Решение № 2413 от 29.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 3473/2026 г.

Административно наказателно дело № 20261110203473 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на „,,•••'', ЕИК ••••••••, срещу наказателно постановление № 821890-F808917 от 03.04.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - София, с което на основание чл. 178 от Закона за данък върху добавената стойност, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл. 132, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност. С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, като се твърди, че същото е издадено в нарушение на процесуалните правила, както и на материалния закон. Твърди се, че дружеството „,,•••'' е такова възникнало чрез преобразуване-отделяне от дружеството-праводател - „,,•••''“, като на 21.01.2025 г. с цел възобновяване на търговската дейност на дружеството, е подадено заявление за регистрация по ЗДДС, за което е съставен Акт за регистрация по ЗДДС. Поддържа се, че за периода от преобразуването му чрез отделяне – май 2023 г. до датата на подаване на искането за регистрация, жалбоподателят не е извършвал търговска дейност, поради което не е ощетен фискът. Излага се, че наложената на дружеството-жалбоподател имуществена санкция е прекомерна, в който смисъл се твърди, че АНО не е обсъдил въпросът за липсата на вредни последици от нарушението, обстоятелството, че се касае за първо нарушение, съответно за приложението на чл. 28 ЗАНН. Нарушен е принципът, според жалбоподателя, за пропорционалност между наложеното наказание и тежестта на извършеното нарушение, както и за ефективност на санкцията. Поддържа наличие на предпоставките да се третира процесния случай като маловажен такъв. Претендира разноски. В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не изпраща представител. Подадена е молба от пълномощник на дружеството, в която се взема становище по съществото по спора по изложените в сезиращата жалба съображения. Моли се атакуваното НП да бъде отменено, алтернативно – да се приложи чл. 28 ЗАНН. Претендира разноски. Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. Е., моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Твърди, че от доказателствата по делото безспорно се установява извършеното нарушение. Сочи, че АНО е мотивирал липсата на предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова на насрещната страна. Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна: С резолюция № 222692500277086 от 21.01.2025 г. на А.П.Г. - „главен инсперктор по приходите“ при ТД на НАП-София било възложено на П. В. - „главен инспектор по приходите“ при ТД на НАП-София да извърши проверка за наличие на основание за регистрация по ЗДДС на „,,•••'', ЕИК ••••••••, с краен срок на проверката 28.01.2025 г. включително. На 28.01.2025 г., в ТД на НАП, отдел „Регистрация“, при проверка по документи по повод наличие на обстоятелства за регистрация по ЗДДС във връзка с подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, с вх. № 0000-0149863/21.01.2025 г., било установено, че за „,,•••'', ЕИК ••••••••, са налице основания за регистрация по ЗДДС по чл. 132, ал. 1 ЗДДС, доколкото основанието за регистрация е възникнало на база подадено удостоверение, с изх. – 20230510085657/10.05.2023 г. от Агенция по вписванията, с което се вписва преобразуване чрез отделяне от дружество „,,•••''“ /последното с активна регистрация от 09.03.2011 г. Било констатирано от проверяващите, че датата на вписване на обстоятелството по представеното удостоверение от Агенция по вписванията е 10.05.2023 г. Предвид установеното, ЮЛ- жалбоподател е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 132, ал. 2 ЗДДС в 7-дневен срок от вписване на обстоятелството в ТР, а именно до 17.05.2023 г., включ., което не е сторило в срок. „,,•••'', ЕИК •••••••• подало заявление за регистрация по ЗДДС, с вх. № 0000- 0149863/21.01.2025 г. Закъснението било от 615 дни. Нарушението било реализирано на 18.05.2023 г. Въз основа на така събраните писмени доказателства бил съставен акт за установяване на административно нарушение на 04.02.2025 г. от П. А. В. - „главен инспектор по приходите“ в ТД на НАП – София, за нарушение на чл. 132, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 10, ал. 1, т.3 от Закона за данък върху добавената стойност. Актът бил връчен срещу подпис на представител на жалбоподателя, на 04.02.2025 г. и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН дружеството е депозирало писмено възражение срещу така съставения АУАН, в което се навеждат оплаквания, че не е осъществено нарушението, алтернативно – че представлява маловажен случай по см. на чл. 28 ЗАНН. Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление № 821890-F808917 от 03.04.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - София, с което на основание чл. 178 от Закона за данък върху добавената стойност, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл. 132, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност. Препис от същото бил връчен на пълномощник на жалбоподателя срещу подпис, на 15.04.2025 г. В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П. А. В.. Свидетелят поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като обяснява за начина на извършване на проверката и обстоятелствата, въз основа на което е направил извод за извършено нарушение. Съдът намира показанията на свидетеля за логични, последователни и съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги кредитира с доверие. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля П. А. В. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - резолюция за извършване на проверка № 222692500277086 от 21.01.2025 г. , заявление за регистрация по ЗДДС, с вх. № 0000-0149863/ от 21.01.2025 г., акт за регистрация по ЗДДС № № 220422500455062 от 28.01.2025 г.; справка за актуално състояние на „,,•••'' от ТР; справка за задължено лице; удостоверение за извършено връчване по електронен път; заповед № 737/30.06.2015 г.; заповед № ЗЦУ – 384/27.02.2024 г.; заповед № ЗЦУ – 1338/27.06.2024 г.; относно заеманите от актосъставителя и АНО длъжности. На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. При преценката си за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 04.02.2025 г., след извършена проверка по документи по повод наличие на обстоятелства за регистрация по ЗДДС, във връзка с подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, с вх. № 0000-0149863/21.01.2025 г. на „,,•••'', ЕИК ••••••••. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от представител на жалбоподателя, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН. Процесният АУАН е съставен от П. А. В., която работи на длъжност „главен инспектор по приходите“ в ТД на НАП - София. Със заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП органите по приходите са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 ЗДДС наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В настоящия случай НП е съставено от Ю.С.Г.В. която работи на длъжност „директор“ на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - София, като със заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП директорите на дирекции „Обслужване“ са оправомощени да съставят наказателни постановления. Налице е словесно описание на нарушението, което е напълно еднакво, както в АУАН, така и в НП. Изложените фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението в НП са идентични на тези в АУАН. По безспорен начин е посочена и датата на извършване на нарушението – 18.05.2023 г. Налице е и точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. По отношение на правната квалификация, съдът намира за нужно да отбележи следното: Съдът счита, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на оспореното НП, и в този смисъл приема, че неточно отразената, при това частично, в съставения АУАН, правна квалификация на извършеното нарушение, изразяваща се в неточното изписване на т. 3 /вместо правилната т. 1/ на чл. 10, ал. 1 ЗЗДС от отразената правна квалификация на извършеното нарушение - чл. 132, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 10, ал. 1, т. 3 от Закона за данък върху добавената стойност, несъответна на правилно изписаната правна квалификация в издаденото НП, в което се посочва, че жалбоподателят се наказва за извършеното от него нарушение на чл. 132, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, не води до опорочаване на воденото административнонаказателно производство. Съответно съдът прецени, че не е нарушено правото на защита на санкционираното лице, доколкото по ясен, недвусмислен и безпротиворечив словесен начин, както от АУАН, така и от издаденото въз основа на него НП, се разбира в какво се изразява твърдяното нарушение, тоест описанието на нарушението е напълно идентично и ясно и в двата акта. Предвид това и доколкото частично неточно отразената в АУАН правна квалификация на административното нарушение впоследствие е била коригирана от АНО, чрез посочване в НП на правилната такава, чрез коректното й словесно описание, а и чрез цифрово изписване на нарушената разпоредба, според съда води до извод, че обжалваното НП не страда от съществен порок, който да представлява основание за отмяната му поради незаконосъобразност. Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване, уредени в чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в присъствието на двама свидетели и жалбоподателя, на чийто представител екземпляр от акта е бил връчен. Следователно съдът следва да разгледа спора по същество: В нормата на чл. 132, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС е предвидено, че задължително се регистрира по този закон лице, което на основание чл. 10, ал. 1 придобие стоки и услуги от регистрирано лице. Регистрацията по ал. 1 се извършва с подаване на заявление за регистрация в 7-дневен срок от вписване на обстоятелството по чл. 10, ал. 1 в търговския регистър или вписване в регистър БУЛСТАТ. Безспорно е установено, че дружеството жалбоподател е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДДС, поради което и е длъжно да спазва правилата регламентирани по ЗДДС. Според съда, от събраните по делото доказателства е видно, че именно за неизпълнение на това свое задължение по ал. 2 на чл. 132 ЗДДС е санкционирано дружеството – жалбоподател. Заявлението за регистрация по ЗДДС е подадено със закъснение от 615 дни на 21.01.2025 г. Срокът за неговото подаване е изтекъл на 17.05.2023 г. г. Нарушението е формално и се осъществява чрез бездействие - неосъществяване на дължимо действие. За да е съставомерно деянието, е достатъчно да не е изпълнено законоустановено задължение и не е необходимо да е настъпил вредоносен резултат. Ясно в НП и АУАН е посочено, че задължението за регистрация по ЗДДС е възникнало на 10.05.2023 г. /когато е подадено удостоверение, с изх. – 20230510085657/10.05.2023 г. от Агенция по вписванията, с което се вписва преобразуване чрез отделяне/, като това задължение е следвало да се извърши найкъсно до 17.05.2023 г., включ. Нарушението е осъществено чрез бездействие след законоустановения 7-дневен срок, в случая от вписване на обстоятелствата по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗДДС в ТР, което вписване е осъществено на 10.05.2023 г. След като деянието е извършено при формата на бездействие, то нарушение има след 17.05.2023 г. и то трае непрекъснато до настъпването на юридически факт, който го прекратява – в случая с подаване на заявление за регистрация по ЗДДС то се прекратява, респ. преустановява. Това е установено от контролния орган, за което е съставен актът. Въз основа на гореизложеното съдът приема, че като в 7-дневен срок, считано о т 10.05.2023 г., дружеството не е подало заявление за регистрация по ЗДДС, то е нарушило разпоредбата на чл. 132, ал. 2 ЗДДС. Нарушението е осъществено чрез бездействие в законоустановения 7-дневен срок, в случая от вписване на обстоятелствата в ТР, изтекъл на 17.05.2023 година. Нарушението е довършено на датата, следваща изтичането на установения в закона срок – на 18.05.2023 година, както е посочено и в обжалваното наказателно постановление. При така установеното от фактическа и правна страна съдът намира, че от обективна страна дружеството – жалбоподател е осъществило административно нарушение с правна квалификация чл. 132, ал. 2 ЗДДС. Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице, и доколкото се касае за обективна отговорност, то не следва да се обсъжда въпросът за субективната страна на деянието, тъй като отговорността е обективна. Санкционната норма на чл. 178 ЗДДС предвижда, че данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв. С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв., която съдът намира, че правилно е определена от АНО, доколкото отговаря на вида, характера и тежестта на извършеното нарушение с оглед закъснението от 615 календарни дни. Наложената санкция ще изпълни целите на административно наказание в определения размер, доколкото закъснението на жалбоподателя от 615 дни е значително за деянията от същия вид и последици. За да прецени дали извършеното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 Закона за административните нарушения и наказания, съдът взе предвид следното: При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобрази разпоредбата чл. 93, т. 9 НК по силата на чл. 11 ЗАНН. Според посочената разпоредба "маловажен" е такъв случай, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съдът прецени, че извършеното нарушение н е представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, като след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема, че административното нарушение, за което е санкционирано дружеството, не следва да се квалифицира като "маловажен случай". В конкретния случай не са събрани доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение, доколкото дружеството е бездействало 615 дни. Този срок не само, че не е кратък, обратно – изключително дълъг е, ами и не може да се приеме липса или незначителност на вредните последици или наличието на други обстоятелства, определящи по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, и които да обуславят прилагане на посочената правна норма по чл. 28 ЗАНН. Още по-малко може да се споделят оплакванията на жалбоподателя, че при липса на други нарушения и констатирано първо такова следва да се прилага института по чл. 28 ЗАНН, без оглед на вече посочените обстоятелствата. Имайки предвид важността за осигуряване на прозрачност и осъществяване на своевременен контрол на иначе динамичните отношения, които се регулират от надзорните органи, съдът намира, че не следва да толерира процесния случай като маловажен, тъй като това би довело до недопустимо занемаряване на установените кратки срокове за подаване на заявление за регистрация. Следва да бъде посочено, че законодателят не прави разлика, дали има резултат от осъществяваната независима икономическа дейност, по аргумент на чл. 3, ал. 1 ЗДДС, поради което и аргументите за липса на осъществявана търговска дейност в посочения период не омаловажават липсата на изпълнение на вмененото задължение. Следва да се вземе предвид още, че нарушената разпоредба не предвижда настъпването на вредоносен резултат от пропускането на срока за регистрация. Затова съдът счита, че българското законодателство третира самото бездействие до изтичането на срока и след него за достатъчно вредоносно за регулираните обществени отношения само по себе си. Затова е безсмислено да се обсъжда дали от нарушението са настъпили вредни последици за някого или не. По тези съображения съдът прие, че следва да потвърди издаденото наказателно постановление. При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя, в размер на 130 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред тази и пред касационната инстанция. Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, Софийски районен съд