РЕШЕНИЕ

№ 2482

гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20231100109173 по описа за 2023 година П. Ц. П. е предявил срещу Прокураура на Република България иск с правно основание чл.2 ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Ищецът П. Ц. П. сочи, че през пролетта на 2014 г. (без конкретизация на дати) е задържан в гр. Силистра във връзка с издадена срещу него Европейска заповед за арест (ЕЗА) от Република Франция, Апелативен съд гр. Мец по преписка № 12/169/000001. По образуваното ч.н.д. № 123/2014 г. на ОС Силистра съдът е отказал изпълнение на заповедта поради непредставяне от страна на френските власти на допълнително изискана информация.

На 17.06.2014 г. П. Ц. е задържан отново за срок от 24 часа от МВР, а на 18.06.2014 г. за срок от 72 часа от прокурор при СГП във връзка с издадена ЕЗА от Република Франция. Отбелязано е, че срокът на задържането му следвало да изтече в 2: 40 часа на 20.06.2014 г. В 8: 50 часа на 20.06.2014 г. било констатирано, че искането от страна на френските власти е вече разгледано от ОС Силистра по ЧНД 123/2014 г. и било постановено незабавното му освобождаване. Фактическото освобождаване е станало в 10: 30 часа на 20.06.2014 г., т.е. срокът на задържане е бил с 13 часа по-дълъг от нормативно предвидения.

На 13.11.2022 г. П. П. бил задържан отново от органите на МВР на основание издадена от прокуратурата на гр. Мец, Република Франция, ЕЗА с цел привеждане в изпълнение на влязло в сила неприсъствено решение от 03.03.2016 г., постановено по дело № 563/2016 г. на Апелативен съд гр. Мец, с което на подсъдимия било наложено наказание 4 години лишаване от свобода. На 14.11.2022 г. с постановление на прокурор от СГП П. Ц. П. бил задържан за срок от 72 часа и било внесено искане за вземане на мярка за неотклонение “задържане под стража”. По образуваното ЧНД 4901/2022 г. на СГС, 21 с-в, на П. П. била определена мярка за неотклонение “парична гаранция” в размер на 2000 лв., изменена в “домашен арест” по образуваното пред САС ВНЧД 1269/2022 г. Ищецът сочи, че на 05.12.2022 г. от СГП било внесено искане за допускане на изпълнение на ЕЗА, издадена на 28.09.2018 г. от Прокуратурата в гр. Мец. По образуваното ЧНД 5336/2022 г. СГС, 11 с-в, е прието, че в заповедта липсва изискуемото съдържание за престъпленията, за които е осъден - време, място и степен на участие на исканото лице. Отказано било издаване на ЕЗА. Решението било потвърдено от САС по ВНЧД 392/2023 г. Ищецът сочи, че въпреки констатираните нередовности от първостепенните съдилища съответната прокуратура протестирала отказа на съда да издаде ЕЗА, като същевременно бездействала и не представила доказателства относно твърдяното старание и трайна упоритост при укриване. Ищецът твърди да не е бил търсен от страна на полиция/прокуратура и разчитали на случайно задържане при преминаване на границата. Превод на заповедта от 28.09.2018 г. на езика на задържания бил наличен едва на 15.11.2022 г., т.е. след задържането му на Аерогара София на 13.11.2022 г. Т.е. задържането било упражнено въз основа на ЕЗА без изискуемо съдържание и без на задържаното лице да му бъдат разяснени правата за защита.

Ищецът твърди, че от 2014 г. бил подложен на постоянен стрес, че спрямо него се провеждало наказателно преследване без да е бил надлежно уведомен за протичането му и без да знае какви действия би могъл да предприеме, за да защити правата си. Твърди взетата мярка за неотклонение “домашен арест” за период от 6 месеца да е била прекомерна при липса на доказателства за пропорционалността на ограничението и възможността да се укрие или да извърши престъпление. Ищецът твърди, че в нарушение на чл. 5 ЕКПЧОС и чл. 6 от ХОПЕС, както и на чл. 12 от Рамково решение 2002/584/ПВР спрямо него били приложени неефективни, неадекватни и непропорционални правни действия. По делата не били представени данни за предприетите действия за надлежно уведомяване на П. П. за провеждано срещу него наказателно производство, както и за постановеното неприсъствено решение, въз основа на които била издадена ЕЗА, за възможностите за обжалване и искането за възобновяване на наказателното производство. Прокуратурата следвало да прецени и обезпечи, че постъпилата ЕЗА отговаря на изискванията на рамковото решение преди да пристъпи към осъществяване на наказателна репресия. Ищецът твърди в резултат на неправомерните действия на Прокуратурата претърпял и да продължавал да търпи силен стрес, чувство за отчаяние и несигурност. Бил нервен, имал притеснения от финансово естество. Загубил доверие в органите на българската правоохранителна система. Страхувал се за малолетното си дете. Твърди, че развил посттравматично стресово разстройство като късен отговор на преживения стрес. За защита по посочените наказателни производства заплатил и адвокатско възнаграждение в общ размер 14800 лв. По изложените съображения П. Ц. П. претендира осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати на основание чл. 2, ал. 1 т. 1 ЗОДОВ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. и 14800 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и законна лихва за забава върху претендираните главници, считано от 11.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.

В отговор на исковата молба Прокуратурата на Република България оспорва предявените искове. Прави възражение за давност по отношение на претенцията за вреди по повод издадена ЕЗА от 2014 г. и задържането на ищеца. По повод ЕЗА от 28.09.2018 г. счита, че няма незаконосъобразност в действията на ответника и че не е пасивно легитимиран да отговаря за твърдяни нарушения. Задържането в периода 13-14.11.2022 г. е с цел привеждане на присъдата в изпълнение, а мярката “домашен арест” е изпълнявана по решение на съда и този период следвало да се приспадне от постановената присъда на френския съд. При привеждане в изпълнение на влязла в сила присъда изпълняващата държава не можела да откаже признаването на съдебния акт, а при задачно осъждане изключенията се преценявали от съда в различно производство. Оспорва да е налице нарушение на Рамково решение 2002/584/ПВР. Оспорва настъпването на твърдяните вреди и наличието на причинно-следствена връзка с действията на прокуратурата. СГП е била ангажирана въз основа на искането от страна на молеща държава-членка на ЕС да инициира процедура по екстрадиционно производство пред СГС, П. П. е бил обявен за международно издирване по линия на Дирекция “Международно оперативно сътрудничество” на МВР, регистриран бил в Шенгенската информационна система за установяване и задържане с цел привеждане в изпълнение на влязлото в сила неприсъствено съдебно решение № 563/2016 г. Отказа да се изпълни ЕЗА бил на формално основание и съдът бил длъжен да изиска оригиналните документи от издаващата държава и да възложи превода им на български език. Прокуратурата не разполагала с правомощие да проверява правилността и доказателствената обезпеченост на обвинението, обосноваността и законосъобразността на постановената присъда. Гаранциите по чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА счита за неприложими. Ищецът е регистрирал адрес след задържането му - на 21.11.2022 г., за да претендира мярка “домашен арест”, като не е пребивавал на адресите в гр. Силистра, където е издирван за изпълнение на ЕЗА, поради което изводът, че ищецът се е укривал не бил неоснователен. Продължителността на изтърпяване на мярката за неотклонение “домашен арест” не зависела от действията на прокуратурата, а от компетентния съд, мярката не била отменена като незаконосъобразна, а поради отпаднала необходимост. По отношение на претендираните вреди възразява за прекомерност на претендираното обезщетение за неимущестевни вреди, както и на претенцията за имуществени вреди по отношение на заплатеното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. П.а, поддържа предявените искове. Ответникът, чрез прокурор Христова, оспорва исковете.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за задържане на лице от 20.05.2014 г. на ТД „Национална сигурност“ – Силистра, ДАНС, П. П. е задържан за срок от 24 часа въз основа на издадена ЕЗА от 20.05.2014 г. от съдия-следовател към Окръжен съд в гр. Мец. На 20.05.2014 г. въз основа на Постановление на прокурор към ОП гр. Силистра П. П. е задържан за срок до 72 часа считано от 06.00 часа на 20.05.2014 г. По НЧД 121/2014 г. съдебно заседание е проведено на 21.05.2014 г. С определение от 21.05.2014 г. съдът е постановил вземане на мярка за неотклонение задържане под стража, като съдът е взел предвид наличието на опасност П. Ц. да се укрие при съобразяване, че е обвинен в извършване на множество престъпления и тяхната наказуемост с „лишаване от свобода“ в немалък размер.

По образуваното НЧД № 123/2014 г. на ОС Силистра с определение от 26.05.2014 г. е отказано изпълнение на ЕЗА, издадена от Апелативен съд гр. Мец, пр. преписка 12/169/000001. Изменена е мярката за неотклонение на П. П. от „задържане под стража“ в „домашен арест“. Съдът е отбелязал, че служебно е изискал оригинала на заповедта и гаранции от издаващата държава по чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА, че лицето ще бъде върнато в България, след изслушването му на френска територия. Такива гаранции не са постъпили. Отчетено е, че условията за предаване по чл. 36 ЗЕЕЗА са налице, но липсват задължителни такива по чл. 41, ал. 3.

На 17.06.2014 г. П. П. е задържан за срок от 24 часа на основание обявяването му за издирване в ШИС по повод издадена ЕЗА от компетентните власти на Република Франция, като за следващ период от 72 часа П. П. е задържан от дежурен прокурор, считано от 2: 40 часа на 18.06.2014 г. В постановление от 20.06.2014 г. на СГП по преписка 10085/2014 г. е отразено, че срокът е неправилно определен като е следвало да включва и срока на полицейското задържане. Въз основа на допълнително изискана информация на 20.06.2014 г. е констатирана идентичност на ЕЗА с тази, по която е налице произнасяне с влязло в сила решение на ОС Силистра, поради което не е следвало да се образува ново производство. Постановено е незабавно освобождаване на П. П.. С постановление от 14.11.2022 г. по пр. пр. № 21382/2022 г. на СГП е наредено задържане под стража за 72 часа на П. П. считано от 14.11.2022 г., основание ЕЗА от 28.09.2018 г. на прокуратура в гр. Метз. Отразено е задържане на 13.11.2022 г. за срок от 24 часа на П. П. на Аерогара София. В мотивната част на искането по чл. 43, ал. 2 ЗЕЕЗА е посочено, че целта на мярката е осигуряване на участието на лицето пред СГС по предстоящото производство. Посочено е, че П. П. е обявен за международно издирване, постановено е влязло в сила неприсъствено съдебно решение на 03.03.2016 г. по дело № 563/2016 г. на окръжен съд в Метц с наложено наказание 4 години лишаване от свобода за пет извършени престъпления, попадащи в обхвата на чл. 36 ЗЕЕЗА. Посочено е, че е изискан превод на заповедта на български език, депозиран в СГП по електронна поща на 15.11.2022 г. С определение от 17.11.2022 г. по НЧД 4901/2022 г. на СГС е оставено без уважение искането за вземане на мярката за неотклонение „задържане под стража“ като вместо това е определена парична гаранция в размер на 2000 лв. Съдът е приел, че в издадената ЕЗА са посочени пет отделни и разнородни по своя характер престъпления за които П. П. е обвинен без яснота за извършването им – т.е. липсвал основен реквизит по чл. 37, ал. 1 т. т. 5 ЗЕЕЗА, наред с това не е налице и реална опасност от укриване. Отчетено е, че П. П. живее на адрес със своето семейство, ангажиран е с трудова дейност – износ на череши за чужбина. С определение от 22.11.2022 г. по ВЧНД 1269/2022 г. на АС София първоинстанционното определение е изменено в мярка „домашен арест“. Съдът приема, че макар и в по-кратка форма, се съдържа изложение на фактите, представляващи законови реквизити, както и че са налице всички формални изисквания при описание на деянията, за които лицето е осъдено, поради което изложеното от първоинстанционния съд не отговаря на обективните факти. Съдът е мотивирал, че П. П. е знаел за наказателното дело в Република Франция от 2014 г. по повод първата ЕЗА. Няма данни как е търсен, не се констатира активност на прокуратурата и се е разчитало на случайно задържане. Приел е, че са налице упорити действия да се отклони от наказателен процес в чужда държава, поради което е изменил мярката за неотклонение от „гаранция“ в „домашен арест“.

По искане вх. № 83243/05.12.2022 г. на СГП за разглеждане и допускане на изпълнение на ЕЗА от 28.09.2018 г. е образувано НЧД 5336/2022 г. на СГС. Насрочени са открити съдебни заседания на 19.12.2022 г. – с недаден ход поради невръчена от П. П. призовка на адреса, на който изпърпява мярката домашен арест. Насроченото на 11.01.2023 г. е отложено отново поради невръчване на призовката като в докладна полицаите отразяват, че лицето не е открито на адреса. В съдебното заседание се е явил защитника на П. П. – адв. Т.. Процесуалният представител е заявил твърдение в обратен смисъл – че П. П. живее на адреса и това е и мястото на адвокатска дейност на адв. Т.. В съдебното заседание на 11.01.2023 г. поради неоткриването на адреса на изпълнение на мярката „домашен арест“ е постановил изменение на същата в „задържане под стража“ в следствения арест на бул. „Г.М.Димитров“, откъдето да бъде призован за следващото съдебно заседание. Делото е насрочено за разглеждане на 13.02.2023 г. В докладна от 11.01.2023 г. е посочено, че неправилно е отразено, че П. П. не пребивава на адреса поради съвпадение с имена на друго лице, приложени са 4 докладни с отразяване при проверки лицето да е откривано на адреса. По молба от 12.01.2023 г. на П. П. с определение от 13.01.2023 г. е отменено определението от 11.01.2023 г. в частта за изменената мярка за неотклонение. Съдът е изискал гаранции по чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА – че след предаване на лицето на територията на Франция и изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ П. П. ще бъде върнат на територията на България. В отговор от 25.01.2023 г. чрез Национално бюро „Евроджъст“ е посочено, че гаранции по чл. 41 ЗЕЕЗА не са необходими, като след изтърпяване на наказанието лицето е свободно да се движи и пътува, както и че присъдата не е погасена по давност. С определение от 15.03.2023 г. по е отказано изпълнението на ЕЗА от 28.09.2018 г., издадена от прокуратурата на гр. Метц, Република Франция и е потвърдена мярката за неотклонение „домашен арест“. С писмо от 07.02.2023 г. на съда в гр. Мец е посочено, че П. П. може да се завърне на българска територия след изтъряване на присъдата. Посочено е и че може да поиска условно предсрочно освобождаване и да завърши изтърпяването на присъдата в България. Съдебното заседание на 13.02.2023 г. е с даден ход на съдебното следствие при явяване на П. П., отложено поради изискване на допълнителна информация за погасителна давност на посочените в ЕЗА престъпления - постъпил е отговор на 21.02.2023 г. На 24.02.2023 г. П. П. е поискал изменение на взетата мярка за неотклонение в по-лека. С решение от 15.03.2023 г. съдът е приел, че ЗЕЕЗА не съдържа всички реквизити и не става ясно дали се касае за изтърпяване на наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години или за провеждане на някакъв етап от наказателното производство, отразено е задочно осъждане на 03.03.2016 г., като същевременно е посочено, че решението не е окончателно и П. П. може да подаде възражение срещу него в срок от месец от връчването му – т.е. ЕЗА е неясна. Наред с това е отразено, че когато ЕЗА се изисква за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ на основание чл. 40, ал. 2 т. 4 ЗЕЕЗА може да се откаже предаване. Отказано е изпълнение на ЕЗА от 28.09.2018 г. и е потвърдена мярката за неотклонение на П. П. „домашен арест“ до влизане в сила на решението. По протест е образуваното ВЧНД 392/2023 г. по описа на САС. С разпореждане от 24.02.2023 г. съдът е изискал допълнителна информация от френските власти относно влизане в сила на присъдата и давността, отговор е постъпил на 09.05.2023 г. в който е посочено, че решението не е връчено на подсъдимия и той ще има право да обжалва веднага след уведомяването му при пристигане във Франция. При докладване в откритото заседание на изисканата справка прокурорът заявява, че съобразно новопредставените справки за невлязла в сила присъда не поддържа протеста. С решение № 165/10.05.2023 г. по първоинстанционното решение е потвърдено, отменена е взетата мярка за неотклонение „домашен арест“. Съдът е приел, че от ЕЗА не става ясно за какво се иска предаването на българския гражданин – за изтърпяване на наложено наказание или за провеждане на наказателно производство, споделени са и мотивите за отказ в хипотезата на чл. 40, ал. 2 т. 4.

По делото са представени 4 разписки за получаване на сума в общ размер 14800 лв., без същите да са приложени и към съответните НЧД, по които се твърди да е осъществявано, съответно заплатено на адв. Т. за процесуално представителство. От приложените наказателни дела съдът констатира наличие на договор за правна защита и съдействие по по НЧД 4901/22 – без отбелязване за договорен и заплатен размер на адвокатско възнаграждение.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.Ч., Я..К. и М.М.. Свидетелката Ч. сочи, че е във фактическо съжителство с ищеца от 2016 година. Ищецът й споделил как през 2014 г. бил арестуван в дома му без разяснения и без доказателства за вината, по-късно го пуснали. Същата година отново на същото основание бил арестуван. Свидетелката знае, че се касаело за казус във Франция, но ищецът никога не бил посещавал Франция и нямал отношения с държавата, не е развивал търговска дейност там. През 2014 г. ищецът, заедно със своя баща, се занимавал със земеделие и земеделска техника. След ареста ищецът продължил да помага на баща си, но вече не пътувал в Европа по работа. В момента не работел. През 2022 г. ищецът отново бил задържан, чакали го на летището, но при влизане в Република България отново по случая с Франция бил задържан. Впоследствие бил освободен и поставен под домашен арест за срок от 6 месеца. След това вече ищецът не бил същия, вече не работел. Станал асоциален, започнал да пуши. Станал нервен спрямо членовете на семейството. Отказвал да се вижда с приятели. Вечери не спял. За момента преустановили плановете за второ дете и сключване на граждански брак. Ищецът се притеснявал от това периодичните му арести да не приключат занапред. При рутинни проверки от полицаи бил стресиран, страхувал се да не бъде арестуван пред детето. Не е търсил професионална помощ, в семейството чели книги за самопомощ и се опитвали да се справят. В периода 2016 – 2022 г. ищецът и свидетелката пътували в чужбина заедно. През 2018 г. ищецът наел адвокатка във Франция, която го уведомила, че ищецът не е редовно призоваван по делото, посъветвала го да изчака изтичането на давността, по тази причина не е подал молба до френския съд за запознаване с делото.

Свидетелят К. сочи, че е приятел с ищеца от 1999 г., текущо се чуват почти всяка седмица. Знае, че през 2014 г. ищецът бил двукратно задържан за „нещо за франция“, но не знаел за какво. В гр. Силистра сложили етикет на ищеца и той напуснал, живял последователно в гр. Пловдив и впоследствие – в гр. София. През 2022 г. ищецът бил повторно арестуван, впоследствие поставен под домашен арест за 6 месеца. Ищецът изпаднал в паника заради семейството си, не знаел как ще се справи. Преди ареста ищецът и свидетеля ходели заедно на планина, море, почивки, след задържането се изолирал, страхувал се от нов арест. След 2022 г. у ищеца настъпила голяма промяна. Станал дръпнат, затворен, зависим от приятелката си финансово. Не излизал от дома си, отказвал да се забавлява с приятели. Според показанията свидетелят М. се познава с ищеца от 2019 г., съседи са. Първи ищецът се нанесъл в новопостроения блок, държал ключовете от различни табла. Преди 2 години свидетелят разбрал за ареста на ищеца. Често говорели за това, че без вина на ищеца се налагало да търпи всичко, ищецът никога не бил посещавал Франция и му се налагало да търпи обвинение. След ареста ищецът станал потиснат. Свидетелят сочи, че дълги години ищецът търгувал с италиански селскостопански машини, имал бизнес в Малайзия, вече взето от друга фирма. След раждането на детето му ищецът се затворил в себе си, съпругата му го издържала. Свидетелят подсказвал на ищеца да потърси професионална помощ от психолог, но ищецът отказвал.

По делото е приета и неоспорена Съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р А. П.. Експертът не споделя диагнозата, поставена при психологична консултация на 30.05.2023 г. в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД от клиничен психолог В. – посттравматично стресово разстройство. Експертът определя състоянието на ищеца като разстройство в адаптацията (F43.2.) – състояние на субективен стрес и емоционално разстройство, обикновено нарушаващо социалното функциониране, което възниква в период на адаптация към значими жизнени промени или към последиците на стресогенно жизнено събитие. Страданието у ищеца е породено от естеството на самото повдигнато обвинение и на осъдителната присъда, издадена във Франция, на фона на преживяването за тревожност и несправедливост, обусловено от личното субективно убеждение за невиновност. Това лично преживяване, отнесено към мярката за ограничение „домашен арест“ обуславяло и към момента наличието на подобни емоционални състояния, свързани с психична реакция към събитията, относими към поставената задача. В съдебно заседание експертът допълва, че посттравматичното стресово разстройство така, както е формулирано в Международната класификация на болестите, изисква психиатрична оценка (от лекар). Разстройството в адаптацията обикновено е преодолимо като състояние – не просто с даване на лекарства, но и чрез прекъсване на стресогенния фактор. Наложителна е и психологична работа с пациента като експертът дава добра прогноза.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.

Съдът намира, че изложените от ищцовата страна оплаквания следва да се разгледат в обхвата на чл. 2, ал. 1 т. 1 и т. 2 ЗОДОВ.

При направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение европейската заповед за арест от 20.05.2014 г. от съдия-следовател към Окръжен съд в гр. Мец, респ. наведените твърдения за претърпени от П. П. вреди от задържането му в периода 20.05.2014 г. – 20.06.2014 г. – съдът взема предвид, че 5-годишният давностен срок за предявяване на претенция за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди е изтекъл към подаване на исковата молба по настоящото дело – 10.08.2023 г. (дата на пощенско клеймо). Ето защо безпредметно се явява обсъждането на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответната страна за тези оплаквания.

В останалата част, по отношение на твърденията за неправомерни действията на прокуратурата по ЕЗА от 28.09.2018 г. съдът намира следното.

Предпоставките на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, обуславящи основателност на ищцовата претенция за присъждане на обезщетение са свързани с установяване на следните правно релевантни факти: задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени… както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (така и Решение № 636/30.10.2024 г. по гр.д. № 346/2024 г. на ВКС, IV г.о.).

Според цитираната разпоредба на Конвенцията всеки има право на свобода и сигурност, като лишаването от свобода е допустимо в случаи и по ред, предвиден от закона в изрично посочени изключения (б. „а“ – б. „f“.). В решение по делото Б. срещу България (12 октомври 2021 г.) ЕСПЧ разяснява, че всяко лишаване от свобода трябва не само да попада в обхвата на едно от изключенията, предвидени в член 5, § 1, алинеи a) до f), но и да бъде „законосъобразно“. По отношение на „законосъобразността“ на задържането, включително спазването на „реда, предвиден от закона“, Конвенцията основно препраща към националното право и въвежда задължението за спазване както на материалните, така и на процесуалните му норми. Отбелязано е, че „отговорността за тълкуването и прилагането на вътрешното право се пада на първо място на националните власти, особено на съдилищата. …Що се отнася до лишаването от свобода, от съществено значение е вътрешното право ясно да определя условията на задържане и начинът на прилагане на закона да е предвидим“ (Creangă срещу Румъния [ГК], № 29226/03, § 101, 23 февруари 2012 г.).

На свой ред чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ предпоставя обезщетяване на вреди при незаконни действия и бездействия в нарушение на правата по чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията (право на незабавно уведомяване за причините за ареста и обвинението, право на бързо изправяне пред съдия и процес в разумен срок или освобождаване до процеса; право на съдебен контрол върху задържането и незабавно освобождаване при незаконност).

В конкретния случай твърденията за незаконосъобразност на задържането са свързани с нарушени права от страна на ответната страна при изпълнение на Рамково решение на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите- членки (2002/584/ПВР), респ. Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест. По дело C-237/15 PPU Съдът на Европейския съюз разяснява, че рамковото решение не може да има за последица да измени задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 ЕС и отразени в Хартата на основните права на Европейския съюз, като доколкото тя съдържа права, съответстващи на правата, гарантирани от ЕКПЧ, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената конвенция и никоя разпоредба на Хартата не трябва да се тълкува като ограничаваща или накърняваща правата, признати по-специално от ЕКПЧ при приложение и на презумпцията за еквивалентна защита (the Bosphorus Hava Yolları Turizm ve Ticaret Anonim Şirketi v. Ireland).

Съдът взема предвид, че според разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЕЕЗА когато за исканото лице е получена Европейска заповед за арест извън случаите по ал. 1, полицията го задържа за 24 часа и уведомява незабавно съответния окръжен прокурор. В тези случаи прокурорът извършва проверка дали Европейската заповед за арест отговаря на изискванията на чл. 36 и 37. Прокурорът може да постанови задържане на лицето за срок до 72 часа, ако деянието, за което е издадена Европейска заповед за арест, е включено в списъка по чл. 36, ал. 3 или съставлява престъпление по законодателството на Република България. Според регламентацията в чл. 43, ал. 2 ЗЕЕЗА в случаите по чл. 42, ал. 2 прокурорът внася искането за вземане на мярка в съответния окръжен съд, ако деянието, за което е издадена Европейска заповед за арест, е включено в списъка по чл. 36, ал. 3 или съставлява престъпление по законодателството на Република България.

От събраните по делото доказателства е видно, че задържането на П. П. на 13.11.2022 г. на аерогара „София“ е по повод обявяването му за международно издирване от френските власти чрез Шенгенската информационна система. Решението за подаване на сигнал за издирваното лице в ШИС е на издаващия ЕЗА съдебен орган (чл. 9, т. 2 от рамково решение 2002/584) като предвид обстоятелството, че на първоначалния етап няма яснота в коя държава ще бъде арестувано лицето, заповедта се депозира без превод. Съдът отчита, че своевременно - на 14.11.2022 г. прокуратурата е изискала превод на ЕЗА на български език, като отговор с приложен превод е постъпил на 15.11.2022 г. и е приложен към искането за вземане на мярка за неотклонение.

Настоящият съдебен състав отчита, че при съобразяване на посочените разпоредби няма основание за ангажиране на отговорността на ответника в частта, касаеща осигуряване на изпълнение на взетото от френските власти решение за арест и предаване на П. П. от момента на първоначалното задържане до внасяне на искането за вземане на мярка за неотклонение - пред съответния окръжен съд (както на етап вземане на мярка за неотклонение, така и на етап внасяне на искането за разглеждане по същество). Тези действия се основават на разпоредбата на чл. 1, т. 2 от рамково решение 2002/584 - държавите-членки следва да изпълнят всяка европейска заповед за арест въз основа на принципа на взаимното признаване. Този принцип се определя като „крайъгълния камък“ на съдебното сътрудничество“ (съображение 6 от рамково решение 2002/584). Съдът взема предвид, че за разлика от общата уредба на българския наказателен процес, според която прокурорът е “dominus litis” на досъдебна фаза, в рамките на дадените му от НПК правомощия и преценява дали и срещу кое лице да повдигне обвинение за извършено престъпление, ролята на прокуратурата при издадена ЕЗА е различна. Следва да се отчете, че според чл. 1, т. 1 от рамково решение 2002/584 европейската заповед за арест е съдебно решение, което е издадено от държава-членка, с оглед задържане и предаване на друга държава-членка на издирвано лице, с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане. Т.е. преценката на прокуратурата на този първоначален етап е формална и ограничена до спазване на изискванията по чл. 42 и чл. 43 ЗЕЕЗА, каквато преценка е осъществена. Допълнително следва да се отчете, че П. П. в рамките на разглеждането на НЧД 4901/22, 5336/22 и 932/23 не е въвел оплаквания за бездействие от страна на прокуратурата или съда при реализация на правото му на защита, вкл. в хипотезата на чл. 40а ЗЕЕЗА не е поискал връчване на решението, с което е задочно осъден.

По отношение на твърденията за вреди от ограничаване правото на свобода за периода 22.11.2022 г. - 10.05.2023 г. чрез мярка за неотклонение „домашен арест“ съдът намира следното. В посочения период прокуратурата и съдът са извършили действия при спазване на процедурата и сроковете, посочени в чл. 44 ЗЕЕЗА. Следва да се отче, че за времето от 19.12.2022 г. до 13.02.2023 г. (1 месец и 25 дни) първите две съдебни заседания са отлагани поради неявяване на П. П. при надлежно уведомяване на упълномощения защитник. Съдът взема предвид, че в съдебно заседание на 11.01.2023 г. адв. Т. е заявил, че на адреса, на който П. П. изпълнява мярката „домашен арест“ самият адвокат упражнява своята дейност и има преки наблюдения за надлежното съблюдаване на наложената мярка за неотклонение. Настоящият съдебен състав намира, че извън предпоставките на НПК за даване ход на делото добросъвестното упражняване на права в посочената хипотеза на съвпадение на адресите осигурява възможност макар и непризован чрез съда, П. П. да се яви в насрочените съдебни заседания, бидейки уведомен от процесуалния му представител (за постановеното разпореждане от 09.12.2022 г. е налице отбелязване адвокат Т. да е уведомен по телефон на 09.12.2022 г.), каквато активност е проявил при подаване на молбата на 12.01.2023 г. за отмяна на изменената мярка в „задържане под стража“. Ето защо преценката следва да се ограничи за времето 13.02.2023 г. – 10.05.2023 г. (87 дни). Посоченият период кореспондира на определения в чл. 17 от рамково решение 2002/584, като за същия разглеждането на искането е предпоставено от неколкократно изискване на справки от френските власти за конкретизация на обстоятелствата в ЕЗА – касаещи влизане в сила на акта, чието изпълнение се търси и приложимост на давностни срокове. Тези справки са изискани по почин на съда именно с цел гарантиране правата на П. П. при постановяване на решението по същество.

По така изложените съображения съдът намира, че доколкото не се констатира противоправно действие или бездействие от страна на ответника в обхвата на чл. 2, т. 1 и т. 2 ЗОДОВ, безпредметно се явява обсъждането на останалите предпоставки за уважаване на ищцовата претенция за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени, съответно – имуществени вреди.

По разноските:

Предвид изхода от спора сторените от ищеца разноски следва да останат в негова тежест.

Мотивиран от изложеното Софийски градски съд