Решение № 197 от 17.6.2026 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 145/2025 г.

Производството е на основание чл.247, ал.1 и 4 от ГПК /2008 г/. По делото е постъпила писмена молба от ищеца чрез пълномощника му адв.П. С. Г. от АК Стара Загора с личен №1000025560 Кантора гр.Стара Загора ул."Св.Княз Борис 1" № 98 апр.6 Мо6.тел:••••••••••, етаП : р5д1ауу@аЬу.Ьд. като процесуален представител на ищеца И. Д. Д. ЕГН •••••••••• с постоянен адрес •••, настоящ адрес ••• с Адрес за призоваване и съобщения по делото: чрез адреса на кантората на адв.П. С. Г.- гр.Стара Загора ул."Св.Княз Борис I" № 98 ап.6 по Гр.дело № 145/2025г. по описа на Окръжен съд Стара Загора Гражданско отделение \/1-ти състав, Докладчик: Съдия Николай Уруков с Правно основание - чл. 247 от ГПК. Молителите твърдят в молбата си, че е налице допусната ОФГ в същото Решение, като съгласно чл.247 ал.1 от ГПК съда по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Със съобщението, получено на 15 април 2026г. им било връчено Решение № 113 от 24.03.2026г. постановено по Гр.дело № 145/2025г. на Старозагорски окръжен съд. След като се запознали със съдържанието на решението и в срока за обжалване подават настоящата молба за поправка на очевидни фактически грешки допуснати от съда при постановяването му, като считат, че са налице основанията за това, поради следното: С Решение № 113/24.03.202бг. постановено по гр.д. 145/2025г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, съда на осн. Чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.84-86 от ЗЗД и чл.235 от ГПК е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на И. Д. Д. сумата от 27 507.50 евро представляваща левовата равностойност на 53800лв., от които 1942.91 евро или 3800лв. за претърпени имуществени вреди , ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на в сила на оправдателната присъда 06.07.2018г„ както и неимуществени вреди 25564.59 евро представляващи левовата равностойност на 50 000лв., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда- 06.07.2018г. Видно от петитума на исковата молба , е направено искане Прокуратурата на РБ да бъде осъдена да заплати на ищеца И. Д. имуществени вреди в размер на 38000 лв. и неимуществени вреди в размер на 100000 лв. ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, прекратяването, до окончателното изплащане. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено ДП № 163- 4/2013г. по описа на ОСлО при ОП гр.Стара Загора, прекратено частично с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 26.02.2020г. на районен прокурор при РП Чирпан и изцяло в останалата част с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 28.02.2022г. на прокурор при РП Ст.Загора ТО Чирпан поради недоказаност на обвиненията. Поради направено възражение в отговора представен от Прокуратурата за неяснота на посоченото в иск. молба в първото по делото съдебно заседание ищеца е заявил, че претендира за лихва върху присъдените от съда суми за имуществени и неимуществени вреди считано от 26.02.2020г., когато е издадено първото Постановление за частично прекратяване. Отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ е обективна, но останалите й характеристики (материално-правните предпоставки) я определят като деликтна, а не договорна отговорност, поради което лихвата тече от деня на постановяване на оправдателна присъда или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Искането за лихва е аксесорно и то следва основния иск претендирай като главница ,не съществува самостоятелно, а само ако е поискано. В случая ищеца е направил такова искане в обстоятелствената част на исковата молба, в петитума и е изяснил в първото по делото съдебно заседание. Неправилно съда в диспозитива на решението, както и преди това в заключителната си част на мотивите, където е определил размера на дължимата сума имуществени вреди и а неимуществени вреди, които присъжда и които Прокуратурата следва да изплати на ищеца И. Д. Д. посочени на л.37, и л. 39 от решението си е посочил като дата на начисляване на законна лихва върху всяка една от присъдените суми - считано от 06.07.2018г.деня на постановяване на оправдателната присъда. Очевидно съда е допуснал явна фактическа грешка като посочената дата не кореспондира с написаното в мотивите на решението от стр.1 до стр.37, тъй като за да постанови съдебното си решение, съда приема, че обезщетение се дължи, както за имуществени, така и за неимуществени вреди, което произтича от правилото на чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ, като наказателното производство срещу И. Д. Д. е прекратено с постановление за прекратяване от 26.02.2020г. частично и с второто постановление 28.02.2022г. изцяло. Съда е посочил изрично и датите на прекратяване с всяко едно от постановленията на Прокуратурата от 26.02.2020г. и второто от 28.02.2022г. Като логически извод при така изразеното в мотивите съда би следвало като приема, от кога е увреждането да присъди аксесорното задължение за присъждане на лихва, тъй като е поискано такова от датата, посочена от ищеца 26.02.2020г. илиако счита, че следва да е датата на окончателното прекратяване то тогава лихвата върху присъдената сума обезщетение за имуществени вреди 3800 лв. и за неимуществени вреди 50 000 лв.да се начисли считано от 28.02.2022г., но не и от посоченото в диспозитива и последните абзаци на мотивите на решението дата 06.07.2018г. Предвид горното Ви молим да разгледате настоящата ни молба да приемете същата за подадена в срок от процесуално легитимирана страна в процеса и да уважите същата, като на основание чл.247 ал.4 във вр. с ал.1 от ГПК да поправите допуснатите в решението очевидни фактически грешки: на стр.37 абзац 4-ти, вместо написаното „считано от 06.07.2018г. до окончателното плащане," да замените с текста , „считано от 26.02.2020г. до окончателното плащане" на стр.37 абзац б-ти в мотивите на решението вместо написаното, „считано от 06.07.2018г. датата на която е влязла в сила с присъда под №87 по в.н.охд. №53/2018г. на Бургаски апелативен съд, с която ищеца е окончателно оправдан, влязла в законна сила на 06.07.2018г. до окончателното плащане" да замените с текста „ считано от 26.02.2020г. деня на издаване на постановлението за прекратяване до окончателното плащане". В диспозитива на решението на стр.39 абзац първи, вместо написаното „ ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 06.07.2018г. до окончателното изплащане на присъдените дължими суми" да замените с текста" ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постановлението за прекратяване - 2б.02.2020г. до окончателното изплащане на присъдените дължими суми" В диспозитива на решението на стр.39 абзац втори , вместо написаното „ ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 06.07.2018г. до окончателното изплащане на присъдените дължими суми" да замените с текста" ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постановлението за прекратяване - 26.02.2020г. до окончателното изплащане на присъдените дължими суми". МОЛЯТ да уважите подадената молба, като правилна и законосъобразна, като отговаряща на изискванията на чл.247 от ГПК или тъй като съгласно чл.247 ал.1 от ГПК съда може и по своя инициатива да поправи допуснатите в решението си очевидни фактически грешки, то може да се произнесе и по своя инициатива, ако е установил това. По делото е постъпил писмен ОТГОВОР по реда на чл.247 ал.2 от ГПК от В. К.- прокурор в ОП- Стара Загора, като представител в производството на ПРОКУРАТУРА НА Р.БЪЛГАРИЯ. Във връзка с получена в Окръжна прокуратура - Стара Загора молба по чл.247 ал.1 от ГПК, подадена от процесуалния представител на ищеца И. Д. Д., за поправка на явни фактически грешки, допуснати в Решение с № 113/24.03.2026г. по гр.д. № 145/2025 по описа на Окръжен съд Стара Загора, гражданско отделение VI състав, на основание чл.247 ал.2 от ГПК от името на Прокуратурата на РБ представям следния отговор: С молбата се иска поправка на двата осъдителни диспозитива на решението на стр.39, с които е присъдено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, в частта за присъдената законна лихва върху главницата, а именно думите: „считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда- 06.07.2018г.“, както и поправка на мотивите на стр.37, касаещи отново датата на начисляване на законна лихва върху размера на обезщетението, а именно думите: „считано от 06.07.2018г. датата на която е влязла в сила присъда № 87 по в.н.о.х.д. № 35/2018 на Бургаски Апелативен съд, с която ищецът е окончателно оправдан“, като вместо тях се запише текста: „считано от 26.02.2020г. датата на постановлението за прекратяване“. В молбата се развива идеята, че съдът в мотивите си от стр.1 до стр.37 бил приел по основния иск, че Прокуратурата дължи на ищеца И. Д. Д. обезщетение за вреди, произтичащи от незаконно обвинение за престъпления, за които наказателното производство е прекратено с две постановлениячастично с постановление от 26.02.2020г. и изцяло с постановление от 28.02.2022г. След което в края на мотивите си на стр.37 относно акцесорното задължение и после в осъдителния диспозитив на решението е допуснал грешка относно момента, от който се дължи лихва върху главницата, изписвайки дата 06.07.2018г., на която според съда е влязла в сила присъда № 87 по в.н.о.х.д. № 35/2018 на Бургаски Апелативен съд, с която ищецът е окончателно оправдан. Намират, че молбата е неоснователна и в случая сочените „грешки“ не представляват очевидни фактически грешки, поради следните съображения: Съгласно правната теория очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Не представляват явни фактически грешки и не могат да бъдат поправени по реда на чл.247 ГПК грешките, които съдът е допуснал при формиране на своята воля. В настоящия случай още на стр.31 абзац 4 от мотивите на Решение № 113/24.03.2026г. е посочено следното: „На датата 20.06.2018г. И. Д. Д. окончателно е оправдан с присъда под № 87 по в.н.о.х.д. № 35/2018 на Бургаския апелативен съд, влязла в законна сила на 06.07.2018г.“ После развивайки мотивите в тази насока на стр.ЗЗ последно изречение, продължаващо на стр.34, съдът дословно е написал: ,,...и съдът приема, че са налице предпоставките по чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Р.България, тъй като наказателното производство по повдигнатите срещу ищеца обвинения, е завършило с постановяване на оправдателна присъда.“. Именно в тази насока логически продължават мотивите на стр.37 абзац 4 и абзац 6 относно момента, от който се дължи лихва върху обезщетението, като отново се сочи моментът на влизане в сила на оправдателната присъда, дословно записано: „ Ето защо съдът приема, че лихва за забава върху обезщетението следва да се дължи, именно считано от 06.07.2018г. датата на която е влязла в сила присъда № 87 по в.н.о.х.д. № 35/2018 на Бургаски Апелативен съд, с която ищецът е окончателно оправдан, влязла в законна сила на 06.07.2018г....“ Такава присъда не е представена като доказателство по делото, не е твърдяна от никоя от страните, няма претенции от ищеца за незаконно обвинение, приключено с влязла в сила оправдателна присъда. В решението не е допусната грешка относно датата като цифрово изражение, а грешка относно съществен юридически факт от фактическия състав на отговорността по чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ- дали е постановление за прекратяване или влязла в сила оправдателна присъда. В началото на решението съдът е посочил две прокурорски постановления за прекратяване, а от стр.31 до края приема за установено и се мотивира с несъществуваща влязла в сила присъда, с която ищецът е окончателно оправдан. Изводите на съда не почиват на доказателствата по делото, мотивите са вътрешно противоречиви, все обстоятелства, които са посочени във въззивната жалба на Прокуратурата срещу горното решение като незаконосъобразно. В настоящия случай е налице грешно формирана воля на съда въз основа на доказателства, които не са в кориците на делото, не са сочени и представени от страните, няма претенции от ищеца за незаконно обвинение, приключено с влязла в сила оправдателна присъда. Съгласно трайната съдебна практика не е допустимо чрез искане за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 от ГПК да се замести неправилно формираната или липсващата воля на съда. Ето защо грешките, които съдът е допуснал при формирането на волята си, не представлявали явна /очевидна/ фактическа грешка и не могат да бъдат поправени по реда на чл.247 от ГПК. Предвид горното, молят да се остави молбата без уважение като неоснователна. По постъпилата молба по чл.247 от ГПК настоящият съд възприема следното: Съдът констатира, че действително в постановеното от него Решение с № 113/24.03.2026 г. по гр. д. № 145/2025 г. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора е допусната явна /очевидна/ фактическа грешка, в мотивите и диспозитива на същото Решение, по смисъла на чл. 247 от ГПК. С Решение под №113/24.03.2026г., постановено по гр.д. под № 145/2025г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, съдът на осн. чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.84-86 от ЗЗД и чл.235 от ГПК е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на И. Д. Д. сумата от 27 507.50 евро представляваща левовата равностойност на сумата от 53800лв., от които 1942.91 евро или 3800лв. за претърпени имуществени вреди , ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на в сила на оправдателната присъда 06.07.2018г„ както и неимуществени вреди 25564.59 евро представляващи левовата равностойност на 50 000лв., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда- 06.07.2018г. Видно от петитума на исковата молба, от ищеца Д. е направено искане Прокуратурата на РБ да бъде осъдена да заплати на ищеца И. Д. имуществени вреди в размер на 38000 лв. и неимуществени вреди в размер на 100000 лв. ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, прекратяването, до окончателното изплащане. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено ДП с № 163- 4/2013г. по описа на ОСлО при ОП гр.Стара Загора, прекратено частично с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 26.02.2020г. на районен прокурор при РП Чирпан и изцяло в останалата част с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 28.02.2022г. на прокурор при РП Ст.Загора ТО Чирпан поради недоказаност на обвиненията. Поради направено възражение в отговора представен от Прокуратурата за неяснота на посоченото в иск. молба в първото по делото съдебно заседание ищеца е заявил, че претендира за лихва върху присъдените от съда суми за имуществени и неимуществени вреди считано от 26.02.2020г., когато е издадено първото Постановление за частично прекратяване. Отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ е обективна, но останалите й характеристики (материално-правните предпоставки) я определят като деликтна, а не договорна отговорност, поради което лихвата тече от деня на постановяване на оправдателна присъда или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Искането за лихва е аксесорно и то следва основния иск претендиран като главница ,не съществува самостоятелно, а само ако е поискано такова. В случая ищеца е направил такова искане в обстоятелствената част на исковата си молба, в петитума на същата и е изяснил в първото по делото съдебно заседание. Неправилно съда в диспозитива на решението, както и преди това в заключителната си част на мотивите, където е определил размера на дължимата сума имуществени вреди и а неимуществени вреди, които присъжда и които Прокуратурата следва да изплати на ищеца И. Д. Д. посочени на л.37, и л. 39 от решението си е посочил като дата на начисляване на законна лихва върху всяка една от присъдените суми - считано от 06.07.2018г.деня на постановяване на оправдателната присъда. Очевидно съда е допуснал явна /очевидна/ фактическа грешка като посочената дата не кореспондира с написаното в мотивите на решението от стр.1 до стр.37, тъй като за да постанови съдебното си решение, съда категорично приема, че обезщетението се дължи, както за имуществени, така и за неимуществени вреди, което произтича от правилото на чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ, като наказателното производство срещу И. Д. Д. е прекратено с постановление за прекратяване от 26.02.2020г. частично и с второто постановление 28.02.2022г. изцяло. Съда е посочил изрично и датите на прекратяване с всяко едно от постановленията на Прокуратурата от 26.02.2020г. и второто от датата 28.02.2022г. Като логически извод при така изразеното в мотивите съда би следвало като приема, от кога е увреждането да присъди аксесорното задължение за присъждане на лихва, тъй като е поискано такова от датата, посочена от ищеца 26.02.2020г. илиако счита, че следва да е датата на окончателното прекратяване то тогава лихвата върху присъдената сума обезщетение за имуществени вреди 3800 лв. и за неимуществени вреди 50 000 лв.да се начисли считано от 28.02.2022г., но не и от посоченото в диспозитива и последните абзаци на мотивите на решението дата 06.07.2018г. Предвид горното съдът следва да разгледа настоящата молба и да приеме същата за подадена в срок от процесуално легитимирана страна в процеса и да уважи същата, като на основание чл.247, ал.4 във вр. с ал.1 от ГПК да поправи допуснатите в решението си очевидни фактически грешки, както следва: на стр.37, абзац 4-ти, вместо написаното „считано от 06.07.2018г. до окончателното плащане," да замените с текста , „считано от 26.02.2020г. до окончателното плащане". на стр.37 абзац 6-ти в мотивите на решението вместо написаното, „считано от 06.07.2018г. датата на която е влязла в сила с присъда под №87 по в.н.о.х.д. №53/2018г. на Бургаски апелативен съд, с която ищеца е окончателно оправдан, влязла в законна сила на 06.07.2018г. до окончателното плащане" да замените с текста „ считано от 26.02.2020г. деня на издаване на постановлението за прекратяване до окончателното плащане". В диспозитива на решението на стр.39 абзац първи, вместо написаното „ ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 06.07.2018г. до окончателното изплащане на присъдените дължими суми" да замените с текста" ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постановлението за прекратяване - 2б.02.2020г. до окончателното изплащане на присъдените дължими суми". В диспозитива на решението на стр.39, абзац втори , вместо написаното „ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 06.07.2018г. до окончателното изплащане на присъдените дължими суми" да замените с текста", ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постановлението за прекратяване - 26.02.2020г. до окончателното изплащане на присъдените дължими суми". Съдът следва да уважи подадената молба, като основателна, обоснована и правилна и като отговаряща изцяло на изискванията на чл.247 от ГПК или тъй като съгласно чл.247, ал.1 от ГПК съдът може и по своя инициатива да поправи допуснатите в решението си очевидни фактически грешки, то може да се произнесе и по своя инициатива, ако е установил това. Очевидно се касае за ОФГ в диспозитива на същото решение на съда като следва да се впише правилното в горепосочения смисъл. Видно от всички доказателства по делото, както и от мотивите и диспозитива на Решението по делото се установява, че действително е налице първоначално от датата 26.02.2020 год., но и последващо постановление за прекратяването на наказателното производство от 28.02.2020 год. спрямо ищеца по делото Д., поради което следва да се дължи законната лихва, считано от първата от тези две дати. Съдът счита, че действително е допусната очевидна фактическа грешка в мотивите и диспозитива на същото решение по делото, която следва да бъде коригирана именно по реда на чл.247 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал.1 от ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Явно и очевидно е, че именно това е и истинската и действителна воля на съда. Следователно следва да бъде допусната и горепосочената поправка на очевидна фактическа грешка в решение под № 113/24.03.2026 г. по гр. д. № 145/2025 г. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора, в горепосочения и горецитиран смисъл. Молбата на молителя Д. се явява основателна и като такава следва да бъде уважена в горепосочения смисъл, ведно с всички законни последици от това. Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл. 247, ал.1 и ал.4 от ГПК /2008г./, съдът