Решение № 143 от 9.2.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 5152/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба от „Б.“ ЕООД, ЕИК: ••••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. П, ул. "*" № *, вх. *, ет. *, ап. *, представлявано от управителя М.Л.Б., чрез адв. А. С. срещу Наказателно постановление № 567/28.08.2025 г., издадено от А.И.С. – Заместник кмет * в община П. с което на основание чл. 127, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 4, ал. 1 от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община П. (приета с Решение № 71, взето с Протокол № 3 от 25.02.2016 г. на Общински съвет – П. изм. и доп.). В жалбата се навеждат доводи за издаване на атакуваното наказателно постановление (НП) при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди приложената санкционна норма на чл. 127, ал. 1 от ЗМДТ да е неотносима към фактите, описани в наказателното постановление. Поддържа с приетата за нарушена разпоредба да се санкционират деяния, които са предвидени като административни нарушения в отрасловия ЗМДТ, а не в подзаконови нормативни актове, но въпреки това неговата отговорност да е ангажирана за нарушение по наредба, издадена от Общински съвет – П.. Счита по този начин законът да е приложен неправилно. Твърди, че задължението, предвидено в ЗМДТ, е да плаща такса за ползването на място, общинска собственост, но неплащането на таксата в срок да не е административно нарушение съгласно чл. 127, ал. 2 от ЗМДТ. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност поддържа да е налице маловажен случай на административно нарушение. Претендира разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от адв. А. С., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт В. П., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Взема становище правилно да са определени както нарушената материалноправна норма, така и основанието за налагане на санкцията, като наказващият орган да е съобразил отмяната по съдебен ред на разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община П.. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена от „Б.“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 02.09.2025 г., установено от приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 11.09.2025 г., поради което 14- дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения: От фактическа страна съдът приема за установено следното: Жалбоподателят „Б.“ ЕООД имал издадено Разрешение № ОБ- 001541/10.06.2024 г. за ползване на място общинска собственост с площ от 32 кв.м., намиращо се в гр. П. спортен комплекс „О. и к.“, обект № 14.1 в зона 4 до П.м., за поставяне на мобилни преместваеми обекти с предмет на дейност търговия. Разрешението било със срок на валидност от 15.06.2024 г. до 14.06.2025 г. На 12.05.2025 г. жалбоподателят подал до кмета на община П. заявление с № 25 Ф-2881 за издаване на ново разрешение за ползване на същото място - общинска собственост, за поставяне на преместваеми съоръжения за продажба на храни и напитки за периода от 15.06.2025 г. до 14.06.2026 г. С решение на кмета на общ. П. административното производство по подаденото от жалбоподателя заявление с вх. № 25Ф-2881/12.05.2025 г. било спряно. Това решение била обжалвано по съдебен ред, като с Определение № 6868 от 30.07.2025 г. по адм. дело № 1393/2025 г. по описа на Административен съд – П. жалбата на „Б.“ ЕООД срещу решението на кмета на община П. за спиране на административното производство била отхвърлена. На 01.07.2025 г. в гр. П. свид. С. Г. Й. – инспектор в п. общински инспекторат (ПОИ), при изпълнение на служебните си задължения извършила проверка на дейността на мобилни преместваеми обекти, разположени в СК „О. и к.“. Около 11:30 ч. на 01.07.2025 г. свид. Й. пристъпила към проверка на обект № 14.1 в зона 4, стопанисван от жалбоподателя „Б.“ ЕООД. На мястото, което било общинска собственост, били разположени преместваеми обекти, като в каравана се продавали понички, сладоледи и други артикули. Управителят на дружеството М.Л.Б. присъствал при започването на проверката. Обектът бил в работен режим, в уверение на което от въведеното в експлоатация фискално устройство бил изведен служебен бон № 0005253. В хода на проверката чрез ролетка и по външния контур на разположените обекти била измерена общата площ на ползваното място - общинска собственост, която била 32 кв.м. Свидетелката Й. изискала да й бъде представено актуално разрешение за ползване на общинското място, където били поставени преместваемите съоръжения за извършване на търговска дейност. До края на проверката не било представено действащо разрешение. Към тази дата – 01.07.2025 г., жалбоподателят „Б.“ ЕООД нямал издадено разрешение за ползването на това място, което било общинска собственост, за разполагането на преместваеми обекти. Свидетелката Й. извършила справка в информационната система на Община П. откъдето узнала, че в полза на жалбоподателя нямало издадено и действащо разрешение за ползване мястото - общинска собственост. На същата дата свид. Й. съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 006942 от 01.07.2025 г. срещу жалбоподателя „Б.“ ЕООД, в присъствието на неговия законен представител и на свидетел. Препис от акта бил връчен на управителя на дружеството срещу разписка. Жалбоподателят подал писмено възражение с вх. № 25ПОИ-646 от 10.07.2025 г. срещу съставения му акт, което наказващият орган приел за неоснователно. Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното наказателно постановление. По доказателствата: Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, на писмените доказателства, както и от вещественото доказателство по делото. Съдът дава вяра на показанията на свид. С. Г. Й.. От тях се разкриват обстоятелствата, които свидетелката е наблюдавала и установила по време на проверката. На първо място изяснява се, че провереният обект е стопанисван от дружеството жалбоподател и е бил в работен режим към момента на започване на контролните действия. В тази част свидетелските показания намират подкрепа в писменото доказателство служебен бон. При разпита си свидетелката изброява част от продаваните в обекта стоки, което показва наличието на добре съхранен спомен от проверката и така придава повишена доказателствена стойност на разказа й. Накрая свидетелските показания за източник на доказателствена информация и за обстоятелството, че жалбоподателят е нямал издадено и действащо към датата на проверката разрешение за ползването на мястото, което е било общинска собственост. И в тази част показанията на свид. Й. получават доверие, тъй като са проверени при съпоставката им с писмените доказателства. В разпита си свидетелката изяснява начина, по който е узнала това обстоятелство – след извършена справка в информационната система на Община П.. От Разрешение № ОБ-001541/10.06.2024 г., издадено от кмета на община П. (лист 21 от делото) се установява, че в полза на жалбоподателя „Б.“ ЕООД е издадено разрешение за ползване на място - общинска собственост за поставяне на мобилни преместваеми съоръжения и за извършване на дейност – търговия, като срокът на валидност на разрешението е от 15.06.2024 г. до 14.06.2025 г. Установява се още, че мястото е с площ от 32 кв.м. и се намира в гр. П. СК „О. и к.“, като представлява обект № 14.1 в зона 4 до П.м.. От служебен бон № 0005253 от фискално устройство с ИН: ED377951 и с ИН на фискалната памет (ФП): 44377951 се изяснява, че същият е издаден на дата 01.07.2025 г. от търговски обект, който не е стационарен и се стопанисва от жалбоподателя „Б.“ ЕООД. От заявление с вх. № 25Ф-2881/12.05.2025 г. по описа на община П. (лист 22 от делото) се установява, че жалбоподателят „Б.“ ЕООД е отправил искане за издаването на разрешение за ползване на място - общинска собственост, намиращо се в гр. П. СК „О. и к.“, зона 4, обект 14.1, с площ от 32 кв.м. за периода от 15.06.2025 г. до 14.06.2026 г. От решение на кмета на Община П. по заявление с вх. № 25Ф- 2881/12.05.2025 г. (лист 23-25 от делото) се изяснява, че образуваното по заявлението от жалбоподателя административно производство е спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. От Заповед № 23ОА-3278/18.12.2023 г. на кмета на Община П. се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице. Компетентността на актосъставителя се доказва от Заповед № 24ОА-1406/07.06.2024 г. на кмета на Община П.. При така установените факти съдът приема следното от правна страна: По приложението на материалния закон по делото се доказва, че от обективна страна на 01.07.2025 г. в гр. П. жалбоподателят „Б.“ ЕООД е ползвал място – общинска собственост, находящо се в Спортен комплекс „О. и к.“, зона 4 до П.м., обект № 14.1, с площ от 32 кв.м., на което е разположил преместваем обект за осъществяване на търговска дейност, но без да има издадено по надлежния ред разрешение за ползването на това място. Датата на извършване на деянието се установява от приетия като писмено доказателство служебен бон № 0005253 от 01.07.2025 г. От показанията на свид. Й. се разкрива, че провереният обект представлява преместваемо съоръжение – каравана за продажба на понички и сладоледи и че по време на проверката е бил в работен режим. Доказателство за последното обстоятелство отново представлява служебният бон, с който в случая е регистрирана операцията „служебно въведени суми“ от деня на проверката. Доказано е на следващо място и че търговската дейност е осъществявана от жалбоподателя „Б.“ ЕООД, чиито индивидуализиращи данни са вписани в служебния бон – наименование, адрес, ЕИК, идентификационен номер по ЗДДС. Съдът приема, че провереното съоръжение се квалифицира от правна страна като преместваем обект съгласно дефиницията по чл. 1, ал. 2 от Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на община П.. То се определя и като мобилен обект по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 2 от същата Наредба. Следователно за извършването на търговска дейност, която е доказана по делото към дата 01.07.2025 г. чрез проверката от свид. Й., жалбоподателят се е нуждаел от издадено и валидно разрешение за използване на място – общинска собственост, за разполагане на преместваем обект, поставен по смисъла на Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на община П.. Необходимото разрешение представлява индивидуален административен акт, който се издава по процедурата, уредена в раздел II от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община П.. Материалноправното задължението за лицата, осъществяващи търговска дейност на място – общинска собственост, да се снабдят с такова разрешение, е регламентирано с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община П. която е и приетата за нарушена правна норма в обжалваното наказателно постановление. Съдът приема за доказано и че към датата на деянието – 01.07.2025 г., жалбоподателят „Б.“ ЕООД не е имал издадено действащо разрешение от компетентния административен орган за ползване на мястото – общинска собственост, където е било разположено процесното преместваемо съоръжение. От събраните писмени доказателства се установява, че в полза на жалбоподателя е имало издадено Разрешение № ОБ-001541/10.06.2024 г. за ползването на това място, което е било валидно за периода от 15.06.2024 г. до 14.06.2025 г. Доказва се и че преди изтичането на срока му жалбоподателят на 12.05.2025 г. е подал заявление за издаване на ново разрешение за ползване на същото място – общинска собственост, но до датата на проверката по него не е имало произнасяне от компетентния административен орган, тъй като производството е спряно. При така установените факти се прави извод, че процесното деяние от 01.07.2025 г. е осъществено след края на срока на валидност на последното издадено разрешение в полза на жалбоподателя. Следователно към 14.05.2024 г. „Б.“ ЕООД е извършвало дейността си без да има издадено валидно разрешение за ползване на процесното място, което е общинска собственост, за поставянето на преместваем обект. Субективната страна не подлежи на изследване, тъй като е ангажирана обективната отговорност на юридическо лице. Въпреки това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон. С него жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 127, ал. 1 от ЗМДТ за деяние, което е квалифицирано като административно нарушение по Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община П.. Тази наредба е издадена от Общински съвет П.. Основателно е възражението по жалбата за несъответствие между приетото за извършено нарушение и санкционната норма, под която деянието е подведено. В наказателното постановление имуществената санкция на жалбоподателя е наложена на основание чл. 127, ал. 1 от ЗМДТ, който гласи, че: „при неспазване на разпоредби по този закон извън случаите по чл. 123, 124 и 125, на виновните лица се налага глоба в размер от 20 до 200 лева, а на юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 100 до 500 лева“. Макар посочената разпоредба да има характер на обща санкционна норма, то съгласно изричния й текст тя се прилага само за нарушения по ЗМДТ, но не и за деяния, предвидени като административни нарушения в подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Това означава, че за да бъде деянието наказуемо по чл. 127, ал. 1 от ЗМДТ, съставът му като административно нарушение трябва да е предвиден в самия закон. Също така в глава четвърта от ЗМДТ трябва да липсва специална санкция, изключваща приложението на общата норма. Основателно е и възражението на жалбоподателя, че в случая нито е описано извършено административно нарушение по ЗМДТ, нито се твърди такова от страна на наказващия орган. Вместо това отговорността на дружеството е ангажирана за деяние, което е предвидено като административно нарушение с наредба, приета от Общински съвет – П.. Порокът в случая не може да бъде отстранен чрез правомощието на съда да преквалифицира описаното в АУАН и в НП изпълнително деяние. С отмяната на чл. 24 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община П. в нея вече не е предвидена изрична наказуемост за деянието, вменено в отговорност на жалбоподателя. В Наредбата няма и аналогична на чл. 127, ал. 1 от ЗМДТ обща санкционна разпоредба, по която да се наказват всички нарушения по тази наредба, за които не е предвидена изрична санкция. Деянието не би могло да бъде преквалифицирано и като нарушение по друг нормативен акт. Съгласно чл. 2 от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на Община П. извън нейния обхват на регулиране са редът и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на лицата, имащи право да поставят преместваеми обекти. Относно тези въпроси се препраща именно към Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община П. в която се посочи, че липсва предвидена санкция за деянието на жалбоподателя. В Закона за местните данъци и такси също не се съдържа действаща правна норма, която да обявява за наказуемо и да предвижда налагането на имуществена санкция в определен размер за деянието, за което е санкциониран жалбоподателят. При тези факти съдът намира, че към датата на постановяване на съдебното решение, макар и доказано, изпълнителното деяние по наказателното постановление не може да бъде преквалифицирано под друг състав на административно нарушение поради липса на приложима действаща санкционна норма. Правила за тълкуване на нормативния акт, когато се установи негова непълнота поради наличие на неуредени случаи, се съдържат в глава пета от ЗНА. На основание чл. 46, ал. 3 от ЗНА аналогията на закона не може да служи за обосноваване на административнонаказателна отговорност, когато е налице непълнота. Направената от наказващия орган привръзка с Решение №2757 от 18.03.2025 г. по адм. дело № 827/2025 г. на ВАС не санира констатирания порок, нито придава различно съдържание на разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗМДТ. В посочената съдебна практика всъщност изрично е изяснено, че с наредбата на Общински съвет – П. са уредени обществени отношения, които не са първично регулирани в ЗМДТ, поради което и няма как процесното деяние да се квалифицира като нарушение по ЗМДТ. Настоящият състав изцяло споделя и изводите по приложението на закона, направени в Решение № 5981 от 02.07.2025 г. по к.а.н.д. № 912/2025 г. по описа на XXIII състав на Административен съд – П., на което се позовава жалбоподателят. Административните нарушения и съответните им санкции са законоустановени по аргумент от чл. 2, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че ако законодателят не предвижда санкция за дадено деяние, което е определено за административно нарушение, то същото не подлежи на наказване. Именно такава хипотеза се установява в настоящия случай. Поради това е налице процесуална пречка да се реализира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя „Б.“ ЕООД за извършеното от него нарушение, тъй като липсва предвидена санкция или друго правно основание за наказване на нарушението. В цитираното решение на касационната инстанция изрично е отречена като приложима разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗМДТ към деяния от вида на процесното, което становище също се споделя и възприема от настоящия състав. По тези съображения съдът приема, че жалбата е основателна, тъй като административнонаказващият орган е приложил неправилна и несъответна на извършеното нарушение санкционна норма, а порокът не може да бъде отстранен от съда по изложените аргументи за липса на приложима друга наказваща разпоредба. Поради това наказателното постановление трябва да бъде отменено като издадено при неправилно приложение на материалния закон. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на жалбоподателя. Последният е направил искане за овъзмездяване на сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204,51 евро. Доказано е извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в т. 2.2 от договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 6 от делото, е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е платено изцяло и в брой. Възнаграждението е уговорено в най-ниския размер съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която препраща разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съдът намира, че искането следва да бъде уважено в пълния му заявен размер. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от структурата на което е част административнонаказващият орган, а това е Община П.. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 3, т. 1 от ЗАНН, съдът