Решение № 59 от 7.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 7249/2022 г.

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК. С решение № 20028537 от 09.04.2022 г. СРС, 58 с-в, по гр.д.№ 28289/2020 г. е осъдил на основание чл.71 от Закона за дипломатическата служба и чл.86, ал.1 ЗЗД Министерство на земеделието на Република България да заплати на К. П. П. сумата от 8 981,02 евро, представляваща неплатен остатък от полагаеми се командировъчни средства за задграничен мандат в ППРБЕС в гр.Брюксел, Кралство Белгия за периода април-юни 2017 г. ведно със законната лихва от 01.07.2020 г. до окончателното заплащане на вземането и сумата от 2 256,90 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.08.2017 г.- 29.06.2020 г., като е отхвърлил иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 2 256,90 евро до пълния предявен размер от 2 420,40 евро. Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника- Министерство на земеделието и храните /преди-Министерство на земеделието/ в частта, с която са уважени исковете срещу него с оплаквания, че в посочената част решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалния закон.Въззивникът твърди, че в съдебно заседание на 06.10.2021 г. първоинстанционният съд е допуснал необосновано увеличаване на размера на иска, без да му предостави срок за отговор по реда на чл.131 ГПК, с което е нарушил правото му на защита.Твърди, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, като в нарушение на процесуалните правила съдът не е допуснал писмени доказателствата, представени от въззивника, които са относими към спора, нито е уважил молбата му за преформулиране на задачи към ССчЕ.Излага оплаквания, че първоинстанционното решение е постановено при неправилно приложение на относимите материалноправни норми и че съдът неправилно е интерпретирал правата и задълженията, както и доказателствената тежест на страните по делото.Поддържа, че с оглед наличието на специален ред и закон /Закон за дипломатическата служба/ и изричните му препратки към Наредбата за командировъчни средства при задграничен мандат /НКСЗМ/ разпоредбите на чл.55, ал.1 ЗЗД, както и ЗДСл и КТ са неприложими.Твърди, че в случая не се касае за насрещни вземания, за удържане, нито за обезщетение, а става въпрос за авансово преведени суми по специалния ред на НКСЗМ, които после следва да се възстановят от изпращащата администрация.Твърди, че посочената от съда план-сметка е за общо планирани разходи и е с прогнозна стойност, както и че съдът не е взел предвид посочените от него обстоятелства, че размерът на командировъчните средства на ищеца се определя след отчет и представени документи за разходи по размери, преизчислени спрямо първата заповед, но съгласно Приложение № 2 към чл.6, ал.1 НКСЗМ, а не съгласно план-сметката.Твърди, че съдът не е обсъдил относими към предмета на спора доказателства и не е съобразил, че със заповед № РД-17-172/14.07.2017 г. е изменено Приложение № 3 /плансметката/ към първата заповед № РД-17-539/20.12.2013 г. на министъра на земеделието и храните, изменена със заповед № РД-17-55/13.03.2017 г., като подробно са отразени по таблици сумите, платими по нормативен ред на ищеца.При условията на евентуалност, в случай че съдът счете за правилни изводите на СРС за прилагане на чл.5 Закон за дипломатическата служба, който препраща към КТ, оспорва изводите на съда за добросъвестност на ищеца.Правилно съдът е приел, че съгласно план-сметката с фиксиран размер са единствено дневните командировъчни, останалите разходи подлежат на обезщетяване в действителния им размер, но до определената в плана горна граница и че при усвояване на командировъчни средства извън дневните пари за командировка е необходимо командированият да се е снабдил и да представи в МЗ разходооправдателни документи или да попълни декларация по чл.18, ал.2 НКСЗМ.Предвид писмо изх.№ 53-136/15.09.2015 г., адресирано до ищеца, по делото безспорно се е доказало, че той не е представил в МЗ дължимите от него документи в указаните в НКСЗМ срокове.От заключението на приетата по делото ССчЕ е установено, че за процесния период отчетите, които са представени от К. П. в МЗХ, се различават от тези, които се намират в кориците на делото, същите не са подписани и няма сборове.Твърди, че голяма част от представените от ищеца декларации за членовете на семейството на ищеца не са в съответната форма, не са подписани от лицето, не са представени в оригинал или са представени на много по-късен етап в нарушение на НКСЗМ, като същевременно от страна на МЗХ ежемесечно авансово са му превеждани суми по сметката съгласно заповедите за командировка, поради което ищецът е действал с ясното съзнание, че при представяне на документите на много по-късен етап от нормативно установения, е налице реална възможност част от тези разходи да бъдат одобрени.Изразява становище, че е без значение дали ищецът е имал съзнанието, че за него е съществувало право да получи сумите предвид факта, че същият съзнателно, многократно е пренебрегвал задълженията си независимо от напомнянията от страна на МЗХ чрез писма и имейли.Излага оплаквания, че съдът не се е произнесъл по възраженията му за недопустимост на иска и за погасяване по давност на исковата претенция.Твърди, че ищецът не е упражнил правото си да обжалва индивидуален административен акт-заповед № РД-17-172/14.07.2017 г. и че обезщетенията по ЗДСл са изчерпателно изброени и сред тях не съществува възможност за претенции за обезщетения по общия исков ред за „пропуснати“ командировъчни средства.Излага доводи, че по отношение на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД е изтекла 3-годишната погасителна давност, както и че искът не е прецизиран по размер.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли исковете.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът по въззивната жалба- К. П. П. оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Поддържа, че изменението на размера на иска не предполага законово задължение за предоставяне на срок за отговор по чл.131 ГПК.Твърди, че оплакванията за допуснати процесуални нарушения са неоснователни, тъй като първоинстанционният съд е приел представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, а представените след първото съдебно заседание доказателства с молби от 02.03.2021 г. и от 05.03.2021 г., са преклудирани.Искането за преформулиране на задачите към ССчЕ е процесуално недопустимо и с недопускането му съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, още повече, че въззивникът не е поискал ангажиране на доказателства и с въззивната жалба.Поддържа, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон и е обсъдил всички доказателства по делото.Твърди, че претенцията му не е за „пропуснати“ командировъчни средства, а за неизплатени такива въз основа на надлежна заповед.Изразява становище, че с оглед даденото разрешение в т.6 от ТП № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС имуществените спорове извън глава Шеста от ЗДСл, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища и допустимостта на производството по предявените искове не зависи от оспорването или не на определен административен акт.Твърди, че възражението за давност не е въведено своевременно с отговора на исковата молба, а и същото е неоснователно.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски. Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.71, ал.1 ат Закона за дипломатическата служба и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- К. П. П. твърди, че със заповед № РД-17-539/20.12.2013 г. на министъра на земеделието и храните е бил командирован в Постоянното представителство на Република България към ЕС /ППРБЕС/ в гр.Брюксел, Кралство Белгия, за срок от 4 години, считано от 10.01.2014 г.Със същата заповед са му определени дипломатически ранг „втори секретар“, съответните функции и отговорности, които е следвало да изпълнява, както и размерът на командировъчните средства съгласно План-сметка-приложение, неразделна част от заповедта.Твърди, че месечният размер на общата сума за месечна издръжка е определен на 4 841,22 евро, както следва: 2 534,25 евро за командировъчни, определени на база 81,75 евро на ден и 31 дни в месеца; разходи за дете до 18 години в размер на 270,32 евро; разходи за текущи телекомуникационни услуги в размер ав 150 евро; здравна застраховка и медицинско обслужване в размер на 136,25 евро; други /непредвидени/ в размер на 50 евро.Така определената сума му е изплащана по откритата от него служебна сметка в точния размер до м. март 2017 г., като през този период е предоставял на администрацията ежемесечно отчети за разходваните средства и доказателства, обосноваващи признаването на разходваните средства по т.2-т.6 от План-сметката, нито един от които не е връщан, неприеман или отказван, нито са му били редуцирани суми за непризнати разходи.През м.март 2017 г. по служебната му сметка не е била преведена никаква сума, от която да се акумулират средства за командировъчни и издръжка, като на отправените запитвания не е получил отговор.Ищецът излага твърдения, че остатъкът по сметката му в размер на 5 291,75 евро е използвал за покриване на разходи за м.март 2017 г.В нарушение на цитираната заповед на министъра на земеделието и храните в следващите месеци по служебната му сметка са преведени следните суми за командировъчни средства: 1.Месец април 2017 г.-1 700 евро; 2.Месец май 2017 г.-3 154,06 евро; 3.Месец юни 2017 г.-2 438,22 евро, като администрацията не е представила аргументи и доказателства на какво основание са редуцирани плащанията.От м.април 2017 г. до 30.06.2017 г. отрицателното салдо по сметката му е 8 410,64 евро съгласно представени от него отчети, като сумата е покрита с негови лични средства.Със заповед № РД 17-55/13.03.2017 г. са направени изменения в заповедта за командироването му, като дипломатическият ранг е изменен от „първи секретар“ на „съветник“, а мандатът му е удължен до 10.01.2019 г., като е посочено командировъчните средства да се изплащат съгласно приложена към заповедта План-сметка, каквато обаче той не е получил при връчването на заповедта.През м.07.2017 г. е получил заповед № РД 017-172/14.07.2017 г., с която се изменя Плансметката към заповед № РД-17-539/20.12.2013 г., изменена със заповед № РД 17-55/13.03.2017 г., съгласно която командировъчните му на ден следва да са в размер на 93,20 евро, която сума следва да бъде изплащана, считано от 25.01.2017 г.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на левовата равностойност на 8 410,64 евронеизплатени командировъчни средства, сумата от 2 420,40 евро -законна лихва за забава за периода 01.08.2017 г.-01.07.2020 г. със законната лихва върху главницата от дата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. С протоколно определение от съдебно заседание на 06.10.2021 г. е допуснато изменение на иска за главница, като същият се счита предявен за сумата от 8 981,02 евро съгласно представена молба от ищеца. С отговора на исковата молба ответникът- Министерство на земеделието, храните и горите е оспорил исковете с твърдения, че за периода, когато ищецът е бил командирован от 10.01.2014 г. до 31.03.2017 г., е установено надфинансиране със сумата в размер на 8 584,65 евро.Твърди, че План-сметката е прогнозен документ, чрез който се осъществява финансово планиране за прогнозни командировъчни средства.За периода 10.01.2014 г.- 24.01.2017 г. на ищеца се полагат по 77,66 евро на ден за ранг втори секретар, а след повишаването му в ранг съветник-по 93,20 евро на ден.Разликата в командировъчните за периода 25.01.2017 г.-13.03.2017 г. е възстановена на ищеца през м.05.2017 г. след получен отговор от Дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки“, че като дата на влизане в сила на новия дипломатически ранг следва да се зачита писмото на министъра на външните работи-25.01.2017 г.На ищеца са изплащани и средства за пребиваващ член на семейството по време на престоя му в Белгия-дете, което по декларирани данни е започнало престоя си през м.юни 2015 г.-по 8,28 евро на ден.За периода 10.01.2014 г.-31.03.2017 г. на ищеца са изплащани командировъчни пари съгласно НКСЗМ, като за дните на ползван платен годишен отпуск такива не се полагат.Превеждани са и средства за наем съгласно допустимите размери по чл.13 НКСЗМ и задължителни застраховки на жилището съгласно чл.13, ал.8 НКСЗМ.Ищецът е получавал и средства за ползване на телекомуникационни и пощенски услуги, средства за поддръжка на предоставения му за ползване служебен автомобил и разходите му за задължителната му годишна застраховка, режийните разходи, дължими в Посолството на РБ в Брюксел, банкови такси за обслужване на служебната сметка и др. непредвидени разходи, които са доказани с разходооправдателни документи.От м.11.2015 г. на ищеца не са превеждани средства за здравно обслужване на основание писмо на министъра на финансите с рег.индекс в МЗХ 0407-380/29.10.2015 г.След извършена проверка е изготвен доклад № 93- 2753/26.04.2017 г. за извършените действия от финансовата дирекция, който е одобрен от министъра на земеделието и храните, в който е посочен размера на надфинансиране на ищеца, като е извършено частично приспадане от полагащите се на ищеца средства за м.април-юни 2017 г. Със заповед № РД 17-539/20.12.2013 г. министърът на земеделието и храните е командировал К. П. П.-началник отдел „Европейски и международни дейности“, дирекция „Управление на рибарството и опазване на рибните ресурси“ в ИА по рибарство и аквакултури като представител на МЗХ в Постоянното представителство на Република България към ЕС /ППРБЕС/ в гр.Брюксел, Кралство Белгия, с дипломатически ранг „втори секретар“ за срок от 4 години, считано от 10.01.2014 г.В заповедта е посочено, че за времето на задграничния мандат служителят получава освен възнаграждението си от ИА по рибарство и аквакултури, и командировъчни средства при условията на чл.6, ал.1, ал.2 и ал.4 от Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат, изчислени съгласно Приложение № № 1 и 2 към нея-от МЗХ съгласно План-сметка-приложение, неразделна част от заповедта, които средства се превеждат месечно по банкова сметка на командирования в Брюксел. Видно от представената План-сметка на К. П. П. месечният размер на разходите възлиза на 4 841,22 евро, както следва: 2 534,25 евро за командировъчни /31 дни/ по чл.6 от НКСЗМ /81,75 евро на ден/; разходи за дете до 18 години по чл.6, ал.2, т.1 НКСЗМ в размер на 270,32 евро /8,72 евро на ден/; наем по чл.13 НКСЗМ-1 700,40 евро /56,68 евро/, разходи за текущи телекомуникационни услуги и пощенски услуги /срещу представен документ за фактически разходи/ в размер на 150 евро авансово /4,84 евро дневно/; здравна застраховка и медицинско обслужване в размер на 136,25 евро /4,40 евро на ден/; други /непредвидени-срещу представен документ за фактически разходи/ в размер на 50 евро на месец. Със заповед № РД 17-55/13.04.2017 г. е изменена заповед № РД 17- 539/20.12.2013 г., като думите „първи секретар“ се заменят със „съветник“, срокът на задграничната командировка е продължен от 10.01.2018 г. до 10.01.2019 г.Размерът на командировъчните е определен в План-сметка, неразделна част от заповедта, съгласно Приложение № 2 към чл.6, ал.1 от НКСЗМ. Със заповед № РД 17-172/14.07.2017 г. е изменена План-сметката към заповед № РД-17-539/20.12.2013 г., изменена със заповед № РД 17- 55/13.03.2017 г., като командировъчните на ден следва да са в размер на 93,20 евро за периода 25.01.2017 г.-30.06.2017 г., разходите за дете са определени на 8,28 евро на ден. В доклад, изготвен от зам.-министър Св.Я. с изх.№ 93-2753/26.04.2017 г. до министъра на земеделието и храните е посочено, че за периода 10.01.2014 г.-31.03.2017 г. К. П. е надфинансиран с 8 584,65 евро, произтичащи от получени пълни размери на командировъчните средства при ползван платен годишен отпуск и превеждана издръжка на дете в рамките на 17 месеца, което не е пребивавало фактически на територията на Белгия, тъй като при попълване на заявлението за обстоятелствата по чл.17 и чл.18 НКСЗМ, ищецът не е посочил конкретна дата на заминаването му.Предложено е на ищеца да не бъдат превеждани командировъчни средства през м.04.2017 г. освен полагащите му се 1 700 евро за наем, а остатъкът да бъде прихванат на две равни части през м.май и м.юни 2017 г. до пълното уравняване съобразно полагащите им се средства. От заключението на приетата по делото ССчЕ, изготвена от в.л.В.С. е установено, че за периода 01.01.2017 г.-30.06.2017 г. общо преведените суми от МЗХ са 18 602,28 евро, общият размер на разходите, вкл. и командировъчни пари за дете под 18 г., признати от ответника, са 29 991,50 евро.Разликата между преведените суми по служебната сметка на ищеца и одобрените разходи възлиза на 8 981,02 евро.По счетоводни данни няма неплатени суми за периода 01.01.2017 г.-30.06.2017 г.Само за периода 01.04.2017 г.-30.06.2017 г. общият размер на разходите е 14 913,45 евро, преведените суми са 7 292,28 евро.Ако ищецът не е пребивавал в Белгия заедно с детето си, разликата между изразходваните и преведени суми е 7 016,73 евро.За исковия период ищецът не е ползвал отпуск и болнични.За същия период са преведени суми, както следва-за м.04.2017 г.- 700 евро-за наем, за м.05.2017 г.-3 154,06 евро и за м.06.2017 г.2 438,22 евро.За периода се полагат 93,20 евро на ден, както следва-за м.04.2017 г.-2 796 евро, за м.05.2017 г.-2 889,20 евро и за м.06.2017 г.-2 438,22 евро.Не са превеждани пари в пълен размер, тъй като по счетоводни данни към 01.04.2017 г. е имало положително салдо в размер на 8 584,65 евро.Съгласно представените от ищеца декларации и ако се приеме, че е пребивавал в Белгия заедно с детето си, на същия се дължи сумата от 604,44 евро за периода м.04.2017 г.-м.06.2017 г., която сума е начислена и изплатена.За процесния период сумата за наем на жилище съгласно НКСЗМ е 1 700 евро на месец.През м.04.2017 г. на ищеца е преведена сумата от 1 700 евро, през м.05.2017 г.-сумата от 3 154,06 евро, през м.06.2017 г.-сумата 2 438,22 евро.Извършените от ищеца разходи за служебен мобилен телефон и интернет за едно преносимо устройство по представен документ и одобрени от ответника за същия период са в размер на 66,39 евро за м.04.2017 г. и 65,40 евро за м.06.2017 г.От м.11.2015 г. на ищеца не са превеждани суми за здравно обслужване на основание писмо на министъра на финансите № ПЗХ 0407-380/09.10.2015 г., а се заплаща здравна осигуровка, като сумите се възстановяват срещу представен документ.От 01.01.2017 г. до 12.03.2017 г. от МХЗ са изчислявани командировъчни пари по старата база-77,66 евро на ден за длъжност „втори секретар“, от 12.03.2017 г. до 30.06.2017 г. започва да се изчисляват командировъчни пари за длъжност „съветник“ на база 93,20 евро на ден.През м.05.2017 г. е направено преизчисление на дневния размер на командировъчните пари със задна дата и е изчислена разлика от 963,48 евро от 10.01.2017 г. до 12.03.2017 г.По данни от счетоводната партида на К.П., водена в МХЗ сумата от 16 030,40 евро, представляваща полагаеми се командировъчни пари за периода 10.01.2017 г.-30.06.2017 г. се води като платена с налични средства, акумулирани от непризнати разходи, изплатени разходи, които не се полагат, както и допуснати грешки при отчитането и липса на оригинални документи.Мораторната лихва върху главница от 7 621,77 евро /представляваща разлика между приетите разходи+ разходите за дете, ако ищецът е пребивавал в Белгия заедно с детето си за периода и преведените от МХЗ по сл.сметка на ищеца по табл.№ 5/ за периода 01.04.2017 г.-30.06.2017 с лихвен период 01.08.2017 г.-10.07.2020 г., възлиза на 2 256,90 евро.Мораторната лихва върху главницата от 7016,73 евро /представляваща разлика между приетите разходи без разходи за дете и преведените от МХЗ по сл.сметка на ищеца по табл.№ 6/ с лихвен период 01.08.2017 г.-01.07.2017 г., е 2 077,73 евро.По счетоводни данни от партидата на К.П. в МХЗ няма разлика между приети разходи съгласно НКСЗМ и преведените суми за процесния период. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че сумата от 8 981,02 евро по табл.2, стр.13, представлява разликата между средствата, които се следват на ищеца по план-сметката и това, което действително му е превеждано. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна следното: Предмет на въззивното производство са иска с правно основание чл.71, ал.1 от Закона за дипломатическата служба и иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД в уважената му част.В останалата част решението е влязло в сила поради необжалването му. Съгласно разясненията, дадени с ТП № 2/19.05.2015 г. по т.д.№ 2/14 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС /т.6/ предявените искове се разглеждат по общия исков ред. От събраните по делото доказателства се установи, че със заповед № РД 17-539/20.12.2013 г. министърът на земеделието и храните е командировал К. П. П. като представител на МЗХ в Постоянното представителство на Република България към ЕС /ППРБЕС/ в гр.Брюксел, Кралство Белгия, с дипломатически ранг „втори секретар“ за срок от 4 години, считано от 10.01.2014 г., като в приложената към заповедта План-сметка е определен размера на командировъчните средства, които възлизат на 4 841,22 евро месечно, от които 2 534,25 евро дневни за 31 календарни дни /по 81,75 евро дневно/, 270,32 евро за дете до 18 години, 1 700,40 евро за наем, 150 евро за телекомуникационни и пощенски услуги, 136,25 евро за здравна застраховка и медицинско обслужване и 50 евро за други непредвидени разходи, като за командировъчните средства извън дневните е необходимо представяне на разходооправдателни документи или декларации, като със заповед № РД 17- 172/14.07.2017 г. е изменена План-сметката към заповед № РД-17- 539/20.12.2013 г., изменена със заповед № РД 17-55/13.03.2017 г., като командировъчните на ден следва да са в размер на 93,20 евро за периода 25.01.2017 г.-30.06.2017 г., разходите за дете са определени на 8,28 евро на ден. Първоинстанционният съд е приел, че между страните не се спори, че за периода април-юни 2017 г. в полза на ищеца е възникнало право да получи на основание чл.71 ЗДСл вр. НКСЗМ и съобразно План-сметка командировъчни средства в размер на претендираната главница.Налице е и признание на ответника, който е направил удръжки в същия размер поради надфинансиране на командирования за предходен перод-10.01.2014 г.-31.03.2017 г.Съдът е кредитирал приетата по делото ССчЕ относно размера на неплатения, но дължим на ищеца остатък от командировъчни средства за периода април-юни 2017 г.-8 981,02 евро.По отношение на направеното от ответника възражение за прихващане с вземане в същия размер поради надфинансиране съдът е изложил мотиви, че съгласно чл.5 ЗДСл намира субсидиарно приложение КТ и се е позовал на чл.271, ал.1 КТ.С оглед необорване на презумпцията по чл.8, ал.2 КТ съдът е приел, че ищецът е получил сумите за командироване през периода 10.01.2014 г.-31.03.2017 г. добросъвестно-със съзнанието, че му се дължат и е уважил иска за главница, както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.7, ал.1 НКСЗМ за сумата 2 256,90 евро за периода 01.08.2017 г.-29.06.2020 г., като е отхвърлил същия за разликата до пълния предявен размер от 2 420,40 евро. Съдът намира за неоснователно оплакването на въззивника за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд при допускане на изменение на размера на иска за главница.Разпоредбата на чл.214, ал.1, изр.3 ГПК предоставя възможност на ищеца да измени размера на предявения иск.В случая изменението на иска е допуснато в съдебно заседание, на което е присъствал процесуален представител на въззивника, като на същия е предоставена възможност да изрази становище по искането.Процесуалният ред за допускане на изменение на иска не предвижда предоставяне на възможност за отговор по чл.131 ГПК.Цитираното от въззивника решение № 114/19.01.2017 г. по гр.д.№ 1357/16 г. на ВКС, II ГО е няма отношение към конкретното оплакване за допуснато процесуално нарушение. Неоснователни са и оплакванията за допуснати процесуални нарушения поради неприемане на писмени доказателства и недопускане на преформулиране на въпроси към ССчЕ, поставени от ищеца.В съдебно заседание на 17.02.2021 г. първоинстанционният съд е предоставил възможност на ответника в 2-седмичен срок да заяви становище и евентуални искания във връзка с документите, представени от ищеца в същото съдебно заседание.С молбите от 02.03.2021 г. и от 05.03.2021 г. са изложени доводи по предявените искове, като са въведени и такива извън срока по чл.131 ГПК, направени са оспорвания по чл.193 ГПК извън законовия преклузивен срок, изразено е становище, че представените в първото съдебно заседание писмени доказателства от ищеца са ирелевантни и е направено искане за преформулиране на поставените от ищеца задачи към ССчЕ.Заявените доказателствени искания не са направени във връзка с предоставената възможност на ответника за становище по депозираните от ищеца писмени доказателства и са направени извън преклузивния срок, поради което не са налице твърдените във въззивната жалба процесуални нарушения. От приетата ССчЕ се установи, че разликата между средствата, които се следват на ищеца по план-сметката и това, което действително му е превеждано, възлиза на 8 981,02 евро. Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд правилно е приел, че КТ намира субсидиарно приложение за неуредените със Закон за дипломатическата служба.Съгласно чл.5 от Закона за дипломатическата служба за неуредените от този закон въпроси се прилагат Законът за администрацията, Законът за държавния служител и Кодексът на труда. Налице е практика на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав, съгласно която цитираната разпоредба е ясна и не се нуждае от тълкуване.За неуредените в този закон въпроси, какъвто е проблемът с връщането на получени без основание възнаграждения и обезщетения въз основа на служебното правоотношение, се прилагат Законът за администрацията, Законът за държавния служител и Кодексът на труда. Кодексът на труда е нормативен акт, който урежда обществените отношения, предмет на цял клон на правната система, регулиращ по общ начин възнагражденията и обезщетенията при престиране на работна сила/чл. 4, ал. 1 от ЗНА/. Затова при липса на изрична правна уредба в Закон за дипломатическата служба следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи/чл. 46, ал. 2 от ЗНА/, както изрично е предвидено в чл. 5 от този закон.Следователно позоваването на разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от КТ в случая е прилагане на действаща, а не на несъществуваща правна норма / определение № 60662 от 01.10.2021 г. по гр. д. № 1174/2021 г., ІІІ ГО на ВКС/. Поради изложеното неоснователно е оплакването на въззивника, че в случая КТ не намира приложение.С превеждането на по-малки суми от предвидените в план-сметката на заповедта за командироване на практика ответникът е извършил удръжки без съгласието на ищеца, което е недопустимо с оглед разпоредбата на чл.272 КТ. Добросъвестността при упражняване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното /чл.8, ал.2 КТ/.В тежест на работодателя да обори презумпцията и да докаже недобросъвестността на ищеца при получаване на сумата.Несъстоятелно е твърдението на въззивника, че ищецът не е бил добросъвестен предвид изложеното в писмо изх.№ 53- 136/15.09.2015 г, тъй като то касае друг период и друга план-сметка, а писмо с изх.№ 1108-80/14.05.2021 г., съдържащо данни, които не са изчерпателни, за пътувания на ищеца и на Карина П.а, е неотносимо към този въпрос.Съгласно разясненията, дадени с ТР № 79/1965 г. по гр. д. № 56/65 г. на ОСГК на ВС за преценката за това дали работникът или служителят следва да върне сумите, определящо е субективното отношение на получателя към основанието за получаване на сумите.За да отпадне задължението му за връщане на сумите, достатъчно е той да е имал съзнанието, че за него съществува правото да ги получи. Добросъвестен е този работник или служител, който не е знаел за липсата на правно основание за получаване на съответните суми.Изхожда се от принципа, че добросъвестността е правно начало, което изисква точно и честно отношение, взаимно уважение и изпълнение на правата и задълженията в съответствие със законовите разпоредби /определение № 1452/2014 г. по гр. д. № 5213/14 г., IV ГО на ВКС/.Ищецът твърди, че е получил сумите по служебната сметка със съзнание, че същите са му дължими във връзка с отчетеното от изпращащата администрация и сумите са за покриване на разходите за командировъчни и за издръжка, както са определени в заповедта на министъра на земеделието и храните, като презумпцията за добросъвестност съгласно чл. 8, ал. 2 КТ не е оборена. С оглед на изложеното не следва да се обсъждат оплакванията на ответника за констатирани впоследствие непълноти в представените разходооправдателни документи. Съдът не приема доводът на въззивника, че план-сметката има прогнозен характер.Съгласно разпоредбата на чл. 5 НКСЗМ размерът на командировъчните пари, финансовите условия на командировката, включително условията за пътуване, видът на транспортното средство и маршрутът се посочват в заповедта за дългосрочна командировка.В заповедите за командироване на ищеца изрично е посочено, че размерът на дължимите командировъчни е съгласно план-сметка, в която са посочени конкретни размери и която представлява неразделна част от заповедта. Несъстоятелно е и възражението на въззивника, че искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е погасен по давност, тъй като същото е заявено извън срока за отговор на исковата молба /същото е направено с молба, депозирана на 02.03.2021 г. след изтичане на срока за отговор на исковата молба-24.09.2020 г./.За пълнота следва да се добави, че възражението е и неоснователно, тъй като исковата молба е подадена на 30.06.2020 г., а исковият период на претенцията за мораторна лихва е 01.08.2017 г.-29.06.2020 г. Съгласно чл.7, ал.1 НКСЗМ командировъчните пари се изплащат ежемесечно от началната до крайната дата на задграничния мандат, поради което оплакванията на въззивника във връзка с началния период на лихвата за забава, е неоснователно. Други мотивирани оплаквания не се съдържат във въззивната жалба, а съгласно чл.269, ал.1, изр.2 ГПК въззивният съд е обвързан от изложеното в нея. Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваната част. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 2 100 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като претендираният размер е по-нисък от предвидения в чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размер /2 378,15 лв./, която е ориентир при определяне на адвокатските възнаграждения.Процесуалният представител на въззиваемата страна е депозирал отговор на въззивната жалба, явил се е в проведеното открито съдебно заседание, изразил е становище по доказателствените искания на въззивника, поради което с оглед обема на извършените действия съдът счита, че липсва основание за намаляване на възнаграждението. Водим от горното съдът