Решение № 164 от 27.2.2025 г. на Районен съд - Добрич по дело № 883/2024 г.

производството по гр. дело № 883/2024г. е прекратено на осн. чл. 130 от ГПК В ЧАСТТА за установяване, че ищецът-длъжник по изп. дело №20237370400475 по описа на ЧСИ Л.Т., рег.№ 901 на КЧСИ, с район на действие ДОС, не дължи на ответника-взискател по същото изп. дело, следните суми по АУЗ №107-579/21-1 от 31.05.2022 г.: данък МПС за 2014г. 146, 85 лв. и лихва за забава 106, 06 лв; данък МПС за 2015г. 146, 85 лв. и лихва за забава 91, 08 лв.; данък МСП за 2016г. и лихва за забава 63, 91 лв., поради погасяване на тези вземания с изтичането на предвидение по чл. 171 от ДОПК давностни срокове. Предмет на разглеждане в рамките на гр. дело № 883/2024г.по описа на ДРС е исковата молба на С. Г. Ш. В ЧАСТТА за установяване, че ищецът- длъжник по изп. дело №20237370400475 по описа на ЧСИ Л. Т., рег.№ 901 на КЧСИ, с район на действие ДОС, не дължи на ответника-взискател по същото изп. дело, следните сумите по АУЗ №107-579/21-1 от 31.05.2022 г.: данък МПС за 2012г. 146, 85 лева и лихва за забава 135, 94 лв.; данък МПС за 2013г.146, 85 лв. и лихва за забава 120, 96 лв. поради погасяване на тези вземания с изтичането на предвидените по чл. 171 от ДОПК давностни срокове. Претендират се сторените по делото разноски. Исковата молба се основава на следните факти и обстоятелства: Ищцата твърди да е длъжник по изпълнително дело с взискател ответната община. За делото разбрала при връчването на 24.06.2023г. на ПДИ, ведно с АУЗ от 31.05.2022 г. Ответникът издал АУЗ-107-579/21-1 на 31.05.2022 г. за длъжим от ищцата данък МПС с ДК№ ••• за периода от 2012 г. до 2016 г.. Връчването е станало по реда на чл.32 от ДОПК, поради това че С. Ш. не е намерена на адреса си. През 2023 г. Община Добричка образувала изпълнително дело № 475 пред ЧСИ Л. Т. срещу ищцата. Пред ЧСИ взискателят е приложил АУЗ №107-579/21-1/31.05.2022 г., издаден от Община Добричка на основание чл.107, ал.4 от ДОПК, във вр.чл.4, ал.1 от ЗМДТ, позовавайки се на това, че на основание чл.164 от ДОПК това представлява изпълнително основание за принудително изпълнение. На 26.06.2023 г., чрез упълномощено лице ищцата получила ПДИ, ведно с АУЗ по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК по изп.производство № 475 от 2023 г по описа на ЧСИ Л.Т. Оспорила писмено пред Община Добричка както размера на задължението, така и връчването по чл.32 от ДОПК, като посочила, че исканите суми са недължими, както и че е опорочена процедура по връчване на АУЗ. Изложени са твърдения, че съгласно чл.32, ал.1 от ДОПК връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни, като тези обстоятелства се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция, съобщението за връчване се поставя на определено за целта място и съобщението се публикува и в Интернет.Заедно с поставяне на съобщението органът по приходите следва да изпрати и писмо с обратна разписка, както и ел.съобщение, в случай че лицето е посочило ел.адрес.В случай, че лицето не се яви до изтичане на 14-дневен срок от поставяне на съобщението, съответният документ или акт се прилага към преписката и се смята за редовно връчен.Следователно, за да се приеме за редовно връчен процесният акт по чл.32 от ДОПК, следва да е изпълнена цялата процедура, описана в цитираната разпоредба, което в този случай според ищцата не е така. По повод на възражението от 12.07.2023 година, както и по повод оспорената процедура по чл.32 от ДОПК, ищцата получила уведомление от Община Добричка, че актът е влязъл в сила и позовавайки се на чл.172, ал.2 от ДОПК, общината отказвала да приеме фактите, на които ищцата се позовава. Вземанията са установени с АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК от Община Добричка, според ищцата, представляват незаплатен от същата данък върху превозните средства, ведно с лихви, поради което приложение следва да намери нормата на чл.171 от ДОПК, предвиждаща специална давност за публичните вземания. С изтичането на регламентираните в чл.171 от ДОПК срокове за погасяване на задължения, установени по подадени от лицата декларации или с административен акт, се препятства възможността тези задължения да бъдат събирани принудително/Решение № 7137 от 14.06.2021 г. по адм.д.№ 12141/2020 на ВАС/. Съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5- годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в друг закон не е предвиден по-кратък срок. По изложените съображения се настоява за уважаване на предявените искове. Претендират се сторените по делото разноски. В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът чрез пълномощника си В. Г. /надлежно упълномощена/ депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове и настоява за тяхното отхвърляне. Пояснява, че след влизане в сила на АУЗ по чл. 107, ал.3 от ДОПК е предприето принудително изпълнение с образуване на изпълнително дело по описа на ЧСИ Л. Т. № 20237370400475. АУЗ е връчен по реда на чл.32 от ДОПК. Задълженията на С. Г. Ш. са установени с влязъл в сила АУЗ-107-579/21-1/11.10.2021г., като АУЗ- 107-579/21-1/20.07.2023г. е акт за изменение на влязъл в сила АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗ-107- 579/21-1/11.10.2021 г., изменен веднъж с АУЗ-107- 579/21-1/31.05.2022г., с който е приложена давност за част от задълженията и същите са погасени. За останалата част от задълженията, на основание чл.172, ал.2 от ДОПК, давността е прекъсната с издаване на акт за установяване на публично вземане. След тази дата е започнала да тече нова, която е прекъсната с образуване на изпълнително дело и предприемане на принудително изпълнение. Абсолютната давност към настоящия момент не е изтекла и установените задължения не са погасени по давност. Процедура по връчване по чл.32 от ДОПК е спазена. По изложените съображения ответната община настоява за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 439 във връзка с чл. 124 от ГПК. Предмет на иска по чл. 439 ГПК не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение въпреки евентуалните прекъсвания или спирания на давността (Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о.; Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о.). За да е допустим отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, с който се оспорва изпълняемото право, същият следва да е основан само на новонастъпили факти, а именно факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая на производството по издаване на процесния акт за установяване на задължения - факти, настъпили след стабилизиране на същия акт (чл. 439, ал. 2 ГПК и Решение № 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о.; Решение № 333 от 5.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1244/2010 г., III г. о.; Решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 12/2010 г., III г. о.; Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.; Определение № 831 от 17.12.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7393/2013 г., IV г. о.; Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.; Определение № 956 от 22.12.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 886/2010 г., I т. о.). Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 9 ДОПК публични са държавните и общински вземания за данъци и за държавни и общински такси, установени по основание със закон, както и лихвите върху тях. Когато публичните вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, какъвто настоящият случай е, събирането се извършва по реда на ГПК (чл. 163, ал. 4 ДОПК). При принудително събиране на публично общинско вземане съдебният изпълнител не прилага ДОПК и не разполага с правомощия да се произнесе по възражението за давност, основано на чл. 171 ДОПК. С изтичането на сроковете по чл. 171 ДОПК относно относителна и абсолютна погасителна давност се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане, което остава дължимо, но може да бъде погасено чрез доброволно плащане или прихващане (чл. 174 и чл. 128, ал. 1 ДОПК). Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно чл. 171, ал. 2 ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в изчерпателно изброените хипотези. Давността за данъците за съответната календарна година е започнала да тече на 01.01 на следващата година съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК (Решение № 4951 от 25.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 677/2022 г., I о.). Както беше посочено по-горе, предмет на разглеждане в рамките на гр. дело № 883/2024г.по описа на ДРС е исковата молба на С. Г. Ш. в частта за установяване, че ищецът-длъжник по изп. дело №20237370400475 по описа на ЧСИ Л. Т., рег.№ 901 на КЧСИ, с район на действие ДОС, не дължи на ответника-взискател по същото изп. дело, следните сумите по АУЗ №107- 579/21-1 от 31.05.2022 г.: данък МПС за 2012г. 146, 85 лева и лихва за забава 135, 94 лв.; данък МПС за 2013г. 146, 85 лв. и лихва за забава 120, 96 лв. поради погасяване на тези вземания с изтичането на предвидените по чл. 171 от ДОПК давностни срокове. С оглед изложените в молбата фактически твърдения, претенциите по чл. 439 от ГПК за недължимост на част от сумите по процесния АУЗ, а именно: за данък МПС за 2012 г. - главница и лихва и за данък МПС за 2013г. - главница и лихва са основани на погасителен факт- т. нар. абсолютна погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК.Абсолютната давност е започнала да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение/в случая 2012 г. и 2013 г./ и изтекла съответно на 01.01.2023г и на 01.01.2024 г., т. е. след влизане в сила на изпълнявания АУЗ. Погасителната давност е юридически факт от категорията на юридическите събития, представляващ определен в закона период от време, с изтичане на който законът свързва настъпването на определени правни последици - да се иска съдебна защита или принудително изпълнение на конкретно субективно материално право. Като юридическо събитие погасителната давност се счита настъпила с изтичане на времето от определения в закона период, т. е. от значение е кога е настъпил краят на периода.Доколкото ищецът се е позовал на настъпила давност по чл. 172 от ГПК за вземанията на Община Добрич за данъци за 2012 г. и за 2013 г., то съдът приема, че той се позивава на абсолютната десетгодина давност, започнала да тече съответно на 01.01.2013 г. и 01.01.2014 г. и изтекла на 01.01.2023 г. и на 01.012024 г., те. след като е влязло в сила изпълнителното основание на Община Добричка. Ищецът може да ползва защитата по чл. 439 от ГПК, тъй като се касае за ново правопогасяващо обстоятелство. Правопогасяващото в случая възражение не е преклудирано щом като ищецът се позовава на абсолютна давност, която е текла в периода преди влизане в сила на изпълнявания АУЗ, но е изтекла след това, т. е. станала е юридически факт след това и длъжника може да оспори изпълнението по реда на чл. 439 от ГПК. В настоящия случай е изтекла абсолютна давност по отношение на процесните вземания за данък МПС за 2012 г. и 2013г. Давността за вземането за данък за 2012г. е започнала да тече на 01.01.2013 г. и е приключила на 01.01.2023 г., а тази за вземането за 2013г. е започнала да тече на 01.01.2014г. и е приключила на 01.01.2024г., като по делото е направено възражение за давност, без да се установяват предвидените в ДОПК изключения за приложението на института на абсолютната давност (чл. 171, ал. 2 in fine ДОПК):