Решение № 1593 от 8.7.2026 г. на Административен съд - Перник по дело № 384/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания Образувано е по касационна жалба на "•••" ЕООД, [ЕИК], чрез адв. А. Т., САК против Решение № 122/18.03.2026г., постановено по АНД № 1743/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е потвърдено Наказателно постановление № КГ2606/18.09.2025г. на Председател на Д. А. за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на "•••" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н „Оборище“, [улица], представлявано от Д. А. Б. на основание чл. 34, ал. 2, вр. ал. 7 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, вр. чл.6 т.1 Приложение № 1 от „Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол“ и е възложено, на основание чл. 25, ал. 2 НИКТГУРНТК вр. чл. 9 от Тарифа № 11 за таксите, които се събират в системата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по Закона за държавните такси, заплащане разходите по изпитване на пробата в размер на 980, 00 лева. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено процесуално нарушение, като се иска неговата отмяна и отмяна на наказателното постановление. Счита, че в АУАН и НП не се съдържа описание на фактическата обстановка при извършване на нарушението, не са посочени всички елементи от състава му, както и съответстващата правна квалификация. Що се касае до съдопроизводствените правила, то касаторът счита, че съдът неправилно е кредитирал показанията на актосъставителя и свидетелите при извършване на проверката, и е ограничил правото на защита на наказаното дружество, като не е допуснал съдебно-химическа експертиза. Пледира и за маловажност на случая. В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от процесуалния представител, който поддържа касационната жалба и моли съда да отмени решението на районния съд и потвърденото с него НП. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък. В съдебно заседание ответникът по касационната жалба - председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, [населено място], не се явява и не се представлява. Чрез процесуалния си представител е депозирал писмено становище, с което оспорва касационната жалба, моли същата да бъде отхвърлена, а решението на районния съд – да бъде оставено в сила, както и да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила. Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, след съвещание, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в производството, за която обжалваното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административнонаказателното производство е образувано във връзка с извършена на 14.03.2025г. проверка от служители на ДАМТН в обект „•••“, находящ се в [населено място], [жк], стопанисван от „•••“ ЕООД, при която е била взета проба от разпространяваното течно гориво – автомобилен бензин ••• с Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № С0042/14.03.2025г. При последващо лабораторно изпитване същата е показала несъответствие с нормативно установените изисквания за качество по показателите „съдържание на кислород“ както следва: Полученият резултат от изпитването е 4,03% (m/m) при норма максимум 3,7%(m/m), отклонение с 0,33%( m / m ) над максимално допустимата стойност. Въз основа на констатираните несъответствия е бил съставен акт за установяване на административно нарушение, а впоследствие е издадено наказателно постановление № КГ‑2606/18.09.2025 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева. За да потвърди процесното НП, съдът, след обсъждане на събраните в хода на производството доказателства, е приел, че НП е законосъобразно, като при издаването му са спазени формата, административно-наказателните правила, както и приложимия материален закон. Съдът е констатирал, че става въпрос за безвиновна отговорност на юридическо лице, за която не е необходимо виновно поведение. В случая според въззивната инстанция е нарушена забраната на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ за разпространяване на течни горива, които не отговарят на изискванията за качество, утвърдени с Наредбата. Констатирано е, че разпространяваното от касатора гориво не отговаря на изискванията на чл. 6, т. 1 от Наредбата по отношение на съдържанието на кислород, което касае качествените показатели на автомобилен бензин 95. Съдът е приел, че касаторът е краен разпространител на течно гориво по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ. Приел е, и, че при пробовземането на гориво за анализ са спазени изискванията на Наредбата. Констатирано е, че при проверката и вземането на проби за анализ са спазени изискванията на чл. 18, 19 и 20 от Наредбата, като взетите проби от горивото са представителни според събраните по делото доказателства, като те са предадени в акредитирани лаборатории за изследване. Съобразявайки всички релевантни за спора факти, извършвайки контрол над преценката на АНО за тежестта на нарушението в контекста на обществените отношения, които се засягат, приел, че правилно е приложен материалният закон като е наложена имуществена санкция в минимално предвидения размер в закона. С тези мотиви потвърдил изцяло наказателното постановление. При проверката по същество, осъществена в пределите на релевираните касационни основания и служебно – относно правилното приложение на материалния закон, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ, лице, което разпространява включително като краен разпространител, или използва течни горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие, се наказва с глоба [рег. номер] 20000 лв., съответно имуществена санкция от 10000 [рег. номер] лв. По аргумент на § 1, т. 23 от ДР на ЗЧАВ, "Разпространение на течни горива" е движението на течните горива по веригата от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител, включително транспортиране, предоставяне на складови услуги и съхранение на течни горива в местата по чл. 3, ал. 1, т. 5. От друга страна, "краен разпространител на течни горива" е лице, което разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивните резервоари на моторните превозни средства на потребителите, включително на собствени моторни превозни средства (арг. § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ и § 1, т. 19 от НИКТГУРНТК). Течните горива при пускане на пазара, разпространение, транспортиране и използване се придружават от декларация за съответствие с изискванията за качество за всяка партида, наричана по-нататък "декларация за съответствие" (чл. 8, ал. 5 от ЗЧАВ). Наличието на изискуемата от действащите правни норми документация, в частност декларация за съответствие по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗЧАВ, във вр. с чл. 4, ал. 2 от НИКТГУРНТК, не освобождава от задължение крайния разпространител на горива да следи за съответствието на разпространяваните от него горива с изискванията за качество. Това задължение е функция от задължението му да разпространява течни горива, които отговарят на всички изисквания за качество, определени в Наредбата, поради което се отъждествява с него по съдържание и предмет. Изискванията за качество на течните горива и процедурата по вземане на проби от тях, както и изследването им, са регламентирани подробно в НИКТГУРНТК. Съгласно чл. 6, т. 1 от Наредбата, течните горива трябва да отговарят на следните изисквания за качество: автомобилните бензини съгласно приложение № 1. Видно от Пр. № 1, Таблица 1 "Автомобилни бензини" е, че в същото са регламентирани показателите, на които следва да отговаря автомобилния бензин, като в табличен вид са посочени стойностите за всеки един от показателите. По отношение показател "кислород" е посочена максималната допустима стойност от 3,7 m/m. Несъответствието с нормативно установените изисквания за качеството на горивото, което се разпространява чрез продажба до крайните потребители, води до реализация на състава на нарушението очертано в чл. 6, т. 1 Пр. № 1 от НИКТГУРНТК. От анализа на събрания в първоинстанционното производство доказателствен материал се установява, че не е налице опорочаване на особените изисквания за реда и начина на вземане на пробите, който се установява в НИКТГУРНТК. Не се установява нарушение на чл. 18 и чл. 21 от НИКТГУРНТК и това се следва от показанията на лицата, извършили проверката и надлежно разпитани като свидетели в първоинстанционното производство. Нарушението – несъответствие на проверяваното течно гориво с изискванията в Пр. № 1 към чл. 6, т. 1 от НИКТГУРНТК, е установено след извършени изследвания, обективирани в различни по вид документи. Всички тези документи, протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво за контрол на качеството, констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество, са били съставени от длъжностни лица по предвидения за това ред, поради което притежават качеството "официален документ" и се ползват с материална доказателствена сила за отразените в тях факти и обстоятелства, нещо повече – протоколът за извършена проверка и вземане на проба от течно гориво е бил подписан и от служител на "•••“ ЕООД /управител обект/, без възражения. Видно от тях, процесните проби от течно гориво – автомобилен бензин, са били взети, транспортирани и изследвани при спазване на изискванията на НИКТГУРНТК и приложимите стандарти. Установено е, че при вземането на пробите не са направени възражения от страна на управителя на дружеството-жалбоподател, както и че същият не е оспорил по съответния надлежен ред - чл. 22, ал. 9 от НИКТГУРНТК резултатите от изпитването, който ред е единственият възможен за оспорване на експертните заключения. При така изложеното следва да се отхвърли възражението на касатора за неправилна оценка на събраните по делото доказателства спрямо приложимия закон от страна на районния съд относно годността и резултатите от изследваните проби, както и отхвърленото искане за съдебно-химическа експертиза при неоспорени резултати в административно-наказателното производство. Неоснователни са и възраженията на касатора относно оценката на съда за спазването на изискванията за съдържание на АУАН и НП. Административното нарушение е надлежно индивидуализирано чрез подробно и пълно описание на съставомерните признаци от състава му. Посочени са конкретните законови разпоредби, които са нарушени, и нормите, въз основа на които е ангажирана имуществената отговорност на извършителя. С оглед осъществената пълноценна защита по фактите и правото от страна на нарушителя не може да се приеме, че правото му на защита е било нарушено от гледна точка съдържането на АУАН и НП. По отношение релевираните с касационната жалба доводи за наличие на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за маловажност на извършеното нарушение, касационната инстанция намира същите за неоснователни. Преценката за "маловажност" следва да се прави на базата на фактическите данни по конкретния казус, вида на нарушението, степента на обществената му опасност, начина на извършването му, вида и количеството на предмета му, на вредните последици от осъществяването му, като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност. В случая се касае за разпространение на гориво, неотговарящо по показател "кислород" на нормативноустановените изисквания за качество. Нарушението по чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ е от категорията на формалните нарушения и не са предвидени вредни последици от извършването му. Дейността по разпространение на горивата е високорискова и като такава подлежи на засилена законова регулация, видно и от завишения размер на санкциите в ЗЧАВ. Не случайно нормативно са определени изискванията за качество на горивата и се следи за тяхното спазване. Освен това, при извършване на преценка за маловажност на случая следва да се има предвид и количеството гориво – 2307, 67 л, разпространявано с Декларация за съответствие № Б001/05.03.2025 г., издадена от "•••“ ЕООД от партида № Б001 в общо количество 170 000 л. Наложената санкция е в минимално предвидения от закона размер и е съответна на тежестта на извършеното нарушение. По изложените съображения и в рамките на извършената проверка по реда на чл. 218 от АПК не се констатира наличие на някое от основанията по чл. 348, ал. 1 от НПК вр. чл. 63в ЗАНН за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради което същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора претенцията на процесуалния представител на касационния ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. На основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид характера на спора и обема осъществена защита, съдът счита за справедлив размер на възнаграждението за касационната инстанция от 66, 47 евро, която сума следва да се присъди в полза на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, касационен състав при Административен съд – Перник