Решение № 1869 от 19.4.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 1417/2025 г.

Делото е образувано по жалба на Сдружение „Синдикат на служителите в затворите в България“, представлявано от Я. Л. Т. – председател, чрез адв. Т. против Етичен кодекс за поведението на държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, утвърден със Заповед № ЛС-04-15 от 15.01.2024 г. на заместник-министъра на правосъдието на Република България. Първоначално по жалбата е образувано адм.д. № 1782/2024 на Административен съд София – град, който със свое Определение № 1945/22.02.2024 г. е изпратил делото по подсъдност на Административен съд – Пазарджик. По жалбата е образувано адм. дело № 261/2024 по описа на Административен съд – Пазарджик. С Решение № 2140/15.05.2025 г. постановено по адм. дело № 261/2024 г. на Административен съд – Пазарджик, съдът е отхвърлил жалбата. Решението е обжалвано с касационна жалба от Сдружение „Синдикат на служителите в затворите в България“. С Решение № 11911 от 25.11.2025 г., постановено по адм. дело № 7003/2025 г. по описа на Върховния административен съд, Решение № 2140/15.05.2025 г. на Административен съд – Пазарджик е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. За да постанови този резултат, ВАС е посочил, че при първото разглеждане на делото неправилно като страна бил конституиран като жалбоподател по делото Управителния съвет на Сдружение „Синдикат на служителите в затворите в България“. Освен това е прието, че съдът е постановил решението си по недопустима жалба, доколкото липсва решение на Управителния съвет, което да потвърждава действията на председателя на Управителния съвет, предприети от негово име както при подаване на жалбата, така и при осъществяване на последващите процесуални действия. Изрично е посочено в тази връзка, че съдът не е дал указания за отстраняване на нередовност на жалбата. Като не е направил това съдът е постановил акт по нередовна жалба, която е следвало да остави без движение. При повторното разглеждане на делото по съществото на спора, настоящият състав с Разпореждане № 5601/05.12.2025 г. е оставил жалбата без движение. С Молба вх. № 12301/19.12.2025 г. са изпълнени дадените от съда указания, като са представени Протокол № 9/07.12.2023 г. и Протокол № 7/11.12.2025 г. за потвърждаване на предприетите процесуални действия. От представените протоколи се установява наличие на потвърждение от страна на Управителния съвет на жалбоподателя на предприетите процесуални действия от председателя на управителния съвет на сдружението - жалбоподател по оспорване на процесния Етичен кодекс (т. 1 от взетото решение от 11.12.2025 г.). С оглед горните, настоящият състав намира, че е сезиран с жалба от Сдружение „Синдикат на служителите в затворите в България“ срещу Етичен кодекс за поведението на държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, утвърден със Заповед № ЛС-04-15 от 15.01.2024 г. на заместник-министъра на правосъдието на Република България. В жалбата са изложени подробни съображения за нищожност на оспорения акт, като утвърден не от компетентен орган, като е възприето и, че Етичния кодекс има характер на нормативен административен акт. Твърди се и нищожност на акта поради наличие на осъществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не били спазени изискванията на Закона за нормативните актове (ЗНА) – липса на предварителна оценка на въздействието и липса на обществено обсъждане, липса на Обнародване в Държавен вестник. Изложени са и съображения за неговата незаконосъобразност, изразяващи се в неспазване на установената в закона форма, поради липса на мотиви и необходимото съдържание на акта. Твърди се и незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон, изразяващо се в нарушени легитимни правни очаквания, тъй като не били допуснати до участие представители на синдикалните организации в хода на приемане на Етичния кодекс, с оглед подписано споразумение от 2023 г. Твърди се и нарушение на материалния закон по отношение на чл. 12, т. 9 от Етичния кодекс в противоречие с чл. 34, ал. 1 и чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България; На чл. 16, т. 5 от Етичния кодекс в противоречие с чл. 48, ал. 4 от Конституцията и чл. 10, ал. 1 от ЗНА и на чл. 29 от Етичния кодекс в противоречие с чл. 9, ал. 1 от ЗНА. Твърди се също, че Етичния кодекс е издаден в противоречие с чл. 4 и чл. 73 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДскр.) и чл. 14 от ЕКПЧОС. Изложени са съображения за неспазване на целта на закона, тъй като не съществувала необходимост от приемането на нов етичен кодекс. В съдебно заседание, жалбоподателят нередовно призован, представлява се от адв. Т. и адв. П., които не възразяват да бъде даден ход на делото, въпреки нередовното призоваване. Поддържат жалбата. Представят писмено становище вх. № 2616/19.03.2026 г., с което изразяват становище по съществото на спора. Молят съдът да уважи жалбата. Отново се набляга на твърдението, че в случая са нарушени легитимните правни очаквания, като посочват, че лицето В. Т. не е и никога не е била представител на Сдружение „Синдикат на служителите в затворите в България“, от което се обосновава, че жалбоподателят не е участвал в процедурата по подготовка и обсъждане на Етичния кодекс. За това твърдение жалбоподателят е представил писмени доказателства пред Върховния административен съд, приети от същия в съдебно заседание на 15.10.2025 г., по адм.д. № 7003/2025 по описа на ВАС. Ответникът по делото – Министърът на правосъдието, редовно призован за съдебно заседание, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител – юрк. Русчев, който оспорва жалбата. Изложени са съображения в съдебно заседание, в писмен отговор и в писмени бележки за недопустимост, респ. за неоснователност на жалбата, като подробно е обсъдено защо не може да се възприеме тезата, че оспореният акт има характер на подзаконов нормативен акт. Следва изрично да се посочи, че първоначално по делото като ответник е конституиран Заместник министърът на правосъдието, като орган утвърдил процесния Етичен кодекс. С писмен отговор от 18.02.2026 г. по делото са представени редица заповеди от Министъра на правосъдието, с които са делегирани правомощия на Зам.-министри, вкл. да утвърждават Етичен кодекс за поведението на държавните служители. В тази връзка е установено от настоящия състав, че със Заповед № ЛС-01-6/23.01.2025 г. на Министъра на правосъдието е възложено на Заместник-министъра на правосъдието С. И. К. да утвърждава Етичен кодекс за поведението на държавните служители. С последваща Заповед № ЛС-01-41/26.08.2025 г. на Министъра на правосъдието е посочено, че той сам ще осъществява лично ръководство и контрол върху дейността на ГДИН - в раздел ІV, т. 3 от заповедта. Представена е и Заповед № ЛС-01-45/12.09.2025 г. на Министъра на правосъдието, с която се отменя негова Заповед № ЛС-01-6/23.01.2025 г. От горните следва, че последната заповед, с която са делегирани правомощия на Заместник министър на правосъдието за утвърждаване на Етичен кодекс за поведението на държавните служители, а именно: Заповед № ЛС-01-6/23.01.2025 г. е отменена със Заповед № ЛС-01-45 от 12.09.2025 г. Доколкото Етичен кодекс за поведението на държавните служители, предмет на делото, е издаден по повод на делегирани правомощия от Министъра на правосъдието към Зам.-министър на правосъдието и същите са оттеглени с нарочна заповед, съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 153, ал. 3 от АПК, а именно: когато компетентността на административния орган по въпроса бъде отнета, съдът го заличава и конституира служебно като страна по делото компетентен орган. Поради това и съдът е заличил като ответник Зам.-министъра на правосъдието и е конституирал като ответник по делото Министърът на правосъдието, на който е дадена изрична възможност да организира защитата си в съответствие с чл. 163 от АПК. Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Делото първоначално е образувано пред Административен съд – София-град, който със свое Определение № 1945/22.02.2024 г., постановено по адм. дело № 1782/2024 по описа на съда го е прекратил и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд – Пазарджик. По повод жалбата пред Административен съд – Пазарджик е образувано адм. дело № 261/2024 г., Първоначално делото е прекратено с Определение № 2501/26.06.2024 г. и жалбата е оставена без разглеждане, поради недопустимост с аргумента, че обжалваният Етичен кодекс няма белезите на акт годен за обжалване по реда на АПК. Определението е обжалвано пред Върховния административен съд, който се е произнесъл със свое Определение № 10 009/25.09.2024 г., постановено по адм. дело № 8554/2024 г. като е отменил Определение № 2501/26.06.2024 г. и е върнал делото на Административен съд – Пазарджик за продължаване на съдебното производство при спазване на дадените с определението указания. Съставът на ВАС е приел, че Етичният кодекс носи белезите на вътрешноведомствен акт, тъй като въведените с него правила са приложими спрямо служителите в ГДИН, по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, което изисква да се извърши преценка за наличието на правен интерес от направеното оспорване с оглед предмета и целите на дейност на сдружението жалбоподател, както и срочността на оспорването. Административен съд – Пазарджик в изпълнение на дадените указания е осъществил преценка по наличието на правен интерес от оспорването на жалбоподателя. Прекратил е делото повторно, като с Определение № 4208/04.11.2024 г. е приел, че Сдружението в качеството си на юридическо лице с нестопанска цел, което не е организационно, функционално, йерархически или дисциплинарно подчинено на зам.-министъра на правосъдието не е адресат на обжалвания Етичния кодекс и следователно за него не е налице правен интерес да го обжалва. Това определение е обжалвано пред ВАС, който със свое Определение № 1562/19.02.2025 г., постановено по адм. дело № 158/2025 г. го е отменил и е върнал делото за продължаване на съдебното производство. В мотивите на своето определение ВАС е приел, че в чл. 6 и чл. 7 от Устава на сдружението са посочени неговите цели, както и средствата за тяхното постигане, като те категорично обосновават правен интерес от обжалването на Етичния кодекс. С оглед горните състав на Административен съд – Пазарджик е разгледал спора по същество и е постановил Решение № 2140/15.05.2025 г. по адм. дело № 261/2024 г. на Административен съд – Пазарджик, като е отхвърлил жалбата. Решението е обжалвано с касационна жалба от Сдружение „Синдикат на служителите в затворите в България“ пред ВАС. С Решение № 11911 от 25.11.2025 г., постановено по адм. дело № 7003/2025 г. по описа на Върховния административен съд, Решение № 2140/15.05.2025 г. на Административен съд – Пазарджик е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Съставът на ВАС в случая е приел, че липсват данни за надлежно предоставени процесуални права за представителство, поради което жалбата е нередовна. Поради това настоящият състав с Разпореждане № 5601/05.12.2025 г. е оставил жалбата без движение. С Молба вх. № 12301/19.12.2025 г. са изпълнени дадените от съда указания, като са представени Протокол № 9/07.12.2023 г. и Протокол № 7/11.12.2025 г. за потвърждаване на предприетите процесуални действия. От представените протоколи се установява наличие на потвърждение от страна на Управителния съвет на жалбоподателя на предприетите процесуални действия от председателя на управителния съвет на сдружението - жалбоподател по оспорване на процесния Етичен кодекс (т. 1 от взетото решение от 11.12.2025 г.). С оглед горните, настоящият състав намира, че е сезиран с редовна жалба от лице имащо правен интерес от оспорването, включително с оглед произнасянията на ВАС, против акт, който подлежи на съдебен контрол, но няма качеството на нормативен административен акт. От фактическа страна, съдът намира следното: Производството по издаването на Етичния кодекс е започнало със Заповед № Л-1694/04.05.2023 г., с която Главният директор на ГДИН е определил експертна група със задача „Разработване на нов етичен кодекс и програма за обучение на персонала“. За резултатите от работата на групата е изготвена Докладна записка с рег. № 434/11.01.2024 г. от Главният директор на ГДИН, с която заместник-министъра на правосъдието е информиран, че създадената със Заповед № Л-1694/04.05.2023 г. експертна работна група е изпълнила поставената ѝ задача и изготвеният от нея Етичния кодекс е предоставен за утвърждаване от заместник-министъра, който го е утвърдил със своя Заповед № ЛС-04-15 от 15.01.2024 г. Заместник – министърът на правосъдието е сторил това в условията на делегирани правомощия, съгласно Заповед № ЛС-01-56/05.12.2023 г., издадена от Министъра на правосъдието. Сдружение „Синдикат на служителите в затворите в България“ е уведомено за утвърждаването на новия Етичния кодекс по електронна поща на 29.01.2024 г., съгласно разпечатка приложена на л. 61 от адм. дело 1782/2024 г. по описа на АССГ, а жалбата е постъпила в съда с вх. № 5689/12.02.2024 г. (л. 8 и сл. от адм. дело 1782/2024 г. на АССГ). Към жалбата са приложени документи съгласно опис, както следва: Етичен кодекс за поведението на държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, утвърден със Заповед № ЛС-04-15 от 15.01.2024 г. на заместник-министъра на правосъдието на Република България, документ удостоверяващ датата на връчване на Етичния кодекс, Устав на Сдружение „Синдиката на служителите в затворите в България“ и Удостоверение за актуално състояние на сдружението, Етичен кодекс за поведението на държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, утвърден със Заповед № 10-04-4 от 02.01.2018 г. на министъра на правосъдието. По делото е представено и Споразумение с рег. индекс и дата № 93-00-16/07.02.2023 г., сключено между Министъра на правосъдието и шест синдикални организации, включително жалбоподателят Сдружение „Синдиката на служителите в затворите в България“ и Синдикат на служителите в Министерство на правосъдието, ЕИК 207146764, представлявано от В. Т.. От правна страна съдът намира следното: жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Основните оплаквания в жалбата се концентрират около твърдения за нищожност на акта, свързани с неспазване на процедурата по издаване на нормативен административен акт, уредени в ЗНА, респ. липсата на обществото му обсъждане и мотиви за въздействие. Видно от установените по делото факти, включително изричното тълкуване на правния характер на процесния акт от Върховния административен съд по адм. дело № 8554/2024 г. и адм. дело № 158/2025 г. по описа на ВАС, същият има характер на вътрешноведоемствен акт, а не на наративен такъв. Следователно приложение по неговото издаване имат общите правила по АПК, а по неговото обжалване - тези визирани в чл. 145 и сл. от АПК. С оглед дадените тълкувания от ВАС за характера на оспорения акт, настоящият състав намира, че при издаването му не са приложими разпоредбите на ЗНА, по-конкретно на Глава втора, „Оценка на въздействието на нормативни актове“ (чл. 19 и сл. от ЗНА) и на Глава трета „Изработване на проекти на нормативни актове“ (вкл. чл. 28 и сл. от ЗНА). От това следва, че тъй като за издаването на акта не е било нормативно изискуемо изготвяне на оценка на въздействие и подлагането му на обществено обсъждане, то липсата на тези предхождащи издаването актове и действия не опорочават процедурата по издаване на Етичния кодекс, още по-малко в степен на неговата нищожност. На следващо място, с оглед преценка на отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК, настоящият състав намира, че обжалваният Етичен кодекс е утвърден със Заповед № ЛС-04-15 от 15.01.2024 г. на Заместник-министъра на правосъдието, в условията на делегирани правомощия от Министъра на правосъдието, съгласно Заповед № ЛС-01-56/05.12.2023 г. В този смисъл чл. 11, ал. 1 от ЗИНС предвижда кои конкретни правомощията, министърът на правосъдието може да делегира на заместник-министър със заповед, което включва и тези по чл. 10, ал. 2, т. 10 от ЗИНЗС - тоест по утвърждаването на Етичен кодекс. От това следва, че при издаване на Етичния кодекс оправомощеният Заместник министър е разполагал с правомощия да утвърди актът и същият се явява издаден от компетентен орган. От горните следва, че наведените в жалбата основания за нищожност на оспорения акт са неоснователни. По отношение на законосъобразността на акта и спазване на неговата форма при издаването му, съдът намира, че не се установяват нарушения по чл. 59, ал. 2 от АПК и не са налице основания за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК, свързани с пороци на формата. Етичният кодекс е изготвен в писмена форма, разписан по радели и членове, с ясно оформено съдържание. Утвърден е компетентния орган по надлежния ред, с положени подпис и печат на заповедта за утвърждаване. Следва в този контекст отново изрично да се посочи, че Етичния кодекс няма характер на нормативен акт и поради това изведените оплаквания за нарушения във формата касателно чл. 28 от ЗНА са неоснователни, доколкото и за издаване на акт от вида на процесния не са приложими тези законови изисквания. Освен това в самия акт се съдържат мотиви, от които стават ясни фактическите и правни основания за неговото издаване, като например посочване на целите – чл. 3, основните принципи – чл. 7. На следващо място настоящият състав намира за неоснователни твърденията за наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените при издаването на Етичния кодекс, с оглед разпоредбата на чл. 146, т. 3 от АПК. Съгласно представените по делото доказателства, производството по издаването на обжалвания акт е започнало със Заповед № Л-1694/04.05.2023 г., с която Главният директор на ГДИН е определил експертна група със задача „Разработване на нов етичен кодекс и програма за обучение на персонала“ и е приключило с утвърждаването на Етичния кодекс на 15.01.2024 г. със Заповед № ЛС-04-15 от 15.01.2024 г. От приетите по делото доказателства е видно, че между жалбоподателя, заедно с още пет синдикални организации, от една страна и Министърът на правосъдието, от друга страна, на 07.02.2023 г. е сключено Споразумение с рег. № 93-00-16/07.02.2023 г. Видно от горепосоченото Споразумение, същото е сключено от министъра на правосъдието, от една страна, а от друга – от името на шест синдикални организации. В трите алинеи на чл. 3 от това споразумение са изброени формите на сътрудничество (социален диалог) между страните, като в чл. 3, ал. 1, т. 1 е изрично посочено, че то включва представяне на писмени предложения, становища, позиции и други документи по въпроси, свързани със служебните и социално – икономическите права и интереси на държавните служители – членове на синдикатите. Чл. 8, ал. 1, т. 1 конкретизира тази форма на сътрудничество, предвиждайки участие на синдикатите в сформираните със заповед на министъра на правосъдието работни групи за подготовка и обсъждането на вътрешни актове, правилници, наредби и инструкции, които засягат служебните и социално-икономическите права и интереси на служителите. Съгласно чл. 4 от Споразумението, когато чрез формите на провеждане на социален диалог по чл. 3 не се постигне споразумение, синдикатите имат право да предприемат протестни действия в свободно избрани от тях форми, съобразени с разпоредбите на европейското право и националното законодателство. От анализа на гореизложените разпоредби следва, че действително споразумението предвижда по принцип участие на синдикатите при разработване на проекта на Етичния кодекс. Съдът намира, че това изискване е било спазено, тъй като видно от Заповед № Л-1694/04.05.2023 г., В. И. Т. е била включена в работната група по разработването му, а видно от справка в публичнодостъпния Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, същата е била председател „Синдикат на служителите в Министерство на правосъдието“ с ЕИК 207146764, до 07.05.2024 г. В Споразумението не е предвидено участие на всички или точно определени представители на синдикалните организации в описаните форми на социален диалог, поради което не може да се приеме, че споразумението в тази му част е било нарушено. Още повече, че в споразумението е предвидено, че то се прилага спрямо членове на синдикатите, а Етичните правила имат по-широк обхват – касаят всички служители, а не само представляваните в синдикални организации. Въпрос на действия по целесъобразност на министъра на правосъдието е определянето на състава на съответната работна група, съобразно неговата преценка за професионалната компетентност на участниците в нея. Независимо от гореизложеното, настоящият състав счита, че дори и да беше налице неспазване на описаните в Споразумението форми на социален диалог - участие на синдикатите в сформираните със заповед на министъра на правосъдието работни групи, това не би представлявало съществено нарушение на административнопроизводствени правила, тъй като подобно задължение не намира опора в нормативен акт, а в споразумение между страните, сключено на осн. 245, ал. 1 от ЗМВР. В чл. 4 от него страните изрично са уговорили и последиците от неговото неспазване, като по същество това би представлявало евентуално основание за прилагане на Закона за уреждане на колективните трудови спорове, но не може да доведе до основание за отмяна на оспорения акт в настоящото производство. При липса на нормативноустановено задължение, сходно с това по глава Трета от Закона за нормативните актове, компетентният административен орган, издал оспорения акт, разполага с дискрецията да приеме или не предложения му от назначената работна група проект на акт или отделни негови разпоредби, независимо от персоналния състав и становища на отделните й членове. От горните следва, че при сформиране на работната група по изготвяне на Етичния кодекс и последващия процес по утвърждаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За изчерпателност следва да се посочи, че действително от страна на отвения орган в разработването на акта за участие на синдикатите е включена само г-жа Т., която е представител на друга синдикална организация, а не на жалбоподателя. За това, че г-жа Т. не е член на сдружението – жалбоподател последният е представил доказателства, пред ВАС при предходното разглеждане на делото. От споразумението и действащото законодателство в България обаче за ответника не следва нормативно установено задължение да покани и включи представители на всички шест синдикални организации от споразумението от 2023 г. в процеса по разработване на етичен кодекс. В този смисъл и невключването на представител конкретно на жалбоподателя от шестте синдикални организации в работната група не е опорочило издаването на Етичен кодекс до степен на неговата незаконосъобразност. Нещо повече - срокът на споразумението, видно от § 2, ал. 2 от заключителните разпоредби на същото е 3 (три) години от датата на неговото подписване, като в периода на разработването на обжалвания акт поетите със Споразумение с рег. № 93-00-16/07.02.2023 г. ангажименти са били в сила между страните и са спазени, като при изготвянето на проекта на Етичен кодекс е участвал представител на синдикатите включени в споразумението. С оглед на изложените не се установява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, от което да следва незаконосъобразност на акта. Освен това от съдържанието на Заповед № Л-1694/04.05.2023 г. е видно, че работната група е била съставена от служители на министерството, подпомагани от експерти от Норвежка корекционна служба (раздел III от заповедта) и от екип осъществяващ дейност по проект „Разработване на стратегия за обучение на персонала, включваща нови учебни програми за първоначално и продължаващо обучение“ (раздел VI от заповедта). Не е спорано, че в работната група като член е включена и главен инспектор В. Т. – началник на ЗООТ „Вит“ при Затвора гр. Плевен, която е и председател и член на Управителния съвет на „Синдикат на служители в Министерство на правосъдието“. Предвид това са били изпълнени изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Споразумението, поради което и не са налице допуснати нарушения на процедурата по изготвянето и обсъждането на акта. Съответно не е налице нарушение на легитимните правни очаквания, на което оплакване жалбоподателят набляга в жалбата и писмените си бележки. Принципът на правната сигурност, който е един от основните принципи на правото на Европейския съюз, следствие от който е принципът на защита на оправданите правни очаквания, изисква действието на правните норми да е ясно, точно и предвидимо, за да могат заинтересованите лица да се ориентират в правни положения и отношения, свързани с правния ред на Съюза. В случая нормите на Споразумението от 2023 г. са спазени, като в работната група по изготвяне на акта е включен представител на синдикална организация, страна по същото това споразумение, а нормите на Етичния кодекс са последователно подредени, ясни и разбираеми. От това следва, че не са нарушени и принципът на последователност и предвидимост в поведението на администрацията и на легитимните правни очаквания. Освен това и ответникът е уведомил надлежно жалбоподателя за издадения акт, доколкото със същият се засягат законни права и интереси на членовете му, предоставяйки по този начин както механизъм за информираност, така и за защита. В случая административният орган е спазил процедурата по утвърждаване на Етичния кодекс като е включил в работната група член на синдикатите, който е могъл да съблюдава целият процес по обсъждането на текстовете на кодекса, да прави възражения, да участва в обсъжданията, както и да изразява становища по приетите текстове. Спазени са били основаните принципи на административния процес прокламирани в чл. 12 и чл. 13 от АПК. В този смисъл, чл. 12, ал. 1 от АПК, предвижда, че органите са длъжни да осигуряват откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство, което в случая е сторено с оглед откритата процедура по изготвяне на нов Етичен кодекс и включеното участие на представител на синдикатите, който може да излага съображения, предложения и да изисква прецизиране на текстове. Достояние на членовете на сформираната работна група са били всички текстове от проекта на акта, по които е имало възможност да се правят обсъждане и предложения. Съгласно чл. 13 от АПК, административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Това е сторено с предоставената възможност за открито обсъждане и включване на синдикален представител в работната група и с последващото уведомление на синдикалните организации за изготвения акт. На следващо място що се касае до наведените оплаквания за незаконосъобразност на три конкретни разпоредби от Етичния кодекс, които се твърди да са утвърдени в противоречие с норми на Конституцията, настоящият състав намира следното: С чл. 12, т. 9 от Етичния кодекс, се предвижда: „При използването на социалните мрежи, държавният служител не може да публикува текстове, снимки, видеозаписи, документи или друга информация уронваща авторитета на други служители или на цялата организация, чийто служител е.“, като според жалбоподателя тази разпоредба противоречи на нормите на чл. 34, ал. 1 и чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България. Същите гласят, че: „Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени“ и „Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.“. Предвид съдържанието на посочените норми, настоящият състав намира, че чл. 12, т. 9 от Етичния кодекс не противоречи на чл. 34, ал. 1 и чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България. В посочената разпоредба от етичния кодекс не са прокламирани правомощия в противоречие на основните права в Конституцията. Напротив с оспорената разпоредба се цели защита на други основни права на гражданите – защита на лични данни, на достойнство, на лична неприкосновеност. Целта на разпоредбата е да предотврати публикуването на текстове, снимки, видеозаписи, документи или друга информация, именно с цел да защити конституционните права на други служители или организацията към която служителите принадлежат. Нещо повече - съгласно чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от ЕКПЧ всеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Тоест безспорна рамка на личните ни права са правата на другите граждани, които също са конституционно защитени, вкл. от норми с абсолютен характер, т. е. които не могат да бъдат ограничени като правото на живот по чл. 2 от ЕКПЧ и забраната по чл. 3 от ЕКПЧ за нечовешко или унизително отнасяне. Казано по друг начин - всеки има право свободно да изразява мнение– писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, но само ако същото не засяга права и свободи на други лица, съответно не уронва престижа, достойнството и доброто им име. На следващо място се твърди, че чл. 16, т. 5 от Етичния кодекс противоречи на разпоредбите на чл. 48, ал. 4 от Конституцията на Република. Разпоредбата от Етичния кодекс гласи, че: „Държавният служител е длъжен да спазва установеното работно време. Той е длъжен при необходимост да изпълнява служебните си задължения след изтичане на работното време.“. Съответно Конституцията предвижда, че „Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд.“. Настоящият състав намира за неоснователни твърденията за незаконосъобразност на посочената норма от Етичния кодекс. Следва да се посочи, че в Кодекса на труда изрично са уредени хипотезите при които се полага извънреден труд - в кои случаи и при какви условия. Съответно законодателят, бидейки му известен принципът, че никой не може да бъде заставен да полага принудителен труд, е предвидил в Кодекса на труда възможността за полагането на извънреден труд, който е труд след работно време и който е различен от принудителния труд, визиран в Конституцията. За полагането на извънреден труд се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. Съгласно разпоредбата на чл. 148 от Кодекса на труда работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на този кодекс, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор. Предвид това съдът намира за неоснователни възраженията, че разпоредбата на чл. 16, т. 5 от Етичния кодекс, противоречи на чл. 48, ал. 4 от Конституцията на Република България. Съдът намира за неоснователни и възраженията за противоречие на чл. 29 от Етичния кодекс с нормите на ЗНА, доколкото както бе посочено по – горе Етичния кодекс няма характер на нормативен акт. Не се установява и нарушение с оглед нормите на чл. 4 и чл. 73 от Закона за защита от дискриминация. Според чл. 4, ал. 1 от ЗЗДиск., забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Съответно нормата на чл. 73 от ЗЗДиск предвижда, че всяко лице, чиито права са засегнати от административен акт, издаден в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, може да го обжалва пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая от една страна Етичния кодекс не се въвеждат дискриминационни белези, основания, права или задължения за конкретни лица или групи. В същия са разписани права и задължения както на служителите на МП, така и на работодателя им. Същите макар и непрецизно систематизирани, са разписани в отделно разпоредби на кодекса. В този смисъл пример е чл. 21 от Етичния кодекс, с който е въведено задължение за началниците да зачитат правата и достойнството на своите подчинени. В чл. 28 от Етичния кодекс се предвижда, че държавните служители не са длъжни да изпълняват заповеди, които им нареждат явно незаконосъобразни действия, съответно с чл. 32 се забраняват всякакви форми на дискриминация, а чл. 33 забранява всякакво поведение, което може да се окачестви като тормоз между служителите. Съответно липсва и акт, който да подлежи на оспорване по реда на чл. 73 от ЗЗДиск. Такъв би възникнал единствено по повод упражняване на конкретни правомощия на оран, които са дискриминационни по белезите на чл. 4 от ЗЗДиск спрямо конкретно лице или група и би подлежал на самостоятелен съдебен контрол. С оглед горните, настоящият състав намира, че не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК. Що се касае до проверка на оспорения акт за съответствие с целта на закона, съдът намира, че Етичния кодекс е издаден при съблюдаване целта на закона. Съгласно чл. 4 от ЗИНЗС за постигане на целите на наказанието се осъществява взаимодействие между държавни органи, специализирани правителствени и неправителствени организации. Съответно контролът при изпълнение на наказанията се осъществява от държавни органи, организации и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза. Съответно реалното осъществяване на целите на наказанието се осъществява посредством лишаването от свобода на лица с присъди постановени от наказателен съд. Самото наказание се осъществява и проследява от служители на ГДИН към МП, които имат своите права и задължения, гарантирани от закона, в рамките на осъществяваните от тях трудови функции. Именно в тази връзка и съгласно чл. 10, ал. 2, т. 10 от ЗИНЗС, Министърът на правосъдието утвърждава Етичен кодекс за поведението на държавните служители. Няма законово изискване или пречка щом веднъж е приет Етичен кодекс, такъв да не бъде приеман отново. Приемането на нов етичен кодекс може да се наложи с цел прецизиране на нормите на стария такъв, с оглед изменение на социално – битови условия или с оглед осъществен контрол и направени констатации от органите по чл. 4, ал. 2-4 от ЗИЗНС. Поради това не се установява противоречие с целта на закона и липсва основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК. С оглед изложените настоящият състав намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила за издаването, при съответствие с материалния закон и целта на закона. Поради това жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.