Решение № 661 от 6.8.2021 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 601/2021 г.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на „ММ Механикс“ООД, ЕИК 112521880, представлявано от управител А.П.Ч., чрез пълномощник адвокат К.-П., срещу Решение № 216 от 12.04.2021 г., постановено по АНД № 1677/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. В касационната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на съдебното решение, като се твърди, че същото е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Представени са подробни аргументи от адвокат К.-П.. Същите се поддържат в открито съдебно заседание. Иска се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление. Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, ангажира писмено становище по жалбата, чрез юрк. Т., като оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила съдебното решение. Претендира разноски и възразява срещу претендираните, като счита, че при уважаване на жалбата следва да се присъдят в минимален размер. Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик застъпва становище за неоснователност на жалбата, като счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Административен съд - Пазарджик, като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Районният съд Пазарджик е установил, че „ММ Механикс“ООД, ЕИК 112521880 е санкционирано с обжалваното НП, за това, че в качеството си на работодател по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КТ, не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени, като не е поставил между машините за леене под налягане щитове от стоманена ламарина по дължината не по-къса от машината и не по-ниска от 2 метра. Нарушението е било извършено на 03.06.2020 г. в с. Драгор, когато не са били поставени от работодателя описаните по-горе щитове, като е установено на 04.06.2020 г., когато във връзка с получен сигнал за станал инцидент в обект на дружеството - „Леярски цех", намиращ се в с. Драгор, била извършена проверка на място. Нарушението е подведено под нормата на чл.275 ал.1 от КТ, във вр. с т.360 от Правилник по техническа безопасност при леене на метали. Съставен е АУАН № 13-002241 от 20.07.2020 г. в присъствието на управителя на дружеството, на който е бил предявен. Не са възприети като основателни подадените срещу него възражения, поради което е на 28.10.2020 г. е било издадено процесното НП. Районният съд Пазарджик е приел, че дружеството-жалбоподател има качеството на работодател по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КТ, който следва да изпълни задължението си по осигуряване на ЗБУТ. В конкретния случай поставянето на предпазни щитове от стоманена ламарина между машините за леене под налягане в „Леярския цех", чрез които да се осигурят ЗБУТ, и които да отстранят, ограничат или намалят опасността за живота на работниците в цеха. Районният съд е посочил, че няма нарушение при посочване на свидетеля по АУАН, както и няма съществено нарушение по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, немотивираност на НП, необсъдено възражение срещу АУАН. РС е счел, че не са изпълнени задълженията по чл. 275, ал. 1 от КТ. Посочил е, че дължимото поведение е съгласно т. 360 от Правилника по техническа безопасност при леене на метали, издаден през 1967 г. Първоинстанционният съд е приел, че Правилникът е нормативен акт, приложим и относим към осигуряването на ЗБУТ при леене на метали. Аргументирал се е, че не е отменен към датата на нарушението, нито и към настоящия момент, дори и с приетата нова Наредба № РД-06-04/02 03.2021 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при леене на метали и метални сплави (обн. ДВ бр.23/19.03.2021 г.) в сила от 19.09.2021 г. Крайният извод на районния съд е, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружество, като правилно е приложена санкционната норма на чл.413 ал.2 от КТ, съгласно която работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. Касационната съдебна инстанция намира, че първоинстанционният съд е преценил обективно фактическата обстановка и направените изводите са законосъобразни. Издаденото НП е правилно и законосъобразно, като наложената имуществена санкция е съобразена с изискванията на чл. 413, ал.2 от КТ. Аргументите за това са следните: Разпоредбата на чл. 275 ал.1 от КТ задължава работодателят да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че проверката на служители при ДИТ е извършена по повод станал инцидент на 03.06.2020г., при който са пострадали двама работници на дружеството, единият по-късно починал в болницата. От събраните по делото доказателства се установява, че действително е станала трудова злополука и то поради това, че не е поставен щит от стоманена ламарина и по този начин да се обезопаси работното място. Районният съд Пазарджик е стигнал до правилен извод, че работодателят не е изпълнил изискването на чл. 275 ал.1 от КТ, като касационната инстанция изцяло споделя аргументите на РС и препраща към тях. Работодателите са длъжни да спазват изискванията за безопасност на труда /работно място, работно оборудване, работно облекло/ спрямо пряко ангажираните в съответната трудова дейност работници/служители. Трудовото законодателство цели опазване здравето и живота на персонала, за което пряка отговорност носи работодателят. В конкретния случай е безспорно установено, че работодателят с поведението си не е ограничил опасностите за живота и здравето на работниците и служителите, като не е спазил изискванията по Правилник. Съгласно чл. 413 ал.2 от КТ работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. В случая административнонаказващият орган е определил размер на имуществената санкция в минималния размер. Доводите за допуснати от РС Пазарджик съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила са неоснователни. Касационните възражения са за неприложимост на Правилника по техническа безопасност при леене на металите, тъй като същият не е публикуван и не произвежда правно действие. Счита се, че е нищожен нормативен акт и деянието, за което е издадено НП, не е съставомерно. Настоящият касационен състав споделя изцяло направените в обжалвания съдебен акт правни изводи за приложимост на Правилника по техническа безопасност при леене на металите, тъй като не е отменен към датата на нарушението, нито и към настоящия момент. Видно от мотивите към проекта за нова наредба, която е приета на 02.03.2021г. - Наредба № РД-06-04/02.03.2021 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при леене на метали и метални сплави (обн. ДВ бр.23/19.03.2021 г.) в сила от 19.09.2021 г., действащото към момента законодателство в областта на здравословните и безопасни условия на труд, което определя задължителност за прилагане разпоредбите, е Правилникът по техническа безопасност при леене на метали (1967г.). Същият е взет предвид в изготвяне предварителната оценката за въздействие към проекта за наредба. Касационната инстанция счита за неоснователно възражението, че Правилникът не е нормативен акт и не създава задължения за дружеството при упражняване на дейността. Правилникът съдържа отраслови правила, които са приети 1967г., от Министерството на машиностроенето. Правилникът, с който се създават норми за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от съответния отрасъл, е нормативен акт по смисъла на чл. 1а във връзка с чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), който съдържа общи правила за поведение, прилагани към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган. В случая, тъй като липсва изрична отмяна с приетата нова Наредба от 02.03.2021г., то същият може да бъде оспорен от заинтересованите лица по реда на АПК, но до изричната отмяна е действащ нормативен акт. Съгласно ЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд(ДВ, бр. 18 от 2003 г.) в § 21 - издадените до влизането в сила на този закон наредби, правилници, правила и норми по безопасността и хигиената на труда се прилагат, доколкото не противоречат на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Предвид горното, настоящата съдебна инстанция намира, че процесното наказателно постановление е законосъобразно. По отношение на обжалваното решение на РС Пазарджик не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 348, ал. 1 от НПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид установения изход на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на ДИТ Пазарджик следва да бъдат присъдени своевременно заявените разноски за касационната инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лева. Аргумент за определяне на минималното възнаграждение е провеждането на едно съдебно заседание, осъществената юрисконсултска защита чрез писмено становище. Воден от гореизложеното и на основание на чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, Административен съд Пазарджик, ХІІ касационен състав