява често припомняне на психотравмената ситуация, сънища, свързани с преживяното, избягващо поведение - преселил се в гр.В.. Заболяването има флуктуиращ ход с тенденция за избледняване на оплакванията. Ищецът е страдал от артериална хипертония, която е била с невисоки стойности и инцидентни покачвания. По данни на ищеца от май 2014г. артериалното налягане е станало трудно контролирано и се е налагало приложение на допълнителни медикаменти за контролирането му. По делото няма приложени медицински документи, удостоверяващи влошаване на здравословното състояние на ищеца по отношение на артериалното налягане. По анамнестични данни на ищеца, в следствения арест, поради липса на медикаменти, артериалното му налягане не се е контролирало добре, като двукратно се е налагало интрамускулно приложение на Фурантрил и Хлофазолин. Впоследствие е включен допълнителен медикамент за контрол на артериалното налягане. Няма приложени медицински документи, удостоверяващи неадекватност на провежданото лечение. Няма приложени медицински документи, удостоверяващи наличието на трайни последици за здравето по отношение на артериалната хипертония. От проведения преглед на ищеца по отношение на сърдечно-съдовата система, същият е в добро здравословно състояние, на постоянна антихипертензивна терапия. От 2010г.-2011г. ищецът е бил диагностициран с комплексна дегенеративна болест на гръбначния стълб от спондилозен, спондилоартрозен и остеохондрозен тип; Дегенеративна стеноза на спиналния канал и интервертебралните форамени С4-5-6-7 / доминиращо вдясно на ниво С5-6 и вляво С4-5 и С6-7. Заболяванията са с прогресиращ характер с препоръка за оперативно лечение. Оплакванията са с флуктуиращ характер, с периоди на силно обостряне и влошаване и периоди на стациониране. Посоченият начин на сън (месец и половина на пода), покой, обездвижване, липса на активни движения, рехабилитация, правилно медикаментозно лечение, необходими да се подават постоянно, без прекъсване, са довели до трайно задържане в неблагоприятна форма. Предложените оперативни интервенции, които са били належащи, са отменени поради липса на средства. Поради това не може да се смята, че има адекватност на лечебния процес заради продължителната обездвиженост, липсата на физиотерапевтични рехабилитационни лечебни въздействия, прекалено удължения период и неизвършената оперативна интервенция. В момента на прегледа е с оплакване от тръпнене и слабост с лявата ръка, съобщава за изпускане на предмети с нея, болки в областта на левия цервико брахиален плексус. Ръката е с ограничени движения напред и настрани, изтръпване в 1, 2, 3 пръст на лявата ръка. Хипестезия по С5 и С6 дерматоми вляво. Движението в шията е ограничено и болезнено. От свидетелските показания и от заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза съдът е установил, че ищецът е претърпял значителни неимуществени вреди. По въпроса дали неимуществените вреди са пряка и непосредствена последица от повдигнатото му обвинение, съдът е приел, че и в свидетелските показания, и в заключението на експертизата се коментират вреди от „задържане под стража“ и „домашен арест“. По настоящото досъдебно производство ищецът не е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, нито е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“. Такива мерки за неотклонение ищецът е имал наложени във връзка с друго обвинение, което не е предмет на настоящото производство. Поради тази причина съдът е намерил, че отключването на посттравматично стресово разстройство не е в резултат на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.253, ал.5, във връзка с ал.4, във връзка с ал.2, предл.3, във връзка с ал.1 НК. Съдът не е приел извода на вещото лице-психиатър, че вследствие на повдигнатото обвинение ищецът е напуснал населеното място, в което е живял дотогава и се е преместил в гр.В.. От показанията на свидетелката Е.М.Ц. съдът е приел, че тя и ищецът са се установили в гр.В. още след като са се върнали от чужбина с цел по-добра реализация, а не след приключване на наказателното производство срещу ищеца. Вещото лице-психиатър отчита стресогенни фактори, които не са в резултат на обвинението, за което се претендира обезщетение по настоящото производство. Освен това съдът е отчел факта, че ищецът не е лекувал установеното посттравматично стресово разстройство по никакъв начин, което е забавило възстановяването му. По отношение на другите заболявания на ищеца, от приложените по делото медицински документи съдът е установил, че още към 2011г. ищецът е имал хипертония от шест години, а към 2015г. е имал оплаквания, свързани с увреждане на междупрешлените доскове в шийния отдел от пет години, а още през 2011г. му е предложено оперативно лечение. Несъстоятелно е според районния съд твърдението, че тези заболявания са предизвикани от недоказаното обвинение по образуваното срещу ищеца наказателно производство. Според съда се касае за заболявания, установени много преди началото на това наказателно производство, които са с обективно-прогресиращ характер. Дори за известен период от време ищецът да е бил лишен от адекватно лечение, което не се установи по категоричен начин, то към настоящия момент ищецът е в добро здравословно състояние по отношение на кардиологичните му проблеми. По отношение на заболяванията на опорно-двигателния апарат, още през 2011г. ищецът е бил с препоръки за оперативно лечение. Дори и тогава да не е имал финансова възможност за прилагане на такова лечение, от 2017г. е приключило спрямо него настоящото наказателно производство, по което са му били върнати близо 90000 евро. Неоправдано е ищецът да не се подложи на нужното му лечение при това положение и няма обективни пречки за това в материалите по делото. Съдът е взел предвид и други факти от приложеното към НОХД №296/2017г. по описа на ОС гр.Стара Загора досъдебно производство. Установи се, че ищецът има криминални регистрации в И. от 2002г. и 2003г. за трафик на наркотици, фалшифициране на документи, кражби на автомобили. През 2005г. ищецът е бил задържан в И. за фалшифициран документ и злоупотреба с чужда самоличност. С Присъда №26/05.06.2015г. по НОХД 236/2014г. по описа на ОС гр.Стара Загора (л.212 от т.ГУ от ДП), ищецът е бил осъден за престъпления по чл.243, ал.2, т.3 от НК и чл.249, ал.4, предл.1, във връзка с ал.3 от НК, като му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 години и 8 месеца. Няма данни по делото тази присъда да е влязла в сила. Освен това от приложената към досъдебното производство Справка за съдимост от 27.06.2016г. на РС - гр.Казанлък съдът е установил, че по отношение на ищеца е влязла в сила Присъда №245/15.06.2015г. по НОХД №915/2015г. по описа на РС гр.В., с която ищецът е признат за виновен за престъпление по чл.216, ал.6 НК, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено административно наказания „Глоба“ в размер на 1000лв. по реда на чл.78а НК. Въз основа на тези данни, съдът е направил извод, че в процесния период от 10.05.2014г. до 28.06.2017г. ищецът е бил разследван и за други престъпления, срещу него са водени и други наказателни производства. Това от една страна означава, че за ищеца настоящото наказателно производство не било такъв шок и изненада, както се твърди в показанията на съжителката му, а от друга страна означава, че каквито и негативни последици ищецът да е търпял във връзка с воденото разследване, то те не са единствено вследствие на приложеното ДП 284 ЗМ 611/2015г. по описа на РУ гр.К., а вследствие на всички водени срещу него производства. Ищецът е имал контакт с правоохранителните органи още от 2002г. в И., така че здравословните му проблеми са с по-голяма давност от твърдяната и се коренят в причини извън приложеното наказателно производство. При определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е приел, че ищецът е търпял неимуществени вреди за периода от привличането му в качеството на обвиняем 10.05.2014г. до прекратяването на наказателното производство на 28.06.2017г., -малко повече от три години. През този период ищецът е бил разследван и за други престъпления, по които е търпял по-тежки мерки за неотклонение. Въпреки това следва да се приеме, че и заради разследването по приложеното към настоящото дело наказателно производство ищецът е живял в постоянно притеснение, чувствал се е травмиран, че е обвинен несправедливо в извършване на престъпление. Според районния съд, ищецът е преживял тежко обвинението, което е довело до усложнения на съществуващите отпреди това здравословни проблеми. Тези изживявания са лични, т.е. всеки индивид по различен начин изживява обвинения, които са били неоснователно отправени към него. Не е необходимо неговите преживявания да се демонстрират в обществото. Категорично ищецът е имал и изпитвал отрицателни изживявания от момента на привличането му като обвиняем до прекратяването на наказателното производство. Заради повдигнатото срещу него обвинение, ищецът се е чувствал неудобно пред приятели, съседи и роднини. Това е било унизително за ищеца, макар, че той е бил обвиняем и подсъдим и по други обвинения. Съдът е намерил, че следва да уважи претенцията на ищеца Х. И. К. за причинени неимуществени вреди вследствие на повдигнатото му обвинение, по което е бил оправдан до размера 6000лв., е в останалата част до размера на 25000лв., претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Законната лихва върху присъденото обезщетение, съдът е присъдил от влизането в сила на прекратителното определение на Окръжен съд гр.Стара Загора - 28.06.2017г. Предвид изхода по делото, районният съд е осъдил Прокуратурата на РБългария да заплати държавна такса по сметка на РС-Стара Загора в размер на 240, 00лв. съобразно уважения размер на иска и разноските на ищеца за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещи лица, съобразно уважената част от иска, общо в размер на 722лв. Въззивният съд, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, намери за установено следното: От приложеното НОХД №296/2017г. по описа на Окръжен съд Стара Загора се установява, че с постановление от 11.03.2014г. на прокурор от ОП - гр.Стара Загора са отделени материали от образуваното досъдебно производство № 609/2010 по описа на ОД на МВР – Стара Загора, и е образувано ДП 3/2014г. по описа на ДАНС-Н21-Стара Загора. На 10.05.2014г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.253, ал.5, във връзка с ал.4, във връзка с ал.2, във връзка с ал.1 от НК. Бил е задържан за 72 часа и му е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5000лв. Поради промяна в компетентността на органите за разследване ДП 3/2014г. по описа на ДАНС-Н21-Стара Загора е преобразувано в ДП 284 ЗМ 611/2015г. по описа на РУ - гр.К.. На 26.11.2010г. Е.М.Ц., живуща на семейни начала с ищеца, е предала с протокол за доброволно предаване по ДП № 609/2010г. на ОД на МВР – Стара Загора сумата от 85850 евро. Извършено е ново привличане на ищеца в качеството на обвиняем на 28.06.2016г. Окръжна прокуратура гр.Стара Загора е изготвила обвинителен акт от 25.11.2016г. срещу ищеца. Образувано е НОХД №583/2016г. по описа на ОС гр.Стара Загора. С Разпореждане №160/27.01.2017г., съдът е прекратил съдебното производство и е върнал досъдебното производство на прокуратурата. Това разпореждане е протестирано и с Определение №142/10.03.2017г. по ВЧНД №105/2017г. по описа на Апелативен съд гр.Пловдив е отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Образувано е ново НОХД 115/2017г. по описа на ОС гр.Стара Загора, по което е постановено Разпореждане от 19.04.2017г. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Окръжна прокуратура за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Окръжна прокуратура гр.Стара Загора е изготвила нов обвинителен акт от 31.05.2017г., по който е образувано НОХД № 296/ 2017г. по описа на ОС гр.Стара Загора. С Определение № 484/28.06.2017г. на ОС – Стара Загора наказателното производството е прекратено. Определението е влязло в сила на 28.06.2017г. При така установените факти, ищецът е бил обвиняем за престъпление по чл.253, ал.5, във връзка с ал.4, във връзка с ал.2, предл.3, във връзка с ал.1 НК за периода от 10.05.2014г. до 28.06.2017г., когато наказателното производство е прекратено с окончателен съдебен акт. По това досъдебно производство ищецът е бил с мярка за неотклонение „Гаранция в пари“, която е отменена на 13.11.2015г. От приложените ЧНД 21/2016г., ЧНД 22/2016г. и ЧНД 159/2016г. по описа на Окръжен съд Стара Загора съдът е установил, че за обезпечаване на наказанието „глоба“, както и на разноските по наказателното производство е наложена обезпечителна мярка на ищеца върху банкови сметки в „Обединена българска банка“ и „Първа инвестиционна банка“ и запор върху лекия му автомобил марка „Ауди А 4“ с ДКН В ••• НА, наложена е възбрана върху недвижим имот в с.Е., •••, собственост на ищеца, и е наложен запор върху „паричната гаранция“ в размер на 5000лв. След прекратяване на наказателното производство, по искане на ищеца са отменени обезпечителните мерки и са върнати паричните средства, които са били веществени доказателства. От показанията на свидетеля Р.В.Б., изслушан пред първоинстанционния съд, се установява, че ищецът е работил в чужбина и в един момент разбрал, че е арестуван. Това му е причинило здравословни проблеми - физически и психически. До тогава е бил здрав, ходил е на фитнес, има едно дете. След арестуването се е разделил със съпругата си, разболял се е. Свидетелят да му е помагал за храна, докато ищецът е бил под домашен арест. Психическата травма от обвинението е довела до проблеми с кръвното налягане, заболяване на гръбнака. Задържането му се е случило през 2015-2016г. Материално ищецът е бил много зле, защото съпругата му не е работила, а родителите му са били възрастни. Сега вече се е оправил, събрали са се със съпругата му, имат второ дете. Видимо изглежда по-здрав. Когато ищецът се е върнал от чужбина, е заживял във В. - поне от 8-9 години. Твърди също, че здравословните проблеми на ищеца са били видими, ходил изкривен, прегърбен, трудно му е било да вземе чаша с едната си ръка.Ходил е по болници, изследвания, споделял му, че му е трудно, вдига кръвно, парализирала му се е ръката, не е можел да спи. Свидетелката Е.М.Ц., живееща на семейни начала с ищеца от повече от 10 години, установява че имат две деца. Когато са се прибрали от чужбина 2008-2009г. са заживели в гр.В. - св.К. и Е.. Ищецът се е грижел и издържал семейството си. Една сутрин в дома им е дошла полиция и е арестувала ищеца. След това той е бил под „домашен арест“. Имало е проверки много често в дома им, за спазване мярката за неотклонение. Много трудно им е било финансово, тъй като свидетелката е трябвало да гледа детето и не е работела, а ищецът е бил под „домашен арест“. Финансово са им помагали съседи и бащата и. След прибирането му в къщи са започнали здравословните проблеми на ищеца. Имало е дни, в които не може да стане от леглото, не може да вдигне детето, тъй като цялата му лява част е била неподвижна. Намерили са лечение, но поради финансовите затруднения не са успели да го осъществят. До сега живеят на квартира, трудно се справят, защото Х. не може да полага тежък физически труд. Преди наказателното производство ищецът е пътувал за по няколко месеца в чужбина и така е осигурявал издръжката на семейството. Решили са да живеят във В., тъй като там има по- големи възможности за реализация. Оплакванията на ищеца са започнали докато е бил под „домашен арест“. За всяко посещение на лекар е трябвало разрешение, много бавно, а състоянието му се е влошавало. Поради честите посещения на полицията съседите са започнали да странят от тях. Към настоящия момент здравословните проблеми на ищеца не са отшумели, има оплаквания със сърцето, главоболие, световъртеж, на моменти не може да си движи лявата ръка. Ходил е на физиотерапии, които не са му помогнали. Трябвало е да му се направи операция, но финансово не са могли да си я позволят. Ищецът е опитал да започне бизнес в България, но неуспешно. Не е работил на трудов договор. Когато са се установили в България, ищецът не е имал здравословни проблеми. Сега не може да работи, защото не може да извършва физически труд. Заболяването му е на шийните прешлени, там има някакво притискане. Това заболяване според лекарите е вследствие на силен стрес. Ищецът е бил задържан под стража няколко месеца, а под „домашен арест“ - повече от година. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, при преценката им съгласно чл.172 ГПК, като отчита възможната заинтересованост на свидетелите в полза на ищеца, доколкото показанията им са логични издържани и непротиворечиви помежду си. За установяване на здравословното състояние на ищеца пред първата инстанция е назначена комплексна съдебно-медицинска експертиза. От заключението на вещите лица се установява, че след задържането на ищеца в следствен арест, а след това под домашен арест, същият е отключил посттравматично стресово разстройство. През посочения период същият е живял при стресогенни обстоятелства, което е довело до това разстройство. Не е било провеждано лечение, поради което са налице трайни последици за здравето. Към настоящия момент се установява често припомняне на психотравмената ситуация, сънища, свързани с преживяното, избягващо поведение - преселил се е в гр.В.. Заболяването има флуктуиращ ход с тенденция за избледняване на оплакванията. Ищецът е страдал от артериална хипертония, която е била с невисоки стойности и инцидентни покачвания. По делото няма приложени медицински документи, удостоверяващи влошаване на здравословното състояние на ищеца по отношение на артериалното налягане. По анамнестични данни на ищеца, в следствения арест, поради липса на медикаменти, артериалното му налягане не се е контролирало добре, като двукратно се е налагало интрамускулно приложение на Фурантрил и Хлофазолин. Впоследствие е включен допълнителен медикамент за контрол на артериалното налягане. По делото няма приложени медицински документи, удостоверяващи неадекватност на провежданото лечение. По делото няма приложени медицински документи, удостоверяващи наличието на трайни последици за здравето по отношение на артериалната хипертония. От проведения преглед на ищеца по отношение на сърдечно-съдовата система, вещите лица считат, че същият е в добро здравословно състояние, на постоянна антихипертензивна терапия. От 2010г.-2011г. ищецът е диагностициран с комплексна дегенеративна болест на гръбначния стълб от спондилозен, спондилоартрозен и остеохондрозен тип; Дегенеративна стеноза на спиналния канал и интервертебралните форамени С4-5-6-7 / доминиращо вдясно на ниво С5-6 и вляво С4-5 и С6-7. Заболяванията са с прогресиращ характер с препоръка за оперативно лечение. Оплакванията са с флуктуиращ характер, с периоди на силно обостряне и влошаване и периоди на стациониране. Посоченият начин на сън (месец и половина на пода), покой, обездвижване, липса на активни движения, рехабилитация, правилно медикаментозно лечение, необходими да се подават постоянно, без прекъсване, са довели до трайно задържане в неблагоприятна форма. Предложените оперативни интервенции, които са били належащи, са отменени поради липса на средства. Поради това не може да се смята, че има адекватност на лечебния процес заради продължителната обездвиженост, липсата на физиотерапевтични рехабилитационни лечебни въздействия, прекалено удължения период и неизвършената оперативна интервенция. В момента на прегледа е с оплакване от тръпнене и слабост с лявата ръка, съобщава за изпускане на предмети с нея, болки в областта на левия цервико брахиален плексус. Ръката е с ограничени движения напред и настрани, изтръпване в 1, 2, 3 пръст на лявата ръка. Хипестезия по С5 и С6 дерматоми вляво. Движението в шията е ограничено и болезнено. От събраните по делото гласни доказателства и от заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищецът е претърпял значителни неимуществени вреди от водени срещу него наказателни производства. В случая обаче, както от свидетелските показания, така и от заключението на експертизата не се установява причинно – следствена връзка на причинените на ищеца вреди и воденото срещу него процесно незаконно наказателно производство. В показанията на свидетелите и в заключението на вещите лица се споменават причинени вреди от наложени на ищеца мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“, каквито не са налагани по настоящото досъдебно и съдебно производство. Такива вреди не са посочени и в исковата молба от ищеца. Показанията на свидетелката Е.М.Ц. за трудностите, които семейството е изпитвало докато ищецът е бил задържан под стража и под домашен арест, защото не е можел да работи и да издържа семейството, не е можел да се лекува адекватно нямат връзка с настоящото наказателно производство. Заключението на вещите лица, че след задържането на ищеца в следствен арест, а след това под домашен арест, същият е отключил посттравматично стресово разстройство, че в ареста артериалното налягане на ищеца не е било добре контролирано, поради липса на медикаменти, че посоченият начин на сън (месец и половина на пода), визирайки задържането под стража на ищеца, е довело до влошаване на състоянието му, не касаят изобщо процесното наказателно производство, по което ищецът не е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, нито - с мярка за неотклонение „Домашен арест“. Такива мерки за неотклонение ищецът е имал наложени във връзка с друго обвинение, което не е предмет на настоящото производство. Поради тази причина съдът намира, че отключването на посттравматично стресово разстройство, неконтролираното артериално налягане в ареста, влошаването на състоянието на прешлените и гръбначния стълб, поради лошите условия за сън, не са в резултат на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.253, ал.5, във връзка с ал.4, във връзка с ал.2, предл.3, във връзка с ал.1 НК. Не отговаря на фактите по делото и заключението на вещото лице-психиатър, че вследствие на повдигнатото обвинение ищецът е напуснал населеното място, в което е живял дотогава и се е преместил в гр.В.. От показанията на свидетелката Е.М.Ц. се установява, че двамата с ищеца са се установили в гр.В. веднага след като са се завърнали от чужбина, още през 2008 – 2009г. По отношение на твърдените заболявания на ищеца, от приложените по делото медицински документи, се установява, че още към 2011г. ищецът е диагностициран с хипертония от шест години, а към 2015г. е имал оплаквания, свързани с увреждане на междупрешлените доскове в шийния отдел от пет години, а още през 2011г. му е предложено оперативно лечение. Неоснователно е твърдението му в исковата молба, че тези заболявания са предизвикани от незаконното обвинение по образуваното срещу ищеца наказателно производство. Касае се за заболявания, установени много преди началото на това наказателно производство, които са с обективно- прогресиращ характер. Дори за известен период от време ищецът да е бил лишен от адекватно лечение, което не се установи по категоричен начин, то към настоящия момент ищецът е в добро здравословно състояние по отношение на кардиологичните му проблеми. По отношение на заболяванията на опорно-двигателния апарат, още през 2011г. ищецът е бил с препоръки за оперативно лечение. Следва да бъде отчетен и факта, че ищецът има криминални регистрации в И. от 2002г. и 2003г. за трафик на наркотици, фалшифициране на документи, кражби на автомобили. През 2005г. ищецът е бил задържан в И. за фалшифициран документ и злоупотреба с чужда самоличност. С Присъда №26/05.06.2015г. по НОХД 236/2014г. по описа на ОС - гр.Стара Загора (л.212 от т.ГУ от ДП), ищецът е бил осъден за престъпления по чл.243, ал.2, т.3 от НК и чл.249, ал.4, предл.1, във връзка с ал.3 от НК и му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 години и 8 месеца. От приложената към досъдебното производство Справка за съдимост от 27.06.2016г. на РС гр.Казанлък е видно, че по отношение на ищеца е налице влязла в сила Присъда №245/15.06.2015г. по НОХД №915/2015г. по описа на РС гр.В., с която е признат за виновен за престъпление по чл.216, ал.6 НК, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено административно наказания „Глоба“ в размер на 1000, 00лв. по реда на чл.78а НК. От гореизложените обстоятелства се установява, че в процесния период от 10.05.2014г. до 28.06.2017г. срещу ищеца са водени и други наказателни производства. При това положение твърдените от ищеца вреди не са настъпили единствено от воденото срещу него ДП 284 ЗМ 611/2015г. по описа на РУ гр.К., а като резултат на всички водени срещу него наказателни производства в този период. От събраните по делото доказателства се установи по категоричен начин, че твърдените в исковата молба здравословни проблеми на ищеца също не са в причинно – следствена връзка с незаконното наказателно производство, а са възникнали и констатирани от медицински специалисти в предходен период. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Отговорността на държавата по ЗОДОВ е обективна. Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако наказателното производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Въззивната инстанция намира, че при така установеното по делото е налице фактическият състав на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Ищецът е привлечен като обвиняем в извършване на тежко престъпление по чл.253, ал.5, във връзка с ал.4, във връзка с ал.2, предл.3, във връзка с ал.1 НК за периода от 10.05.2014г. до 28.06.2017г. Наложена му е мярка за неотклонение „Гаранция в пари“. Образуваното наказателно производство е прекратено на основание чл. 369, ал.4 НПК, поради неотстраняване на съществени процесуални нарушения. С оглед на това следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за репариране на причинените на ответника вреди. Размерът на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на размера, съдът следва да съобрази всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди – продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки и страдания и неудобства, с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно обвинен. В случая е безспорно, че срещу ищеца е било образувано и водено досъдебно производство, по което същият е бил обвинен в тежко престъпление. Безспорно е и това, че впоследствие наказателното производства срещу него е било прекратено. Обстоятелството, че срещу ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление, което е прекратено, безспорно е свързано със преживян от него стрес и неудобства. Психичното състояние на едно лице, което е привлечено в качеството на обвиняем, представлява нормална човешка реакция на упражнената спрямо него наказателна репресия. Обективни проявления на тази реакция са нравствени страдания на лицето, изразяващи се в уронване на достойнството и доброто му име сред колегите, близките му и обществото като цяло, преживяна тревога и стрес от повдигнатото обвинение. Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им. Не е пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение, по – голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по – нисък размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено – икономически условия на живот. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – Решение № 391 от 28.10.2015г., по гр.д.№ 2899/2015г. ІV ГО и Решение № 123 от 23.06.2013г., по гр.д.№254/14г. ІІІ ГО. По делото от събраните доказателства не се установява ищецът да е преживял изключителни болки и страдания от повдигнатото му незаконно обвинение, извън обичайните в този случай. С оглед на установеното, че воденото наказателно производство срещу ищеца е започнало и приключило в сравнително разумен срок – 3 години, наложената му мярка за неотклонение е най – леката, осъждан е ефективно на наказание „лишаване от свобода“, с обременено съдебно минало, съдът намира, че установените по делото болки и страдания не са извън обичайните негативни чувства и преживявания в такива случаи, а последиците от повдигнатото и поддържано обвинение не са дали съществено отражение върху здравето, семейното и служебно положение. Това е така и защото показанията на свидетелите по делото установяват за претърпени неимуществени вреди от ищеца – болки и страдания от наложени мерки за неотклонение „задържане под стража“ и “домашен арест“, които мерки са били наложени по друго наказателно производство, водено срещу ищеца в процесния период. Заключението на СМЕ също установява вреди на ищеца, настъпили в резултат на задържането му в ареста и впоследствие в дома му. Ето защо, в случая справедливото обезщетение, което следва да бъде определено от съда е в размер на 3000 лв. Това е така и защото неговото предназначение е да поправи конкретно установените по делото лични болки и страдания, които са в пряка причинна връзка с незаконното повдигнато и поддържано обвинение, без същевременно да води до неоснователно обогатяване. Началният момент на забавата (съответно началният момент на дължимостта на мораторната лихва) при незаконни актове на правозащитни органи, изразили се в незаконно обвинение за извършено престъпление, възниква от влизане в сила на съдебния акт за прекратяване на наказателното производство, съответно - от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление – т.4 на ТР № 3/2005г. на ВКС. Ето защо, съдът намира, че обезщетението се дължи заедно с законната лихва, считано от датата на която е постановен прекратителния съдебен акт - 28.06.2017г., който акт е окончателен и не подлежи на обжалване. Паричният еквивалент на неимущественото увреждане се определя към датата на деликта, изхождайки от обществено - икономическите условия в страната към 28.06.2017г., като присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер. Предвид гореизложеното съдът намира, че решението в частта, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, е уважен за разликата над 3000 лв. следва да се отмени, а предявеният иск над 3000 лв. до присъдените 6000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен. Възражението на ответника по чл. 5, ал.1 ЗОДОВ не може да бъде споделено, тъй като същият не ангажира никакви доказателства в негова подкрепа. В сочената хипотеза обезщетението се изключва, когато пострадалият с действията си по време на наказателното преследване е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г., постановено по тълк. д. № 3 по описа за 2004 г. на ВКС, ОСГК, за да се приеме наличието на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ следва поведението на пострадалия да е единствен каузален фактор - единствена причина за повдигане на обвинението. От приетите по делото доказателства не се установява да е налице поведение на увреденото лице, което да представлява самостоятелно основание за повдигане на обвинението и следователно да изключва отговорността на държавата. Съпричиняване по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ е налице, когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведение на пострадалия, когато с действията си по време на наказателното преследване той недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение /при недобросъвестно направени неистински признания; при въвеждане на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление/; обремененото съдебно минало не е фактор, който има отношение към хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ /съдебното минало на лицето е неотносимо към законността на действията на правозащитните органи при привличане на едно лице към наказателна отговорност и осъществяването спрямо него на процесуална принуда. В този смисъл реш. № 244/25.07.13 по г. д. № 1205/12, IV ГО, реш. № 112/14.06.11 по г. д. № 372/10, IV ГО. Аналогичното важи и за действията, по повод на които е образувано наказателното производство и във връзка с които е повдигнато обвинението – доколкото те не съставляват такива по време на висящността на самото производство и следователно не могат да бъдат квалифицирани като принос по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ. Предвид изложеното, съдът намира, че по делото не са налице доказателства, които да установяват наличие на съпричиняване на вредите от ищеца. Основателно е оплакването на въззивника К., досежно присъдените с решението на първата инстанция разноски за експертизи и държавна такса. Съгласно чл.10, ал.3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Предвид законовата разпоредба ответника следва да заплати на ищеца изцяло направените по делото разноски за експертизи и държавна такса. Разноските на ищеца по делото пред първата инстанция са 1500 лв. – възнаграждение за вещи лица и 10 лв. – държавна такса и следва да се заплатят от ответника изцяло. Разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение се дължат съразмерно на уважената част от иска и са в размер на 180 лв. В тази част решението на СтРС е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се присъдят изцяло разноските за вещи лица и платената държавна такса в размер на 1510 лв., както и разноски за адвокат в размер на 180 лв., съразмерно на уважената част от иска за първата инстанция. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за държавна такса за въззивното производство по частната жалба в размер на 15 лв., съобразно изхода на спора. Разпоредбата на чл. 9а ЗОДОВ предвижда, че за делата по този закон се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от Министерския съвет. В закона не е предвидено заплащане на държавна такса от ответника, съразмерно на уважената част от иска, поради което в тази част решението на СтРС е неправилно и следва да бъде отменено. Водим от горното, съдът