Решение № 58 от 13.2.2019 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 817/2018 г.

Производство по чл.258 и следващите от ГПК. С Решение № 1429/27.09.2018г., постановено по гр.д.№2360/2018г. Районен съд – гр. П. е осъдил П.А.П., ЕГН••••••••••, на осн. чл.296, ал.1 т.2 от ЗОВСРБ/отм./ да заплати на ••• гр. Д.М., сумата от 3636, 93лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от липси, вследствие на неотчетени материални запаси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ИМ - 03.04.2018г., до окончателното изплащане на сумата. Осъдил П.А.П. на осн. чл.86 от ЗЗД, да заплати на ••• гр.Д.М., сумата 2913, 19лв.- законна лихва върху главницата за периода от датата на установяване на липсите - 14.04.2008г. до датата на ИМ - 03.04.2018г., като за разликата до претендираните 3828, 12лв., отхвърлил предявяният иск като неоснователен и недоказан. Осъдил П.А.П. на осн. чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на ••• гр.Д.М., сумата 412, 83лв., представляваща направени разноски, по компенсация. Срещу така постановеното решение на Районен съд – гр. П. е постъпила въззивна жалба от П.А.П. чрез пълномощника му – адв. И.И. от Адвокатска колегия – гр. П.. Въззивникът счита първоинстанционното решение за неправилно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не е изяснил делото от фактическа страна, че не е изложил мотиви по направените възражения относно невръчване на покана за доброволно изпълнение, че е направено оспорване на инвентаризационни описи с №10 и №11 от 14.04.2008г., че са оспорени датата и съдържанието на протокол за установени липси на материални запаси за сметка на виновното лице с рег.№4627-217/12.01.2009г., както и че липсва акт, който да оправомощени лицата съставили същия опис. Моли Окръжния съд, да постанови решение по същество, като решението на Районен съд – гр. П. бъде отменено изцяло и искът бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан с произтичащите от това законни последици. В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ••• гр.Д.М. чрез процесуалния представител – юрк. И.Н., в който се изразява становище, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционното решение е законосъобразно и правилно. Претендира се присъждане на разноски в настоящето производство. В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат изложените тези и доводи. Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна: Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Изцяло неоснователни са оплакванията, че РС-П. не е изяснил фактическата обстановка по делото, която накратко е следната: Безспорно се установ ява от представените писмени докадзателства, че въззивникът П.П. е бил кадрови военнослужещ, назначен първоначално със заповед № 402/19.05.2003 г. на командира на ••• на длъжността „завеждащ склад въоръжие и боеприпаси” в секция „•••” в поделение - •••, която длъжност е заемал до прекратяване на договора му за военна служба със заповед със заповед № К - 1062/14.12.2007 г. на командира на •••. Също безспорно е, че както с длъжностната характеристика, така и с редица заповеди на командира на ••• П.П. е бил определян периодично за материалноотговорно лице спрямо зачисленото му имущество в склада, така - заповеди № 536/25.06.2003 г., № 137/30.01.2004 г., № 57/07.01.2005 г., № 91/10.01.2006 г. и заповед № 86/08.01.2007 г. Спорен е въпросът установени ли са липси в повереното на П. имущество по съответния ред, в какъв размер и следва ли той да ги възстанови? Установено е от писмените доказателства - „Длъжностни характеристики на длъжностите за кадрови сержанти по ЩАТ № ••• на ••• с рег. № •••/06.04.2007г. относно длъжността „Завеждащ склад със стрелково ••• и боеприпаси” в секция „ ••• •••”, че заемащият в длъжността е имал за функционални задължения: да спазва правилата за приемане, съхранение и раздаване на имуществото в склада; да приема, да опазва и раздава по надлежен ред имуществото в склада; да води отчета на зачислените му материални средства. Същите задължения като завеждащ склад в секция „•••” П. е имал и по време на действието на предходното щатно разписание на ••• - ЩАТ № •••, установено от „Длъжностни характеристики на длъжностите по ЩАТ № ••• на ••• с рег. № •••/31.01.2005г. Несъмнено е, че при така установените задължения на П. през целия период на службата му е бил материално отговорно лице, на когото е възложено като служебно задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, както по силата на Устава на БА, така и с конкретните заповеди и длъжностни характеристики на командира на поделението. Съгласно разпоредбата на чл.296 ал.1 т.2 от ЗОВСРБ/отм./ при констатирана липса военослужещият, притежаващ описаното качество отговаря за пълния размер, заедно със законната лихва от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от деня на откриване на липсата. Установяването на липсата също е надлежно установено. По повод подадения от П. рапорт за уволнение със своя заповед № 106/30.01.2008 г. командирът на ••• назначил комисия, която да извърши проверка на зачислените на ст. серж. П.П. материални ресурси в склада и тяхното предаване на новоназначения на същата длъжност старши сержант Д.Я.. Следва да се посочи, че такива проверки-инвентаризации са извършвани от комисии и предходните 2006г. и 2007г., като в акт №3/06.06.2006г. форма ••• и №•••/26.02.2007г. е установено, че няма липси от повереното имущество. При извършената през 2008г. проверка, проведена от комисията в състав к-н Й.Ш., ст.Е.Г., ст.с-т Б.С. и гр.л.Д.В., за която са съставени инвентаризационни описи с №10 и №11 от 14.04.2008г. са констатирани разминавания по отношение на зачислените и установени вещи. По част от позициите е устатовена липса, т.е. наличните са по-малко от тези, които следва да са, а по друга част от позициите е установен излишък, т.е. наличното е повече от това, което следва да бъде според оправдателните документи. Законът не въвежда санкция за излишни количества на материални ценности, но за липсите такава е предвидена изрично. Липсата е надлежно установена. В закона няма изрично посочен метод за установяване на липси. Затова и общата форма на извършване на инвентаризация по ЗСч е приложима и в случая. Командирът на поделението, като осъществяващ ръководни и контролни функции е възложил тази проверка на конкретно оповестена поименно в заповедта комисия. Именно тези лица са извършили проверката и са констатирали какво е фактическото състояние, както и че някои от поверените материални ценности са в по-малко количество. Това е надлежно посочено поотделно за всяка една позиция, като количество и единична стойност. Факт е, че в инвентаризационен опис №10 не е посочена позиция с липса. Видно е, че там вещите са със значителна стойност и всички са налични. Липсите са в инвенратизационен опис №11-относително по-дребни вещи с относително по-ниска стойност. Въз основа на този инвентаризационен опис е съставен и два протокола за установени липси на материални запаси за сметка на военно лице №135/18.04.2008г. и №136/18.04.2008г. В тях подробно са описани отново липсващите вещи по количества, единични цени и обща стойност. Този протокол е съставен от комисия, надлежно назначена със Заповед №416/18.04.2008г. на Началника на военновъздушна учебна база. При така наличните доказателства, съдът счита, че липсите в повереното за отчитане и съхранение на въззивника П. имущество са установени по надлежния ред. Това е станало с инвентаризационни описи, а и с последващ протокол за конкретизирането на липсите по количество и цена. Комисиите са били надлежно назначени и овластени да извършат тези действия с нарочни заповеди от командира на поделението. Самите описи са подписани от П., без отразени забележки и възражения. Направените в тази насока възражения, че тези описи са оспорени са неоснователни, тъй като страната не оспорва, че е подписала описа, а оспорва, че същият отразява действителни факти. Със самото полагане на подписа от страна на П. същият сам е потвърдил, че изложените в документа факти отговарят на действителността. Няма законово изискване комисията, която извършва инвентаризацията и която е съставила протокола за установените липси да е в един и същи състав. В тази връзка разпитаните свидетели са категорични, че отразеното в инвентаризационните протоколи отговаря на действително установените наличия на материални ценности, както и на липсващите такива. Нормално е като база за инвентаризацията да служи описа от предходната година 2007г., от който е видно, че не е имало констатирани липси и излишъци. Протоколът за установяване на липси е връчен на П. при условията на отказ на 25.04.2008г., което е надлежно отбелязано върху него и удостоверено с подписите на двама свидетели. По идентичен начин е връчена и поканата за доброволно изпълнение на л.48 от делото, като изрично е отбелязан отказът на П. да подпише, както и присъствието на адв.И.. Тази покана не е част от обстоятелствата относими към реализиране на пълна имуществена отговорност, но е от значение за началния момент, от който се дължи законната лихва. С оглед на изложеното съдът намира, че са налице всички законови предпоставки за реализиране на пълна имуществена отговорност на бившия военослужещ П. по отношение а установените липси на материални ценности поверени му за съхранение, разходване и отчитане. Предвид тяхната специфика – това са основно боеприпаси и оръжейни принадлежности цената им се възприема от съда, според протоколите на комисията за установяване на липса ценностите са на обща придобивна стойност 5408.46лв. с ДДС. Искът е предявен за 3636.93лв., поради което се явява основателен за целия си размер и следва да бъде уважен. Основателен е и искът по чл.86 от ЗЗД по отношение на законната лихва върху тази сума. Тъй като не е ясно кога е причинена щетата, правилно РС- - 14.04.2008г. За периода до 01.04.2018г. – датата на подаване на исковата молба дължимата сума е в размер на 2913, 19лв. Същата следва да се присъди на въззиваемото поделение Изяло неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност. Същата съгласно чл.296 ал.3 от ЗОВСРБ /отм./ е десет години. Тя тече от 14.04.2008г. – датата на откриване на липсата и към 01.04.2018г. не е изтекла. С оглед на всичко гореизложено Окръжният съд приема, че обжалваното Решение на П.ски районен съд е валидно, допустимо и обосновано на доказателствата по делото в съответствие с разпоредбите на Закона, липсват основания за неговото изменение или отмяна и поради това следва да бъде потвърдено. Предвид подробността и обстоятелствеността на изложените към първоинстанционното решение мотиви въззивната инстанция препраща и към тях на основание чл.272 от ГПК. Предвид изхода на процеса и на основание чл.78 ал.1 вр.с ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл. 25 ал.1 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ П.А.П. следва да бъде осъден да заплати на ••• гр.Д.М. разноски по делото за настоящата инстанция – възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100лв. С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд