Решение № 926 от 19.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 11530/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 8652/28.07.2022г. по гр.д. № 70259 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 30-ти състав Върховен административен съд с адрес: гр. София, бул. „Александър Стамболийски” № 18 е осъдено да заплати на В. П. С., ЕГН •••••••••• с адрес: с. Коларово, община Петрич и съдебен адрес: адв. Л. Г., с. Кърналово, общ. Петрич, ул. •••• на основание на чл. 2б от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 3050лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 24.09.2021г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото да получи разглеждане и решаване на три молби за спиране на изпълнението на административния акт на ОИК-Петрич в срока по чл. 166, ал. 3 от АПК-„незабавно”; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 3, 05лв., като Върховен административен съд е осъден да заплати на адв. Л. Г. от АК-Благоевград с л.а. №1100050027 на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение от 253, 15лв, като неоснователен е отхвърлен иска за горницата над 3050лв. до предявен размер от 10 000, 01лв. и В. П. С., ЕГН •••••••••• е осъдена да заплати на Върховен административен съд на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК съдебни разноски по делото в размер на 69, 50лв.

С Определение № 24421/20.09.2022г. по гр.д. № 70259 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 30-ти състав е оставена без уважение молба вх. № 164211/05.08.2022г. на В. П. С., ЕГН •••••••••• по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските за възнаграждението на адв. Г., като такова бъде присъдено в размер на 443, 50лв Срещу така постановено решение са депозирани:

1. въззивна жалба вх. № 164243/05.08.2022г. по регистъра на СРС от ищеца В. П. С., ЕГН •••••••••• в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложила е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочила е, че определеният размер на обезщетението не е справедлив. В случая забавянето реално било отказ от правосъдие по първите две молби за спиране, а това било забравено и било особено тежко нарушение на чл. 6 §1 от ЕКПЧ. Едва по третата молба ВАС предприел действия по администрирането й и то в резултат на това, че вече имала адвокат. В заседанието на 30.06.2020г. ВАС имал възможността да се произнесе по първите две молби от май 2020г., но не го направил, това било явно незачитане на правата й, тогава имало яснота че делото в КС ще продължи поне няколко месеца. На 11.09.2020г. изпратил напомнително писмо, но въпреки същото ВАС се произнесъл при незачитане на законовия срок, която тенденция сочела на явна предубеденост и пристрастност в полза на АИК-Петрич. Забавяне имало и в основното производство, заседание по което не било насрочено след влизане в сила на решението на КС през октомври 2020г., а едва през декември 2020г. ВАС не се съобразил с основната цел на чл. 166, ал. 4 от АПК за защита на обществения интерес, който в случая бил населеното място да има орган на изпълнителна власт, с. Коларово с над 2000 души население било оставено без кмет, защото ОИК-Петрич не избрало и.ф. кмет за периода на отстраняването й Абсурдно било кмета на Петрич да се счита за този период и за кмет на с. Коларово. Броят и тежестта на нарушенията обосновавал извод че справедливото обезщетение е 10 000, 01лв, който бил допустимия съгласно чл. 60а, ал. 3 от ЗСВ. При определянето на този размер следвало да се съобрази че следната работна заплата в сектор държавно управление за 2022г. е 1773лв., за 2020г. вероятно бил по-нисък, но размер на заплатата на кмет за 2020г. следвало да се съобрази при определянето на обезщетението с оглед на заеманата от нея длъжност, а не размерът на минималната работна заплата от 610лв. Ако не се приемело, че справедливото обезщетение е 10000, 01лв., то поне размер на 5 средни месечни възнаграждения за сектор „държавно управление” за 2020г. бил справедливия в случая. Претендирала е разноски, процесуалният й представител е претендирал възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

2. Въззиваемият ответник по исковете – Върховен административен съд е, оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната от ищеца част е правилно. Оспорил е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна.

3. Въззивна жалба вх. № 165185/08.08.2022г. по регистъра на СРС депозирана от ответника по исковете Върховен административен съд в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. В хипотезата на чл. 2б от ЗОДОВ от значение била общата продължителност на производството. При забава на отделни етапи от производството, но общата продължителност на същата е в разумен срок, то нямало основание за присъждане на обезщетение. В случая общата продължителност на производството не била в нарушение на принципа на разглеждане на делото в разумен срок. Отделно СРС съобразил претърпените от ищеца вреди от решението на ОИК, а те не били релевантни за делото, присъдения размер на обезщетението бил прекомерен не отговарял на справедливостта. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна.

Въззиваемият – ищец – В. П. С., ЕГН •••••••••• е оспорил жалбата.

Изложил е съображения, че решението на районния съд е правилно в тази част. Производството по чл. 166, ал. 4 от АПК не било етап от производството а било такова за самостоятелна правораздавателна дейност. Предмет на същото било защита от незаконосъобразен административен акт, по първите две искания за защита ВАС не се произнесъл, а по третото се произнесъл със забава от 2 месеца Претърпяла били вредите, за които е присъдено обезщетение, 5 месеца била с очаквания, надежди и разочарование – загуба на доверието в съда от процесуалното му поведение. Процесуалният й представител е претендирал възнаграждение.

Срещу така постановеното Определение е депозирана частна жалба вх. № 197110/21.09.2022г. по регистъра на СРС от адв. Г., пълномощник на ищеца В. П. С., ЕГН ••••••••••. навел е твърдения, че същото е неправилно. Минималното адвокатско възнаграждение за присъдената сума от 3050лв. било в размер на 443, 50лв. и неправилно районният съд отказал да го присъди. Материалният интерес била присъдената сума, неправилно районният съд определил такова за цялата претендирана сума и от нея изчислил съразмерно припадащото му се възнаграждение.

Ответникът по частната жалба – Върховен административен съд в предоставения срок е оспорил частната жалба. Посочил е, че оспореното определение е правилно, материалният интерес по делото бил 10 000, 01лв., уважената част била 3050лв. и съразмерно на същата следвало да се определи възнаграждението за адвоката на ищеца по правилата на чл. 78 от ГПК.

Контролиращата страна - Прокуратурата на Република България е посочила, че обжалваното решение е правилно.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 4470/24.09.2021г. по регистъра на РС-Благоевград, изпратена по компетентност на СРС от В. П. С., ЕГН •••••••••• срещу Върховен административен съд, с която е поискала от съда на основание на чл. 2б от ЗОДОВ да осъди ответника да й заплати сумата от 10 000, 01лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 24.09.2021г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на забава в разглеждане и произнасяне по по три нейни молби за спиране на изпълнението на административен акт на АИК-Петрич в срока по чл. 166, ал. 3 от АПК-незабавно, подадени по административно дело № 3428/2020г. по описа на ВАС. Навела е твърдения, с Решение № 222- МИ/14.01.2020г. на ОИК-Петрич пълномощията й като кмет на с. Коларово, община Петрич били прекратени предсрочно, обжалвала същото и било образувано дело № 3428/2020г. на ВАС, по което с Решение от 01.02.2021г. това решение на ОИК било отменено. В рамките на това производство подала три отделни молби за спиране на допуснатото предварително изпълнение на решението на ОИК– на 0705.2020г., на 26.05.2020г., на 22.07.2020г.. По първите две молби ВАС изобщо не се произнесъл, което било отказ от правосъдие. По третата молба ВАС се произнесъл едва на 08.10.2020г. Срокът за произнасянето по тези молби бил този по чл. 166, ал. 3 от АПК-незабавно. Така с проведеното поведение по делото ВАС нарушил правото й на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Подаденото искане от 28.01.2021г. по чл. 60а от ЗСВ било отхвърлено от Министерство на правосъдието, което било неправилно. В случая нарушенията били особено тежки, защото по две от молбите нямало произнасяне, така справедливото обезщетение бил в максималния размер по чл. 60а от ЗСВ. Отговорността била обективна без значение било дали съдебният състав е виновен. Била кмет на с. Коларово и имала отговорности пред своите избиратели и съграждани да им осигури присъствието си като орган на изпълнителната власт, призван на помага на хората и да решава техните проблеми. Претърпените неимуществени вреди от нея били от неразумната продължителност на съдебното производство, което по презумпция причинява вреди. Производството по чл. 166 от АПК, макар и развиващо се в процеса по оспорване на решението на ОИК по дело № 3428/2020г. по описа на ВАС, било самостоятелно. То било бързо производство и произнасянето по искането следвало да бъде незабавно. При преценка на дължимото обезщетение следвало да се съобрази значението на делото за нея. Това дело било с висок обществен интерес, като постановеното решение от ОИК било незаконосъобразно. Вредите, които претърпяла били накърняване на чувството й за справедливост и на доверието в държавността поради отказа и забавата за произнасяне по молбите й. Претендирала е разноски. Процесуалният й представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Ответникът по иска - Върховен административен съд, в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Навел е твърдения, че адм. д. № 3428/2020г. било образувано на 14.04.2020г., на проведеното на 30.04.2020г. заседание било констатирано че има сезиране на конституционния съд от друг състав на ВАС за установяване на противоконституционност на разпоредби на 42, ал.1, т. 5 от ЗМСМА с чл. 4, ал.1 и чл. 16 и чл. 56 от Конституцията на РБ и ход на делото не бил даден, с определение от 30.06.2020г. производството по него било спряно до произнасянето на КС. Производството било възобновено на 22.10.2020г., като било насрочено за разглеждане на 03.12.2020г., в това съдебно заседание съдебният състав се отвел по искане на жалбоподателя, след определянето на нов съдебен състав делото било разгледано на 18.01.2021г. и решение било постановено на 01.02.2021г. Така общата продължителност на делото било 9 месеца и 17 дни, което бил разумен срок за разглеждането и произнасянето по същото при съобразяване на основанията за спиране на същото, период на което следвало да бъде изключен в случая, както и че отвод на първоначално определен съдебен състав бил направен по искане на жалбоподателя. Релевантна била общата продължителност на делото, а не тази на отделни негови етапи Ищцата не била претърпяла вреди, за обезщетение на които предявила исковете, тези вреди не били в причинно-следствена връзка с твърдяното забавяне на произнасянето на ВАС, претендиран размер бил прекомерен, не отговарял на справедливостта. Претендирало е разноски.

Контролиращата страна - Прокуратурата на Република България е оспорила исковете.

По делото са приети неоспорени от страните заявление вх. № 728/28.01.2021г., писмо изх. № 94-В-77/31.05.2021г, съгласно които на 28.01.2021г. В. П. С. е поискала от Министъра на правосъдието да й се изплати обезщетение от 10 000лв. за нарушено право на разглеждане и решаване на исканията й от 07.05.2020г., от 26.05.2020г. и от 22.07.2020г. по адм.д. № 3428/2020г. на ВАС, приключило с Определение от 01.12.2020г. – след 5 месеца и 16 дни, а срок за което било – незабавно съгласно чл. 166, ал. 3 от АПК с писмо от 31.05.2021г. Министър е отказал да се изплати такова поради това, че първа инстанция е разгледала делото без забавяния, удължаването на срока за производството пред ВАС се дължало на обективна причина – производство пред КС, като въпреки наличието на отделни забавяния общата продължителност на делото пред ВАС била в разумен срок.

Прието е становище изх. № КЖ-20-765/17.12.2020г.. по възражения от 24.11.2020г., с което Главният инспектор на Инспектората при ВСС е посочил, че има забава по произнасянето по третата молба, посочена от В. С. с 2 месеца. Забавата в произнасянето на ВАС по дело № 3428/2020г. било поради обективни причини – спиране до произнасяне на КС. Забавата в произнасянето по искането по чл. 166, ал. 4 от АПК не довело до забава на производството по дело 3428/2020г. на ВАС, а това било съществено, нямало основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност на съдебния състав.

По делото е прието копие на административно дело № 3428 по описа за 2020г. на Върховен административен съд, съгласно което същото е образувано на 30.04.2020г. по жалба вх. № 288/12.02.2020г. по регистъра на АС-Благоевград, депозирана от В. П. С. срещу Решение № 184/05.02.2020г. по дело № 73/2020г. по описа на АС-Благоевград с което е потвърдено Решение № 222-МИ/14.01.2020г. на ОИК-Петрич, с което са прекратени предсрочно пълномощията й като смет на кметство на с. Коларово, общ. Петрич и е обезсилено издаденото й удостоверение за избран кмет на кметството на с. Коларово, общ. Петрич. С разпореждане от 14.04.2020г. делото е насрочено за 30.04.2020г., в проведеното о.с.з. съдебният състав е констатирал че има сезиране на конституционния съд от друг състав на ВАС за установяване на противоконституционност на приложими по делото разпоредби, делото пред КС още не било образувано, но същото имало преюдициално значение и и ход на делото не е даден, като делото било отложено без да се определи конкретна дата на следващо заседание, а само е посочено че е за нова дата с призоваване на страните. С молба от 07.05.2020г. В. С. е поискала спиране на предварителното изпълнението на Решението на ОИК-Петрич на основание на чл. 166 от АПК вр. с чл. 459, ал. 4 от Изборния кодекс. С молба от 26.05.2020г. с идентично съдържнаие с това на молбата от 07.05.2020г. В. С. е поискала спиране на предварителното изпълнението на Решението на ОИК-Петрич на основание на чл. 166 от АПК вр. с чл. 459, ал. 4 от Изборния кодекс. С определение от 30.06.2020г. ВАС е спрял производството по делото до приключване на конституционно дело № 5/2020г., предмет на което било искане за обявяване на несъответствие на разпоредбата на чл. 42, ал.1, т. 5 от ЗМСМА с разпоредбите на чл. 4, ал.1, чл. 16 и чл. 56 от Конституцията. С молба от 22.07.2020г. В. С. е поискала спиране на предварителното изпълнението на Решението на ОИК-Петрич на основание на чл. 166 от АПК вр. с чл. 459, ал. 4 от Изборния кодекс, като е посочила че с оглед на спиране на делото до приключване на конституционно дело № 5/2020г., то на още по-голямо основание молбата й е основателна.

С разпореждане от 29.07.2020г. тази молба е администрирана, н а 19.08.2020г. е постъпило становище от ОИК-Петрич. С писмо от 11.09.2020г. В. С. е посочила, че очаква голям трепет и надежда произнасянето й по молбата от 22.07.2020г. по чл. 166, ал.2 от АПК, такова искане е направено и с молба от 07.10.2020г., като със същата е посочено и решение по к.д. № 5/2020г. вече е постановено и обнародвано. С определение от 08.10.2020г. ВАС е отхвърлили молбата на В. С. за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на ОИК-Петрич, като с определение от 22.10.2020г. е възобновено производството по делото, същото е било насрочено за 28.01.2021г., по депозирана молба от жалбоподателя за определяне на срок поради бавност делото е пренасрочено за 03.12.2020г, направено е искане за отвод на съдебния състав от жалбоподателя на 20.11.2020г., в о.с.з. от 03.12.2020г. съдебният състав се е отвел от разглеждане на делото, същото е било разгледано от друг съдебен състав на 18.01.2021г., решение е постановено на 01.02.2021г. и с него оспореното решение на АС-Благоевград е отменено, като вместо него е постановено друго, с което е отменено обжалваното Решението на ОИК № 222- МИ/14.01.2020г. за прекратяване предсрочно на пълномощията на В. П. С. като кмет на кметство Коларово, общ. Петрич и е обезсилено издаденото й удостоверение. С Определение от 09.03.2021г. е отхвърлена молбата на адв. Г. от 03.02.2021г за поправка на решението в частта за разноските.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. Установява се по делото, че ищецът е поискала по реда на глава ІІІ А от ЗСВ да й се изплати обезщетение за забавеното разглеждане и решаване на делото, искането е отхвърлено, поради което и предявяване на иска по чл. 2б от ЗОДОВ пред съда е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част: Предявеният иск е с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ. Съгласно чл. 2б от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/, като при произнасяне по тези искове съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Със ЗОДОВ законодателят е уредил специална отговорност на държавата, която е обективна и не е обвързана с вина на длъжностното лице-пряк причинител на вредите. Отговорността на държавата е специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя на работа по чл. 49 от ЗЗД и тя също е гаранционно-обезпечителна. ЗОДОВ определя специалния ред и условия за обезщетение, като за неуредени случаи се прилагат общите разпоредби на ЗЗД, съобразно § 1 от ДР на ЗОДОВ.

Нормата на чл. 2б от ЗОДОВ създава компенсаторен механизъм за бавно правосъдие. С нея е предвидена самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Претенцията за обезщетение, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ, се разглежда по ЗОДОВ и реда на ГПК. Критериите, въз основа на които съдът прави преценката дали е допуснато нарушение са посочени примерно в чл. 2б, ал.2 от ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ.

Отговорността на държавата по ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 2б от ЗОДОВ е установяване на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Съдът приема, че в конкретния случай от събраните по делото неоспорени от страните писмени доказателства, се установява че при разглеждане на дело № 3428/2020г. по описа на ВАС е допусната забава при разглеждането и произнасянето по искането на В. П. С. по чл. 166 от АПК за отмяна на предварителното изпълнение на Решение № 222-МИ/14.01.2020г. на ОИК- Петрич, с което са прекратени предсрочно пълномощията й като кмет на с. Коларово, общ. Петрич. Искания за същото с идентично съдържание са направени от В. С. на 07.05.2020г. и на 26.05.2020г., 22.07.2020г. и едва на 29.07.2020г. препис от това искане е изпратено на насрещната страна, която е депозирала становище на 19.08.2020г., като едва на 08.10.2020г. ВАС е постановил съдебен акт по искането на В. С. и то след настоявания за същото от В. С. с искания от 11.09.2020г. и на 07.10.2020г. В случая производството по искането на В. С. е такова по чл. 166, ал. 4 вр. с ал.2 от АПК – за спиране на предварителното изпълнение на решение на ОИК- Петрич по чл. 42, ал.1, т. 5 вр. с чл. 42, ал. 3 от ЗМСМА. Срокът за разглеждане на това искане и за произнасяне по него съгласно чл. 166, ал. 3 от АПК е незабавно. В случая обаче едва на 29.07.2020г. искането е админиситрирано от ВАС, като независимо че отговор е постъпил на 19.08.2020г., произнасяне на ВАС по това искане е едва от 08.10.2020г. Това разглеждане и произнасяне по искането по чл. 166 от АПК съдът приема, че надхвърля значително разумния срок за същото. За това забавяне обективни причини съдът приема, че не са съществували. Действително, производството по административното дело е било спряно на 30.06.2020г. поради образувано конституционно дело № 5/2020г. Искането по чл. 166 от АПК обаче е направено още на 07.05.2020г., тоест 1 месец и 23 дни преди това, поради което и това конституционно дело съдът приема, че е било пречка за произнасяне по същото, още повече че предмета на това конституционно дело не е имало отношение към искането по чл. 166 от АПК. Развитието на производството след 08.10.2020г. е ирелевантно за настоящото дело, поради което и безпредметно е да се обсъжда дали са обективна пречка за развитие на делото исканията за отвод на съдебния състав по админстративното дело. Следва за пълнота да се посочи, че процесуални действия на страната, които не са целели умишлено забавяне на разглеждане на делото, не са от естество да обосноват извод, че страната е допринесла за забавяне на делото. Неоснователни са доводите на ответника по исковете, че произнасянето по чл. 166 от АПК е само отделен етап от административното производство, общата продължителност на което е в рамките на разумния срок и така, нямало основание да се ангажира отговорността му по чл 2б от ЗОДОВ. Действително, исканията по чл. 166 от АПК са направени в производството по обжалване на Решение № 222-МИ/14.01.2020г. на ОИК-Петрич, с което са прекратени предсрочно пълномощията й като кмет на с. Коларово, общ. Петрич. Това искане по чл. 166 от АПК обаче е относително самостоятелно и представлява способ за защита на права и интереси, различни от тези, които се защитават с жалбата срещу Решението на ОИК по чл. 42 от ЗМСМА. Този извод следва при съобразяване на спецификата на искането за спиране на предварителното изпълнение на Решението на ОИК и на искането за отмяна на Решение на ОИК. Двете искания се различават съществено по отношение на следващите се по тях процесуалните действия; по отношение на сроковете за произнасяне; по отношение на релевантните обстоятелства за постановяване на съдебен акт по тези искания; по отношение на правните последици от произнасянето по тези искания, тоест на правата и на интересите, защита на които те дават; по отношение на възможност за обжалване и срокове за същото. Така съдът приема, че производството по чл. 166, ал. 4 вр. с ал.2 от АПК не е част от развитието на производството по жалбата срещу Решението по чл. 42 от ЗМСМА, забава при която да не може да служи за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 2б от ЗОДОВ и доводите на ответника по исковете в обратния смисъл съдът приема за неоснователни. В случая срокът за произнасяне е „незабавно”, произнасянето е 5 месеца след отправяне на искането и съдът приема, че така е надхвърлен значително разумния срок за произнасяне.

Съдът приема за установено по делото, че ищецът е претърпял вреди от забавянето в произнасянето по искането по чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 от АПК. Не е необходимо да се доказват по делото обичайните, типични неимуществени вреди от съдебното производство, което е продължило извън рамките на разумния срок, каквито вреди са притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието му в държавността поради забавяне на делото. В такива случаи разумно е да се предполага по опитните правила и правилата на житейската логика, че на ищеца са причинени страдания, безпокойство, разстройство и други подобни неимуществени вреди. Няма пречка това логическо и житейско предположение да бъде оборено по делото, но тежестта за същото се носи от ответника по исковете. /В този смисъл са Решение 5062/03.05.2023г. по гр.д. № 2077/2022г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.; Решение № 239/20.12.2022г. по гр.д. № 3714/2022г. на ВКС, ІV-то Г.О. /. В случая твърденията на ищеца за претърпените вреди са в рамките на обичайните, поради което и доколкото не е опровергана презумпцията, че такива са претърпени, то съдът приема за установено по делото, че ищцата е претърпяла обичайните вреди от забавянето в разглеждането и произнасянето по искането й. В подкрепа на извода на съда е установеното по дело настоятелни искания на ищеца към ВАС за произнасяне по искането й по чл. 166 от АПК, като такива са отправени общо три по съществото на искане, а след това - две искания с напомняне, че произнасяне по него все още няма, а такова се дължи и срокове за същото са отдавна изтекли. Това поведение на ищеца по административното дело доказва, че липсата на произнасяне не й е безразлично, а я притеснява.

С оглед гореизложеното правилно районният съд е приел, че са налице основания за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 2б от ЗОДОВ.

По размера на обезщетението: Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съдилищата на база на релативния критерий за справедливост – арг. по чл. 52 от ЗЗД. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението. Обезщетението следва да е съразмерно с конкретно претърпените вреди, като удовлетворява изискването за справедливост. При определянето му следва да се съобразят относимите към всяко увреждане обстоятелства, но и отделно теци които са свързани със спецификата на иска по чл. 2б от ЗОДОВ. Последните предпоставят съобразяването на общата продължителност на производството, доколко то се явява над "разумния" срок; ангажираността на страната в съдебното производство - брой участия в съдебни заседания, пътувания до съда; повлияло ли е и как воденото производство върху начина на живот на страната; значението на делото за страната, вкл. вида и размера на спорния имуществен интерес, предмет на забавеното производство; добросъвестността на увредения. /В този смисъл Решение № 239/20.12.2022г. по гр.д. № 3714/2022г. на ВКС, ІV-то Г.О. /.

В конкретния случай срокът за произнасяне е бил незабавно, а такова произнасяне е постановено след 5 месеца, предмет на произнасяне е било спиране на предварително изпълнение на решение за предсрочно прекратяване на пълномощия на жалбоподателя като кмет на с. Коларово /което определя същественото значение на делото за страната /, исканията които са направени по чл. 166 от АПК са три с идентично съдържание, в последствие са отправени две заявления, сочещи че срок за произнасяне отдавна е изтекъл, делото в частта по искането по чл. 166 от АПК не се е характеризирало с фактическа и правна сложност, принос за продължителността на поризводството по чл. 166 от АПК няма жалбоподателя, нито друга страна по делото. Причината за забавянето на производството по чл. 166 от АПК в случая е само процесуалното поведение на съда. Предвид предмета на спора по чл. 166 от АПК продължителността на производството от 5 месеца, посочения в закона срок з „неабавно произнасяне“, съдът приема, че е значително над обичайната за този тип дела. Тази продължителност съдът приема, че е засилила чувството на притеснение на ищеца и е довела до накърняване на чувството й за справедливост и доверие в държавността. Делото е било от съществено значение за ищеца, който извод следва не само от процесуалното поведение на ищеца по административното дело и активността й по същото, но и с оглед на характера и правните последици от оспорения административен акт, които са се проявили незабавно в правната сфера на ищеца- прекратяване на пълномощията й като кмет. Последното безспорно е повлияло върху ежедневието на ищеца, особено съществено в частта за професионалната заетост и обществена ангажираност. Ангажираността на страната с делото е била висока, което се доказва от отправените от нея многократни искания за произнасяне на ВАС по искането по чл. 166 от АПК. Така съдът приема, че в случая справедливото обезщетение за ищеца е в размер на сумата, за която иск е уважен от районния съд, тоест сумата от 3050лв. Този извод следва при съобразяване на горепосочените от съда критерии за определяне на размера на обезщетението, както и на социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през периода на процесното увреждане през 2020г. Неоснователни са доводите на ищеца, че в случая му се дължи максималния размер на допустимото обезщетение по чл. 60а от ЗСВ, но не по-малко от петкратния размер на средната заплата в сектор държавно управление. При определяне на размерът на обезщетението съдът съобразява социално- икономическите условия в страната към момента на претърпяването на вредите. Тези социално-икономически условия се определят от стандарта на живот в страната като цяло, а не само от средните заплати в държавния сектор управление, които са относими към възнаграждението на ищеца. Неоснователни са доводите на ищеца, че му се следва макисмално допустимото обезщетение. В случая действително ищцата е била кмет на с. Коларово, като безспорно наличието на лице, което заема тази длъжност от висок обществен интерес, липсата на такова лице неминуемо създава затруднения на живущите в населеното място. При определяне на обезщетението по чл. 2б от ЗОДОВ обаче релевантни са негативните последици за ищеца, а не за общността на населеното място. Следва да се посочи, че в случая ищцата е отправила три молби за спиране на предварителното изпълнение по чл. 166 от АПК преди да получи произнасяне по искането. Тези молби са с идентично съдържание, поради което и съдът приема, че искането е едно, а не както твърди ищеца три отделни искания, по две от които има отказ от правосъдие, а по третото - голямо забавяне. Реално искането е такова по чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 от АПК, което е направено на 07.05.2020г., то е администрирано на 29.07.2020г. и произнасяне по същото е от 08.10.2020г., тоест 5 месеца след като е направено. Този срок от 5 месеца съдът съобрази при определяне на обезщетението. Да се приеме, че всяка от молбите от 07.05.2020г., от 26.05.2020г. и от 22.07.2020г. представляват отделни искания съдът приема, че няма основание. Това е така, защото молбите са идентични по съдържание, насочени са за защита на едни и същи права и интереси, разглеждат се по един и същи ред, адресирани са до един и същ орган и то в момент, в който не е имало произнасяне по такива искания от ВАС.

При така възприето съдът приема, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

По частната жалба: Съдът приема същата за неоснователна. Разноските се разпределят по реда на чл. 78 от ГПК. Цената на иска е материалният интерес, от който се определя възнаграждението на адвоката по чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

От него съразмерно на уважената част от исковете се определя възнаграждението, което следва да се присъди на адвоката, представлявал ищеца безплатно по делото на някое от основанията по чл. 38, ал.1 от ЗАдв.

По отговорността за разноски: При този изход на делото съдът приема че нито една страна няма право на разноски за държавна такса, защото жалбите им са отхвърлени.

На адв. Г. следва да се присъди възнаграждение в размер на 396, 50лв. по двете въззивни жалби при съобразяване на минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г., сложността на делото, която не е висока, на уважената част от исковете.

На ответника по исковете – ВАС, следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 69, 50лв., определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК при съобразяване на сложността на делото, която не е висока.

За производството по чл. 248 от ГПК не се следват разноски. Така мотивиран, Софийският градски съд