Решение № 157 от 10.8.2026 г. на Районен съд - Троян по дело № 609/2024 г.

В Троянски районен съд е образувано горното дело по искова молба на К. И. П. и М. Т. П. и двамата от гр.Т., чрез адв.С. П. С. от Адвокатска колегия – Л., против К. А. К. от гр.Т. и Р. С. К. от гр. Б., с правно основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР, вр. чл.124 ал.1 от ГПК. Ищците твърдят, че с нотариален акт № 87 том I от 22.02.1947г. техният праводател К. И. П. /прадядо на първия ответник и дядо на втората ответница/ закупува общинско дворно място в местността „•••", в землището на град Троян, от 555 кв. метра, при съседи: улица, Т. В. К., С. Х. Р.к и И. Б. Д., представляващо „парцела пета“, която е част от по- голямо общинско място в същата местност. Сочи се, че след смъртта на наследодателя им К. И. П., починал на 8.10.1964 г., между неговите наследници - Т.К. П., И.К. П. и М.К. П. е извършена делба на процесния имот, обективирана в протокол от 15.11.1972 година, по гр. дело № 591/1972г. по описа на PC-Троян, като страните са постигнали спогодба, в дял на Т.К. П. и И.К. П. да се отреди парцел VI1-2335 кв.118 по плана гр. Троян, около 590 кв. метра, при съседи: улица, М.Г., Т.К. и П.Г., с намиращата се в парцела паянтова жилищна сграда, като Т.К. ще ползва северната реална половина, със северната реална половина от парцела, а И.К. ще ползва южната половина от парцела, с южната реална половина от жилищната сграда, а третият наследодател - М.К. В., тъй като е бил със задоволени жилищни нужди, за уравнение на дела си е получила пари. Излага се, че двамата братя -Т.К. П. и И.К. П. получили процесният имот в общ дял, поради което с протокол от 26.11.1973г., по гр. дело на P C - Троян между тях е приета и одобрена спогодба за доброволна делба, по силата на която, Т.К. П. се съгласява да получи и получава в реален дял цялата жилищна сграда - двуетажна паянтова къща, в дворно място, парцел VII -2335, кв. 118 по плана на гр. Троян, целия с площ 294 кв. м. при граници улица, Т.К., М.Г. и П.Д., като за уравнение на дела си, И.К. П. получава пари. Излага се, че по силата на тази доброволна делба, съсобствеността върху дворното място между страните се запазва по 1 / 2 за всеки един от тях, като И.К. П. си запазил правото на ползване върху южната реална половина част от къщата за срок от 5 години. Сочи се, че по силата на тази спогодба за доброволна делба се ликвидирала съсобствеността на паянтовата двуетажна къща. Излага се, че описаният имот в нотариален акт №87/1947г. и в делбените протоколи като Парцел VII-2335 кв.118 по плана гр. Троян, е идентичен с Поземлен имот с идентификатор 73198.506.204 по ККНР - гр. Троянодобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК- София, адрес на поземления имот: ••• с площ на целия имот 554 кв.м (петстотин петдесет и четири квадратни метра), трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор : няма, номер по предходен план:2503, при съседи: имоти с идентификатори № 73198.506.252 ,№ 73198.506.299, №73198.506.205, №73198.506.203, а описаната жилищна сграда - двуетажна паянтова къща, съответства понастоящем на заснетите и съществуващи сгради с идентификатор 73198.506.204.2 и 73198.506.204.3 по КККР на гр. Троян, като сграда с идентификатор № 73198.506.204.3 представлява пристройка към жилищната сграда с функции на сервизно помещение-баня и тоалетна, каквито не е имало в жилищната сграда и същата няма характер на самостоятелен обект, по своите функции и начин на изграждане. Твърди се, че същата погрешно е записана в кадастралната картата като селскостопанска сграда и е заснета като самостоятелен обект на собственост, като в съответствие с грешните й характеристики, отразени в КК, тя погрешно е описвана и в нотариалните актове, създавани след приемане на КК. Сочи се, че отразената в КК на гр. Троян сграда с идентификатор № 73198.506.204.3 представлява едноетажна пристройка към жилищна сграда с идентификатор № 73198.506.204.2, функционално и конструктивно свързана с жилищната сграда, че е с масивна конструкция, като стена от жилищната сграда се ползва и за нейна такава, а върху тази стена е подпряна стоманобетонната плоча на пристройката, която я покрива и ако бъде съборена жилищната сграда, ще се събори и пристройката. Заявява се, че входът на пристройката е достъпен чрез преминаване през застроената площ на жилищната сграда, отразена с идентификатор № 73198.506.204.2, че пристройката се използва като баня с преддверие от Т.К. П., а впоследствие от наследницата му и в момента е неразделна част от жилищната сграда и се владее от К. И. П., като ел. инсталацията на тази пристройка е част от ел. инсталацията на жилищната сграда. Излага се, че процесната двуетажна паянтова жилищна сграда по силата на извършената делба, отразена в цитираната по-горе спогодба от 1973г. е останала в собственост на Т.К. П., а след неговата смърт на 16.03.1979година, собственици са били наследниците му- М. Т. П. /дъщеря/ и В.П. П./съпруга/, като след смъртта на В.П. П. на 24.01.2008 г., собствеността върху сградата е придобила М. Т. П.. Сочи се, че сграда с идентификатор № 73198.506.204.3 е собственост по наследство, делба и давностно владение на М. Т. П., че е неразделна част от сграда с идентификатор 73198.506.204.2 и има обслужващи функции към нея от изграждането й до настоящия момент. Твърди се, че при действието на сгрешената КК на 13.12. 2012 г., с нотариален акт № 195, том III, издаден по нотариално дело № 476 от 2013 г. на Районен съд - Троян за собственост на недвижим имот, М. Т. П. е призната за собственик върху недвижим имот, придобит по наследство, а именно: сграда с идентификатор 73198.506.204.2 по КККР на гр. Троян, одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК- София. Адрес на сградата: •••. Сградата е разположена в Поземлен имот с идентификатор 73198.506.204, застроена площ 65 кв. метра, брой етажи 2, с предназначение: друг вид сграда за обитаване. Излага се, че на 27.12.2018 г., с нотариален акт №32, том IV, издаден по нотариално дело № 498 от 2018 г. за покупко - продажба на недвижим имот на Районен съд-Троян, М. Т. П. продава на К. И. П. 1/2 идеална част от недвижимия имот, а именно: сграда с идентификатор 73198.506.204.2 по КККР на гр. Троян, одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК- София. Адрес на сградата: •••. Сградата е разположена в Поземлен имот с идентификатор 73198.506.204, застроена площ 65 кв. метра, брой етажи 2, с предназначение: друг вид сграда за обитаване. Сочи се, че на 08.09.2021 г., с нотариален акт № 113, том III, издаден по нотариално дело № 482 от 2021 г. на Районен съд-Троян за покупко -продажба на недвижим имот, М. Т. П. продава на К. И. П. останалата 1/2 идеална част от недвижимия имот, а именно: сграда с идентификатор 73198.506.204.2 по КККР на гр. Троян, одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК- София. Адрес на сградата: •••. Сградата е разположена в Поземлен имот с идентификатор 73198.506.204, застроена площ 65 кв. метра, брой етажи 2, с предназначение: друг вид сграда за обитаване. Твърди се, че за пристройката е налице непреодолима пречка за обособяването й като самостоятелен обект, тъй като от фактическа страна тя е неразривно свързана със сграда с идентификатор 73198.506.204.2, а от правна страна съществува и непреодолимата правна пречка да бъде одобрен инвестиционен проект за обособяване на тази част в самостоятелен обект от времето на построяването й до момента. Излага се, че по изпълнително дело № 20218790400024 по описа на ЧСИ В.Л.П., рeг. № 879, с район на действие Окръжен съд-Ловеч, образувано срещу И.К. П., невярно отразената пристройка в КК на гр. Троян като самостоятелна сграда е изнесена на публична продан и лицата К. А. К. и Р. С. К. са обявени за купувачи при равни права, като процесната сграда е описана в постановлението за възлагане като „Едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 73198.506.204.3 със застроена площ от 10 кв. м.“, като постановлението за възлагане е влязло в законна сила на 31.01.2022 година. Навеждат доводи за нищожност на постановлението за възлагане поради невъзможен предмет, в частта на възлагането на процесната сграда, като считат същата за несамостоятелна от момента на създаването си, до настоящия момент, поради което намират за нищожни всички придобивни актове, прехвърлящи и/или удостоверяващи право на собственост върху нея самостоятелно, без главната сграда с идентификатор 73198.506.204.2. Правят изрично уточнение, че не предявяват самостоятелен установителен иск за нищожност на постановлението за възлагане в посочената му част, а считат, че този факт има отношение към правото на собственост на ответниците. Молят да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на К. А. К. и Р. С. К., че М. Т. П. е собственик по силата на делба, давностно владение, наследство и чл.98 от Закона за собствеността на пристройка към сграда с идентификатор 73198.506.204.2 по КККР на гр. Троян, одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК- София, с адрес на сградата: •••, със застроена площ 65 кв. метра, брой етажи 2, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот с идентификатор 73198.506.204, целият с площ от 554 кв.м (петстотин петдесет и четири квадратни метра), трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор : няма, номер по предходен план:2503, при съседи : имоти с идентификатори №73198.506.252, № 73198.506.299, №73198.506.205, №73198.506.203, както и че е налице грешка в действащата кадастралната карта на гр. Троян, изразяваща се в невярното отразяване на пристройката като самостоятелен обект на собственост, представляващ едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 73198.506.204.3 със застроена площ от 10 кв. м,. ведно с всички законни последици. Ангажират доказателства, правят доказателствени искания. Претендират заплащане на сторените в настоящото производство разноски. При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. І от ГПК на ответниците е изпратено копие от ИМ и доказателствата. В законовия едномесечен срок е представен писмен отговор от ответниците, чрез адв. Р. Т. от ВТАК, в който изразяват становище, че предявения иск е допустим, но е неоснователен и недоказан, като излагат следните аргументи: На 27.12.2007г. с нотариален акт №188, том VII, peг. №7859, дело №1139 от 2007г. на Нотариус Д.К., с №525 в регистъра на Нотариалната камара е учредена от И.К. П., с ЕГН:••••••••••, П.Ц. П. и И.К. П., с ЕГН:•••••••••• ЕГН:•••••••••• в полза на „•••" АД договорна ипотека върху собственият им недвижим имот, а именно: 1/2/една втора/идеална част от поземлен имот №73198.506.204/седемдесет и три хиляди сто деветдесет и осем точка петстотин и шест точка двеста и четири/ по кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД-18-11/20.04.2007г. на изпълнителният директор на АК, адрес •••, целият от 554/петстотин петдесет и четири/ кв.м., заедно със построените в имота: -Двуетажна масивна с дървен гредоред жилищна сграда с №73198.506.204.1/седемдесет и три хиляди сто деветдесет и осем точка петстотин и шест точка двеста и четири точка едно/, включваща първи етаж, обособен като самостоятелно жилище със застроена площ от 180 кв.м., втори етаж, обособен като самостоятелно жилище със застроена площ от 120 кв.м., тавански жилищен етаж, със застроена площ от 85.44 кв.метра; Едноетажна масивна с дървен гредоред стопанска сграда №73198.506.204.3, със застроена площ от 10 кв.метра и Едноетажен хангар, депо гараж с №73198.506.204.2, със застроена площ от 16 кв.метра. Твърди се, че към дата 27.12.2007година, собственици на описаните по горе имоти са били И.К. П., с ЕГН:•••••••••• и П.Ц. П., ЕГН:••••••••••, съгласно следните нотариални актове: Нотариален акт №66, том VIII, нот.дело №2638/1997г. на службата по вписвания гр.Троян, нотариален акт №2, том I, нот.дело №191/2007г. на Нотариус Б.К. №337, нотариален акт №65, том VII, нот.дело №1034/2007г. на Нотариус Д.К. №525. Излага се, че описаната едноетажна масивна с дървен гредоред стопанска сграда №73198.506.204.3, със застроена площ от 10 кв.м. не е част от жилищна сграда - двуетажна паянтова къща с идентификатор №73198.506.204.2 в цитирания по горе парцел и съответства на заснетата и съществуваща сграда с идентификатор 73198.506.204.3 по КККР на гр. Троян, като сградата с идентификатор № 73198.506.204.3 представлява самостоятелен обект. Твърди се, че тази сграда не е пристройка към жилищната сграда №73198.506.204.3 и има характер на самостоятелен обект по своите функции и начин на изграждане, има самостоятелен вход, който се ползва за достъп от собствениците и, които към 2007г. са били И.К. П., с ЕГН:•••••••••• и П.Ц. П., ЕГН:••••••••••. Твърди се, че отразената в КК на гр.Троян сграда с идентификатор №73198.506.204.3 представлява самостоятелна едноетажна постройка, същата не е функционално и конструктивно свързана със жилищната сграда, входът е достъпен чрез преминаване през поземлен имот №73198.506.204, който в 1/2 идеална част е тяхна собственост понастоящем, а преди това собствеността е била на И.К. П., с ЕГН: •••••••••• и П.Ц. П., ЕГН: ••••••••••. Намират за неверни и несъстоятелни твърденията в исковата молба, че сградата с идентификатор №73198.506.204.3 се използва като баня с преддверие от Т.К. П., а впоследствие от наследницата му. Твърди се, че сградата с идентификатор №73198.506.204.3 не е част от жилищната сграда с идентификатор №73198.506.204.2 и не се владее от К. И. П., както и, че ел. инсталацията на този обект не е част от ел. инсталацията на жилищната сграда, а ел.енергията се осигурява от жилищната сграда на собствениците и К. А. К. и Р. С. К., понастоящем ответници по делото, които я владеят от закупуване на имота, а и към настоящият момент. Излагат, че при действието на КК на 13.12.2012г., с нотариален акт №195, том III, издаден по нотариално дело №476 от 2013г. на Нотариус К., М. Т. П. е призната за собственик върху недвижим имот, придобит по наследство, а именно: сграда с идентификатор №73198.506.204.2 по КККР на гр. Троян, одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК- София. Адрес на сградата: •••, като сградата е разположена в Поземлен имот с идентификатор №73198.506.204, и е със застроена площ от 65кв. метра. Считат, че по силата на този акт, М. Т. П. е призната за собственик на СГРАДА в поземлен имот с идентификатор 73198.506.204, но не и за собственик на сграда с идентификатор №73198.506.204.3, тъй като собствениците на сграда с №73198.506.204.3 И.К. П. и П.Ц. П., през 2007година са учредили в полза на „•••"АД договорна ипотека върху собствените си недвижими имоти, което обстоятелство считат, че се установява от последващите нотариално актове, с които М. Т. П. продава на К. И. П., сграда с идентификатор №73198.506.204.2 разположена в Поземлен имот с идентификатор №73198.506.204. Твърди се, че на 27.12.2018г., с нотариален акт №32, том IV, издаден по нотариално дело № 498 от 2018г. за покупко - продажба на недвижим имот на Нотариус Г., М. Т. П. продава на К. И. П. 1/2 идеална част от недвижимия имот, а именно: сграда с идентификатор 73198.506.204.2 по КККР на гр. Троян, одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК- София. Адрес на сградата: •••. Сградата е разположена в Поземлен имот с идентификатор 73198.506.204, а на 08.09.2021 г., с нотариален акт №113, том III, издаден по нотариално дело № 482 от 2021г. на Нотариус-К. за покупко -продажба на недвижим имот, М. Т. П. продава на К. И. П. останалата 1/2 идеална част от недвижимия имот, а именно: сграда с идентификатор №73198.506.204.2 по КККР на гр. Троян, одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК- София. Адрес на сградата: •••. Сградата е разположена в Поземлен имот с идентификатор №73198.506.204. Излага се, че по изпълнително дело №20218790400024 при В.Л.П., ЧСИ, per. №879, с район на действие окръжен съд -Ловеч, образувано срещу И.К. П., е отразена сграда с идентификатор №73198.506.204.3 и е изнесена на публична продан, заедно със всички останали сгради подробно описани в нотариален акт №188, том VII, per. №7859, дело №1139 от 2007г. на Нотариус Д.К., с №525 в регистъра на Нотариалната камара, с който е учредена от И.К. П., с ЕГН: ••••••••••, П.Ц. П. и И.К. П., с ЕГН:•••••••••• ЕГН: •••••••••• в полза на „•••" АД договорна ипотека върху собственият им недвижим имот, а именно: 1/2/една втора/идеална част от поземлен имот №73198.506.204/седемдесет и три хиляди сто деветдесет и осем точка петстотин и шест точка двеста и четири/ по кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД-18-11/20.04.2007г. на изпълнителният директор на АК, адрес •••, целият от 554/петстотин петдесет и четири/ кв.м., заедно със построените в имот, Двуетажна масивна с дървен гредоред жилищна сграда с №73198.506.204.1/седемдесет и три хиляди сто деветдесет и осем точка петстотин и шест точка двеста и четири точка едно/, включваща първи етаж, обособен като самостоятелно жилище със застроена площ от 180 кв.м., втори етаж, обособен като самостоятелно жилище със застроена площ от 120 кв.м., тавански жилищен етаж, със застроена площ от 85.44 кв.м., едноетажна масивна с дървен гредоред стопанска сграда №73198.506.204.3/седемдесет и три хиляди сто деветдесет и осем точка петстотин и шест точка двеста и четири точка три/ със застроена площ от 10 кв.м., едноетажен хангар, депо гараж с №73198.506.204.2/седемдесет и три хиляди сто деветдесет и осем точка петстотин и шест точка двеста и четири точка две/ със застроена площ от 16 кв.м., като ответниците по настоящото дело- К. А. К. и Р. С. К. са обявени за купувачи при равни права. Считат, че постановлението за възлагане на недвижим имот, вписано в службата по вписвания, акт 26, т. Ill, дело 472/25.02.2022 г. не е нищожно относно сграда с идентификатор №73198.506.204.3, като тази сграда е със самостоятелен статут от момента на създаването си, до настоящия момент. Ангажират доказателства, правят доказателствени искания. Претендират заплащане на сторените в производството разноски. В съдебно заседание, ищците се представляват от упълномощен защитник, който поддържа исковата претенция, като аргументи за основателност и доказаност излага в хода на производството и по съществото на спора, подробно доразвити в представена по делото писмена защита. В съдебно заседание, ответниците се представляват от упълномощен защитник, който оспорва исковата претенция в депозиран по делото писмен отговор и в хода на производството. Аргументи за неоснователност излага по съществото на спора, подробно доразвити в представена по делото писмена защита. За установяване на спорните по делото обстоятелства са допуснати и реализирани следните експертизи: комплексна СТЕ с вещи лица арх. Д. И. К. и инж. С. И. С., СТЕ с вещо лице инж.К. Т. и съдебно-геодезическа експертиза с вещо лице инж. П. М.. По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите З.Д.П., Д.Ц.Б., С. М.а С. и К. И. П.. След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните съдът приема следната фактическа обстановка и изведе следните правни изводи: От представения по делото Нотариален акт №87, т. I, peг. 312, дело 120 от 22.02.1947 г. се установява, че Община Троян продава на К. И. П. дворно място в м. „Търнето", землище на гр. Троян, с площ от 555 кв.метра. Представени са Протокол от 15.11.1972 г. по гр.д.№ 591 от 1972 г. по описа на ТРС и Протокол от 26.11.1973 г. по описа на ТРС за извършена доброволна делба, като от Протокол от 15.11.1972 г. на Троянски районен съд се установява, че в съсобственост на Т.К. П. и И.К. П. остава парцел VII-233, кв.118 по плана на гр. Троян около 550 кв. метра, ведно с намиращата се в парцела паянтова жилищна сграда, като Т.К. П. ще ползва северната част от парцела и къщата, а И.К. П. ще ползва южната част от парцела и къщата, а от Протокол от 26.11.1973 г. на Троянски районен съд се установява, че Т.К. П. получава цялата жилищна сграда - двуетажна паянтова къща в дворно място парцел VII-2335 в кв. 18 по плана на гр. Троян, целият от 294 кв. м. Съсобствеността върху дворното място се запазва по 1/2 и.части. От представения Нотариален акт №185, т. III, peг. 4656, д. 476, вписан в СВ с Акт № 47, т.IХ, д.1428, вх.рег.№2613 от 13.12.2012 година, М. Т. П. е призната за собственик на сграда с идентификатор 73198.506.204.2 по КККР на гр. Троян. Представен е Нотариален акт №32, т. IV, peг. 4729, д. 498, вписан в СВ с Акт № 88, т.ХIII д.2823, вх.рег.№3765 от 27.12.2018 година, от който се установява, че М. Т. П. продава на К. И. П. 1/2 и.ч. от сграда с идентификатор 73198.506.204.2 по КККР на гр. Троян. Представен е Нотариален акт №113, т. III, peг. 7352, д. 482, вписан в СВ с Акт № 82, т.XII, д.2455, вх.рег.№3135 от 08.09.2021 г., с който М. Т. П. продава на К. И. П. 1/2 и.ч. от сграда с идентификатор 73198.506.204.2 по КККР на гр. Троян. Представено е Постановление за възлагане на недвижим имот от 25.03.2021 г., вписан в СВ с Акт № 26, т. III, д.472, вх.рег.№613 от 25.03.2022 година, от което се установява, че е възложен в собственост на К. А. К. и Р. С. К. 1/2 и.ч. от ПИ 73198.506.204, заедно с цялата двуетажна жилищна сграда южен близнак с идентификатор 73198.506.204.1, цялата едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 73198.506.204.3 и целия гараж с идентификатор 73198.506.204.4. Представени са и следните относими към предмета на делото писмени документи: Удостоверение за наследници изх.№ 02-04-1067/25.07.2024 г., издадено от община Троян; Записка за вписване нотариален акт за продажба № 91, том І от 22.02.1947 г.; Удостоверение за идентичност на поземлен имот №УД-УТ-534/29.07.2024 г., издадено от община Троян; Удостоверение за наследници изх.№ 02-04-1718/14.12.2023 г., издадено от община Троян; Скица на сграда № 15-921175 10.12.2018 г. с идентификатор 73198.506.204.2, издадена от СГКК-Ловеч; Скица на поземлен имот № 15-352001-02.04.2021 г. с идентификатор 73198.506.204, издадена от СГКК-Ловеч; Постановление за възлагане на недвижим имот изх.№ 07164/25.03.2021 г. по ИД № 24/2018 г. на ЧСИ рег.№ 879, с район на действие ОС-Ловеч; Удостоверение за данъчна оценка изх.№ ДО003249/02.09.2024 г. на община Троян; Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 188, том VІІ, рег.№ 7859, дело № 1139/27.12.2007 г. на нотариус Д.К., рег.№ 525, с район на действие РС-Троян. Установява се, че при одобряване на кадастралната карта на гр. Троян, сгради с идентификатори 73198.506.204.3 и 73198.506.204.4 са били нанесени в кадастралната карта, като при одобряване на картата са записани съответно на: Сграда с идентификатор 73198.506.204.3 е записана на И.К. П., П.Ц. П. и М. Т. П., а сграда с идентификатор 73198.506.204.4 е записана на И.К. П.. Установява се, че сграда с идентификатор 73198.506.204.4 е заличена по заявление вх. № 01-168363-29.03.2021 г. на К. П., подадено в офис Троян на СГКК-Ловеч. Представено е заключение от инж.К. Т., по допуснатата СТЕ. Експерта е обследвал приобщени като доказателство по делото два албума, съдържащи по 8 еднакви снимки във всеки един от тях и един електронен носител - флашпамет, съдържащ два видеофайла. Експерта е описал продължителността на файловете, наименованието, както и кадри на отделни действия на лица, като при изслушване на вещото лице в съдебно заседание, същото заявява, че не е имало задача подробно да онагледява събитията, които са се случили на видеото. По отношение на въпроса за автентичността на посочената дата и час във видеофайловете, експерта уточнява, че „…автентичност се разбира астрономическо време, което не може да бъде установено в един видеофайл при неговото изследване, тъй като това е системно време на устройството, което прави записа. Устройството се настройва ръчно, видеокамерата или съответното видеозаписващо устройство се настройва ръчно и не може да бъде определено дали датата съвпада с астрономическата…“. Съдът счита, че изготвеното и прието заключение от в.л. К. Т. не следва да бъде кредитирано от съдът, тъй като счита, че същото не внася яснота по въпросите, които страна цели да установи, а именно как и от кого е осъщесвявано владението върху процесния обект. От изготвеното заключение по допуснатата комплексна експертиза с в.л арх. Д. И. К. и инж. С. И. С., се установява, че съществуващата в имота сграда с идентификатор 73198.506.204.2 е двуетажна жилищна сграда, с масивна конструкция, на която е извършен ремонт, като е изпълнена външна топлизолация и няма ясно очертание на отделните конструктивни елементи. Експертите са констатирали, че сграда с идентификатор 73198.506.204.3 е изпълнена на югозапад, до сграда с идентификатор 73198.506.204.2, по цялото протежение на югозападната стена на жилищната сграда с идентификатор 73198.506.204.2. Сграда с идентификатор 73198.506.204.3 представлява пристройка към сграда с идентификатор 73198.506.204.2. Пристройката е изпълнена като са използвани съществуващия югозападен зид на сграда №2 и съществуващата плътна ограда към ПИ 73198.506.203 и са изпълнени допълнително два ограждащи тухлени зида на 1,7м. югозападно от сграда №2 и на 1,00м. югоизточно от сграда №2. Установено е, че е изпълнена покривна стоманобетонова плоча, която стъпва върху югозападния зид на сграда №2 и съществуващата плътна ограда към ПИ 73198.506.203. Установено е, че сграда с идентификатор 73198.506.204.3 е част от Г-образен навес (сграда) със стопанско предназначение, която още съществува на терен, има съществуващ канал и електроинсталация, която е свързана към жилищна сграда с идентификатор 73198.506.204.2., като достъпът до сграда с идентификатор 73198.506.204.3 се осъществява през свободно неоградено от югоизток пространство под втория етаж на жилищната сграда с идентификатор 73198.506.204.2. Вещите лица при извършения оглед на място са констатирали, че в момента и същата не се използва- циментовата замазка на пода с силно амортизирана, с годините на експлоатация, както и мазилката по стените. Изпълнен е отвор за прозорец на югоизточния зид, който е коригиран ( намален) и не е поставен прозорец. Няма и врата към подхода за сградата. Основата на допълнителните ограждащи зидове е бетонова, същата е поддала, вследствие на което са се появили множество пукнатини по същите. В заключение вещите лица са категорични, че сграда с идентификатор 73198.506.304.3 към момента на огледа не представлява селскостопанска сграда, в конструктивно отношение сграда с идентификатор 73198.506.304.3 е пристроена към сграда с идентификатор 73198.506.204.2, пристройката е изпълнена като са използвани съществуващия югозападен зид на сграда №2 и съществуващата плътна ограда към ПИ 73198.506.203 и са изпълнени допълнително два ограждащи тухлени зида на 1,7м. югозападно от сграда №2 и на 1,00м. югоизточно от сграда №2, изпълнена е покривна стоманобетонова плоча, която стъпва върху югозападния зид на сграда №2 и съществуващата плътна ограда към ПИ 73198.506.203 и към момента тя не е функционално свързана със жилищната сграда с идентификатор 73198.506.304.2, но от архитектурна и конструктивна гледна точка сграда с идентификатор 73198.506.204.3 е характеризирана като пристройка към сграда с идентификатор 73198.506.204.2. Уточняват, че пристройката е изпълнена като са използвани съществуващия югозападен зид на сграда №2 и съществуващата плътна ограда към ПИ 73198.506.203 и са изпълнени допълнително два ограждащи тухлени зида на 1,7м. югозападно от сграда №2 и на 1,00м. югоизточно от сграда №2, изпълнена е покривна стоманобетонова плоча, която стъпва върху югозападния зид на сграда №2 и съществуващата плътна ограда към ПИ 73198.506.203. Експертите са установили, че достъпът до сграда с идентификатор 73198.506.304.3 става през свободно неоградено от югоизток пространство под втория етаж на жилищната сграда с идентификатор 73198.506.204.2 и ако собственикът на сграда с идентификатор 73198.506.304.2 изгради стена на първия етаж по контура на собствената си сграда( еркера), входът към пристройката ще се окаже през вътрешен коридор, който обаче ще бъде също пристройка към жилищната сграда, тъй като застроената площ на сграда с идентификатор 73198.506.304.2 е очертана от контурите на съществуващите ограждащи зидове на етаж и достъпът към сграда с идентификатор 73198.506.304.2 е под еркера на етаж 2 на жилищната сграда. На зададените от ответната страна въпроси, да се проследи движението по плановете на гр. Троян като единствено се установи в кой план за първи път е отразена процесната сграда с идентификатор 73198.506.204.3, вещите лица са установили, че за първи път сграда с идентификатор 73198.506.204.3 е отразена в плана на града от 1981г., в предходния план от 1966г. сградата не е отразена. Констатирали са, че към 1997г. е действал планът одобрен със Заповед №РД-12-553/1981г. и в разписния лист към него като собственици на имота са вписани Т.К. П. с н.а. №66, т.8, н.д. №2638/19.12.1997г. и И.К. П. с н.а. № с н.а. №49, т.4, н.д. №773/04.04.2007г. като за И.К. П. е отбелязано, че е собственик на втори етаж от 2ЖЖ-ОПС. На въпросът: „Носещите конструктивни елементи на сграда с идентификатор 73198.506.204.3 представляват ли част от конструкцията на сграда с идентификатор 73198.506.204.2?“, вещите лица посочват, че „Сграда с идентификатор 73198.506.204.3 представлява пристройка към сграда с идентификатор 73198.506.204.2. Пристройката е изпълнена като са използвани съществуващия югозападен зид на сграда №2 и съществуващата плътна ограда към ПИ 73198.506.203 и са изпълнени допълнително два ограждащи тухлени зида на 1,7м. югозападно от сграда №2 и на 1,00м. югоизточно от сграда №2. Изпълнена е покривна стоманобетонова плоча, която стъпва върху югозападния зид на сграда №2 и съществуващата плътна ограда към ПИ 73198.506.203. По отношение на носещите стени и греди, както и покривната плоча, представляват ли част от сграда с идентификатор 73198.506.204.2, експертите в заключението си посочват, че :“…Тъй като процесната сграда с идент. 73198.506.204.3 е пристроена към сграда с идентификатор 73198.506.204.2, то тя ползва съществувалите югозападен зид на сграда с идент. 73198.506.204.2 и плътна ограда с ПИ73198.506.203, а покривната плоча стъпва върху тези съществували зидове и новоизградените такива…“. Експертите са категорични, че конструктивно, двете сгради не могат да съществуват самостоятелно в пространството. Установили са, че в момента достъпът до входа на сграда с идентификатор 73198.506.204.3 е свободен, че стената на къщата на първи етаж е около метър по-навътре от контура на втори етаж, пространството пред нея е отворено и нищо не препятства достъпът сграда с идентификатор 73198.506.204.3, както и че в плановете на гр. Троян към 1997г. няма отразена собственост на сгради. Съдът кредитира с доверие изготвеното заключение на комплексната експертиза като обективно, достоверно, компетентно и безпристрастно. Вещите лица дават категорични, логични и ясни отговори на поставените задачи. Обследвали са всички налични материали по делото и изводите им не противоречат, а се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства (свидетелски показания и писмени документи), поради което съдът ще го ползва при формиране на правните си изводи. По делото е реализирана и съдебно – геодезическа експертиза с вещо лице инж. П. М.. Експерта е установил, че при одобряване на кадастралната карта на гр. Троян сграда с идентификатор 73198.506.204.3 е записана на И.К. П., П.Ц. П. и М. Т. П., а сграда с идентификатор 73198.506.204.4 е записана на И.К. П. и по заявление вх. № 01-168363-29.03.2021 г на К. П., подадено в офис Троян на СГКК-Ловеч е заличена от КК. Към дата 17.04.2026 г. от сграда с идентификатор 73198.506.204.4 са останали полуразрушени стени, сграда с идентификатор 73198.506.204.3 е обслужваща към сграда 73198.506.204.2. При изслушване на вещото лице в проведеното на 14.07.2026година открито съдебно заседание инж.М. уточнява, че в „..сграда 2 има подстъп на първия етаж, като еркер се получава от втория етаж. От първия етаж там са си направили нещо като веранда хората и от там може да се влезе в сграда 3. Но това не мога да го приема за външна врата. От друго място освен от там, на място аз не видях, да може да се влезе, т.е. освен от там, от друго място не може да се влезе. Външна врата няма. Единствено само там под еркера на сграда 2 е подхода към сграда 3 и от където може да се влезе…“. Във връзка с направено оспорване на заключението от пълномощника на ответниците в частта, в която експерта е констатирал, че сграда с идентификатор73198.506.204.3 е обслужваща към сграда с идентификатор73198.506.204.2 с аргумент, че такъв въпрос не е поставян на вещото лице, в проведеното на 14.07.2026г.открито с.з., съдът счете, че въпросът е относим към решаване на правния спор, има значение за делото, поради което беше допуснат като въпрос към инж.П. М. и същият категорично заяви, че: „…сграда с идентификатор73198.506.204.3 е обслужваща към сграда с идентификатор73198.506.204.2, тъй като в сграда 3 може да се премине само през това пространство, което е като достъп на сграда 2. На първия етаж няма врата, която да е видима отвън….То е самостоятелен вход от североизток и попада под втория етаж на сграда 2. Но пак уточнявам, че тъй като се изравняват очертанията на сграда 2 със сграда 3, аз не бих могъл да го приема като външен, тъй като то попада в очертанията на сграда 2. Аз не мога да го приема, първо, защото е в очертанията на сграда 2 по Кадастрална карта, очертанията на сграда 2 по КК очертава втория етаж, като първият етаж е с отстъп на колони и тъй като първият и вторият етаж са под един покрив, това прави сградата едно, тоест няма самия отстъп на сграда 2….“. Съдът приема изготвеното заключение, в едно с направените в с.з. уточнения по допълнително зададените въпроси. Намира същото за компетентно, обосновано и правилно и подкрепящо се от събрания по делото доказателствен материал. Изводите на експерта не противоречат, а се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, в това число и заключението на комплексната експертиза, поради което съдът ще го ползва при формиране на правните си изводи. По делото са събрани гласни доказателства, за установяване на спорните обстоятелства. От показанията на свид.З.П. се установява, че живее в съседство на проц.имот от около близо 65 години, била е на 3 години, когато са „правили къщата и там винаги сме били заедно. Свидетелката сочи, че първоначално това помещение е изпълнявало функциите на баня, а после на склад „…Аз съм била на около 10-12 години, когато си направихме ремонт на нашата банята и леля В. ни разреши да ходим да се къпем в тяхната баня. Леля В. е майка на М. П.. Те бяха приятелки с моята майка и тя е споделила, че правим ремонт и леля В. ни разреши да се къпем в тяхната баня. Минавахме през едно сухо помещение, за да Влезем в банята. Банята се намира до стената на къщата, там се влиза през къщата, говоря за старата къща където си живееха до последно. Къщата се намира отзад в дъното на имота. Като застанете с лице към къщата отляво се влиза във въпросната баня, която ние ползвахме. Банята отгоре е с отлят цимент. Вътре има ток, вода, всичко свързано с къщата. Там сме ходили да се къпем с майка. В това помещение имаше бойлер, канал преди 70 години е строена банята……След като леля В. почина, тогава вече мисля, че го направиха като помещение, в което да си държат вътре багаж….". Съдът счита, че следва да кредитира показанията на този свидетел, тъй като намира същите за последователни, логични, непротиворечиви и почиват на преки лични впечатления, поради което съдът ги кредитира. Същите, съответстват на останалия събран доказателствен материал и не е установена пряка заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. От показанията на свидетелката Д.Б., се установява, че :„…Аз някъде съм била на 12 години, когато започнаха моите родители да строят къщата и сме ползвали банята на Т. П.. Ние строяхме къща преди 56 години. Ние нямахме още баня, бяхме в строеж и използвахме банята на Т. П. - бащата на М. П.. Там сме се къпали в тази баня. Имаше едно антре там, в което се събличахме. Отгоре къщата е построена като еркер, за да стане сух коридор и отивахме към тази баня, която беше с бойлер на дърва. През този период 50-60-те години, баните и тоалетните са били в дворовете на къщите. К. я пристрои преди 3-4 години за складово помещение, пелети слагаше там. До преди 3-4 години беше баня…..". Показанията и на този свидетел следва да бъдат кредитирани с доверие като логични, последователни и непосредствено възприети. Свидетелката в хронологичен порядък описва състоянието, предназначението и промените на процесния обект /отразен в КК с идентификатор73198.506.204.3/. Свидетелката очертава доста дълъг период, в който имотът е запазил това си предназначение (до преди 3-4 години), когато е променено фактическото ползване на обекта – от баня в складово помещение за пелети. От показанията на свид.С. С. / майка на ответницата Р. К./ се установява, че познава имота от 2022година, когато „..Дъщеря ми и зет ми станаха собственици на къщата …“. Твърди, че е присъствала на извършения от ЧСИ въвод във владение. Знае процесното помещение, което е залепено плътно за старата къща, „…то се води по скица № 3. Ние имаме документи и в кадастъра, навсякъде е легитимирано, че се води на нас, като собственици. Аз не знам, не съм присъствала на разговора, но логично е в кадастъра, като се плащат данъци и като се вадят скици, то излиза по документи, че това въпросното помещение е на ответниците. Но, не знам подробности за това помещение….“. С показанията си удостоверява, че „… многократно е имало спор за това помещение между зет ми и К. П.. Постоянно са влизали в спорове, защото К. П. твърди, че е негова собственост това помещение…“. Сочи, че в техния имот е поставено видеонаблюдение и „.. Фирма „•••“ обслужва Сота на нашия имот..“. Твърди, че „…спорът с К. П. за това помещение е от преди няколко месеца, когато той разби вратата. … Сградата е наше владение, съответно от самото начало. Документално има нотариален акт, има скици….“. Съдът счита, че показанията на свид. С. следва да бъдат преценени съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, с оглед евентуална заинтересованост, но счита, че същите следва да бъдат кредитирани с доверие като обективни и незаинтересовани. С показанията обаче на този свидетел съдът счита, че не се установяват факти и обстоятелства, относими към предмета на делото, тъй като се установи, че свид. има поглед върху имота от 2022г., когато е закупен на публична продан. От показанията на свид. К. П. / дядо на ищеца К. И. П. и първи братовчед на ищцата М. Т. П./ се установява, че знае имота, в него е отраснал, тъй като в началото на 60-те години, когато е бил в първи, втори клас е построена тази /процесната /постройка и започнали да я ползват като баня, тъй като по това време в къщите нямало бани. Уточнява, че по тази причина ходели да се къпят приятелки на ищцата М. П.. Сочи, че докато майката на ищцата - В. П. била жива, тя ползвала банята, а след нейната смърт, М. П. продала на К. П. къщата и той лично правил промени, като обособил това помещение за складово. Описва подробно, че изхвърлил съществуващия тогава бойлер на дърва и останала само дупка на комина, премахнал водната инсталация, защото била външна, като само отрязал тръбите за ВиК, а канализацията останала. Сочи, че в това помещение поставил пелетите, които са за отопление и инструменти. Никой никога не е спорил за това помещение, до момента в който ответниците, чрез наети от тях хора изхвърлили пелетите му на двора, заедно с всички вещи, поставили преграда в предверието към самото помещение, която препятства влизането му. В останалата част от показанията си установява факти подавани жалби до полицията, посещения в имота на служители от РУ- Полиция и от охранителната фирма „•••“. Съдът внимателно анализира показанията на свид. П., съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, тъй като установената роднинска връзка предполага възможна заинтересованост в полза на ищците. След анализ съдът счита, че не са налице основания тези показания да не се кредитират. Те са логични, вътрешно безпротиворечиви и се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото. Показанията на този свидетел са обективни и изградени на база лични и непосредствени впечатления за процесния имот – кога е изграден, с какво предназначение и как и от кого е владян в годините назад. Въз основа на приетите за безспорни факти, съдът достигна до следните правни изводи: Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК вр.чл.54 ал.2 ЗКИР за принадлежността на правото на собственост, който е от значение за отразяването на имота в кадастралната карта, съобразно действителните граници на правото на собственост. При предявен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка със спорове за материално право срещу вписани данни в кадастралната карта и кадастралните регистри (по ЗКИР), съдът следва да установи освен наличието на правен интерес, то и принадлежността на правото на собственост, в случая на пристройка, отразена в КК като едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 73198.506.204.3, със застроена площ от 10 кв. м. към сграда с идентификатор 73198.506.204.2 по КККР на гр. Троян, одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК- София, с адрес на сградата: •••, със застроена площ 65 кв. метра, брой етажи 2, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот с идентификатор 73198.506.204, целият с площ от 554 кв.м (петстотин петдесет и четири квадратни метра), трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор : няма, номер по предходен план:2503, при съседи : имоти с идентификатори № 73198.506.252 ,№ 73198.506.299, №73198.506.205, №73198.506.203. Съгласно приетото в т. 4 на Т Р № 3/2015 г. от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., по описа на ОСГТК на ВКС, изборът на способ за защита на накърненото право е предоставен на заинтересованото лице и то го упражнява с оглед вида на засегнатото право, обема на търсената защита, както и възможността за посочване и доказване в процеса на релевантните за спора факти. Искът по чл.54, ал.2 ЗКИР цели да установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. Характерът на този иск е положителен установителен иск, като правото на собственост се установява към момента на предявяване на иска, респективно – към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, при условията на чл.235, ал.3 ГПК. В този смисъл са мотивите към т. 4 от ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата на чл.54 ал.2 ЗКИР предвижда правилото, в случаите когато кадастралната карта и регистър не съответстват на действителните граници на собствеността и страните спорят по това, съответно – не могат да извършат поправката по взаимно съгласие, то спорът се отнася за разрешаване от гражданския съд. Постановеното със съдебното решение е обвързващо Агенцията по геодезия, картография и кадастър да извърши или не извърши съответните поправки. Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест, ищците следваше да докажат, че са собственици на сграда с идентификатор № 73198.506.204.3, че същата е част от жилищната сграда с идентификатор №73198.506.204.2 с функции на сервизно помещение-баня и тоалетна и същата няма характер на самостоятелен обект по своите функции и начин на изграждане; че са собственици на соченото от тях придобивно основание - делба, давностно владение, наследство и чл.98 от ЗС; че сграда с идентификатор № 73198.506.204.3 съставлява принадлежност към сграда с идентификатор №73198.506.204.2 и като такива не е самостоятелен обект и не е преминала в собственост на ответниците с постановлението за възлагане. Ответниците, съобразно разпределената доказателствена тежест следва да установят заявените защитни възражения, че са собственици на процесната сграда с идентификатор № 73198.506.204.3, че същата не е част от жилищната сграда с идентификатор №73198.506.204.2 и че представлява самостоятелен обект по своите функции, начин на изграждане и предназначение, т.е., към момента на транслативната сделка сграда с идентификатор №73198.506.204.2 е била обособена като самостоятелен обект. Съгласно практиката на ВКС, за да възникне право на собственост върху даден обект, той трябва да съществува реално и да има самостоятелно функционално предназначение. В конкретния казус, отразената в КК като едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 73198.506.204.3, със застроена площ от 10 кв. м. безспорно се установи, че няма самостоятелно правно съществуване, а е принадлежност, която следва собствеността на главната сграда, към която е пристроена. Наличието на кадастрален идентификатор сам по себе си не прави една постройка автоматично самостоятелен обект на право на собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 98 ЗС „Принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго“. За да се приеме, че тази пристройка (сграда с идентификатор 73198.506.204.3) е принадлежност по смисъла на закона, трябва да са налице двата основни обективни критерия: Липса на функционална самостоятелност, т.е. постройката не може да се използва независимо / няма собствен санитарен възел, отделен вход отвън или такъв, който да позволява самостоятелно ползване, или не отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелен обект (жилище, ателие, склад) и нейното предназначение е изцяло да обслужва, допълва или улеснява ползването на главната сграда (например предверие, затворена тераса, допълнителна стая, долепена към къщата, котелно). В настоящият казус безспорно беше установено, че както към момента на построяването, така и към настоящия момент, процесната пристройка има обслужващ характер. Вещите лица по приетата комплексна експертиза са категорични, че сграда с идентификатор 73198.506.204.3 от архитектурна и конструктивна гледна точка е пристройка към сграда с идентификатор 73198.506.204.2, че в конструктивно отношение сграда с идентификатор 73198.506.304.3 е пристроена към сграда с идентификатор 73198.506.204.2. Експертите са констатирали, че пристройката е изпълнена като са използвани съществуващия югозападен зид на сграда №2 и съществуващата плътна ограда към ПИ 73198.506.203 и са изпълнени допълнително два ограждащи тухлени зида на 1,7м. югозападно от сграда №2 и на 1,00м. югоизточно от сграда №2. Установено е, че е изпълнена покривна стоманобетонова плоча, която стъпва върху югозападния зид на сграда №2 и съществуващата плътна ограда към ПИ 73198.506.203. В този смисъл е и заявеното от вещо лице инж. П. М., в проведеното на 10.06.2026година открито с.з., който заявява, че пристройката е обслужваща към сграда 2, като преди е използвана за баня, а сега се използва за складиране на багаж. Установи се, че до процесната сграда не може да се стигне без да се премине през застроена площ на жилищната сграда, което обстоятелство се потвърждава от заключението на вещите лица по комплексната експертиза - Застроената площ на сграда с идентификатор 73198.506.304.2 е очертана от контурите на съществуващите ограждащи зидове на етаж 1. Достъпът към сграда с идентификатор 73198.506.304.2 е под еркера на етаж 2 на жилищната сграда и ако собственикът на сграда с идентификатор 73198.506.304.2 изгради стена на първия етаж по контура на собствената си сграда (еркера) то входът към пристройката ще се окаже през вътрешен коридор, който обаче ще бъде също пристройка към жилищната сграда. В този смисъл са и дадените от вещото лице М. отговори на поставените в проведеното на 10.06.2026година открито с.з. въпроси, в смисъл, че тази пристройка няма външна врата, а за да се стигне и влезе в нея, трябва да се премине през пространство, което е част от жилищната сграда. Изложеното по-горе обосновава извод, че са изпълнени изискванията на чл.98 от ЗС и процесния обект, отразен в КК като самостоятелен обект с идентификатор 73198.506.304.3 не е сграда, а пристройка към сграда, която не може да бъде самостоятелно съществуваща и която е принадлежност, построена от собствениците на сграда 2, за да обслужи нуждите им от санитарно, а впоследствие от складово помещение към жилището им. Съгласно константната практика на Върховният касационен съд, за да бъде един обект „сграда“ или „самостоятелен обект на собственост“, той трябва да притежава индивидуализиращи белези, включително и конструктивно обособяване. Помещения или пристройки, които са изградени чрез използване на конструктивните елементи на главната сграда (зидове, плочи, покрив) и нямат собствена носеща конструкция, не съставляват отделен имот. Те са част от главния имот по право на приращение (чл. 92 от ЗС) или представляват обслужваща принадлежност (чл. 98 от ЗС). Изложените по-горе аргументи са в подкрепа на извода, че спорният обект с идентификатор №731298.506.204.3 няма характеристиките на самостоятелна сграда по смисъла на ЗУТ и ЗКИР, а е принадлежност по чл. 98 от ЗС. Отразяването му като самостоятелен обект в кадастралната карта представлява грешка в заснемането, която следва да бъде отстранена чрез уважаване на предявения иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. По отношение на заявената искова претенция, че М. Т. П. е придобила собствеността върху процесната пристройка (отразена като сграда с идентификатор №731298.506.204.3) съдът намира за доказана от приобщения по делото доказателствен материал. Установи се, че ищцата П. е придобила правото на собственост върху главната сграда (към която е изградена пристройката) по силата на законово наследство от своите праводатели. От приобщените доказателства се установи, че процесната двуетажна паянтова жилищна сграда по силата на извършената делба, отразена в спогодба от 1973г. е останала в собственост на Т.К. П., а след неговата смърт на 16.03.1979година, собственици са били наследниците му- М. Т. П. /дъщеря/ и В.П. П./съпруга/, като след смъртта на В.П. П. на 24.01.2008 г., собствеността върху сградата е придобила М. Т. П.. От свидетелските показания се установява, че тази сграда е пристроена от Т.К. П., който я е използвал за баня към жилищната си сграда. С показанията на свидетелите се доказа, че процесната пристройка се владее много повече от 10 години първоначално от Т. П., а впоследствие от наследницата му М. Т. П., която я е придобила по наследство от своя баща. М. Т. П., лично и чрез присъединяване владението на своите праводатели (чл. 82 от ЗС), е упражнявала постоянна, непрекъсната, спокойна, явна и несъмнена фактическа власт върху главната сграда и върху прилепената към нея пристройка за период, надхвърлящ законовия 10-годишен срок (чл. 79, ал. 1 от ЗС). Тъй като пристройката няма самостоятелен вход и собствена носеща конструкция, нейното ползване е било възможно единствено през и съвместно с главната сграда. Владеейки главната сграда, М. П. е владеела и пристройката, като това своене на имота е явно, необезпокоявано, което я легитимира като единствен собственик по давност. Тъй като процесната пристройка /отразена в кадастралната карта като имот с идентификатор №731298.506.204.3/ обслужва изцяло главната сграда и няма самостоятелно функционално предназначение, тя има статут на принадлежност и като такава, следва съдбата на главната вещ. Тъй като М. Т. П. е собственик на главната сграда по силата на наследство, делба и давност, тя придобива собствеността и върху пристройката. В представената по делото писмена защита ответниците, чрез пълномощника си адв.Т. в десет пункта излагат аргументи за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Настоящият състав приема за неоснователен първият изложен в писмената защита на ответниците аргументи, че ищците не са представили отделен нотариален акт, договор или делбен акт за обект с идентификатор 73198.506.204.3, както и че липсват доказателства за самостоятелното му владение. Както беше посочено по-горе, установи се, че М. П. е придобила правото на собственост върху главната сграда (към която е изградена пристройката) по силата на законово наследство от своите праводатели. От приобщените доказателства се установи, че процесната двуетажна паянтова жилищна сграда по силата на извършената делба, отразена в спогодба от 1973г. е останала в собственост на Т.К. П., а след неговата смърт на 16.03.1979година, собственици са били наследниците му- М. Т. П. /дъщеря/ и В.П. П./съпруга/, като след смъртта на В.П. П. на 24.01.2008 г., собствеността върху сградата е придобила М. Т. П.. Тъй като по делото по безспорен начин се доказа (чрез приобщените като доказателства СТЕ), че процесният обект няма собствена носеща конструкция и е несамостоятелна пристройка, същият по силата на закона е част от собствеността върху главната сграда. Поради несамостоятелния си характер, пристройката не може да бъде предмет на отделен прехвърлителен акт, нито може да бъде обект на отделно, изолирано владение. Владеейки главната сграда, ищцата е владяла и процесната пристройка в предвидения от чл. 79, ал. 1 от ЗС 10-годишен срок. Съдът намира за несъстоятелно и второто защитно възражение в представената по делото писмена защита, в смисъл, че доколкото в Постановлението за възлагане от 25.03.2021 година, обектът е описан като „сграда с идентификатор 73198.506.204.3“, същият е придобит в собственост от ответниците К.и. На първо място следва да бъде отбелязано, че Постановлението за възлагане при публична продан има деривативен характер (чл. 496, ал. 2 от ГПК) и прехвърля само правата, притежавани от длъжника. Включването на процесната сграда с идентификатор №731298.506.204.3 в акта на ЧСИ е резултат от механично следване на грешните данни в кадастралната карта. Съгласно константната практика на ВКС (напр. Решение № 113 по гр.д. № 4174/2013 г., II г.о.), кадастралната карта няма правопораждащо или правопроменящо действие. Отразяването на един обект в кадастъра с отделен идентификатор не го превръща в самостоятелна вещ, ако той няма собствена носеща конструкция и представлява пристройка по смисъла на чл. 98 от ЗС. Завареното към 2021 г. погрешно заснемане в КККР не може да санира липсата на вещноправна самостоятелност на обекта, нито може да породи права за длъжника или за купувачите по проданта. Изцяло несъстоятелни са доводите на ответната страна, според които кадастралното отразяване от 2007 г. не представлявало техническа грешка, тъй като обектът физически съществувал и бил нанесен от компетентния орган. Производството по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР има за цел да отстрани именно онези несъответствия, които са допуснати при самото одобряване на кадастралната карта през 2007 година. Според § 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на ЗКИР, „грешки в кадастралната карта“ са несъответствия в данните за недвижимите имоти, които са съществували към момента на одобряване на картата, спрямо действителното им състояние. Фактът, че инж. П. М. потвърждава нанасянето на обекта през 2007 г. като самостоятелен, не доказва неговата законна самостоятелност, а обективира момента на допускане на грешката. Грешката в кадастъра се състои в това, че технически е обособен като „самостоятелна сграда“ обект (идентификатор №731298.506.204.3), който по силата на вещното право (чл. 98 от ЗС) няма самостоятелно съществуване, тъй като няма собствена носеща конструкция и е несамостоятелна пристройка към сграда с идентификатор №731298.506.204.2. Самостоятелният кадастрален номер не прави пристройката самостоятелна сграда. Кадастралната карта просто е отразила грешно правното и техническото положение, създавайки привидност за самостоятелност на обект, който е несамостоятелна част от №731298.506.204.2. Изцяло несъстоятелно е и следващото възражение на ответниците, че заключението на комплексната експертиза не доказвало правото на собственост на ищцата. Напротив, цитираните от самите ответници констатации на вещите лица по безспорен начин материализират състава на чл. 98 от ЗС. Фактът, че процесният обект използва съществуващия югозападен зид на жилищната сграда с идентификатор №731298.506.204.2 и че покривната му плоча стъпва върху нейните конструктивни елементи, е техническо доказателство, че обект с идентификатор 73198.506.204.3 няма собствена носеща конструкция. Разбирането на ответниците, че наличието на „новоизградени зидове“ изключвало характера на обекта като пристройка, противоречи на строително-техническата логика и на ЗУТ. Всяка пристройка обективно включва нови стени, но тя остава несамостоятелна принадлежност тогава, когато е конструктивно вградена и зависима от главната вещ, какъвто е настоящият казус. Изготвената и приета комплексна експертиза потвърждава пълната конструктивна неделимост на пристройката от сградата на ищците и по силата на вещното право (чл. 92 и чл. 98 от ЗС), правото на собственост върху нея принадлежи на собственика на главната вещ. Съдът намира за неоснователно и следващото защитно възражение на ответниците, че показанията на свидетелите З.П. и Д.Б. не доказвали възникването на вещно право. В тази връзка настоящият състав следва да отбележи, че свидетелските показания в процеса за собственост имат за цел да установят фактическата власт, нейната продължителност, непрекъснатост и явност. Фактът, че свидетелките установяват необезпокояваното ползване на процесното помещение от семейството на Т. П., К. П. и ищцата в продължение на десетилетия (още от времето, когато свидетелката П. е била дете), съставлява пълно доказване на елементите на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС. По отношение на намерението за своене, законът въвежда законова презумпция в чл. 69 от ЗС, според която, фактическата власт се упражнява за себе си, като ответниците не ангажираха доказателства, за да оборят тази презумпция. Освен това, обстоятелството, че помещението е било изградено и ползвано като баня и склад за битови вещи на семейство П.и, по безспорен начин потвърждава неговия характер на несамостоятелен, обслужващ обект (принадлежност по чл. 98 от ЗС) към главната сграда на ищцата. Съдът намира за изцяло неоснователни и доводите на ответниците /в т.6 от писмената защита/, в които се позовават на вещноправния ефект на Постановлението за възлагане от 25.03.2021 година и цитират практика на ВКС в смисъл, че:„Постановлението за възлагане представлява придобивно основание, с което купувачът от публичната продан придобива собствеността върху възложения имот.", посочвайки Решение № 189/09.01.2018 г. по гр.д. № 4178/2016 г., ВКС, I г.о. Настоящият състав не намери така посоченото решение, а и не е длъжен служебно да издирва неофициално цитирана практика /освен тълкувателни решения/, страната не е представила цитирания съдебен акт, поради което съдът не може да коментира съдържанието му. Настоящият състав обаче счита, че разпоредбата на чл. 496, ал. 2 от ГПК е тълкувана превратно от пълномощника на ответниците, поради следните съображения: Публичната продан е деривативен придобивен способ и купувачът по нея придобива само и единствено тези права, които са принадлежали на длъжника към момента на проданта. Съгласно константната и задължителна практика на ВКС, вписването на постановлението за възлагане не може да санира липсата на права у длъжника. Настоящото производство по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР доказва по безспорен начин, че длъжникът по изпълнителното дело не е бил собственик на процесната пристройка, тъй като същата по силата на закона (чл. 92 и чл. 98 от ЗС) е част от правото на собственост на ищцата М. П.. Освен това, доколкото комплексната техническа експертиза доказа, че обект с идентификатор 73198.506.204.3 няма собствена носеща конструкция, същият не съставлява самостоятелна вещ и не може да бъде годен предмет на прехвърлителна сделка или публична продан. Поради това, Постановлението за възлагане в частта му относно сграда №731298.506.204.3 е лишено от вещноправен ефект поради липса на годен предмет и липса на права у праводателя (длъжника). Включването на този идентификатор в акта на съдебния изпълнител е следствие от заварената грешка в кадастралната карта от 2007 г., което не може да дерогира правилата на материалното вещно право. Неоснователно се явява и следващото възражение, че ищците не били доказали елементите от фактическия състав на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Напротив, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищците ангажираха доказателства по отношение на пълната конструктивна зависимост на обект№731298.506.204.3, което по силата на чл. 98 от ЗС му придава статут на несамостоятелна пристройка. Чрез представените и приобщени писмени документи и свидетелски показания беше доказано по безспорен и категоричен начин постоянно и необезпокоявано давностно владение и несъответствието с кадастралната карта, в която е материализирано погрешно обособяване на пристройката с отделен идентификатор 73198.506.204.3, което е създало привидност за самостоятелност. Неоснователно и необосновано е и следващото възражения на ответната страна, че характерът на обекта като „пристройка“ не водел до извод за принадлежността му към главната сграда, тъй като не всяка пристройка следвала нейния правен режим. Действително, съгласно нормите на вещното право е възможно пристройка да има различен собственик от главната сграда, но това е изключение от общия закон, което изисква изрично и отделно правно основание. При липса на доказано изключение, в сила влизат общите и императивни правила на вещното право – чл. 92 от ЗС (правото на прираст) и чл. 98 от ЗС (акцесорността). След като комплексната техническа експертиза по безспорен начин установи, че в конструктивно отношение сграда с идентификатор 73198.506.304.3 е пристроена към сграда с идентификатор 73198.506.204.2, че пристройката е изпълнена като са използвани съществуващия югозападен зид на сграда №2 и съществуващата плътна ограда към ПИ 73198.506.203 и са изпълнени допълнително два ограждащи тухлени зида на 1,7м. югозападно от сграда №2 и на 1,00м. югоизточно от сграда №2, а покривната стоманобетонова плоча, стъпва върху югозападния зид на сграда №2 и съществуващата плътна ограда към ПИ 73198.506.203, същият по силата на закона споделя вещноправния статут на главната сграда. Изцяло несъстоятелни и в противоречие с материалния закон са доводите на ответната страна, според които конструктивната връзка не водела до прилагане на чл. 92 от ЗС, тъй като обектът бил индивидуализиран, нанесен в кадастъра и включен в Постановлението за възлагане. Ответниците тълкуват напълно превратно нормата на чл. 92 от ЗС и изключението „освен ако е установено друго“. В българското вещно право „установено друго“ означава наличие на валидно правно основание (напр. учредено право на строеж или законно отделена собственост), а не просто техническо отразяване в кадастралната карта или механично описание в акт на съдебен изпълнител. Нито АГКК, нито ЧСИ имат правомощието да създават вещни права или да отменят действието на приращението по чл. 92 от ЗС. Съдът не споделя и твърдението, че ищците заменят доказването на собственост с позоваване на техническа свързаност, тъй като собствеността на М. Т. П. върху процесната пристройка е доказана въз основа на ясно дефинирани в закона придобивни основания: наследство и делба на главната жилищна сграда, по отношение на която пристройката съставлява принадлежност по смисъла на чл. 98 от ЗС, както и чрез над 10-годишно непрекъснато давностно владение (чл. 79, ал. 1 от ЗС), установено чрез показанията на свидетелите П., Б. и П.. Изложеното по-горе води до единствено възможния извод, че в настоящото производство беше доказан вещноправния статут на обекта като несамостоятелна пристройка, така и придобивните основания върху него. Постановлението за възлагане на ответниците, почиващо на грешното заснемане в кадастъра, не може да създаде право на собственост върху обект, който не е бил собственост на длъжника и няма самостоятелен характер, поради което искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан. ПО РАЗНОСКИТЕ: При този изход на процеса, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сторените по делото разноски в общ размер на 1627.35 евро, съобразно представен по делото списък на разноските по реда на чл.80 ГПК. Водим от изложеното съдът