Решение № 260020 от 16.6.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 6551/2017 г.

Съдът е сезиран с искова молба подадена от „Емонта” ООД, ЕИК 201124953, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Княз АлександърІ“ № 39, представлявано от ••• С. Н. С., чрез пълномощника адв. Т.Д. против „Европът-2000“ АД, ЕИК 115131711, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Георги Трингов“ № 6, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 36 от ТЗ и чл. 86 ЗЗД. Ищецът твърди, че между страните са били сключени договори за търговско представителство от •••• г., по силата на които ответникът, като “оператор” е предоставил на ищеца, като “представител”, правото да предлага неуниверсални пощенски услуги на клиенти на територията на гр. П. и на територията на гр. С. от името и за сметка на оператора, срещу уговорено в чл. 27 от договор № •••/•••• г. възнаграждение за представителя, определено като процент от стойността на куриерската услуга без ДДС, извършени с негово сътрудничество. В изпълнение на това задължение ищецът поддържал четири офиса - два в гр. П. /•••• г. – •••• г./ и два в гр. С. /•••• г. – •••• г./. Съгласно чл. 28 от Договор № •••, ищецът следвало да получава възнаграждение в размер на 30 % от реализираните приходи от извършване на дейността. Съгласно чл. 29 от договор № ••• за всички международни куриерски услуги, извършени с негово сътрудничество, определено като пряко участие на негови служители при изпълнение на услугата и регистрирано в информационната система, възнаграждението се определя като 5% от стойността на експорта без ДДС, който клиентите заплащат за международни пратки. По силата на чл. 30 от Договора ответникът бил длъжен всеки месец, до 10-то число, да подготвя отчет за извършената дейност за предходния месец, а по силата на чл. 31 от Договора отчетът се изпращал на представителя по електронен път, който от своя страна, връщал подписания екземпляр на оператора, заедно с фактура за дължимата комисионна. Твърди се, че за месец март 2014 г. операторът „Европът 2000” АД издал месечен отчет по чл. 30 от Договора, след което представителят издал и за съответната комисионна за месец март 2014 г., общо 4 фактури на обща стойност 8282,89 лева. Тъй като ответното дружество не изпълнило доброволно задълженията си да заплати по издадените по 4 броя фактури, ищецът завел гражданско дело № 15453/2014 г. по описа на ПдРС, VІ гр. с., по което било поставено решение, с което било признато за установено, че ответникът дължи горепосочената сума, като същият заплатил доброволно задължението си, касаещо обаче отношенията между страните за периода от 01.03.2014 г. до 31.03.2014 г. Твърди се, че за периода от 01.04.2014 г. до 01.05.2014 г., ищецът е продължил да извършва съгласно договора куриерски услуги, като до настоящия момент ответникът-оператор, не е изпълнил задължението по чл. 30 и чл. 31 от Договора. Излага, че поради тази причина, за процесния период ищецът не е издал фактури за дължимите комисионни, тъй като не е получил отчет за извършена дейност. Твърди, че за периода 01.04.2014 г. – 01.05.2014 г. е извършил неуниверсални пощенски услуги в изпълнение на договор № •••, както следва: за офис И. експорт – на обща стойност 13 532,11 лева; за офис И. импорт – на обща стойност – 2987,26 лева; за офис М. Л. експорт – на обща стойност 3942,45 лева и за офис М. Л. импорт – на обща стойност 1025,35 лева, като общата стойност на извършените от ищеца неуниверсални пощенски услуги по договора за периода 01.04.2014 г. – 01.05.2014 г. е в размер на 21 487,17 лева с включен ДДС, като полагаемата се на ищеца съгласно договора сключен между страните комисионна възлиза на сумата от 6446,15 лева с включен ДДС за периода 01.04.2014 г. – 01.05.2014 г. С оглед изложеното от съда се иска да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6446,15 лева с включен ДДС, представляваща възнаграждение /комисионна/ за периода 01.04.2014 г. – 01.05.2014 г. за извършените неуниверсални пощенски услуги през този период, съгласно Договор за търговско представителство № •••/••••г., мораторна лихва за периода 01.06.2014 г. – 02.05.2017 г. в размер на сумата от 1250 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 02.05.2017 г. до окончателното погасяване на сумата. Претендират се и направените по делото разноски. В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва претенциите по основание и размер. Не се оспорва обстоятелството, че между страните е бил сключен договор за търговско представителство № ••• от •••• г., както и че на ищеца е предоставено правото да предлага неуниверсални пощенски услуги на клиенти на територията на град П. и С. в 4 отделни офиса, два в П. за периода •••• г. – 01.05.2014 г. и два в С. за периода 18.10.2010 г. – 09.04.2014 г. /съгласно друг договор/. Оспорва всички останали обстоятелства и факти, посочени в исковата молба. Твърди, че ищецът не е осъществявал дейности по договора в полза на ответника за месец април 2014 г. в посочения обем и не му се дължат претендираните възнаграждения, както и че е налице неизпълнение на задълженията по договора от страна на ищеца. Прави възражение за изтекла погасителна давност, по чл. 111 от ЗЗД, с оглед обстоятелството, че това са периодични плащания и възнаграждения за труд на търговския представител. Сочи се, че между страните имало сключен и договор за търговско представителство № ••• от •••• г. за предлагане на куриерски услуги на райони в гр. •••• с два офиса с наименование „И.“ и „Ц. С.“. Съгласно чл. 39 от сключените договори – договорите могат да бъдат прекратени без да бъдат указвани причините за това, от всяка от страните, с писмено 2 месечно предизвестие. Твърди се, че ищецът без предизвестие и без да уведоми ответника прекратил изпълнението на задълженията си и по двата договора, като в определен от него ден не отворил офисите в гр. •••• и в П.. Твърди се, че •••• на ответника установил, че по отношение на клиента на дружеството ЕТ „•••• – Д. С.“, •••• ••••• за извършените през месеците март и април куриерски услуги е отразил, че не са платени и ще се платят след издаването на месечни фактури, като били издадени такива, а именно фактура № •••/••••• г. за осъществените куриерски услуги през месец март 2014 г. на стойност 480,07 лева и фактура •••/••••• г. за осъществените куриерски услуги през месец април на стойност 148,06 лева. Реално обаче се установило, че клиентът е платил сумите още при предаването на всяка една от пратките, но •••• ••••• не е отчитал тези суми ежедневно на ответника, а ги е отразил като дължими в следващия месец, след издаване на фактурите. Впоследствие се твърди първата фактура за сумата от 480,07 лева да е платена от служителка на ищеца на 23.06.2015 г., но по втората фактура не постъпило плащане и до момента, като се твърди ищецът да дължи сумата от 148,06 лева заедно с неустойките за забава в плащането, съгласно договора, за които суми ответника прави възражение за прихващане. Твърди се, че ответникът е установил многократно такива нарушения на договора извършени в офисите на ищеца в П. и ••••. Твърди, че след прекратяване на договорите между страните, представителят е давал невярна информация на клиенти, която вреди на доброто търговско име на ответника, освен това след прекратяване на договора ищецът продължавал да предлага неуниверсални пощенски услуги от името и за сметка на ответното дружество, като заблуждавал клиентите, че пратките ще се превозят и доставят от ответника, но реално е ползвано друго куриерско дружество и приходите по тези пратки не били отчетени на ответника, а останали в полза на ищеца и другия куриер. Твърди, че ищецът дължи на ответника неустойка по чл. 40 и 41 от договорите в размер на 6000 лева по всеки един от двата договора, тъй като счита, че е налице неизпълнение на задълженията на •••• ••••• както по отношение на единия договор, за офисите в П., така и по отношение на другия договор за офисите в ••••, като с действията си – прекратяване без предизвестие и без предупреждение, което довело до невъзможност в обслужването на клиентите в тези райони за определени дни, предлагане на куриерски услуги от името на ответника, след прекратяване на договора, като пратките били предадени на други оператор и сумите не били отчетени на ответника, предоставяне на невярна информация по отношение на дружеството, уронващи доброто име на ответника, като по този начин •••• ••••• причинил вреди на ответника и на клиентите му, за които суми, при условията на евентуалност, в случай, че искът на ищеца се уважи изцяло или частично, прави възражение за прихващане. С оглед неизпълнението на договора от страна на ищеца, твърди, че последния носи пълна и неограничена имуществена отговорност. Също така за ползването на наетия от търговския представител офис в гр. ••••, ищецът не бил заплатил дължимата електрическа енергия, считано от 31.01.2014 г. до 09.04.2014 г., с оглед обстоятелството, че ответникът впоследствие ползвал този офис и са прекъснали електрозахранването е било наложително да заплатят дължимите от ищеца суми и такса за включване, които суми ищеца следвало да заплати на ответника, който прави възражение за прихващане при условията на евентуалност. Твърди се, че съгласно договорите условията за заплащане на възнагражденията са различни с оглед различните видове пратки, като ответникът дължи заплащане на възнаграждение само за услуги, извършени със сътрудничеството и участието на търговския представител, но не и когато тези пратки са доставени/приети от •••• на дружеството – ответник. Твърди, че •••• ••••• е събирал ежедневно суми от клиенти, които не е отразил като събрани в системата, а като задължения на клиенти за бъдещ период след издаване на фактура и дължи неустойка за забава в отчитането и внасянето на тези суми. Твърди, че представителят не е водил редовна документация и отчетност по договора, съгласно правилата за работа с ответника. При прекратяване на дейността, ищецът не е предал документите с приемо- предавателен протокол, не е направил отчет за извършените от него услуги, не е отчел и изплатил събраните от него от клиенти на ответника суми за куриерски услуги и за наложени платежи; не е издал на корпоративните клиенти месечните фактури и не е събрал от тях дължимите суми, за тези които плащат в брой; не е издал данъчна фактура за дължимите на ищеца възнаграждения от страна на ответното дружество с опис за извършените услуги. Ищецът е следвало да издаде фактура най-късно през месец май 2014 г. с опис към нея за претендираните суми за осъществени услуги от месец април 2014 г. Такава фактура не била издадена, нито представена на ответника, нито пък представен опис и отчет на извършените услуги, поради което ответникът не дължи възнаграждение, още по-малко с лихви за забава, след като нямало основание, нито документ по който да плати на ищеца, дори и да дължи някаква част от претендираните суми, то от ищеца не била представена данъчна фактура за възнаграждението, съгласно изискванията на чл. 31 от договора. Не били изпълнени от ищеца условията и на чл. 34, ал. 2 от договора, за да дължи ответникът плащане на възнаграждение. Съгласно договора възнаграждението на ••••• •••• е определено като 30% от реализираните приходи без ДДС, като същото включва задължение на представителя да събира вземанията на търговеца, което ищецът не е изпълнил. Твърди, че на част от клиентите ищецът не е издал и предоставил данъчни фактури, на други е издал, но не е събрал сумите по тях, за тези, които плащат в брой, като има неизпълнение на тези задължения и за месец март 2014 г. и за месец април 2014 г. за офисите в •••• и П.. Впоследствие от •••• на ответника били издадени фактурите, разнесени по клиентите и събрани сумите. Твърди, че ищецът не е издал и представил на ответника отчет за общия оборот за месец април 2014 г., като не било вярно твърдяното в исковата молба, че операторът не е изпълнил задълженията си по чл. 31, ал. 1 от договора да изпрати на представителя отчет по чл. 30 по електронен път, като твърди, че представителят е бил в невъзможност да изпълни задължението си по чл. 31, ал. 2 от договора и да върне подписан екземпляр на оператора в оригинал заедно с фактурата за дължимата комисионна, като се посочва и че цялата информация за работата на ищцовото дружество се намира в информационната система на ответника и той има достъп до нея непрекъснато. Ищецът също имал достъп до информационните системи на ответника, много време след като е прекратил изпълнението по договора, поради което е можел да си състави отчет на дейността, освен това ищеца имал първичните счетоводни документи – екземпляр от всички товарителници за подадени и приети пратки, така че въз основа на тях също може да си направи отчета и да изчисли дължимите суми. С оглед изложеното счита предявения иск за неоснователен, като моли същият да бъде отхвърлен изцяло. При условията на евентуалност е направено възражение за прихващане на основание чл. 103 и сл. от ЗЗД, поради наличие на насрещни, ликвидни и изискуеми вземания на страните, като желае да бъде извършено прихващане на претендираните от ищеца суми в размер на 6446,15 лева с ДДС, мораторна лихва за периода 01.06.2014 г. до завеждане на иска в размер на 1250 лева, както и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до извършване на прихващане на задълженията с решението, с дължимите от ищеца на ответника суми в общ размер на сумата от 12 686,33 лева, а именно: сумата от 215,52 лева, представляваща неустойка по чл. 33 от договора за забавено плащане на сумата от 480,07 лева, събрана от клиент ЕТ „•••• – Д. С.“, за извършени куриерски услуги през месец март 2014 г., които били заплатени веднага на представителя, най-късно до края на месец март, но не са отчетени от ищеца, а е издадена фактура № •••/••••• г. на стойност 480,07 лева и отразена като неплатена, която сума, била платена на 23.06.2015 г., т.е. налице е забава от 449 дни за периода 01.04.2014 г. – 23.06.2015 г., като неустойката е по 0,10 % на ден от дължимата сума, т.е. равняваща се на 0,48 лева на ден, общо 215,52 лева; сумата от 148,06 лева, представляваща събрана сума от клиент ЕТ „•••• – Д. С.“, за извършени куриерски услуги през месец април 2014 г., но неотчетени от него, като била издадена фактура № •••/••••• г. на стойност 148,06 лева, отразена като неплатена, която сума не е отчетена и платена и до момента от ищеца, заедно с дължимата неустойка за забава в размер на 174,45 лева, дължима съгласно чл. 33 от договора, за 1163 дни за периода 01.05.2014 г. – 06.07.2017 г., като неустойката е 0,10 % на ден от дължимата сума, т.е. равняваща се на 0,15 лева на ден, общо 174,45 лева; сума в размер на 46,01 лева за изразходвана електрическа енергия за периода 31.01.2014 г. – 25.02.2014 г. в офиса, ползван под наем от ищеца, която е заплатена от ответника, за да може да възстанови ел.захранването в офиса и да го ползва; сума в размер на 63,29 лева за изразходвана електрическа енергия за периода 26.02.2014 г. – 28.03.2014 г. в офиса, ползван под наем от ищеца, която е заплатена от ответника, за да може да възстанови ел.захранването в офиса и да го ползва; сума в размер на 38 лева за експресно възстановяване на захранването с електрическа енергия в офиса, ползван под наем от ищеца, която е заплатена от ответника за да може да възстанови ел. захранването в офиса и да го ползва; сумата 6000 лева неустойка, дължима съгласно чл. 41 от договор за търговско представителство № ••• от •••• г. /за офисите в ••••/ за неизпълнение на задълженията на ищеца по чл. 40 от посочения договор; сумата от 6000 лева неустойка дължима съгласно чл. 41 от договор за търговско представителство № •••• от •••• г. /за офисите в П./ за неизпълнение на задълженията на ищеца по чл. 40 от посочения договор, като всички посочени суми, се претендират заедно със законната лихва от подаване на отговора с възражението за прихващане, до датата на решението и извършване на прихващането. Моли прихващането на сумите с евентуално дължими на ищеца суми да бъде така както са посочени по поредност във възражението. Претендират се направените по делото разноски. Съдът – въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, прие следното: Като безспорни между страните са отделени следните факти: че между тях са възникнали валидни облигационни отношения, произтичащи от сключен договор за търговско представителство № ••• от •••• г., както и че на ищеца е предоставено правото да предлага неуниверсални пощенски услуги на клиенти на територията на град П. и град •••• в 4 отделни офиса, два в П. за периода ••••г. – •••• г. и два в •••• за периода •••• г. – •••• г. /съгласно друг договор/. Тъй като ответното дружество не изпълнило доброволно задълженията си да заплати издадените 4 броя фактури, ищецът завел гражданско дело № 15453/2014 г. по описа на ПдРС, VІ гр. състав. С влязло в сила Решение, постановено по горецитираното дело е признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата, за която по ч.гр.д. № 12316/2014г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ-ми гр. състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, а именно- 8282,89 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за месец март 2014г. дължимо по сключени между страните Договори за търговско представителство от •••• г. и •••• г. и анекс към последния от •••• г., за което са издадени четири фактури с № № •••,•••,••• и •••, всички от •••• г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до пълното му погасяване. Предмет на настоящото производство е претендирано от ищеца възнаграждение въз основа на същите договори за извършени неуниверсални пощенски услуги за последващ период –от 01.04.2014г. до 01.05.2014г. на обща стойност 6446,15 лева с ДДС, ведно с мораторна лихва за забава от 01.06.2014г. до подаване на исковата молба- 02.05.2017г. в размер на 1250 лева, както и законната лихва върху претендираната главница, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Доколкото предмет на настоящото производство е претендирано възнаграждение за различен период, то силата на присъдено нещо на горецитираното съдебно решение не обвързва настоящия съдебен състав извън факта на сключване и съществуване на правоотношенията между страните, по отношение на който не е налице спор. Като писмени доказателства по делото са приети Договор за търговско представителство от •••• г., горецитираното съдебно решение, ведно с акта на въззивната инстанция, която го потвърждава, месечно извлечение за оборота на „Емонта“ ООД за три офиса, договор за търговско представителство от 18.10.2010г., уведомления от ищеца за прекратяване на двата договора с вх. Номер от 09.04.2014г. и от 07.05.2014г., докладна с вх. № от 10.05.2014г., ведно с приложени 3 броя разписки за платена ел. енергия и такса включване на „Чез Електро България“, докладна с вх. № от 13.05.2014г., извлечение от ТР на Агенция по вписванията и от Комисия за регулиране на съобщенията относно вписани данни за „О.“ ООД, докладна от 10.06.2014г. относно услугите и плащането на ЕТ „••••-Д. С.“, фактури от 29.04.2014г. за осъществените куриерски услуги през месец март 2014г. и от 29.05.2014г., платежно нареждане от 23.06.2015г., анекс към договор от 23.04.2010г., доклад от 10.06.2014г., доклад от 10.05.2014г, приемо-предавателен протокол от 01.05.2014г. за предаване на 2 броя служебни сим карти, 5 броя товарителници - 1 от 28.04.2014г., 4 броя от 01.05.2014г., приемо-предавателен протокол от 05.04.2014г., квитанции от приходни касови ордери от 01.05.2014г., манифест разтоварване от 01.05.2014г., протокол от 15.10.2021г., с който се констатира, че търсените компютърни данни за периода месец април 2014г. са били на сървър, който е унищожен, както и че в „Европът – 2000“ няма никакви запазени архиви на компютърните данни от периода преди 2015г., протокол за бракуване на дълготрайни материални активи от 07.04.2017г., ведно със заповед за одобряването му, анекси към договори за куриерски услуги от 19.11.2013г., 28.04.2010г, 06.02.2012г., 29.11.2010г, 20.09.2012г., 27.07.2012г., 09.0.2011г., 20.07.2011г., 29.11.2010г., 03.09.2010г., 12.07.2010г. и 19.01.2012г. относно договорени отстъпки на куриерски услуги на различни клиенти. От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, извършена от в. л. В. Ш. се установява, че електронната система за отчитане на куриерски услуги, с която работи ответникът „Европът 2000“ АД е различна от електронната система, използвана през процесния период. От счетоводството на „Европът 2000“ АД е представен Дневник на сметка 401/1 „Доставчици- контрагент на Емонта ООД“ за периода от 01.01.2014г. 31.12.2016г. В дневника са осчетоводени фактури, издадени от „Емонта“ ООД към „Европът 2000“ АД, като последните осчетоводени фактури са от дата 04.04.2014г. Фактурите са издадени за комисионна по договор за куриерски услуги за месец март 2014г. Сумите по фактурите са платени и счетоводната сметка завършва с нулево салдо. При проверка на предоставени налични фактури за комисионна по договора за предходен период, издадени от „Емонта“ ООД към „Европът 2000“ АД е установено, че за процесния период месец април 2014г. от ответното дружество не е представен опис от електронната система за куриерски услуги, както и фактура с опис за комисионна по договор за куриерски услуги на хартиен носител за месец април 2014г. Извършен е от в. л. анализ и съпоставка на представения от ищеца опис, приложен по делото между л. 19 и л. 93, с представен опис към фактура, издаден от „Емонта“ ООД към „Европът 2000“ АД и с описи към фактури за куриерски услуги, приложени на л. 137 и л. 139 от делото. При съпоставката се установяват различия в анализираните описи по отношение на съдържащите се в колоните данни. В представения от ищеца опис не се съдържат данни за подател и получател на пратките. В колона „цена“ не става ясно дали стойността е с включен ДДС или не. От изложеното експертизата не може да извърши изчисления за дължимата комисионна за месец април 2014г. от електронната система, с която работи ответникът. Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като компетентно извършено и неоспорено от страните, но не гради решаващите си изводи въз основа на същото, тъй като не е достатъчно информативно и не дава на практика отговор на поставените въпроси по напълно обективни причини, стоящи извън волята на в. л. да даде заключение по поставените въпроси. Предвид на установения по делото факт, че е унищожена системата на ответника, в която е следвало да се съхраняват всички данни, касаещи работата на офисите на ищцовото дружество за месец април 2014г. е назначена по искане на страните съдебно-счетоводна експертиза, която да извърши задачата като изчисли сумарно стойностите на извършената от ищеца работа за периода от 01.04.2014г. до 30.04.2014г. по приложените по делото документи /л.19-95/, представените месечни извлечения и всички други приети по делото писмени доказателства. По делото е прието и заключението на тази експертиза, извършена от в. л. Т. Р. /предвид направен от вещото лице по предходната експертиза отвод/. По данни от приложените на л. 19 и сл. документи от ищеца, а именно- описи на твърдените от същия услуги, като представител на оператора „Европът 2000“ АД, експертизата е съставила 4 броя таблици, в която са включени всички фигуриращи в описите услуги по дата и цена на услугата, като в таблиците е запазен редът, в който услугите са посочени в цитираните описи. В обобщение, стойността на твърдените за извършени през месец април 2014г. от ищеца услуги, включени в таблиците, респективно в описите предоставени от ищеца е 21 352,41 лева с ДДС, съответно 17 793,86 лева без ДДС. Възнаграждението за представителя за месец април, изчислено съгласно чл. 28, ал. 1 от Договор за търговско представителство № ••• от •••• г. в размер на 30% от изчислената по горе стойност на услугите е равно на 6405,72 лева с ДДС, съответно 5338,10 лева без ДДС. Претендираните от ответника неустойки и неплатени суми по фактури са общо 12 685,33 лева, описани от в. л. подробно по видове в таблица № *. Според в. л. по делото няма данни и документи-товарителници и договори с корпоративни клиенти за това, кои от описаните в таблиците услуги са извършени на корпоративни клиенти, които ползват отстъпка. От това следва, че експертизата не може да направи заключение по въпроса какви приходи са реализирани от представителя с отчитане на отстъпките. По време на проведеното в открито съдебно заседание изслушване на вещото лице и с оглед взаимно съвпадащите становища на страните се отдели като безспорен факта, че относно посочената от в. л. в заключението сума описана на стр. 6, в размер на 1530,90 лева от 16.04.2014г. следва да се счита в размер на 15.30 лева. В този случай в таблица № 1 крайният сбор от сумите на стр. 6 от 13 532,11 лева става 12 016,51 лева. Настъпват промени и в таблица № 5 и съответно в текста над и под нея на стр. 9 от заключението- сумата 21 352,41 лева става 19 836,81 лева, сумата 17 793,68 лева става 16 530,76 лева. Крайният резултат от тези преизчисления е, че възнаграждението на представителя за месец април 2014г., посочено под Таблица № 5 в размер на 30% от изчислената по-горе стойност на услугите, вместо посочения размер от 6405,72 лева с ДДС става 5951,04 лева с ДДС, а сумата 5338,10 лева без ДДС става съответно в размер на 4959,20 лева. Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза извършена от в. л. Т.Р., тъй като същото е обективно, отговаря ясно на поставените въпроси и не е оспорено от страните. В същото време съдът не гради решаващите си изводи въз основа на същото, тъй като в. л. е работило по наличните по делото описи, съставени от ищеца и оспорени от ответната страна и както вещото лице заяви по делото и при ответното дружество няма данни за товарителници и договори с корпоративни клиенти за да може да се изчисли възнаграждението на ищеца, като процент от реализираните от представителя приходи, но с отчитане на отстъпките, както е предвидено в сключения между страните договор. За установяване на фактическите си твърдения страните ангажират гласни доказателства. От показанията/изявленията на св. Е. Я. /обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 17.10.2019г./ се установява, че е съдружник в ищцовото дружество „Емонта“ ООД. Същият е работил по разнасянето на пратки от „Емонта“ ООД за „Европът 2000“ АД и споделя пред съда възприятията си относно организацията на работа.Събирали и разнасяли пратки през текущия месец от първо до последно число. Около 10-то число на следващия месец получавали протокол с всички извършени услуги, събрани и разнесени пратки, с който трябвало да се съгласят и да издадат фактура за заплащане на предходния месец. За работата през месец април трябвало да получат протокол до 10 май. Всичко, което имало като документи при тях- архив, товарителници и необходимата информация била описана и изпратена с куриер, лично от техни служители към „Европът 2000“ АД, но те не върнали обратни разписки. Насрещният им отчетен документ за месец април така и не бил изпратен, поради което и не била издадена фактура, още повече, че щял да дължи ДДС на държавата и това също бил възпиращ факт да издаде такава. Св. установява в показанията си, че имал данните и предварително си ги изтеглил преди да прекратят договора, защото знаел, че не са коректни. Можел да изчисли сумата въз основа на документите, които имал от системата и без да му е необходим протокол. Договорът прекратил на 01.05.2014г. През месец април служителите на „Емонта“ работили, както всеки друг месец. От показанията на втория допуснат на ищеца св. В. К. /обективирани в протокол от проведено на 23.01.2025г. съдебно заседание/ се установява, че в началото на 2014г. работил във фирма „С.“, която имала договор за предоставяне на услугата на „Европът“, като франчайз. Едновременно си партнирали с „Емонта“, които имали същите договорени условия и често си помагали, тъй като имало недостиг на персонал. При приключване на отношенията през април и май заедно с „Емонта“ работили до последно. Последните предали хартиения архив на ответника, като св. присъствал на процеса на натоварване на буса, но не и на разтоварването при „Европът“. Колегите, с които поддържал отношения и до сега му споделяли, че не са си получили плащанията от ответника. Имал е досег със системата на ответника. В програмата се описвало изпращач, данни за получател, правило се товарителница, в която се описвали и останалите данни- наложен платеж, фиксиран час и друго. За установяване на фактическите си твърдения ответното дружество също ангажира гласни доказателства посредством показанията на св. М. Ц. /разпитана в проведеното на 23.01.2025г. съдебно заседание/ и св. Л. С. /протокол от с.з., проведено на 17.102019г. От показанията на допуснатия на ответната страна св. Л. С. се установява, че до средата на 2014г. работил в „Европът“ и се занимавал с всички търговски представители, включително и с „Емонта“. Дейността си последните прекратили на няколко етапа. Първо затворили офисите в ••••, а в началото на май месец и в П.. В началото на май започнали да получават обаждания от клиенти за недоставени пратки и така разбрали, че нещо не е наред. Около седмица не било ясно дали този офис работи и обслужва ли пратки. На практика всички разнасяли пратки на „Емонта“, включително и той. Доколкото св. знае имало поне по един човек във всеки офис с пълен достъп до системата. Споделя за случай с клиент ЕТ „••••“, който си платил на ръка в офис на ищеца, а в последствие била издадена месечна фактура за плащане по банка. Св. твърди, че първичната счетоводна документация не е предадена с приемо-предавателен протокол. Първичен преглед бил правен на място в офиса, където просто било потвърдено, че липсват разходни ордери за изплатени наложени платежи. Може би месец след прекратяване на дейността им имало проблеми със стари клиенти, като твърди също, че „Емонта“ станали представители на конкурентна фирма и изпращали по този канал стоки. Пратките, които били налични на клиентите в централен офис на „Европът“ свидетелят и колегите му разнесли, макар и със закъснение, но си ги получили. От показанията втория допуснат на ответната страна св.- М. Ц. се установява, че работи в ответното дружество от 2005г. и до момента. През 2014г. отговаряла за отношенията с търговските представители. За офисите в Пловдив контактувала с Е. Я., въпреки че управител на фирмата била С.. В края на месец април започнали да получават сигнали от клиенти, че офисите често не работят и не приемат пратки, след което били почивни дни през първата седмица на майските празници. След празниците Я. занесъл предизвестие за прекратяване на договора за двата офиса в П., считано след два месеца, както било по договор. Последните седмици по-скоро не обслужвали клиенти. Имало необслужени пратки, които били пренасочени към централния им офис и поети от техни служители- куриери. Търговските представители работили с тяхната програма „куриер“ и получавали парола и потребителско име, като имали пълна информация относно обслужваните от търговския представител пратки. Виждали се номер на товарителница, подател на пратката, получател, град, брой и килограми на пратката, дали е взета от адрес на клиент или офис. Видими били и всички допълнителни услуги- наложен платеж, обратна разписка, придружаващи документи, офис на плащане, клиентски номер, крайна цена с ДДС и всички необходими реквизити. Крайната цена програмата я сформирала с ДДС. Всички корпоративни клиенти на „Европът“ ползвали отстъпки вариращи от 3 до 63%. Търговските представители имали достъп ежедневно до справките. Всеки месец изготвяли справки за обслужените от тях пратки за предходния месец и ги изпращали на ответното дружество, като техен служител преглеждал описа и правил корекции на цената, като нанасял отстъпката на корпоративните клиенти. Така изготвения опис се изпращал на търговския представител за да може да бъде фактуриран. На св. не е известно при приключване на дейността „Емонта“ да са издавали фактура, както и да са им предавали документация. Единствено си спомня, че им предали сим-картите ползвани от търговските представители. В проведеното съдебно заседание на свидетеля се предявиха приложените на л. 19-93 от делото справки, за които св. потвърди, че не изглеждат като справките, които излизат от програмата на „Европът 2000“ АД. В предявените й документи липсва описание на получател и подател на пратката, посочена е стойност на услугата с ДДС, но липсва отстъпката на дадения клиент, както и данни за самите клиенти- подател и получател. •••• ••••• според св. има достъп до програмата и може да запемети и разпечата тази справка в екселски файл, който се генерира при задаване на период. В същия файл могат да се нанасят корекции, докато в програмата не може да се коригира. При предявяване на свидетелката на приложените на л. 138-142 от делото фактура с разпечатки, същата установи, че изхождат от програмата на „Европът“ и съдържат всички описани реквизити, включително подател и получател, както и крайна цена след отстъпка. Програмата „Куриер“ през 2014г. била унищожена, тъй като сървърът се сринал и нямало запазени записи. Поради наличието на противоречия между показанията на св. Я. и св. Ц. относно начина на генериране на справки от програмата и достъпа до същата и други факти, съдът допусна извършването на очна ставка между двамата свидетели. При поставянето им в очна ставка в проведеното на 14.05.2026г. съдебно заседание значителна част от противоречията между двамата св. се отстраниха, като и двамата установиха, че в програмата всичко е проследимо при въвеждане на номер на товарителницата. Според св. Я. през месец април 2014г. достъп до програмата имал той като ••• и ••• в склада, а според св. Ц. достъп са имали всички служители на трудов договор в ищцовото дружество. При извършената очна ставка и двамата св. безпротиворечиво установиха факта, че лицата с право на достъп през целия период на действие на договора между страните са имали пълен достъп, позволяващ им да проследят в програмата всяка необходима информация за пратките, включително и за изплащането на парични преводи. На допуснатите в очна ставка св. се предявиха приложените на л. 19-93 от т. І от делото справки, при което св. Я. заяви, че той ги е разпечатал със свален файл при задаване на номер на товарителница. В същите не се съдържа информация за подател и получател. Посочената цена в разпечатаните по делото справки би трябвало да е с ДДС и да съдържа отстъпките на короративните клиенти, тъй като в някои от колоните цените са много ниски и подобни цени в тарифата няма. В същото време св. Ц. заяви, че в посочените справки липсва общ сбор на цените, който би следвало да излиза в програмата. Св. Я. при очната ставка по този въпрос също заяви, че обща цена не излиза в случая, защото е необходимо да се маркират в програмата всички колони „цена“, след което в табличен вид излиза в „Ексел“ общата сума, което не е направено в приложените по делото разпечатки. Счита, че в приложените справки цената е генерирана с отстъпка, тъй като фигурират суми много по-ниски от тези в тарифата. Като цяло съдът кредитира показанията на разпитаните св., от които се установява процеса на организация на работа между двете дружества, страни в настоящия процес, факта, че за месец април 2014г. ищецът не е издал фактура за дължимото му възнаграждение по договора, а ответното дружество не е представило изискуемия съгласно договора отчет за извършената през месец април дейност. От показанията на св. Е. Я. и тези на св. М. Ц., включително и при поставянето им в очна ставка се установи факта, че приложените на л. 19-93 от т. І от делото справки са разпечатани от св. Я. от програмата по номер на товарителница. Същият е съставил екселски файл и в него не фигурират подател и получател на пратката. Липсва и общ сбор на цените, тъй като за да се получи такава справка е необходимо да се маркират в програмата всички колони „цена“. Установи се също от събраните гласни доказателства факта, че през целия срок на действие на сключения между страните договор до прекратяването му на 01.05.2014г. пълен достъп до програмата са имали служителите и на двете дружества, като св. Я. заяви в показанията си, че е можел да изчисли дължимото им възнаграждение въз основа на документите, до които е имал достъп в програмата и без да му е необходим протокол, но не е издал фактура, тъй като щял да дължи ДДС на държавата. Основните противоречия между гласните доказателства, които се констатираха от съда се концентрират относно въпроса дали през месец април ищецът коректно е изпълнявал задълженията си по договора и дали е предал на ответното дружество цялата налична документация при прекратяването му. Относно първия спорен въпрос съдът действително намира за установен факта, че ищецът е изпълнявал в някакъв обем договореностите между страните и през месец април 2014г. Предвид унищожаване на програмния продукт, в който се съдържат данните относно целия оборот и извършени доставки и липсата на достоверни източници относно действително извършената работа категоричен отговор на този въпрос не може да бъде изведен от анализа на доказателствената съвкупност. По отношение на това дали при прекратяване на договора между страните ищецът е предал на ответното дружество целия архив от документи касаещи правоотношението, съдът не кредитира показанията на свидетелите на ищцовата страна, тъй като са присъствали единствено на натоварването на кашони с книжа, но показанията им не са достатъчно информативни относно съдържанието на изпратената документация и никой от св. не е присъствал в момента на доставянето им и приемането от ответното дружество, като по делото не са ангажирани като доказателства приемо-предавателни протоколи установяващи този факт. Напротив установи се единствено факта, че ищцовото дружество е предало 2 броя сим-карти, за което е съставен протокол, приложен в кориците на делото. При така установените релевантни за спора факти и обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи: Ищецът основава претенцията си на договор за търговско представителство № ••• от •••• г., по силата на който е поел задължение да съдейства на друг търговец /ответника-оператор/ за осъществяване на дейността му по разпространение на неуниверсални пощенски услуги, срещу възнаграждение за осъщественото представителство съгласно чл. 13 от договора. Безспорно процесния договор е такъв за търговско представителство, доколкото •••• ••••• сътрудничи на друг търговец при извършване на търговската му дейност, като съдейства от името и за сметка на последния и получава възнаграждение като процент от извършените за сметка на търговеца сделки. Съгласно чл. 46 от ТЗ, вътрешните отношения между търговския представител и търговеца се уреждат от договора им, а съгласно чл. 27 от сключения между страните договор от •••• г., представителят има право на възнаграждение за всички неуниверсални пощенски услуги, извършени с негово сътрудничество, определено като пряко участие на негови служители при изпълнението на услугата и регистрирано в информационната система. В чл. 28 от договора в полза на ищеца е договорено възнаграждение в размер на 30% от реализираните приходи от извършване на дейността, предмет на договора – заплатените такси за куриерски услуги, без включен в тях ДДС и без стойността на „наложените платежи“ за доставяне на приетите пратки. В чл. 30 и чл. 31 от договора е регламентирана процедурата по извършване на плащането, включваща задължение на оператора да изготви отчет за извършената дейност за предходния месец в срок до 10-то число на следващия месец и да го изпрати на представителя по електронен път, и задължение на представителя да върне на оператора подписан отчет в оригинал, заедно с фактура за дължимата комисионна. Съгласно чл. 34, ал. 2 от договора, заплащането на сумата за възнаграждението става по банков път или в касата на оператора ежемесечно, до 25-то число на следващия месец, след като представителят е представил отчет за общия приход за месеца без ДДС, събрал е всички дължими от клиенти суми /за месеца, за който се отнася плащането/ и ги е превел в касата или по банкова сметка •••. Установи се от събраните в хода на настоящото производство гласни доказателства, а и между страните не е налице спор за това, че нито една от страните не е изпълнила визираното в тази разпоредба задължение – ответното дружество не е изготвило в срок до 10.05.2014г. отчет за извършената дейност за месец април. Ищецът от своя страна не е издал фактура за претендираната от него комисионна. В доказателствена тежест на ищеца е указано, че следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на възникнали облигационни правоотношения с ответника по договор за търговско представителство, размера на уговорените възнаграждения за предоставените услуги, изпълнение на договорните си задължения като изправна страна по договора, както и размера на претендираното вземане. По отношение на акцесорния иск за обезщетение за забава страната следва да установи наличието на главен дълг и факта на забава. Единствено категорично установен от горните факти е наличието на облигационна връзка между страните произтичаща от процесния Договор за търговско представителство. При доказателствена тежест за ищеца да установи елементите от фактическия състав, обуславящи уважаване на исковата претенция, същия не ангажира доказателства за това. Установи се от доказателствената съвкупност по делото, че представените от ищеца разпечатки, за които твърди че съставляват месечни извлечения за оборота на дружеството за извършените неуниверсални пощенски услуги за месец април 2014г., които са оспорени от ответната страна всъщност не съставляват разпечатки от самата програма „Куриер“, тъй като не съдържат всички данни налични в програмата, а са извлечени от св. Я. във екселски файл, след задаване на определени параметри и период. Същите съществено се разминават от приложения по делото месечен отчет, не съдържат данни за имена на подател и получател, не става ясно дали сумите посочени в тях са с ДДС или без, не съдържат общ брой и стойност на всички справки и без тези данни, в това число и за подател не може дължимото възнаграждение да бъде изчислено по предвидения в договора начин и след приспадане на изчислената за корпоративни клиенти отстъпка. Това се установява и от в. л. В. Ш., която в заключението си е констатирала различие между описите, приложени от ищеца /л.19-93 от делото/, с описите към фактурата за предходен месец /приложени на л. 137 и л. 139 от делото/ От показанията на ангажирания от ищеца св. Я., както и при извършената очна ставка между него и св. Ц. също се установи това различие. Установи се също, че ищцовото дружество е имало достъп до програмния продукт до прекратяване на договора между страните и както св. Я. заяви е имал достъп до цялата необходима документация за определяне на възнаграждението му и без да му е необходим месечен отчет, но не е издал фактура. Нещо повече, съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 5 от ТЗ всяка от страните може да иска от насрещната страна извлечения от търговските книги относно сделките, извършени по договора за търговско представителство, включително тези, които са необходими за проверка на определеното възнаграждение. Ищецът не само е имал достъп до необходимата му информация за определяне на дължимото за месец април 2014г. възнаграждение, но е разполагал и с правото да изиска предоставянето й от насрещната страна. По гореизложените съображения предявеният главен и акцесорен иск ще се отхвърлят, като недоказани. С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има ответната страна и същите се констатираха от съда в размер на 869,20 евро или 1700 лева, от които- заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 613,55 евро или 1200 лева и депозит за вещи лица в размер на 255,65 евро или 500 лева. Налице са доказателства за реалната им направа, като на л. 595 е приложен и списък, поради което заплащането им ще се възложи в тежест на ответната страна. Само за пълнота следва да се добави, че направеното от процесуалния представител на ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение изплатено на процесуалния представител на ответната страна е неоснователно. Предявени са в с случая два обективно съединени иска, по делото са проведени множество заседания за един продължителен времеви период, като същото се отличава и с фактическа сложност. Поради изложените мотиви, съдът