Решение № 52 от 22.7.2026 г. на Районен съд - Раднево по дело № 76/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалван е електронен фиш за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия Г №•••••••••, издаден от ОД на МВР Стара Загора, с който на „СУПЕР ШИК” ЕООД, представлявано от Г. И. Г. на основание чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр. с чл. 683, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 461, т. 1 от КЗ му е наложена имуществена санкция в размер на 1022,58 евро. Жалбоподателят твърди, че издадения електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като в талона за регистрация на посоченото МПС имало вписан ползвател и той не извършил описаното в него нарушение. Моли електронния фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява лично и моли ЕФ да бъде отменен по изложените в жалбата съображения. Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител в съдебно заседание. Районна прокуратура Стара Загора, Териториално отделение гр. ••••••••••• – редовно уведомени, не изпращат представител. С оглед събраните по делото доказателства и представените такива с административнонаказателната преписка, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На ••••••• г. в •••••• часа в община •••••••••••, общински път •••••••••••, •••••••••• – ••••••••, посока •••••••, при ограничение на скоростта от 40 км./ч., въведено пътен знак „В-26”, е управляван лек автомобил „•••••••••” с рег. № ••••••••, собственост на „СУПЕР ШИК“ ЕООД, регистрирано в Р. България и което не е спряно от движение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №TFR1-M-640, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, с което нарушил чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за което му е наложена имуществена санкция в размер на 1022,58 евро на основание чл. 683, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 461, т. 1 от КЗ. Към административнонаказателната преписка са приложени: ел. фиш за налагане на глоба серия Г №••••••••• от ••••••• г.; справка за нарушител/водач; снимков материал към електронния фиш от ••••••• г., ••••••:•• ч.; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835; протокол за монтаж и настройка на автоматизирано техническо средство мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M в лек автомобил •••••••••• рег. № •••••••••, собственост на ОД на МВР гр. Стара Загора, копие на свидетелство за регистрация на МПС /част I/ № •••••••, оправомощителни заповеди, приети и приложени по делото по реда на чл. 283 от НПК. Според електронната страница на Гаранционния фонд към 21.09.2025г., •••••• часа няма сключен и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за МПС с регистрационен № ••••••••. Видно от представеното свидетелство за регистрация на МПС /част I/ № •••••••, собственик на МПС марка •••••••••, с рег. №•••••••• е дружеството „СУПЕР ШИК“ ЕООД, а ползвател – Б.В.Д.. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства. Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият видеозапис, на който е видим и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което би могло да установи извършеното нарушение. В случая на изображението са записани датата и часа, както и конкретното местоположение на заснетия автомобил, поради което съдът приема за доказано, че именно на посочената дата и час посоченото МПС е било управлявано. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в законоустановения 14 дневен срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения: Съгласно чл. 647, ал. 3 КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Относно съдържанието на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 5 реквизити. В него следва да бъдат отразени: 1. териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; 2. мястото, датата и точния час на извършване на нарушението; 3. регистрационния номер на превозното средство; 4. собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато в свидетелството за регистрация на превозното средство е посочен ползвател – ползвателя на превозното средство или отговорното за извършеното нарушение лице съгласно чл. 188; 5. описание на нарушението; 6. нарушените и санкционните разпоредби; 7. размера на глобата или имуществената санкция; 8. броя на отнеманите контролни точки; 9. срока, сметката, начините за доброволното заплащане на глобата или имуществената санкция. С издадения електронен фиш на въззивното дружество е вменено административно нарушение по 483, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 638, ал. 4, вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ. В разпоредбата на чл. 461 КЗ подробно са изброени всички задължителни застраховки, като в т. 1 на същия член, като такава е посочена "Гражданската отговорност" на автомобилистите по т. 10. 1, раздел II, буква "А" от приложение № 1, а именно застраховката, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство. Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ вменява задължение за сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на лице, което притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на превозното средство, да сключи застрахователния договор. При неизпълнение на посоченото задължение, административно наказателната разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ предвижда административно наказание глоба в размер на 250 лева, когато собственикът е физическо лице, и имуществена санкция в размер на 2000 лева за юридическо лице или едноличен търговец. В конкретният случай отговорността на въззивното дружество, в качеството му на собственик на процесния автомобил, е ангажирана за нарушение н а чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, което е формално и е довършено и наказуемо по чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ от момента на регистрация на МПС или на изтичане валидността на предходната полица за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Нарушението се осъществява с бездействие със самото несключване на застраховката от лицето, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Дружеството - жалбоподател в случая е санкционирано на основание чл. 638, ал. 4 КЗ. Според цитираната норма, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. Събраните доказателства по делото, безспорно установяват управление на посоченото МПС на посочените в ЕФ дата и място, както и че към процесната дата именно въззивното дружество е собственик на автомобила. Няма спор, че на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ се ангажира административнонаказателна отговорност на собственика на МПС, който не е изпълнил задължението си да сключи застраховка "Гражданска отговорност", установено в чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, а на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ се ангажира отговорността на лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Точно такъв е и конкретният случай – с процесния фиш е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател като собственик на МПС. В този ред на мисли отговорността на собственика по ал. 1 на чл. 638 е абсолютна, а по ал. 3 - само по отношение на лице, което е водач. Но тъй като в тези случаи нарушителят следва да бъде установен категорично от наказващ орган, редът за ангажиране на административнонаказателната му отговорност е посочен в чл. 647, ал. 1 и 2 от КЗ чрез съставяне на АУАН и НП. За нарушението обаче по чл. 638, ал. 4 от КЗ, редът е различен. Той е регламентиран с чл. 647, ал. 4 от КЗ, отговорността се ангажира с издаване на ЕФ при установено управление на МПС, за което не е сключен задължителен договор за ЗЗГО със АТСС. Не случайно в този случай, тъй като съобразно чл. 647, ал. 4 от КЗ ЕФ се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител, отговорност ще носи собственикът на моторното превозно средство, независимо кой е управлявал (бил той собственик или ползвател), съгласно чл. 638, ал. 4 от КЗ. Съвсем ясно и недвусмислено е било решението на законодателя да въведе този самостоятелен състав, за който той е препратил само към реда и условията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, но не и към основанията за издаване на ЕФ. И мотив, че волята му е именно такава, са изричното решение да се санкционира на това основание само собственика (чиято отговорност е абсолютна) и в тази връзка да не се прилага чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, която предвижда възможността за деклариране на обстоятелството кое лице е управлявало МПС, за да понесе то отговорността за управление. Но поради това, че отговорността на собственика е абсолютна, то неговото нарушение е именно бездействието да сключи задължителната застраховка, което е въведено в чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. В тази връзка волята на законодателя е още по-ясна, като е предвидил възможност за всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор, но не и задължение за това, което задължение е абсолютно само и единствено за собственика. В заключение фишът е издаден при управление на процесното МПС, за което е установена липсата на посочения застрахователен договор. При тези данни е осъществен състава на административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, който вменява в задължение на всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение да сключи Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. По делото не се спори, а и се доказва, че лекият автомобил, заснет с мобилната радарна система, е собственост на дружеството - жалбоподател. Поради горните съображения, настоящия съдебен състав намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, нито нарушения на материалния закон при издаване на електронния фиш, поради което същият следва да бъде потвърден изцяло. По разноските: С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че въззивникът следва да бъде осъден да плати такова на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. В случая делото не е с фактическа и правна сложност от една страна, а от друга това, че процесуалният представител на въззиваемата страна не се е явил в съдебното заседание по делото като единствено е депозирал писмено становище, съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в размер близък до минималния, предвиден в наредбата, а именно 70,00 евро като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника в полза на Областна Дирекция на МВР-Стара Загора. Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът