Решение № 227 от 6.4.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 1005/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 260535 от 11.08.2022 г. по т.д.№ 1609/2017г. на Софийски градски съд, ТО, 10с-в е отхвърлил предявените от А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“АД/н/ срещу Национална агенция за приходите обективно съединени искове с правно основание чл. 3, ал. 3 във връзка с, ал. 2 от ЗБН за признаване за нищожно на изявление за прихващане, извършено с ревизионен акт Р-22222515002905- 091/29.08.2016 г. с вземане на КТБ АД (н) в размер на сумата от 3 380 889, 22 лева; с правно основание иск по чл. 26, ал. 2, предл. 3, от ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 от ЗБН вр. чл. 44 от ЗБН за признаване за нищожно на изявление за прихващане, извършено с ревизионен акт Р- 22222515002905-091/29.08.2016 г. с вземане на КТБ АД (н) в размер на сумата от 3 380 889, 22 лева поради липса на форма; иск по чл. 59, ал. 5 от ЗБН за обявяване на относително недействително по отношение на кредиторите на КТБ АД (н) на прихващане, извършено с ревизионен акт Р-22222515002905-091/29.08.2016 г. с вземане на КТБ АД (н) в размер на сумата от 3 380 889, 22 лева и иск с правно основание чл.59, ал. 3 от ЗБН за обявяване на относително недействително по отношение на кредиторите на КТБ АД (н) на прихващане, извършено с ревизионен акт Р-22222515002905-091/29.08.2016 г. с вземане на КТБ АД (н) в размер на сумата от 3 380 889, 22 лева като неоснователни, както и да заплати по сметка на СГС държавна такса по производството в размер на 135 235, 56 лева. Срещу така постановеното решение на СГС е постъпила въззивна жалба от А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“АД/н/, с която са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението и с искане да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете в съотношението в което са предявени да бъдат уважени. Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“АД/н/, в която са изложени твърдения, че КТБ АД (н) има вземане към Националната агенция за приходите за недължимо събрани и платени суми за данъци, задължителни осигуровки, санкции в размер на 3 380 889, 22 лева. С РА Р-22222515002905-091/29.08.2016 г. на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК ответникът е извършил прихващане на недължимо платени и събрани суми от НАП с вземания на НАП за периода след 2014 г. за дължими публични задължения. Твърди се, че и част от посочените вземания на НАП са предявени от НАП с молба по чл. 63 от ЗБН, включени в списъка на предявени вземания от синдиците на КТБ АД (н) и подлежат на удовлетворяване със сметка за разпределение по реда на чл. 93 от ЗБН. Ищците поддържат в обстоятелствената част на исковата молба, че прихващането е нищожно, тъй като не са били налице основанията да се извърши прихващане поради неизискуемост на активното вземане, както и че не са направени в предвидената от чл. 59, ал. 2 от ЗБН форма - писмена с нотариална заверка на подписите. При условията на евентуалност ищците твърдят и че част от прихващанията са недействителни на основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, защото са направени след началната дата на неплатежоспособност на банката и след датата на поставяне на банката под специален надзор по реда на глава ХІ, раздел VІІІ от ЗКИ, а именно с ревизионен акт от 29.08.20216 година. При условията на евентуалност ищците поддържат и че прихващанията са недействителни на основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН. Ответникът Национална агенция за приходите в срока за отговор на исковата молба е заявила становище за неоснователността на предявените обективно съединени искове. Поддържала е че в хода на ревизионното производство, в резултат на което е издаден процесният ревизионен акт, е установено, че КТБ АД (н) е надвнесла корпоративен данък в размер на 3 380 100 лева и задължителни осигурителни вноски в размер ма 789, 22 лева за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 година. По силата на специалната разпоредба на чл. 150 от ДОПК било извършено прихващането от органите на приходите на недължимо платените или събрани суми за данъци, осигурителни вноски, глоби и имуществени санкции с насрещни публични задължения на КТБ АД (н). Поради това се твърди, че разпоредбите на чл. 59 от ЗБН са неприложими в отношенията между банката и Държавата, представлявана от Националната агенция за приходите. Държавата не придобива публичните вземания към длъжниците, тъй като възникват по силата на закона. От фактическа страна настоящият съдебен състав намира за установено следното: Между страните не се спори, а и се установява, че с Решение на СГС, ТО, 4-ти състав от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. е обявена неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка“ АД с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност и банката е обявена в несъстоятелност. Не е спорно, а и се установява, че с влязло в сила Решение от 03.07.2015 г. на САС, трети състав по т.д. по несъстоятелност № 2216/2015 г., е отменено решение на СГС, 4-ти състав от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. относно определената датата на неплатежоспособността и е определена друга дата на неплатежоспособността на „КТБ“ АД - 20.06.2014 г. С посоченото решение на СГС по отношение на Банката е открито производство по несъстоятелност и е обявена в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието на банката и са прекратени правомощията на нейните органи. Не е спорно между страните, а и се установява от представеното по делото и прието като доказателство извлечение от Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, че Управителният съвет е взел решение, с което е поставил „КТБ“ АД под специален надзор за срок от три месеца, считано от 20.06.2014г., назначени са квестори ограничена е дейността на Банката и изпълнението на всички нейни задължения е спряно за срок от три месеца. Не е спорно, а и се установява, че с решение № 114/16.09.2014 г. на Управителния съвет на БНБ е взето решение срокът на надзора да бъде продължен до 20.11.2014 г. По делото е представено и е прието като доказателство извлечение от доклад на БНБ до народните представители относно състоянието на „КТБ“ АД, в който включително се сочи, че следва да бъдат приложени законовите мерки за отнемане лиценза на „КТБ“ АД. Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото и приети писмени доказателства, че „Корпоративна търговска банка“ АД (н) е подала ГДД по ЗКПО, в която е декларирала надвзет данък в размер на 3 380 100 лева. Във връзка с така декларираното от КТБ със заповед за възлагане на ревизия № Р- 22222515002905-020-001/27.04.2015 г., на началника на отдел Дирекция Средни данъкоплатци и осигурители /СДО/ при ТД на НАП София е възложено извършване на ревизия на КТБ АД (н), с обхват - определяне на задълженията по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, в т.ч. за корпоративен данък, данък върху доходите на чуждестранни юридически лица, данък върху разходите за превозни средства, данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридически лица, данък върху социалните разходи, предоставяни в натура, данък върху представителните разходи за периодите от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.; по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, ДДС за периодите от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.; по Кодекса за социалното осигуряване /КСО/ Професионален пенсионен фонд, ДОО - за осигурители, Универсален пенсионен фонд - за осигурители за периодите от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.; по Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ вноски за здравно осигуряване /ЗОВ/- за осигурители за периодите от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.; по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др. и данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периодите от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 година. Заповедта за възлагане на ревизия е изменяна със заповеди № Р-22222515002905-020-002/28.04.2015 г., № Р-22222515002905-020- 003/28.07.2015 г., № Р-22222515002905-020-004/24.09.2015 г., № Р-22222515002905-020- 005/21.03.2016 г., № Р-22222515002905-020-006/22.04.2016 година. Не е спорно, а и се установява, че в резултат на ревизията е издаден ревизионен доклад № Р-22222515002905-092-001 от 15.07.2016 г., връчен по електронен път на 28.07.2016 година. Не е спорно, а и се установява, че след подадено възражение по чл. 117, ал. 5, изр. 2 ДОПК вх. № 2517-00-526 от 10.08.2016 г., с ревизионен акт № Р-22222515002905-091-001 от 29.08.2016 г., издаден от началник отдел в дирекция СДО при ТД на НАП София са установени задължения на КТБ АД (н) в общ размер на 7 482 354, 77 лева при декларирани от дружеството задължения в размер на 7 074 404, 15 лева. Корекциите на декларираните резултати, възлизащи на допълнително установени задължения в общ размер на 407 950, 62 лв. /78 987, 45 лева главница и 328 963, 17 лева лихви/ са били предмет на оспорване в производството пред директора на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. С ревизионния акт са установени внесени от КТБ АД (н) авансови вноски по чл. 83 ЗКПО за периода 01.01.2014 г. - 30.06.2014 г. (за шест месеца) в общ размер 3 380 100, 00 лева (по 563 350, 00 лева на месец), която сума подлежи на възстановяване. Тази сума за възстановяване е декларирана от КТБ АД (н) в декларация за финансовата 2014 г. с вх. № 2225И0032217/26.03.2015 година. Не е спорно, а и се установява, че с ревизионен акт № Р-22222515002905-092-001 от 15.07.2016 г органите по приходите за извършили прихващане на установените задължения на КТБ АД (н) по ЗКПО, ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО с подлежащата на възстановяване сума от 3 380 100 лева. Не е спорно, а и се установява, че с жалби вх. № 2517-00-648/16.09.2016 г. по регистъра на ТД на НАП София град и вх. № 23-30-73/21.09.2016 г. по регистъра на дирекция ОДОП София град, дружеството е оспорило ревизионния акт по административен ред. Не е спорно, а и се установява, че с решение № 2250/20.12.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП", ревизионният акт е потвърден в оспорената част - за установените резултати по: ЗДДС за периодите от м. 11.2013 г. до м. 02.2014 и по ЗКПО за корпоративен данък и данък по чл. 195 ЗКПО за периодите 2014 г.; данък върху доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения за периодите от м. 01.2014 г. до м. 08.2014 г. и от м. 10.2014 г. до м. 12.2014 г.; представителни разходи за 2014 г.; данък социални разходи за 2014 г.; данък превозни средства за 2014 г.; данък върху доходите на физически лица свободни професии и трудови договори за 2014 г.; ДОО за осигурители за периодите м. 03.2014 г. и м. 08.2014 г.; вноски за ЗО за осигурители за периодите м. 04.2014 г., м. 08. 2014 г., от м. 10.2014 г. до м. 12.2014 г.; УПФ за осигурители за периодите от м. 08.2014 г. до м. 11.2014 година. Не е спорно, а и се установява, че с решение № 5802 от 15.10.2018 г., постановено по адм. д. № 4887/2018 г. по описа на Административен съд София-град, образувано по жалба на "Корпоративна търговска банка " АД /в несъстоятелност/, поправено с протоколно решение от 29.01.2019 г. съгласно протокол от открито съдебно заседание № 13 от 29.01.2019 г., допълнено с протоколно решение 18.06.2019 г. съгласно протокол от о.с.з. № 119 от 18.06.2019 г. и протоколно решение от 27.06.2019 г. съгласно протокол от о.с.з. № 132 от 27.06.2019 г., частично е отменен ревизионен акт № Р-2222215002905-091- 001/29.08.2016 г., издаден органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 2250/20.12.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" ("ОДОП") - София, при ЦУ на НАП. АССГ е отменил ревизионен акт № Р-2222215002905-091-001/29.08.2016 г. в следните части: допълнително установените задължения за довнасяне и лихви за забава по ЗДДС за м.11.2014 г. - главница в размер на 16 104, 51 лв., м.12.2014 г. - главница в размер на 59 682, 00 лв. и лихва в размер на 9 097, 43 лв. и м.01.2015 г. главница в размер на 2 148, 54 лв. и лихва в размер на 334, 65 лв.; корпоративен данък по чл. 204, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗКПО за 2014 г. - главница в размер на 130 548, 72 лв. и лихви в размер на 1 519, 61 лв.; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периодите за м.07.2014 г. - главница в размер на 103 104, 12 лв. и лихви в размер на 20192, 19 лв., за м.08.2014 г. до размера на внесената сума от 100 684, 72 лв. и м.11.2014 г. до размера на внесения данък от 103 164, 72 лв. и лихва в размер на 8 268, 22 лв., поради неправилно прилагане на нормата на чл. 169, ал. 3 ДОПК. Отхвърлена е жалбата на "К.т.б. " АД /в несъстоятелност/ в останалата част общо в размер на 2 805 532, 16 лева. Така посоченият размер е възприет от съда като разлика между приетата от него за претендирана сума за възстановяване от Банката в размер на 3 380 100 лв. и отменената част на акта, чийто общ материален интерес е изчислен от съда в размер на 574 567, 84 лева. Не е спорно, а и се установява, че с решение № 6850 от 08.06.2020 г. по адм. д. № 10916/2019 г., VІІІ отд. ВАС е обезсилил решение № 5802 от 15.10.2018 г. по адм. д. № 4887/2018 г. по описа на АССГ, поправено с протоколно решение от 29.01.2019 г. съгласно протокол от открито съдебно заседание № 13 от 29.01.2019 г., допълнено с протоколно решение 18.06.2019 г. съгласно протокол от открито съдебно заседание № 119 от 18.06.2019 г. и протоколно решение от 27.06.2019 г. съгласно протокол от открито съдебно заседание № 132 от 27.06.2019 г. в частта, с която се отменя ревизионен акт № Р-2222215002905-091- 001/29.08.2016 г., издаден органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 2250/20.12.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика - София, при ЦУ на НАП относно установените задължения за довнасяне и лихви за забава за следните периоди и видове задължения, както следва: ДДС за данъчните периоди за м.11.2014 г., м.12.2014 г. и м.01.2015 г. в общ размер на 77 935, 32 лв.; данък по чл. 204, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗКПО за 2014 г. в общ размер на 130 548, 72 лв.; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периодите за м.07.2014 г., м.08.2014 г. и м.11.2014 г. в общ размер на 306 953, 62 лв., поради неправилно прилагане на нормата на чл. 169, ал. 3 ДОПК. Отменя се решение № 5802 от 15.10.2018 г., по адм. дело № 4887/2018 г. по описа на АССГ и в частта, с която е отменен ревизионен акт № Р-2222215002905-091-001/29.08.2016 г., относно установени лихви в размер и по периоди както следва: в общ размер на 10 231, 30 лв. за декларираните, но внесени със забава задължения за данъчните периоди м.11.2014 г., м.12.2014 г. и м.01.2015 г.; в общ размер на 1 696, 04 лв. за декларираните, но погасени със забава задължения по чл. 204, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗКПО за 2014 г.; в общ размер на 50 559, 63 лв. за декларираните и невнесени задължения по ЗДДФЛ за периодите м.07.2014 г., м.08.2014 г. и м. 11.2014 година. Обезсилено е и решение № 5802 от 15.10.2018 г., по адм. д. № 4887/2018 г. по описа на АССГ в частта, с която е отхвърлена жалбата на Корпоративна търговска банка " АД /в несъстоятелност/ в общ размер на 2 805 532, 16 лева. Отхвърлена е жалбата на "КТБ АД/н/, срещу ревизионен акт № Р-2222215002905-091- 001/29.08.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с решение № 2250/20.12.2016 г. от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП. При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК, настоящият съд достигна до следните правни изводи: Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят изцяло същите аргументи, които вече са били изтъкнати в хода на производството пред първостепенния съд, на които в обжалваното решение е даден подробен и изчерпателен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното: Настоящият съдебен състав намира, че не е налице твърдяната от ищеца хипотеза на чл.3, ал.3, вр. с ал.2 от ЗБН тъй като цитираната норма визира единствено и само случаите на нищожност на сделки и други имуществени разпореждания, по които страна е банката и които са извършени след отнемането на лиценза й за извършване на банкова дейност. Целта е чрез цитираната разпоредба да се препятства намиращата се в несъстоятелност банка да увреди масата на несъстоятелността, поради което и законодателят е предвидил и най- тежкият неблагоприятен ефект за такива действия като е прогласил тяхната нищожност. Така, по напълно аналогичен начин в разпоредбата на чл.646, ал.1 от ТЗ законодателят е предвидил абсолютна нищожност на действията и/или сделките, извършени от длъжника след настъпването на съответния юридически факт/ откриването на производство по несъстоятелност, а в настоящия случай това е отнемането на лиценза за извършване на банкова дейност/. Тези сделки/действия на имуществено разпореждане извършени от страна на самия длъжник с имущество от масата на несъстоятелността след датата на отнемането на лиценза за извършването на банкова дейност са неправомерни по силата на самото им извършване, поради което и забраната за извършването им законодателят изрично е закрепил със санкцията по чл.3, ал.3 от ЗБН като ги е обявил за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Тази санкционна последица изначално обаче не важи по отношение на прихващанията, които се упражняват чрез едностранно изявление на кредитора до банката, която той счита за свой длъжник и при които погасителния ефект не настъпва със съдействието на длъжника, а често дори и против неговата воля. Ето защо и по отношение на прихващанията, когато са извършени от кредитор законодателят е установил специален ред за прогласяване на тяхната недействителност, а именно чл. 59, ал.3 и ал.5 от ЗБН, където са изрично посочени предпоставките при които това прихващане може да бъде обявено за недействително, каквито допълнителни предпоставки за сравнение чл.3, ал.3 във вр. с ал.2 ЗБН не предвижда. С оглед на гореизложеното, доколкото е предвиден специален ред за атакуване на прихващания, извършени от кредитор с вземанията си към банката-длъжник, като са налице и специални предпоставки за обявяване на недействителността на тези прихващания, следва да бъде направен извода, че хипотезата на недействителност по чл.3, ал.3 във вр. с ал.2 от ЗБН не се прилага като способ за погасяване на задължения. Поради така изложените съображения така предявеният главен иск с правно основание чл.3, ал.3, вр. с ал.2 от ЗБН правилно е бил отхвърлен само на това основание като неоснователен. По отношение на предявените при условията на евентуалност обективно съединени искове с правно основание чл.59, ал.2, ал.5 и ал.3 от ЗБН, при правилно разясненото от първоинстанционния съд условие за последователното им разглеждане, настоящият съдебен състав приема следното: Не е спорно между страните, а и от съдържанието на цитирания ревизионен акт, с който е извършено оспореното прихващане, в хода на ревизионното производство е установено, че е надвнесен корпоративен данък в размер на 3 380 000 лева, както и задължителни осигурителни вноски в общ размер на 789, 22 лева, след което в резултат на извършеното прихващане надвнесените суми са приспаднати с изискуеми публични вземания, дължими за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г., подробно индивидуализирани по вид, основание и размер в ревизионния акт. Съгласно чл.128 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми подлежащи на възстановяване от НАП, съгласно данъчното и осигурителното законодателство, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите, като тази разпоредба се явява специална по отношение на нормите на Закона за банковата несъстоятелност, което изключва и приложното поле на чл.59 от ЗБН като последица от извършено не по установения ред прихващане. Разпоредбите на чл. 59, ал.2, ал.5 и ал.3 от ЗБН, както и на чл.3, ал.3 във вр. с ал.2 от ЗБН на които се позовава въззивният жалбоподател, не се отнасят до публичните задължения /вземания/, каквито представляват данъчните и по отношение на тях специалните разпоредби за прихващане и възстановяване се съдържат в съответните данъчни закони, както и административно-производственият ред по който се извършва прихващането е уредено в нормите на ДОПК, които са специални. Задълженията на намиращата се в несъстоятелност банка са възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност като съгласно действащото законодателство, данъкът става изискуем и възниква задължение за начисляването му от задълженото лице в определен период след датата на възникване на данъчното събитие, поради което и датата на настъпване на изискуемостта не съвпада и е различна от датата на издаване, респ. влизането в сила на данъчния акт. Това така, защото една от основните характеристики на данъците е тяхната законоустановеност по основание и по размер. Задължението за плащане на конкретния данък възниква с настъпването на определения в конкретния данъчен закон падеж, без значение дали за този данъчен период ще има нарочен акт на данъчната администрация. От изложеното следва, че публичните задължения възникват екс леге, при настъпването на определен юридически факт и стават изискуеми с настъпването на определения в конкретния данъчен закон падеж, а ревизионният акт е резултат от извършена данъчна ревизия по приложението на данъчния закон и има декларативен характер. Ревизионният акт визира винаги конкретно публично задължение на данъчно задълженото лице и поради това представлява по същността си индивидуален административен акт, който има само декларативно, а не конститутивно действие, тъй като с него не се поражда същинско данъчно задължение, а се признава вече съществуващо право на публичния взискател да получи едно данъчно вземане, ведно с лихвите за забава, определени с акта, или правото на данъчния субект да прихване или възстанови суми. Ето защо и след като правната норма на чл.128, ал.1 от ДОПК постановява, че приходният орган е длъжен да извърши прихващане с установени, но неизплатени данъчни задължения, възникнали до датата на подаване на справката-декларация за възстановяване на данъка, то независимо, че банката е в производство по несъстоятелност, следват да се приложат нормите на данъчното законодателство, а не визираните от въззивния жалбоподател разпореди на ЗБН. Процедурата по възстановяване на ДДС, респ. на надвнесен корпоративен данък е специална и ще са приложими нормите на ЗДДС, респ. на ЗКПО, независимо от факта на открито производство по несъстоятелност по отношение на банката. Въпросите, свързани с правото на прихващане, приспадане и възстановяване на възникнал данък за възстановяване, се уреждат със специалните данъчни закони, така и по отношение данъка за възстановяване, деклариран от регистрирано лице в производство по несъстоятелност, следва да се прилага процедурата по прихващане, приспадане и възстановяване, посочени в тези два нормативни акта. Специалният закон следва да се приложи за данъка за възстановяване, който се урежда в него, при отчитане разликата между текущи данъчни задължения и ДДС за възстановяване, респ. на подлежащия на възстановяване корпоративен данък. Така например разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 1 ЗДДС предвижда, че данъкът за възстановяване се прихваща, когато е установено, че има други неизплатени данъчни задължения, възникнали до датата на подаване на справката-декларация. Изрично е указано, че прихващането се извършва от приходния орган. Последният е компетентен да разпореди възстановяване на данък само след като установи, че няма други неизплатени данъчни задължения към този момент. Следователно в ЗДДС са уредени всички въпроси, засягащи правото на възстановяване на данък и съответно прихващане на непогасени данъчни задължения, като правомощията са дадени на компетентните приходни органи. Тоест, разпоредбите на чл. 92 от ЗДДС, съотв. на чл.128 от ДОПК са специални спрямо тези по чл.59 от ЗБН, в какъвто смисъл са изводите на първостепенния съд, които се споделят изцяло като правилни и от страна на настоящия съдебен състав. Поради изложените съображения предявените обективно съединени искове с правно основание 59, ал.2, ал.5 и ал.3 от ЗБН, както и на чл.3, ал.3 във вр. с ал.2 от ЗБН се явяват неоснователни и поради пълното съвпадане в изводите на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно. На осн. чл.59, ал.7 от Закона за банковата несъстоятелност ответникът въззивният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати по сметка на САС държавна такса в размер на 67 618 лева. Воден от горното, Софийски апелативен съд